Йоан 20:19-23:
“А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха
учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред,
и каза им: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И
зарадваха се учениците като видяха Господа. И Исус пак им рече: Мир вам! Както
Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и
им каза: Приемете Светия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.”
Библията се състои от две части: Стар завет и Нов завет. Новият завет има 27 книги: четири Евангелия, които разказват живота на Исус, 21 писма-послания, които да обяснят значението на Исус за нашия живот, един разказ за ранната църква и едно пророчество. Всичките 27 книги разкриват Исус като жив, възкръснал от смъртта и най-важното, като наистина жив и днес във Вселената – истински Бог и истински човек.
Това, което искам да направим с днешното послание заедно с вас, е да се вгледаме в първото появяване на Исус пред изплашените ученици след възкресението си. Това, което искам да видим, е: Какво направи възкръсналия Исус? и Какво каза възкръсналия Исус?
Нека да разгледаме първата част на Йоан 20:19, за да видим как действа Исус:
“А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред...”
Три обстоятелства; как Исус се отнася с нас.
И така, в неделната вечер Той е възкръснал от мъртвите. Сутринта Исус се е появил на Мария Магдалена (Йоан 20:1-18). Сега обаче се появява едновременно пред всичките си ученици (единадесетте апостоли). Обърнете внимание на три неща: вратите са заключени, учениците са изплашени, а Исус идва и застава насред тях. Тези три обстоятелства ни показват три неща за начина, по който Исус действа днес сред нас.
1.Вратите бяха заключени.
Не е било необходимо Исус да почука. Дори не Му се е наложило да отваря вратата. Той просто е стоял там. И не е бил призрак. Да обърнем внимание на стих 20: „И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.“ На друго място каза: „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам“ (Лука 24:39). Ето че Той имаше физическо тяло. Но не точно като нашите тела; същото и все пак различно. Той просто стоеше там, независимо че вратите бяха заключени.
Това означава, че днес в нашия живот Исус може да достигне там, където никой друг не може. Може да влезе там, където никой друг съветник не може да отиде. Може да проникне там, където никой любим човек не може да проникне. Може да стигне до вас, да навлезе във вас на всяко място и по всяко време. Може да достигне до всяко място, на което се намирате и да проникне в дълбините на личността, характера и душата ви. Неговото възкресение от мъртвите Му позволява да върши това, което никой друг не може. В цялата Вселена няма друг като Него. Той е жив и е единствения Бог-Човек. Никой всъщност не може да си представи на какво е способен. Размишлението върху това се превръща в истинско изцелително чудо: цялата съвкупност от пластове в живота ви, която нито вие, нито някой друг би могъл да разбере, за Исус е близка и позната.
2.Те бяха изплашени.
Стих 19: „... вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите ...“ Техният водач беше съвсем скоро разпънат на кръста като някой, който представлява заплаха за Цезар. Страхът им беше напълно разбираем. Насред този страх се появява Исус.
Искам да привлека вниманието ви към това, защото точно заради страха аз най-често се нуждая от възкръсналия, жив Исус. Страх, че няма да съм подготвен да действам така както се очаква от мен. Страх, че църквата няма да преуспява (да устоява), че никой няма да присъства на конференцията, или че няма да помогна на учениците си в колежа. Страх, че децата ми могат да провалят вярата си. Страх, че няма да имам вяра, за да умра достойно като християнин. Страх, че бих могъл да се оставя да потъна в безполезния и светски живот.
Това, което Исус казва в този случай е: Идвам при моите (тези, които притежавам и обичам), когато са изплашени. Не чакам те да добият сила и да се стегнат, за да се оправят сами. Не изчаквам да добият достатъчно вяра, за да победят страха. Идвам да им помогна да имат достатъчно вяра и да победят страха. Мога да свидетелствам след като съм бил 50 години християнин, че това наистина е все още така. Възкръсналият, жив Исус все още действа по този начин. Той идва когато в своя страх ние Го призоваваме. Той ни помага. Призовавал съм Го хиляди пъти: „Исусе, моля Те, помогни ми.“ И Той се е приближавал до мен с обещанието: „С теб съм, не се страхувай, не се обезсърчавай, Аз съм твоя Бог и ще ти помогна“ (Исая 41:10). Той ще направи същото и за вас ако Го приемете в живота си като такъв, какъвто Той наистина е.
3.Исус идва при тях и застава сред тях.
Стих 19: „... когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред...“ Най-важното тук е, че Исус дойде и застана точно в средата между тях. Той не остана встрани, не им говореше през стената и не се държеше с тях като някакво студено и недостъпно божество. Не си играеше с тях, не се забавляваше с тяхната вяра. Исус искаше те да Го виждат, да Го познават и да Го обичат.
Същото иска днес и за вас; това искам и аз за вас. Искам да живеете с живия Христос, да придобивате опит, живеейки с Него, и да Го познавате; да сте Го привлекли и допуснали дълбоко в себе си, там, където никой друг не може да влезе; да може Той да ви помага в страховете ви така, както никой друг не би могъл да стори това. Да бъде съвсем близо до вас; не да ви призовава от разстояние, а да бъде направо сред вас. Моля се точно това да се случи на тази служба.
Три подаръка, съдържащи се в думите на Исус.
Ето така действа възкръсналият, живият Христос. Да видим какво каза Той. Виждаме, че при първото си появяване пред учениците Той каза три неща (или четири, зависи как ги броите). Те се оказват три подаръка за вас: имате мир, сила и цел. Противоположното на мира е борба, сблъсък; на силата – слабост; на целта – безцелност, безсмисленост.
Прекалено много съдби са разрушени от сблъсъци, слабост и липса на цел. Исус не е дошъл на този свят, за да умре и да възкръсне с намерение да разруши живота ви, а да го спаси. Това, което виждаме е, че Той ни спасява от разруха като сам се превръща в нашия мир, наша сила и наша цел. Моля се Бог да стори това за вас: да направи Исус вашия мир, ваша сила и цел.
„Мир вам.“
Какво всъщност означават тези думи?
Той каза два пъти: „Мир вам.“
“А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. И Исус пак им рече: Мир вам!”
Преди Исус да заговори за сила и власт, Той иска да въведе мир. Тук редът на нещата е наистина важен. Мирът, който Исус дарява, е преди и в основата на всички наши действия или целеустремени, съзнателни дела, за които ни е дадена сила. Ние не установяваме мир с Исус чрез нашите действия; Той ни дава мира.
Апостол Павел, който е написал 13 от тези 21 новозаветни послания, обяснява това по следния начин: „Защото Той е нашия мир, Който направи двата народа (евреи и езичници) едно..., и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата...” (Ефесяни 2:14-18).
Окончателен мир.
Мирът, който Исус предлага на учениците, е окончателно, изцяло установен от Него на кръста, когато Той умря за тях. Затова в стих 20 се казва: „И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си.“ Аз съм този, който умря; този, когото вие изоставихте, този, който „...биде наранен поради нашите (вашите) престъпления“ (Исая 53:5). Причината, поради която мога да ви предложа мир е моята кръв, която покри всичките ви грехове.
Ако ми вярвате, греховете ви няма да ви се зачитат (няма да помня греховете ви). Божият гняв вече не е върху вас. Това има предвид и Павел, когато казва: „Исус примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата...“ Цялата вражда между Бог и нас е погълната на кръста. Погледнете ръцете и ребрата Ми. С белезите от раните по тях Аз постигнах мир и справедливостта беше удовлетворена. По този начин мирът между вас и Бог (и Мене) беше установен.
В кои области на живота ни идва мирът.
Разпънатият и възкръснал Христос донася мир в областта на пет взаимоотношения в живота ви:
Мир между нас и Него. Това е първото и най-очевидно значение на мира, който Исус дава: Той е застанал насред тях, предлагайки им себе си не като съдия, а като приятел и помощник.
Мир между нас и Бог. Бог Го е изпратил, за да може Неговият гняв и справедливост да бъдат удовлетворени не чрез вечно наказание, а по друг начин. Бог сключва мир с нас, замествайки нашето наказание със страданията на Сина си. Така Той идва при нас като любещ баща.
Мир между нас и всички други, които са в Христос. Да имаш мир с Бога означава да имаш мир с всички, които са примирени с Него. Няма нито хоризонтална, нито вертикална вражда. Няма расизъм, етноцентризъм*, разделение на класи и полове. „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Галатяни 3:28).
Мир между нас и нашите души. В посланието към Евреите в Новия завет се казва: „...то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!“ (Евреи 9:14). Какъв скъпоценен мир има чистата съвест! Колко много хора са жертва на покварена, виновна съвест. В четвъртък четох свидетелството на една жена, която е правила аборт преди осем години. Тя казва: „Не мога сама да си простя.“ Аз написах: “Точно затова е Разпети петък!”
Да имаш мир със себе си не означава да започнеш да виждаш миналите си грехове желани и привлекателни. Този мир не означава, че старите ни грехове престават да бъдат неприятни и болезнени. Означава, че те вече не ни сковават, не ни възпрепятстват. Болката може да не изчезне веднага, но наказанието е премахнато изведнъж чрез Христос; нашето изцеление и примирение става възможно и така болката може да отмине докато живеем живот изпълнен с надежда.
Мир със света. Да, когато Христос умря, направи необходимото (Колосяни 1:19,20), за да може някой ден, когато Бог прецени, цялото зло да бъде изхвърлено във външната тъмница и изцяло новото творение да се изпълни с мир и праведност. „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават... за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века.“ (Исая 9:7).
Мир с Исус. Мир с Бог-Отец. Мир с другите, които са в Христос; със самите нас и със света. Това беше изумително постижение.
Как получавате този мир?
Как получавате мира? Не всеки го има. Мирът е дар от Бога. Ние го приемаме. Или бягаме от мира, не искаме да го получим. По-правилно е да кажем: Получаваме Го или бягаме от Него (както, когато става въпрос за нещо живо – човек или Бог – в случая Бог). Той е нашия мир. Ако имате възкръсналия, жив Христос, като Спасител, Господ, Съкровище, Приятел, имате и мира, който ни дава – мирът, който самият Той Е. „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12). „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос” (Римляни 5:1).
Исус ви предлага това и то за своя сметка. Предлага ви го безплатно. Надявам се, че вие го приемате.
Използвах по-голямата част от времето, за да говорим за дара мир, защото е основополагащ. Ако нямаме Божия мир, ще приемем всички останали дарове и ще ги използваме, опитвайки се да създадем мира. Това обаче никога няма да стане. Защото първо идва мирът; и той е безплатен. Всичко друго е следствие от мира, а не причина за пораждането му. То е плод; мирът е коренът.
Завършвайки, нека само да насочим вниманието си към силата и целта, които Исус ни дава. Те са споменати в стихове 21 и 22:
„И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.“
Сила чрез Духа
Исус щеше да излее Святия Дух, когато се възнесе на небето (Деяния 2:33). Това се случи около седем седмици след възкресението Му. За това четем в първа глава на Деяния на апостолите. „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деяния 1:8). Работата на Святия Дух, който Исус ни дава е да ни направи способни да вършим това, на което ние сами не способни. Той ни дава сила.
В Йоан 20:22 Исус им показва предварително една притча в действие (това, което им е обещал да им даде окончателно след възнесението си): “Той духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“ Той не казва: „Приемете Го точно в този момент.“ Всъщност каза: “Разберете, че моят Дух, слово и живот ще бъдат в Святия Дух. Същото видяхме преди това и в Йоан 14. Исус каза: „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18). Възкръсналият, жив Христос е дошъл при нас. Той изпрати Святия Дух. Неговият Дух. Той духна върху нас.
Тази личност – тази сила – е единствената ни надежда, че ще изпълним целта, която Исус е поставил пред нас. Тази цел Той ни дава в стих 22: „Както Отец изпрати Мен, така ви изпращам и Аз.“ Искам да ме представлявате в Света. Да бъдете Мои посланици. Искам да занесете моя мир и моята сила и да прославите Отец както Аз Го прославих“ (Йоан 12:27,28).
Главната цел на живота ни
Исус идва при нас и ни дава Божия мир. После ни дава сила да вършим това, което обикновените хора не могат – например, да победим самолюбието си, да обичаме другите и да ценим Христос над всичко. След това с този мир и с тази сила Той определя главната цел на живота ни: „Както Отец изпрати Мен, така ви изпращам и Аз.“
Изпращам ви, за да разпространите моите мир, светлина истина и живот в света. Аз отивам при Баща си; но ви оставям моя Дух. Аз съм силата във вас. Затова вървете и Ме прославете в този свят. Такава е великата ни цел – с Божия мир, чрез Божията сила, да вършим Божията воля за Негова прослава и за доброто на другите.
Ако 23 стих ви обърква и озадачава, ето какво мисля аз, че е неговото значение. Това е добър начин да завършим разсъжденията си. Исус казва на учениците: „На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са.“
Това означава: Когато разказвате на хората какво съм извършил, говорейки с моите думи за моите дела, чрез силата на моя Дух, всъщност самият Аз ще говоря чрез вас. Така, ако някой повярва на вашите думи, ще простя греховете му; а на който не повярва, няма да му простя. И тъй като вие сте моя глас и моята истина, Аз ви говоря, че вие ще прощавате или ще отказвате прошка.
Дали ще ви бъде простено или не когато аз ви говоря по този начин зависи от това как ще се отнесете към това послание, предадено от грешен човек. Като посланик на Христос, аз ви умолявам да се примирите с Бога: приемете като подарък мира, силата, целта му. В името на Исус, амин.
---------------------------
* етноцентризъм - поставяне в привилегировано положение на определена обществена или национална групировка, с което се накърняват интересите и значението на останалите народи