„А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин стана против брат си Авел и го уби.” (Битие 4:8)
Текстът, следващ този, който вчера обяснихме, днес ще ни предостави материал за обучение. Ще продължим да ви подкрепяме чрез книгите на Мойсей, или по-точно чрез пророчествата на Святия Дух, които Божията милост ни съобщава посредством Своя пророк. За по-голяма яснота, без да се отклоняваме от целта, ще припомним от любов към вас това, което вече ви изложихме до там, до където се спряхме вчера. Така ще можем да продължим и последователността в излагането на учението няма да бъде нарушена. Ние разгледахме темата за Каин и Авел; показахме чрез тяхната история и техните жертви пред Бога, че познаването на доброто, което трябва да вършим и злото, което трябва да избягваме, е неразделно свързано с природата ни; че Божественият Създател, Който е направил всичко, ни е дарил със свободна воля; че на разположението на сърцето си дължим осъждението или короната си; че то всъщност е причината, поради която жертвоприношението на Авел беше прието, а на Каин – отхвърлено; че ревността, която Каин изпита вследствие от това, го подтикна да убие своя брат; че след това отвратително злодеяние, Бог го подбуди да признае греха си, но болният отблъсна божието лекарство и това накрая привлече върху него тежкото наказание, за което вие вече знаете, като прибави към убийството и лъжа. Така се лиши от помощта отгоре, превърна се в пример, способен да държи в правия път тези, които щяха да дойдат след него. Разбрахме, че чрез присъдата, произнесена срещу Каин, Бог уведоми целия човешки род, сякаш казвайки му на висок глас: никой от вас да не извършва същото престъпление, ако не иска да изпита същото наказание. По този повод аз ви накарах да отбележите добротата на Господ, Който пожела чрез мъката, която наложи на Каин, не само да го поправи, но и да научи всички, които щяха да се родят след него, да се пазят от такова престъпление.
Нека продължим нататък и да разгледаме внимателно това, което блаженият пророк ни разказва днес, вдъхновен от силата и целомъдрието на Святия Дух. След като чу присъдата си, Каин излезе от Божието присъствие. Какво означават тези думи? Това, че Каин е лишен от Божията закрила заради отвратителната си постъпка. И той отиде да живее в земята Нод на изток от Едем. Святият писател ни посочва мястото, което Каин щеше да обитава от този момент нататък и ни показва, че то е недалеч от рая, за да може той завинаги да запази спомена за това, което се е случило с баща му след проявеното от него непослушание; за да си спомня също така, колко е голям собственият му грях и наложеното му наказание, заради това, че не можа да се възползва от примера на баща си и да бъде покорен. Дори мястото, на което живееше, напомняше постоянно с името си на него и потомците му безпокойството и треперенето, които бяха мъчение за земния му живот. Нод е еврейска дума, която означава нервност, безпокойство. Бог му заповяда да се установи там, за да може самото място непрестанно да го укорява за престъплението му, сякаш то е издълбано върху здрава колона.
Святото Писание продължава: И Каин позна жена си, която забременя и роди Енох. Тъй като хората бяха станали смъртни, имаха право да продължават рода чрез раждане на деца. Някой обаче може да каже: откъде Каин можеше да има жена? Писанието дори не споменава, че по това време е съществувала друга жена освен Ева. Нека не се учудваме, скъпи слушателю; никъде то не дава точното родословие на жените. Писанието винаги е било грижливо по отношение на излишното и споменава лично само мъжете, и то не всички, тъй като често се казва съвсем накратко, че еди кой си е „родил” синове и дъщери. Затова можем да вярваме, че след Каин и Авел, Ева е родила момиче, за което Каин се е оженил. В самото начало на този свят, поради необходимостта да се увеличава човечеството, е било разрешено на мъжете да се женят за сестрите си. Писанието, оставяйки ни да направим убедено тези предположения, се ограничава да разкаже, че Каин позна жена си, която забременя и роди Енох. И той построи град и го нарече на името на сина си Енох. Ето как, малко по малко, Каин стана находчив и съобразителен. Смъртните искат най-малкото да увековечат спомена за себе си чрез раждане на деца или построяване на градове, на които да дадат имената на децата си. Можем с основание да кажем, че тези неща са също и паметници на греховете на Адам и Ева и на отпадането им от първоначалната слава, на която се наслаждаваха и в която нямаха нужда от предпазни мерки. В началото те бяха в състояние, което не разрешаваше да ги постигне нито една от злополуките, от които сега се предпазваха.
И на Енох се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяил; Мехуяил роди Метусаил; и Метусаил роди Ламех. Ето как святият писател на бърз ход минава през родословието, като споменава само мъжете. Както и за Каин, той ни казва, че Енох е познал жена си, без да ни обяснява коя е тя. А за Ламех казва: И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата – Села. Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат добитък. Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта.
2. Забележете точността на Писанието. От него научаваме имената на децата от жената на Ламех, както и техните занимания: единият отглеждаше стада, другият измисли арфата и флейтата. Тъй и Села роди Тувал-Каин, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; Тук отново научаваме какво беше занятието на сина на Села: той беше ковач. Забележете как занаятите, полезни за живота на човека се раждат малко по малко. Първо Каин основа град и го нарече на името на сина си. После синовете му пасяха стада, обработваха метали и измислиха арфата и флейтата. … а сестра на Тувал-Каин беше Наама. В родословието се появява една дъщеря. Това е нещо ново, за което има тайнствено основание и което ще оставим за друго време, за да не прекъсваме нишката на нашата история. Текстът, който следва, е много важен, изисква всичките ни усилия, както и задълбочено изследване, за да бъде обяснен добре и да ни донесе ценни поучения.
И Ламех рече на жените си: Адо и Село, чуйте гласа ми, жени Ламехови, слушайте думите ми: Понеже мъж убих загдето ме нарани, да, юноша, загдето ме смаза. Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно. Моля ви, напрегнете цялото си внимание, отхвърляйки всяка светска мисъл, за да можем да изследваме внимателно тези думи; трябва да навлезем колкото можем по-дълбоко, за да съберем цялото съкровище, закопано на това малко място, без да изгубим нищо. И Ламех рече на жените си:Адо и Село, чуйте гласа ми, жени Ламехови, слушайте думите ми. Забележете първо колко е било полезно за Ламех наказанието на Каин. Той не чака някой друг да дойде и да го убеди, че е извършил грях. Без никой да го обвинява или укорява, той сам открива и изповядва това, което е извършил; разкрива пред своите съпруги големината на греха си и така почти изпълнява думите на пророка: Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав…(Притчи 18:17). За да поправиш греха си, не съществува по-добър начин от изповядването му. По-тежко от самия грях е, след като си го извършил, да не си признаеш. Братоубийството на Каин най-добре доказа това, защото когато Бог го разпитваше, той не само не си призна, но се осмели да Го излъже. Затова беше осъден да води дълъг и нещастен живот на земята. Паднал в същия грях, Ламех разбра какво беше направило по-тежко наказанието на Каин – това, че беше отрекъл грешката си. Ето защо, той повика съпругите си и без някой да го принуждава и да свидетелства срещу него, със собствената си уста, изповяда греховете си и сравнявайки престъплението си с това на Каин, сам определи присъдата си.
Виждате ли снизхождението на Бога, чрез което Той се грижи по всякакъв повод да покаже милостта Си – дори и в наказанията, които налага, така че те да имат ефект не само за този, на когото са наложени, но да са като спасително лекарство за всички, които искат да се възползват от него чрез добрата си воля? Какво друго би могло да подтикне Ламех да направи тази изповед, ако не споменът за бедите, изстрадани от Каин; спомен, който разтърсваше душата му? Затова той каза: …чуйте гласа ми, жени Ламехови, слушайте думите ми. Това означава: слушайте внимателно това, което ще ви кажа. Всичко, което ще споделя с вас не е маловажно. Ще ви открия скрити неща, които никой друг освен мен и окото, което винаги е отворено, не знае. Страхът, предизвикан от този свидетел, ме притиска и ме принуждава днес да ви открия това, което имах нещастието да извърша и да ви кажа на какво отмъщение се изложих чрез престъпните си действия; Понеже мъж убих загдето ме нарани, да, юноша, загдето ме смаза. Ако на Каин се отмъсти седмократно, то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно. Силни, много силни думи, които свидетелстват, че душата на този човек е между най-предразположените към покаяние. Той не само признава това, което е направил и разкрива убийството, което е извършил, но си налага и присъда, сравнявайки престъплението си с това на Каин. Той сякаш казва: Каква прошка заслужава този, който не се възползвал от примера на друг, за да стане по-добър; който, въпреки спомена за наказанието, наложено на първия убиец, си е позволил да извърши две убийства? Понеже убих мъж загдето ме нарани, да, юноша, загдето ме смаза. Сякаш казва: причиних по-малко зло на тези, които убих, отколкото на себе си. Това, което постигнах е неизбежно наказание, защото извършените от мен големи престъпления са непростими. Ако Каин само за едно убийство заслужи седем отмъщения, аз си осигурих седемдесет пъти по седем. Защо стана така? Защото, въпреки че Каин беше убиец и дори братоубиец, той нямаше примера на друг човек, посмял да извърши подобно престъпление и наказан за него, и който да си беше навлякъл гнева на Бога. Според мен това се две, утежняващи вината обстоятелства, защото той имаше двойния пример на престъплението и наказанието, а не беше постъпил по-добре. Такъв човек трябва да понесе седемдесет пъти по седем отмъщения и въпреки това няма да бъде достатъчно наказан.
3. Виждаш ли, скъпи слушателю, как Бог е създал нашата воля свободна и господарка на собствените си решения и присъди; как нашето нехайство е причина да падаме и как щом искаме да бъдем бдителни, знаем и умеем да различаваме ясно дълга си? Кажете ми, кой е подтикнал този човек да направи такава изповед? Никой, освен съвестта, този неподкупен съдия. След като, следвайки склонността на злата си природа, беше виновен в изпълнението на подобен план, съвестта беше заговорила в него, издигайки гласа си срещу сериозните му престъпления, показвайки му колко наказания си беше навлякъл. Грехът, още преди да бъде извършен, помрачава мисълта и измамва ума. Когато вече е факт, ние виждаме ясно колко е нелепо тава, което сме извършили. Бързото и безсмислено удоволствие отлита, оставяйки след себе си продължителна болка. То отлита, отнасяйки благородната сигурност, носеща радост на съвестта, като я замества със срама, в чиято бездна потъва нещастният грешник. Добрият Бог ни е дал този вътрешен обвинител, за да не ни напуска никога, да вика силно без да спира, искайки ни сметка за престъпленията ни. За да се убедим в това, не ни е необходимо нищо друго освен опита. Идолопоклонникът, прелюбодеецът няма защо да се учудват – за тях няма вече спокойствие; благодарение на този енергичен и неуморим обвинител. Те се плашат защото са подозрителни, страхуват се от сенките, страхуват се от тези, които знаят и от тези, които не знаят; душите им са обхванати от нестихваща буря, от вълни, следващи една след друга. Сънят им вече не е спокоен, обхванати са от страх и ужас. За тях няма отдих, нищо не облекчава вътрешните им терзания – нито сладостта на ястията, нито очарованието на приятелската беседа. След тази зла постъпка, на която дори няма свидетели, те са като хора, постоянно носещи в себе си един палач, който винаги ще ги бичува. Тези са наказанията, които търпят без да ги съди друг съдия, без друг обвинител, освен собствената им съвест.
И ако все пак виновният иска да се възползва от предупрежденията на съвестта, да прибегне към изповед на греховете си, да покаже раните си на духовния лекар, Който го очаква, за да го излекува, а не за да го укорява, ако иска да получи Неговите лекарства, да остане насаме с Него, без свидетели и без да скрива нищо, ще получи бързо и лесно премахване на греховете си. Ето, Ламех не се е отказал да осъди пред жените си убийствата, които е извършил. Достойни ли ще бъдем за прошка ние, които не искаме да осъдим греховете си пред Този, Който знае и най-незначителните от тях? Той не пренебрегва нищо и иска да се изповядаме, но не за да узнае греховете ни. Бог знае всичко още преди да се е случило. Той заповядва да се изповядаме, за да можем ние сами да осъзнаем грешките си и да докажем добрата си воля към Него. Необходимо ли е за тази цел да предприемаме дълги пътувания или да правим големи разходи? Лечението ни ще бъде ли мъчително и болезнено? Напротив, изцелението става без никакви разноски, бързо и безболезнено. Божественият Лекар приспособява степента на лечението към добрата воля на този, който идва при Него, за бъдат излекувани раните му. Нека този, който иска бързо да възстанови здравето си и да се погрижи за раните на душата си, да дойде при Лекаря с трезва и бдителна душа и освободен от всички светски грижи, да пролее обилни сълзи, да покаже голямо усърдие, да има твърда вяра и пълно доверие в знанията на Лекаря и ще възвърне бързо здравето си. О, Лекарю, пред чиято доброта бледнее тази и на най-нежния баща! Има ли нещо по-безболезнено и леко от това, което Той изисква от нас – разкаяние на сърцето, душевна мъка, признаване на грешката, постоянно усърдие? Неговата милост не се състои само в това да излекува раните ни, но и да изтрие и най-малката следа от тях. Били сме смачкани от тежестта на хиляди грехове и Той ни оправдава. Каква безкрайна милост и несравнима доброта! Един грешник идва, изповядва греховете си, иска прошка за тях, показва твърдото си решение в бъдеще повече да не греши и ето, той е оправдан. И за да не се усъмните в това чудо, чуйте думите на пророка: Подсети ме, за да се съдим заедно; представи делото си, за да се оправдаеш (Исая 43:26). Той не казва просто: кажи греховете си, а добавя: представи първи, което означава да не чакаш друг да те обвини и да те убеди; изпревари обвинението, побързай да вземеш думата, затвори чуждата уста, която ще говори против теб.
4. Забелязвате ли милосърдието на съдията? В човешките съдилища, ако един обвинен има подобно поведение и изпреварвайки доказателствата признае това, което е извършил, може би ще си спести разпитите и изтезанията, при положение, че съдията е милостив; обаче със сигурност няма да го подмине присъдата, която го осъжда на последното мъчение. Добротата на Бога, този милостив Лекар на нашите души, е безкрайна и милосърдието Му е несравнимо. Ако вземем преднина пред противника си, пред дявола, който ще ни обвинява в последния ден и който ни обвинява още в този живот, ако направим своята изповед преди да се изправим пред съда, ако сме обвинители на самите себе си, ще изпитаме милостта на Върховния Съдия. Той няма да се задоволи само да ни прости, а ще запише имената ни сред тези на праведните.
Ламех не беше се учил от никакъв закон; не беше чувал пророци, не се покоряваше на никакво външно увещание; разчиташе единствено на съвестта си, за да му показва тежестта на греховете и този вътрешен глас все пак беше достатъчен за да изтръгне от него признание и осъждение за това, което беше направил; какво извинение имаме ние, че не сме показали със загриженост раните си на този милостив Лекар, Който не изисква от нас нищо друго, за да ни излекува! И ако не направим тази изповед точно сега, по време на поста, който ни предоставя тази благоприятна възможност, чрез мира, който ни е донесъл в мислите, чрез липсата на каквато и да е чувственост в нас, кога ще го сторим? Кога ще влезем вътре в себе за да се справим с проблемите, които тежат на съвестта ни? Нека да бдим и да бъдем трезви, нека се посветим изцяло на това важно дело и грижливо, със силата на постоянството си да предотвратим едно толкова строго наказание – да се спасим от огъня на ада. Трябва да се трудите точно сега, по време на постите, които ви осигуряват повече възможности чрез обучението, което имате всеки ден.
Прекъсвайки описанието на родословието на Ламех, Писанието се връща към Адам и Ева като казва: И Адам пак позна жена си; и тя роди син, когото наименува Сит, защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, понеже Каин го уби. Написано е …тя роди син, когото наименува Сит. Ева не се задоволява само даде име на сина си, но добавя: Бог ми определи друга рожба вместо Авел, понеже Каин го уби. Забележете загрижеността, която проявява тази майка когато дава име на детето си, за да увековечи спомена за това ужасяващо престъпление. За да могат следващите поколения да научат за убийството, извършено от Каин, тя казва: …вместо Авел, понеже Каин го уби. Думи на майка, наскърбена до болка, разстроена от спомена за едно тъжно събитие; думи, изразяващи милостта на Бога към сина, който й изпраща; думи, които са напечатали завинаги в името на новородения престъплението на другия син. И наистина, какъв горчив траур е причинил на своите родители Каин когато е вдигнал ръка срещу брат си и те са видели простряно на земята и лишено от живот детето, което така нежно са обичали. Адам беше чул присъдата си добре: …понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш; и още: В деня когато ядете от дървото, ще умрете; до този момент обаче нашите първи родители още не бяха видели смъртта. Каин, подтикнат от омраза към брат си и от завистта, която го разяждаше отвътре, се нахвърли върху Авел, уби го и така поднесе на родителите си ужасяващ спектакъл. Ето защо майката, на която раждането на друго дете щеше да отнеме малко от тежестта на траура й, благодари на Бога за дадената утеха; от друга страна обаче, тя пожела да увековечи спомена за братоубийството, наказвайки на свой ред виновния с ново и тежко наказание.
Виждате ли какво зло е грехът? Той слага публичен печат на срам и нечестие върху тези, които го извършват. След като лиши Каин от небесна подкрепа, той го направи играчка в ръцете на всички. Забележете как заради отвратителния си грях, Каин стана омразен дори за собствените си родители, които поради естеството си, по принцип са силно привързани и нежни към децата си. Нека избягваме този грях, който ни обгражда с толкова злини и да прегърнем благочестието, което ще ни осигури небесното благоволение и ще отдалечи от нас наказанието.
Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава човеците започнаха да призовават Господнето Име. Вижте по какъв начин хората малко по малко придобиват навик да засвидетелстват пред Бога чрез имената на децата си признателността си към Него. Писанието ни разказва, че Сит имаше син, когото кръсти Енос; след това, за да обясни значението му, добавя: Тогава човеците започнаха да призовават Господнето име. Освен това, чрез Сит, Енос и техните потомци блаженият пророк започва да установява родословието им. От този момент нататък, след сведенията за Ламех, той оставя на страна Каин и наследниците му. Каин е загубил предимството си на първороден син. Това се случи заради неговата лошотия и заради нея той и следващите му поколения са изключени от списъка. Обратно на това, Сит получи поради благочестието си първенство, което му беше отказано по природа. Правото на първородство му беше прехвърлено за сметка на природата, защото беше склонен да върши добро и наследниците му имаха честта да образуват родословието на първите прадеди на човечеството. Енос беше наречен така заради доверието му и желанието да призовава Господнето име. Тези, които произлизат от него, ще носят същото име. Тук нашият блажен пророк прекъсва разказа си и още веднъж се връща към началото, за да започне друго повествование.
5. Нека да не започваме обаче нова глава, за да не стане прекалено дълъг нашият урок и да излезе извън нормалните граници. Нека по примера на святия автор да спрем на това място и ако Бог разреши, да оставим за друг път обяснението на това, което следва. Сега бих искал да ви насърча да се възползвате все по-пълно от това обучение, да изследвате и изпитвате себе си всеки ден, задавайки си сами въпроса какъв плод сте извлекли от подобен урок. Не се задоволявайте само с това да чувате думите ни, без да им разрешите да проникнат по-дълбоко; отворете сърцата си, за да заживеят в тях, укрепени и силно всадени чрез размисъл. Бих искал също така да не се задоволявате със знанието, което сте получили, а да станете учители на другите, за да ги предупреждавате и да ги водите в пътя на благочестието не само чрез думите си, но най-вече със своя пример. Помислете си, че ако искате, всеки път когато идвате тук, можете да отнесете със себе си някакъв плод, да поправите лошите страсти, които ви мъчат; за съвсем кратко време можете да достигнете до същността на благочестието. В нашите поучения никога не забравяме да ви внушим началата на съвършения живот, за да можете да изкорените от душите си страстите, които носят смърт: гняв, ревност, завист. След като ги премахнете, вашата любов, развратена от богатствата, ще се поправи по-лесно и когато накрая това стане, ще ви бъде по-леко да се избавите от нечестивите си мисли и от нечистите намерения на въображението.
Корен на всички злини е любовта към парите (1 Тимотей 6:10). Ако отсечем корена, ако изцяло го изтръгнем, след това ще стигнем още по-лесно до клоните. Аз също ще потвърдя: да, силната страст към богатството е крепостта на злините, укрепения център на всички грехове; ако искаме да тържествуваме над нея, ще ни бъде лесно да се освободим от всички гибелни страсти, произлизащи от нея. Не си мислете, че да презрем богатството е страшно и трудно дело. Виждам как много хора, заради лекомисленото удоволствие да се отдадат на суетата си, жертват такива огромни суми за нищо или по-точно, за да спечелят благоразположението на безчестното множество, на парцаливото простолюдие, което задръства площадите на града, благоразположение, което се разсейва преди да е дошла вечерта, което често предизвиква толкова огорчения докато трае деня. Разсъждавам и за другите езичници, които изпитват такава страст само за да се прославят и се отказват от всичко, което притежават, за да се радват на човешка слава. Те си запазват само едно старо палто с едно копче, примиряват се да прекарат живота си така, понасяйки цялата тази мъка и нищета, защото се надяват по този начин да получат известност сред хората. Когато разсъждавам за тези неща, не зная какво оправдание имаме, на каква прошка можем да разчитаме ние, които нямаме смелостта да си наложим дори най-леките жертви, за да изпълним Божиите заповеди и така да получим безсмъртна слава. Ние правим много по-малко от тези хора и все пак, каква голяма разлика има в наградите, които печелим! Те правят големи жертви, за да станат известни сред хора, подобни на тях, а ние не желаем да дадем и най-малката милостиня на бедния в името на нашия Господар, Този, на Когото дължим всичко, Който ни обещава още неописуеми блага!
С какви очи ще погледнем нашия Съдия, след като сме пренебрегнали толкова лесна заповед? Не искам от вас да се откажете от всичките си блага. Наслаждавайте се на изобилието, което имате и когато нуждите ви са задоволени, използвайте за добро излишното и ненужно за вас; разпределете излишъка между тези, които страдат от глад, които треперят от студ и чрез тях го изпратете в родината си, където съвсем скоро ще го намерите отново. Тези нещастни хора ще ви послужат да превозите богатствата си в друг свят. Когато пристигнете там, ще ги намерите съвършено запазени, ще живеете в изобилие, благодарение на благата пренесени по този начин и дори умножени от Божията доброта. Нима това е нещо изключително трудно, отнемащо много сили и мъчително за изпълнение? Този превоз се извършва без товарни животни, охрана и без големи приготовления. По пътя няма крадци, които да ограбят изпратеното от вас. Това, което слагате в ръцете на бедните е на сигурно място, защото го оставяте в Божията ръка. Тя ще запази вашия влог непокътнат и когато влезете в страната си, ще ви го върне. Божията ръка ще ви върне всичко с похвала, с корони, с пълнотата на безграничното щастие. Изсипвайте богатствата и спестяванията си в пазвите на бедните. Нека да сеем докато е време, за да пожънем, когато дойде жътва. Да не пропуснем благоприятното време, защото напразно ще съжаляваме за нашето нехайство.
Нима ако Бог ви е дал повече отколкото на другите, то е за да използвате това, което ви остава след като употребите една част за себе си, за да го трупате по таваните и в сандъците си? Не, не е така. Както казва апостолът, Той иска нашето изобилие да помогне на бедните ви братя (2 Коринтяни 8:14). Може би вие използвате тези блага повече, отколкото е разрешено, пръскайки парите си за наслаждения, дрехи, луксозни неща от всякакъв вид, за роби и различни животни? Бедните не искат такива неща. Това, което очакват от вас, е да облекчите глада им, да им дадете хляб за всеки ден, да им осигурите други необходими за живота неща, за да не умрат; вие обаче, не благоволявате да направите това! Трябва да се замислите, че през повечето време, внезапно и изпълнени с голямо вдъхновение, давате всичко, което сте събирали, понякога на непознати или дори на врагове. И какво остава за вас? Греховете, които сте извършили докато сте събирали тези блага; тези грехове са единственото нещо, което отнасяте със себе си. И какво ще кажете в този ужасен ден? Как ще се оправдаете, че сте се отнесли с такова пренебрежение към делото на вашето спасение? Затова, вслушайте се в съветите ми и, докато е още време, разпределете излишните си богатствата между бедните. Този е начинът да си осигурите спасението, а в другия свят, в замяна на нетрайните си богатства, да получите безсмъртни блага. Пожелавам това на всички вас, чрез благодатта и милостта на нашия Господ Исус Христос, на когото да бъдат заедно с Бог Отец и Святия Дух слава, сила и почит, сега и завинаги, и във вековете. Така да бъде.
Превод: Юлия Борисова
Декември, 2008