Да мислим ясно, признавайки смъртта

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg

Английският текст е използван с разрешението на автора.

Според заръките на автора на статията ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Блог на Desiring God: Тайлър Кени, 12 май 2008

Проказата може да направи живота много по-прост. Когато са безнадеждно болни, хората често могат да развият яснота на ума, която да ги направи способни да направят неща за свое добро, от които преди са се страхували.

Помните ли четиримата прокажени от Самария? Градът беше под обсадата на сирийците и хората гладуваха до смърт. Четиримата бяха останали отвън портите, между града и сирийската армия.

Те обсъждаха: „Ако речем да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега да идем да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем.” (4 Царе 7:4)

Въпросът не беше дали ще умрат или не. Проказата беше направила отговора на този въпрос лесен и им беше помогнала да го разберат. Въпросът всъщност беше кога и къде ще умрат: следващата седмица в града, утре при портите или днес, в ръцете на враговете.

Те решиха, че враговете им не можеха да им сторят нищо по-лошо от това, което вече им беше отредено. За разлика от града и кожата им, враговете дори можеха да проявят милост към тях.

В този случай, пътят, който изглеждаше най-страшен, всъщност беше най-мъдрият и плодоносен за тях.