Как мъртвите се борят с греха

Джон Пайпър, 1 януари 1995

 

Върху кората на всяко дърво в Божията градина са издълбани думите: „…но ако умре, дава много плод.” (Йоан 12:24б). Три думи са издълбани в плътта на всеки християнин: „ТИ... СИ…МЪРТЪВ” (Колосяни 3:3). Дълбоката, искрена изповед на всеки вярващ е: „Аз се разпънах с Христос” (Галатяни 2:20).

Но какво всъщност означава това? Кой умира когато стана християнин? Отговор: моята „плът” умира. „А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й” (Галатяни 5:24).

А какво означава „плът”? Не моята кожа или тялото ми. То може да бъде оръдие на правдата (Римляни 6:13). Идолопоклонството, раздорите, гнева и завистта са „дела на плътта” (Галатяни 5:20е); не само безнравствените действия на тялото, но и отношението ни, начинът ни на мислене.

Най-близо до библейското определение за плът е Римляни 8:7,8: „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.”

И така, плътта е старото „аз”, което е свикнало да се бунтува срещу Бога. Чрез него аз бях непокорен и вражески настроен. Мразех мисълта, че мога призная, че бях болен от грях. Противях се на разбирането, че най-много се нуждая от Добър Лекар, за да се чувствам добре. В плътта си аз вярвах в собствената си мъдрост, а не в Божията. Ето защо Бог не харесва нищо от това, което вършех; защото „…без вяра никой не може да угоди на Бога” (Евреи 11:6). А плътта не върши нищо от вяра.

Плътта е самоувереното, невярващо „аз.” Точно то умира когато Бог ме спасява. Бог притиска артериите на старото ми, невярващо сърце от камък. Когато то умре, Той го изважда и ми дава ново (Езекиил 36:26).

Каква е разликата между живото ново и мъртвото старо сърце? Отговорът се намира в Галатяни 2:20. Там се казва: „Разпънах се с Христос…и животът, който сега живея, живея го чрез вяра в Божия Син, Който ме обикна и даде Себе Си за мен.” Старото, мъртво сърце е вярвало в себе си; новото се осланя всеки ден на Христос.

Това е отговорът на първия ни въпрос: Как мъртвите се борят с греха? Те правят това чрез вяра в Божия Син. Умрели са лъжите на сатана, които звучат така: „Ще бъдете по-щастливи ако вярвате в собствените си разбирания за щастието, вместо да вярвате в съветите и обещанията на Христос.” Християните са мъртви за тази измама. Затова начинът по който се борят със сатана е като вярват, че пътищата и обещанията на Христос са по-добри от тези на сатана.

Този начин за водене на битката с греха е наречен „добрата битка за вярата”, „доброто войнстване” (1 Тимотей 6:12; 2 Тимотей 4:7). Победите в тази битка са наречени „дело на вярата” (1 Солунци 1:3; 2 Солунци 1:11). В тази война християните „стават святи чрез вяра”, „осветени чрез вяра” (Деяния 26:18; 2 Солунци 2:13).

Нека сега да помислим за тази „добра битка.” Тя не е като игра, която се води с гумени куршуми. Вечността е заложена на карта. Римляни 8:13 е ключов стих: „Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.” Написано е за изповядващи християни и смисълът е, че нашият вечен живот зависи от борбата ни с греха.

Това не означава, че печелим вечен живот, убивайки греха. Не, ние воюваме „чрез Духа.” Той ще бъде прославен, не ние. Нито казаното в Римляни 8:13 означава, че докато се борим, сме изпълнени с тревожно чувство на несигурност в победата. Точно обратното, когато воюваме, дори имаме чувство на увереност: „като съм уверен именно в това, че Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6). Римляни 8:3 също така не означава, че трябва нашата победа над греха да бъде съвършена в този момент. Павел не твърди, че е достигнал съвършенство (Филипяни 3:12).

Изискването в Римляни 8:13 не е за безпогрешност, а за борба на живот и смърт. Точно тя е от първостепенно значение в християнския живот. В противен случай, няма никакво доказателство, че нашата плът е била разпъната на кръст. Ако това не се е случило, ние не принадлежим на Христос (Галатяни 5:24). Залогът в тази битка е много висок. Ние не си играем на война. Изходът от нея ще бъде рай или ад.

Как тогава хората „умъртвяват (греховните) телесни действия”? Вече отговорихме. „Чрез вяра!” Но какво точно означава това? Как чрез вяра се борим с греха?

Да предположим, че съм изкушен от похот. Някакви сексуални образи изскачат в ума ми и ме примамват да ги следвам. Начинът, по който тези изкушения надделяват над мен, е като ме убеждават да вярвам, че ще бъда по-щастлив ако им се отдам. Силата на всяко изкушение е в очакването, че ще бъда по-щастлив. Ако това, което наистина искам, е да върша добро, никой не би могъл да ме принуди да съгреша.

Тогава какво да направя? Някои биха казали: „Спомни си Божията заповед да бъдеш свят (1 Петър 1:16) и употреби волята си, за да се подчиниш, защото Той е Бог!” Нещо решаващо липсва в този съвет и то е ВЯРА. Много хора, се стремят към нравствено усъвършенстване, без да могат да кажат „Животът, който живея, живея го чрез вяра” (Галатяни 2:20). Много хора, които се опитват да обичат, не разбират, че „ …нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов” (Галатяни 5:6).

Битката срещу сладострастието (лакомията, страха и всяко друго изкушение) е битка на вяра. Иначе е превръща в легализъм. Ще се опитам да обясня как се борим срещу греха с вяра.

Когато се появи изкушението със сладострастие, Римляни 8:13 казва: „…но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.” Чрез Духа! Какво означава това? В цялото въоръжение, което Бог ни дава, за да се борим със сатана, има само едно оръжие за убиване – меча. То е наречено „мечът на Духа” (Ефесяни 6:17). Когато Павел казва: „убивайте греха чрез Духа”, аз приемам, че това означава: уповавайте се на Духа, и най-вече на Неговия меч.

Какво представлява мечът на Духа? Това е Божието Слово. (Ефесяни 6:17). Ето как се задейства вярата. „Вярата идва от слушането на Божието Слово” (Римляни 10:17). Словото прерязва мъглата от лъжи на сатана и ми показва къде мога да намеря истинското и вечно щастие. Така Словото ми помага да спра да вярвам във възможността на греха да ме направи щастлив и вместо това ме привлича да се доверя на Божието обещание за радост (Псалм 16:11).

Чудя се колко ли вярващи днес разбират, че вярата не е просто да смяташ, че Христос е умрял заради нашите грехове. Вярата означава също да си сигурен, че Неговият път е по-добър от греха. Неговата воля е по-мъдра. Неговата помощ е по-сигурна. Неговите обещания – по-скъпоценни. Също както Неговите награди са по-задоволителни. Вярата започва с поглед назад към кръста, но живее с поглед напред към обещанията. Авраам стана по-силен в своята вяра „…напълно убеден, че Бог е способен да направи това, което е обещал” (Римляни 4:20е). „А вярата е даване на увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат”(Евреи 11:1).

Когато вярата взема връх в сърцето ми, аз съм удовлетворен от Христос и обещанията Му. Точно това има предвид Исус когато каза: „Който вярва в мен, никога няма да ожаднее” (Йоан 6:35). Ако жаждата ми за радост и страст е задоволена от присъствието и обещанията на Христос, тогава силата на греха е смазана. Ние не копнеем да ни предложат салам, когато виждаме бифтек да цвърчи върху грила.

Битката с вяра е битка да бъдем доволни да останем с Бога. „С вяра Мойсей…се отказа да се наслаждава за кратко време на греха…защото гледаше към бъдещата награда” (Евреи 11:24-26). Вярата не се задоволява с „преходни наслаждения.” Тя е ненаситна за радост. Божието Слово казва: „…в Твоето присъствие има пълнота от радост, в твоята десница – блаженство довека” (Псалм 16:11). Вярата няма да се отклони от целта. Тя няма да се откаже толкова лесно от търсенето на най-голямата радост.

Ролята на Божието Слово е да захранва стремежа за Бога. Правейки това, То отучва сърцето ми от измамния вкус на сладострастието. В началото похотта ме лъже така, че наистина да чувствам липса на задоволство, когато следвам пътя на чистотата. Тогава вземам меча на Духа и започвам да се боря. Чета, че е по-добре да извадя окото си, отколкото то да ме съблазнява (Матей 5:29). Чета, че ако мисля за чисти, прекрасни и чудесни неща, Божият мир ще бъде с мен (Филипяни 4:8е). Чета още, че ако отдавам ума си на плътта, това ще ми донесе смърт, но ако умът ми разчита на Духа, ще имам живот и мир (Римляни 8:6).

И тъй като се моля вярата ми да бъде задоволена с Божия мир и живот, мечът на Духа издълбава и отстранява захарната обвивка от отровата на похотта. Така виждам истинската й същност. С Божията милост съблазняващата й сила е победена.

Този е начинът, по който мъртвите хора се борят с греха. Това е да бъдеш християнин. Смисълът на нашата смърт е в това, че старото ни невярващо „аз” (плътта) е умряло. На негово място се е появило ново създание. Това, което го прави ново, е вярата. Не само вяра, гледаща назад към смъртта на Исус, но и напред към обещанията на Исус. Не само да бъдем сигурни в това, което е направил, но също да бъдем доволни от това, което ще направи.

С вечността, поставена на везните, ние воюваме чрез вяра. Нашият главен враг е Лъжата, която ни казва, че грехът ще направи бъдещето ни щастливо. Главното ни оръжие е Истината, която казва, че Бог ще направи бъдещето ни по-щастливо. А вярата е победата, която надвива лъжата, защото вярата е задоволена в Бога.

Предизвикателството пред нас не е просто да правим това, което Бог казва, защото е Бог, а да желаем това, което казва, защото е добро; не е просто да преследваме (изпълняваме) праведността, а да я предпочитаме. Предизвикателството е да станем сутрин и с молитва да разсъждаваме върху Писанията, докато не изпитаме радост и мир, вярвайки в „скъпоценните и велики обещания” на Бога (Римляни 15:13; 2 Петър 1:4). С тази радост заповедите на Бога няма да са тежки (1 Йоан 5:3) и удовлетворението от греха ще ни се струва твърде краткотрайно и незначително, за да ни примами.