26. Той знаеше какво има в човека

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg

Английският текст е използван с разрешението на автора.

Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Той знаеше какво има в човека
Джон Пайпър, 11 януари 2009

Йоан 2:23-25

И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже Сам знаеше какво има в човека.

Спомнете си, че целта на Йоановото евангелие е да могат хората да повярват в Исус. Йоан 20:31: „А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ Това е подчертано многократно в първа и втора глава.

Задачата, която Йоан си поставя: Вяра в Исус

В Йоан 1:12 се казва: „На онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име;“ След чудото, когато на сватбата в Кана Исус превърна водата във вино, Йоан каза: „Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.“ (Йоан 2:11) После, когато изгони менителите на валута от храма и каза: „Разрушете този храм и след три дни Аз отново ще го издигна“, Йоан написа: „И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието, и на словото, което Исус беше говорил“ (Йоан 2:22).

Така Йоан изпълнява задачата, която си е поставил. Той пише с намерение да помогне на хората да видят славата на Божия Син, да опитат милостта Му, да повярват, че е Божи Син и върховно съкровище на живота им и да имат вечен живот.

Не всяка вяра е спасителна

В светлината на това, написаното в Йоан 2:23-25 има объркващо въздействие. Всъщност там е казано, че Исус знае какво има във всяко сърце и затова може да разбере дали нечия вяра наистина е вяра. С други думи, способността на Исус да познава съвършено сърцата води до объркващата истина, че нечия вяра не е вяра, чрез която се свързва с Него и получава вечен живот. Не всяка вяра е спасителна.

Две са нещата, върху които трябва да се съсредоточим. Първото е славата на Исусовото всезнание. Второто е откритието, че съществува вяра в Исус, която Той не одобрява и не приема.

Славата на Неговото всезнание

Нека първо да обърнем внимание на тази слава. Спомнете си, че бяхме водени от Йоан 1:14,16: „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина... Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат.“ Йоан иска да видим точно славата на единствения син на Отец и това духовно виждане да донесе в нашия живот благодат върху благодат.

Каква е славата на Божия Син, която виждаме в днешния текст? Тя е изразена в края на 24 и в 25 стих: „Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.“

Тук намираме три твърдения. Първо едно общо, обхващащо всичко твърдение – „Той познаваше всичките човеци.“; второ, неговото типично приложение в личния вътрешен свят на всеки човек поотделно в стих 25: „...понеже сам знаеше какво има в човека“; трето, изводът, който следва от него в стих 25: „...Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека.“

Исус знае всичко за всички

Учението, което можем да изведем от тук е, че Исус знае всичко за всички. Никой не е изключен от това знание; не съществува част от живота ни, която да е извън него. Той познава всеки човек и знае всичко за него. Исус казва същото и по-късно в Йоан 6:64: „Сред вас има някои, които не вярват.“ А Йоан добавя: „Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да го предаде.“ За Исус сърцето на Юда беше открито. Исус не беше изненадан когато предателството се изпълни.

Нека тази истина за Исус се запечата в сърцата ви. Ако някога сте били поразени от нечие знание, отнасящо се до човешката същност или от нечия мъдрост за разпознаване на мотивите (подбудите), обяснение на постъпките и предсказване на човешкото поведение; ако измислен герой, съществувала историческа личност или съвременен съветник или учен ви е впечатлил, то знанието на Исус е безкрайно по-впечатляващо.

Няма тайни за Исус

Може би ще осъзнаем по-пълно славата на Неговото всезнание, ако направим някои изводи за самите себе си. Това означава, че в нашия живот не съществуват абсолютни тайни. Може да сме успели през целия си живот да крием нещо от всички. Не сме успели обаче да го скрием от Исус. Най-значимият има и най-много знания. Личността, чиято оценка е съдбоносна за вас, знае всичко. Запомнете това добре. Вие сте напълно опознати. Изцяло. Исус знае и най-незначителните неща във вас, в този и във всеки следващ момент.

Следователно, има поне една личност, с която сте свързани и която знае всичко за вас. Възможно е да гледате някого в лицето и да знаете, че този човек не знае всичко за вас. Това изгражда взаимоотношенията ви. Има обаче един, който, заставайки очи в очи с вас, може да види изцяло вашата същност. Ако въобще имате отношения с Него, това са отношения с човек, от когото нищо не можете да скриете. Познава ви напълно. Какви чудни взаимоотношения! Има само един, който ви познава истински и напълно. Никой не би могъл да ви познава по-отблизо. Това, което знаят за вас съпругата или приятелите ви, сравнено със знанието на Исус, е като разликата между познанията по математика за първи клас и по квантова механика. Една Личност ви познава напълно – Исус Христос.

Един Човек, Който знае

Следователно, винаги има някой, който ви познава и ще ви се притече на помощ. Един от най-големите копнежи на човешката душа е да познава сама себе си. Кои сме ние? Каква е нашата природа? Що за същества сме? Какви са най-дълбоките ни мисли и чувства? Кои са истинските ни, дълбоки подбуди? Каква е връзката вътре в мен между знанието и чувствата, желанията и постъпките?

Има Човек, Който знае пълните отговори на тези въпроси – Исус Христос. Спомняте ли си трите отговора на Петър на въпроса на Исус след възкресението Му? „Обичаш ли Ме?“ Исус го попита три пъти, може би защото Петър се беше отрекъл три пъти от Него. Първият път той отговори: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам.“ Вторият път каза същото. Третият път отговори: „Господи, Ти знаеш всичко, знаеш, че Те обичам.“ (Йоан 21:15-17). Винаги има една личност, която познава съвършено вашето сърце; познава го по-добре от вас – Исус Христос.

Един, Който винаги е готов да ви обича

По този начин вие винаги имате някой, който е готов да ви обича, знаейки всичко за вас. Причината, поради която казвам, че „е готов да ви обича“, е специалната заветна любов, която Той има за тези, които вярват в Него. Той не обича всички по един и същ начин. Чуйте как се моли в Йоан 17:9: „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.“ С други думи, Исус се застъпва за тези, които Отец Му е дал. Те са Негови приятели. Те са Негови ученици. Те са Негови овце. Те са децата на Бога. Те са Новородените. Те са тези, които вярват. Вие в това число ли сте?

„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:12). Ако Го приемате, винаги ще има една личност, която ще ви обича, знаейки абсолютно всичко за вас. Ще можете да кажете заедно с учениците (Йоан 16:30): „Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.“

Моля се този бърз поглед върху славата на всезнанието на Единородния Син на Отца да ви накара да Го обожавате повече от всеки друг, да Го обичате, да Му вярвате и да Го следвате.

Вярата, която Исус не приема

Казахме, че има две неща в текста, върху които днес трябва да се съсредоточим: славата на всезнанието на Исус и откритието, че има вяра, която Исус не одобрява. Това е изводът, върху който Йоан се съсредоточава, като следствие от Неговото всезнание. Той стига до заключение, че когато Исус гледа в сърцата на вярващите, Той вижда нещо различно от вярата, която ги прави деца на Бога.

Спомнете си казаното в Йоан 1:12: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в неговото име.“ В Йоан 2:23 се казва: „...мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.“ Изглежда сякаш Исус е бил развълнуван силно. Но не беше така. Стих 24: „Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички човеци.“ Той не се отнася по този начин към овцете си, които назовава по име, към учениците си. Когато Исус се отказва от тези хора, Той показва, че те не вярват по спасителен начин. Те не са Божии деца. Те не изпълняват написаното в Йоан 1:12. Каквато и да е тяхната вяра, Той не я приема.

Не всичко, което прилича на вяра, наистина е вяра

Йоан продължава да изпълнява задачата, която си е поставил. Целта на книгата му е „...за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31). Затова е от съдбоносно значение Йоан да изясни, че не всяко нещо, което изглежда като вяра, е наистина вяра. Това е объркващо. Такъв е животът. По-добре Исус да ни покаже това и да ни помогне да го разберем, отколкото да го открием сами когато е вече твърде късно.

Какво не е наред с тяхната вяра? Има ли начин да разберем? На първо място ще ни помогне връзката със знаменията и това, което казва Исус за това на други места. На второ място, ще ни помогне случката, спомената в началото на историята с Никодим. Предполага се, че той е представител на хората, които вярват по някакъв начин (Йоан 2:23), но не по този, който Исус одобрява.

Вярата на Никодим

Нека първо разгледаме това, което става с Никодим. Спомнете си, че разделението на библията на глави е направено по-късно. Не му отдавайте голямо внимание. Йоан 2:25 завършва така: „Защото Той (Исус) знаеше какво има в човека.“ В следващите стихове се казва: „Не беше нужно някой да му казва за природата на човека, защото сам знаеше кой какво таи в ума си. Сред фарисеите имаше един човек на име Никодим, който беше юдейски водач. Една нощ Никодим дойде при Исус и му каза: „Рави, знаем, че Бог те е изпратил да ни учиш, защото никой не би могъл да извърши знаменията, които ти вършиш, ако Бог не е с него.“ (Йоан 2:25-3:2).

Мисля, че Исус вижда точно тази вяра в хората: „знаем, че Бог те е изпратил да ни учиш, защото никой не би могъл да извърши знаменията, които ти вършиш, ако Бог не е с него” (3:2). Това е велико свидетелство за вяра. Нещо, което някои набожни евреи вярваха относно Исус. В това вярват и мюсюлманите. То е изключително високо мнение за Исус. Той е „от Бога.“ Бог е „с Него.“ Той върши знамения, защото Божията сила е в Него. Тази вяра е значима.

Знаменията сочат към Исус

Това обаче не е спасителна вяра. Никодим не беше новороден. Това е смисълът на Йоан 3:1-8. Въпреки цялата си вяра, Никодим имаше нужда да бъде роден отново. Той нямаше духовен живот. Това, което беше разбрал, беше изцяло плътско, не духовно. Все още беше духовно сляп. През знаменията все още не виждаше славата на единородния Божи Син. Виждаше единствено знаменията, които бяха толкова впечатляващи, че естественият ум можеше да направи заключение, че в тях има Божия намеса.

Забележете връзката със знаменията в Йоан 2:23. Ето втората следа към погрешната вяра, описана тук: „много хора повярваха в него, защото виждаха знаменията, които вършеше“. Те повярваха когато видяха чудесата. Целта на знаменията беше да ги насочат към Исус, Божия Син и Неговата същност. Мнозина обаче видяха чудесата, но не видяха това, което стоеше зад тях.

Вярата на братята на Исус

Нека вземем за пример братята на Исус в Йоан 7:3-5: „Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш; защото никой, който иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, яви Себе Си на света. (Защото нито братята Му вярваха в Него).“

Това предизвиква пълна изненада! В стих 5 братята Му искат Той да отиде и да прави чудеса, за да привлече вниманието на хората в Юдея! Това е, защото те не вярваха в Него. Знаеха и вярваха, че върши чудеса. Бяха развълнувани; искаха да отиде сред хората и да привлече вниманието, което заслужаваше. Йоан казва, че това е неверие. Защо?

Смирението на спасителната вяра

Обяснението намираме в Йоан 5:44: „Как можете да повярвате вие, които приемате почит един от друг, а не търсите почитта, която е от Единия Бог.“ Дълбоко в себе си, където никой друг освен Исус не би могъл да види, братята Му обичаха прославата от хора. Те видяха в правещия чудеса Исус възможност за себе си поне за един ден да бъдат огряни от лъчите на слънцето. Щяха да се хванат за полите на дрехата Му и да се носят с Него в центъра на човешкото обожание.

С други думи, истинската, спасителна вяра в Исус е нещо смирено. Тя е нещо, което притежават съкрушените. Тя не е присъща на любителите на силата, на известността или на знаменията и чудесата.

Опасността от търсенето на знамения

О, колко опасно е бъдеш търсач на знамения! Колко много хора тичат от едни знамения и чудеса към други. Те жадуват за драматични, грандиозни неща. Те следват последния човек, вършещ чудеса, когото са срещнали. Докато той изостави жена си; или отлети със самолета си с нечии пари. Исус ни предупреждава за тези неща. Ето какво казва в Матей 24:24: „...защото ще се появят лъжепомазаници и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят ако е възможно и избраните.“

Те ще извършват истински знамения. Потресаващи чудеса. Какво ще направят тогава търсещите знамения? Ще престанат да следват Христос. Нима няма да имат вяра? Някаква вяра? Ето за такава опасност за нашите души ни предупреждава тук Исус.

Привлечени единствено от чудеса и знамения?

Нека днес да дадем последната дума от Писанията на апостол Павел. Той описва последните времена в 2 Солунци 2:9-10 така: „Този, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, ¹ знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, сред онези, които загиват; защото не приеха да обикнат истината и да се спасят.“ В последните дни преди да се върне Исус, ще има чудеса и знамения. Те ще бъдат истински. Ще бъдат и лъжовни – изпълнени с измама. Мнозина, изповядващи някаква вяра в Христос, вяра, която не обича истината, ще се отдръпнат внезапно от Исус чудотвореца и ще последват друг чудотворец, който им изглежда по-впечатляващ. И те ще загинат.

Ако съединим двете половини на днешната проповед, ще видим въпроса, на който трябва да си отговорим: Вярата ви основана ли е на духовното виждане за славата на единородния Син на Отец, изпълнен с милост и истина? Виждате ли Исус неустоимо славен на кръста или сте привлечени само от знамения и чудеса?

Кръстът като Неговата Най-велика слава

Разрешете ми да завърша с една дума, отнасяща се до кръста – смъртта на Христос. Бихте могли да си помислите, че някой, който вижда съвършено в сърцето на всяка душа и знае какво чувства, мисли и планира всеки човек, може да се движи премине през живота, избягвайки всички опасности, идващи от хората. Той просто може да види всички мисли на злонамерените и да избегне техните действия. Това е вярно. Той може да стори това. Стига това да беше Неговия план.

Исус обаче не беше планирал нищо подобно. Той знаеше какво има в човека, включително и в Юда (Йоан 6:64). Също така, Той избра кога, къде, как и защо трябваше да умре. И го направи за вас. Ако вие виждате в кръста и в Исус най-великата слава и вярвате в Него, Агнето на Бога ще вземе всичките ви грехове и ще имате вечен живот. Той е славен Спасител. Амин.

===============

¹ От превода ESV за “знамения, лъжливи чудеса“ оставаме с впечатление, че това са трикове и недействителни чудеса. Но не това е смисълът на изречението в оригинала (от гръцки – псевдо). Значението е, че са действителни, но измамни. Те заблуждават хората.