Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова

 

САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ

 

Есен 2006, Служение на Servant Leadership Ministries, Том III, Брой 2

 

Ключът към величието – да слугуваш и да даваш

(от Д-р. Джон Ф. МакДжордж младши)

 

Исус често по време на служението си учеше за слугуването и ние ще разгледаме всеки един от тези пасажи в Библията. Ще започнем с Матей 20. Там се намира единствената велика заповед, в която Исус говори за служението. Първо четем за двама от Неговите ученици, които ламтят за власт и положение, но се страхуват сами да попитат Исус. Вместо да се изправят пред Него, постъпват глупаво като изпращат майка си и смятат, че тя по-лесно ще получи от Исус това, което желаят. Той видя скритите им мотиви и им даде правилата на Царството за служене на другите. Те са ключ към власт, положение и уважение. Главното поучение се намира в стихове 25- 28: “Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкия Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота си откуп за мнозина.”

В стих 25 Исус започва с изявлението, че учениците знаят как работят световните лидери. Това означава, че те разбират интуитивно и знаят как действат езичниците, защото ги наблюдават постоянно всеки ден. Следователно, нито учениците Му, нито езичниците могат да пренебрегнат начините на ръководене, използвани в Рим, в Храма или в еврейското общество. Общото, което свързва тези начини е упражняваната от водачите власт за да държат в подчинение поданиците си. Те “господаруват” чрез политическа и военна сила, а не чрез помазание и способности. В Лука 22:25 обаче е използвана различна дума за “господаруват над тях”, която идва от гръцката “куриос”, или Господ. Това е същата дума, използвана за нашия “Господ” Исус. Цезар е бил наричан “Господар” защото се е считало, че е владетел на по-голямата част от света. Исус направо отрича този вид водачество, защото името “Господ” е завинаги предназначено за Бога и никога няма да принадлежи на човек. Освен това, Исус говори за водачи, които “упражняват власт над тях”, което означава да използваш сила за егоистични цели срещу всички останали и да задържаш властта си чрез враждебно господстване. По подобен начин в Лука 22:25 “да имаш власт над тях” означава хората да бъдат управлявани от някой, който има пълна власт. Така се е действало някога в света, така е и днес. Стих 25 може да бъде преведен така: “Исус ги извика и каза: “Вие интуитивно разбирате, че управниците на езичниците подчиняват поданиците си чрез страх и заплахи, докато техните така наречени “важни хора” са пълни господари над живота им.”

Стих 26 започва с подчертано отрицание: “Това не е така между вас” Исус използва това силно отрицание, което има въздействие на заповед: никога не разрешавайте този начин на водачество да съществува между вас!” Това е подчертано отхвърляне на обръщането към света. След като веднъж е отхвърлил светските способи за управление, Той изразява волята Си за царството: “Който иска да бъде първи сред вас, ще ви бъде слуга.” Той потвърждава няколко ключови момента в този стих: 1) Всеки ученик може да бъде велик; 2) Желанието за величие е добро; 3) Това желание е определено от слугуването. Исус казва, че всеки може да копнее за величие, постигнато по Неговия начин. Той иска аз и вие да сме велики. Исус потвърждава, че това е добро желание и цел за всеки ученик. Думата “желание” означава да искаш дълго време, да копнееш, да се стремиш към величие и това да бъде действителен избор на всеки ученик. Стремежът към величие трябва да съществува постоянно в умовете ни. Това желание не е нито лошо, нито грешно; обаче пътят, по който учениците трябва да достигнат до величието води единствено надолу към слугуване, а не нагоре към признание, както е в света.

Думата “велик” е употребена за тези, които мислят, че са значими в очите на другите, че са достойни или стоят по-високо от тях. В Лука 22:24 е употребен терминът “най-голям”, докато Матей използва “по-голям”. Лука също използва заповедното “нека той да бъде….като най-малкия.” Исус ни заповядва да бъдем като този, който има най-малко почит. В еврейската култура на най-младия е оказвана най-малка почит, а на най-възрастния – най-голяма. Следователно, до величието се стига когато действаме като този, който получава най-малко уважение.

“Слуга” на гръцки е “дяконос” и от тази дума сме образували “дякон”. Това означава, че слугата върши работата си така, че прах се вдига под краката му. В Новия завет това вече означава, че слугата е толкова загрижен да служи, че тича силно и вдига прах под нозете си за да се подчини по собствена воля! Това е доброволно слугуване, при което се подчертава грижата за ежедневните нужди на другите.

Преводът на 26 стих където Исус дава правилата за водачество може да бъде следният: “Всеки вярващ, който е избрал действително и продължително да бъде най-значимия, трябва сериозно да се занимава с нуждите на другите и да се грижи за тях без да очаква почит.” Всъщност точно това казва този стих.

Исус продължава и казва в стих 27: “който иска да бъде първи, ще бъде ваш слуга”. “Първи” означава “началник”, който е най-отпред или е “първи по ред”. За да бъдеш истински водач, трябва бърза промяна за да се настроиш от себе си към другите. Все пак в Лука 22:26 това става дори по-ясно с думата “водач”, употребена вместо “първи”, което означава, че той има власт и влияние като “водач.”

Матей използва гръцката дума “дулос” или “роб”. Дулос е човек, който е постоянно подчинен на господаря си и му поверява живота си. Робът е бил собственост на господаря си и отделен от него не е имал самоличност, предназначение и стойност, защото изцяло е зависел от господаря си. В Лука обаче, е използвана по-мека дума – “дяконос”, или слуга, което означава, че някой постоянно служи, но се набляга по-скоро на работата, която върши, а не на взаимоотношенията.

Следователно, по-добрия превод е: “Всеки вярващ, който действително е избрал да бъде първи в служението на водач, трябва постоянно да подчинява себе си на другите като слуга.”

В Лука 22:27 Исус предизвиква разбирането на учениците Си за водачество, задавайки им въпрос: “Кой е по-голям – този, който седи на трапезата, или този, който слугува?” Естествено те знаят отговора и Исус им казва: “Аз съм сред вас като един, който слугува.” Това е категорично отхвърляне на начина на управление в света. Той заявява, че е най-великия, защото дълго им служи; подчертава непрекъсната работа, която върши за всеки от тях.

Накрая, в стих 28 Исус излага уверено Своя начин на действие: да служи, давайки живота Си като откуп за другите (Матей 20:28). Той започва с отрицание – не е дошъл за да Му служат; веднъж за винаги установи факта, че да Му служат не е Негово правило или начин на водачество. Той дойде за да служи и гръцката дума е “дяконео”. Тя означава, че този, който слугува е под властта на господар. Думата означава да слугуваш доброволно и да се грижиш за нуждите на другите, така че да имат полза. Все пак, тези стихове подчертават слугуването, а не този, който слугува.