Два вида съжаление: да скърбиш без Бога

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg

Английският текст е използван с разрешението на автора.

Според заръките на автора на статията ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Два вида съжаление: да скърбиш без Бога

и да скърбиш, осъзнавайки, че Бог съществува

Блог на Desiring God: Джон Блуум, 20 май 2008

За какво съжалявате? Този въпрос може да предизвика ярки спомени. Не искам да мисля за тях. Потрепервам когато си спомням неща, които ми се иска да не бях вършил никога: ужасни, обидни думи, които съм изрекъл; хора, чието доверие съм предал; тъмни страсти, на които съм се отдавал.

Предполага се, че изпитваме съжаление за лошите неща, които вършим. Но не всяко съжаление и разкаяние е набожно.

Юда и Петър извършиха ужасни грехове в една и съща нощ. Юда заведе войниците при Исус в Гетсимания. Петър открито се отрече от Исус в двора на Синедриона. И двамата бяха предатели; и двамата съжалиха за това, което бяха направили.

Петър получи прошка, после проповядва в деня на Петдесятница и водеше църквата. За Юда нямаше прошка и животът му завърши със самоубийство.

Защо?

Отговорът е в това, че скърбяха по различен начин. Павел ни помага в 2 Коринтяни 7:10: „Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.” Вярващите от Коринт бяха извършили тежък грях, за който Павел ги беше укорил в предишно писмо (може би 1 Кор.).

● Укорът е предизвикал скръб (съжаление) – вид разкаяние;

● Тежкото съжаление заради извършения грях е произвело покаяние;

● Покаянието е донесло прошка и премахване на вината, благодарение на заместващата смърт на Исус

● Прошката е довела до спасение;

● Спасението означава, че те няма да живеят (или да умрат) в скръб.

Няма осъждение!

Писаното в 1 Йоан 1:9 се е изпълнило за тях: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.”

Този, който скърби светски и безбожно, съжалява за ужасните неща, които е извършил, без да вярва, че смъртта на Исус изкупва и неговите грехове. Той вярва или че тя не може да му донесе прошка, или че сам трябва да изкупи греховете си за да се хареса на Бога. Неговото съжаление води до смърт – истинска смърт в следствие на осъждение (понякога чрез самоубийство) и накрая духовна смърт.

Така беше с Юда. Вината му беше истинска и ужасна. Той обаче не вярваше в Исус и беше осъден.

Този, който се покайва, вярвайки в Исус, скърби за ужасния грях, който е извършил и вярва, че само Бог може да му помогне. Той се обръща с вяра към Бога, изповядва греха си и гледа към кръста, където наказанието за него е прехвърлено върху Божия Син.

Той вярва в обещанието на Бог да прости на тези, които вярват в Сина Му и приема подарената милост на Божието опрощение. Тогава изоставя греха си и заживява в свободата на човек, получил прошка, а не със съжалението на този, за когото няма прошка.

Такъв беше Петър. Вината му беше истинска и ужасна. Той обаче вярваше в Исус и получи прошка.