Има и „положителни”, и „отрицателни” причини да направим тази конференция – неща, които се моля конференцията да спре и неща, които искам тя да насърчи. Ето как ще подредя посланието си днес. Ще започна със 7 или 8 от „отрицателните” – нещата, които се надявам, че няма да се случат в ума ви и в живота ви. След това ще говоря за „положителната” причина – това, което се надяваме конференцията да насърчи. А именно: да направите ума си средство за любов към Бога. Великата заповед е да обичаме Бога, а втората – да обичаме хората. Франсис ме освободи от отговорността да говоря за втората заповед, защото проповедта му от снощи го направи отлично. Аз ще се съсредоточа върху това, че Бог е създал умовете ни, за да служат на любовта ни към него. Но преди това ще ви кажа кои са 7-те неща, които се надявам конференцията да предотврати. Кратки са, ще отнемат почти половината от времето ни, преди да разгледаме „положителната” причина.
1. Надяваме се, че тази конференция ще ви помогне да не сте наивни по отношение на поквареността на човешкия ум, особено след това, което Ал проповядва. Той ни обясни подробно колко са покварени човешките умове. В 2 Коринтяни 3:14 Павел пише, че умът е закоравен; в 1 Тимотей 6:5 той нарича ума „покварен”; в Ефесяни 4:18 пише, че „умовете на хората тънат в мрак и те са отделени от живота, който идва от Бога”. В Римляни 1:21: хората са се отдали на суетни и глупави мисли, защото са потулили истината чрез греховете си. В Колосяни 2:8 Павел ни предупреждава да не позволяваме на философията да ни пороби. 1 Коринтяни 1:21: „в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога”. Бог е сметнал за мъдро да не ни позволи да го опознаем чрез мъдростта си. И така, първата ми цел е да не бъдете наивни по отношение на врага си. Ако мисленето трябва да е едно от святите неща за християнина, то нещо драстично трябва да се случи: Святият Дух трябва да ни роди отново и постоянно да ни обновява.
2. Надяваме се умовете ви да не участват в духовно прелюбодейство. Матей 16:1-4. Фарисеите и садукеите идват при Исус, за да го пробват. Искат знамение от небето. Исус им отговаря по начин, от който си проличава, че знае за духовната им изневяра. „Когато видите залеза, вие знаете какво ще бъде времето. Ако небето е червено, казвате, че времето ще е хубаво. А сутрин гледате изгрева и ако небето е червено и мрачно, казвате, че денят ще е дъждовен. Знаете да различавате знаците на небето, а не знаете да тълкувате знаците на времената! Лукаво и неверно поколение търси знамение.” Значи, що се отнася до времето, умовете им действат с аристотелова точност.
Първо твърдение: Ако небето вечер е червено, на следващия ден ще има хубаво време.
Второ твърдение: Тази вечер небето е червено.
Заключение: Утре времето ще е хубаво.
Съвършена логика. Исус ги похвали за нея. (Аристотеловата логика е била на земята хиляди години преди Аристотел, защото е Божията логика.) Обаче той им каза: „Не знаете да тълкувате знаците на времената.” Т.е. гледате ме и не правите умни заключения за мен. Месията е тук. Божието царство е дошло. Настъпиха последните дни, а вашите умове са неспособни да ги разберат. Толкова ви бива да използвате ума си за времето, за естествените неща, а сте трагично неспособни да ме разберете! Умът им служи за да прогнозират времето, но не може да разпознае Младоженеца.
Израел e Божията съпруга. Сега Бог е дошъл чрез Христос, за да я вземе. Няма как тя да не познае Съпруга си! Няма как умствените й способности да не й послужат, за да познае Любимия си! И какво казват тези евреи, когато Съпругът им стои пред тях? „Докажи!” Защо говорят така? Исус казва, че така говорят неверниците. Поискаха доказателство, защото не харесаха Младоженеца, когото видяха. Желаеха друг вид съпруг - бяха духовни прелюбодейци. Умовете им станаха добри по отношение на нещата, които искаха – например хубаво време над морето, за да не се удавят. Но този Младоженец не пасваше на очакванията им и затова затвориха умовете си за него. Не искаме това да се случи и с вас! Целта на тази конференция е да ви помогне, за да не се замесите в духовно прелюбодейство.
Сега третото нещо, което искаме да бъде предотвратено. Не хитрувайте, не бъдете лукави в ума си. Малко неща ме ядосват повече от тази лукавост. В наши дни тя се среща много често и знам че съм прав да й се ядосвам, защото Исус също много й се ядосваше. Не търпеше и въобще не се занимаваше с хора, които използваха умовете си по такъв начин. Матей 21:23-27. Главните свещеници го попитаха: „С чия власт вършиш тези неща? Кой ти я даде?“ Не харесваха делата му. Той знаеше, че сърцата им бяха непочтени, затова им зададе въпрос: „Аз също ще ви задам един въпрос. Ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша тези неща.” Т.е. има хора, с които споделям това и други, на които няма да го кажа. Перлите не се дават на свинете. „Кръщението на Йоан от Бога ли дойде или от хората?“ Вместо да отговорят направо, ясно и честно, те стават лукави, хлъзгави и се измъкват. „Ако отговорим: «От Бога», той ще ни попита: «Защо тогава не му повярвахте (на Йоан)?» Ако кажем: «От хората», има защо да се страхуваме от народа, понеже те вярват, че Йоан е пророк.“ Затова му отговориха: „Не знаем.“
Иска ми се да можех да видя изражението на Исус, докато им казва: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша тези неща.“ Разговорът приключи. С такива хора не говоря! Исус не харесва хитрите измъквания. Ето как Павел изразява това, което Исус харесва: „Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога.” (2 Кор. 4:2) Ние не искаме да си тръгнете от тук и да използвате ума, даден от Бога, за хитрост и неуловима измама. Доста умствени усилия са нужни, за да бъдеш така лукав и хлъзгав. И много хора са такива.
4. Надяваме се да не се отнасяте романтично с невежеството, сякаш то е полезно. Много хора смятат, че ако използваме ума си за растеж в познанието за Бога, тайните ще станат по-малко, а това ще намали възхищението и благоговението ни. Чували ли сте за това? Странно е. Мисля, че това е една от най-странните гледни точки във вселената! Нали говорим за безкрайния Бог! Ето защо тази гледна точка е странна: Първо, Божията слава никога няма да се изчерпи, независимо колко милиона века ще прекарам в умствено изучаване на Бога. Не може да вадиш от безкрайност!
Не се страхувай да научиш нещо за Бога – това няма да го ограничи! Не се връзвай на това лудо учение! Не е вярно, че тайната намалява, когато знанието се увеличава! Ако говориш така за безкрайния Бог, значи си луд!
Другата причина тази гледна точка да е налудничава, е, че мисленето и опознаването на Бога не поставя в опасност поклонението, а полага основата за него. Няма как да почетеш Бога ако си невеж за него. Сякаш колкото по-малко знаеш, толкова по-малък и възхитен ще се чувстваш пред Огромното Велико Непознато! Бог не се чувства почетен от теб, защото не присъства в живота ти! Не е истински, не го познаваш като личност. Той е НИКОЙ за теб! Може да го замениш и с дръжка за брава! Бог не получава почит когато хората се радват на това колко малко знаят за него. Невежеството никога не е предизвиквало истинско поклонение. Не знаем всичко и никога няма да стигнем до пълното знание, но знаем нещо. Знаем го от това, което Бог е изговорил. Искате да благоговеете? Той ни говори! Дойде в Христос, разкри ни се и запази тази книга. Тя е повече от 1200 страници! Искате да се удивявате? Бог ни се откри и иска да бъде обичан, обожаван, иска да го ценим повече от всичко, да му се подчиняваме заради това, което е, а не заради това, което не е! Не си мислете, че невежеството е полезно или романтично! Възхищавайте се на Бога, когото познавате, а не на този, когото не познавате.
5. Надяваме се конференцията да ви помогне да не сте деца в мисленето си, а да сте зрели. 1 Коринтяни 14:20: „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора, но по отношение на злото бъдете като невръстни деца.” Има един вид мислене, който е детски и вие трябва да надживеете това. Умът израства и става зрял. Сега ще ви кажа номер 6, защото 5 и 6 са свързани. Иначе номер 6 нямаше да е в списъка – тя не е „отрицателна” причина. Но я сложих в списъка, за да контрастира с номер 5.
5 беше: Не искаме да сте деца в мисленето си. Номер 6: Бъдете деца в мисленето си. Сега ще я направя „отрицателна”: Не искаме да бъдете мъдри и учени. Бъдете деца. Ако познавате Библията, се сещате кой текст цитирам. Лука 10:21, Исус казва: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените…” Не бъдете мъдри и учени, защото от вас Бог ще скрие всичко. „Отче, ти скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на малките деца (неуките)…” Искаме да бъдете малки деца. Каквото и да има предвид Павел, бъдете деца, а не мъдреци и учени. Нямам време да го докажа, но ще ви го кажа: мъдрите и учените в този текст са горди, самодостатъчни са си със знанието, което имат. Не използват ума си за да опознаят Бога, да го обичат и да му се подчиняват, а за да се величаят, за да ги хвалят хората и за да бягат от Бога. Исус нарича ‘деца’ тези, които са открити, смирени, зависими, доверчиви, любящи. Тези, които търсят задоволяване на нуждите си извън себе си, а Бог говори на такива хора.
И така, 5 и 6: Не бъдете деца, понеже Павел казва да не мислите детински. Бъдете деца, понеже Исус казва, че обича да говори с децата. Формулирам ги така парадоксално, за да научите, че Библията е пълна с (на пръв поглед) парадокси. Там са, за да ви накарат да се замислите. Какво правите, когато в един стих прочетете „Не бъди дете”, а в друг: „Бъди дете”? Някои си изхвърлят библиите, а това е тъжно. Бог казва: „Замисли се! Едното е вярно в един случай, другото – в друг. Не съм шизофреник, а говоря в парадокси, за да те събудя!” Не мислете, че прилагам това върху Библията като риторично средство. Не е проблем, дори и да го направя, но не го правя. Г. К. Честъртън беше много добър в това, но аз не го правя. Не внасям този подход отвън, за да го приложа за Библията; той се намира в Библията. Понякога парадоксалните твърдения са едно до друго. Например, това може би помните от „Притчи” (гл. 26:4,5): „Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.” Дали когато е пишел ст. 5, е знаел ст. 4? „Притчи” е написана, за да се замислите. Тази книга не решава проблемите, а ги създава! В повечето случаи се налага да се замисля: „За кои неща е вярно това и за кои не е? В тази ситуация не е вярно… в тази е! Значи за нея е ставало дума.”
Няма как да живееш като християнин без тази духовна мъдрост. Тя разбира как да приложи частите от „Притчи”, които сякаш си противоречат. Затова в „Притчи” пише, че притча в устата на безумния е като това да се подпираш на трън – трънът ти влиза в ръката (26:9). Безумните, глупавите не могат да боравят с „Притчи”. Само мъдрите могат, защото са се научили как да бъдат деца и да не бъдат деца; как да бъдат умни и разбиращи, без да са умни и разбиращи. Парадоксите в Библията не ги карат да се откажат от нея, а по-скоро ги привличат. Те се молят Бог да ги направи мъдри, за да не прилагат едната притча там, когато другата трябва да бъде приложена. Искат да са възрастни когато трябва и деца когато трябва. Казват: „Боже, моля те! Не мога да се справя сам; имам нужда от помощта ти!”
Номер… къде съм… 7? Да. Още две и ще се прехвърлим… Що се отнася до познаването на Бога, не искаме нито да смятате мисленето за ненужно, нито да мислите, че то е съдбоносно и решително. Мисленето е нужно за познаването на Бога. Не мислете, че е ненужно. Освен това то не е решителния фактор за да получите знание за Бога.
Ето един от текстовете, които ми помогнаха в размисъла върху ролята на човешкия ум: 2 Тимотей 2:7: „Помисли върху това, което казвам, защото Господ ще ти даде разбиране за всички тези неща.” Павел заповядва на Тимотей, своя син във вярата, да помисли над казаното – общо казано, върху Писанието – словото на апостолите и пророците и на Исус.
Причината Тимотей да го направи: „Бог ще ти даде разбиране за всички тези неща”. Тези две фрази пазят цялостта на учение, което много хора през хилядолетията са разделяли. Не искаме вие да ги разделяте. Не подценявайте нуждата от мисленето. Павел казва да мислим. Преброил съм – 10 пъти в „Деяния” Павел казва, че разсъждава, за да доведе хората до разбиране и вяра в Месията. Но мисленето не е решителния фактор. „Помисли върху това, което казвам, защото Господ ще ти даде разбиране за всички тези неща”. Много хора се отклоняват от пътя или в едната, или в другата посока. Някои наблягат на заповедта да мислим, а други казват, че разбирането въобще не е от ума ни, а само от Бог, който го дава. А Павел не разделя двете неща. И човешкото мислене, и Божественото просветление са важни. Забележете думата „защото” в написаното от апостола. Обещано е Бог да помогне и това обещание е причина да положим усилието. „Вие направете усилието да мислите, а аз обещавам да се намеся решително и да дам.” Павел не казва: „Бог дава разбиране, затова не си губи времето да мислиш”, нито пък: „Мисли много, защото Божествено откровение не съществува. Всичко зависи от твоя мозък.”
Напротив, казва: „Помисли върху това, което казвам, защото Господ ще ти даде разбиране за всички тези неща”. Божият дар на просветление е основата и причината за нашето усилие да разберем, а не заместител за това усилие. Тези, които размишляват без да се молят и без да се доверяват, че Бог дава разбиране, няма да получат разбиране. Същото за тези, които търсят Божествено просветление без да размишляват върху написаното.
8. Ще го кажа накратко, защото е същото като проповядваното снощи от Франсис Чан. Не искаме след конференцията да добиете или да останете с горд и нелюбящ ум. Доколкото човешките същества могат да се опазят едно друго от това. Ще ви прочета текста, върху който говори Франсис. 1 Коринтяни 8:1-3: „А сега за храната, принесена в жертва на идоли: знаем, че „всички имаме знание“. Но знанието възгордява, а любовта укрепява. Ако някой мисли, че знае нещо, той не знае нищо така, както трябва да го знае. Но ако някой обича Бога, Бог го познава.” Едно е ясно от този откъс: знанието без любов е въображаемо знание. Не е истинско, без значение колко факти обхваща. Знанието, което не служи на любовта, е фалшиво. Единственият правилен мотив за придобиване на знание е любовта. Другите мотиви правят знанието фалшиво. Затова ти благодарим за словото, Франсис.
Сега ще разгледаме последния и основен въпрос: има една велика заповед над втората заповед. Втората: „Обичай ближния си като себе си” прилича на първата и произлиза от нея. Първата заповед е да обичаме Бога. Ще ви прочета от Матей гл. 22, от ст. 36 нататък. Един фарисей пита Исус: „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“ Исус отговаря: „Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум! Това е първата и най-важна заповед. И втората най-важна заповед е като първата: Обичай ближния си както себе си!” Поемете дълбоко дъх – нашият Господ Исус ни казва коя е най-великата и най-важна заповед в Библията. Удивително! Той говори съвсем ясно. Най-важната заповед в Писанието е да обичаме Бога. „Обичай Господа!” Не е съвсем очевидно какво има предвид Исус като казва „с разума си”. „С” има няколко значения. Това е за да се замислите. Със сърцето, душата, ума, понякога и със силата си – какво означава това? Ще ви дам отговора си и до края на проповедта ще се постарая да го докажа от Библията. Когато Исус казва, че най-важната заповед е да обичаме Бога с ума си, смятам, че има предвид следното: да използваме всичките си мисли (а мисленето е основната функция на ума), за да събудят и изразят щастието от това, че ценим Бога повече от всичко друго. Ще го кажа по-кратко. Да обичаш Бога с ума си означава да използваш ума си като средство за обич към Бога. „Средство” е ключова дума, защото аз твърдя, че да използваш ума си по този начин не е самата любов. Да обичаш Бога е да милееш за него, а мисленето е средство, с което това милеене се постига. Не са едно и също нещо и а да ги различаваме е изключително важно. Много рядко чувам такова тълкувание на този откъс. Сега остава на вас да мислите, защото ще ви представя доводите си.
Ето две основни неща в разбирането ми. Първо: казвам, че да обичаш Бога означава да го цениш и да милееш за него. Това е изключително важно. Помислете: аз твърдя, че да обичаш Бога означава да милееш за него. С други думи, означава да му се наслаждаваш, възхищаваш, любуваш, да го цениш. Най-вече… Пак пяхме тази песен. Всеки път, когато я пея, ми става много хубаво и се чудя дали си давате сметка какво пеете. „Любовта му е по-добра от живота” Така ли? Дайте ми пистолет! А сега? По-добра ли е? Можеш да я имаш всичката след секунда! Насочвам и стрелям. Бум!
Вярвате ли в това? Аз – да, поне в най-добрите си моменти. Знаете, че е цитат от Псалм 63:3, нали? „Защото твоята вярна любов е по-добра от живота”. Така пише в Библията. Така са говорели псалмистите, когато Святият Дух ги е изпълвал. Заповядано ни е да го ценим, да му се наслаждаваме и да сме задоволени от него, докато разберем и почувстваме, че той е по-желателен от съпругата, секса, храната, академичните знаменитости, конференциите, приятелите, здравето, бягането за здраве, Twitter, филмите, игрите, слънчевата светлина, цветовете на есента. Всичко това е по-бледо от сянка в сравнение с Бога. Затова можем да предизвикаме смъртта без страх, както прави псалмистът. Това разбирам аз под „обичай Господа” - цени го повече от всичко. Това имаше предвид Павел когато написа: „всичко друго сега смятам за безполезно в сравнение с величието да познавам Христос Исус, моя Господ.” Това е да обичаш Исус! Да смяташ всичко за безполезно, защото да познаваш Исус има много по-голяма стойност, велико е. Затова използвам глагола „ценя”. Но вие можете да си изберете дума. Аз винаги търся нови думи за да изразя това, защото човешките думи остаряват, изтъркват се и падат от устите ни като убити. Да обичаш Бога е да го направиш свое съкровище, да му се наслаждаваш, да милееш за него, да бъдеш задоволен от него, да го цениш.
Второто основно нещо в разбирането ми, което искам да обясня, е че самото мислене не е обич, а средство, чрез което обикваш. Когато Исус казва: „Обичай Бога с ума си”, той иска умът да служи на любовта. Разбирате ли? Не е трудно. Просто е, но твърде много хора смятат, че използването на сърцето, душата и разума е самата любов. Казват, че да мислиш означава да обичаш. Ще ви дам няколко довода, които опровергават това.
1) Исус казва: „Ако ме обичате, ще спазвате заповедите ми”. Много пъти са ви проповядвали, че да обичаш Исус означава да изпълняваш заповедите му. Това не е вярно; тук пише обратното: „Ако ме обичате” – това е едното, което ще доведе до друго нещо, нещо различно: подчинение. Но ако направите подчинението любов, какво ще ви накара да му се подчинявате? Така се става законник. Християнският хедонизъм (търсенето на радост в Бога) трябва да ви пази от законничество. Законничеството казва, че Бог очаква да вършим неща, за да ни приеме. Но това не е вярно. На първо място той очаква да сме щастливи в него. Така, след като изгубим всичко, имаме всичко. Това беше първият ми аргумент. Според Йоан 14:13, подчинението не може да се приравни с любовта към Бога. Подчинението е нещо отделно и различно от любовта и произтича от нея.
Сега второто ми доказателство. Съществува втора заповед: „Обичай ближния си като себе си”. Тя е отделна и не е същата като първата заповед. Прилича на първата и трябва да знаете по какво, но не е същата. Затова, ако се опитате да сложите знак за равенство между любовта към Бога и любовта към хората, няма да можете да обичате хората. Не можете да обичате човеците, ако преди това не се обикнали Създателя. Какво ще им подарите? Какво съкровище ще им дадете?
Ако сърцето ви няма съкровището Исус, което да го задоволява, на другите можете да предложите само себе си и така да подхраните егото им. Много хора наричат това „обич”. Не е обич. Обичта е да споделиш Бога с хората! Те не се нуждаят от теб, а от Бога. Имаме едно-единствено съкровище, от което да подаряваме – Бог чрез Христос. За това съкровище е платено с кръв. Това е любовта. И ако не обичаме Христос, който се е пожертвал за нас, ако не го ценим и не му се радваме, сме фалшиви. Само се правим, че обичаме хората.
И така, има две отделни заповеди: да обичаме Бога и да обичаме хората. Следователно те не са едно и също. Освен това първата трябва да се изпълни първа.
Ето третия ми аргумент. Веднъж Исус каза: „Този народ ме почита с устните си, но сърцето им е далеч от мен. Напразно ми се покланят.” Помислете. Покланят се, но без да се покланят. Поклонението им е суетно, празно. Какво означава това? Ходят на църква, четат си Библиите, ходят по конференции, правят неща, хубави неща. Според Исус това не е поклонение. Какво липсва? Любовта им липсва, защото любовта е поклонение. Това, което правят, е мех, а обичта е виното. Ако искате издигането на ръцете ви, пеенето на песни, четенето на Библията, проповядването ви, молитвите ви, да са поклонение, тези действия трябва да идват от обичта към Бога. Затова обичта към Бога е първата заповед.
Последен аргумент. Слушайте колко емоционално говори Исус в Матей 6:24: „Никой не може да служи едновременно на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще бъде предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.” Става въпрос за чувства. Какво избирате: парите или Бога? Става въпрос за любов и омраза, за преданост и презрение. Така говори Исус, когато мисли за отношението ни към Бога. Според него или обичаме и сме предани, или мразим и презираме. Това не са дела, а чувства на обич или на омраза.
Заключението ми: да обичаме Бога според великата заповед означава да обичаме, обожаваме, ценим, желаем Бога, да милеем за него, да сме задоволени в него; да си почиваме с удоволствие в него. И смисълът на живота ми, посланието на живота ми е, че човешкото мислене е създадено, за да служи на тази любов. Само с това се занимавам. Само с това, освен когато греша (което е много често). Но целта ми е да прогласявам това цял ден с всичко, което правя. Искам да направя мисленето си, което се изразява в делата и думите ми, да служи, за да бъде Бог обичан. Това би трябвало всички да правим, по различни начини.
Да обичаме Бога с ума си означава умът ни да прави всичко възможно, за да предизвика и изрази любов към Бога над всичко друго. Защо е толкова важна разликата между любовта и средството за любовта – ума? Защото ако не направим разликата, т.е. ако сложим знак за равенство между любовта и правилното мислене за Бога… Чувал съм много хора да казват това: „Този пасаж ни призовава да мислим за Бога – това е любовта.” Не е вярно. Ако кажем това, поставяме в опасност любовта. Ако кажеш, че огънят и горивото са едно и също нещо, ще забравиш да поръчаш дървата.
Така огънят ще угасне. Нашата любов към Бога е огъня, а знанието за Бога е дървата, които умът ни слага в огнището. Аз съм ревностен за поддържането на огъня и затова го разграничавам от дървата и от умственото усилие да се сложат дърва на огъня. Да обичаш Бога с целия си ум означава да използваш цялата си умствена сила, за да познаваш Бога. Така ще можеш да го цениш, както той заслужава.
Ще завърша с това: върху какво да съсредоточим умовете си? Знаете ли малките камери Canon? Когато натиснеш копчето наполовина, се появява зелено квадратче. Там е фокусът. Виждаш останалото в кадъра – би било тъжно, ако снимаш само зелената точка на носа на човека. Затова не мислете, че омаловажавам останалото от снимката, когато говоря за това, върху което фокусирате.
И така, върху какво трябва да фокусираме ума си, така че да увеличим възможно най-много знанието си за Бога и така да увеличим любовта си към него? Да се съсредоточим ли върху природата? Небесата разказват за Божията слава. Ако никога не поглеждаш природата, няма да познаваш Бога така добре и няма да го обичаш толкова. Отговорът е не. Не е това фокусът ни. Да се съсредоточим ли върху човешката душа? Създадени сме по Божия образ и ако не познаваш хората, няма да познаваш Бога така добре и няма да го обичаш толкова. Хубаво е да познаваме хората, и то добре… да познаваме собствените си души добре. Библията е изпълнена със знание за човеците; трябва да имаме това знание, а някои от вас ще трябва да посветят много усилия на психологията например, за да опознаят хората добре. Но не, основният ни фокус не е върху човешката душа.
Да се съсредоточим ли върху историята на Израел, описана в Библията? Бог казва: „Израел е моята слава” и ако четеш историята на Израел, ще видиш как Бог в продължение на 2000 год. защитава и показва славата си. Колко подходящо занимание, на което да посветиш умствената си сила! Някои от нас ще станат специалисти по Стария Завет. Но ако искаш да се фокусираш върху това, което ще ти помогне да познаваш Бога най-добре и да го обичаш най-силно, не е историята на Израел.
Тогава да изберем ли живота на Христос? Той е блясъкът на Божията слава и точния отпечатък на Божията същност. И трябва да четем за Христос. Колко часове трябва да прекарваме над тази малка част от Библията – над четирите портрета на нашия Цар! Трябва да го познаваме добре. Всичко, което той казва, трябва да ни вълнува дълбоко и трябва постоянно да си задаваме въпроси върху прочетеното. Докато е жив в плътта си, той по прекрасен начин ни разкрива Бога, но не това трябва да е фокусът ни. Доста е близо, не е точно това.
Всички други начини, по които Бог се е разкривал в Христос, са като лъчи светлина, които пробиват облаците, а смъртта на Исус заради нашите грехове е като светкавица. Ако искаме да ангажираме умовете си така, че да опознаем и обичаме Бога най-много, ще се съсредоточим върху нея. Когато започнем да се съсредоточаваме върху смъртта на Исус на кръста, с умовете ни се случва нещо много странно. Светлината на Божията слава, светеща чрез кръста, е толкова ярка, че изобличава самовъзвеличаването на ума и ни показва, че това е безумен начин на мислене. Изобличава го по-добре от всичко друго. „Не е ли направил Бог глупава мъдростта на света? Затова, Бог в своята мъдрост избра светът да не познае Бога чрез мъдростта си”. Човешката мъдрост не може да опознае Бога; човешкото мислене не може да разбере кръста. Тази мъдрост и това мислене са горди, издигат човека и отричат съществуването на греха. Затова Павел казва, че Бог е направил глупава мъдростта на света и че ще я унищожи. Казва, че глупавото на Бога е по-мъдро от човешката мъдрост. Словото за кръста е глупост за тези, които погиват.
Това не означава, че не трябва да мислим за кръста. Трябва да използваме разума си за това, защото има правилен начин да го направим. В кръста има истинска мъдрост. 1 Коринтяни 2:6: „Ние учим на мъдрост онези, които са зрели”. Кръстът унищожава мъдростта, която се самовъзвеличава и събужда мъдростта, която възвеличава Христос. Ако дойдеш при кръста с мъдрост, която издига човека на върха, тази мъдрост бива унищожена, бива разобличена като безумна. Ако дойдеш при кръста с мъдрост, която издига Христос, ти мислиш с ума на самия Христос. Това е истинска мъдрост. Тя вижда Божията слава на кръста, а лъжливата мъдрост вижда на кръста някаква глупост, защото кръстът заплашва гордостта й. Няма друг предмет на познание във вселената… ще го кажа отново внимателно и бавно; премислил съм го… Няма друг предмет на познание във вселената, който да може да изобличи гордото мислене както кръста. Единствено смиреният начин на мислене, който възвеличава Христос, може да оцелее в присъствието на кръста. Кръстът не ни отказва от това да мислим за Бога, но ни отказва от това да се хвалим в Божието присъствие. Кръстът не унищожава, а пречиства мисленето.
И така, ще обобщя. След няколко минути ще си тръгнете. Надяваме се след това:
1) да не бъдете наивни по отношение на поквареността на ума си, а да бъдете родени отново и Святият Дух постоянно да обновява ума ви.
2) да не участвате с разума си в духовно прелюбодейство;
3) да не бъдете лукави, хитри и да не се измъквате;
4) да нямате романтична представа за невежеството, сякаш то е полезно;
5) и 6) да не бъдете деца в мисленето си, а да бъдете деца в мисленето си;
7) да не мислите, че за да познавате Бога мисленето не е необходимо или че то е решителния фактор. Размишлението е необходимо, но решителният фактор е Божественото откровение. Бог дава и взима. Не можете сами постигнете знание.
8) надяваме се и се молим, че няма да мислите за хората без любов.
Като избегнете всички тези неща, моля се да обичате Бога с целия си ум, т.е. да използвате цялото си мислене, за да познавате Бога и да го цените и обичате. С ума си съберете възможно най-много гориво за огъня на любовта си към Бога. Отнасяйте се към ума си като към дар, даден от Бога, за да можете да намерите подпалки за огъня на любовта. Ето най-добрия източник на подпалки. Тук има десетки хиляди леснозапалими пръчки. Така, ако Святият Дух пожелае, ще докосне огъня и вие ще го обикнете силно. За тази цел се съсредоточете върху кръста на Христос, който е най-дълбокото, най-високо и най-ясно разкриване на Бога в историята. Никъде другаде не можете да го видите по-ясно и да го обичате по-силно. При кръста мислите ви ще бъдат най-добре пречистени и Бог ще бъде най-възвеличен. Да се помолим.
Татко на небето, сега се нуждаем от втората част на 2 Тимотей 2:7: „Помисли над това, което ти казвам, защото…” ето втората част:… „Бог ще ти даде да разбереш”. Защо? За да те познаваме, Татко. Защо? За да те ценим и обичаме както ти изискваш. Тогава ще можем да преливаме към хората, които обичаме, с най-великия дар на света. Татко, чудотворецо, свръхестествени Боже, моля те в името на Исус да направиш това за нас. Амин.