Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова

Т Е Р Т У Л И А Н

ОТНОСНО ЗРЕЛИЩАТА

I.

Вие, слуги на Исус Христос, които в този момент се трудите, за да се приближите до Бога; всички вие, които вече сте Го изповядали и сте свидетелствали за Него, научете се върху какво се основава вашето задължение да се откажете от зрелищата и представленията: върху кои правила на вярата, принципи на истината и закони на дисциплината. Това е необходимо от страх да не вършите грях, както и когато се отдавате на други увлечения в света – било от невежество или пък от заблуждение.

Изкушението от удоволствията завлича невежите към грехопадение и покварява съвестта чрез пренебрегване на дълга. За да се прибави още към това двойно нещастие, ние се хвалим с правилата на езичниците, които по този въпрос ни възразяват. Какво значение имат за религиозния човек, дълбоко в душата и съвестта му, външните удоволствия, предназначени само за очите и ушите? Господ обижда ли се от почивка, по време на която човек запазва постоянно страха и уважението, които Му дължи? Не, да се наслаждаваш на удоволствията, когато трябва и където трябва, не е престъпление. ИЗМАМА! Имаме намерение да разкрием, че тези удоволствия не се съгласуват нито с истинската религия, нито с истинското покорство на Бога.

Според някои християните се лишават от развлечения за да намразят по-лесно живота и така да бъдат винаги готови за смъртта. Те скъсват връзките, които биха могли да ги оковат и това им помага да не съжаляват за нещо, станало безполезно за тях. По този начин би трябвало да мразят живота си по-скоро според съветите на човешката мъдрост, отколкото подчинявайки се на поучение от Бога. Всъщност, тези които упорито не се отказват от удоволствията умират за Бога със съжаление. Такива хора би трябвало да проявят мъдрост и да се откажат от упорството си.

II.

Ето какво изповядват всички, а и ние също го признаваме: „Господ е създал всяко нещо и го е дал на човека. Всичко създадено е добро, защото Творецът му е добър. Това се отнася и за нещата, съдържащи се в едно представление: конят, лъвът, физическите сили на тялото, изяществото на гласа. Следователно не би трябвало да смятаме за чуждо и враждебно на Бога всичко, което е излязло от ръцете Му и за престъпление това, което не е враждебно на Бога, защото не Му е чуждо. Самите амфитеатри, които не са нищо друго освен камъни, цимент, мрамор и колони, са произведение на Бога, Който е поставил тези материали на земята за нуждите на хората; и което е още по-добре – нали представленията се провеждат под Божието небе? О, човешко невежество, колко добре се защитаваш, най-вече когато се страхуваш да не загубиш някоя радост от забавлението или придобивка от света! Наистина има мнозина, чийто страх да се откажат от удоволствията ги отдалечава повече от религията, отколкото страхът от смъртта. Защото, макар че сме безумни (глупави), не се съмняваме в смъртта, тъй като е неизбежна. Дори мъдрият се оставя да бъде пленен от удоволствието, което има толкова голямо влияние. Мъдри или безумни, целият ни живот е в тази дума: УДОВОЛСТВИЕ.

Никой не оспорва: Бог е създателят на всичко, всички неща са добри – самата природа ни го показва. Но когато човек познава Бога само наполовина, отдалеч, а не отблизо – чрез свидетелството на природата, а не чрез закона на осиновяването, той няма как да знае как Бог ни е предписал да използваме това, което ни дава. Няма да разбере и коя ревнива сила има за цел Божиите създания да прелюбодействат, защото не познават нито волята, нито съперника на Този, Когото познават несъвършено. Не е достатъчно да разгледаме само чрез кого е създадено всичко съществуващо; трябва също да изследваме от кого са били покварени творенията. По този начин ще разпознаем за каква употреба са били предопределени, виждайки за какво не са предназначени. Има голяма разлика между покварата и честността, защото има голяма разлика между покваряващия и Създателя. Впрочем, всички престъпления, които самите езичници забраняват и осъждат като безспорно лоши, независимо от същността им, се извършват с помощта на Божиите творения. Вие искате да извършите убийство със желязо, с отрова или с магия. Желязото е направено от Бог, също както и отровните стрели и лошите ангели. Нима техният Създател ги е направил за да заговорничи срещу живота на човека? Да не бъде! Той потушава дори мисълта за убийство с една единствена и основна заповед: „Не убивай!” Кой друг, ако не Господ, Създателят на света, му даде всички материали: златото, среброто, слоновата кост, дървото, а те служат и за извайването на идоли? Бог пожела ли светът да ги боготвори в Негов ущърб? Със сигурност не! В неговите очи идолопоклонството е най-голямото оскърбление! Кое от нещата, които оскърбяват Бога, не е Негово? Това, което Го обижда обаче вече не е Негово творение и Го обижда от момента, в който престане да бъде такова.

Сам човекът, автор на всички престъпления, не е само творение на Бога; той е още и Негов образ. Въпреки това, той се е разбунтувал срещу Създателя с тялото и ума си. Всъщност, ние не сме получили очи за разпалване на похот; уши – за да слушат лоши думи; език – за да клюкарства; уста – за да задоволява ненаситна лакомия; мъжественост– за да я превърнем в крайна невъздържаност; ръце – за да ги посветим на кражба; крака – за да тичат към престъпление. Нашата душа не е била съединена с тялото за да се превърне в склад за измама, лъжа и несправедливост. Не бих си го и помислил! Щом е вярно, че Бог е свят и мрази злото и дори мисълта за зло, очевидно е, че не е създал с престъпна цел това, което осъжда; защото инструментите на греха стават лоши само когато ние ги употребяваме неправилно.

Ние, които познаваме Бога и Неговия съперник, различаваме Създателя от фалшификатора. Тогава защо да продължаваме да се учудваме и съмняваме? Човекът бе създаден да бъде господар на вселената и образ на Бога. Завистливият ангел успя още от началото да го накара да се отклони от невинността си, разврати и обърна срещу Създателя всички способности, дадени на човека за да бъде завършен и праведен. Ангелът изпита болка когато разбра, че господството над всички създания се падна на човека, а не на него. Накара царя на творението да се разбунтува срещу Твореца за да направи творението свое владение.

III.

Така изложената доктрина се противопоствя на мнението на езичниците. Да се заемем сега с просвещаването на вярващите. Някои вярващи, поради наивно или буквално тълкуване, смятат че Писанията не им заповядват да се откажат от зрелищата. Така те се колебаят дали да се отрекат от удоволствията, които не са изрично и ясно забранени за Божиите слуги в текстовете. Без съмнение никъде не намираме написани такива забрани: “не ходи никога на цирк и на театър”; „не участвай никога в представления и игри”, за разлика от тези: „не убивай”; „не си прави идоли”; „не прелюбодействай”; „не кради”. Виждаме обаче, че думите на Давид се отнасят за тази забрана: „Блажен онзи човек, който не влиза в събранието на нечестивите, който не спира на пътя на грешниците и не седи на столовете на покварените”. Псалмистът като че ли хвали единствено праведника, който не взема участие в съвета и събранието на евреите по време на разискванията за смъртта на Исус. Писанията обаче винаги разрешават едно по-широко тълкуване там, където моралният смисъл изглежда подобен, така че нищо не пречи тези думи да се отнесат за забрана на представленията. Ако пророкът наистина е можел да нарече няколко евреи „събрание на нечестивите”, колко повече това се отнася за огромното множество народи-идолопоклонници. Езичниците по-малко грешни и нечестиви, по-малко „врагове” на Христос ли са от тогавашните евреи? Вижте и други доводи, които подкрепят това твърдение. Амфитеатрите, където се състоят представленията също имат „пътища” където се „спира”. Така са наречени кръглите стъпала, водещи в пет посоки, които разделят зрителите от рицарите. „Столове” за сядане са наричали седалките за оркестъра, някога предназначени за сенаторите. Ето как можем да напишем обратното: „Нещастен този, който влиза в събранието на нечестивите, което и да е то, спира в пътеките на грешниците и сяда на каквито и да са столове на покварата”. Нека вземем тези думи в най-общ смисъл, тъй като най-често думи, които се отнасят само за някои неща, всъщност се отнасят за всички. Когато Бог припомня своите правила на израилтяните или пък ги обвинява за престъпленията им, Той всъщност има предвид всички хора по земята. Ако заплашва Египет и Етиопия с предстоящо разрушение, в същото време осъжда всички грешни нации. По този начин всяка нация, която живее в грях, за Него е Египет и Етиопия. От частното към общото. Същото се отнася и за спектаклите, които нарича „събрание на нечестивите”. От общото към частното.

IV.

За да не си мислите, че използвам някакви хитрости, ще извикам на помощ окончателната власт на кръщелния купел. Когато потънем в обновяващата вода на купела, ние правим изповед на християнска вяра, приемайки думите на Божия закон. Ние потвърждаваме със собствената си уста, че се отказваме от дявола, от фалшивия му блясък и великолепие и от неговите ангели. Нима тези неща не властват с пълна сила при идолопоклонството? Не е ли това тронът на нечестивия и злодеен дух? Не искам да се разпростирам повече върху това. Ако аз показвам, че разкошът и инструментите на зрелищата се основават на идолопоклонството, съвсем сигурно мога да твърдя, че обещанията, които сме поели при кръщението включват също отказване от зрелищата. Те са вид жертва, принесена от идолопоклонството на дявола, на неговото великолепие и ангелите му. Ние ще покажем какъв е произходът на всеки спектакъл поотделно, за да разберем как са влезли в света. Ще изследваме някои от заглавията и имената, с които са наречени. После идва времето на изразните средства и суеверията, които ги съпровождат. Ще покажем на кои божества са посветени местата, на които се провеждат, и най-накрая ще разкрием същността на представленията и кои са техните създатели. Ако някои от тези неща нямат нищо общо с идолите, значи нямат нищо общо с идолопоклонството, нито с клетвата на нашето кръщение.

V.

Произходът на игрите дълго време е бил непознат и неясен за по-голяма част от нашите братя. Ние ще трябва да го потърсим единствено в литературните паметници на езичниците. Познати са много от техните творци, които са писали за това. Колкото до първоначалното им учредяване, те разказват (напр. Тимей), че Лидиите, произлизащи от Азия под ръководството на Тирений, който е бил принуден да отстъпи царството си на своя брат Лидий, се установяват в Етрусия. Там, заедно с други суеверни церемонии те измислят зрелища под покривалото на религията. Римляните, след като са приели някои от тези чужденци, са заимствали от тях представленията, времето за честването и наименованието – Луди, от Лудиенс. Варон извлича този термин от глагола Ludere, който означава играя, развличам се. Някога са се наричали и „Луперсиански игри”, защото са празнували тичайки насам-натам. Все пак той свързва тези младежки игри с честването на някакъв празник, с посвещение на някакъв храм или някаква религиозна причина. Но какво значение имат имената, щом идолопоклонството е в основата на нещата. Така също игрите наречени неопределено „Либерални” (щедри, свободолюбиви) говорят ясно за почит, отдавана на Либер или Бакхус! Отначало селяните благодарни за това благо – виното, посвещават игрите на Либер, приписвайки му заслугата за получаването на този дар. По същата причина игрите, с които са чествали Нептун са наречени „consuales” защото той се нарича още Консус. По-късно Ромул посвещава на Марс „Еквериенските” игри. Някои приписват „консуалес” също на Ромул, който ги е учредил в чест на бог „Consus”. Той искал да му благодари за добрия съвет да плени сабинянките с цел после да ги свърже със своите войници. Целомъдрен съвет наистина, със сигурност почитан и сега от римляните като правилен и законен, но в никакъв случай даден от Бога. Може ли да изглежда добър един съвет, омърсен от самото начало, дължащ своя произход на злото, коварството, насилието, братоубийството, на истинския брат на Марс?

В цирка и днес съществува жертвеник, направен под земята и посветен на Consus. На него има надпис: „Консус председателства съвета, Марс воюва, а ларите са в събранието”. Квиринус и весталките (целомъдрените девойки) принасят жертви на дванадесетия ден преди началото на септември. Обществените жреци правят същото в началото на юли. Малко по-късно Ромул установява игри в чест на Юпитер Феретриус на Тарпейенските планини, от където и получават името си – Тарпейенски и Капитолийски. След него Нума Помпилиус основава други игри в памет на Марс и Ръждивата, която била издигната в богиня. Следват Тулус Хостилиус, Анкус Марциус и всички останали. Искате ли да узнаете имената, броя и идолите, на които са посветени тези тържествени празници? Четете Светоний и предшествениците му.

VI.

Към свидетелствата от древността можем да прибавим и тези от следващите векове с техните наименования, ясно показващи на кой идол и кое суеверие са били посветени игрите. Тези, които са наречени Мегалесии, Цереалии, Нептуналии, Латиарии, Флоралии се празнуват всяка година публично. Други се празнуват по повод на раждания, рождени дни, възкачване на царе на трона, обществен напредък и религиозни празници на провинциалните градове. В тази категория влизат също представленията, при които законни наследници честват паметта на родителите си – обичай, идващ от дълбока древност.

От самото начало празниците са разделени на два вида: свещени и погребални – едните посветени на боговете на народите, другите – на починалите. Какво значение има за нас обаче по какъв повод и под какво име се празнуват, щом са идолопоклонство и в тях властват същите духове, от които ние сме се отказали? Дори когато прославят боговете си, те всъщност честват мъртъвци. Във всички случаи това е идолопоклонство, което ние отричаме.

VII.

Тъй като произходът и на двата вида игри е един и същ и наименованията им са общи, те задължително заимстват блясъка и разкоша си от поклонението на идоли. Все пак представленията в цирка надминават всички други по своята пищност. Освен това, разточителството от статуи, картини, колесници, носилки, постелки, столове, венци също е доказателство за търсеното великолепие. Колко церемонии и жертвоприношения предшестват, съпровождат и закриват игрите! Колко гадателски общества, колко различни жреци и дейности! Всъщност жителите на града, който демоните са направили свое седалище, не подозират това. Ако понякога, в някои провинции се случва да липсва обичайния разкош поради недостиг на средства, това не значи че трябва да забравим произхода им. Както малкото поточе може да бъде отровено още от извора си и новата клонка да излиза от лошото стебло! Какво значение имат блясъкът или нищетата? Каквито и да са, цирковите игри оскърбяват Бога. Вие казвате: „Там има една-две статуи, една колесница”. Независимо какви принадлежности използва идолопоклонството – бедни или пищни, то е богато с престъпления!

VIII.

Нека да следваме нашата цел и да отидем на местата, където се провеждат зрелищата. Циркът е посветен главно на Слънцето. В средата е издигнат храм, на чийто връх блести неговото изображение, защото езичниците смятат, че това, което свети на открито не бива да бъде слагано под покрив. Те ни уверяват, че Цирцея е измислила представлението в чест на своя баща Слънцето и от там идва името – Цирк. Тази вещица наистина е направила добра услуга на демоните, на които е била жрица! Колко идолопоклонство личи още от външността на това място! Всяко украшение само по себе си е един храм. Тук се намират и яйцата посветени на близнаците Кастор и Полукс, поставени от тези, които не се срамуват да твърдят, че те са родени от яйце след като техният баща Юпитер се е превърнал в лебед! Тук са и колоните с делфините на Нептун, които поддържат статуите на Сесиите – богини на посевите; на Месиите – богини на жетвата и на Тетулините – богини на плодовете. Пред тях стоят три жертвеника, посветени на три други групи божества – Великите, Силните и Могъщите. Предполага се, че те са боговете на Самотраки. Огромният обелиск, както твърди Хермател, е посветен на Слънцето или по-скоро на неговия позор. Йероглифите, написани на него показват произхода му – едно суеверие, изпратено от Египет. Събранието на демоните би чезнало задрямало без своята Пра-майка. Затова тя го води, поставена на брега на канала, обикалящ цирка. Консус се крие, както казахме, в земята под Мурциевия стълб – по името на Мурция, почитана като богиня на любовта, на която са посветили тази част на храма.

Забележи християнино – легиони безсрамни имена са завладели цирка. Може ли да бъде тази религия истинска, щом е изпълнена с толкова отвратителни нечисти духове? Тъй като сме на подобно място, нека предвидим един възможен въпрос: „Какво ще кажете, ако посетя цирка когато няма спектакъл?” Самите места не са забранени. Божиите слуги могат да влизат без опасност да загубят вярата си не само там, където се устройват зрелища, но дори и в езическите храмове. Важното е това да не става по повод на това, за което са създадени и се използват, а по друга законна причина. Къде иначе да живеят християните? Улиците, площадите, баните, хотелите и дори домовете ни са пълни с идоли! Сатана и ангелите му са населили целия свят! Ние не губим Бога, защото живеем в света, а когато участваме в неговите престъпления! Ако се кача на Капитолия или в храма на бог Серапис за да принеса жертва и да се поклоня, ще изменя на Бога, както и когато отида в цирка и театъра като зрител. Опетняването не идва от самите места, а от това, което се случва там и омърсява и самите тях – покварата предизвиква поквара. Ние си спомнихме на кои божества са посветени тези места за да покажем, че всичко, което се случва там, се отнася до тях.

IX.

Нека кажем няколко думи за начина, по който се провеждат цирковите игри. Няма нищо осъдително в обикновената и обща употреба на конете, но те в цирка се превръщат от Божи дар в оръдие на дявола. Новото използване се приписва на Кастор и Полукс, които, както пише Стесихор, са получили този подарък от Меркурий. После идват римският Нептун конник и гръцкият Хипий. Колесницата с четири коня е посветена на Слънцето, а с два – на Луната.

Ерихтоний, първият победител в състезание с колесници с четири коня, е уродливият син на Минерва и Вулкан. Той е демонично чудовище, или по-скоро самия сатана. Ако е вярно, че Трохил Аргоски е изобретател на колесницата, то той я е посветил на Юнона. Ромул, който е въвел употребата й в Рим, трябва да бъде причислен към идолите, защото е като Квириний. Ето това са изобретателите на колесниците с четири коня. Тогава не е чудно, че кочияшите са облечени в ливреи с идолопоклоннически цветове. Отначало са само два: червен и бял. Белият бил посветен на снега през зимата, червеният – на цвета на слънцето през лятото. По-късно, с напредване на удоволствията и суеверието белият цвят бил посветен на Зефир, червеният – на Марс, зеленият – на Земята (майка на човешкия род) или на пролетта, синият на небето, морето или есента. Бог е проклел всяко идолопоклонство, значи е осъдил без съмнение и всичко посветено на земните неща.

X.

Да видим сега театъра, чийто произход и организация са същите като в цирка. Уредите им и всичко друго, което използват, почти не се различават. За да присъстваш на едното или другото е необходимо само да излезеш от езическия храм, от жертвениците, от кръвта на жертвите и да влезеш между флейтите и тромпетите, които свирят под диригентството на двама безсрамни разпоредители – единият на погребенията, другият – на жертвоприношенията. Независимо дали става въпрос за цирка или театъра, нека започнем с изучаването на безчестието на самото място. Театърът е всъщност светилище на Венера. Някога, когато се е издигал нов театър, цензорите често са го разрушавали в интерес на добрите нрави – за да не бъдат опорочени със съблазнителни представления. Забележете как езичниците сами се осъждат и ни дават двоен повод да спазваме благочестието с по-голяма строгост. Ето защо Помпей Велики, чиято слава отстъпва само на славата на неговия театър, построявайки тази огромна твърдина на порока се е опасявал да не си докара гнева на цензорите. Той превръща сградата в светилище и с едикт обявява пред събралия се народ не откриване на театър, а на храм на Венера. Според думите му, само е пристроил няколко стъпала с цел провеждане на зрелища. Така се опитвал да прикрие под религиозен воал построяването на подобно осъдително здание.

Театърът, посветен на Венера, е всъщност посветен и на Бакхус. Тези два демона – на пиянството и на похотта вървят ръка за ръка. По този начин дворецът на Венера е и светилище на Бакхус. Някои театрални представления са се наричали „либерални игри” не само защото са наречени на Либер (при гърците Дионисий), а и защото са основани от самия Либер (Бакхус). Изнежените движения на сцената са в чест на разпуснатата от похот Венера и опиянения от вино Бакхус. Що се отнася до останалото – музиката, стиховете, инструментите – те са посветени на Аполон, Музите и Меркурий. Последователи на Исус, научете се да ненавиждате тези волности, чиито автори сте длъжни да мразите! Да кажем още няколко думи за тези изкуства.

Имената на умрелите са нищо, нищо повече от статуите им. Но не трябва да забравяме кои действат и тържествуват чрез тях – злите духове и демоните! Театралните дейности са посветени на тези, които се прикриват под имената на техните създатели и са идолопоклонство, защото ги считат за богове. Самите демони, предвиждайки, че удоволствието от зрелищата ще доведе до идолопоклонство, са им внушили тези престъпни измислици за да ги отдалечат от Създателя и да им дадат тяхна собствена слава. Наистина само демоните могат да вдъхновят подобно нещо – използването на хора, от чието обожествяване ще имат изгода самите те! Така лъжата влиза в света.

XI.

За да бъдем верни на нашия план, да поговорим за атлетите и борците. Произходът на игрите им е почти същия – посветени са на боговете и умрелите. Наричат се погребални или свещени. От тук са и наименованията им: Олимпийските са посветени на Юпитер (в Рим – Капитолийските); Немейските – на Херкулес; Истмийските – на Нептун! Що се отнася до другите игри, те са посветени на мъртъвци. Какво чудно има тогава, че са омърсени от идолопоклонството? Там се забелязват венци, които оскверняват носителите си, жреци от колегията и потоци кръв от жертвите. За да завършим с това място, трябва да споменем, че също както в театъра има оркестри от флейти и музика посветена на Музите, Минерва, Аполон и Марс. Борбите се провеждат под гръмките звуци на инструментите. Така стадионът става храм на идола, в чиято чест атлетите устройват игрите. Всъщност, не е ли известно, че Касторовци, Херкулесовци и Меркуриевци са измислили борбата?

XII.

Остана да поговорим за най-интересното и приятно за римляните зрелище. То се нарича „дълг” или „служба”. Древните са смятали, че с него отдават почит на умрелите. Това е било по времето, когато са решили, че са станали по умерени в своето варварство. Някога предполагали, че душите на мъртвите могат да бъдат умилостивени с проливане на човешка кръв, на погребенията принасяли в жертва пленници или непокорни роби, специално закупени за тази цел. По-късно решили да придадат на това безбожие вид на увеселение, като обучавали тези клетници да се убиват взаимно, въоръжавали ги и ги принасяли в жертва в деня на погребението. Такава жертва си е идолопоклонство и престъпление! Такъв е произходът на „службата”.

Зрелището ставало толкова по-приятно, колкото по-жестоко било. Но вече не се задоволявали с оръжие, необходими били гледки на хора разкъсани от ноктите и зъбите на хищници. На жертвите се гледало като на жертвоприношение в памет на умрял роднина. Истинско идолопоклонство! Нали всяко почитане на предците е такова. И едното и другото служат на мъртвите, а в изображенията на мъртвите обитават демони. Що се отнася до надгробните надписи, те по-късно като почит към мъртвите се прехвърлили и към живите – квестори, жреци и фламини. Доколкото тези звания са свързани с идолопоклонството, също са осквернени от него. Това се отнася и за устройството на игрите. Пурпурни тоги, венци, превръзки за главата, речи и пирувания в навечерието им – всичко това не става без величието и блясъка на сатана и удоволствието на демоните. Всъщност амфитеатърът е седалище на най-жестоки и многообразни божества, повече отколкото има в Капитолия. Той е храм на всички демони. Там има толкова нечисти духове, колкото са хората, а покровителите им са Марс и Диана.

XIII.

По много начини достатъчно ясно разкрих, че зрелищата са идолопоклонство – чрез техния произход, направа, имена и местата, на които се провеждат. Колкото до жертвите, сигурни сме че не подхождат на християни, два пъти отрекли се от идолопоклонството, а не защото самите идоли означават нещо в света. По-важното е, че се принасят на злите духове, които обитават в тях – било на умрели хора или на тези, които се наричат богове. И двата вида имат една и съща природа, защото умрелите са приравнени с боговете и за нас трябва да е забранено почитането им. Омразата ни към храмовете на божествата и надгробните паметници е еднаква. Не трябва да се приближаваме както към жертвениците на едните, така и към статуите на другите, нито да принасяме жертви на първите, нито дарове на вторите. Ние не ядем месото от жертвите посветени на тях, защото не можем да участваме едновременно в бесовската и Божията трапеза. Ако ние предпазваме устата и стомаха си от мръсна храна, колко повече сме длъжни да пазим нашите очи и уши от идоложертвено? То не осквернява нашите вътрешности, а душата ни, която за Бога е по-важна.

XIV.

Въпреки че доказах идолопоклонството като основа на всички зрелища и като достатъчен мотив да се откажем от тях, нека да приведа и други доводи в отговор на това, че няма в Писанията нито един точен текст, който да ги забранява. Нима зрелищата не попадат в заповедта да избягваме всички съблазни на този свят? Същото нещо каквото са почестите, алчността, сладострастието, славолюбието, преяждането, това е и похотта към удоволствия, в която влизат и зрелищата.

XV.

Всичко в спектаклите е против Бога. Той ни е заповядал да се отнасяме внимателно, спокойно и нежно със Святия Дух, чиято същност е нежност и чувствителност, и да не Го притесняваме с гняв, ярост, отмъщение и болка. Може ли това да стане след като всяко представление разпалва нашите страсти? Където има удоволствие, има и страсти (ревност), иначе то ще е блудкаво; а където е страстта, там има и съревнование (ревност), без което всяка страст е неприятна. Съревнованието довежда до гняв, отмъщение, спорове, огорчение и до много други страсти, несъвместими с реда. Дори на представленията да присъства някой скромен и улегнал християнин, може ли душата му да остане спокойна и безгрижна? Не може да изпиташ удоволствие без страст и без да подейства на душата ти. Ако не изпитваш никакво чувство, няма и удоволствие. В такъв случай можеш да бъдеш обвинен в суета, а тя не е присъща за християнина. Какво да правиш на място, където няма никакъв смисъл да бъдеш? Едно празно и безплодно действие не е необходимо на никого. Още повече, че сам себе си осъждаш, вършейки едно и също нещо с хора, които смяташ за врагове и на които не искаш да приличаш? Не само не трябва да вършим зло, но и да избягваме да общуваме с тези, които го вършат! Светът е създаден от Бога, а светските неща от дявола.

XVI.

Ако гневът е забранен за нас, забранени са и зрелищата – в това число и циркът, където гневът царува. Погледни бързащата нататък тълпа. Тя вече е развълнувана, заслепена, обезпокоена от това кой ще бъде победител! Преторът е прекалено бавен за тяхното нетърпение. Очите на всички се взират жадно в урната за залагания и чакат сигнала му. Лудостта изтръгва от гърлата хиляди безразсъдни викове! Разпознавам умопомрачението им по безмислените им разговори „Хвърли я” – казват те и разказват на другите това, което всички и без това виждат – една кърпа, паднала на земята. Разбирам слепотата им, защото това всъщност е образът на дявола, паднал от небето в ада! После следват ярост, ненавист, безредици и всичко, което е забранено на мирните Божии служители. Произнасят се толкова проклятия и незаслужени обиди, колкото и похвали, непредизвикани от любов. Каква полза могат да имат зрителите, когато не са на себе си? Те се радват на щастието на други, скърбят с нещастието на другите; всичко, което желаят или проклинат им е чуждо. Привързаността им е суетна, също както ненавистта им е несправедлива. Не е ли по-добре да обичаш без причина, отколкото да мразиш несправедливо? Още повече, Господ ни забранява да мразим дори когато имаме повод, тъй като ни заповядва да обичаме враговете си; също така ни забранява да проклинаме, защото ни казва да благославяме тези, които ни кълнат. Къде има повече мъчение, отколкото в цирка, където не щадят нито принцовете, нито гражданите? Ако нещата, които стават в цирка са позволени на християните, те могат да ги вършат и там; ако са им забранени изобщо, същото се отнася и за цирка.

XVII.

Предписано ни е да мразим всяка нечистота. За нас е затворен театърът (седалище на разврат), където можем да се научим само на неща, осъждани навсякъде другаде. Основната му привлекателност се състои в непристойните жестове, които показва един тоскански комик, позорящ от детството си своето тяло, облечен в женски дрехи. От всичко това би трябвало човек да се изчервява по-скоро още в спалнята си, а не чак на сцената. Там извеждат и нещастниците – жертви на обществената похотливост, жалки в присъствието на порядъчните жени. Излагат ги под погледите на всички хора, от всички възрасти и прослойки и един глашатай обявява ложата, цената им, хубостта им – неща, за които би било по-добре да не се споменава, защото оскверняват светлината на деня. Нека се изчервяват в сената, нека се засрамят всички класи! Нека се засрамят тези нещастници поне веднъж в годината от похотливите движения на телата си! Ако ние отхвърляме всяка нечистота, защо да ни е позволено да гледаме и слушаме това, което ни е забранено да вършим? Не знаем ли, че Бог ни е забранил всяка насмешка и всяка празна дума? Защо всички неща, които замърсяват човека чрез езика, да не го замърсяват през очите и ушите? Не служат ли и те на душата? Трудно е сърцето да бъде чисто, щом органите, които му служат, са покварени! По такъв начин от забраната на безсрамието произтича и забраната на театъра.

XVIII.

Ако осъждаме същността на светската литература като безумна, то би трябвало да ни е ясно, че са ни забранени и театралните постановки по нея. Комедията и трагедията ни учат на безсрамие, жестокост, кръвопролитие, престъпление. След като разказването на такива неща не е позволено, защо да е позволено гледането им? Вие ще кажете, че думата стадион е спомената в Писанията. Това е истина, но признайте, че е срамно да гледаме това, което се случва там: ударите с крака, юмручния бой, меховете и хилядите безчовечни неща, които обезобразяват мъжествеността на човека, който пък е образ на Бога! Как ще одобрите безмислените състезания по бягане, усилията за хвърляне на диск и не по-малко безумните скокове? Те нарушават пропорциите на тялото, установени от Бога. Няма да харесате атлетите, угоявани за да забавляват безделните гърци. Борбата е измислица на дявола. Той е объркал нашите предци. Какво представляват движенията на борците? Извиванията са движения на змията, хващанията са за да държим противника, сблъсъците – за да го спрат, пълзенето – за да се изплъзнат от него. От венците и наградите няма никаква полза. За какво са тогава удоволствията?

XIX.

Необходимо ли е сега да се питаме дали Писанията забраняват амфитеатъра? Ако можем да докажем, че свирепостта, жестокостта и варварството са позволени, да влезем в амфитеатъра. Ако наистина сме такива, за каквито ни мислят, то тогава да се наслаждаваме на човешката кръв! Някой може да ми възрази, че престъпниците заслужават наказание. Кой може да го оспори, освен самите те? Съгласен съм, но и вие се съгласете, че добрият човек не трябва да се наслаждава на наказанието на злия. Той трябва да скърби, че човек като него е имал нещастието да сгреши толкова много, за да се отнесат с него така жестоко. Кой може да гарантира, че на свирепите животни са хвърлят само виновни хора? Някой отмъстителен съдия, небрежен адвокат или продължителните мъчения при следствието не осъждат ли понякога невинен човек? По-добре е да не разбера когато наказват лошите, отколкото да видя как погиват невинните, ако наистина са такива. Сигурно има гладиатори, които са невинни и са тренирани за това да бъдат жертви заради удоволствието на мнозинството. Други биват убивани за малки престъпления, вместо да им се даде възможност да се поправят!

Това беше моят отговор на езичниците. Господ не смята за необходимо християните да знаят повече за да се откажат от спектаклите. Разбира се никой не може да ги опише по-добре от тези, които все още ги посещават. Аз предпочитам да дам непълно описание, вместо да си спомням подробности.

XX.

Не е ли жалко и напразно обосноваването на тези, които от страх да не изгубят удоволствията си, претендират, че нищо в Писанията не ги забранява? Неотдавна чух следното разсъждение: „Не само слънцето, но и сам Бог гледа спектаклите от небето.” Слънчевите лъчи преминават през покварата без да се изцапат. Но ако Бог не се взираше в нашите престъпления, нямаше да сме изложени на съд. Той ги вижда. Вижда нашите изневери, идолопоклонства, грабежи и измами. Затова не трябва да присъстваме за да не ни забележи Всевиждащият! Вие сравнявате виновния с неговия съдия! Единият е виновен защото е разкрит, другият е Съдия, защото разкрива всичко. Нима ни е позволено да се отдаваме на ярост извън цирка, на безпътство извън стадиона, не нечовечност извън амфитеатъра? Бог не вижда ли всичко навсякъде? По никое време, на никое място, това, което Бог забранява не може да бъде извинено, защото е забранено да се върши винаги и навсякъде! В това се състои истинската нравственост: да имаш страх от Бога, пълно покорство, вярност и подчинение, които му дължиш. Не нарушавай Неговите заповеди и не извращавай Неговата истина! Доброто и злото са това, което са, и нищо друго!

XXI.

Езичниците, които не познават пълната истина, защото не познават Бога, на когото принадлежи истината, съдят за доброто и злото според своите капризи. Това, което на едно място е забранено, на друго е разрешено. По тази причина, ако някой едва повдигне туниката си на улицата заради естествена нужда е лошо, но в цирка човек изгубва свян, показвайки пред погледите на всички тайните на човешкия организъм. В къщи запушва ушите на дъщеря си за всяка мръсна дума, а после я води в театъра, където слуша непристойни думи и вижда неприлични жестове. На други обществени места укротява и осъжда караниците. На стадиона поздравява кървавите битки на атлетите. При вида на труп на починал от естествена смърт човек потръпва от ужас, а в амфитеатъра с удоволствие наблюдава гледката на разкъсано на парчета тяло, плуващо в собствената му кръв. Дори още по-лошо: човек идва за да осъди убийството, а в следващия момент с бич в ръка подтиква гладиатора да извърши убийство, въпреки волята му. Както иска да хвърлят на лъвовете най-големия убиец, така иска да пуснат на свобода най-жестокия гладиатор. В случай, че бъде убит, тича по-близо и със съчувствие разглежда трупа на този, чиято смърт е желал отдалеч.

XXII.

Защо да се учудваме на противоречията при тези хора, които смесват същността на доброто и злото чрез непостоянството на мненията си и променливостта на присъдите си? Ето водачите на колесниците, атлетите, комедиантите, гладиаторите, всичките любимци на хората, заради които жените, а често и мъжете оскверняват телата си, същите които стават причина за разпуснатост и разврат на обществени места. Организаторите и провеждащите игрите освобождават участниците в тях от всякаква морална отговорност заради тази дейност, която възхваляват. Още по-лошо: те публично осъждат цялата тази класа на узаконено безчестие. По този начин ги отдалечават от двореца, от трибуната за тържествени речи, от Сената, от конното съсловие. Забраняват им всякакви почести и награди. Какво странно преобръщане на ценностите! Да обичаш тези, които наказваш и да ненавиждаш тези, които одобряваш! Да възхваляваш изкуството, а артиста да унижаваш. Каква изключителна справедливост, която осъжда човека за същите неща, за които го почита! Изпълнителите са добре приети, но живеят под тежестта на нечестието, защото нещата, които вършат са лоши!

XXIII.

Щом човешката правда въпреки удоволствието осъжда тези нещастници и им отказва всякаква почит, с колко повече строгост ще се прояви към тях Божието правосъдие? Ще хареса ли Господ този кочияш от цирка, който тревожи толкова души, запалва ярост, възбужда различни чувства, увенчан като езически жрец, блестящ с цветовете на един сводник? Ето, той се носи бързо с колесницата си. Не бихте ли казали, че дяволът иска също да има своите пророци като Илия, вдигнати в небесата.

Нима Бог ще одобри комедианта, който с бръснач в ръка посяга на брадата си, изневерявайки на образа, който Господ му е дал? Малко е за него да заприлича на Бакхус, Сатурн и Либер. Той подлага бузите си на позора на плесниците сякаш за да се подиграе с предписанията на нашия Господар. Защото дяволът го учи да подложи и „лявата си буза, след като е бил ударен по дясната.” Също така, съперникът на Бога е прочел в Писанията: „Никой не може да прибави и един лакът на ръста си.” За да изобличи Исус Христос в лъжа, той качва актьора върху високата комедиантска обувка.

Питам ви още: Бог обича ли театралните маски, щом е забранил всички видове статуи и изображения? Няма ли още повече да забрани да прикриваме лицето си? Разбира се, Създателят на истината не обича това, което е фалшиво! Всяко преправяне в Неговото творение е изневяра в очите му! Всички, който преправяте гласа, пола и възрастта си, превъплъщавате се във влюбени и разгневени хора, проливате лъжливи сълзи и издавате фалшиви въздишки, Господ няма да ви одобри, защото осъжда всяко лицемерие. Щом казва в закона: „Проклет всеки, който носи женски дрехи”, какво ли обвинение ще изговори срещу мима, който заимства всичко женско?

Сръчният боксьор ще остане ли ненаказан? Всъщност той от Бога ли е получил в деня на раждането си тези белези на гърдите, мазолите по ръцете, размазаните уши; а очите за това ли са му дадени – да бъдат ослепявани от жестоките удари? Няма да говоря за този който, вместо да се изправи срещу лъва, хвърля друг човек в устата на звяра и така се оказва убиец в по-малка степен, отколкото ако сам убие същия човек на арената.

XXIV.

По колко други начини да докажем, че нищо от спектаклите не е добро за Бога или подходящо за един Божий слуга, защото Го отвращава. Както показахме досега, зрелищата установени в чест на дявола са негово дело. Ето това е великолепието на сатана, от което се отказахме когато се кръстихме във вода. Това означава, че не трябва да участваме нито с думи, нито с дела, нито с гледане, нито с пожелаване в това, което тогава отхвърлихме. Да нарушим нашето обещание не означава ли да отменим кръщението? Сега, да запитаме езичниците: позволено ли е на един християнин да посещава зрелища? Нали точно те наричат някого „християнин”, когато спре да посещава представленията? Ако отхвърлим този признак за разпознаване, значи отстъпваме от вярата. Каква надежда би могъл да има вече такъв нещастник? Един войник не минава в противниковия лагер, освен ако не дезертира, нарушавайки дадената клетва пред владетеля си, решен да погине заедно с новите си приятели.

XXV.

Ще си спомни ли човек за Бога там, където нищо не му напомня за Него? Ще може ли да поддържа мира в душата си, ако се пристрастява към кочияша; ще се учи ли на чистота, гледайки пантомима? И това не е всичко. Какво по-скандално и крещящо от лукса, от смесването на мъже и жени на едни и същи пейки, от тези шайки участващи „за” или „против” в това събрание, което запалва огньовете на сладострастието. Прибавете и първата мисъл, която ви идва на ум когато отивате на театър – да видите другите и да бъдете видяни! Когато трагическият актьор напъва гласа, християнинът ще си припомни ли проклятията на някой пророк? По време на изпълнението на смешника с женски движения ще премине ли в главата му някоя песен на Псалмиста? Когато атлетите са се вкопчили един в друг, ще си каже ли, че не трябва да прави същото? Сърцето му ще се отвори ли за съчувствие, когато се е наситил с кръвта течаща между зъбите на хищниците и от кърпата на гладиаторите?

Велики Боже! Избави децата си от желанието да участват в подобни зловещи удоволствия! Защото, какво нещастие ще бъде да преминат отново от църквата на Господ в събранието на демоните; от величието на небето в земната тиня! Какво? Същите ръце, които издигахте към Бога, в следващия момент ръкопляскат на един смешник; устата, произнасяли в храма «Амин», обсъждат достойнствата на гладиатора и викат: "Завинаги!" на други, а не – на нашия Бог и Неговия Месия.

XXVI.

След всичко това, не ви ли се струва, че подобни християни са отворени за демонични посещения? Бог ми е свидетел когато ви давам пример с тази жена, която отишла на театър и се върнала от там обладана от зъл дух! Когато го изгонвахме от нея и го попитахме защо е посмял да влезе, той отговори: «Имах право, тя беше дошла при мен.» Друга жена, в нощта след като била на представление на един актьор, сънувала парче ленен плат и чула глас, който произнасял името на актьора с укор. След 5 дни тази жена вече не била между живите. Има хиляди такива примери за хора, срещнали се с демони на представления и след това отхвърлени от Бога. «Защото никой не може да служи на двама господари.» Какво общо има между светлината и сенките, между живота и смъртта? Анатема на тези езически събрания било заради хулите срещу Божието име или защото там се чуват викове: «Християните на лъвовете!» Защото големите изпитания и преследване започват от тази среда!

XXVII.

Те забелязват всичко: тези, които произнасят богохулства и този, който ги слуша; всеки, който е предал езика и ушите си на сатана срещу Бога. Няма ли да избягате от тези места, където седят враговете на Исус Христос, от тези “седалки на покварата”, както казва пророкът, и от този въздух, пропит с богохулство и нечистота, тежащ върху нашата съвест? Да допуснем, че има приятни, обикновени, скромни, дори понякога благопристойни представления. Смесва ли някой обаче отровата с жлъчка? Обикновено я слагат в изискани питиета, които галят вкуса. Така действа сатана! Той слага смъртоносната си отрова в благочестието, величието, хармонията, изтънчеността. Всичко това трябва да приемете за сладък мед, а не за отрова. Мислете по-малко за задоволяване на лакомията и повече за опасността от този вкус!

XXVIII.

Нека сътрапезниците на сатана да затлъстяват от тези ястия! Местата, времето, господарят, гостите, поканени от него – всичко е тяхно! За нас още не е дошло времето за празненства и сватби. Не можем да седнем на масата на езичниците, защото те не могат да седнат на нашата. Всяко нещо с времето си. Те сега се радват, а ние скърбим. “Светът ще се радва, а вие ще бъдете тъжни”, казва Господ. Да плачем докато идолопоклонниците се радват, за да можем да се зарадваме в часа, когато ще започнат въздишките! Нека се страхуваме да се радваме с тях сега, за да не плачем после с тях! Последователю на Христос, в твоята изтънченост ли са удоволствията на света; в твоята лудост ли приемаш това за удоволствие? Някои философи наричат “удоволствие” единствено спокойствието на душата! В това нежно спокойствие те се радват, прославят се и се изолират от земните неща. А ти въздишаш сред праха на арената, великолепието на цирка, сценичните представления или виковете в амфитеатъра! Отговори ми, не можем ли да живеем без удовоствия, ние, които трябва да умираме с радост? Кое е най-силното ни желание, ако не – “да излезем от света” заедно с апостола и да “царуваме с Господ”. Нали нашето удоволствие е там, където са нашите желания!

XXIX.

Още ли не сте съгласни да се откажете от удоволствията? Защо сте толкова неблагодарни и защо не признаете разнообразните удоволствия, които Бог ви е дал? Впрочем, те са достатъчни за да удовлетворят вашите желания. Има ли по-съвършено щастие от помиряването ни с Бог-Отец, от откровението за истината, прошката за всички грехове и престъпления? Какво по-голямо удоволствие от отвращението от самото удоволствие, ненавистта към целия свят, от радостта на истинската свобода, от спокойствието на чистата съвест, от светостта на живота, изтръгнат от мъките на смъртта? Какво кротко удовлетворение – да тъпчеш в краката си божествата на народите, да изгонваш ангелите на тъмнината, да имаш чудотворните дарби на изцеление и на божествени откровения! И най-накрая – да живееш изцяло за Бога. Ето това са удоволствията на християните! Такива са техните зрелища: вечни, святи и безплатни! Нека те да бъдат вашите циркови игри. Разпознайте в това движението на вековете, упадъка на времената и измервайте пространството! Взирайте се в крайната цел под знамената на Божия юмрук, под шума на ангелските тръби и се стремете към славната палма на мъченичеството! Изяществото на поезията ви очарова. Е, добре! Ние имаме достатъчно хубави паметници, стихове, правила, славословия и свещени песни. Те не са лъжливи, а наистина са святи! Вие търсите юмручни боеве и борби? Християнството ви предлага достатъчно. Гледайте: тук целомъдрието е преборило безсрамието, вярата – неверието; милосърдието побеждава жестокостта; скромността – безочието. Тези са нашите битки и корони! И накрая искате и кръв? Тази на Исус Христос тече пред вашите очи!

XXX.

Какво прекрасно скорошно зрелище: великолепното и тържествуващо пришествие на Господа, най-после признат за Такъв, Какъвто е! Какво ще бъде в този ден веселието на ангелите, славата на възкресените светии и великолепието на Новия Ерусалим, където праведните ще царуват вечно! Ще има и други спектакли: съдният ден, когото езичниците не очакват, ден в който земята, заедно с всички древни паметници и съвременни открития ще изчезне в един огън. Какъв огромен спектакъл! Ще има на какво да се възхищаваме! Каква радост, какво предаване на права, когато известни монарси, поставени от ласкателите на небето, ще крещят ужасно в дълбокото тъмно дъно на ада, където ще бъдат хвърлени заедно с Юпитер и всички негови слуги! Каква радост да видиш толкова много управители и преследвачи на християните да се топят в пламъците, хиляди пъти по-страшни от онези, в които са изгаряли преди християните! Ще бъдат посрамени в мъките си! Прибавете и толкова горделиви философи, прославени някога от суетната си мъдрост, сега предадени на срам пред последователите си и изгорени заедно с тях. Ето още и тези глупави доктори, убеждавали слушателите си, че няма провидение, че душата е измислица и че никога няма да се върне в тялото, което преди е обитавала! Прибавете накрая толкова поети, треперещи от ужас не пред въображаеми Минос и Рамадант, а пред Христовия съд – ужасна новост за тях. Тогава трагическите актьори ще нададат жалки и разтърсващи викове в безкрайното си нещастие. Палячовците и смешниците ще признаят новото остроумие, което ще ги постигне в пламъците. Кочияшите от цирка ще привлекат нашите погледи, обгърнати в огън, седящи в огнени колесници. Тогава ще видим и гладиаторите, повалени не от копия по време на бой, а от небесните огнени стрели. Бих предпочел да гледам ненаситно тези чудовища на нечовечността, които нападаха някога нашия Господ. Ето Го, ще им кажа, синът на дърводелеца и на обикновената жена. Този самарянин, обладан от демон. Ето Го Този, Когото купихте от коварния Юда, Когото разкъсахте с ударите си, унизихте с плесниците и плюнките си. Вие Му дадохте да пие жлъчка и оцет. Ето Го Този, Когото учениците откраднаха скришом, за да разпространяват лъжата за възкресението Му, Когото един градинар извади от земята тайно, така че множеството да не стъпче салатите в градината му.

Такова зрелище не може да ви предостави щедростта на претора, консула или жреца! Дори и сега до известна степен тази драма се разиграва пред нас, защото вярата ни вече я представя пред очите на духа ни! Ние обаче не можем да намерим думи за да изразим това, което Бог ни е приготвил: “което око не е видяло и ухо не е чуло и човешкото сърце не си е помислило”. Нека не се съмняваме: всичко това надминава радостта от цирка, амфитеатъра, стадиона и всичко подобно!