Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова

 

САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ

 

Лято 2005, Служение на Servant Leadership Ministries, Том II, Брой 1

 

Служители или водачи – има ли избор?

(от Д-р. Джон Ф. МакДжордж младши)

 

Трябва ли всеки християнин да бъде слуга? Това безусловно изискване ли е? Може ли християнинът да избира дали да бъде водач или само да вярва в Христос?

Задайте си сами следните въпроси. Мислите ли, че трябва да служите постоянно на другите? Длъжен ли е всеки християнин да бъде слуга в Божието царство? Може ли вярващият да избира дали да служи или не, или между това да бъде слуга или лидер? Изборът да бъдеш слуга изключва ли възможността да  слугуваш? Защо вярващият да не може само да чете Библията, да ходи на църква, да дава десятък и да свидетелства, без да служи на другите? Слугуването необходимо качество ли е за християните?

Всеки вярващ или църковен лидер трябва да си зададе тези сериозни въпроси. Новият завет отговаря съвсем ясно на всеки от тях. Исус иска всички вярващи да разбират своите духовни и практически отговорности за да могат да ги изпълняват всеки ден. Той излага Своите правила за служене в Матей 20:26-28 и Лука 22:24-27: да служиш на другите е задача и призвание за всеки вярващ без значение какъв е в църквата.

● Исус каза: слугуването е единствения начин на живот!

● Исус каза: да служиш на другите е Божия път към величието!

● Исус каза: слугуването е основа на всяко резултатно служение!

● Исус каза: слугуването е единствения начин да водиш другите!

● Следователно, ние трябва да се научим да слугуваме на другите защото това е единствения начин да живеем християнски живот!

Исус се изправи пред двама свои ученици, които търсеха власт и положение в царството Му. Те искаха да седнат от лявата и от дясната Му страна и да имат власт. Въпреки че това искане беше изцяло егоистично, Той не ги порица и не ги изгони. Той очерта наново същността на властта и положението в царството.

Исус изясни това на следващите Го, като каза: “Който иска да стане велик между вас, трябва да бъде слуга и който иска да бъде първи, ще ви бъде роб; също както Човешкият  Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде…” (Матей 20:26-28)

Матей 20 и Лука 22 са единствените важни текстове, дадени от Исус, които се отнасят до слугуването. Матей 20 ни открива скритата себичност на повечето хора: желание за придобиване на положение и власт над другите. Накратко, това е желанието да контролираш другите единствено в своя полза. Въпреки че двамата ученици изпратиха майка си при Исус вместо да отидат сами, Той не се поддаде на тяхната интрига и видя скритите мотиви в сърцата им. Все пак, в милостта Си, Той изведе правилото на Божието царство, че да бъдеш велик или първи произтича от слугуването; не от титлата, не от избора на личността, а от заемането на най-ниското положение и работа като слуга на другите.

● Светското разбиране е: величието и водачеството идват чрез гордост и господство.

● Християнското разбиране е: величието и водачеството произлизат от смирение и слугуване.

В Матей 20:25 Исус подчертава, че учениците знаят как действат светските водачи: 1) Те господстват и подчиняват поданиците си като ги владеят. (Лука 22:25 “господстват над тях” означава да подчиниш другите); 2) Тези така наречени значими хора упражняват сила срещу другите за да задържат положението си (Лука 22:28 думите “да имаш власт над” означават да ръководиш другите, защото имаш власт над тях). Това са светските пътища, а не тези на вярващите.

В стих 26 Той отхвърля придържането към света и казва: “Между вас няма да бъде така.” Това не може да се случи никога между вярващите. Християните не действат по този начин. Всъщност Исус използва негативна форма за да подчертае какво означава това: Никога няма да разрешавате да се случва така между вас! Това е недвусмислено отричане на светските правила. Това е пътя, който Той установи за учениците Си. Той постанови принципите на царството Си с твърденията: “Който иска да бъде голям” и “Който иска да бъде първи”, той е водач. Исус потвърди, че всеки вярващ трябва да се стреми към величие и водачество в своя живот и служение. Трябва да желаем величие, постигнато по Неговия начин – чрез Исус като слугуване в полза на другите. Помислете за това – Исус иска вие да бъдете велики!!! Той утвърждава като добро желание и цел за всеки ученик да се бори за величие. Думата “желая” означава действен избор, желание или цел, които вие искате да постигнете. Това желание не е лошо или грешно, но трябва да бъде направлявано по-скоро в услуга на другите, отколкото да привлича внимание върху вас или да печелите нещо от другите. Величието трябва да бъде постигнато по този начин, в противен случай самолюбието ще доведе до гордост, високомерие, властване и падение.

Тези няколко стиха ни дават основни правила за всеки живот и служение в Неговото царство. Слугуването винаги предшества водачеството и величието и е най-висшето предимство за всеки вярващ, независимо дали е водач или не. Исус утвърждава желанието на всеки да бъде велик и значим в царството Му, защото Той самият иска това за нас. Когато казва: “Който иска…”, или: “този, който е най-голям…”, Той вижда качествата величие и водачество като добри неща, обаче желанието да бъдеш велик, значим и водач в случая идва от желанието по-скоро да служиш на другите, а не да се опитваш да ги владееш, обуздаваш или насилваш за да получиш това, което искаш. Не! Величието и великото водачество идват чрез практикувано и смирено служене за посрещане на техните нужди, а не на желанията и похотите им. Съществени за живота са нуждите, докато желанията могат да бъдат нещо допълнително, а похотите са разрушителни.

Освен това, думата “велик” означава някой, който е значим поради уважението на другите, или стои над другите. Лука е използвал сравнение за да покаже кой е най-велик. Той използва също и заповед когато пише:”нека той (най-великият) бъде … като най-малкия”. В еврейската култура това означава, че най-малкият е притежавал най-малко достойнство, тъй като евреите са почитали възрастните хора и са отдавали малко или никакво значение на младите.

Думата “слуга” отговаря на гръцката дума “дяконос”. От нея са произлезли думите “дякон” или “служене”. Те идват от дума, означаваща “да вдигнеш прах”. В Новия Завет това означава слуга, който загрижено и с желание тича за да служи на другите с единствено желание да посрещне техните нужди вместо своите. Това е доброволно и изпълнено с любов служене на другите.

- В Матей 20:27 се говори за това да бъдеш “първи” и става въпрос за човек, който е на първо място, стои над всички или е поставен над тях. В Лука 22 обаче, Исус използва различна дума – “водач”. Тя се отнася за този, който има власт и влияние над другите. Тук Той говори за естественото желание на човека да ръководи и да има власт над другите. После продължава и казва, че водачът е водач само когато е роб на другите. Водачеството не е власт или господстване, а слугуване и нищо друго. В текста на Лука думата “роб” е записана на гръцки като “дулос”. Това е някой, който е подчинен постоянно на господаря си и остава обвързан с него през целия си живот. Робът е бил просто част от собствеността му и е трябвало да бъде покорен по всякакъв начин – физически, емоционално, умствено и т. н. Господарят е можел да заповяда каквото си иска и робът е бил длъжен да изпълнява. В Лука 22:26 е използвано правилото “слугуване”, което означава, че водач е този, който дълго слугува на друг и се набляга на  работата, която той върши.

В Лука 22:26 Исус казва още, че величието се дава на тези, които виждат себе си като “най-незначителните”, което е също като да бъдеш “най-малкия”, защото водачът трябва да бъде слуга. Той използва повелителното “трябва” в този случай, за да подчертае, че за да бъдеш велик или водач “трябва” да си слуга на всички. Това означава да живееш и служиш като най-незначителния вярващ. Когато помагаме на другите, не трябва да мислим, че сме специални или по-важни от тях, а трябва да си кажем, че всъщност сме най-незначителните хора. Това означава, че този, на когото служим е по-важен от нас, затова трябва да му служим прилежно и превъзходно през цялото време. Павел казва във Филипяни 2:3-4: “Не правете нищо от съперничество и тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.” Исус и Павел се съгласяват, че смиреното служене е задължително за всеки християнин.

В Лука 22:27 Исус задава мъдър въпрос: кой е по-голям – този, който седи на трапезата или този, който слугува? Разбира се, всеки знае, че който седи на трапезата е по-голям от този, който слугува. Все пак, Той казва: “Аз съм между вас като един, който слугува.” Това е противоположно на очакванията. Той слугува и е по-велик от всеки друг. Но за да изясним абсолютно всичко, ще кажем, че думата “слугувам” подчертава постоянната работа, която Той вършеше. Затова  ние сме длъжни да правим същото, което Той правеше.

Накрая, в Матей 20:28 Исус излага първоначалната причина, поради която Той дойде на земята: да служи и да дава от Себе Си, а не да Му служат. Гръцката дума за “служа” е “дяконео” и се отнася до човек, който слугува или е в услуга на друг. Това означава да се грижиш за другите не насила, а доброволно, наблягайки на работата, която вършиш като слуга.

Във всички тези стихове Исус съвсем ясно представя пред учениците си противоположности, за да предизвика техните зли мотиви и фалшиви схващания за водачество и величие в този живот.

               

Различия между:

Величие – Да господстваш или да служиш на другите.

Първенство – Да бъдеш значим или да бъдеш слуга на всички.

Водачество – Да властваш или да бъдеш роб на всички.

В живота и служението си ние трябва да избираме: дали да следваме Исус или света. Пътят, който ще изберем, ще определи последствията  в живота ни. Например, ако изберем да господстваме над другите, можем да очакваме разочарование и зло от тях, понякога гняв и дори бунт, защото Бог не ни е създал за да властваме и да властват над нас. Ако изберем да се научим да разбираме и посрещаме нуждите на другите, тогава можем да очакваме уважение, хора, които ни слушат и близки взаимоотношения с тях. Това, което вършим, ще произведе същия резултат.

Нашата цел е да бъдем послушни слуги като Исус. Нека избираме мъдро, защото каквото посеем в другите чрез нашия живот и служение, ще бъде посято отново в нас. Също така, каквото сеем днес, това ще пожънем утре. И накрая може би най-важното: каквото посееш в другите, ще бъде умножено в техния живот и служение. Изберете Неговия път и очаквайте Неговите резултати: напредък на царството Му навсякъде около вас. 

Запомнете тези правила:

● Исус е царя-слуга

● Царството Му е царство на слуги

● Неговите правила са правила за слуги

● Той живее като слуга

Ето защо, да следваме Неговите стъпки, означава да бъдем слуги на всички, винаги и навсякъде. Тогава няма да има време, когато да не служим, защото слугуване означава винаги да правим правилните неща.

 

Free Web Hosting