Free Web Hosting

Причини за неуспешно приемничество

 

 

Етап

Подетапи

Относителен дял на подетапа в неуспеха на приемничеството при допуснати грешки

1. Закони и нормативни актове, определящи същността на приемната грижа

 

Най-голям

2. Подготовка за осъществяване на приемна грижа

● Популяризиране на приемната грижа

Най-голям

● Набиране на кандидати за приемна грижа

Много голям

● Обучение

Много голям

● Проучване

Голям

● Избор и утвърждаване на професионални приемни родители

Голям

● Избор на деца, нуждаещи се и подходящи за настаняване

Голям

● Работа с биологичните родители

Много голям

3. Осъществяване на приемната грижа

● Настаняване на дете

Много голям

● съвместен живот:

 

- взаимоотношение на приемните родители с детето

Много голям

- взаимоотношения с биологичното семейство

Много голям

- работа на държавата и на социалните работници

Най-голям

 

 

Колкото на по-ранен етап бъдат допуснати грешки, толкова е по-голяма вероятността от натрупването им в следващите етапи и от неуспешно приемничество.

 

От това, с което съм се сблъскала досега по време на проучване, обучение и набиране на документи видях, че работата по втория етап е зле организирана и хаотична. Допускат се много грешки, забавяния и обърквания. Независимо, че приемните родители са възрастни и отговорни хора с изграден характер, грешките им и неуспехът на приемничеството в третия етап могат да се дължат в най-голяма степен на грешките на социалните работници и техния работодател, държавата, на втория етап.

 

Освен това, по законите и нормативните документи приемните родители имат най-малко права и власт върху настанените деца. В същото време те са хората, които ще бъдат денонощно с децата и ще трябва да ги възпитават. От това могат да възникнат множество проблеми, които да доведат до неуспешно приемничество.

 

Например: От приемното семейство се изисква да осигурява развлечения на децата. Ако държавата, социалните работници и биологичните родители смятат, че ходенето на дискотека е подходящо развлечение за непълнолетни, а приемният родител не смята така, това е спънка за успеха на приемната грижа. Следователно такива “дребни” неща трябва да се обмислят предварително.

 

Предстои ми да се явя на комисия, а все още не зная какъв трудов договор ще сключа със социалното министерство. Ще имам ли право например да сключа трудов договор с друг работодател? Ще имам ли право да стачкувам ефективно?

 

Какво насочи мислите ми в тази посока? Първо, при настоящия ръст на инфлацията, всеки трябва да прецени предварително дали ще му трябват допълнителни доходи за издръжка на домакинството.

 

Второ, мненията на учителите, учениците и родителите, на които се дава трибуна за учителската стачка, са еднакви. Всички одобряват действията на учителите и твърдят, че те дават положителен пример на децата за това как един гражданин трябва да защитава правата си.

 

Преди няколко дни една майка на 15-годишно момиче се обади в студиото на варненска телевизия, където в момента във връзка със стачката на учителите бяха поканени лидери на техните синдикати. Тя попита как да обясни на детето си това, което се случва в училище. Единият от синдикалните лидери й отговори, че дъщеря й ще порасне, ще стане и на 16, после на 17 и няма нищо нередно в това, което се случва. Най-важното е че дъщеря й още от сега може да се поучи от учителите си как да отстоява правата си. Интересно как бихме реагирали ако някой ден професионални приемни родители започнат ефективна стачка – ще бъдат ли добър пример за оставените без грижа деца?

 

Могат да се кажат още много конкретни неща, но подробностите трябва да бъдат обмислени от хората, от които организацията на приемната грижа зависи най-много.

 

Бог да благослови вас и всички, които са заети в това дело.

 

Юлия Борисова

Септември 2007