От деветте беседи за покаянието принадлежността на първите шест (от 1-ва до 6-а включително) на свети Йоан Златоуст не подлежи на съмнение; те са били произнесени в Антиохия, но коя година и в какъв ред една след друга – не е известно; първата беседа, както се вижда от заглавието й и от самото начало, е произнесена от свети Йоан Златоуст след връщането му от селото, където се оттеглял от Антиохия за възстановяването на здравето си.
Знаете ли откъде неотдавна започна нашето слово и къде завърши, или от какъв предмет до какъв бе доведена предишната беседа? Вие, мисля, сте забравили къде завърши нашето слово; а аз зная, и не ви обвинявам в това, не ви осъждам. Всеки от вас има жена, грижи се за деца и ръководи домашни дела; едни са заети със служба във войската, други са занаятчии; с една дума: всеки от вас се грижи за различни нужди. А ние с това *[т.е. с проповядването] имаме работа, с това се занимаваме и в това прекарваме времето си. Може би не бива да ви порицаваме за това *[т.е. за непомненето на предмета от предишната неделя], но трябва да ви хвалим за ревността - задето нито една неделя не ни напускате, но оставили всичко, идвате в църквата. Именно това е най-голямото украшение на нашия град - не неговият шум, не предградията, не позлатените къщи и трапезариите, но ревностните и бодри жители. И добрата порода дървета познаваме не по листата, но по плодовете. Ние се отличаваме от безсловесните животни именно с това, че имаме (дар) слово, обясняваме се чрез слово и обичаме словото. Човекът, необичащ словото, е много по-глупав от животните: той не знае защо е почетен (с дар слово) и откъде е получил такава чест. Добре е казал пророкът: човекът, който е в чест, не разбра, доближи се до несмислените животни, и се уподоби на тях (Пс. 48:13 - слав.). Ти си човек, надарен със слово, и не обичаш словото? Кажи ми, какво извинение ще имаш? Затова от всички други вие сте най-незаменими за мен, защото като на криле се стичате да слушате словото за добродетелта и поставяте всичко по-ниско от Божествените речи. Така и ние да се заемем с предмета и да продължим беседата за това, за което говорихме неотдавна: аз съм ви задължен и охотно ще изплатя дълга, защото това ми дава не бедност, а богатство. В светските дела длъжниците бягат от заемодателите, за да не изплатят (дълга); а аз тичам (след вас), за да го изплатя - и напълно справедливо, защото в светските дела изплащането на дълга причинява бедност, а при словото това изплащане поражда богатство. Например: аз дължа пари на някого; ако ги върна, те не могат да бъдат и при него, и при мен; не, те са си отишли от мен и са дошли при него. Но ако заплатя словото, то се намира и при мен, и при всички вас. Ако задържа словото и не (го) предам, тогава аз съм беден, а когато го заплатя, тогава ставам по-богат. Ако не заплатя словото, тогава само аз съм богат; а ако го заплатя, получавам плод заедно с всички вас.
И така, да отдадем дълга. Какъв е този дълг? Неотдавна разсъждавахме за покаянието и казахме, че има много и различни пътища на покаяние, за да бъде спасението леко за нас. Ако Бог ни беше дал само един път на покаяние, ние бихме започнали да се оправдаваме така: не можем да вървим по този път, не можем да се спасим. Но ето, за да ти отнеме този предлог, Той ти е дал не само един път, или два и три, но много и различни, та чрез тези много пътища да направи възлизането на небето леко за теб. Също така казахме, че покаянието не е трудно, и че в него няма никаква тежест. Ти си грешник? Влез в църквата и кажи: аз съгреших - и ще загладиш греха. Като пример посочихме и Давид, който съгрешил и загладил греха. След това предложихме и друг път, тоест плача за греха, и казахме: какъв труд има тук? Не е нужно нито да харчим пари, нито да изминаваме дълъг път, нито да вършим нещо друго подобно, а трябва само да поплачем за греха. Тук приведохме от Писанието това, че Бог изменил Своята присъда за Ахаав, защото той заплакал и се опечалил; и Сам (Бог) казал това на Илия: виждаш ли как Ахаав ходеше в скръб и печал пред лицето Ми? Няма да извърша според Моя гняв (3 Цар. 21:29). Посочихме и трети път на покаяние, и представихме от Писанието фарисея и митаря - тоест, че фарисеят, похвалил се надменно, се лишил от праведност, а митарят, показал чувство на смирение, излязъл с плод на праведност и без да е положил никакъв труд, станал праведен - дал думи, а получил дела. Сега ще продължим по-нататък и ще покажем четвърти път на покаяние. Какъв е този път? Това е милостинята, царицата на добродетелите, скоро въвеждаща човеците в небесните сводове, най-добрата защитница. Велико дело е милостинята; затова и Соломон възкликва: велико дело е милосърдието, и велик е човек, който прави милостиня (Притч. 20:6 - слав.). Велик е полетът на милостинята: тя разсича въздуха, преминава луната, издига се по-високо от слънчевите лъчи, достига до самите небеса. Но тя не спира там; напротив, преминава и небето, обхожда и сонмовете ангели, и ликовете на архангелите, и всички горни сили, и застава пред самия царски престол. Научи се на това от Писанието, което казва: Корнилие, твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога (Деян. 10:3, 4). А думите пред Бога означават следното: макар и да имаш много грехове, но тъй като милостинята е твоя защитница, не се бой; нито една от горните сили не я спира; тя изисква необходимото, имайки в ръце собственото си ръкописание. Това е глас на Самия Господ, че каквото някой е сторил на едного от тия малките, на Мене го е сторил (Мат. 25:40). Така, колкото и други грехове да имаш, твоята милостиня превъзхожда всичко.
2. Нима не знаеш от Евангелието притчата за десетте девици, как нямащите милостиня, макар и да се подвизавали в девство, останали извън брачния чертог? Имало, казва (Писанието), десет девици, пет неразумни и пет мъдри; мъдрите имали елей, а неразумните нямали, затова светилниците им започнали да гаснат. Неразумните отишли при мъдрите и казали: дайте ни елей от вашите съдове (Мат. 25:1-8). Срамувам се, червя се и плача, когато слушам за неразумните девици; червя се, когато слушам, че те били наречени така след толкова големи добродетели и подвизи на девството, след като се издигнали с тяло на небето и подражавали на горните сили - понесли зноя и победили пламъка на сладострастието. След това те били наречени неразумни - и справедливо, защото като изпълнили голямото, те били победени в малкото. И дошли, се казва, неразумните, и казали на мъдрите: дайте ни елей от вашите съдове. А последните отговорили: не можем да ви дадем, за да не би да не стигне и нам и вам (ст. 8 и 9). И те извършили това не от жестокост и злоба, но поради стеснените обстоятелства на времето - тъй като очаквали идването на Жениха. Неразумните имали светилници, но в светилниците на мъдрите имало елей, а в техните нямало. Нали девството е огън, а милостинята - елей. Затова, както огънят гасне, когато не му се долива елей, така и девството гасне, когато няма милостиня. Дайте ни елей (казали неразумните) от вашите съдове. А мъдрите в отговор им казали: не можем да ви дадем. Това било казано не от злоба, а от страх: да не би да не стигне и нам и вам - да не би, когато всички се стремим да влезем, да останем всички (извън брачния чертог). По-добре идете и си купете от продавачите. А кои са продавачите на този елей? Бедните, просещи милостиня пред църквата. А за колко (се продава) той? За колкото искаш: не определям цена, за да не се позоваваш на бедността. Колкото имаш, за толкова и купи. Ти имаш един обол (най-дребна монета)? Купи небето, не защото небето е евтино, а защото Господ е човеколюбив. Нямаш и обол? Подай чаша студена вода. Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода заради Мене, няма да изгуби наградата си (Мат. 10:42). Предмет на покупка и продажба е небето, а ние нехаем! Дай хляб, и вземи рая; дай малко, и вземи много; дай смъртно, и вземи безсмъртно; дай тленно, и вземи нетленно. Ако имаше панаир, и на него се продаваха евтино и в голямо количество храни, и можеше да се спечели много на ниска цена: вие не бихте ли разпродали имуществото си, и оставили всички настрана, не бихте ли взели участие в този търг? И ето, където е тленното, там вие показвате такава ревност; а където става дума за безсмъртното, там сте толкова нерадиви и безгрижни? Дай на бедния и - нека сам ти да мълчиш - хиляди уста ще заговорят в твоя защита, защото милостинята ще стане и ще (те) защити: милостинята е откуп за душата. Затова, както пред църковните врати стоят съдове, пълни с вода, за да миеш ръцете си, така вън от църквата стоят бедни, за да умиваш ръцете на душата си. Ти си умил чувствените си ръце с вода? Умий ръцете на душата си с милостиня. Не се позовавай на бедността. Вдовицата и при крайна бедност въвела в дома си Илия и бедността не й попречила, но тя го приела с голяма радост; затова и получила достойни плодове и събрала жътва от милостинята. Но може би слушателят ще каже: дай ми Илия. Защо търсиш Илия? Давам ти Господа на Илия, и ти не Го храниш: а как би приел Илия, ако го бе намерил? Христос, Господ на всички, е казал: който е сторил това на едного от тия жалките - на Мене го е сторил (Мат. 25:40). Ако царят покани някого на вечеря и когато застанат слугите, им каже: благодарете му много за мен; той ме нахрани и ме прие в дома си, когато бях в бедност, той ми оказа много благодеяния по време на нужда - не би ли похарчил всеки всичките си пари за този, на когото царят е изказал благодарност? Не би ли се постарал всеки да се сближи и сдружи с него?
3. Виждате ли силата на (царската) дума? Ако при царя, който е човек, тя има такава чест, то представи си, че Христос в онзи ден пред ангелите и пред всички сили, обяви: този човек на земята Ме въведе в своя дом; той Ми оказа множество благодеяния; той прие Мен - странника. След това си представи дръзновението (на този човек) пред ангелите, радостта сред небесните чинове. За когото Христос свидетелства, как той да няма дръзновение пред ангелите? И така, братя, велико дело е милостинята. Да я обикнем - защото няма нищо, равно на нея; тя може и да заглади греховете, и да избави от съд. Ти мълчиш - а тя стои и защитава; или по-точно, когато ти мълчиш, хиляди уста благодарят за теб. Колко блага произлизат от милостинята, а ние нехаем и не се грижим за нея? Дай, според възможностите си, хляб. Нямаш хляб? Дай обол. Нямаш обол? Дай чаша студена вода. Нямаш и това? Поплачи с нещастния, и ще получиш награда - награда не за принудителното, а за свободното дело. Но ето, беседвайки за това, ние забравихме за девиците; да се върнем към предмета. Дайте ни, казват те, елей от вашите съдове. Не можем да ви дадем, за да не би да не стигне и нам, и вам; идете и си купете от продавачите. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът и тези, които имали запалени светилници, влязоха с него на сватбата, и вратата на брачния чертог се затвориха. Дошли и петте неразумни и започнали да чукат на вратите на чертога, и да викат: отвори ни; но в отговор чули гласа на младоженеца отвътре: идете си от мен, не ви познавам (Мат. 25:8-12). И така, след толкова големи трудове, какво чули те? Не ви познавам. Това значи, както казах, че те напразно и без полза придобили за себе си голямото богатство на девството. Помисли, те били отхвърлени след толкова големи трудове, след като обуздали невъздържанието, след като подражавали на небесните сили, след като се надсмели над житейските дела, понесли големия зной и преодолели преградите, след като се издигнали от земята на небето, не разрушили печатите на тялото, придобили великата красота на девството, влезли в съревнование с ангелите, потъпкали желанията на плътта, забравили за природата, в тяло извършили свойственото на безплътните, след като придобили великото и несъмнено богатство на девството, след всичко това те чули: идете си от мен, не ви познавам. Не мисли, че смятам за маловажно достойнството на девството: девството е такова, че никой от древните не е могъл да го опази. Затова и велика е благодатта, защото страшното за пророците и за древните сега е станало напълно достъпно. Кое, всъщност, било най-тежко и непоносимо? Девството и презрението към смъртта. Но сега от тях не се страхуват и слабите девици. Наистина, съхраняването на девството било толкова тежко, че никой от древните не е могъл да го опази. Ной бил праведен и имал свидетелство от Бога, но живял с жена. По същия начин Авраам и Исаак, негови сънаследници в обещанието, живели с жени. Целомъдреният Иосиф отказал да извърши големия грях на прелюбодеянието, но и той живял с жена, защото състоянието на девството било тежко. Девството се утвърдило оттогава, откакто израснал цветът на девството. И така, никой от древните не можел да съхрани девството, защото велико дело е да обуздаеш тялото. Изобрази с думи вида на девството и познай величието на тази добродетел. При нея всеки ден е борба, която никога не може да стихне; тази борба е по-страшна от войната с варварите. Във войната с варварите има време за отдих - когато се водят преговори; там понякога се сражават, а понякога не; там се спазва редът и времето. А във войната, която се води против девството, няма отдих, защото воюва дяволът, който не знае определено време за нападение, не очаква условен знак за сражение, но винаги стои и се стреми да намери девицата обезоръжена, за да й нанесе смъртна рана; и девицата никога не може да отдъхне от тази борба, но винаги носи в себе си тревогата на воина. И осъдените не бедстват така, макар и да виждат началника само понякога; а девицата, където и да отиде, навсякъде има при себе си съдията и носи със себе си врага. Този враг не й дава покой нито вечер, нито нощем, нито сутрин, нито по обяд, но воюва непрестанно, като й представя наслаждението и й показва брака, за да изтръгне добродетелта от нея и да породи порока, да прогони целомъдрието от нея и да посее блуд: всеки час се разгаря, приятно подклаждана, пещта на сладострастието. Помисли колко труден е този подвиг: а те (неразумните девици) след всичко това чули: идете си от мен, не ви познавам. Погледни колко велико дело е девството: когато то има до себе си своята сестра - милостинята, тогава никакви бедствия не могат да го победят: то се издига над всичко. Затова те не влезли (в брачния чертог), защото имали девство, но нямали милостиня. Срамно е да се каже: ти си победила сладострастието, но не си презряла парите; ти, макар и да си девица, отрекла се от живота и разпънала себе си, обичаш парите! Ако бе пожелала мъж, тогава вината ти не би била толкова голяма, защото си пожелала предмет, еднакъв (с теб) по естество; но сега вината ти е много по-голяма, защото си пожелала чужд (на теб) предмет. Ето, омъжените злобно проявяват безчовечност, позовавайки се на децата си; ако им кажеш: дай ми милостиня - те отговарят: имам деца, не мога. Бог ти е дал деца, ти си получила плод на утробата, за да бъдеш човеколюбива, а не безчовечна; не превръщай повода за човеколюбие в предлог за безчовечност. Искаш ли да оставиш добро наследство на децата си? Остави милостиня, за да започнат да те хвалят всички и паметта за теб да остане славна. А ти, която нямаш деца и си се разпънала за живота, защо събираш пари?
4. Но в нас (в ума) е живо словото и за пътищата на покаянието, и за милостинята. Казахме, че милостинята е велика придобивка; след това преминахме към морето на девството. И така, велик (път) на покаяние имаш в милостинята, която може да (те) освободи от веригите на греха; но за теб има и друг път на покаяние, също много удобен, чрез който можеш да се освободиш от греховете. Моли се всеки час, не изнемогвай в молитвата, и безленостно умолявай Божието човеколюбие, и Бог няма да се отвърне от молещия се постоянно, но ще ти прости греховете и ще изпълни молбите ти. Ако ти, молейки се, бъдеш чут, продължавай да се молиш, за да принесеш благодарение (на Бога); а ако не бъдеш чут, пребивавай в молитва, за да бъдеш чут. И не казвай: „Много съм се молил, и не съм бил чут", защото и това често става за твоя полза. Бог знае, че си ленив и безгрижен, и че ако получиш нужното, ще си отидеш и повече няма да се молиш; и ето, чрез самата нужда те кара по-често да беседваш с Бога и да се упражняваш в молитва. Ако ти, в такава нужда и имайки необходимост, се лениш и не продължаваш молитвите, то какво би било, ако не се нуждаеше от нищо? Може би Той прави и това за твоя полза, защото желае да не оставяш молитвата. И така, пребивавай в молитва, възлюбени, и не се лени, защото молитвата може да направи много; и не пристъпвай към молитвата като към нещо маловажно. А че молитвата доставя прошка на греховете, това можеш да узнаеш от Божественото Евангелие. Какво казва то? Царството небесно е подобно на човек, който е затворил вратите си и е легнал да спи с децата си. Вечерта е дошъл някой да поиска хляб от него, чука и казва: отвори ми, дай ми хляб. А той му отговаря: сега не мога да ти дам, защото сме легнали да спим и ние, и децата ни. Другият продължил да чука на вратата, а той пак му казва: не мога да ти дам, защото сме легнали да спим. Но онзи и след това не престанал да чука и не си отивал, докато стопанинът не казал: станете и му дайте, за да си отиде (Лук. 11:5 и следв.). И така, (Писанието) те учи да се молиш и никога да не униваш, но и тогава, когато не получаваш (исканото), да пребиваваш (в молитва), докато не получиш. В Писанието ще намериш и много други пътища на покаяние. Покаянието, и преди Христовото пришествие, било проповядвано от Иеремия, който казва: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат (Иер. 8:4)? И пак: след като тя прелюбодействала, й казал: върни се при Мене (3:7). И много други и различни пътища на покаяние *[т.е. освен милостинята и молитвата] ни е дал (Бог), за да ни отнеме всички предлози за нехайство. Ако имахме само един път, ние не бихме могли да тръгнем по него. От това оръжие дяволът винаги бяга. Съгрешил ли си? Влез в църквата и заглади греха си. Колкото и да си падал на площада - всеки път ставаш: така и колкото пъти съгрешиш - покай се за греха, не се отчайвай; съгрешиш ли друг път, пак се покай, за да не изгубиш съвсем, поради нехайство, надежда на обещаните блага. Ти си в дълбока старост - и си съгрешил? Влез (в църквата), покай се: тук е лечебница, а не съдилище; тук не измъчват, но дават прошка за греховете. На единия Бог кажи своя грях: Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших (Пс. 50:6), - и ще ти се прости грехът. За теб има и друг път на покаяние, не труден, а най-лекият. Какъв е този път? Поплачи за своя грях. За това ще узнаеш от Божественото Евангелие. Петър, върховният от апостолите, първият в църквата, Христовият приятел, получил откровение не от човеци, а от Отца, както свидетелства Господ за него, като казва: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата (Мат. 16:17) - този Петър (когато назовавам Петър, разбирам несъкрушимия камък, неподвижната скала, великия апостол, първия от учениците, първозвания, и пръв последвал този зов), именно той извършил не някакво маловажно престъпление, но много голямо - отрекъл се от Самия Господ. Казвам това не за обвинение на праведника, но за да те подтикна към покаяние. Така той се отрекъл от Самия Господ на вселената, от Спасителя, грижещ се за всички. Но да разкажем този случай отначало. Спасителят знаел, че по време на Неговото предателство някои ще си отидат (от Него), и казва на Петър: не искаш ли и ти да си отидеш? Но Петър отговорил: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе (Мат. 26:35; ср. Йоан. 6:67). Какво говориш, Петре? Бог е определил, а ти противодействаш? Но макар и волята (на Петър) да изразила своето (желание), се разкрила слабостта на (неговата) природа. Кога станало това? В нощта, в която бил предаден Христос. Тогава, е казано, Петър стоял при огъня и се греел; и ето, приближила се до него една слугиня, и казва: вчера и ти беше с този човек; а той в отговор: не познавам този човек. После (се отрекъл) и втори, и трети път - и (Божието) определение се изпълнило. След това Христос погледнал към Петър и с този поглед издал глас; не заговорил с него с уста, за да не го изобличи пред иудеите и да не посрами своя ученик, но с поглед му казал: ето, Петре, сбъдна се това, за което говорех. Тогава и Петър се осъзнал и започнал да плаче, но не просто заплакал, а горчиво, и със сълзите от очите си извършил второ кръщение. Но като заплакал така горчиво, той загладил своя грях, и след това му били поверени небесните ключове. А ако плачът на Петър загладил толкова голям грях, то как ти няма да загладиш греха, ако плачеш? Да се отречеш от своя Господ било немалко престъпление, а голямо и много сериозно - но сълзите загладили греха. Плачи и ти за своя грях, само плачи не просто така и за да те видят, че плачеш, но горчиво, както (плакал) Петър, изведи потоци от сълзи от самите дълбини на душата, та Господ, като се умилостиви, да ти прости прегрешението. Господ е човеколюбив; Той Сам е казал: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне, да се покае и да бъде жив (Иез. 33:11). От теб изисква неголям труд, а Сам дава голямото; от теб очаква повод, за да ти даде съкровището на спасението. Предложи сълзи, и Той ще ти даде прошка; принеси покаяние, и Той ще ти дари отпускане на греховете. Представи поне малък предлог, за да имаш благовидно оправдание, защото (в делото на спасението) едно зависи от Него, а друго от нас. Ако ние представим, което зависи от нас, и Той ще дари това, което зависи от Него. Ето, Той вече е дарил, което е зависело от Него - създал е слънцето, луната и разнообразния ход на звездите, разлял е въздуха, разпрострял е земята, оградил е морето, дал е планините, долините, хълмовете, изворите, езерата, реките, безбройните видове растения, градините и всичко останало. Принеси и ти не много, та чрез това Той да ти дари и небесни блага. И така, да не бъдем нехайни към самите себе си и да не отстъпваме от своето спасение, имайки такава бездна от човеколюбие на Господа на всичко, Който дори се кае за нашите грехове. Предлага ни се царството небесно и раят, и блага, каквито око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало, и които Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9) - и ние да не се стремим всякак да принесем нещо от своя страна, за да не се лишим от тези блага? Нима не знаеш какво казва Павел, който много се потрудил и удържал множество победи над дявола - който в тяло преминал по цялата вселена, обходил земята, морето и въздуха, и като на криле, прелетял по цялата вселена, - който бил обсипан с камъни и пребит, претърпял побои, понесъл всичко заради Божието име, и бил призован свише с небесен глас? Погледни какво казва той, какви думи произнася: ние сме получили, казва, благодат от Бога, но аз се потрудих и извърших своето; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих и изпълних своето (1 Кор. 15:10). Знаем, казва, знаем величието на благодатта, която сме получили; но тя не намери празен и мен: известни са моите дела. Така и ние да приучим ръцете си към милостиня, за да принесем от своя страна нещо малко; да започнем да плачем за греха, да стенем за беззаконието, за да се види, че и ние принасяме поне нещо малко, докато това, което предстои да ни бъде дадено, е велико и превишава нашите сили. Това е раят и небесното царство, с което всички ние да се удостоим по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца със Светия Дух слава, власт и чест, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.