Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

 

…и никого по пътя не поздравявайте

 

Идете: Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща и никого по пътя не поздравявайте.

(Лука 10:3,4).

 

Всеки, който е запален от Божията любов, вече ненавижда всичко, което попада пред очите на плътта му. Въоръжен с други очи – очите на вярата, той не вижда нищо друго освен невидимите неща, мисли единствено за тях и върви по земята като гражданин на небето. Каквото и да върши, нищо човешко не го спира по пътя му към добродетелта. Който има в себе си тази любов, вече не забелязва великолепието на настоящия живот; трудностите и неравностите по пътя нямат значение за него. Той постоянно лети, устремен към своята родина. Така и земните бегачи в устрема си не виждат предметите пред себе си, тъй като са посветени единствено на своето бягане; и колкото и многобройни да са злополуките, които срещат по пътя, те лесно подминават всички неща, бързайки да достигнат до поставената цел. Също и този, който бърза да извърви пътя до добродетелта, който бърза да се изкачи от земята на небето, оставя зад себе си всичко видимо. Отдаден е само на своя път, без никога да се спира, без да си разрешава да се разсейва, независимо какво виждат очите на тялото му, докато не успее да се покатери до върха. С такава гореща храброст ужасните неща от настоящия живот ни изглеждат низки и достойни за презрение. Който има в себе си такова сърце, не се страхува от меч, от пропасти, от зъбите на кръвожадни животни, от мъчения, ликтори и други зловещи неща в този живот. Виждайки въглищата в жаравата, приготвена за мъчение, той вярва, че вижда прерии, прелестни градини и продължава по пътя си. При вида на други мъчения той не отслабва и не отстъпва; любовта към бъдещите блага е преобразила душата му; тялото му е като дреха, която е облякъл случайно и която няма никакво значение за него. Той се е издигнал толкова над усещанията на тялото, че небесната благодат, пазейки душата му, я предпазва от всяко посегателство и я прави нечувствителна за болките на плътта.

 

(Йоан Златоуст, Проповеди върху Битие, 28 проповед, 6, предпоследен абзац).

 

Превод: Юлия Борисова
Януари, 2009

 

Free Web Hosting