Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова

 

САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ

 

Пролет 2004, Служение на Servant Leadership Ministries, Том I, Брой 2

 

Да мислим и живеем като Исус

(от Д-р. Джон Ф. МакДжордж младши)

 

Пътувал съм по три континента и съм срещал стотици християнски лидери и хиляди вярващи и едно нещо ме порази: никой вече на знае какво означава да мислиш и действаш като слуга. Всъщност повечето вярващи като че ли мислят и действат като невярващите, а понякога – дори по-егоистично от тях. Исус подчерта пред учениците Си, че трябва да мислят и действат като слуги, точно както, както Той дойде да служи, а не да му служат (Матей 20:26-28). Освен това ние трябва да търсим величие, а то се постига само чрез слугуване на другите според нуждите им. На мен ми се струва обаче, че това жизненоважно правило е било изоставено от църквата през последните десетилетия. Напуснах Съединените Щати през 1983 г. за да отида отвъд океана като мисионер и при завръщането си през 1995 бях шокиран какви егоисти са станали хората за тези кратки 12 години. Какво се беше променило? Как се беше случило така, че църквата вече не влияеше на мисленето и поведението на хората както преди? Със сигурност “Аз”-поколението си беше отишло със шейсетте години, но сега бе очевидно, че “Аз”-теологията бе заразила църквата и изграждаше мисленето и поведението на вярващите. Аз питам: как бихме могли отново да постигнем това – да мислим и действаме като най-големия слуга – Исус? Ако църквата иска да си върне влиянието, ние трябва незабавно да променим вярванията и постъпките си.

Нека да ви дам няколко примера:

1. Някога за вярващите беше грях да правят секс преди да се оженят, но сега е нормално.

2. Някога хомосексуалните връзки бяха грях, но сега деноминация след деноминация приемат това.

3. Откак се върнахме в Америка пред 1995 г. жена ми и аз пазарувахме в различни щати. Касиерите и продавачите се държаха с нас сякаш работата им беше огромен товар, а нашето присъствие проваляше плановете им. Те по-скоро искаха ние да им се подчиним, отколкото те да ни послужат. Това обаче не се случва само в Съединените Щати.

4. Когато бях в Нигерия през март 2004 групата ни беше завършила мисията си и се приготвяше да тръгне от град Ибадан за летището, което беше на няколко часа път. Трябваше да побързаме, защото движението беше много натоварено и искахме да стигнем в Лагос на време. Събрахме се с багажа в три коли. Аз бях в последната кола и виждах всичко, което ставаше пред мен. Тъкмо тръгнахме и шофьорите на първите две коли решиха че е време да спрат, за да се видят с приятели и да направят планове за бъдещето. Плановете бяха толкова важни, че не можеха да чакат. Шофьорите не мислеха за нас, а за своите нужди. Вместо да се съсредоточат върху работата си, те се интересуваха единствено от собствените си желания.

Разбира се, срещали сме много истински служители, но се случва все по-рядко. Най-голямата ни тревога е, че хората от църквата са загубили характера си на служители. Затова повечето нехристияни виждат много добре колко сме егоцентрични. Можем все пак да си върнем това, което сме изгубили, преди църквата съвсем да се провали заради егоцентричния си начин на живот.

Няма нужда да цитирам стотиците други примери, които са доста разстройващи. Изглежда, че тялото Христово и светът са толкова себични, че служението вече не е част от речника на християните. Но това не е Божията воля за нас.

Как можем отново да започнем да служим? Как можем да имаме същото отношение и поведение като Исус? За тях Павел говори във Филипяни 2:3-8 като дава няколко ключови правила за мисленето и живота на Исус.

1.Не бъди егоист;

2. Зачитай своите интереси и тези на другите;

3. Дръж се като Исус през цялото време;

4. Имай желание да се жертваш за другите;

5. Бъди им слуга;

6. Винаги се подчинявай на Божията воля.

Горепосочените принципи са прости, но трябва да са включени във вярата ни, за да могат естествено да извират от мисленето ни. Ето така можем да преминем от учението към вярата и практикуването, за да живеем като Исус. Позволете ми да ви изложа няколко ключови правила за развитието на християнското мислене и поведение.

I. Промени мислите и действията си

Няма да е достатъчно ако само кажем на някого, че е егоцентричен. В Римляни 12:2 Павел казва, че промяната е резултат от обновяването на ума. Трябва да си отговорен за мислите си, така че по-скоро ти да определяш какво приемаш или отказваш, отколкото да оставиш културата, телевизията, приятелите или каквото и да е друго да определя убежденията ти. Да се променим е заповед от Бога. Следователно трябва прилежно да отсяваме всяка своя мисъл. Ако не правим това, ще разрешим на нещо друго или на някой друг да определя това, в което вярваме, мислим и вършим. В 1 Петрово 1:15 Господ ни заповядва: “Бъдете святи с цялото си поведение.” Или ще приемем тази заповед за живота си, или светското разбиране че всеки може да живее както иска. Днес изглежда повечето християни дори не мислят, че трябва да са святи, а искат да бъдат доволни, необезпокоявани, избягвайки всякакви конфликти, което не е угодно на Бога.

Когато сме преобразени, ние сме преживяли дълбока вътрешна промяна в мисленето и вярванията си. Ние сме оформили и съобразили убежденията и поведението си по нов модел. Образецът, по който трябва да променяме мисленето и живота си, е Божият ум, както е разкрит в Неговото слово. Затова е нужно постоянно да изпълваме умовете си с Божието откровение, което е словото на Писанията. Нека го оставим да боде съвестта ни все повече и повече, за да разбираме все по-добре и по-добре как трябва да мислим и живеем.

Всички имаме образец, който следваме когато мислим и вземаме решения, дори и той да е подсъзнателен. Например, ако си гневен на съпругата или децата си за нещо, което са направили, ти предварително си решил, че някои думи или действия заслужават гневен отговор. Вътрешната ни система от вярвания е пресяла чутото или видяното и е изработила начин за отговор. Ние притежаваме вътрешни филтри, през които преминава всяко нещо от заобикалящия свят. Все едно да имаме отделения в ума си и когато нещо се случи, автоматично да отваряме това, от което можем да извадим бърз и подходящ отговор според вярата си.Това става толкова бързо, че отговорът е почти несъзнателен.

Следователно трябва да се променим основно и това да предизвика духовното ни развитие. Отговорността да се променим е наша, а не Бога, на църквата, на другите християни или на семейството ни.Трябва да бъдем обновени от нашите решения и избор.

Когато се събуждаме сутрин, първите ни мисли трябва да бъдат да служим на другите. Ние всички вършим обикновени неща – приготвяме се за работа, за училище или за нещо друго. Докато правим това, трябва да се съобразяваме с нуждите на останалите от домакинството. Когато искаме да използваме банята, трябва да се съобразим с това дали някой друг иска да влезе преди нас. Ако сме гладни,  може да решим първо да помогнем на някой друг да си направи закуска..Ако видите , че сутринта някой има да се справи с трудна задача, помогнете му веднага и т. н. Толкова е просто, но изисква усилие да помислиш и да поставиш другите преди себе си.

ІІ. Оценявайте. Намерете време да прецените недостатъците си и да се променяте. Това е ваша лична отговорност.

ІІІ. Съсредоточете се. Ние трябва основно да прехвърлим нашето внимание от себе си към другите, така че да стане съвсем естествено първо да мислим за тях. Когато Исус се молеше, мислеше или служеше, Неговото внимание беше насочено към това как би могъл да бъде от полза за другите сега и за вечността, така че те да могат да изпълнят Божията воля. За да се съсредоточим върху другите, ние трябва да бъдем сигурни в спасението си и когато вършим нещо, да имаме надеждата, че прибавяме към него. Ние също се нуждаем да стоим твърдо във взаимоотношенията си с Исус, така че независимо как се отнасят с нас, ние просто да вършим това, което в очите Му винаги е правилно. Ето защо, променяйте се, оценявайте се и се съсредоточавайте; това са трите ключа към слугуването.

 

Free Web Hosting