Който злослови майка си и баща си, да бъде предаден на смърт(Изход 21:17), казва (Писанието). Този закон бил даден във Вехтия Завет, когато нямало особено желание за установяване на най-добрия живот, когато имало само въведение на Божеството, когато било време за детски заповеди, когато имало мляко, имало възпитател, имало светилник, имало образ и сянка. И така, какво можем да кажем за онези, които сега, по време на благодатта и истината на нещата, както и при толкова голямо знание, злословят не баща и майка, а Самия Бог на всичко? Какво наказание очаква такива хора? Какво изпитание ще съответства в достатъчна степен на злото? Каква огнена река, какъв незаспиващ червей, каква външна тъмнина, какви вериги, какво скърцане със зъби, какво ридание? Всички мъчения, както настоящи, така и бъдещи, са недостатъчни за душата, намираща се в такова положение, паднала до такава степен на порочност. Видовете богохулство са много и различни, вследствие на което е необходимо да ги изложим днес, за да не паднем доброволно в нито едно от тях и да не оставим без внимание никого от падащите в тях – нито приятел, нито враг.
Няма, наистина няма по-голям грях от този, няма и равен на него; в него е умножаването на злото, в него е това, което разстройва всичко и навлича безмилостно наказание и непоносимо отмъщение. А кои са злословещите Бога? Онези, които противопоставят на мъдростта на Неговия промисъл обусловените от съдбата неуредици и необходимост. И няма нищо удивително в това, че обладаните от тази болест са неверни, които нелепо се удивляват на дървета и камъни и им служат; а това е по-ужасно от всичко и наистина достойно за много сълзи и ридания, че освободените от това заблуждение и робство, удостоили се да познават намиращия се във всичко Бог, истинния и действителен Бог, че те, сякаш по силата на някакво обратно течение, се увличат надолу към силното морско вълнение, към този начин на мислене и към това безумие; онези, които, по техните думи, се покланят на Христа, онези, които са удостоени с толкова велики тайнства и са възприели неизказаните догмати и слязлата при нас небесна мъдрост, след толкова велика чест, която са получили от Бога, доброволно низвергват себе си, като с голямо неразумие отхвърлят от себе си свободата, която им е дарил Бог, подчиняват се на най-тежко робство и със своите помисли измислят най-ужасна тирания, каквато никога не е съществувала, отсичат всяка добра надежда и се опитват да лишат от сила онези, които ревностно са отдадени на добродетелта. Както на война някой от враговете, забелязал благородни войни, готови да отдадат и самата си душа за отечеството, и нямайки възможност да им навреди по друг начин, нито да ги отклони от готовността да служат на царя, нито да ги направи страхливи, нито да ги победи с помощта на уловки, им причинява вреда иначе, като се опитва да ги убеди, че те напразно, без полза и без никаква причина извършват толкова много труд – за да отслаби ръцете им, да намали силата им, да угаси усърдието им, та чрез всичко това да ги отклони от присъщата им ревност за битка, след което, смятайки ги за беззащитни и обезоръжени, да ги вземе свързани в плен – така постъпил и дяволът.
След като видял, че по-голямата част от вселената, благодарение на Божествената благодат, осмива езическото заблуждение, с цялото си сърце и душа почита словото на благочестието, че по-нататък вследствие на това се явява голямо уважение към добродетелта и същото презрение към порока – той не се осмелил да излезе и открито да каже: „Отстъпете от Христа, осмейте преподадените от Него догмати, Неговото дело е басня и заблуждение, Той е някакъв порочен и саможив човек“, тъй като му е известно, че вследствие на това те още по-бързо ще избягат от неговата тирания и по-силно ще го възненавидят. Затова той не понася преките обвинения, но обикаляйки наоколо, тайно разпръсква отровата на злочестивите догмати, като на пръв поглед позволява на хората да пребивават във вярата, а в действителност я изтръгва от тях от корен, разрушава всички догмати на истината и разпространява сред вярващите голяма клевета против Бога. Затова той приготвил това пагубно средство и смъртоносните отрови на съдбата, за да въведе тайно всичко това, което казах, за да покаже празнотата на нашите мисли и нашата вяра, та да убеди хората да мислят лошо за Бога – което, разбира се, той направил първо по отношение на Адам, като наклеветил Бога, че Той уж е завистлив и недоброжелателен. Почти същото казвал той, като го увещавал: „Бог е знаел, казвал, че вашите очи ще се отворят, знаел е, че вие ще бъдете като богове и ви е завидял, не желаейки по-голяма чест за вас.“ Нали той и да не беше добавил тези думи, то с това, което е говорил преди, им дал възможност да подозират същото. И забележи коварството. Като потъпкал решението на Бога и казал, че ако прародителите проявят непослушание към Него, техен дял ще бъдат велики блага, като например: ще им се отворят очите, ще станат равни на Бога и ще притежават съответното на това положение знание, дяволът не добавил, че е порочен този, който забранява това, за да не изглежда, че говори някакъв враг и неприятел, но надянал маската на съветник и попечител, за да направи злото увещание лесно за приемане – което и станало. С думите, които говорел, дяволът не искал да научи на нищо друго, освен: „Отстъпете от сътворилия ви Бог; Той е недоброжелателен и завистлив, и поради завист ви отказва по-големи блага.“ Обаче не произнесъл тези думи открито, защото те, подозирайки в него враг, разбира се, биха се отдалечили от него; като не пожелал да им каже това и замълчал, той предложил този гибелен съвет.
По същия начин, разбира се, и сега той не казва: „Отстъпете от Христа, тъй като Неговите Божествени догмати са безчестни“, а защото знае, че би излъгал и не би срещнал доверие; но коварно, на пръв поглед, ни оставя при тях и показва съгласие с истината, а по друг път отклонява нас, незапознатите с тях, от това вечно наследие, както ако някой, държейки с дясната си ръка законнороденото и свободно, просто, невинно дете, не го изгонва от бащиния дом, но в същото време го убеждава да прави това, чрез което то, иска или не, ще се лиши от цялото бащино наследство. Не е възможно, не е възможно човек, придаващ значение на съдбата, да може да достигне небесата, и по-точно: няма да може да избегне геената и наказанието, тъй като съдбата заповядва на всички да вярват противното на Божиите догмати. Бог казва: „Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят (Исая 1:19,20).
Ти видя как говори Бог и какви закони поставя? Послушай как говори и съдбата, и как въвежда противоположни постановления, и разбери как едното било казано от Божествения Дух, а другото – от лукав демон и някакво свирепо чудовище. Бог е казал: „ако поискате“ и „ако не искате“, правейки ни господари на добродетелта и порока и поставяйки това в зависимост от нашия начин на мислене. А какво говори онзи, т.е. Дяволът? Това, че да избегнем определеното от съдбата е невъзможно, искаме, или не. Бог казва: ако поискате, ще ядете благата земни; съдбата казва: дори и да искаме, ако не ни бъде дадено, няма да имаме никаква полза от това желание. Бог казва: ако не послушате думите Ми, меч ще ви изтреби; съдбата казва: дори и да не искаме, ако ни бъде дадено, при всички случаи ще се спасим. Не това ли казва съдбата? Кое можело да бъде по-ядно от това сражение? Кое – по-открито от тази война, която учителите на порока – демоните без срам така са предприели против божествените изречения? Но, за което и аз казах, няма нищо удивително в това, че в това вярват демоните и подобните на тях хора, тоест, езичниците; а най-тежко от всичко е, че вие, които толкова сте се наслаждавали на божественото и спасително учение, не проявявате необходимото уважение, но прибягвате към тези най-неразумни и погубващи душата измислици. Защото моя работа ли е да съдя и външните? (1 Коринтяни 5:12). В мен засега има слово за вас, Христови членове, чеда на църквата, възпитани в дома на Отца, наслаждаващи се с божествените учения, удостоени с толкова велика чест. Затова аз стена, затова плача и ридая; и наистина, достойно за ридание е, когато някой пада в прегрешения, недостойни за прошка. А и каква, кажи ми, прошка може да има, когато Бог открива Себе Си и когато демоните на свой ред също говорят, и когато това, което се говори от тях, дори на Божиите приятели изглежда като заслужаващо по-голямо доверие?
Ние сега няма да предприемаме разсъждения, но само ще покажем безсрамието на доверяващите се на тях хора. Бог казва: Той ти е предложил огън и вода, живот и смърт; и към което желаеш, към него ще простреш ръка (Премъдрост Сирахова 15:16). И ти се струва, че това заслужава по-голямо доверие, и ти не размисляш за разстоянието, което разделя съветниците, за това, че единият е Бог, а другият – демон; ти не оценяваш разликата в съвета, че единият е спасителен и призовава към добродетел; а другият – наистина демонски и призовава към зло и порок; не обръщаш внимание на това, какво си получил от Бога и какво – от демона, на това, че единият така те е възлюбил, че е отдал за теб и Своя Единороден Син, от Когото за Отца не е имало нищо по-скъпоценно, така те обича и сега, като те призовава чрез апостолите към твоето спасение и прави всичко това, а другият така те е възненавидял и те ненавижда, че по всякакъв начин враждува с теб и не само не ти дава нищо добро, но се опитва да изтръгне и това, което си получил от Бога. Единият се е погрижил да те направи равен на ангелите, а другият те е направил по-безчестен от пълзящите по земята и, от своя страна, те е убедил да им се покланяш; единият те води към небесното царство и останалите почести, а другият е завидял и на даденото ти тук положение и не е отстъпил, преди да те е лишил от него.
Ако вие не можете да познаете догматите – макар и те да са по-ясни от слънцето за не съвсем неразумните хора, и именно тези догмати, които принадлежат на Бога, служат за изясняване на добродетелта и спасението, а демонските – на порока – ако вие не можете да проникнете в тях, научете се на това, кое е спасително и кое е вредно поне от онези, които ви дават съвети. И как не е безсмислено в другите дела да се придържате към този възглед, че ако лекарят дава храна на някого, следва не да любопитстваме за нея, а да я приемаме като даваща здраве, а ако това прави чародеят и вълшебникът, да не се впускаме в изследване, но да се гнусим от нея, като от отрова и вредна храна; а по отношение на Бога да не се ползваме от такъв вид похвати, макар и разстоянието между Бога и демона да е толкова по-голямо от това между лекаря и вълшебника, че не е възможно нито да го изразим с думи, нито да го представим на ума и разсъдъка? И така, нима не е крайна нелепост – да не се впускаме в изследване там, където разликата между предлагащите храна е нищожна, но вместо всяко изучаване на делото да обръщаме внимание само на качеството на лицата; а където разликата между съветниците е толкова голяма – да имаме нужда от дума за разбирането на това, че едното е спасително, а другото вредно?
Да не бъдем, умолявам ви, по-неразумни от безсловесните същества, но да побързаме да избягаме и да не се вслушваме: лоши беседи развалят добрите нрави (1 Коринтяни 15:33), и чрез заблуждение не е възможно да получим прошка. Защо, като видиш заразна и нездрава местност, ти избягваш да пребиваваш там, дори ако към това жилище те привличат много условия – предпочитайки телесното здраве пред всичко; а когато някои са преизпълнени със заразителна реч и болест, погубваща не само тялото, но и душата, и правеща я по-лоша и негодна, то защо не бягаш бързо? Послушай, казва един мъдър мъж, не спирай, но се отдръпни и не се забавяй (Притчи 9:18), боейки се и от най-кратко пребиваване с тях. Казваме това, защото се боим не от силата на проповядваните от тях от тях догмати, но от вашата немощ. За нас, утвърдените във вярата, техните догмати ще изглеждат, по Божията благодат, по-слаби и от паяжина, и колкото повече пъти са очаровали вашия слух, толкова по-голям смях срещат от наша страна – като безумни и безсмислени; но ние се боим от вашата немощ. Насочвам казаното не против всички, но против онези, които са виновни за това, което посочих, тъй като и Павел е властен над всичко; показвайки на своя ученик Тимотей не само учение, но и словесен спор с чуждите, увещава да избягваме празнословието (2 Тимотей 2:16). Не е продължително времето на нашия живот, незначителни са средствата за спасение. И така, ако и това кратко време, дадено ни, за да се научим на нещо полезно, ние употребим за това, което е излишно, безполезно и вредно, накрая кога ще имаме на свое разпореждане друго време за изучаване на това, което е необходимо и от което има сериозна нужда? Дори и времето да беше продължително, повече от всичко би следвало да го употребяваме изцяло за това, което е полезно; а когато то е малко, и непродължително, как да не смятаме за дело на крайно неразумие да губим това кратко време за догмати, развращаващи душата ни? Каква нужда имаш от такова лекарство? Не приемай удара, не губи време за лечение на това, което ти причиняват други: събирай това, което е здраво, от Божествените Писания, и ако дойде някой, който говори нещо друго, запуши ушите си и побързай да избягаш, не се бави. И ако тогава, когато се събере сборище против царете, ти не би се решил да останеш на мястото на това съвещание, тъй като при всички случаи ще се подхвърлиш на опасност по силата на това, което си слушал за такива неща, макар и да не си изразил своето съгласие – то тогава, когато се говори нещо против Бога и когато се съставя догмат, изпълнен с обвинение против Него, нима няма да избягаш, нима няма да намразиш богохулния език, нима няма да заградиш безбожните уста? И как ще можеш с дръзновение да се молиш на Бога, имайки общо с разпространяваните против Него клевети? Да не бъде това, умолявам. Казвам това не на присъстващите – впрочем и на тях, защото вие, макар и да сте безупречни, като знаете, че някои хора страдат от тази болест, насочвайте против тях тези и други, още по-многобройни слова, за да изтръгнете злото от корен. Но да стане, по молитвите на светиите и Божиите приятели (тъй като имат сила не толкова нашите думи, колкото техните молитви), да стане така, че всички – и ние, и те, които съдействат за пълнотата на църквата, освободили се от тези злини, с дръзновение да застанем пред престола на Христа, на Когото – слава. Амин.
Свети Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения, том 4
(издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон)