Free Web Hosting

Писмо до кмета на град Варна

 

 

Господин Йорданов,

 

Опитах се да се срещна с Вас, използвайки нормалния път за един обикновен гражданин. Разбрах, че е почти невъзможно, тъй като един път в месеца е необходимо да се записвам в списък, изготвян в сградата на кметството и няма гаранция, че ще мога да се запиша между първите десет, допуснати до интервю. Не се знае дали и след това ще мога да се срещна с Вас, тъй като най-голяма е вероятността да бъда насочена към Ваши заместници. Също така разбрах, че ако Ви напиша писмо, пак няма да е сигурно, че ще Ви бъде предадено. Затова реших да напиша тези редове и, ако е възможно, да Ви бъдат предадени лично. Не е важно дали ще разговаряте с мен или не; важно е да се разберат проблемите на децата, за които исках да говоря.

Става дума за изоставените от родителите си деца и за тези, които “държавата” извежда от семействата им защото са малтретирани, като се наема да се “грижи” за тях. Какво всъщност е държавата? Не е ли това цялото общество – управляващите, заедно с всички граждани, независимо от социалното им положение? А какво означава да се грижиш за някой, който е изоставен? Да го захвърлиш някъде заедно с други подобни на него и да не се интересуваш повече? Не. Да се грижиш за изоставено или отнето от родителите дете означава да го обичаш повече от собственото си дете и собствения си живот. Да го възпитаваш, да го наказваш когато трябва, да го поощряваш и да бъдеш пример за него. Когато едно дете те попита защо не му се разрешават определени неща, да можеш с чиста съвест да му отговориш: “Защото и аз не ги върша”. А защо  определени постъпки не са добри и са грях? Защото се раждаме грешници и ако нямаме пример, който да следваме, се превръщаме в престъпници и унищожаваме душите си. Единствено Бог ни дава пример и норми за поведение. Той е казал също да се грижим за бедните, вдовиците и сираците. Записано е почти на всяка страница на Библията. “Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им; да пази себе си неопетнен от света.” (Яков 1:27).

Изпращам Ви една статия от вестник Стандарт, защото не бих могла по-добре да обобщя какво се случва с тези човешки същества в домовете, където се “грижат” за тях. Болката и истината, които извират от написаното от г-н Карбовски, са покъртителни! Мога да потвърдя това, защото от две години посещавам някои домове и с разрешение от отдел “Закрила на детето” се опитвам да обичам и възпитавам няколко деца. Да виждаш обаче децата един път в седмицата или два пъти в месеца е нищо. Те продължават да живеят там, където добрият пример бързо се забравя и нищо в живота им не се променя. Деца на 10-12 години са вече престъпници, които не мислят за бъдещето си, чакат да получат на готово, не желаят да учат и работят и не уважават никого. Най-страшното е, че дори не могат да бъдат упрекнати, защото не познават друг начин на живот, а са потънали в злоба, омраза, отчаяние и бунт. Човешкият живот за тях няма значение, не струва нищо. Моля Ви, помогнете им! Ако управлявате града със съзнанието, че сте слуга на хората, а не техен господар, приемете ги като свои деца, дайте им възпитатели и социални работници, които не ги презират, които ги обичат и не гледат на тях като на излишни и ненужни същества! Единственото, което има значение на този свят за Бога, са хората! Те никога не са излишни, независимо от расата и социалното си положение. Нашият Господ Исус Христос умря за всички. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)

 

Юлия Борисова

24.01.2008 г.

гр. Варна

 

 

Мартин Карбовски, в-к Стандарт, 23.01.2008г.: Юндом: Бой и секс за две цигари

  

Когато майката е мащеха.

  

Кой поема отговорността?

  

Всяко дете (или човек) се нуждае от любов и грижа.