Трите изложени по-долу беседи, произнесени от свети Иоан Златоуст в Антиохия в 388 г., имат връзка помежду си чрез главната мисъл, изложена в тях: именно, че причина за всички злини, които дяволът въвежда в човешкия живот, е нашето безгрижие и нехайство.
Против възразяващите защо дяволът не е изтребен; и за това, че неговата злоба никак не ни вреди, ако сме внимателни към себе си - и за покаянието.
Исаак, като пожелал някога да вкуси ястие от ръцете на сина си, го изпратил на лов; а нашият Исаак *[Епископ Флавиан], пожелал да приеме ястие от нашите ръце, не ни е изпратил извън дома, но сам е прибегнал към нашата трапеза. Кой може да бъде по-любвеобилен, по-смирен от него, удостоил ни с такава пламенна любов и благоволил така да снизходи? Затова и ние, макар и да сме изгубили и сила на гласа, и крепкост на нозете от утринната беседа, като видяхме лицето на нашия отец, веднага забравихме слабостта, отхвърлихме умората, окрилихме се с радост; видяхме светлите седини - и душата се изпълни със светлина. Ето защо предлагаме трапеза с охота, та той, като вкуси, да ни благослови. Тук няма лъжа и измама, както там. Тогава било заповядано да донесе на един, а донесъл друг; не, на мен е заповядано да донеса, и аз донесох. Благослови ни, отче, с духовно благословение, което всички ние желаем винаги да получаваме и което е полезно не само за теб, но и за мен, и за всички тези *[т.е. за предстоящите в храма]; умоли нашия общ Владика да продължи живота ти до дълбоката старост на Исаак: това и за мен, и за тях е по-скъпо и необходимо от небесната роса и земната тлъстина.
Но вече е време да предложим трапезата. А каква е тя? Тя е останалото от онова, за което неотдавна говорихме на вашата любов: всички ние продължаваме речта за дявола, която започнахме преди два дни, и която предложихме и (тази) сутрин *[споменатата тук утринна беседа не е достигнала до нас] на готвещите се за кръщение, когато беседвахме с тях за отричането (от дявола) и съчетаването (с Христа). Правим това не защото ни е приятно да говорим за дявола, а защото учението за него ни дава безопасност: той е враг и неприятел, а да знаем ясно за враговете е много необходимо за безопасността. Ние неотдавна казахме, че той не побеждава (хората) нито със сила, нито с жестокост, нито с принуда, нито с насилие, защото, ако беше така, той би погубил всички. И за доказателство на това приведохме свинете, над които демоните не се осмелили да проявят своята злоба преди позволението от Господа (Мат. 8:31); (посочихме) стадата волове и овце на Иов, защото и тях дяволът не се осмелил да изтреби, докато не получил власт свише. И така, ние узнахме, първо, че дяволът не ни побеждава нито със сила, нито с принуда; и второ, добавихме, че той, макар и да ни побеждава с измама, не побеждава всички, и за пример отново посочихме същия подвижник - Иов, против когото, колкото и козни да устройвал (дяволът), не го победил, а напротив, сам бил победен - и отстъпил. Остава още един въпрос. Какъв е той? Казват, че ако (дяволът) не побеждава със сила, а с хитрост, поради това е по-добре да бъде изтребен. Нека Иов да е победил, затова пък Адам бил прелъстен и се препънал; а ако дяволът веднъж завинаги беше унищожен, то и Адам не би паднал никога; а сега, оставайки, дяволът бива победен от един, а надделява над мнозина; побеждават го десет, а той преодолява и поразява хиляди; - тези хиляди не биха погинали, ако дяволът беше унищожен напълно. Какво да отговорим на това? Първо, че побеждаващите са достойни за много по-голяма чест, отколкото побеждаваните, макар и последните да са повече, а първите по-малко: по-добре, е казано, един изпълняващ Божията воля, нежели хиляда грешници (Сир. 16:3). И второ, че с унищожаването на противника сам победителят търпи вреда от това: ако допуснеш противникът да остане, нехайните търпят вреда не заради усърдните, а поради своето нехайство; а ако унищожиш противника, усърдните ще претърпят вреда заради нерадивите, - няма да покажат своята сила и няма да получат венци.
2. Може би вие още не сте разбрали казаното: затова ще кажа за него по-ясно. Нека има един противник, нека има и двама борци, които трябва да се борят с него, и от тези двама борци нека единият е разстроен от пресищане, предаден на нехайство, изтощен, обезсилен, а другият - старателен, с крепко здраве, постоянно занимаващ се с различни упражнения, всякак изучаващ изкуството на борбата. Ако премахнеш противника, на кого от тях ще причиниш вреда? На нерадивия и безгрижния, или на старателния, който толкова се труди? Явно е, че на старателния с премахването на противника, той би претърпял вреда заради нерадивия, а нерадивият и в случая, когато противникът остане, би претърпял вреда не заради старателния, а защото би паднал от собственото си нехайство.
Ще посоча и друго решение на този въпрос, за да узнаеш, че не дяволът причинява вреда на хората, а собственото нехайство на невнимателните навсякъде ги подхвърля на падение. Да оставим дявола; той е крайно зъл, но не по природа, а по своя воля и свобода; а че дяволът е зъл не по природа, това можем да узнаем от самите му наименования. Той е наречен клеветник (διάβολος), от думата клеветя (διαβάλλειυ), защото оклеветил човека пред Бога, като казал: нима току-тъй Иов Те почита? Но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, няма ли да Те похули в лицето (Иов. 1:9, 11 - слав.). Отново оклеветил и Бога пред човека, като казал: огън от небето падна, изгори овците (ст. 16); той се стараел да увери Иов, че тази война се е разгоряла свише - от небето, и въоръжил раба против Владиката, и Владиката против раба, и по-точно, не ги въоръжил, но се опитал, само че не успял (да ги въоръжи). И така, когато видиш, че и друг раб въстава против Господа - Адам против Бога, и вярва на клеветата на дявола, то знай, че дяволът е постигнал успех не поради своята сила, а поради безгрижието и нерадението на Адам. Ето защо той е наречен дявол (клеветник)! Но да клевети и да не клевети - не е от природата, но е такова действие, което съществува и престава, явява се и изчезва; а такива действия не влизат в състава нито на природата, нито на същността. Зная, че за мнозина това слово за същността и случайностите е неразбираемо; впрочем има и такива, които са способни да слушат и по-изтънчени (разсъждения), ето защо и казахме това. Искате ли да премина и към друго наименование (на дявола)? Ще видите, че и то не е наименование на същността, нито на природата. Дяволът се нарича зъл, а злостта не е от природата, но от разположението; защото и тя ту съществува, ту престава да съществува. Не ми говори, че злостта винаги е била в дявола: и в него тя не е била изначално, но се е явила впоследствие, затова и той се нарича отстъпник; и макар и да има много зли хора, най-вече той се нарича зъл. Защо се нарича така? Защото той, без да е претърпял никакво зло от нас, и без да има повод да ни вини нито в малкото, нито в голямото, (а само) като видял човека в чест, веднага завидял на неговото блаженство. Има ли нещо по-лошо от тази злост, когато възниква вражда и война без никаква благовидна причина? И така, да оставим дявола, и да изведем на сцената творението (природата), за да познаеш, че дяволът не е причина за нашите грехове, само ако пожелаем да бъдем внимателни - за да познае той, че слабият по воля, нерадив и безгрижен (човек) и без дявола пада и се хвърля в много пропасти на греха. Дяволът е зъл - това зная и аз, и всички; но внимавай добре в това, което ще бъде казано сега. То не е нещо маловажно, но такова, че за него мнозина говорят често и на много места; за него се води голям спор и война не само между вярващи и невярващи, но и между самите вярващи: а това е много прискръбно!
3. И така, всички, както казах, признават дявола за зъл. А какво да кажем за това прекрасно и чудно творение (природата)? Нима и творението е зло? Но кой е толкова нечестив, толкова безразсъден и безумен, че да опорочава творението? И така, какво ще кажем за него? То не е зло, напротив - прекрасно е, и служи за доказателство на Божията премъдрост, сила и човеколюбие. Послушай как му се удивлява пророкът, като казва: колко са велики (слав.) делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро (Пс. 103:24): не е започнал да изследва всяко (Божие дело) поотделно, но се преклонил пред непостижимата Божия премъдрост! А за това, че (Бог) е създал творението толкова прекрасно и величествено с добра цел, послушай какво казва някой: от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие (Прем. Сол. 13:5); послушай и Павел, който казва: онова, що е невидимо у Него, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20). И единият, и другият със свои думи са показали, че (творението) ни ръководи към богопознание, че то ни помага да познаем Господа. И какво? Ако видим, че това най-прекрасно и чудно творение за мнозина бива причина за нечестие, нима ще започнем да го виним? Съвсем не; напротив (ние трябва да виним) онези, които не са се възползвали както подобава от лекарството. А как е станало причина за нечестие това (творение), ръководител към богопознание? Помрачиха се, казва Писанието, в своите помисли мъдрите (слав.), и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:21-25). Тук на сцената се явява съвсем не дяволът, съвсем не демон, но само творението - учител на богопознание. Как то е станало причина за нечестие? Не по своята природа, но поради нехайството на невнимателните. И какво? Дали да не унищожим и творението, кажи ми?
Но защо да говорим за творението? Да преминем към нашите членове; и ще намерим, че и те биват причина за погибел, когато сме невнимателни - не поради собствената им природа, но поради нашето нехайство. Погледни: окото е дадено, за да можеш ти, гледайки творението, да прославяш Владиката; но ако започнеш да се ползваш недобре от окото, то става за теб виновник за любодеяние. Езикът е даден за това да прославяш, да хвалиш Твореца; но ако ти нямаш необходимата внимателност, той става за теб причина за богохулство. Ръцете са дадени за това - да ги издигаш за молитва; но ако си невъздържан, ще ги простираш за грабителство. Нозете са дадени за това - да тичаш към добри дела; но ако си нехаен, ще тръгнеш с тях към лоши дела. Виждаш ли, че на слабия всичко вреди; виждаш ли, че и спасителните лекарства подхвърлят слабия на смърт не поради собствената им природа, а поради неговата слабост? Бог е създал небето, та ти, удивил се на делото (на Неговите ръце), да се поклониш на Владиката; но някои, оставили Твореца, са се поклонили на самото небе, а това е от тяхното нехайство и неразумие. Но защо да говорим за творението? Има ли нещо по-спасително от кръста? Но и този кръст станал съблазън за слабите. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за тези, които се спасяват, е сила Божия (1 Кор. 1:18); и още: ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство (1 Кор. 1:23). Има ли нещо по-поучително от Павел и апостолите? Но тези апостоли за мнозина били смъртоносен дъх, и затова е казано: на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот (2 Кор. 2:16). Виждаш ли, че слабият и от Павел получава вреда, а силният и от дявола не търпи зло?
4. Искаш ли да предложим слово и за Христа? Кое може да се сравни с това спасение? Кое е по-благотворно от това пришествие? Но и това спасително, благотворно пришествие за мнозина послужило за умножаване на наказанията. За съд, казва Спасителят, дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи (Иоан. 9:39). Какво говориш? Светлината станала причина за слепота? Не светлината станала причина за слепота, а слабите очи на душата не могли да приемат светлината. Виждаш ли, че слабият от всичко търпи вреда, а силният от всичко получава полза, защото причина за всичко е разположението, във всичко властва волята. А дяволът, ако искаш да знаеш, дори ни е полезен, стига да умеем да се отнасяме правилно с него: тогава той ни доставя голяма полза и немаловажни придобивки. Това многократно сме доказали и с примера на Иов, но същото можем да узнаем и от Павел. Като пише за кръвосмесителя, той казва така: да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен (1 Кор. 5:5). Ето, дяволът станал и виновник за спасението, само че не по своя воля, а поради изкусността на апостола. Както лекарите вземат змии и като отсичат вредните им части приготвят от тези отровни животни лекарства, така постъпил и Павел: от причиняваното от дявола страдание той взел само каквото било полезно, а другото оставил. И за да знаеш, че (тук) дяволът не е виновник за спасението, а напротив, стараел се да погуби и погълне човека, но че апостолът със своята мъдрост съкрушил челюстите му, послушай какво казва той (апостолът) за същия кръвосмесител във второто послание до коринтяни: покажете към него любов, за да не пропадне той от преголяма скръб и да не вземе сатаната преднина над нас (2 Кор. 2:8, 7, 11), т.е. да побързаме да изтръгнем човека от челюстите на звяра. Апостолът често се ползвал от дявола, като от палач; а палачите наказват престъпниците не както сами искат, но както им позволяват съдиите, защото закон за палача е - да наказва, както заповядва съдията. Виждаш ли до какво достойнство се е издигнал апостолът? Облеченият в тяло се разпореждал с безтелесния като с палач, и - каквото казва на дявола за Иов общият Владика на всички, като заповядва така: допри се до плътта му, само душата му запази (Иов. 2:5, 6), и му поставя предели и мяра на наказанията, та този свиреп звяр (дяволът) да не нападне (Иов) твърде нагло - същото прави и апостолът. Като предава блудника на дявола, той казва: за омаломощаване на плътта (1 Кор. 5:5), т.е. до душата му не се докосвай. Виждаш ли властта на раба? Не се бой от дявола, макар и той да е безплътен, защото той е паднал, а няма по-слаб от падналия, макар и да не е облечен в тяло; както и няма нищо по-силно от имащия дръзновение (пред Бога), макар и да е облечен в смъртно тяло.
5. Казвам всичко това сега не за да освободя дявола от обвинения, а за да отклоня вас от нехайството. Именно той силно желае да прехвърляме върху него вината за нашите грехове, та като се храним с тези надежди и вършим всякакъв вид грехове, да увеличим своето наказание и да не получим никакво извинение поради това, че прехвърляме вината върху него, както не е получила и Ева. Но ние няма да правим това, а ще познаем сами себе си, ще познаем своите рани: тогава ще бъдем в състояние да приложим и лекарства; защото непознаващият болестта никак няма да се погрижи за (излекуване) от недъга. Много сме съгрешили, това зная и аз: всички ние се намираме в епитимии, - но не сме оставени без (надежда за) помилване, не сме лишени от покаяние, защото още стоим на попрището на борбата и се намираме в подвизите на покаянието. Ти си старец и си достигнал крайния предел на живота? Не мисли обаче, че покаянието ти е отнето; не се отчайвай за своето спасение, но помисли за разбойника, който бил спасен на кръста. Има ли нещо по-кратко от онзи час, в който той получил венец? Но и този час бил достатъчен за неговото спасение. Ти си юноша? Не се уповавай на младостта и не мисли, че пред теб има достатъчно много време за живот: денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя (1 Сол. 5:2). Затова и (Бог) е направил неизвестна нашата кончина, за да направим известна своята загриженост и внимателност. Не виждаш ли колко хора всеки ден биват грабнати от внезапна смърт? Затова и някой увещава: Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден (Сир. 5:8), та като се бавиш, да не погинеш. Старецът да последва увещанието на първия, а юношата - внушението на последния. Но ти си в безопасност; ти си богат и имаш пари в изобилие, и с теб не се случва никаква неприятност? Но послушай какво казва Павел: кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел (1 Сол. 5:3). (Нашите) дела са много изменчиви; ние нямаме власт по отношение на смъртта; но нека да имаме власт по отношение на добродетелите: Христос, нашият Господ, е човеколюбив!
6. Искате ли да ви кажа и за пътищата на покаянието? Те са многобройни, разнообразни и различни, и всички водят към небето. Първият път на покаянието е осъждането на греховете: кажи беззаконията си пръв, за да се оправдаеш (Ис. 43:26 - слав.). Затова и пророкът е казал: аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми (Пс. 31:5). И така, осъди и ти своите грехове: това е достатъчно за Господа, за да се оправдаеш, защото осъдилият своите грехове няма да се реши така скоро пак да падне в тях. Пробуди вътре в себе си изобличителя - твоята съвест, та там - на Господнето съдилище - да нямаш изобличител. Ето един път на покаянието, най-прекрасният! Има и друг, не по-лош от него, състоящ се в това да не злопаметстваш против враговете, да сдържаш гнева си, да прощаваш греховете на своите съраби, защото в този случай ще ни се простят и нашите грехове против Господа. Ето и второ средство за очистване от греховете. Ако простите, казва Господ, на вашите длъжници, и вам ще прости Небесният ви Отец (Мат. 6:14). Искаш ли да узнаеш и трети път на покаянието? Това е пламенната и усърдна молитва, при това възнасяна от дълбините на сърцето. Не си ли видял как онази вдовица омилостивила жестокия съдия (Лук. 18:3)? А ти имаш кротък, снизходителен и човеколюбив Владика! Тя молела (за защита) от враговете, а ти се молиш не против враговете, а за своето спасение. А ако искаш да знаеш и четвърти (път на покаянието), ще посоча милостинята: тя има велика и неизказана сила. И на Новохудоносор, който извършил всякакъв вид грях и всяко нечестие, Даниил казал: изкупи греховете си с милостини (слав.), и беззаконията си - с милосърдие към бедните (Дан. 4:24). Кое може да се сравни с това човеколюбие? След безбройни грехове, след толкова беззакония, на грешника се обещава опрощение, ако бъде човеколюбив към своите съраби. Още, скромността и смиреномъдрието, не по-малко от всички посочени средства, заглаждат греховете: свидетел на това е мита-рят, който не можел да посочи свои добри дела, но вместо всички (такива дела), показва смирение - и снема от себе си тежкото бреме на греховете (Лук. 18:13). Ето, ние показахме пет пътя на покаянието: първият е осъждане на греховете, вторият - прощаване греховете на ближните, третият се състои в молитва, четвъртият - в милостиня, петият - в смиреномъдрие. И така, не оставай празен, но всеки ден преминавай по всички тези пътища, защото и пътищата са удобни, и ти не можеш да се оправдаеш с бедност. Не, макар и ти да живееш по-бедно от всички, можеш и да оставиш гнева, и да се смириш, и да се помолиш усърдно, и да осъдиш греховете - с една дума: бедността не е пречка за нищо от това. И защо да говоря за това, когато и на този път на покаянието, на който е нужно да изразходваш пари (разбирам милостинята), и там бедността не е никаква пречка да изпълним заповедта. Това е показала вдовицата, пуснала две лепти (Марк. 12:42). И така, познали начина за лекуване на нашите рани, нека постоянно употребяваме тези лекарства, та възстановили истинското здраве в себе си, да вкусим с дръзновение и свещената трапеза, да срещнем с велика слава Царя на славата Христа и да получим вечни блага, по благодатта, щедростите и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото и с Когото слава, власт и чест на Отца с всесветия и благия, и животворящ Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.