1. След като е поправил три порока: разкола в църквата, блудството и сребролюбието, Павел смекчава речта си. За да даде почивка на читателите си от мъчителните теми, той дава съвети, отнасящи се до женитбата и девствеността. Във второто послание прави обратното – след като е започнал с леки, спокойни теми, завършва с най-неприятните.
След като веднъж е говорил за девствеността, се връща отново към нея, като не говори непрекъснато за това. Редува двата й смисъла според изискванията на обстоятелствата и нещата, които засяга. Казва също: „А относно това, което ми писахте...“ Всъщност те са му писали, за да го питат дали да се въздържат от женене или не. Отговаряйки на този въпрос, преди да установи закона на женитбата, той започва да говори за девствеността. „...Добре е човек да не се докосва до жена.“ Това означава: Ако търсите ползата, превъзходното, най-добре е да нямате никакви отношения с жена. Ако търсите сигурност и помощ за слабостта си, възползвайте се от женитбата. Вероятно както сега и тогава се е случвало единият от съпрузите да иска, а другият не; забележете как говори Павел. Някои смятат, че той се обръща само към свещениците. Съдейки от това, което следва, аз не считам така, тъй като Павел нямаше да представи мнението си по такъв обобщен начин. Ако се отнасяше само за свещениците, той би казал: Добре e за служителите на словото да не се докосват до жена. Неговото изказване е обобщено: „Добре е човек...“, а не само свещеник. Още: „Отвързан ли си от жена, не търси жена.“ Не казва: „Вие, свещеници и богослови“, а говори неопределено до края на разискването.
Той насърчава и подбужда към въздържание дори когато, давайки им друг съвет, отстъпва от превъзходното и казва: „Но за да се избягват блудствата, всеки мъж нека има своя жена...“ „Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.“ Каква е тази чест, която си дължат един на друг? Жената не е господарка на своето тяло, а слугиня и господарка на съпруга си. Когато избягвате да служите по подходящия начин, обиждате Бога. Когато по взаимно съгласие със съпруга си се въздържате, то нека не е за дълго. Павел нарича това дълг - никой от двамата не е господар на себе си, а е слуга на другия. Затова, ако ви съблазнява проститутка, й кажете: „Моето тяло е на жена ми“. Щом мъжът и жената не са господари на телата си, още по-малко са собственици на богатството си. Слушайте вие, които имате съпруги и съпрузи: ако не можем да имаме собствените си тела, още по-малко можем да смятаме за наши материалните си блага. Още повече, без съмнение в Стария и Новия завет на съпрузите е дадено едно голямо предимство. „...и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее“ (Битие 3:16б). Павел пише, поставяйки различие между двамата: „Мъже, любете жените си...а жената да се бои от мъжа си“ (Ефесяни 5:25,33). Тук обаче не става въпрос за ничие предимство. Защо? Защото се касае за целомъдрие. Нека във всичко останало мъжът има предимство; но не и във въздържанието. Мъжът както и жената не владеят телата си; равенството е пълно – никакви предимства.
„Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие...“ Какво означава това? Жената да не се въздържа за сметка на мъжа, нито мъжа – напук на жена си. Защо е необходимо това? Защото от подобно въздържание могат да се родят големи злини. Често от това следват блудства, изневери, семейни неприятности. Щом има мъже, които блудстват, независимо че имат своите жени, колко повече ще го правят когато нямат тази утеха? С основание Павел казва: „Не се лъжете.“ Той използва тази дума като по-важна от думата „дълг“, за да определи по-добре правото. Да се въздържаш въпреки желанието на своя съпруг означава да извършиш измама; освен ако той не е съгласен. Вие не крадете ако съм съгласен да вземете нещо мое. Да откраднете, означава да вземете нещо насила, против волята на някого. Точно това правят много жени, които тежко оскърбяват справедливостта, стават отговорни за разпуснатостта на съпрузите си и обръщат всичко надолу с главата. Съгласието трябва да бъде поставено на първо място, защото е за предпочитане пред всичко друго. Ако искате можем да се задълбочим в същността на нещата. Представете си съпруг и съпруга, която се въздържа въпреки желанието му. Какво ще стане ако той се отдаде на прелюбодейство или най-малко се огорчи, смути, бъде обхванат от силно желание и похот, започне да предизвиква караници и причини хиляди неприятности на жена си? Какво печели тя от поста и въздържанието, щом връзката на добротата е скъсана? Нищо. Ще последват непременно само неприятности, разпри и войни.
2. Когато между съпрузите има несъгласие, домът им прилича на ударен от бурята кораб, на който пилотът и кормчията не се разбират. Затова апостолът казва: „Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва...“ Тук се разбира по-старателна, по-отговорна молитва. Ако Павел всъщност забранява на женените да се молят, как и кога те биха могли да се молят без почивка? Значи е възможно да имаш сношение с жена си и да се молиш, но въздържанието придава на молитвата ти по-голямо съвършенство. Той не казва просто: „За да се молите“, а „...за да се предавате на молитва.“ Така си осигурявате време за нея без да вършите грях. „..и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава...“ Павел обяснява защо е дал такъв съвет, тъй като се страхува да не бъде приет като заповед (като закон). Какво е обяснението? „...да не би сатана да ви изкушава…“ А за да знаете, че сатана не е единствения източник на изкушението, добавя: „...чрез вашата невъзможност да се въздържате.“ С други думи, казвам това от снизхождение, а не ви заповядвам. Защото бих искал всички хора да се въздържат като мен. Както обикновено, когато става въпрос за трудни неща, той дава за пример себе си и казва: „Подражавайте ми“. „Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг – инак.“ Тъй като ги е осъдил силно като им е казал: „...чрез вашата невъзможност да се въздържате“, той ги утешава, добавяйки: „Но всеки има своя особен дар от Бога...“, не за да покаже, че доброто дело няма нужда от нашето участие, а за да ги утеши, както току що казах. Защото ако това е изцяло дар и човек не може да допринесе за него, как Павел добавя: „А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят...“?
Виждате ли мъдростта на Павел да покаже, че въздържанието е най-доброто състояние на човека, без да насилва този, който не го е избрал, страхувайки се той да не извърши грях? „...защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.“ Той е показал тираничната власт на похотта. Ето какво иска да каже: Ако изпитвате силни атаки, пламенна страст, освободете се от тези борби и мъчителни усилия, за да не бъдете победени. „А на женените заръчвам и то не аз, а Господ...“ Заповедта на Исус е да не оставяме жените си, освен ако са ни изневерили. Павел казва същото, затова пише: „...и то не аз...“ Защото казаното по-горе, макар и не с ясни думи му се струва същото. Тук изразите са категорични. В това е разликата между: „Аз съм“ и „Не съм аз.“ И за да не решите, че говори от човешко вдъхновение, добавя: „...а мисля, че и аз имам Божия Дух.“ Какво заповядва Господ на женените? „Жена да не оставя мъжа си; но ако го остави, нека остане неженена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не напуска жена си.“
По повод на въздържанието или по други поводи, както и заради празни приказки, се случват раздели. По-добре щеше да е, казва апостолът, ако това не се случваше; но понеже е факт, нека жената остане със съпруга си, ако не за да се възползва от брака, то поне да не си позволява отношения с друг мъж. „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, нека не я напуска. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си.“ Също както когато говори за необходимостта да се отдалечим от блудниците в света, той намалява трудността, казвайки: „...не че съм искал да кажа блудниците на този свят...“. По този начин се опитва да направи нещата лесни: ако една жена има невярващ съпруг, да не се разделя с него; ако един мъж има невярваща жена, нека не я отпраща. Но какво казваш, Павле? Ако съпругът не е блудник, а невярващ, той трябва да живее с нея? Все пак блудството е по-малък грях от неверието. Бог обаче ви щади много. Същото се отнася и за жертвата, когато казва: „Оставете там дара си и идете да се сдобрите с брат си“ (Матей 5:24). Също и по повод на този, който дължеше десет хиляди таланта; Той изобщо не го наказа, за разлика от неговото отношение към другия, който пък му дължеше сто денария. После от страх жената да не се почувства нечиста заради женитбата, Павел казва: „Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж...“ Обаче ако този, който се съединява с проститутка, става едно тяло с нея, очевидно е, че тази, която се съединява с езичник, също става едно тяло с него. Да, така е, но тя не се омърсява. Чистотата й надделява над нечистота на мъжа; също както чистотата на вярващия мъж над нечистотата на жената идолопоклонничка.
3. Защо в този случай нечистотата е победена и е позволено да останеш женен, докато поведението на мъжа, който изгонва жена си за прелюбодейство, не е осъдително? Защото в първия случай има надежда, че невярващият може да бъде спасен в брака, тъй като поне единия съпруг е свят, а във втория случай бракът е вече разтурен, двамата съпрузи са развратени. Нека да обясним. Жената, извършила прелюбодеяние, със сигурност е нечиста. Иначе казано, щом този, който се съединява с проститутка, става едно тяло с нея, той става също и нечист; следователно е изчезнала всяка чистота. В другия случай изобщо не е така. Езичникът е нечист, но жената не е. Ако общува с него, споделяйки това, в което той е нечист, тоест неговата безбожност, тя също ще стане нечиста; от една страна съпругът е нечист, от друга, жената споделя с него нещо, което не е нечисто, защото бракът е единство на телата. Затова има надежда, че жената, с която е станал едно тяло, ще го възстанови. При другия случай нищо не е толкова лесно. Как една жена, която първо го е опозорила, отдала се е на друг, нарушила е законите на брака, ще може да върне съпруга си, когото е оскърбила и който за нея вече е чужд човек. След прелюбодейството съпругът вече не е съпруг; обаче жената, макар и невярваща, не може изобщо да разруши праведността на мъжа си. Още повече, тя живее с него с неговото съгласие. Ето защо апостолът казва: „...щом той е съгласен да живее с нея.“
Кажете ми какво зло може да има в запазването на брака ако всичко, което засяга религията, е непокътнато, съпрузите не създават с поведението си поводи за безсмислени разпри помежду си, а съществува и някаква надежда за обръщане към вярата на невярващата половинка на тялото? Да не забравяме, че става въпрос не за свободни, а за женени, обвързани хора. Апостолът не казва: „ако някой иска да се свърже с невярващ“, а: „ако някой има невярваща жена.“ Това означава да не се разделят, ако той вече е женен, поучава се от истинската религия, а другата страна, оставайки си невярваща, е съгласна въпреки това да остане с него. „Защото невярващият мъж се освещава чрез жената...“ Такова е съвършенството на чистотата ви. И как е възможно един езичник да е свят? Не е така. Павел не е казал: „е свят“, а „...се освещава чрез жената...“ Той говори така не за да покаже, че езичникът е свят, а за да разсее по-добре страховете на жената и да внуши на съпруга желание за истината. Защото нечистотата не е в телата на съпрузите, а във волята и мислите. След това идва и доказателството. Ако родите както сте нечисти, детето не е само ваше; то е наполовина чисто и нечисто; затова и не е нечисто. Добавя също: „...инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“ И това означава, че не са нечисти. Нарича ги святи, за да отстрани опасенията и подозренията със силата на изразите, които използва. Какво означават думите: „Но ако невярващият напусне...“? Например, ако ви заповяда да почитате и споделяте неговото безбожие, защото сте негова жена или да се отдръпнете, по-добре е бракът да бъде прекратен, отколкото да се откажете от истинската вяра. Ето защо добавя: „... в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон.“ Ако всеки ден трябва да понасяте спорове и битки заради това, най-добре е да се разделите. Павел ни внушава това като казва: „Бог ни е призовал към мир.“ Още повече когато невярващият също е дал повод за раздяла.
„Защото откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си?“ Това се отнася за казаното по-горе: „...нека не напуска мъжа си.“ Това ще рече, ако не ви причинява никакви тревоги, останете, защото има полза: увещавайте, съветвайте, убеждавайте; никой друг учител няма такова влияние, каквото има жената. Павел не я задължава, не изисква нищо от нея, за да не направи товара й много тежък; не иска тя да се отчае. Оставя висящ въпроса за бъдещето, казвайки: „Защото, откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?“ И още: „Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви. Обрязан ли е бил призван някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призван, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божите заповеди. Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата. В положение на роб ли си бил призван? Да не те е грижа...“ Всичко това няма нищо общо с вярата; тогава, никакви спорове, никакви тревоги; вярата е премахнала всичко. „Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.“ Имал си невярваща жена в момента на призоваването си? Живей с нея; нека вярата не е повод да я отпратиш. Бил си роб? Не се тревожи, остани си роб. Бил си необрязан? Остани си такъв. Бил си обрязан когато си повярвал? Не крий това. Тоест: „Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил...“ Тези неща не са пречка за религията. Ти си призван като роб, друг с невярваща жена, трети като обрязан.
4. О, небеса! Къде слага той робството? Както обрязването не служи за нищо и необрязването не вреди, така е и със свободата и с робството. За да го докаже съвсем ясно, добавя: „...но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая.“ Тоест, по-добре остани роб. Защо съветва този, който може да се освободи, да си остане роб? За да покаже, че робството е по-скоро полезно, отколкото вредно. Някои смятат, че думите: „...по-добре използвай случая“ трябва да се отнасят за свободата – ако можете, освободете се от робство. Това тълкуване обаче е напълно противоположно на целта, която Павел си поставя. Не би си разрешил да съветва роба да си осигури свободата, точно в момента, в който го утешава и потвърждава, че робството в никакъв случай не е вредно за него. Тогава някой би могъл да каже: щом не мога да се освободя, значи претърпявам несправедливост и вреда?
Мисълта на Павел тук няма нищо общо с това. Както обясних и преди, искайки да покаже, че свободата няма да послужи за нищо, той казва: когато можете да станете свободни, по-добре използвайте случая и останете роби. И веднага дава доказателството за това: „...защото, който е бил призван в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призван като свободен човек, е роб на Христос.“ Пред Христос двамата са равни: вие също сте роби на Христос и Той ви е господар. Как би могъл робът да е освободен? Защото Христос ви е освободил не само от греха, но и от външната зависимост, въпреки че си оставате роби. Той не позволява нито на роба, нито на свободния да остават зависими. В това се и състои чудото. Как обаче е възможно робът да е свободен, оставайки роб? Когато е освободен от болестите и страстите на духа, когато ненавижда богатствата, когато стои над гнева и другите страсти на душата. „С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.“ Тези думи не се отнасят само за робите и слугите, а и за свободните хора. Защото робът може да бъде свободен, а свободният – роб. Как робът може да е свободен? Когато върши всичко заради Бога, живеейки без лицемерие, а не за да се харесва на хората. Така изцяло слугувайки им, той е свободен. Как, от друга страна, е възможно свободният човек да бъде роб? Когато живее като престъпник сред хората или когато е лакомник или алчен за богатство, или злоупотребява с власт. В такъв случай, макар и свободен, той е в най-голяма степен роб на хората.
Преценете следните две случки. Йосиф беше роб, но не на човеци; затова той беше най-свободния от всички хора, дори в недрата на робството. Той не отстъпи пред желанието на жената на господаря си, която искаше да го подчини на волята на страстта си. Точно обратно, тя, макар и свободна, беше повече роб от всички роби; опитваше се да очарова Йосиф и го предизвикваше да извърши зло; не можа обаче да накара свободния човек да направи това, което тя искаше. Ето защо робството му не беше изобщо робство, а най-голяма свобода. Попречи ли това с нещо на благочестието му? Слушайте, роби и свободни хора: Кой беше роб – този, който беше принуждаван или тази, която принуждаваше? Тази, която умоляваше или този, който презираше настоятелните молби? Бог е поставил ограничения на робите: законите Му определят до къде могат да стигнат без да ги прекрачат. Докато господарят не изисква от тях нищо, което не е богоугодно, трябва да го слушат и да му се подчиняват; но не и ако поискат нещо повече. Така робът става свободен. Ако преминете тези ограничения, макар и свободни, ставате роби. За това намеква Павел когато казва: „Не ставайте роби на човеци.“ Ако не беше така, ако той съветваше робите да бягат от господарите си и да се освободят, как би давал следващия съвет: „Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.“ И на друго място: „Които са под робско иго нека считат господарите си достойни за всяка почит, за да не си хули Божието име и учението. А онези, които имат вярващи господари, да не ги презират, защото са братя тези, които се ползват от усърдието им...“ (1 Тимотей 6:1,2). Пишейки на Ефесяни и Колосяни, той дава отново същите правила и закони. От тук става съвсем ясно, че Павел изобщо не се бори с този вид робство, а с другото, в което свободни хора попадат чрез пороците си; то е най-неприятното, независимо че подложеният на това робство е свободен. За какво послужи свободата на братята на Йосиф? Не бяха ли те най-големите роби когато лъжеха баща си, разказваха лъжи на търговците и на брат си? Съвсем друг беше Йосиф, един истински свободен човек, верен навсякъде и във всичко. Нито оковите, нито робството, нито любовта на господарката, нито изгнанието успяха да го поробят. Навсякъде оставаше свободен. Защото истинската свобода блести дори в робство.
5. Това е християнството: то дава свобода в робството. Както едно тяло, неуязвимо по природа не страда когато е улучено от стрела, така и този, който е истински свободен, показва това, когато господарите му не могат да го направят роб. Ето защо Павел увещава да останем роби. Ако не беше възможно да бъдем едновременно роби и християни, езичниците биха могли да обвинят религията в голяма слабост; ако те обаче знаят, че робството не е никаква пречка за нея, те биха се удивлявали на това учение. Защото ако смъртта, бичуването и веригите изобщо не ни причиняват зло, то още по-малко ще навредят на верните робството, огънят, подтисничеството, болестите, бедността, дивите зверове и хилядите други още по-тежки мъчения. Могат само да ги направят по-силни. Как би могло да навреди робството? Не обикновеното робство е вредно, а робството на греха е истинско. Ако не му се покорявате, имайте вяра и се радвайте; никой няма да може да ви навреди щом душата ви е свободна. Ако обаче сте роби на греха, дори и да имате цялата свобода, тя не ви служи за нищо. Кажете ми за какво ви е да не сте роб на някого, а да сте на собствените си страсти? Често хората все още полагат грижи за другите, докато страстите са ненаситни да разрушават. Ти си роб на някой човек? Но сам твоят господар ти е слуга; той се грижи за храната, за здравето, за облеклото, за обувките ти и за толкова други неща. Ти се страхуваш много по-малко, че може да го обидиш, отколкото той, че ще ти липсва най-необходимото.
Той обаче си е легнал, а ти стоиш прав. Има ли значение? Но може да бъде и обратно. Често, когато ти си в леглото си и си отдаден на сладък сън, той не само е буден, но става и жертва на хиляди неприятности в обществото и будува много по-мъчително от тебе. Нима Йосиф пострада толкова от господарката си, колкото тя от страстите си? Йосиф изобщо не изпълни това, което искаше от него тази жена, докато самата тя направи всичко, което искаше от нея нейната господарка страстта, която не се спря, докато не я покри със срам. Кой друг господар е толкова взискателен? Кой тиран – толкова жесток? Страстта казва: Моли своя роб, умолявай своя затворник, ласкай човека, когото си купил; ако отказва, настоявай; ако въпреки настоятелните ти молби, той изобщо не отстъпва, забележи кога ще остане сам, използвай насилие и стани за смях. Съществува ли нещо по-позорно, по-срамно от това поведение? „И ако не постигнеш целта си, използвай клевета и излъжи съпруга си.“ Вижте как свободната душа презира заповедите на страстта, колко са срамни, жестоки и безсмислени! Кой господар някога е изисквал това, което нечистата страст искаше от принцесата? Въпреки това тя нямаше смелостта да устои на гласа й. Йосиф изобщо не пострада като нея. Поведението му беше коренно различно и това го покри със слава. Искате ли да видите един човек, който получи от жестока принцеса заповеди, които не можа да отхвърли?
Спомнете си Каин и заповедите, които му даде неговата завист. Тя му заповяда да убие брат си, да излъже Бога, да наскърби силно баща си, да бъде нагъл. Той изпълни всичко съвсем точно, точка по точка. Защо се учудвате, че тази господарка, която е погубвала цели народи, има такава власт дори само върху един човек? Може да се каже, че мадиамските жени отведоха оковани в робство евреите, като ги подчиниха със своя чар и красота. Точно този вид робство отхвърляше Павел, казвайки: „Не ставайте роби на човеци.“ Тоест, не се подчинявайте никога на хора, когато ви дават несправедливи заповеди, дори и на самите себе си. После, издигайки ума си до възвишено състояние, казва: „Що се отнася до девиците, нямам заповед от Господ, но ще ги посъветвам като някой, който е получил Божията благодат да бъде верен.“ Започвайки със заповед, след това говори за девствеността. След като ги е наставил и подкрепил във въздържанието, той минава към по-съвършеното. „Нямам заповед...“; въпреки това, той смята че това, което ще каже, е нещо добро. Защо? По същата причина, която изтъква по повод на въздържанието. „Вързан ли си с жена, не търси развързване.“ Това не противоречи на другото, което вече е казал, а го потвърждава. Всъщност по-горе е казал: „Освен ако е по взаимно съгласие.“ Тук казва: „Вързан ли си с жена, не търси развързване.“ Няма никакво противоречие. Защото когато действаш срещу волята на другия, връзката се къса; когато е по взаимно съгласие, връзката устоява.
6. За да не помисли някой, че това е заповед, Павел добавя: „Обаче ако си вземете жена, не съгрешавате.“ После показва състоянието на нещата, настоящите нужди, краткостта на времето, скърбите. Бракът има множество последици, които Павел посочва както когато говори за въздържанието, за това, че жената няма власт над тялото си, така и тук: „Вързани ли сте...Обаче ако се ожените, не съгрешавате.“ Това не се отнася за тази, която е избрала девствеността, защото тя ще извърши грях. Щом вдовиците са обвинени в престъпление когато са обещали да останат такива, а са сключили втори брак, колко повече ще бъдат укорявани за това девиците. „...но такива ще имат житейски скърби...“ Също така и удоволствия, ще добавите вие. Вижте обаче как апостолът ги ограничава чрез краткостта на времето: „...останалото време е кратко...“; тоест, заповядано ни е да минем през този свят като пътници и после да си тръгнем без да се привързваме; вие обаче се вълнувате твърде силно от брака, който е от този свят. Ако не се налагаше да бързаме към бъдещето, в женитбата не би имало нищо тежко. Обаче ако бракът води след себе си неприятности, защо да се нагърбваме с такъв товар? Защо да си налагаме подобна тежест, щом след като веднъж сме я приели, трябва да се ползваме от нея, все едно не я ползваме? Апостолът ни казва: „...които имат жени, нека бъдат като че нямат...“ След като е казал нещо за бъдещето, се връща към настоящето, защото от това има духовна полза: едната се грижи за нуждите на мъжа си, другата служи на Бога. Съществуват обаче и ползите на настоящия живот: „А аз желая вие да бъдете безгрижни.“ Въпреки това оставя всичко на тяхната свобода. Защото ако този, който първо е посочил най-добрия избор, после го налага на другите, като че ли няма доверие в собствените си думи. Павел използва снизходително отношение за да ги склони и подкрепи. „И това ви казвам за ваша собствена полза, не да ви държа с оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.“
Нека девиците слушат добре: не това са границите на целомъдрието; тази, която се занимава със света, не е нито девица, нито порядъчна. След като е казал: „Тъй също между жена и девица има разлика“, той установява и показва това, което ги разделя. Павел не поставя за граница между девицата и тази, която вече не е такава въздържанието или женитбата, а свободата от грижи и големи грижи. Защото сключването на брак не е зло, а пречка пред благоразумието. „Но ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица...“ Тук като че ли говори в полза на женитбата; обаче всичко се отнася за девствеността; защото разрешава дори втори брак, „...само да е в Господа.“ Какво означава „...само да е в Господа.“? С чистота и добродетелност, които са необходими навсякъде. Такива трябва да са разбиранията ни, иначе не е възможно да видим Бога. Ако подминахме с мълчание това, което трябва да бъде казано за девствеността, то е защото сме посветили цяла книга на нея. Обсъдили сме грижливо доколкото е възможно темата и затова не сметнахме за необходимо да се връщаме днес към нея. Нека нашите слушатели я прочетат, а ние ще се задоволим само с това да кажем, че трябва да се спазва въздържанието, тъй като апостолът ни казва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Нека се стремим към него, живеейки в целомъдрие както и в първата или втората женитба, за да сме достойни да видим Бога и да получим небесното царство чрез милостта и добротата на нашия Господ Исус Христос, на когото заедно с Бог Отец и Святия Дух принадлежат славата, властта, честта, сега и завинаги. Така да бъде.
Превод: Юлия Борисова