„Как Бог накара злото да се самоубие на кръста?”

Джон Пайпър, 1 декември 2008

Серия "Попитайте пастор Джон"

Вижте клип със субтитри тук: www.youtube.com/watch?v=HMC29JDvnbQ

 

Относно кръста, насочвам вниманието ти към твърдение, което правиш в книгата си: „Бог не просто победи злото на кръста – той накара злото да послужи за да бъде самото то победено. Накара злото да се самоубие, като извърши най-злата си постъпка.” Накара злото да се самоубие. Моля те да обясниш това.

Със смъртта си Христос купи прошка за всичките грехове на народа си. С това завърши живот на съвършено подчинение – дори до смърт, смърт на кръст. Това покорство се смята за наше, дава ни се, когато чрез вяра се съединим с него. Смъртта на Исус е най-голямата проява на любов, на спасение. Тя е единствения начин да бъда избавен от греха си и да избегна Божия гняв – проклятието е снето от мен. Затова този момент от историята, тези часове на страдание на кръста са връхната точка на Божията любов, връхната точка на моето спасение, на моята победа над греха – частично сега, напълно – по-късно. И как се случи всичко това? Чрез един грях. Грехът го причини.

По определение да убиеш Божия Син е грях. По определение смъртта на Божия Син за мен е спасение от греха. Убивайки Исус, грехът се самоуби. Поне грехът в моя живот, защото за тези, които отхвърлят прошката на Исус, последната присъда на Бога е адът. Юда не просто уби себе си физически – самоубийството му сочи към самоубийството на дявола, който му влияеше. И ето кое е най-забележителното: Сатана знаеше, че подтиквайки Юда да предаде Исус, ще предизвика собственото си поражение. Една от причините да мисля така е, че в пустинята Сатана отчаяно се опитваше да насочи Божия Син да използва власт като избегне кръста: „Използвай властта си за да си направиш хляб! Използвай я, за да владееш света!” Отговорът на Исус беше: „Няма да тръгна по пътя, който ми показваш, а именно: няма да оставя пътя към Голгота.” Втората причина: когато Исус каза, че му предстои да бъде предаден в ръцете на старейшините и свещениците и да бъде убит, Петър каза: „В никакъв случай, няма да го позволя!” Исус, вместо да му благодари за загрижеността, отговори: „Иди зад мен, Сатана!” Старанието да спреш Исус по пътя към кръста, е от дявола. Сатана е знаел какво Исус смята да направи. Отначало тактиката му е била: „Трябва да го спра да не отиде на кръста”, а после го е изпратил на кръста. Защо? Сатана е сложил това желание в сърцето на Юда; инициативата е била негова. Според мен отговорът е, че дяволът е неразумен, защото самият грях е неразумен. Той е направил всичко възможно, за да отклони Исус от кръста. После е разбрал: „Лицето му е втвърдено като кремък и ще отиде в Ерусалим! Няма да успея! Затова ще направя нещата колкото може по-ужасни за него!” Мисля, че е знаел, бил е отчаян. Както мъж, който се кани да се самоубие, защото мрази жена си. Тя го е направила нещастен. Това е същността на почти всички самоубийства – да си отмъстиш на някого. Искаш да те съжаляват или си мислиш: „Ще се самоубия, за да покажа на родителите си колко лоши са били!” Представяте си как човек се приготвя да умре и последната му мисъл е: „Ето това наистина ще ги направи нещастни…” Бум! Според мен това е мислел Сатана когато е убил Исус, но е знаел: „Свършено е с мен. Не зная колко дълго Бог ще ми даде да мародерствам из този свят. Ще причиня колкото може повече щети, но накрая ще отида в огненото езеро. Ще взема колкото може повече хора със себе си, а смъртта на Божия Син ще направя възможно най-жестока.” Затова Сатана е извършил самоубийство. Съзнавал го е.