„И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи човеци. И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му и ги облече.
И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас…” (Битие 3:20-22а).
Вчера имахте възможност да разберете и оцените снизходителността на върховния съдия и благосклонността на Неговите думи. Видяхте също така различните наказания, наложени на виновните. Съблазнителят беше наказан по съвършено различен начин от тези, които се съблазниха; божията милост заблестя дори в присъдата срещу нашите първи родители. За нас беше от полза да присъстваме на този тържествен съд и да проследим всички подробности. Така разбрахме от какви блага Адам и Ева сами се лишиха чрез неподчинението си; осъзнахме още как грехът ги лиши от небесната слава и от ангелско съществуване. И на последно място, можахме да се насладим на търпението на Бога и да разберем какво голямо зло представлява слабостта, защото точно тя донесе на човека загубата на толкова скъпоценни предимства и го потопи в унизително падение. Ето защо ви умолявам да бъдем бодри и да внимаваме за себе си, за да може този провал да бъде за нас спасително предупреждение и наказанието да ни накара да бъдем мъдри и недоверчиви към съблазните. Ако този ужасяващ пример не ни накара да спрем да обиждаме Бога, ще бъдем много строго наказани, защото след всеки грях, който ни води до ново падение, заслужаваме да бъдем по-строго наказвани. На това ни учи прочутият доктор на народите, блаженият Павел, когато ни казва: „Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.” (Римляни 2:12) Смисълът на това изречение е, че към всички, които са съгрешили преди закона на благата вест, ще бъде проявено по-голямо снизхождение, отколкото към нас, които живеем под него. Ние заслужаваме по-тежко наказание, тъй като вършим грехове след като вече сме го получили. Защото всички, които са съгрешили без закон, ще загинат без закон; това обаче, че не са получили нито знание, нито помощ от закона, ще им даде предимство при наказанието. Всички, които са съгрешили под закон, ще бъдат съдени от закона; защото, както казва Павел, те са учили от него какво трябва да правят, а изобщо не са искали да следват предписанията му. За едни и същи грехове те ще бъдат наказани по-строго.
Нека да обясним пасажа, който току що прочетохме. „И човекът наименува жена си Ева, което означава живот, защото тя беше майка на всички живи човеци.” Забележете колко внимателно писателят ни предава подробностите. Така научаваме, че Адам дава име на жена си като я нарича Ева – живот – понеже е майка на всички живи човеци. Всъщност, тя е родоначалник на човешкия род, корен и начало на всички поколения. След това Мойсей отново ни запознава с добротата на Бога, Който не би оставил Своите творения да живеят в срамната голота, в която са изпаднали. И Господ Бог, казва той, направи за Адам и жена му кожени дрехи, и ги облече. Той действа както един добър Баща се отнася към дете прахосник. Този син е бил надарен с добър характер и отгледан с много грижи. В бащината къща се е радвал на огромно изобилие, носел е дрехи от коприна, имал е на разположение богато наследство. И ето че този излишък от благополучие му донася зло. Тогава Баща му му отнема цялото разнообразие от блага, държи го изкъсо и зависим, и заменя великолепните одежди с прости и обикновени дрехи, предназначени единствено да скрият голотата му. По същия начин, след като Адам и Ева са станали недостойни за бляскавата слава, която ги е покривала и освобождавала от всички нужди на тялото, Бог им отнема както блясъка, така и притежанието на всички блага, на които са се наслаждавали преди това ужасно падение. Въпреки това, съчувствайки им заради голямото им нещастие, виждайки ги засрамени от голотата, която не могат нито да покрият, нито да скрият, Той им направи дрехи от кожа и ги облече.
Ето докъде водят хитростите на дявола. От момента, в който дадем ухо на неговите внушения, той ни съблазнява чрез страстта към временни удоволствия и ни въвлича в бездната на греха. После ни изоставя, покрити със срам и объркани, като ни излага на показ пред всички и ни оставя на тяхната милост. Господ обаче, Който винаги мисли за спасението на нашите души, никога не е отвръщал очи от тъжното състояние, в което изпаднаха нашите първи родители и затова им е дал дреха, чиято простота да им напомня за падението им. И Господ Бог направи на Адам и Ева дрехи от кожа и ги облече в тях. Забележете с какво снизхождение се отнася Писанието към нашата слабост. Аз казах и повтарям, че винаги трябва да разглеждаме и разбираме словото по достоен за Бога начин. Трябва да приемем направата на тези дрехи като заповед те да съществуват. Бог е искал нашите първи родители да бъдат покрити точно с тях, за да не забравят никога непокорството си.
2. Слушайте богаташи; вие, които се възгордявате от работата на копринените буби и се кичите с превъзходни тъкани! Чуйте този урок по скромност, който Господ ни е дал още от първите дни на сътворението. С греха си човекът беше заслужил своята смърт и имаше нужда от дреха, за да покрие голотата си; Бог се ограничи с това да го покрие с кожена дреха. Така Той искаше да ни научи да избягваме разпуснатия и сладострастен живот и да предпочетем да прегърнем суров и строг живот. Богатите обаче, отблъснати от подобен безпощаден морал, ще ми кажат: И какво, нима искате да се обличаме в животински кожи? Изобщо не казвам това. Дори нашите първи родители не винаги са носили такива дрехи, тъй като Божията доброта никога не е преставала да бъде щедра и благодетелна. По този начин, от деня, в който Адам и Ева бяха подчинени на нуждите на плътта и загубиха сладкото си и ангелско съществуване, с което бяха създадени, Господ им разреши да тъкат вълна, за да си правят дрехи. Той беше съгласен, че човекът като разумно същество, трябва да бъде облечен и да не живее в срам и голота като животно. Така нашите дрехи ни напомнят за благата, които сме загубили и за наказанието, което е постигнало целия човешки род в следствие на непокорството на Адам и Ева.
Как да извиним този лукс, който отхвърля използването на вълната, за да носим само коприна и който тласка разточителството ни към превъзнасяне на бродериите от злато. Това вършат основно жените, които се отдават на тази суета. На тях казвам: Защо украсявате по този начин телата си? Защо се гордеете с пищни и безполезни неща? Значи забравяте, че дрехите са се появили в следствие на наказанието, наложено на първите ни родители. Апостолът казва още: „Да бъдем доволни, че имаме какво да ядем и да облечем.” (1 Тимотей 6:8) Трябва да ограничим нашите грижи до най-необходимото; достатъчно е тялото ни да бъде покрито, без да се тревожим дали сме красиви, нито за разнообразието на облеклото си. Нека да проследим разказа в Битие.
„И Господ каза: Ето Адам стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го отпрати от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет” (Битие 3:22,23). Тук Господ използва също изрази, съобразени с нашата слабост. Ето Адам стана като един от нас, да познава доброто и злото – каква простота на изразяването! Нека обаче да го разбираме в смисъл, достоен за Бога. Това ни напомня по какъв начин дяволът, чрез тялото на змията, излъга нашите първи родители. Той им каза: Ако ядете от тези плодове, ще станете като богове; и те ядоха с безумната надежда да станат равни с Бога. Ето защо Той, желаейки отново да ги накара да почувстват тежестта на греха си и измамността на надеждата си, каза иронично: Ето Адам стана като един от Нас.
Този горчив упрек беше насочен лично към Адам и можеше само да го накара да се смути. Все едно Бог му каза: Ти престъпи заповедта Ми, за да станеш равен с Мен. Добре! Получи това, което искаше, или по-скоро това, което не желаеше, но всъщност заслужаваше. Ти стана като един от Нас, познаващ доброто и злото. Дяволът беше казал на Ева, използвайки змията: Очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, познавайки доброто и злото. Бог добави още: И сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота и да живее вечно. Тук отново се проявява Божията милост; необходимо е обаче да се задълбочим в смисъла на тези думи, за да не пропуснем нещо и да открием скритите в тях богатства. Когато Бог даде заповедта на Адам, Той му разреши да яде от всички плодове с изключение на един и го заплаши със смърт ако се опита да го докосне. Изричайки тази заповед и тази заплаха, Бог не каза нищо за дървото на живота. Адам, тъй като беше създаден безсмъртен, би могъл според мен, тъй както разбирам този пасаж, да яде от плода на дървото както от всички други и би могъл да получи безсмъртие, тъй като не беше получил никаква забрана що се отнася до това дърво.
3. Ако някой от любопитство ме попита защо това дърво е наречено „дървото на живота”, ще отговоря, че човешкият разум е неспособен сам да разбере всички Божи дела. Знаем само, че на Бог Му е харесвало в земния рай човекът да има повод за да се покаже добродетелен като се покори или да бъде грешник, ако не се покори. Ето защо посади тези две дървета – на живота и смъртта, и каза така. Именно защото яде от второто дърво, противопоставяйки се на Божията заповед, човекът беше подчинен на смъртта. От момента, в който се докосна до забранения плод, той стана подвластен на смъртта и на всички несъвършенства и слабости на природата. Все пак, тази смърт според Божиите принципи беше по-скоро проява на милост, отколкото наказание; освен това, Бог не желаеше вече Адам да живее в земния рай. Той го изгони от там, като му показа чрез тази строгост, че действа, воден единствено от милост и в негов интерес. Това учение обаче изисква по-задълбочено проучване на текста.
И сега, за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, и да яде, за да живее вечно. Все едно, че Бог казва: Невъздържаността накара човека да престъпи Моята заповед и грехът му го подчини на смъртта. Ако днес посмее да се докосне до дървото на живота, ще придобие безсмъртие и никога няма да престане да върши грях. Ето защо, за него е по-добре да го изгоня от земния рай; по този начин ще му покажа по-скоро добрина, отколкото гняв и отмъщение. Така говори Господ и е вярно, че в наказанията Му, също като и в благодеянията Му, блести единствено Неговата милост. Ето как тежкото заточение на Адам се превръща в спасителен за него урок. Ако Бог не беше предвидил, че липсата на наказание ще направи хората още по-виновни, нямаше да изгони Адам от земния рай. Той направи това, за да попречи на техните пороци да се умножават и да затвори пътя на злото, което иначе нямаше да може да бъде спряно; Бог наказа Адам, изпълнен изцяло с милост към него. Той продължава да върши същото всеки ден по отношение на грешниците.
В Своята доброта и благодетелност, Той изгони човека от земния рай. И Господ Бог, казва Писанието, постави Адам извън градината на насладите, за да обработва земята, от която беше взет. Забележете точността на святия писател. Той ни учи, че Господ Бог оставя Адам извън градината, за да обработва земята, от която е взет. От този момент Божията присъда влиза в сила и човекът, изгонен от градината, е принуден да обработва земята. И не случайно Писанието добавя: „от която беше взет.” Да обработва земята, трябваше да бъде за него постоянен урок и повод за смирение, напомняйки му, че тялото му е направено от земна кал. Не е ли казано изрично: „За да обработва земята, от която е взет.” Това е и следствие от други думи, които Адам чу от Бога: „Ще ядеш хляба си с пот на челото си.”
Писанието ни учи и на какво разстояние от градината го постави Бог; то добавя, че Господ Бог изгони Адам и го постави да живее срещу райската градина. Нека да разберем как във всичките си дела Бог се проявява, изпълнен с милост, дори когато ни наказва. Така е и когато изгонва Адам. Ако го оставя да живее срещу градината, то е за да може всеки ден отново да чувства съжаление по предишното си положение и болката от настоящите си страдания. Без съмнение, тази гледка му носи тъга и огорчение и за него винаги е полезен урок. Тя го прави по-мъдър и бдителен и му пречи да греши. Съвсем обичайно е човек да злоупотребява с благата, на които се наслаждава и да се промени едва когато ги загуби. Опитът му открива грешките, нещастието го кара да оцени щастието, на което е изгубил право и да усети бедите, които го заобикалят. От Божия страна, да остави Адам срещу райската градина, беше знак за Неговото провидение и доброта, тъй като гледката на това място щеше да поддържа в него спасителни угризения. И накрая, за да го предпази от прекомерно привързване към живота и за да не влезе в градината и да яде от дървото на живота, според разказа на Писанието, приспособен към нашата немощ, „Господ постави един херувим, който размахваше светещ меч непрекъснато, за да пази пътя към дървото на живота.”
Нехайството, проявено от нашите първи родители при спазването на Божията заповед, стана причина Господ толкова внимателно да пази входа на рая. Справедливо е да отбележим, че прояви Своята доброта и милост не само когато изгони Адам, а и когато постави херувим със светещ меч на входа на градината, за да го пази. Не напразно се казва, че мечът се движеше непрекъснато. От това ние разбираме, че всички пътища, водещи към градината, бяха затворени и че пламтящият меч забраняваше приближаването до нея. Какви спомени навяваше обаче и какъв страх вдъхваше на Адам!
4. „И Адам позна жена си Ева” (Битие 4:1). Забележете кога точно се случи това – те имаха връзка едва след като бяха изгонени заради непокорството си. Преди това Адам и Ева живееха като ангели и не познаваха удоволствията на плътта. А как им се наложи да разберат за тях, тъй като в началото изобщо не бяха подчинени на нуждите на тялото! Ето така, по реда на това, което се случи, девствеността държи палмата на първенството; но когато слабостта на човека доведе до непокорството и греха, тя се оттегли, защото земята вече не беше достойна за нея. Тогава се установи законът на похотта и сладострастието. Мой скъпи братко, разбери какво представлява достойнството на девствеността. Тя е висша добродетел, трудно постижима за човешките възможности и сили, за да можем да я придобием и запазим без специалната Божия помощ. Всъщност, Исус Сам свидетелства, че девствените в тленно тяло са като ангелите. Садукеите, когато един ден Го изпитваха за възкресението, Му казаха:
„25. А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26. също и вторият, и третият, до седмият. 27.А след всички умря и жената. 28. И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха? 29. А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила. 30. Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като [Божии] ангели на небето.” (Матей 22:25-30).
Сега разбирате ли, че тези, които от любов към Исус Христос прегръщат святата девственост, водят на земята в тленно тяло ангелски живот? Колкото това състояние е по-велико и възвишено, толкова по-блестящи са короните, по-великолепни наградите и по-изобилни благата, обещани на всички, които прибавят към целомъдрието и непорочността, практикуването и на останалите добродетели.
Адам позна жена си, която забременя и роди Каин. Грехът беше влязъл в света чрез непокорството на първите ни родители и Божията присъда ги беше осъдила на смърт. Ето защо, Господ, Който се грижеше за запазването на човешкия род, позволи той да се разпространява чрез свързването на мъжа и жената. И Ева каза: Аз придобих син по Божията милост. Виждате ли как наказанието, наложено на жената, я направи по-добра и я запази? Защото тя не отдаде раждането на това дете на законите на природата. Тя приписа това на Бога и Му отдаде слава. Ето как наказанието се превърна за нея в полезен урок. Защото Аз добих син по Божията милост и го дължа по-скоро на Неговата доброта, а не на природата.
И после роди отново - брат му Авел. Раждането на втория син беше награда за истинската й признателност за първия. Защото Бог се отнася точно така с нас. Когато благодарим за първото благодеяние, той ни се отплаща с нови добрини. Ева стана майка за втори път, защото първия път тя разпозна намесата на Божията ръка. Тази плодовитост беше за нея голяма утеха след като грехът я беше обрекъл на смърт. Бог от самото начало искаше да намали суровостта на наказанието за нашите първи родители и така да изтрие образа на смъртта, скривайки го в картината на новите поколения. И наистина, поколенията, които се появяват едно след друго, са знак на безсмъртието. Писанието казва: „И Авел отглеждаше овце, а Каин обработваше земята. Така научаваме, че всеки от братята упражняваше различен занаят. Единият избра живот на овчар, другият се отдаде на земеделие.
„И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.” (Битие 4:3). Забележете светлината, която Бог беше посял изобилно в съзнанието на човека. Защото кой беше открил на Каин знанието за принасянето на жертвите? Гласът на съвестта му. Той принесе на Бога жертва от произведеното от земята, защото не можеше да не признае, че трябва да Му отдаде слава с плодовете на своя труд. Не че Бог имаше нужда от жертвите на Каин, но подобаваше да ги приеме, за да може Каин да Му засвидетелства своята признателност. Наистина, Бог, Който е самодостатъчен и не изисква нищо от нас, в безкрайната си доброта се принизява до нашата бедност и в интерес на спасението ни иска познаването на Неговите качества да ни бъде училище за добродетели.
И Авел също принесе първородните от стадото си. Предишният път не без основание ви казах, че Бог, който не проявява пристрастия, изследва желанията и награждава намеренията на сърцето. Точно в този случай този факт намира своето потвърждение. Ето защо, този пасаж от Битие заслужава внимателно и задълбочено изучаване и е добре да се отнесем сериозно към него, за да разберем какво точно е казано за Каин и Авел. Защото знаем, че в Писанието няма нищо излишно и всяка сричка, а дори и всяка буква, съдържат богато съкровище, така че винаги можем да извлечем от тях нравствен смисъл. И какво ни казва то? И след време Каин принесе принос на Господа от земните плодове, а Авел – първородните и най-угоените от стадото си.
5. Проницателният ум, само след едно просто прочитане, разбира смисъла на написаното. Аз обаче съм длъжник на всички, както и учението на благовестието е отправено към всички. Ще се опитам да обясня някои неща, за да можете по-добре да ги възприемете. Писанието казва, че Каин принесе на Господа принос от земните плодове. Авел избра за свой принос животни от стадото си. Той пожертва първородните и най-угоените от стадото. Само тези думи са достатъчни, за да ни покажат цялото почитание на Авел, защото той не просто принесе няколко случайно взети овце, а първородните – най-хубавите и ценните; и от тях избра най-угоените, т. е. най-добрите и най-прекрасните. Обаче относно приноса на Каин, Писанието не навлиза в никакви подробности; то се задоволява да каже, че той поднесе в жертва плодовете на земята и ни оставя да предположим, че беше донесъл първите, които му бяха попаднали пред погледа, като не пожела да избере най-хубавите.
Вече казах и няма да спра да повтарям, че ако Бог приема нашите жертви, то не е защото има нужда от тях. Той единствено иска да улесни нашите усилия да Му засвидетелстваме признателността си. Затова, когато човек принася в жертва благата, които Бог му е дал, е длъжен да избере най-доброто от тях. Иначе не би разбрал в каква степен Бог стои по-високо от него и каква чест му е оказана, когато изпълнява своите свещенически задължения. Забележи също така, скъпи братко, и си направи извод, какви сурови наказания заслужава християнин, който от малодушие пренебрегва спасението си. Искам да добавя, че никой лекар не беше обучавал Каин и Авел, никой не ги беше съветвал и никой не им беше внушавал да принасят жертва: единствено съвестта им ги беше предупредила, както и светлината, която Бог беше внесъл в ума на човека. Поради чистотата на намеренията Бог прие благосклонно жертвата на единия и отхвърли тази на другия поради злонамереността на волята.
Писанието казва: И Бог погледна благосклонно жертвата на Авел. Виждате ли как се изпълняват думите от евангелието: Първите ще бъдат последни и последните ще бъдат първи. (Матей 19:30) Този, който имаше предимството да бъде първороден и който първи поднесе жертвата си, беше поставен по-долу от брат си, защото намеренията му не бяха добри. И двамата принесоха жертви; но само за Авел Писанието казва: Господ погледна благосклонно Авел и даровете му. Какво означава погледна благосклонно? Бог одобри това, което Авел направи, похвали неговото намерение, увенча добрата му воля; с една дума – беше удовлетворен от поведението му. Защото, ние като човешки същества, когато искаме да кажем нещо за Бога, ако посмеем да си отворим изобщо устата, можем да говорим само по човешки. Но, о, чудо! Бог погледна благосклонно Авел и даровете му – жертвата, която беше принесъл от най-угоените и най-добрите овце. Тя идваше от чисто и искрено сърце. Бог беше благосклонен към даровете му, защото овцете бяха без недостатък - и поради намерението на този, който ги принасяше, и поради самите тях, защото бяха от първородните на стадото, най-угоените – откъдето и да го погледнем, изборът беше съвършен.
И Бог погледна благосклонно Авел и неговите дарове; а на Каин и на приноса му не погледна така. (Битие 4:5) Жертвата, принесена от Авел от чисто сърце и добра воля, беше приятна на Бога. Той я прие благосклонно и благоволи дори да го похвали. Бог нарече дарове приноса на Авел, за да почете по-добре искреността на намерението му. Но Той не погледна благосклонно нито Каин, нито жертвите му. Забележете с каква точност се изразява святият писател. Като казва, че Бог не погледна благосклонно Каин, той ни учи, че Господ не прие даровете; наричайки ги жертви, ни дава полезен урок. Думите и действията на Бога ни помагат да разберем, че Той изисква от нас жертви като външно свидетелство за това, което чувства душата ни и като публична изява на това, че Го признаваме за наш Господар и Създател, Който ни е направил от нищото. Всъщност, Писанието, което нарича дарове принасянето на няколко овце и жертви, принасянето на няколко от плодовете на земята, ни учи, че Господ търси чистотата на намеренията повече, отколкото се грижи, дали някой ще му жертва животни или плодове. Точно тази чистота направи жертвата на Авел приятна за Бога. Липсата й при Каин и наличието на противоположното състояние на душата му, стана причина за отхвърлянето на жертвата на Каин.
Необходимо е да разберем добре, по начин достоен за Божието величие, значението на думите Му: Бог погледна благосклонно на Авел и даровете му; но на Каин и на приносите му не погледна така. Те означават, че на единия, Бог даде да разбере, че одобрява добрата му воля, а на другия, че отблъсква неблагодарността му. Такова беше Божието поведение. Нека обясним и следващия стих. Затова Каин се разсърди твърде много и лицето му се навъси. От къде дойде тази силна тъга? От две неща: Господ отхвърли жертвата му и беше благосклонен към тази на Авел. Ето защо Каин се разсърди и лицето му се навъси. Тези две причини заедно утежниха мъката му. Господ отблъсна приноса му и прие този на Авел. Тъй като беше извършил грях, той трябваше да се покае и да се поправи; Господ винаги е изпълнен с милост и не мрази толкова греха в нас, колкото закоравяването ни в него. Каин обаче не си даде сметка за това.
6. Освен това, поведението на Бога показа както величието на милостта Му, така и превъзходната Му доброта и дори прекомерното Му, безкрайното търпение. Когато видя силно разсърдения и дори потопен във вълните на болката си Каин, Той не отвърна погледа Си от него, а си спомни, че към Адам се беше отнесъл с нежна привързаност, която трябваше да го улесни да получи прошка, след като беше извършил грях и която му отваряше вратите за смирено самопризнание когато му зададе въпроса: Адаме, къде си? В този случай виждаме отново как засвидетелства на този неблагодарник същата доброта и му протяга ръката Си на ръба на пропастта, за да го спаси. Той прави това, за да премахне трудностите по пътя на съжалението и покаянието и отправя към него думите: Защо си се навъсил, защо е намръщено лицето ти? Твоят принос беше добър сам по себе си, но не сгреши ли при избора на плодовете от земята? Укроти гнева си, той ще живее в теб и ти ще го победиш. Преценете внимателно, скъпи братко, тази снизходителна и необикновена доброта на Бога. Той видя, че Каин беше жертва на жестока мъка и черна ревност го беше нападнала внезапно. Бог побърза с милостивата си нежност да му предостави спасително лекарство. Освен това му подаде спасителната Си ръка, за да го изтръгне от вълните, които заплашваха да го потопят и удавят.
Защо си тъжен, му каза Той; и защо е намръщено лицето ти? От къде идват огромната мъка, дълбокото раздразнение, които се четат по лицето ти? Защо лицето ти е толкова намръщено? Коя е причината за тази меланхолия? Защо не се замисли върху това, което правеше? Нима мислеше, че принасяш жертвите си на човек, когото можеш да излъжеш? Защо пренебрегваш това, че изобщо нямам нужда от човешки дарове и че зачитам единствено намерението на този, който ги принася? Защо си ядосан? Защо е намръщено лицето ти? Сама по себе си , жертвата ти е добра, но не сгреши ли при избора на плодовете? Самата мисъл да Ми принесеш жертва е похвална; обаче лошият избор на плодовете, които принесе, ме накара да я отхвърля. Жертвоприношението изисква големи предпазни мерки и безкрайното разстояние което разделя Бог от човека, който го извършва, му налага изключително внимание при избора на приносите. Обаче ти не разсъди по този начин и принесе първите плодове, които ти бяха под ръка. Ето защо не благоволих в жертвата ти.
Недоброто ти разположение при приношението Ме накара да отхвърля жертвата ти; и обратно, заради чистотата на сърцето и превъзходния избор на жертвите приех тази на брат ти. Въпреки това, не побързах да те накажа и сега искам само да ти покажа греха и да ти дам добър съвет. Ако го последваш, ще получиш прошка и ще избегнеш ужасни нещастия. И какъв е този съвет? Ти извърши тежък грях; но Аз наказвам не толкова греха, а закоравяването в него; тъй като съм добър, не благоволявам в смъртта на грешника, а искам да се обърне и да живее. (Езекиил 18:27) Тъй като ти извърши грях, сега уталожи гнева си, успокой мислите си, премахни от ума си смущението и тревогата, изтръгни душата си от бурните вълни, които заплашват да я погълнат и най-вече, пази се да не извършиш още по-голям грях и да попаднеш в нелечимо отчаяние. Ти извърши грях, успокой яростта си.
Бог знаеше добре, че Каин ще се вдигне срещу брат си и затова се стараеше да предотврати това престъпно решение. Господ познава всички тайни на сърцата ни и Той разкри това, което движеше сърцето на Каин. Искаше и да го излекува с бащински съвети, говорейки му със снизхождение за престъпните му намерения. Той не пропусна нищо, което можеше да доведе Каин до по-добри чувства. За нещастие, Каин отблъсна изцелението и се потопи в бездната на братоубийството. Ти извърши грях, му казваше Господ, успокой гнева си. Без съмнение, Аз отхвърлих твоята жертва поради лошото ти разположение и бях благосклонен към тази на брат ти, защото намеренията му бяха чисти и правилни. Не си мисли обаче, че искам заради това да те лиша от честта и привилегиите на по-голям брат. Успокой гнева си, защото независимо, че почетох Авел и приех даровете му, ти оставаш по-големия и той ще ти бъде подчинен. Независимо че ти извърши грях, Аз поддържам привилегиите ти и правото ти на по-голям брат. Искам по-малкият ти брат да признава твоето върховенство и власт.
Не е ли възхитително с каква доброта Бог иска да промени яростта и раздразнението на Каин и с какви кротки думи се опитва да успокои неговата сприхавост! Той вижда вълнението и тревогата на сърцето му и не пренебрегва жестоките му и убийствени планове. Ето защо Бог опита да просветли ума му. За да върне спокойствието и яснотата в ума му, Той го увери, че брат му ще остане подчинен на него и няма да загуби властта си. Но тази благосклонност и доброта се оказаха безполезни. Каин не се възползва от това и продължи да упорства в озлоблението и ината си.
7. Спирам до тук, защото се страхувам, че една по-дълга реч ще умори ушите ви и че думите ми ще станат товар и досада за вашето добронамерено внимание. Завършвам, насърчавайки ви да не подражавате на този нещастник. Наш дълг е да се откажем от греха и да спазваме ревностно Божиите предписания, особено като имаме тези изключителни примери! От сега нататък кой би могъл да се извинява с незнанието си! Каин нямаше пред себе си никакъв пример, който би могъл да го удържи. При все това, беше осъден с това ужасно наказание, за което и ние знаем. Какво ще бъде наказанието на християните, преизпълнени с благодат, които вършат същите грехове и дори още по-големи! Не заслужават ли те вечния огън, червея, който не умира, скърцането със зъби, външната тъмница, пламъците на ада и всички изтезания, които неизбежно са запазени за тях? С какви извинения бихме прикрили нашето малодушие и нехайство! Нима не знаем какво трябва да правим и какво да пренебрегваме? Прочие, не нехаем ли за това, че тези, които водят благочестив живот ще получат корони на безсмъртие, а тези, които вършат зло, са предназначени за вечни мъчения? Заклевам ви, не правете нашите събирания безполезни, а превръщайте в дела думите, които чувате тук. Така, подсигурени от доброто свидетелство на съвестта ни и опиращи се върху християнската надежда, ще преминем бурното море на живота и ще пристигнем в пристанището на щастливата вечност. Там ще можем да се наслаждаваме на обещаните неизразими блага, които Господ е обещал на тези, които Го обичат! Ще можем да ги получим благодарение на състраданието и милостта на Неговия единствен Син, на Когото да бъдат, заедно със Святия и Божествен Дух славата, почитта и господството, сега и за винаги през вековете. Така да бъде.
Превод: Юлия Борисова