Библейските писатели са наясно със съществуването на неуравновесените хора. Например в 2 Петър 3:16б се казва: „...в които послания (на Павел) има някои неща, мъчни за разбиране, които неучените и неукрепналите изопачават, както правят и с другите Писания, за своя погибел.“ В 2 Петър 2:14 се говори за зли хора, които „...прелъстяват неукрепналите души...“ В Яков 1:8 пише за „Такъв човек...колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“
Никой от нас не е съвършено уравновесен. Цар Давид и апостол Павел знаят от собствен опит какво значи да се намираш в пропастта на отчаянието или в облаците на възторга. Не винаги е лесно да различим здравия от болния. Дори не винаги е необходимо да се опитваме, защото и за двамата е предписано едно и също лечение – любов.
Нека се опитам да ви опиша какво имам предвид под „неуравновесени хора“. Не се тревожете много ако намерите и в себе си една или две от техните особености.
Непостоянните хора са склонни към резки промени в настроението си от една крайност към друга без за това да съществуват смислени причини. Те могат да изпаднат в прекалено отчаяние или превъзбуда, въпреки че за това няма задоволителна причина.
Това води до друга особеност: чувствата на неуравновесените хора не съответстват напълно на способността им да разсъждават и разбират. В известен смисъл това е вярно за всички. В здравия ум обаче усещанията са водени от правилните наблюдения върху действителността и правилните разсъждения върху тях. Възприятията на неуравновесените хора са изопачени и кормилото на здравия разум се върти свободно, без посока. Корабът на живота се носи в морето на чувствата, лишен от правилното управление на кормилото. Възможно е дори при наличието на добро управление, вятърът и вълните да ни отнесат и отклонят от правилната посока. Когато обаче е прекъсната връзката на кораба с кормилото, нещата стават много по-лоши. Нестабилният кораб на живота се носи насам-натам в морето на чувствата.
Следователно неуравновесените хора са изключително несигурни в себе си. Без наличието на дълбоко вкоренени в Божията върховна милост знание, вяра и емоционално удовлетворение, те черпят прекалено много сигурност от взаимоотношенията си с другите. Отново мога да кажа, че в известна степен всички сме като тях: „Аз вярвам, помогни на моето неверие.“ При нестабилните проблемът е по-сериозен и следователно те са по-уязвими от всяко нещо, което поне малко прилича на неодобрение, критика или отхвърляне спрямо тях.
Ето защо неуравновесените често не разбират сложните човешки взаимоотношения. Те не разбират обичайните ограничения и изисквания на най-простите обществени отношения.
Защо тези хора биват привлечени прекалено силно от свръхестествените духовни дарби като пророчество, знание, езици, както и от други необичайни знамения и чудеса?
Един от възможните отговори е, че тези дарби като цяло отиват отвъд обективните наблюдения и разсъждения. Те сякаш създават атмосфера на свобода от принуди и ограничения, с които обикновено им е трудно да живеят. Те чувстват, че най-накрая могат да кажат какво мислят без да се съобразяват с ограниченията на здравия разум, с внимателното библейско тълкуване и сериозните наблюдения, които управляват живота. Тези духовни дарби като че ли съвпадат с начина им на живот – непредсказуем, неразумен, свободен от всякакви изисквания, на действителността.
Призовавам ви да прочетете 1 Коринтяни 14 и да прецените дали Павел смята, че атмосферата, създадена от проявлението на духовните дарби, е нестабилна. Въпросът, с който се сблъскваме, е как да признаем откровено истината за дарбите, без да създадем нестабилност в живота си.
Искрено копнеещ за Божията пълнота,
Пастор Джон.