Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова

Т Е Р Т У Л И А Н

ОТНОСНО ПЛЪТТА НА ИСУС ХРИСТОС

I.

Тези съвременни садукеи, които искат да разклатят вярата във възкресението, останала твърда до тяхното появяване, предполагат, че подобна надежда не принадлежи изобщо на плътта. По този начин те смятат, че имат достатъчна причина да поставят под въпрос плътта на Исус, като поддържат или, че тя не съществува, или, че не е в никакъв случай човешка. Те се страхуват, че щом веднъж е доказано, че прилича на нашата, то това ще доведе до обвинение в самонадеяност срещу тях, тъй като тази плът, възкръснала в Исус, неминуемо ще възкръсне и в хората. Следователно, трябва да доказваме истината за плътта със същите аргументи, които служат за оборването й. Нека да изследваме телесната същност на нашия Господ. Що се отнася до духовната, всички са на едно и също мнение. Оспорва се само плътта. Спори се за нейната истинност, природа, съществуване, морални устои и качества. Нейното съществуване е залог за нашето възкресение. Маркион, искайки да опровергае плътта на Христос, отхвърля и раждането Му. Може да се каже и обратното: искайки да отрече раждането, отрича и плътта Му, без съмнение от страх двете да не станат свидетелство поради взаимното си съответствие, защото не можеш да се родиш без плът, нито да имаш плът, без да си роден! Чрез правата, които си присвоява като еретик, е могъл да отрече раждането, приемайки плътта (както е направил Апелес – негов ученик – и така е станал отстъпник), или пък признавайки изцяло плътта и раждането, да им даде друго тълкуване (както Валентин, друг ученик на Маркион и също отстъпник). Този, който би могъл да поддържа първото – че плътта на Исус Христос е въображаема, би могъл също да предположи, че рождението Му е било призрачно. Както и зачеването, бременността и раждането на дете от девица и целия последвал живот на детето е празна мечта (измама). Всички тези обстоятелства биха били лъжа за същите тези очи и сетива, които вече са потвърдили измамата на плътта.

II.

Раждането е възвестено съвсем точно от Гаврил. Какво значение има обаче за Маркион ангелът на Създателя или зачеването в утробата на девица? За какво му служи Исая, Божият пророк? Този, който смъкна от небесата един измислен Исус, ненавижда недосетливостта. Той казва: „Скрийте от очите ми тези сурови постановления на Цезар, тази мизерна страноприемница, мръсните пелени, неудобната ясла. Нека множеството ангели, заети да оказват почит на господаря си, не се оставят да бъдат измамени от заблудите на нощта. Нека овчарите се занимават със стадата си; влъхвите да си спестят умората от дългия път. Имам милост към тях, нека си спестят богатството. Нека Ирод бъде по-човечен, вместо Еремия да се прослави с предсказанието си. Никакво обрязване на детето, от страх да не плаче; никакво представяне в храма, да не би разноските по дарението да бъдат бреме за родителите му. В никакъв случай да не бъде давано в ръцете на Симеон, за да не се натъжи старецът, който е готов след това да умре. Най-накрая, трябва да се наложи мълчание на тази остаряла пророчица, за да не го урочаса.” Ето чрез какви съвети, ти Маркионе посмя да премахнеш истинските доказателства за човешката природа на Христос за да унищожиш заедно с това истината за неговата плът. С какво право, питам аз? Ако си пророк, направи някакво предсказание. Ако си апостол, проповядвай пред хората; ако си апостолски мъж, мисли като апостолите; ако си просто християнин, вярвай в преданието. Ако не си нищо от изброеното до тук, с право бих ти казал: Умри! Ти вече си мъртъв, защото си престанал да бъдеш християнин отричайки се от вярата, която те прави такъв. Ти си толкова по-мъртъв, тъй като си бил християнин и си се отказал от вярата си, която е била твоя, както личи в едно от писмата ти. Твоите не го отричат, а нашите го потвърждават. Престанал си да вярваш в това, в което си вярвал и си поискал да го унищожиш. Въпреки всичко не си могъл да го разрушиш. Премахвайки това, в което си вярвал, ти доказваш единствено, че си имал друга вяра, преди да посмееш да я премахнеш. Тази вяра е произлизала от преданията. Това, което идва от тях е истинската вяра, защото на тях принадлежи правото да я предават. По този начин ти си отхвърлил истината, без да имаш право на това. Макар че другаде по-надълго сме използвали предписанията срещу всички ереси, тук е необходимо да ги повторим също и за да те попитаме по каква причина мислиш, че Исус Христос не е роден.

III.

Ако разглеждаш вярата само като следствие на въображението си, би могъл да си кажеш: „Раждането е невъзможно или неподходящо за Бог.” Няма нищо невъзможно обаче за Него, освен това, което Той не иска. Да предположим, че не е пожелал да се роди. Защото, ако е пожелал, Той го може и значи се е родил. Има един прост довод. Ако Бог по каквато и да било причина не бе поискал да се роди, не би се показал в човешка външност. Питам се кой ли, когато види един човек, ще отрече, че този човек се е родил? Следователно, ако Бог не е искал да бъде нещо, нямаше и да се появи в образа му. Когато не харесваш нещо, се отказваш от него доброволно и отхвърляш всяка представа за него. В такъв случай е все едно дали го има или не и дали при положение, че то не съществува, човек ще допусне, че съществува. Не е без значение обаче, дали ще вярваш погрешно в това, което в действителност на съществува.

Тогава ще кажеш: „Не е ли достатъчно свидетелството на Неговата собствена съвест? Дали хората вярват в Рождението Му, си е тяхна работа.” Колко по-достойно за Него, колко по-съответстващо на поведението Му е било да бъде човек, ако действително се е родил, отколкото да приеме срещу свидетелството на съвестта Си, че е бил роден, след като не е бил. Макар да считаш, че е достатъчно без да се е родил да потвърди една лъжа, която е против показанието на съвестта Му. Какво е било толкова важно за Него, че да Го накара да се представя за нещо друго, щом е бил наясно какво е? Няма как да кажеш, че след като се е родил и се е облякъл с нашата човешка природа, е престанал да бъде Бог, загубвайки това, което е бил, след като се е превърнал в това, което не е бил. За Бог не е възможно да рискува или загуби същността и величието Си. Ти отговаряш: „Не съм съгласен, че Бог някога се е родил превръщайки се в човек и е приел човешко тяло, защото като безкрайно същество, Той е и неизменен. Да се превърне в нещо ново означава да разруши и сложи край на предишното. Следователно, за този, който е безкраен не е възможна промяна.” Без съмнение, естеството на всички същества подложени на промяна е подчинено на следния закон: Те изобщо не остават в своето променящо се състояние и поради това загиват, загубвайки в тази промяна това, което са били преди нея. Обаче, като Бог няма никой друг. Неговото естество се отличава от човешките неща. Ако всички, които са различни от Него загубват при подобна промяна предишната си същност, то по какво се отличава Той от творенията, ако не по притежаваната от Него противоположна способност – да се превръща във всичко и в същото време да си остава същия? Иначе би приличал на всички творения, които променяйки се, губят предишната си същност. Бог не би бил върховен във всичко, ако не е върховен и по начина си на промяна.

Ти си чел преди и дори си вярвал, че ангелите на Създателя са приемали истинско човешко тяло: Авраам изми краката им; с ръцете си те изтръгнаха Лот от насилието на содомските жители; ангел се бори срещу човек и притиснат в ръцете му от силата на тялото му, помоли да бъде освободен. Ако ангели с по-нисша природа от Него, с разрешението Му са успели да си останат такива, дори и в човешко тяло, би ли отрекъл тази способност у Бога, Който е много по-мощен от тях? Нима Христос не би останал Бог действително изразявайки нашата човешка същност? Може би телата на тези ангели са били само призраци? Не би се осмелил да го твърдиш, защото, ако в твоето учение ангелите на Създателя приличат на Христос, то Той ще бъде пратеник на Този, на Когото принадлежат ангелите, които приличат на Христос. Ако ти не беше отхвърлил или изопачил преднамерено Писанията, ако ги четеше правилно, но все още искаше да твърдиш, че Христос не е дошъл в плът, щеше да се смутиш от написаното в Евангелието на Йоан: „Святият Дух слезе върху нашия Господ в тялото на гълъб.” В този образ Святият Дух беше колкото гълъб, толкова и Дух. Той не беше се отрекъл от същността си, въпреки че беше заел чужда същност.

Ти обаче ме питаш какво е станало с тялото на гълъба след като Святият Дух се е върнал на небето. Ще ти задам същият въпрос по отношение на ангелите. Силата, Която беше създала тези тела направи така, че те да изчезнат. Ако беше видял как те са били образувани от нищото, щеше да знаеш и как отново са се превърнали в нищо; нито началото, нито краят им са видими. Все пак те са били твърди, осезаеми тела толкова дълго, колкото е можело да бъдат видяни. Това, което е написано не е възможно да не се е случило.

IV.

Тъй като няма как да отхвърлиш раждането на Бога в плът и да кажеш, че е невъзможно или гибелно за Него, не ти остава нищо друго, освен да го отхвърлиш и наречеш недостойно за Него. Отвращавайки се от раждането, ти говориш разпалено срещу низостта на всичко, което се заражда в майчината утроба: отвратителната смес от кръв и други телесни течности; плътта, която трябва да се храни от същата тази тиня девет месеца. Ето бременността, която расте от ден на ден – тежка, неудобна, затормозяваща дори по време на сън; пълна с несигурност в това, което пожелава или, от което се отвращава. Не щадиш дори скромността на жената, която става майка, заслужаваща уважение заради опасностите, на които е изложена, свята и религиозна според естеството си. Ужасяваш се от детето и всички неприятности и мръсотията, които го съпровождат. Дори измитото му тяло, завито в пелени и вниманието към него ти се струват недостойни и предизвикват презрението ти. Ненавиждаш това, което е достойно за голяма почит и пред което благоговеем. Ти самият как си роден? Мразиш човека, който се появява на света! Можеш ли всъщност да обичаш някого? Със сигурност ти сам не се обичаш, щом си се отделил от църквата и от Христовата вяра. Само ти си знаеш дали се харесваш, или може би си роден по друг начин?

Не по-малко вярно е, че Исус Христос обикна този човек заченат в утробата на жената, образуван в нечистота, роден в срам, отгледан със смешни и недостойни ласки. Заради него е слязъл от небето; за него е проповядвал; заради него се подложи на унищожение със смърт на кръст. Наистина го е обикнал нежно, щом го е изкупил на такава цена! Ако Христос е Месията на Създателя, то Той е имал причина да обича Неговото творение – човека. Ако е дошъл от името на друг бог, Той го е обикнал още повече, тъй като в този случай е откупил не свой, а чужд. Щом е обикнал човека, Исус е обикнал и раждането и плътта му. Не можеш да обичаш нещо, без да обичаш и приемаш това, което то всъщност представлява. Премахни раждането и покажи къде е човека! Разруши плътта и кажи къде остава Божието творение, което трябва да бъде откупено? Какво? Ти искаш Христос да се срамува от това, което е откупил? Считаш за недостоен този, когото не би изкупил, ако не беше го обикнал? Чрез едно небесно възстановяване, Той преобразува нашето раждане, изтръгвайки го от смъртта; изцелява плътта ни от всички немощи и недъзи, изчиства проказата, връща зрението на слепия, силата на парализирания, изгонва злите духове, възкресява мъртви. След всичко това да се срамува от тази плът? Ако би пожелал да се роди в тяло на животно и да проповядва в него Божието царство, твоята цензура щеше да откаже да приеме и това. Ще кажеш: Това е позорно. Безразсъдно и недостойно е за Божия Син! Да, безразсъдно е, защото ти мислиш така. Ще бъде наистина глупаво да съдим Бог според нашия здрав разум. Припомни си това, Маркион: „Не избра ли Бог глупавите неща на този свят за да посрами мъдрите?” Какво означава подобна глупост? Обръщането на човека към истинския Бог за да Му служи? Предписанията на справедливостта, целомъдрието, търпението, милосърдието, святостта? Да, всичко това не е безмислено! Потърси в какво се състои тази глупост и ако считаш, че си открил, ще разпознаеш наистина, че има нещо, което светът счита за още по-безмислено. Това е да вярваш в един Бог, превърнат в човек, роден от девица, взел плътско тяло и претърпял всички унижения на нашата природа. Някой може да каже: Не виждам тук никаква глупост. Може би другаде се крият нещата, които един ревнив Бог е избрал за да засрами мъдростта на света. Въпреки това, с тази мъдрост хората по-лесно приемат, че Юпитер се е превърнал в лебед, отколкото ти Маркион вярваш, че Христос е станал човек.

V.

Наистина, има и други неща, които изглеждат не по-малко безмислени и това са униженията и страданията на един Бог. Кой би казал, че разпъването Му на кръст е нещо разумно? Отърви ни Маркион от този позор, или по-скоро започни от него. Може ли да има нещо по-недостойно за Бога? Има ли нещо по-срамно за Него от това да се роди или да умре? Да носи тяло от плът или да носи кръст; да бъде обрязан или разпънат; да бъде отгледан или погребан; да бъде поставен в ясла или в гробница? Ще докажеш, че си мъдър, ако не повярваш и на това. Всъщност ти няма как да си мъдър, ако не станеш глупав за света и не повярваш в това, което той нарича глупаво в Бога. Не си отрекъл мъченията на Христос защото според теб, след като тялото му е призрачно, то не е годно да страда. Както вече казахме, въображаемото Му раждане и детство не биха Го изложили на презрение, не биха Го направили презрян!

Отговори ми, убиецо на истината! Господ не e ли бил наистина разпънат? Не възкръсна ли също така истински както беше умрял? Ако не, тогава Павел ни е проповядвал заблуда, свеждайки учението до: „... да познавам Исус и то само разпнат.” Нима ни е лъгал казвайки, че Исус е умрял, а също и когато ни Го представи възкръснал? Нашата вяра трябва да е грешна, тъй като всичко, което вярваме за Исус е призрачно! О, най-извратен между хората, ти, който измисляш извинения за палачите на Бога! Защото така изглежда, че Исус Христос нищо не е изстрадал от тях, от жестокостта им, щом не е пострадал действително. Имай милост и пожали единствената надежда на този свят. Защо разрушаваш това позорно, но толкова необходимо разпъване на кръста? Всичко, което изглежда недостойно за Бога е толкова необходимо за мен. Аз съм спасен, ако не се срамувам от моя Господ. „Ако някой се срамува от Мене, и Аз ще се срамувам от него.” Не намирам други причини за срам, които да могат да докажат по-добре, че презирайки срама, аз съм съвършено безсрамен и щастливо глупав! Макар че наистина е срамно, аз не се срамувам, че Божият Син е бил разпънат на кръст. Той умря и това е вярно, защото смъртта Му кара моя разум да се бунтува. Божият Син възкръсна от гроба, където беше погребан – и това е сигурно, именно защото е невъзможно.

Нима е възможно всичко това да е вярно, без Сам Исус Христос да е бил истински човек, без да е имало в Неговата личност нещо, което да бъде закачено на кръста, което да умре, да бъде погребано и да бъде възкресено? Всъщност това е плътта, раздвижена от протичащата кръв, съставена от кости, обхваната от нерви, оплетена от вени, която познава раждането и смъртта! Такава плът без съмнение е човешка плът, произлязла от човека и следователно смъртна. Исус е човек и човешки син. Иначе как Той би бил човек, ако в Него няма нищо принадлежащо на човека? Нима човекът е нещо различно от плът или пък е възможно плътта му да е характерна за нещо друго, а не за него. Нима е възможно Мария да е била нещо друго, а не човешко същество, или пък Маркионовият бог всъщност е човек? Няма друга причина Христос да бъде наречен човек, освен ако не е имал плът; или да бъде наречен човешки син, ако не е имал човешки произход; както не би могъл да бъде Бог без Божия Дух и Божи син без Бог да Му е баща. Така в основата си двете естества удостоверяват Бога и човека – единият роден, другият – не; единият – слаб, другият – всемогъщ; единият смъртен, другият – безсмъртен. Две различни естества, показващи две същности – човешка и божествена, еднакво истински. Вярата разпознава в тях съществуването на духа и плътта. Чудесата свидетелстваха за Божия Дух, страданията удостовериха човешката плът. Ако чудесата не можеха да станат без Духа, страданията не можеха да бъдат изпитани без плътта. Ако те бяха въображаеми, тогава и Духът би бил измама. Защо чрез лъжа да разделяме на половина Христос? Самият Той изцяло беше истината. Повярвай, Той Сам би предпочел и избрал да се роди, отколкото да излъже за нещо или дори за Самия Себе Си, че има плът силна и здрава без кости и мускули; оцветена без течаща в нея кръв; облечена без да има за дреха кожа; гладна, без да изпитва глад; хранеща се без зъби за да дъвче; говореща без да има език, по такъв начин, че думите да бъдат призрачни, идващи от въображаем глас за всички, които ги слушат. Тогава, след възкресението Той също трябва да е бил призрак, когато показа на учениците Си краката и ръцете си за да ги разгледат и им каза: „Вижте, това съм Аз. Един дух изобщо няма кости, а вие виждате, че Аз имам.” Всъщност не духа а плътта има кости, крака и ръце. Кажи Маркион какъв смисъл придаваш на тези думи, когато ни представяш един Исус изпратен от много добър и мирен Бог, Който не е нищо повече от това? Ето виж, той лъже, изненадва, мами и заблуждава всички очи, играе си с възприятията и чувствата на всички, като се оставя да бъде видян и докоснат. Не би трябвало тогава твоят Исус да е дошъл от небето, а от някаква шайка шарлатани и фокусници. Не би трябвало да ни Го представяш като човек и Бог, а като магьосник; не като първосвещеник на спасението, а като актьор в суетни постановки; Не като възкресяващ мъртвите, а като погубващ живите. Все пак щом е бил магьосник, значи е бил роден.

VI.

Няколко ученика на този понтиец, считащи се за по-умни от наставника си, признават, че Исус Христос има човешка плът, отричайки обаче раждането Му. Те казват: Нека е имал плътско тяло, но то не е било родено. Ето така разбираме, че имало от лошо, по-лошо. От Маркион попадаме на изменника Апелес, който след като остави жена да разврати плътта му, позволи на девицата Филумена да разтревожи духа му. От нея той се научи да проповядва, че тялото на Исус Христос е истинско, но не е родено. Със сигурност апостолът ще отговори на този ангел Филумена със същите думи звучащи пророчески от неговите уста: „Дори ангел да слезе от небето за да ви проповядва друго Евангелие, да бъде проклет!”

Сега трябва да оборим по-горе развитите доводи. Те потвърждават, че Исус Христос е имал истинско тяло. Откъде може да се познае материята, ако не от качествата, които са видими? Откъде е тялото, какво представлява то, ако не е от плът? Откъде е плътта, ако не е родена? Нали за да бъде видяна тя трябва да се роди?

Те казват: Христос е взел плътта си от звездите и веществата на небесния свят. Ето защо, не трябва да се учудваме, че едно тяло не е било родено, тъй като според нас ангелите могат да се проявяват в плът, която не е образувана в утробата на жена.

Но какво преобръщане на идеите имат тези, чиято вяра заема доводите си от друга вяра, срещу която се бори? Какво общо има Мойсей с този, който отхвърля Бога на Мойсей? Щом Богът на Мойсей е различен, нека да оставим неговите правила и доводи! Нека еретиците, колкото и да са, да се обърнат за помощ към Писанията на същия Бог, който създаде света. С цел да оправдаят богохулствата си, те сами свидетелстват против себе си и свидетелството им ги осъжда. Истината ще ги обори без дори да използва това оръжие. Затова призовавам тези, които твърдят, че плътта на Христос е подобна на ангелската плът когато приемат човешки облик – истинска, при все че не е родена, да сравнят причините, поради които Христос и ангелите са се появили в плът. Никой от ангелите не е слизал на земята за да бъде разпънат, да умре и след това да възкръсне. Тъй като ангелите не са имали тези мотиви да влязат в тела, разбираш защо не са се сдобили с плът чрез раждане. Тъй като не са дошли да умират, няма нужда да се раждат. На Христос Му се наложи да се роди, понеже бе изпратен да умре. Само това, което е родено, може да умре. Раждането и смъртта имат нещо като взаимно задължение: Смъртта е причина за раждането.

Христос е дошъл да умре за това, което умира, а всичко, което умира, се е родило. Затова никак не е логично Той да може да умре за това, което умира, а да не може да се роди заради това, което умира. Това не е всичко. Заедно с двама ангели, нашият Господ се яви на Авраам в плът, която не беше в резултат от раждане. Появата Му беше породена от други мотиви. Вие не приемате това свидетелство, защото изобщо не разпознавате Исус Христос, който вече се учеше да обучава, да освобождава, да съди човешкия род в плът, която не беше родена, защото не трябваше да умре. Всичко това се е случило преди да бъдат обявени раждането и смъртта Му. Нека някой ни докаже, че тези ангели са взели плътта си от звездите, ако изобщо може да бъде доказано, тъй като за това не е писано в Библията. Това означава, че Исус също не е взел плътта си от тях. Ангелите са духовни същества и, ако имат тяло, то е от особен вид. Затова е сигурно, че човешкото тяло, което са облекли, не е тяхното. Чрез преобразуване в човешка плът обаче, за известно време могат да общуват с хората. Тъй като в Писанията не е казано откъде са взели човешката плът, остава ни силно да вярваме, че за тяхната ангелска мощ е характерно да приемат телесен облик, но не от материя.

А ти ми казваш, че това ставало с помощта на някаква материя. Писанията не обясняват нищо по този въпрос и затова и ние не знаем нищо. Тогава защо тези, които могат да се превърнат в нещо друго, да не могат да го направят без помощта на материята? След като могат да направят това сами, защо да не го направят от нищото? Когато нещо започва съществуването си, то е взето от нищото. Ето защо не е необходимо да питаме или да показваме какво се случва след това с тялото на ангелите. Извадени от нищото, те се връщат отново там. Наистина тези, които са съумяли сами да се превърнат в плът, могат също така да превърнат нищото в плът. Да промениш същността – това е действие на по-голяма сила, отколкото да създадеш материя.

Ако все пак трябваше да вярваме, че ангелите са взели плът от някаква материя, би било по-логично да мислим, че това по-скоро е земна материя, отколкото някаква небесна субстанция. Те се хранят със земните ни храни, така че плътта им трябва да е земна.

Накрая, бих се съгласил тази плът да е извлечена от звездите. Нека да е възможно да се храни с нашата храна без да е земна – почти както земната плът се хранеше с небесна храна без да беше небесна (тъй като четем за манната, която слизаше за народа: „Човекът яде хляба на ангелите.”). Това разбиране не може да разруши разликата с плътта на нашия Господ, защото тя имаше съвсем друго предназначение. Той трябваше да бъде истински човек чак да смъртта Си и затова облече тази плът, чийто дял беше да умре. Раждането предшества плътта, на която е присъщо свойството да умре.

VII.

Все пак когато става въпрос за раждането всеки, който го отхвърля високомерно утвърждавайки истината за плътта на Исус, отрича, че се е родил защото Самият Той е казал: „Коя е майка Ми и братята Ми?” Нека Апелес чуе отговора, който вече дадохме на Маркион в трактата където се позоваваме на собственото му евангелие, защото е необходимо да се разгледа смисъла на това изказване. Първо, никой не би Го предупредил, че майка Му и братята Му са пред вратата, без да е сигурен, че Той има майка и братя. Освен това, този, който Му е съобщил за тях, е знаел, че са те, защото ги е познавал или защото те сами са казали кои са. Ето как, без съмнение, ереста е заличила тази част от евангелието, така че тези, които слушаха учението на Христос казваха, че познават много добре дърводелеца Йосиф, който минаваше за Негов баща, майка Му Мария, както и братята и сестрите Му. Можеш да кажеш, че те просто Го изкушаваха, говорейки Му за майка и братя, които Той всъщност нямаше.

Писанията не казват нищо за това, въпреки че те винаги ни предупреждават, когато някой се опитваше да Го изкушава. Казано е: „Ето един законоучител се изправи да Го изкушава.” (Лука 10:25) На друго място: „Дойдоха при Него фарисеите да Го изкушават.” Какво е пречело и в този случай да бъде посочено, че съобщавайки Му за майка Му и братята Му, са имали за цел да Го изкушават? Не приемам това, което ти градиш върху твоя основа, извън Писанията. Освен това трябва да има смисъл в това, с което искат да го изкушават. Защо? За да разберат дали е роден или не? Разбира се, ако с отговора Си е отрекъл това, думите на този, който Го е изкушавал, биха Го провокирали преди това. Никое изкушение обаче не възниква така внезапно, без преди това да е имало някакъв въпрос, който внасяйки съмнение, събужда изкушение и изисква изясняване. Всъщност, ако раждането на Христос никога не е поставяно под съмнение, защо да мислим, че ще искат да го изкушават за да научат нещо, което никога не са поставяли под въпрос? Бихме добавили, че дори да са имали за цел да Го изкушават относно раждането, нямаше да го направят по този начин – съобщавайки Му за Негови близки, които може и да не е имал, дори приемайки, че може да е роден. Ние всички се раждаме, не всички обаче имаме майка и братя. Христос би могъл да има по-скоро баща, отколкото майка, или чичовци вместо братя. Затова е по-малко възможно да Го изкушават относно раждането Му, защото то е възможно и без да е имал майка и братя. По-правдоподобно е, ако са били сигурни в съществуването на майка Му и братята Му, да са поискали да Го изпитват по-скоро относно Неговата божественост. Така са искали да разберат дали както се намира вътре в стаята, знае какво се случва навън, изпитвайки Го по този начин чрез лъжата за Неговите близки, чакащи пред вратата. Ето кое разрушава всяко съществуване на подобно изкушение. Не е ли възможно за тези, за които бяха съобщили, че стоят пред вратата да не са там и Исус да е знаел предварително за това – било поради здравословно състояние, друга заетост или пътуване. Никой няма да изкушава друг, ако срамът ще падне върху самия него. Тъй като подобно изкушение няма никакъв смисъл, съобщението, че дошлите са наистина майка Му и братята Му се открива с цялата си простота и истина. Но защо да отрича в този момент, че има майка и братя? Това трябва да разбере дори Апелес. „Братята на Господ не повярваха в Него.” Така свидетелства Евангелието написано и публикувано преди Маркион. Той не каза, че майка Му е близо до Него, докато Марта и другите Марии Го следваха по стъпките Му. Тук се проявява неверието на близките Му. Докато Той проповядваше пътя на живота, Божието царство и изцеряваше немощите и недъзите на тялото и душата, непознати Го следваха с поглед, а най-близките Му отсъстваха. Накрая те дойдоха, но останаха навън, без да се интересуват какво става вътре. Той дори не очакваше от тях нещо по-важно от това, с което се занимаваше тогава. Те искаха само да го прекъснат и отклонят от едно толкова важно дело. Кажи ми Апелес, или ти Маркион докато се развличаш или пристрастяваш към някой смешник и лицемер или кочияш на колесница и някой те прекъсне с подобно съобщение, дали няма да извикаш „Коя е майка ми и кои са братята ми?” Христос, който проповядваше и изявяваше Бога изпълнявайки пророците и закона и разпръскваше многовековната тъмнина, нямаше ли право да отговори така, било за да огласи неверието на тези отвън, било за да се отърве от досаждането на тези, които смущаваха делото Му. Още повече, ако е искал да отрече раждането Си, би избрал друго място, друго време и други думи, а не такива, каквито би отправил всеки, който има майка и братя. В момент на негодувание, можеш по-скоро да ги укориш, а не да се отречеш от тях. Накрая Той ги замени с други, като даде ясно да се разбере в какъв смисъл ги предпочита и издига по-високо от първите. Те слушаха думите Му. Един и същ беше мотивът, поради който Той осиновяваше тези, които се привързваха към Него и се отказваше от другите, които стояха далеч.

Нашият Господ имаше навик да върши това, което проповядва. Какво биха си помислили за Него, ако сам проповядвайки, че не бива да ценим майка си и братята си повече от Божието Слово, беше изоставил Словото щом Му съобщиха за тях? Това означава, че Той отхвърли роднините Си по същия начин, по който ни учи да се отричаме от тях заради Божието дело. Всъщност тук има и друг символ – отсъстващата майка е образ на Синагогата, а невярващите братя са юдеите. В тяхно лице Израел оставаше „отвън”. Обратно, новите ученици, които слушаха вътре в къщата, които вярваха и се привързваха към Христос, представляваха църквата като предпочитаната майка и достойните братя. Той ги призова, отказвайки се от родството на плътта. В същия смисъл отговори на възклицанието: „Той не се отрече от утробата, която беше Го носила и от гърдите, от които беше сукал; Той обяви за далеч по-щастливи тези, които слушат Божието слово.” (Лука 11:27-28)

VIII.

Редовете, с които Маркион и Апелес ни се противопоставят като изтъкват тяхната мощна власт, изтълкувани според истината на цялостното и непорочно Евангелие са напълно достатъчни за да докажат, че плътта на Исус беше същата като нашата, защото раждането Му беше установен факт. Учениците на Апелес протестират преди всичко срещу низостта на плътта, тъй като са убедени, че тя е дело на „огнения ангел” на бога на злото и вече е получила душа, съблазнена от бунта. От това те заключават, че такава плът е недостойна за Христос и затова Той трябва да е взел Своята от звездно вещество. Необходимо е да ги оборя със собствените им доводи. Те вдигат голям шум заради някакъв знаменит ангел, който според тях е създал този свят и след това се е разкаял. За това сме говорили в едно произведение срещу тях, в което изследваме дали Този, Който е имал духа, волята и достойнствата на Христос за да извърши тези дела, е сторил нещо заслужаващо покаяние. Може би те си представят ангела като овца, върнала се обратно в кошарата? Това означава, че светът е един грях, засвидетелстван от разкаянието на Създателя си, защото всяко разкаяние е признак на грях и има място само там, където има престъпление. Ако светът е грях с още по-голяма сила тялото и неговите части също са грях, както небето, звездите и всичко, което е произлязло или заимствано от тях. Казано е: „лошото дърво дава лоши плодове.” Какво следва от това? Плътта на Исус Христос взета според тях от звездите, е съставена от части на греха, грешна плът, взета от дълбините на греха. Тя ще е част от същността, с която те не искаха да облекат Исус Христос, защото е грешна – а това е нашата плът. Следователно и от двете страни има еднакво безчестие, което ги отвращава и ги кара да отрекат, че плътта му е човешка. Така те измислят за Него някакво по-чисто вещество или просто Му Го приписват, защото това, което е взето от небето, не може да бъде най-доброто. Вярно е това, което четем: „Първият човек беше от земята, вторият от небето.” Писанието обаче не отразява разликата в материите, а само противoпоставя небесната духовна същност на новия човек Исус Христос на някогашната изцяло земна същност на първия човек – Адам. Истината е, че става въпрос за духа, а не за плътта на човека. Това, което се сравнява у двамата става небесно в тази плът, но само чрез Духа. Ако Исус беше небесен и по Своята плът, то тя нямаше да Го приравни с тези, които са небесни. Тези, които стават небесни като Исус Христос не престават да живеят в земната си плът. Следователно Той беше небесен в земна плът, като тези, които се приравняват към Него.

IX.

Ще отидем по-далеч. Нищо, което едно същество заимства от друго, колкото и различно да е от него, не е толкова различно, че да не показва откъде е възникнало първоначално. Няма материя, която да не показва и съхранява свидетелство за своя произход, независимо от промените в нея. Нашето тяло създадено от кал (истина, от която народите са съчинили приказките си) самo свидетелства за двете съставки, от които е направено: чрез плътта – от земята, чрез кръвта – от водата. Тези две неща имат отличителни качества и причина за това са различните им свойства. Какво всъщност е кръвта, ако не червена течност? Какво е плътта, ако не земя приела друга форма? Разгледай всяко нещо по отделно: мускулите приличат на малки земни възвишения, костите – на камъни, жлезите на гърдите на морски камъчета. Виж! Сплетените като въжета нерви не са ли като разпростряни корени? Във вените, които се разклоняват на всички страни, не виждаш ли криволичещи потоци? Мъхът, който ни покрива, не е ли като пяна? Косата ни не прилича ли на полянка? Съкровището на костния мозък е като метал в плътта. Всички тези знаци на земната природа са съществували и в Исус Христос и са Го скривали от хората като Божи Син. Те го приемаха като обикновен човек и виждаха, че живее като човек. Покажете ни у Него нещо небесно, което е взел от северната звезда, от плеадите или хиадите. Всичко, което изброихме по-горе, свидетелства за земна плът и то отговаря и на нашата плът. Не откривам в Исус нищо ново и странно; ако някои се учудваха, че е възможно да бъде човек, то беше единствено заради думите, действията, учението и силата Му. Всички биха забелязали, ако плътта Му беше нещо ново и чудно. Точно обратното – тя имаше земни свойства, беше съвсем обикновена и правеше всичко в Него толкова забележително! Откъде у Него това учение и тези чудеса?” Така говориха дори тези, които Го мразеха. Тялото и лицето Му бяха лишени от човешка красота и величие, а какво да кажем тогава за небесен блясък! Все пак пророците не ни показват „Неговата външност без слава”, а страданията и безчестието, на които беше подложен говорят достатъчно. Страданията разказват за човешката Му същност, безчестието – за отвращението от външността. Ще се осмели ли някой дори да докосне с пръст небесно тяло или да омърси с храчки лице, което не заслужава това? Защо ни говориш за плът от небето, след като изобщо не си установил това? Защо отричаш, че е образувана от земята, след като знаеш, че е така? Той беше гладен когато дяволът Го срещна, беше жаден при самарянката, плака за мъртвия Лазар, трепереше при приближаването на смъртта. Исус каза: „Плътта е слаба.” Накрая проля цялата Си кръв. Може би това са знаци на небесната плът?

Можеше ли тя да бъде изложена на страдания, ако дори няколко небесни лъча й бяха дали блясъка си? Ето как ще докажем, че тази плът нямаше нищо от небето, щом беше подложена на презрение и страдание.

X.

Сега се обръщам към други хора, мъдри в собствените си очи, които твърдят, че плътта на Христос е била като душата. Според тях душата е станала плът. Това означава, че плътта също е душа. Тъй като плътта Му е била душевна, то и душата Му е била плътска. Аз търся смисъл във всичко това. Ако Христос е приел душа за да я спаси в Себе Си, защо това не би могло да стане по друг начин? Не виждам причина, когато се е въплътил, тази плът да е била душевна. Нима не е могъл да спаси тази душа без да я превръща в плът? Той спасява нашите души, които не са плътски и дори са много различни от плътта. Колко по-лесно би било за Него да спаси душата, която е приел, без тя да е имала плът! Още повече, те смятат, че Христос не е дошъл за да освободи плътта, а само душата. Какво безмислие! Идвайки да спаси само душата, Той я прави подобна на телесната същност, която няма намерение да освобождава! На второ място – ако е имал за цел да спаси душите ни чрез тази, която е приел, тя трябва да е била нашата, тоест Той й е придал формата на нашата душа, формата на нейната невидима природа извън плътта ни. Той не би могъл да освободи душата ни, ако е имал душа от плът, тъй като нашата не е от плът. Щом по тази причина не е освободил душата ни, какво общо имаме с Него? Тази душа от плът, която не е нашата, не е имала нужда да бъде освободена, защото не е била подложена на смъртна опасност, както нашите безплътни души. Със сигурност обаче, тя е била спасена, значи не е била плътска. Това е била нашата душа, спасена от смърт. Заключението ми е, че ако душата на Христос не е била от плът, то плътта Му още по-малко е била душевна!

XI.

За да оборим още един от доводите, ние питаме защо Христос вземайки плът с душевна природа е искал да се появи с душа от плът. Те казват, че Бог е предпочел да направи невидимата преди това душа видима за човешките очи, като я направи тяло. Поради своето естество тя не виждаше нищо, дори себе си, защото плътта й пречеше. Затова бе поставен въпросът: била ли е родена или не? Ето защо според тях душата е станала тяло в Христос – за да можем да я видим при раждането, смъртта и възкресението й.

Как можем да приемем, че душата ще се покаже на себе си или на нас точно по този начин – чрез плътта, която не може да опознае? Плътта е произведение на нещо, на което душата е непозната. Това би означавало да приеме тъмните сенки, за да може да блести. Нека да изследваме предварително дали е трябвало душата да се прояви по този начин и дали нашите противници са я представили преди като изцяло невидима. В този случай била ли е невидима, защото е била безплътна или защото е имала някакво тяло присъщо само на нея? Обявявайки я за невидима, те я представят в тяло, което има свойството невидимост. Иначе, как да я обявят за невидима, ако в нея няма нищо невидимо? Освен това тя изобщо не би съществувала, ако нямаше това, благодарение на което съществува. Ако наистина съществува, тя трябва да го притежава. И това не може да бъде нищо друго освен тялото й. Всяко нещо има свое присъщо тяло; безтелесно е само това, което не съществува. Щом душата има невидимо тяло и Бог поиска да я направи видима, би постъпил по-достойно, ако направи видимо това, което е считано за невидимо. Така не би съществувала нито лъжа, нито слабост. Би било лъжа, ако Бог показва душата такава, каквато не е и Той ще е обхванат от слабост, ако не може да я покаже такава, каквато е. Никой, който има за цел да покаже един човек, не го скрива с каска или маска. Това все пак се случва с душата, ако е вярно, че превърнала се в плът, тя е приела чужд облик. Ако обаче считаме за някаква тайнствена сила на разума безтелесната душа, тя би могла да съществува без да бъде тяло. В този случай, това не беше възможно за Бога, а бе по-подходящо за Неговите цели по-скоро да я представи в тяло от нов вид, отколкото в материя, обща за всички, за която ние имаме различна представа. Да не би да Го обвиним, че без причина е направил душата видима, давайки простор по този начин на всички съмнения поддържащи разбирането, че душата участва в природата на плътта. Несъмнено Христос можеше да мине сред хората единствено за човек. Върни тогава на Христос вярата, която Му принадлежи. Тъй като е искал да покаже, че е човек, Той е приел душа при същите условия – облякъл я е в тяло от плът, а не й е дал плътско естество.

XII.

Същността на душата, ако не се лъжа е да усеща. Ето защо не съществува нещо душевно без усещания и нищо, което да усеща без душа. За да се изразя още по-точно, усещането е душа на душата. Следователно, душата дава усещането на всички същества и не само познава техните качества, но и чувствата им. Тогава как да повярваме, че от самото начало тя не усеща сама себе си? След като е немислимо да се самопознава, откъде идва знанието й за това, което е необходимо на нейната същност? Нима тя пренебрегва естественото си състояние и истината за това, което й е необходимо? Лесно е да се види и разбере, че всяка душа познава себе си, защото иначе е невъзможно да се управлява сама. Още по-силно вярвам, че човекът, единственото разумно от всички живи същества, има интелигентна душа и тя го е направила разумен, тъй като самата тя е разумна. Как може душата, която прави човека разумен, да не познава себе си, своя Творец, Съдия и собственото си състояние! Още преди да научи нещо за Бога, тя Го назовава; преди да познава присъдите Му, се препоръчва пред Него. Нищо, че най-често чува тези думи: „Няма никаква надежда след смъртта .” Въпреки това, тя отправя дори думи или проклятия към тези, които вече ги няма (умрелите). По-нашироко съм разработил тези доводи в „Свидетелството на душата”.

Все пак, ако душата не се познава от създаването си, всичко което трябва да научи от Христос е какво всъщност представлява. Това, което е разбрала от Христос не се отнася за формата й, а за спасението й. Ето защо Божият Син слезе и прие душа – не за да се самоопознае нашата душа в Исус, а за да опознае Него в себе си. Тя не загива защото не се самопознава, а защото не познава Божието Слово. Апостолът казва: „В Него ви се откри животът.” (1Йоан 1:2) На друго място: „Дойдох за да спася душата ви.” Той не казва: „Дойдох за да ви я покажа.” Може би пренебрегваме това, че душата ни макар и невидима, може да се роди и умре по някакъв начин, тъй като е представена в тяло. Със сигурност обаче пренебрегваме, че трябваше да възкръсне заедно с плътта. Ето истината, която Исус дойде да оповести в Себе си. Но това Той откри в Себе си, чрез някой си Лазар, чиято плът не беше душевна, нито душата му плътска. Какво разбрахме за естеството на душата, което не сме знаели преди? Коя част от нея имаше нужда да стане от невидима видима, проявявайки се в плът?

XIII.

Вие казвате, че душата е станала плът за да бъде видима. Не стана ли и плътта душа за да се изяви? Обаче, от момента, в който плътта е станала душа, тя вече не е плът. Така и от момента когато душата стане плът, тя вече не е душа. Там където е плътта, там е и душата. Всяка от двете се е превърнала едновременно и в едното и в другото. По-скоро, ако двете се отричат по този начин, въпреки че се смесват, не се ли получава едно странно обръщане на идеи, при което душата се нарича плът, а плътта – душа? Всяко нещо, на което даваме друго име, различно от неговото е подложено на риска да бъде разбрано неправилно. Собствеността на името означава спасение за същността (съхранение на същността). Щом качествата й се променят, тя приема други имена, които я описват точно. Глината например, когато е изпечена от огъня получава името ваза. Така тя не запазва името, отговарящо на предишната й същност, защото не е запазила първото си състояние. По този начин за душата на Христос, според това учение, след като е взела свойствата на плътта не е възможно да не бъде онова, в което се е превърнала, нито да престане да бъде това, което е била преди да стане друго. Тъй като ние цитирахме като най-подходящ примера с глината, ще си послужим още с него. Вазата, разбира се, е направена от глина и има определена форма (тяло), определено име, защото името е дадено само за едно тяло. Тялото все пак не може да бъде наричано глина, защото вече не е това, което е било. Това, което вече не съществува, не може да бъде повече качество. Следователно, ако душата е станала плът, тя има само една форма – твърдо тяло. То е единствената, цялостна, невидима нейна същност. Обратно, в Христос виждаме душата и тялото обозначени с прости термини, без образност, така че душата си е душа, а плътта плът. В никакъв случай душата не е плът и плътта душа, въпреки че трябва да се наричат така, ако се смесват помежду си. Нашият Господ сам говори отделно за тези две същности, установявайки по този начин различието на двете естества, разделяйки душата от тялото. Той казва: „Душата Ми скърби до смърт.” (Матей 26:38) Ако душата е била плът, в Исус Христос щеше да има само едно нещо – „душа-тяло” или „тяло-душа”. Когато разделя двете естества, Той показва, че са две различни неща. Ако са две неща, значи не може да са едно. Ако не са едно, душата вече не е тяло и плътта не е душа. Всъщност, душата-плът или плътта-душа са едно и също. Тогава би трябвало Той да има друга особена душа, различна от тази, която беше плът и друга плът, различна от тази, която беше душа. Обаче, ако е имал една плът и една душа и първата е скърбяла до смърт, а втората е станала „хлябът за спасение на света”, тогава това са две различни по своята същност естества и е съвсем сигурно, че изключват някаква единствена по своя вид плътска душа.

XIV.

Казват ни: „Христос е бил облечен в ангелска природа.” По каква причина? Същата, поради която е бил и човек. Излиза, че това е станало заради спасението на човека. Той беше дошъл за да възстанови това, което беше погинало – човека. Никакъв подобен мотив не задължаваше Христос да приеме ангелски облик. Вярно е, че има погубени ангели и, че „са приготвени пламъци за Сатана и ангелите му.” За тях обаче не е обещано никакво възстановяване. Исус Христос нямаше от Отец заповед, която да се отнася за спасението им. Това, което Отец нито е обещал, нито е заповядал, Христос не трябва да изпълнява. Тогава защо би приел ангелска природа? Може би за да има мощен помощник в делото за спасение на човешкия род? Всъщност Синът на Бога не беше ли достатъчен за да освободи човека, победен от една единствена змия? Това би означавало, че ние нямаме само един Бог и Спасител, щом спасението ни е дело на двама – единият от които има нужда от другия. Трябваше ли Бог да освободи човека чрез служението на ангел? Тогава защо да слиза от небето заради дело, изпълнено от ангел? Ако то трябва да стане с ангелско сътрудничество, лично Той какво би правил? Ако е свършил всичко Сам, какво общо има ангелът? Без съмнение Той беше наречен „Ангел на великия замисъл”, или Посланик на Бога. Това беше име, което описваше действията Му, а не природата Му. Той трябваше да оповести на света великата, неразбираема цел на Бог Отец за възстановяването на човека. Затова не трябва да виждаме в Него ангел като Михаил или Гавриил. „Собственикът на лозето изпрати също и Сина Си като слугите Си при тези, които го обработваха за да им поиска сметка за плодовете му.” Все пак синът не може да мине само за един обикновен слуга. Бих казал, че Синът е вестител, посланик на Отец, а не че има ангел в Неговата личност. За Сина е казано: „Ти си Го поставил малко по-ниско от ангелите.” Това по-ниско положение се състои единствено в това, че има човешка същност чрез душата и тялото Си, тъй като е и човешки Син. Като Божи Дух и добродетел на Всевишния, Той не трябва да бъде считан за по-долен от ангелите защото е Бог и Божи Син. Както, ставайки човек, е бил по-долу от ангелите, така и облечен в ангелска природа, Той не би бил по-долен от тях. Това мнение подхожда на Евион, който превръща Исус Христос в обикновен човек от Давидовия род, който не е Божи Син, а само по-висш от пророците в някои отношения. Например, в Него е обитавал ангел, както и в Захария. Все пак има разлика. Исус никога не е говорил така: „Ангелът, който говореше в мен, ми каза.” Никога не е повтарял това, което е присъщо на пророците: „Така казва Господ.” Сам Той беше Господ, присъстващ между хората и говореше за собствената си власт: „Аз ви казвам.” Какво е необходимо още? Чуй как се провиква Исая: „Не ангел, нито пратеник, а Сам Господ ще ги спаси.” (Исая 63:8-9)

XV.

Използвайки преимуществото на своята ерес Валентин е могъл да предположи, че Исус е имал духовна плът. Всеки, който отказва да повярва, че тази плът е човешка, може да си измисля каквото си поиска. Защото, ако плътта Му изобщо не е като нашата и не произхожда от нея (това важи за всички ереси), не разбирам за какво вещество говореше Исус, когато обяви, че е човек и човешки син. Той каза: „Сега вие искате да убиете човешкия син, защото ви казах истината.” (Йоан 8:40) „Човешкият син е господар на съботата.” (Лука 6:5) Исая е казал за Него: „Човек на скърби, носещ нашите недъзи.” Еремия пише: „Той е човек и кой Го познава.” Даниил: „И ето върху облаците един като човешкия син”. (7:13) Същото говори и апостол Павел: „Исус Христос е човек и посредник между Бога и хората.” (1.Тимотей 2:5) Апостол Петър в Деяния на апостолите казва: „Исус от Назарет, мъж изпратен ви и засвидетелстван от Бога.”

Тези свидетелства биха били достатъчни за да покажем, че плътта на Исус Христос не е била духовна, подобна на душата, небесна или измислена, а взета от човека. Разбира се при положение, че тази ерес можеше да изостави любовта си към споровете и хитростите, с които си служи. Защото както четох у някои писатели от сектата на Валентин, те не биха искали Исус да е приел от самото начало земно, човешко естество от страх да не се окаже, че Той е по-ниско от ангелите, които нямат земна плът. Според тях е трябвало, тази подобна на нашата плът да бъде зачената като нашата – не от Духа, не от Бога, а от мъжко желание. (Йоан 1:3) Защо да е родена от нещо чисто, а не от човешко пожелание? Защо след като тази възкръснала плът се е възнесла на небето, нашата плът, която е като нея, също веднага да не отиде там? Или обратно – защо плътта приличаща на нашата, не се е разложила като нея в земята? Това са спорове на езичници, казваме ние. Възможно ли е до такава степен Божият Син да бъде унижаван? Щом е възкръснал за да служи за залог на нашата надежда, защо и ние не възкръснем по същия начин? Това са въпроси, присъщи на езичниците, но са още по-нормални за еретиците. Всъщност, каква разлика има между тях, освен че езичниците вярват невярвайки, а еретиците не вярват вярвайки? Те четат: „Ти си Го поставил малко по-ниско от ангелите.” Не спират обаче да отричат по-ниското естество на Исус, макар че Той е казал за Себе Си: „Не беше дори човек, а земен червей.” Той, който нямаше нито блясък, нито хубост и чийто облик беше без слава и бе презрян между хората; човек на страдания и знаещ да носи нашите немощи.” Те признават човека смесен с Бога и отричат човека! Вярват, че е умрял и в същото време утвърждават, че е бил заченат от чистото и нетленното. Като че ли тленното е нещо различно от смъртта! Твърдят, че нашата плът също е трябвало да възкръсне веднага. Почакайте! Христос още не е победил неприятелите Си, за да тържествува над тях с приятелите Си!

XVI.

Ето че Александър, воден от мъдростта си и страстта си към спора, верен на своя характер на еретик, се държи така сякаш ние твърдим, че Исус се е облякъл в земна плът за да унищожи в Себе Си грешната плът. Ако изобщо сме говорили нещо подобно, бихме имали с какво да защитим убеждението си, без да изпадаме обаче в неговата безразсъдност на еретик. Той ни казва, че плътта на Христос е унищожена в Неговата личност, защото е била грешна. Знаем, че тя царува в небето, отдясно на Отец и ние учим, че един ден ще слезе в цялото величие и слава на Бог-Отец. Така че ние не можем да кажем, че плътта Му някога е била унищожена. Не можем да кажем също, че е грешна, защото знаем, че „никога не е съгрешавала”. Това, което ние твърдим, е: Не плътта на греха е унищожена в Исус, а грехът на плътта; не материята, а грешната природа; не веществото, а грешката. Така е и според свидетелството на апостола: „Той разруши греха в плътта.” Другаде казва: „Исус Христос е изпратен в плът, подобна на греховната.” Всъщност Неговата плът не е била призрачна, а истинска. Ние не трябва да разбираме, че приличайки на греховната, неговата също е била такава, защото Той не е съгрешавал никога. Тя просто е била подобна на грешната плът по своята природа, а не поради Адамовия грях. Имаме основание да заключим, че плътта, която беше греховна в човека, в Исус беше без грях. Всъщност Исус не би могъл да изпълни целта Си – да унищожи греха в човешката плът, ако не беше дошъл в същата тази плът, в която властваше природата на греха. Това не би отговаряло и на Неговата слава. Какво чудо би било, да откупи петното на греха в една по-добра и различна плът, която няма греховната природа? Ти казваш: „Щом Христос е облякъл нашата плът, то и Неговата е била грешна.” Недей да изкривяваш смисъла на това, което Той е извършил. Обличайки нашата плът, Той я е направил Своя и по този начин е станала безгрешна. Освен това (и това се отнася за всички, които не вярват, че нашата плът е била и Христова, тъй като е бил заченат без мъжко участие) да си спомним, че плътта на Адам беше образувана също без мъжко участие. По същия начин Словото на Бога можеше да се появи в материята на тази същата плът без мъжкото семе.

XVII.

Аз оставих настрана Александър с неговите умозаключения, които той използва в спора и с Псалмите на Валентин, на които се опира понякога с такова безочие, сякаш те са на някой уважаван автор. Да ограничим спора до един единствен въпрос: Получил ли е Исус Христос Своята плът в утробата на девица? За да бъде смятано за сигурно, че плътта Му наистина е човешка, е необходимо да е образувана от същата материя, и това е доказано съвсем ясно по друг начин – чрез името „човек”, което тази плът носеше, чрез присъщите й свойства, чрез усещанията от причинените мъчения и болката от страданията. Преди това, трябва да уточним истинската причина, поради която беше необходимо Божият Син да бъде роден от девица. По нов начин трябваше да се роди Този, Който идваше да установи нов ред на раждане. Исая пророкува, че Господ обявяваше това чудо чрез определен знак. Какъв беше той? „Ето една девица ще зачене и ще роди Син.” Наистина девицата зачена и роди Емануил – Бог с нас. Това е новото раждане, когато човекът се ражда в Бога или Бог се ражда в човек, вземайки плътта на древното семе, но без неговото участие, за да я преобрази с ново духовно семе, очиствайки я от цялата мръсотия на миналото. Тази новост, както и всички други събития, беше представена от древния закон, от вечната мъдрост, подготвяйки ни предварително за тайната на един Бог, роден от девица. Земята беше още девствена, човешка ръка не беше пипнала нищо, никакво семе още не беше хвърлено в утробата й. Именно от тази земя Бог образува човека, давайки му жива душа. Щом първият Адам беше направен от пръст, вторият, новият Адам, както казва апостолът, е трябвало да бъде създаден от Бог от земя, т.е. от плът, чиято чистота е била недокосната и да получи Духа, Който дава живот. Защо апостолът използва името Адам и за Исус Христос, ако не е бил човек със земно естество? Така мъдростта ни показва, че Господ възстановява чрез противоположното действие Своя образ и подобие, завладяни преди това от дявола. Ева беше девствена когато отвори душата си за словото, което щеше да доведе смъртта. Това означава, че Словото на Бога трябваше да слезе в девица и да донесе живот за да може същият пол, станал причина за нашата гибел, да бъде инструмент на спасението ни. Ева повярва на змията. Мария повярва на Гавриил. Грехът, който дойде когато първата повярва, втората изтри също чрез вяра. Ева обаче не зачена в утробата си от словото на дявола. Всъщност греша. Тя зачена. Думите на дявола бяха за нея фатално семе, което я принуди да бъде подчинена и да ражда в болки. Тя донесе в света един братоубийствен дух. Мария, точно обратно, му даде Син, Който един ден трябваше да спаси Израел, Своя кръвен брат и убиец. Господ изпрати от небето като милостив брат Своето Слово, предназначено да изтрие спомена за брата отцеубиец. За спасението на човека беше необходимо Христос да излезе от плътта, в която човекът беше влязъл вече осъден.

XVIII.

Казано по-простичко не беше подходящо Божият Син да се роди от мъжко семе, за да не би след като е изцяло човешки син, да е невъзможно да бъде и Божи Син. Така в нищо не би могъл да превъзхожда Соломон и Йона и трябваше да вярваме, че е това, което казва Евион. Този, който беше Син на Бога чрез семето на Отец, иначе казано чрез Духа, за да бъде също и човешки син от човешка плът, беше необходимо единствено да вземе тази плът без мъжко участие. Следователно, още преди да беше роден от девица, Той можеше да бъде Божи Син без човешка майка и без да има мъж за баща. С една дума, Той е човек съединен с Бога чрез смесването на човешката плът и Божия Дух. На човека дължи плътта без мъжко участие, а от Бога получава Дух със семе. Ако мъдрият замисъл е бил Божият Син да се роди от девица, защо да не получи тялото си от нея? Отговорът ми: Защото тялото, което има от Бога е друго. Не е ли казано „Словото стана плът.”? Това означава, че Словото станало плът не е престанало да бъде Слово. За да знаем дали Словото е направено плът от плътта или от онова божествено семе, е необходимо да ни го каже Библията. Тъй като Писанията обясняват само това, което е направено, без да ни учат как точно е станало и от какво е направено, те ни показват достатъчно, че не е станало чрез семето, а чрез нещо друго. Ако е така, тогава можем да направим извод, дали има някой по-достоен източник за превръщането на Словото в плът, освен плътта в която е дошло. Не искам никакви други доказателства, освен ясното и неотменимо изявление на нашия Господ: „Това, което е родено от плът, е плът.” Мислиш ли, че е говорил само за човека и не е включил Себе Си? Тогава можеш да заявиш, че отричаш човешката същност на Христос и това не Го засяга. Още повече, че Сам Той заявява: „Това, което е родено от Духа е дух, защото Бог е Дух.” Сигурно е, че тези думи се отнасят още повече за Него, тъй като се отнасят за тези, които вярват в Него. Щом се отнасят за Него, защо да не се отнасят и за предшествениците? Ти не можеш да разделиш думите на две – едните да важат за Исус, другите – за другите хора и да отречеш, че в Исус има две същности – плътска и духовна. Щом е имал плът и дух и е изразявал двете естества, които носи, не можем да кажем, че тук е говорил само за духа, а там – само за тялото. Тъй като произхожда от Божия Дух, а Духът е Бог, Той е Бог роден от Бога и човек, създаден в плът от човешка плът.

XIX.

Какво означава: „Които се родиха не от кръв, не от плътско желание, нито от мъжка воля, а от Бога.” Ще си послужа с тези редове за да изоблича тези, които изкривяват смисъла им. Те считат, че е написано така: „Той е роден не от кръв, нито от мъжка и плътска похот, а от Бога.” Като че ли Евангелието има пред вид гореспоменатите вярващи в Неговото Име, за да покаже съществуването на тайно семе на избраните и духовните, които са го приели. Как да разбираме това, щом всички, които вярват в името на Господа, са родени по закона на природата от кръв и плътска и мъжка похот – дори самият Валентин? Най- точно е когато е написано в единствено число, отнасящо се само за Господа: „Той е роден от Бога.” Защото Той е Неговото Слово и със Словото е Божият Дух, а с Духа – Божията Сила и всичко, чрез което Христос е Господ. Щом той е плът, без кръв, без мъжка воля, то е защото чрез Божията воля Словото е станало плът. Ясното изключване на зачеването по обичайния път се отнася за плътта, а не за Словото.

Защо тогава апостолът отричайки раждането на Исус от човешко желание, не е отрекъл също, че е роден в плът от същата материя? Защото отричайки, че е роден от подобна похот, той изобщо не изключва веществото на плътта, а само участието на семе от мъжа, което както знаем е топлината на кръвта и чрез един вид възбуждане служи за преобразуване на женската кръв. Така това, което е поставено в млякото за да стане сирене, сгъстява веществата. Ето как разбираме, че раждането на нашия Господ не притежава нищо от човешките действия. Това важи за мъжкото участие, но не изключва участието на майката. Защо тогава да повтаряме толкова настоятелно, че Христос не дължи раждането Си нито на кръвта, нито на мъжка и плътска похот, ако не защото Той имаше плът, която всеки би повярвал, че е родена по обичайния начин? Никой не би се усъмнил в това! Отричайки, че е родена, чрез действията на мъж, никой не отрича, че е родена от човешка плът. Напротив, апостолът потвърждава това. Тогава питам: Ако Божият Дух е слязъл в утробата на жената без задължението да участва в плътта й, защо тогава е слязъл? Защото една духовна плът би могла да бъде създадена извън утробата по-лесно, отколкото плътта затворена в нея би могла да излезе. Възможно ли е без никаква причина да е влязъл в утробата, ако нищо не е излязло от нея след това? Не е така, защото нещо се е получило. Иначе е безмислено участието на Божия Дух, ако е искал да приеме свойствата на духовна плът, а не на земна.

XX.

Докъде ли не стига вашият порочен ум, за да може премахвайки една сричка, играеща ролята на предлог да я замести с друга, която придава друг смисъл на Писанията! Вие казвате: Исус Христос е роден „чрез” девственица, а не „от” девственица. Той е роден „в” утробата”, а не „от” утробата, тъй като ангелът не каза на Йосиф в съня му „от нея”, а: „Това, което е родено в нея е от Святия Дух.” Все пак знайте, че дори и да беше употребил „от нея”, щеше да е същото като „в нея”, защото това, което е било от нея е било вътре в нея. Тогава „в нея” или „от нея” има същия смисъл, тъй като това, което е в нея, също е от нея. За щастие Матей преглеждайки родословието на Господа от Авраам до Мария казва: „Яков роди Йосиф, съпруг на Мария, от която се роди Христос.” Павел също налага мълчание на тези наши граматици (учители): „Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена.” Нима той казва „чрез жена” или „в жена”? За да бъде още по-изразителен, обявява, че Исус по-скоро е бил „направен”, отколкото „роден”. Казвайки обаче „направен”, той потвърждава тези думи: „Словото стана плът.” Така показва, че истинската плът на Исус Христос е произлязла от същността на девицата.

Ние имаме също и подкрепата на псалмите, но не тези на Валентин – изменник, еретик и последовател на Платон, и тези на святия пророк Давид, признат от всички. Чрез него Исус е възпял Себе Си и той Го възхвалява: „Ти Си Ме извадил от утробата на майка Ми.” Това е първо доказателство! „Ти си Моята надежда още от майчината утроба и гръд.” Второ доказателство! „От утробата на майка Ми Ти Си Мой Бог.” Трето доказателство! (Пс. 22:10-11)

Сега нека разберем смисъла на тези думи: „Ти Ме изведе от утробата”. Какво може да бъде издърпано, извадено, ако не нещо, което е било закрепено? Когато нещо е съединено, здраво свързано с друго нещо, бива изтеглено, издърпано за да се разделят. Ако Христос не е бил свързан с утробата на майка Си, как тогава е бил издърпан? Как по друг начин би могъл да бъде свързан, освен с пъпна връв, по която е протичал към Него живот, докато е бил в утробата? Дори когато различни едно от друго неща се смесват, се получава такова здраво съединение, че при опит да бъдат откъснати, всяко от тях взема със себе си част от другото, запазвайки по този начин белег от разделянето.

Нека видим за какви „майчини гърди” става въпрос. Тези, от които е сукал мляко без съмнение. Нека бабите, лекарите, учените да кажат дали гърдите дават мляко без жената да е забременяла и родила, или само след това кръвта от вените тръгва нагоре към гърдите и се превръща в най-нежното и питателно нещо – майчиното мляко. Именно за това през периода на образуване на млякото, месечните кръвотечения прекъсват. Ако Словото бе станало плът от самосебе си, без участието на майчината утроба и без да въздейства върху функциите й, по какъв начин ще се получи в гърдите този източник на мляко, щом няма никакви промени и въздействия? Кръвта не би могла да се преобразува в мляко без съществуването на определени причини – откъсване и отделяне от утробата, от собствената плът.

Кое беше новото в раждането на Исус Христос от девица? То се състои единствено в това, че беше роден следствие на причините, които разгледахме. Беше необходимо девицата да стане нашето възстановяване, да бъдем духовно измити от всички мръсотии чрез Исус Христос, Който Сам е девствен по плът, защото е роден от девица.

XXI.

Ще продължават ли някои да твърдят, че най-подходящо за Словото на Бога при раждането Му е било Неговата плът да няма нищо общо както с мъжкото семе, така и с плътта на утробата. Защо да не се ограничим с това, че една плът може да е произлязла от плътта без мъжко участие? Аз искам да вляза в още по-близка схватка. Казано е: „Ето девица ще зачене в утробата си.” Какво ще зачене? Божието Слово, а не мъжко семе. Тя ще зачене за да роди Син: „и ще роди Син.” (Исая) Щом е забременяла, значи това, което е родила също е нейно, въпреки че това, което е приела при зачеването не е било нейно. Обратно, ако Словото от самосебе си е станало плът, То Само Себе Си е заченало и родило и тогава пророчеството е безмислено. Всъщност девата няма нито да е заченала, нито да е родила, ако това, което е родила след като е заченала Словото, не е от нейната плът. Тогава какво? Излъгал ли ни е ангелът когато съобщи на девицата, че ще зачене и роди? Цялото Писание мами ли ни навсякъде, където я нарича майката на Христос? Как всъщност би могла да Му бъде майка, ако не заради това, че е бил в утробата й? Нима искат някои да кажат, че от утробата, в която е бил затворен, не е получил нищо, свидетелстващо за името на майка Му? Това име не се дължи на друга, чужда плът. Има само една плът, дете на майчината утроба, която казва: Това е утробата на майка ми! Ако не дължи раждането си на нея, не може да бъде нейно дете! Нека замълчи тази Елисавета, носеща в себе си едно дете пророк, което вече разпознаваше своя Господ. Тя беше изпълнена със Святия Дух! Откъде вземаше своята увереност за да каже: „Каква е тази чест за мен да ме посети майката на моя Господ?” Ако Мария носеше в себе си някой друг, а не сина си, защо Елисавета й каза: „Благословен да бъде плодът на утробата ти.” Какъв е този плод, който няма да е посаден и вкоренен там? Няма ли да принадлежи на тази, на която е и утробата? Кой е този плод? Самият Исус Христос! Защото Той е цвета на една клонка, изникнала от корена на Есей. (Коренът на Есей е Давидовия род; клонката от него е Мария; цветът – това е синът на Мария, наречен Исус Христос) След като Той е цвета, няма ли да бъде и плода? Цветът е плод на клонката и плодът се развива от него. Ересите отнемат плода от цвета, от цвета – клончето и от него корените, за да не могат те чрез клона да бъдат собственици на това, което се ражда – цвят и плод. За да се установи последователността на поколенията, трябва да се тръгне от последното към първото и да се достигне до най-главния – основателят на рода. По този начин научаваме, че плътта на Исус Христос не идва само от Мария, но също и от Давид. Чрез Давид идва от Есей. Затова Бог се закле на Давид: „... ще установя на трона му плода на чреслата му.” Тоест потомството на неговата плът. (Деяния 2:30) Щом Исус е от Давидовия род, това се отнася още повече за утробата на Мария, тъй като чрез нея е произлязъл от чреслата на Давид.

XXII.

Нека нашите противници изтрият свидетелствата на демоните, че Исус е син на Давид, защото не заслужават доверие. Свидетелствата на апостолите обаче, не могат да изтрият. На първо място Матей пресъздава най-вярно Евангелието (тъй като е придружавал Господа) с единствената цел да ни запознае с произхода на Исус Христос от плътта. „Книга на родословието на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам.” Това са святите извори на потеклото, в което апостолът стъпка по стъпка ни води до раждането на Исус. Какво представлява тази плът, ако не плътта на Авраам и Давид, минаваща през различни поколения за да дойде времето на девицата и чрез нея и Христос? Нима Евангелието не казва точно това – Христос е роден от девица.

Нека се обърнем към Павел – ученик, наставник и свидетел на същото Евангелие. В качеството си на апостол на Христос, той твърди: „Христос по плът произхожда от Давидовото семе.” (Римляни 1:3; Тимотей 2:8) По плът Христос е наследник на Давид. Това е така, защото Мария е от неговия род. Следователно Той е плът от плътта на Мария. Както и да преобръщаме думите, смисълът е един и същ – Исус е от семето на Авраам, значи и от Давид, тъй като той е по-близо във времето. Той носи обещанието, че народите ще бъдат благословени в името на Авраам (Битие 12:3). „Всички народи на земята ще бъдат благословени в Този, Който ще произлезе от тебе.” Апостолът добавя: „Писанията не казват „в тези, които” ще се родят от теб като за мнозина, а говорят само за един единствен потомък – Исус Христос.” (Галатяни 3:16) Ние, четящите и вярващите в тези свидетелства, какво качество можем и трябва да дадем на Христовата плът? Същото, което има и плътта на Авраам, защото е негов наследник; на Есей, тъй като Христос е „цвете от Есеевата клонка.” Несъмнено същата като на Адам, защото Той е „вторият Адам”. Следователно, трябва или да признаем, че всички те са имали духовна плът, за да важи същото и за Исус, или да се съгласим, че плътта на Исус не е била духовна, защото не произлиза от клонка, чиято плът е била духовна.

XXIII.

Така се изпълнява пред очите ни пророчеството на Симеон отнасящо се за току що родения Господ: „Ето Този, Който е определен за разрухата и възстановяването на мнозина в Израел и като знак за противоречия.” Това е знакът за раждането на Исус, обявен от Исая: „Ето Господ ще ви даде знак: Девица ще зачене и ще роди Син.” Това е истинския знак на противоречието – зачеването и раждането на девицата Мария! Тя роди и не роди; тя е девица и не е. Така се провикват учениците от Академията, защото в случай, че трябва да се изразим така лековато, подобен език подхожда най-добре. Всъщност, тя роди, тъй като Синът й излезе от плътта й; и не роди, защото Той не е плод на мъжко участие. Тя е девствена по отношение на мъжа, обаче не беше девица, тъй като роди. Все пак, не можем да кажем заедно с противниците ни: Тя роди и не роди, девица е и не е, защото не е майка на плода в утробата си. За нас няма нещо съмнително, нещо, което да ни води към двусмислие. Светлината за нас е светлина и мракът – мрак: „да е да и не е не; всичко друго е дело на дявола.” Мария е майка, защото роди. Тя зачена когато беше девствена и стана жена чрез раждането, тъй като плодът отвори утробата й според закона на майчинството. Независимо дали със силата на мъж или без, утробата й бе отворена. Така утробата й стана повод за това, което беше казано за всички останали: „Всяко мъжко дете, отварящо майчината утроба, ще бъде посветено на Бога.” Кой друг е истински свят освен Божият Син? За кого друг можем да кажем, че е отворил утробата, ако не за Този, Който е направил това, когато е била затворена? Женитбата отваря утробата, която зачева. Това означава, че утробата на Мария е била наистина отворена от раждането, защото изобщо не е била отваряна от женитба. Следователно, по-скоро бихме могли да откажем, отколкото да дадем, името „девица” на тази, която е станала майка преди да стане жена. Защо се спирам толкова много на този въпрос? Апостолът, казвайки въз основа на това „че Синът на Бога е роден от жена.”, а не от девица, признава, че утробата е била отворена както при другите жени, ставащи майки. В Езекиил става въпрос за „една юница, която ще ражда и няма да ражда”. Внимавайте, защото в това предсказание Святият Дух предварително се е противопоставил на вашите бъдещи спорове относно раждането на Исус от Мария. Все пак Той никога не е говорил съмнявайки се, обратно на обичайната простота, защото Исая потвърждава, че девица ще зачене и ще роди.

XXIV.

Ето думите, с които Исая помрачава блясъка на еретиците: „Горко на тези, които превръщат горчивината в сладост и сенките в светлина.” Те се отнасят за тези, които изобщо не ги пазят в естественото им и ясно значение, така че душата да е това, което е, а тялото – единствено плътта, която виждаме; както и Бог да е Този, Който е. Ето защо, предузнавайки Маркион, Той казва: „Аз съм Бог и няма друг Бог освен Мен. (Исая 45:5) На друго място казва: „Преди Мен не е имало друг Бог.” (46:9) Така Той ограничава в небитието някакви си поколения на Еон, сънувани от Валентиновците. „Не от кръвта, не от плътта и мъжката похот, а от Бога е роден.” С тези думи Той отговаря предварително на Евион. Ето накрая и това предсказание: „Дори и ангел от небето да ви проповядва друго Евангелие, различно от моето, да бъде проклет.” (Галатяни 1:8) Това несъмнено се отнася за тази девица на Апелес – Филумена. Не трябва изобщо да се съмняваме, че който отрича Исус да е дошъл в плът като нашата, е антихрист (Негов враг). Обявявайки, че плътта Му е истинска, цялостна и придобита по естествен път, ние отрязваме всякакви спорове, които възникват по тази тема. Също и този, който определя Исус като единен, събаря доводите на тези, които въвеждат един множествен Христос и искат Той да бъде друг Исус. Един беше Този, Който избяга от тълпата, друг Който беше хванат; трети, Който се появи с трима свидетели далеч на планината в голям, блестящ от светлина облак; друг, Когото хората видяха измъчен и без слава, друг – великодушен или треперещ; накрая – Този, Който умря, Който възкръсна. Така самите те очакват възкресението си, но в друга плът. За щастие, Този Христос, Който страдаше, ще слезе от небето; същият възкръснал Христос ще се появи пред всички. „Тези, които Го приковаха на кръста, ще Го видят и ще Го познаят.” Да, точно в тази същата плът, която жестоко разкъсаха, без която не би могъл нито да съществува, нито да бъде разпознат. Ще покрие със срам тези, които твърдяха, че плътта Му е небесна, лишена от всички усещания, като някакъв калъф, в който Христос вече Го няма. Ще засрами и тези, които твърдяха, че плътта Му също е душа, или че е само душа вече без плът.

XXV.

Всъщност вече говорихме достатъчно за това. Струва ми се показахме, че Христовата плът е родена от девица и е като нашата. Този спор би бил по-обикновен, ако не съществуваше сблъсък на различни мнения, изказани по този повод, които трябваше да бъдат оборени, а заедно с тях и лъжливите доводи от текстовете на Писанията, които те използват. С това произведение ние доказахме на всички каква беше плътта на Христос, откъде беше взета и каква не беше. Сега е необходимо да защитим в друго съчинение възкресението на плътта, имайки за основа всичко показано до тук и което е възкръснало в Христос.