Трите изложени по-долу беседи, произнесени от свети Йоан Златоуст в Антиохия в 388 г., имат връзка помежду си чрез главната мисъл, изложена в тях: именно, че причина за всички злини, които дяволът въвежда в човешкия живот, е нашето безгрижие и нехайство.
За това, че грехът произлиза от нехайството, а добродетелта от усърдието, и че на бдителния не могат да навредят нито злите хора, нито самият дявол; и доказателство, почерпано от много друго и от това, което се отнася до Адам и Иов.
Преди вчерашния ден ние беседвахме с вашата любов за дявола, а някои по времето, когато тук се водеше такава беседа, се намираха в театрите и гледаха дяволския празник; те слушаха блудни песни, а вие внимавахте в духовните наставления; те вкусваха дяволска сквернота, а вие се насищахте с духовен мир. Кой ги е увлякъл? Кой ги е отлъчил от свещеното стадо? Нима и тях е прелъстил дяволът? А как той не е прелъстил вас? Вие и те сте еднакви хора, разбирам - по природа; и у вас, и у тях има еднаква душа, еднакви природни наклонности: а как вие и те не сте еднакви в делата? Тъй като волята у вас и у тях не е еднаква, то те са прелъстени, а вие не. Говоря това пак не за оправдание на дявола, но за да ви освободя от греховете. Дяволът е зъл, и аз признавам това; но той е зъл за себе си, а не за нас, само ако сме бдителни. Такова е свойството на греха: той е пагубен само за извършващите го; напротив, добродетелта не е такава: тя може да принася полза не само на извършващите я, но и на ближните. И за да се увериш, че злият е зъл за себе си, а добрият е добър и за другите, ще ти представя свидетелство от Притчи. Синко, е казано, ако си зъл, сам ще почерпиш зло: ако си мъдър, мъдър си за себе си и за ближния (Притч. 9:12 - слав.).
Те са прелъстени в театрите, а вие не сте прелъстени: това е най-важното опитно доказателство, ясно свидетелство и неопровержим довод за това, че власт над всичко има волята. Именно от това доказателство се възползвай и ти. Когато видиш, че човек живее порочно и върши всякакъв грях, и в същото време се оплаква от Божия Промисъл и казва, че Той е предал нашата природа на неизбежната съдба и жестокото владичество на демоните - че този човек във всичко сваля вината от себе си и я възлага върху Създателя и Промислителя на вселената: загради устата му не с думи, но с дела, като посочиш и друг човек, такъв като него, но живеещ добродетелно и честно. Не са необходими дълги речи, не е нужно стройно разполагане (на доказателствата) и умозаключенията; доказателството е в делата. Кажи му: и ти си раб, и той е раб; и ти си човек, и той е човек; в един и същ свят и под едно и също небе живеете и ти, и той, с една и съща храна се храните и ти, и той: как ти живееш порочно, а той добродетелно? Затова и Бог е допуснал злите да се смесват с добрите, и не е дал една земя на злите, нито добрите е поместил на друга вселена, но е смесил едните с другите, за да достави голяма полза (на хората). Добрите се явяват в по-голяма слава, когато, намирайки се сред пречещи им да живеят праведно и увличащи ги към грях, твърдо се държат за добродетелта. Па и трябва, е казано, да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас (1 Кор. 11:19).
Ето така, за това и Бог е допуснал злите да бъдат между (добрите), та добрите да просияят още повече. Виждаш ли каква полза има от това? Впрочем ползата не е (собствено) от злите, но от мъжеството на добрите. И на Ной се удивляваме не само защото бил праведник и не защото бил съвършен, а защото опазил добродетелта сред развратено и грешно племе, когато пред него нямало пример на добродетел, но всички го увличали към порока, а той във всичко вървял противно на тях, като някой пътник, който върви противоположно на бързо стремяща се по пътя многочислена тълпа. Затова не е казано просто: Ной беше човек праведен и непорочен, но е добавено: в своя род (Бит. 6:9) - в развратения, отчаян род, защото там никой не се грижел за добродетелите. Ето каква е ползата за добрите от злите! Така и дърветата стават по-здрави, когато ги люлеят противоположни ветрове. Впрочем и злите имат полза от съжителството с добрите: те се срамуват, червят се, изпитват неудобство от тях; и ако не оставят греха, то поне вършат злото тайно. И това има немалко значение, че не го вършат открито: животът на другите служи за изобличение на тяхната порочност. Послушай какво казват (нечестивите) за праведника: Тежко ни е и да го гледаме (Прем. 2:15 - слав.). Не е маловажно и самото начало на изправянето, когато (нечестивите) се измъчват от присъствието на праведника; те и не биха говорили това, ако видът на праведника не ги измъчваше. А мъчението и терзанието на съвестта от присъствието на праведника за тях ще бъде немалко препятствие да вършат зло с безсрамие. Виждаш ли каква полза има и за злите от добрите, и за добрите от злите? Затова Бог не ги е отделил, но е допуснал да се смесват едни с други.
2. Същото трябва да кажем и за дявола. И него (Бог) е оставил тук, за да те направи по-силен, да покаже подвижника в още по-голяма слава, и борбата да бъде по-сериозна. И така, когато някой казва: защо Бог е оставил дявола? - кажи му следните думи: на бдителните и внимателните (дяволът) не само никак не вреди, но им принася и полза - не по своя воля, защото тя е зла, но поради мъжеството на тези хора, защото те се ползват от неговата злоба, както подобава. Ето, (дяволът) се сражавал и с Иов, но не за да го направи по-славен, а за да го победи: той е зъл по своето желание и намерение; обаче с нищо не навредил на праведника, който, напротив, получил още по-голяма полза от борбата, както и ние доказахме, и демонът проявил своята злоба, а праведникът - своето мъжество. Но той, ще кажеш, побеждава мнозина? Поради тяхната слабост, а не поради неговата сила; и това вече е доказано от мнозина. И така, изправи своята воля - и никога няма да претърпиш вреда от никого, напротив, ще получиш най-голяма полза не само от добрите, но и от злите. Затова Бог, както казах преди, е допуснал хората да бъдат заедно, и особено добрите и злите, за да могат добрите да привличат злите към своята добродетел. Послушай какво казва Христос на учениците: царството небесно прилича на жена, която, като взе квас, го тури в три мери брашно (Мат. 13:33). И така, праведниците имат сила на закваска, за да направят и злите такива, каквито са самите те. Но праведниците не са много, и затова закваската не е голяма? Но това, че тя е малка, не вреди на тестото, напротив, и тази неголяма закваска, със скритата в нея сила, заквасва цялото тесто (1 Кор. 5:6). Така и силата на праведниците не е в количеството и в числото, но в благодатта на Духа. Апостолите били дванадесет: виждаш ли колко малка закваска? Цялата вселена била в неверие: виждаш ли колко много тесто? Но тези дванадесет обърнали към себе си цялата вселена. Закваската и тестото са с еднаква природа, но не с еднакво качество: затова Бог оставил между праведниците и злите, та те, бидейки еднакви с праведниците по природа, да станат еднакви с тях и по разположение на волята. Помнете това, затваряйте устата на ленивите, слабите, нехайните, отклоняващите се от трудовете на добродетелта и обвиняващи общия Владика. Съгрешил ли си, е казано, замълчи (Бит. 4:7 - слав.). Не добавяй друг, по-тежък грях: не е така тежко да грешиш, както след това да обвиняваш Господа. Постарай се да познаеш виновника за греха - и ще намериш, че той не е някой друг, а самият ти, извършилият грях. Във всичко е необходима добра воля: това ви доказах не с голи умозаключения, но с примери на подобни на вас раби, които са живели в същия този свят. От това доказателство се възползвай и ти; така ще ни съди и общият Владика. Научете се на този начин на доказателство, и никой няма да може да ви оспори. Блудства ли някой? Покажи му друг - живеещ целомъдрено. Користолюбив ли е някой и ограбва ли чуждото? Покажи му подаващ милостиня. Отдаден ли е някой на завист и зложелателство? Посочи му свободен от тази страст. Обладан ли е някой от гняв? Постави пред него умеещ да се владее. Необходимо е не само да прибягваме към древните сказания, но да вземаме и примери от настоящето, защото и сега, по Божия благодат, има подвизи, не по-малки от предишните. Не вярва ли някой на Писанието и смята ли го за лъжливо? Не вярва ли, че Иов е бил такъв (какъвто е изобразен)? Посочи му друг човек, който в живота си подражава на този праведник. Така ще ни съди и Господ: Той ще постави рабите със същите раби, и ще произнесе решение не по Своя съд, за да не започне някой отново да говори, както онзи слуга, който получил талант, и вместо таланта възвърнал обвинение: ти си жесток човек (Мат. 25:24). Той би трябвало да стене за това, че не е удвоил таланта, а той извършил още по-тежък грях, като добавил към своето нехайство клевета против господаря. Какво точно казва той? Знаех, че си жесток човек. Нещастни и жалки, неблагодарни и нехайни! Ти би трябвало да обвиняваш себе си в празност, и с това поне малко да намалиш предишния си грях, а ти си произнесъл обвинение против господаря - и си удвоил, вместо таланта, греха.
3. Бог поставя рабите с други раби, та едните да съдят другите, и последните, бидейки съдени от първите, вече да не могат да обвиняват Господа. Затова (Христос) казва: ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си (Мат. 16:27). Погледни на равенството на славата; не е казал: в слава, подобна на славата на Отца, но: в славата на Отца. И ще се съберат всички народи (Мат. 25:32). Страшно съдилище - страшно за грешниците и виновните; напротив, многожелано и приятно за имащите добри дела! И ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата (ст. 33). И едните, и другите са хора: защо едните са овци, а другите козлета? Не поради различието в природата, но по различието на волята. Защо недаващите милостиня са наречени козлета? Защото това животно е безплодно и не може да принася на стопаните си полза нито с мляко, нито с месо, нито с вълна, бидейки съвсем негодно за даване на плод поради незрялата си възраст. Ето защо (Христос) е нарекъл непринасящите плода на милостинята козлета; а тези отдясно - овци, защото от тях има голяма полза - вълна, месо, мляко. Какво казва (Господ) на тях? Видяхте Ме гладен, и Ме нахранихте; гол, и ме облякохте; странник, и ме прибрахте (ст. 35). А на другите (казва) противното, макар и едните, и другите да са еднакви хора, и едните, и другите са получили еднакви обещания, и на едните, и на другите са обещани еднакви награди за добрите дела, и при едните, и при другите Той е дошъл еднакво гол, еднакво беден и еднакво странник: всичко е еднакво и у едните, и у другите.
А защо краят не е еднакъв? Защото волята е попречила; единствено тя е причина за тази разлика. Ето защо едните (отишли) в геенския огън, а другите - в царството. А ако при онези беше виновен дяволът, те не биха подлежали на наказание, тъй като друг е съгрешил и ги е подтикнал (към грях). Виждаш ли тук и грешниците, и праведниците? Виждаш ли как (грешниците), видели подобни на тях раби (праведници), са принудени да замълчат? Ето, ще насочим речта си и към друг пример. Имало, се казва, десет девици (Мат. 25:1-11). И тук отново, според волята и правят добро, и грешат, та чрез сравнението да видиш и греховете на едните, и добродетелите на другите: сравнението прави предмета по-ясен. И едните са девици, и другите; и едните са пет, и другите; и едните имали светилници, и другите; всички очаквали жениха. А защо едните влезли (в чертога), а другите не влезли? Защото едните били безчовечни, а другите - кротки и човеколюбиви. Виждаш ли пак, че причина за такъв край е волята, а не дяволът? Виждаш ли как се произнася съд и решение според сравнението на подобните с подобни? (Така) рабите ще съдят подобните на себе си раби. Искаш ли да ти покажа и сравнение на неподобни едни на други? Сравнението на неподобните се прави, за да бъде по-очевидна обвинителната присъда. Ниневийци, е казано, ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят (Мат. 12:41). Подсъдимите вече не са еднакви: едните са другоплеменници, другите иудеи; едните са се ползвали от наставленията на пророците, а другите никога не са слушали словото Божие. Но различието не е само в това, но и в друго - че там идвал раб, а тук Владика, и онзи, като дошъл, предвещавал разрушаването (на Ниневия), а Този благовестил за царството небесно. Кой повече трябвало да повярва: другоплеменниците ли, неразумни и никога неслушали Божественото учение, или тези, които от най-ранна възраст се хранели с пророческите книги? Очевидно е за всеки, че повече иудеите: но станало точно обратното. Тези не повярвали и на Господа, Който възвестявал царството небесно, а онези повярвали на раба, който заплашвал с разрушение - за да се открие по-ясно и благопокорността на онези (ниневийците), и злонравието на тези (иудеите). Какво значение има тук демонът? Какво значение има съдбата? Не бил ли всеки сам причина за и греха, и за добродетелта? Ако (иудеите) сами не бяха виновни, Христос не би казал: ще осъдят тоя род; не би казал, че и южната царица ще осъди иудеите (ст. 41, 42). Така не само народите осъждат народи, но нерядко и един човек осъжда цял народ, когато онези, които биха могли по-скоро да се поддадат на прелъстяване, се оказват устояли срещу прелъстяването, а тези, които всякак би трябвало да победят, се оказват победени. Затова (сега) си спомнихме и за Адам, и за Иов: нужно е отново да се обърнем към този предмет, за да доизкажем и останалото. Адам (дяволът) нападнал с прости думи, а Иов с дела; на единия отнел цялото богатство и децата, а от другия не взел нищо, нито малко, нито голямо. Но по-добре да разгледаме и самите думи, и начина на нападение. Дошла, е казано, змията и рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая (Бит. 3:1)? Тук змията, а там - при Иов, жената; голяма е разликата между съветниците: единият е раб, а другата - другарка в живота; последната е помощница, а първият е подчинен. Виждаш ли какъв непростим грях? Тази (Ева) прелъстил подчинен и раб, а онзи (Иов) не могла да го повали и другарка, и помощница. Но да видим какво още казва змията. Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво? Но Бог не казал така, а напротив. Погледни хитростта на дявола: той казал това, което не било казано (от Бога), за да узнае какво е казано. А жената какво отговорила? Вместо да затвори устата (на дявола), вместо да не му отговаря, тя, поради неразумие, изказала волята на Господа, и с това му дала твърда опора.
4. Погледни какво зло - необмислено да се доверяваме на враговете и зложелателите! Затова Христос е казал: Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат (Мат. 7:6). А това се случило с Ева: тя дала светинята на псето, на свинята, а той (дяволът) потъпкал думите и като се обърнал, разкъсал жената. И погледни колко лукав е той: не, няма да умрете, казал. Тук обърнете внимание на това, че жената била в състояние да познае лъжата. (Дяволът) веднага обявил вражда и война против Бога, веднага заговорил против (Него). Нека да е така, ти да си говорила с него, преди той да е искал да узнае (Божията) воля: но защо си го слушала после, когато е казал противното? Бог е казал: бездруго ще умрете; а той е заговорил против това, и казал: не, няма да умрете. Има ли нещо по-ясно от това противоречие? Откъде още трябвало да познаят врага и противника, ако не оттук - по това, че той заговорил против Бога? Така те трябвало веднага да бягат от отровата, трябвало да отскочат далеч от мрежата. Не, няма да умрете, казва дяволът; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове (Бит. 3:5). С обещанието за нещо по-голямо (дяволът) изтръгнал (от прародителите) и това добро, което било в ръцете им; обещал да ги направи богове и ги подхвърлил на властта на смъртта. И така, защо, жено, ти повярва на дявола? Какво добро видя в него? Не ти ли бе достатъчно високото достойнство на Законодателя, т.е. че Той е Бог, Творец и Създател, а другият - дявол и враг? Но дори и да не бях казал дявол - и ти си мислила, че това е обикновена змия, но трябвало ли е да водиш със змията толкова откровена беседа - и дори да й съобщиш волята на Господа? Виждаш ли, че за (жената) било възможно да види измамата, но тя не пожелала? Бог е дал достатъчно доказателства за Своята благост и проявил Своята грижа на дело: създал човека от нищо, вдъхнал в него душа, сътворил го по Свой образ, поставил го за владика над всичко земно, дал му помощница, поставил го да се ползва от другите дървета и му забранил да се докосва само до едно, а и това му забранил за негова полза. А дяволът не показал на дело нито малко, нито голямо добро, а само вдъхнал гордост в жената с голи думи и празни надежди - и я измамил. Обаче жената признала дявола за заслужаващ повече вяра, отколкото Бога, Който с дела е доказал Своята благост; повярвала на този, който представил само голи думи, и нищо повече. Виждаш ли, че измамата произлязла само от неразумие и нехайство, а не от принуда? И, за да узнаеш по-ясно, послушай как Писанието обвинява жената. То не е казало, че (жената) яде, бидейки измамена, но: като видя дървото, че е приятно за очите (ст. 6). Следователно вината е в невъздържаното зрение (на жената), а не само в измамата от страна на дявола: жената е победена от собствената си похот, а не от злостта на демона. Затова и тя не получила прошка, но след като казала: змията ме прелъсти (ст. 13), се подхвърлила на крайно осъждане, защото в нейна власт било да не падне. И за да узнаеш това още по-ясно, да насочим думите си към Иов, от победените към победилия, от поразените към надделелия: той ще ни даде повече ревност, за да вдигнем ръце срещу дявола. Там прелъстявала змията, и надделяла; а тук жената - и не успяла, макар че тя била по-способна да склони, отколкото змията. При това над Иов било извършено нападение след загубата на богатството, след погибелта на децата и цялото имущество; а там нямало нищо такова: Адам не загубил деца, не се лишил от богатство, не седял на гноище, но живеел в рая на сладостта (ст. 23 - слав.), ползвал се от всякакъв вид дървета, извори, реки, и всякакви други удобства. При него нямало нито труд, нито болести, нито скърби, нито грижи, нито оскърбления, нито поругания, нито множество (други) беди, каквито се изправили против Иов: и въпреки че нямало нищо такова, той (Адам) се препънал и паднал. Не е ли очевидно, че (той паднал) поради нехайство? Както и Иов, ако устоял мъжествено и не паднал, когато всички тези бедствия се изправили срещу него и го притиснали - не е ли очевидно, че той (устоял) поради своята душевна бдителност?
5. Така и от едното, и от другото можеш, възлюбени, да получиш много голяма полза: пази се да подражаваш на Адам, като знаеш колко зло се ражда от нехайството; поревнувай по благочестието на Иов, като виждаш колко добро произраства от старателността. Винаги имай в мислите си този увенчан победител, и във всяка скръб и беда ще получиш достатъчно утешение. Този блажен и доблестен стои като на всеобщо зрелище на вселената, и чрез постигналите го нещастия увещава всички да понасят мъжествено каквото и да се случи, и да не се поддават на нито едно от постигащите ги бедствия. Не, няма нито едно човешко страдание, в което не би било възможно да получим утешение от него: всички страдания, каквито съществуват по цялата вселена, се събрали в едно и се нахвърлили само върху неговото тяло. Каква прошка ще има за онзи, който не може да понесе с благодарност и само една част от постигналите го бедствия - него, който понесъл не само част от бедствията, но всички човешки нещастия? А за да не ти се струват преувеличени моите думи, да разгледаме поотделно всяко от постигналите го бедствия и да потвърдим справедливостта на тези думи. И ако искате, на първо място да поставим това, което изглежда най-непоносимо от всичко - разбирам бедността и произлизащата от нея скръб: това бедствие оплакват всички хора навсякъде. И така, кой бил по-беден от Иов? Той не бил ли по-беден дори от лежащите в баните, от спящите в пепелта на печката и изобщо от всички хора? Те имали поне скъсана дреха, а той седял гол, а и единствената дреха, която имал по природа - дрехата на плътта - дяволът развалил цялата със силно гноене; и още, тези бедняци поне се намират под покрива на баните, поне се скриват в колибата, а той ден и нощ прекарвал под открито небе, не получавал защита и от най-простия покрив; и, което е още по-важно, те знаят, че са направили много лошо, а той не виждал в себе си нищо такова, тъй като за всяко от постигналите го бедствия трябва да се отбележи, че той не знаел и причините за тези бедствия, и това още повече усилвало скръбта му, увеличавало тъгата му. И така, тези, казах аз, можели да обвиняват себе си в много неща, а съзнанието, че си наказан справедливо немалко облекчава нещастието; но Иов бил лишен и от това утешение, защото той, след най-добродетелен живот, се подхвърлил на такива наказания, каквито заслужават само най-големите престъпници. Бедните, които са при нас отдавна и изначално са познали бедността, а той неочаквано паднал в бедност, внезапно се лишил от богатство. Както знаенето на причините за бедността твърде много спомага за утешението, така и животът в бедност е по-лек за този, който от самото начало е свикнал с нея: праведникът бил лишен и от едното, и от другото утешение - и въпреки това, не паднал. Видял ли си го достигнал до крайна бедност - до такава, по-голяма от която не може да се намери? - Наистина, кой може да бъде по-беден от голия, от този, който няма и покрив? А Иов не можел да се ползва и от земята: той седял не на земята, а на купчина смет. Така, когато видиш и себе си в бедност, помисли за страданията на този праведник и веднага ще се вдигнеш и ще прогониш всяка печална мисъл. И така, само това нещастие (бедността) се смята у хората за основа на всички бедствия, взети заедно. Второто след него, и по-точно - преди него, е поразяването на тялото (с болест). Кой и кога е боледувал така (както Иов)? Кой се е подхвърлил на такъв недъг? Кой е получавал или е видял друг да получава такава рана? Никой. У него (Иов) тялото изнемощявало с всеки час; от всички членове, като от извор, излизали червеи; това течение било непрестанно; отвсякъде се носело силно зловоние; постепенното изнуряване и изтощаване на тялото от такава гнилост правело и самата храна неприятна, и гладът при него бил странен и необичаен, тъй като той не можел и да вкусва предлаганата му храна. До което душата ми, казвал той, не искаше да се допре, то е моя гнусна храна (Иов. 6:7). И така, човече, когато паднеш в болест, спомни си за това тяло, за тази свята плът: тя била свята и чиста, макар и да имала толкова рани. Нека някой, и когато се намира във войската, напразно и без никаква благовидна причина, бъде повесен на дърво и пребит целия: и такъв да не смята това за позор за себе си и да не се предава на мъка, като си представя този светия. Но на него, ще кажеш, немалко утешение и отрада доставяла увереността, че тези бедствия му изпраща Бог? Именно тази мисъл особено го безпокояла и смущавала - мисълта, че правосъдният Бог, на Когото той всякак угаждал - именно Той въстава против него. Така той не можел да намери никаква благовидна причина за своите бедствия. А и като узнал причината след това, погледни каква богобоязливост показал. Когато Бог му казал: да Ме обвиниш ли искаш, та себе си да оправдаеш (Иов. 40:3), той в изумление отговорил: Ръката си турям на устата си. Веднъж говорих, - сега няма да отговарям (39:34, 35); и пак: Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат; затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел (42:5, 6).
6. Ако ти смяташ това за достатъчно утешение, можеш и сам да го имаш. И да ти се случи да търпиш някакво нещастие не заради Бога, а от човешката злоба: но ако благодариш, а не хулиш Този, Който е можел да предотврати, но е допуснал (това нещастие) за твое изпитание, то както се увенчават пострадалите заради Бога, така и ти ще получиш същата награда за това, че мъжествено си понесъл причинените ти от човеците нещастия и си благодарил на Този, Който би могъл, но не е благоволил да ги спре. Ето, ти видя, че на праведника (Иов) били изпратени и бедност, и болест - и двете в най-крайна степен. Искаш ли да ти покажа, че тогава със същата свирепост нападнала този доблестен мъж и война от страна на природата? Той изгубил десетте си деца, всичките наведнъж, всичките в най-цветуща възраст, всичките отличаващи се с добродетел; и ги (изгубил) не по общия закон на природата, но от насилствена и жалка смърт. Кой може да изрази такова нещастие? Никой. Така, когато загубиш син и дъщеря заедно, прибегни към този праведник, и, разбира се, ще намериш голямо утешение за себе си. Но само тези нещастия ли го постигнали? Не; но и оставяне и измяна от страна на приятелите, укори и поругания, ругатни и насмешки от всички: а да бъдеш осмиван от всички - колко непоносимо е това! Обикновено нашата душа уязвяват не толкова самите нещастия, колкото хората, които ни опозоряват в тези нещастия. А Иов не само нямал утешител, но и го нападали много ругатели от всички страни. И ти виждаш как той се оплаква от това и казва: дори и вие ме нападнахте (Иов. 19:5 - слав.); нарича приятелите безжалостни (ст. 14) и казва: оставиха ме моите ближни и слугите ми говореха против мен; призовавах синовете на моите жени (ст. 17, 18 - слав.). А други, казва, плюеха на мен, и аз станах за присмех на всички (30:9); погнусиха се от мене дрехите ми (9:31). Това и да се слуша е непоносимо, не само да се претърпи на дело. Крайна бедност, нетърпима, нова и необичайна болест; загуба на толкова и такива деца, и така; унижения, насмешки и поругания от хората; едни се надсмивали, други хулели, други презирали - не само враговете, но и приятелите, не само приятелите, но и слугите; и не само се надсмивали и хулели, но и се гнусели; при това не два, не три или десет дни, но в продължение на много месеци; и - което се случило единствено с него, - той и нощем нямал утеха, но дневните му страдания се усилвали и от нощните ужаси. А за уверение, че по време на сън търпял още по-тежки страдания, послушай какво казва той: защо ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш (7:14)? Какъв железен човек, какъв диамант би понесъл толкова страдания? Ако и всяко от тях поотделно е нетърпимо, то помисли каква буря повдигнали те, взети заедно. Но той понесъл всички тези страдания, и във всичко, което му се случи, не съгреши (2:10 -слав.), и в устата му нямало лукавство.
7. Да бъдат неговите страдания лекарство за нашите беди, и неговото страшно вълнение - пристанище за нашите страдания. Да си спомняме във всички свои нещастия за този светия, и като виждаме как само тялото (на Иов) понесло всички човешки страдания, и ние благодушно да понесем постигащите ни немного нещастия. Винаги да прибягваме към тази книга, като към милостива майка, която простира ръце на всички страни, и приема, и ободрява изплашените деца, - дори и да ни постигнат най-тежки бедствия, във всички тях ще получим достатъчно утешение.
А ако кажеш: „Това бил Иов и затова понесъл, а аз не съм такъв, какъвто е той", с тези думи ти още повече ще осъдиш себе си, а праведника ще похвалиш. Ти би трябвало да понесеш повече, отколкото той. Защо? Защото той е (живял) преди благодатта и преди закона, когато нямало голяма строгост в живота, нямало такава благодат на Духа, когато било трудно да се побеждава грехът, когато властвала клетвата, когато смъртта била страшна, а сега борбата е станала по-лека, защото, след Христовото пришествие, всички тези (препятствия) са отстранени. Следователно ние нямаме никакво извинение, ако след толкова много време, след такава помощ и толкова много дарове, предадени ни от Бога, не можем да достигнем еднакво с Иов съвършенство. Като имаме всичко това в мисълта, т.е. че страданията на Иов са били по-тежки (отколкото нашите), и че той влязъл в борба и се сражавал тогава, когато борбата била по-трудна - да понасяме всички постигащи ни бедствия мъжествено и с голяма благодарност, за да можем да получим същите венци, каквито и той, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца и Светия Дух слава, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.