Похвална беседа

за свети мъченик Лукиан

 

От каквото се боях вчера, това се случи и се сбъдна днес: когато отмина празникът, заедно с него си отиде от нас и народът, и нашето събрание намаля. Добре знаех, че това ще се случи, но по тази причина не отмених поучението, тъй като, макар и не всички, слушали вчера, да проявиха послушание, но не всички се оказаха непослушни; а това не е малко за нас в смисъл на утешение. Затова и днес няма да се отклоня от поучението, тъй като, ако не чрез нас, то чрез вас, те при всички случаи ще чуят казаното. Наистина, кой би могъл да понесе мълчаливо тяхното нехайство или да извини и да оправдае онези, които, гледали толкова време своята майка (църквата) и насладили се на блага в нея, са се отдалечили и не са успели да се върнат отново, уподобили са се не на Ноевата гълъбица, а на враната, и то тогава, когато зимата и вълненията още продължават, и всеки ден се надига все по-жестока буря, а този свят ковчег стои в средата, призовава и привлича към себе си, и доставя голяма безопасност на прибягващите към него? Той отблъсква не ударите на водата и вълните, а непрестанните надигания на най-неразумните страсти, изтребва завистта, потъпква безумието. Тук и богатият не може да презира бедния, слушайки от Божествените писания, че всяка плът е трева и всичката й красота е като полско цвете (Исая 40:6), и бедният, видял другия богат, да се предава на завист, слушайки и сам думите друг пророк: Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте: защото, умирайки, нищо няма да вземе, славата му не ще отиде подире му (Псалм 48:17,18). Такава е природата на това богатство: то не съпътства имащите го, не се преселва оттук заедно с придобилите го, не ги защитава, когато биват съдени там и се подхвърлят на наказания, но напълно се отделя от тях чрез смъртта, а мнозина е оставяло и преди смъртта; ползването от него е несигурно, наслаждението ненадеждно, придобиването му опасно. Но не са такива свойствата на добродетелта и милостинята; това съкровище е неприкосновено. Откъде е известно това? Онзи, който е разсъждавал за тукашното богатство и е казал, че славата му не ще отиде подире му, пак той и за съкровищата на милостинята, вечно пребъдващи и никога неограбвани, ни е научил, като е казал така: Той пръсна, раздаде на сиромаси, правдата му пребъдва вечно (Псалм 111:9). Има ли нещо по-удивително от това? Събраното погива, а раздаваното остава цяло – и напълно справедливо, тъй като единствено него приема Бог, а от Божията ръка никой не може да ограби, а другото се пази в човешките съкровищници, където се подхвърля на много козни, където има много завист и недоброжелателство. И така, възлюбени, не прекарвай времето тук в леност, защото, ако някоя скръб те смущава, тя бива прогонена тук; ако са житейски грижи, те си отиват; ако са безумни страсти, те угасват; а от тържищата, от зрелищата и от други външни събрания ние се връщаме у дома, обременени с множество грижи, скърби и душевни болки. А ако постоянно прекарваш времето си тук, то непременно ще снемеш от себе си и онова зло, което си получил отвън; а ако започнеш да се отклоняваш и да избягваш, то и тези блага, които си придобил от Божествените Писания, непременно ще изгубиш, разпилявайки малко по малко своето богатство във външни събрания и беседи. А че това е справедливо, постарайте се, като излезете оттук, да се видите с онези, които не са били тук, ще видите каква разлика има между вашето благополучие и тяхното душевно разстройство. Не е така прекрасна и приятна невястата, седяща в брачния чертог, както е дивна и славна душата, явяваща се в църквата, благоухаеща с духовни аромати. Който идва тук с вяра и усърдие, той излиза с безчислени съкровища; още щом отвори уста, веднага изпълва присъстващите с всяко благоухание и духовно богатство; и макар и да са го постигали безбройни бедствия, той всичко ще понесе леко, получил тук от Божествените Писания достатъчен подтик към търпение и благочестие. И както постоянно стоящият на скала се надсмива над вълните, така и постоянно участващият в (църковните) събрания и оросяван от божествени изречения, утвърдил се като на скала в правилното съждение за нещата, няма да се увлече от нищо човешко, стоейки над натиска над житейските дела. Получил голяма полза и душевно утешение не само от поучението, но и от молитвата, и от отеческото благословение, и от общото събрание, и от любовта на братята, и от много други неща, така той се връща, донасяйки у дома безбройни блага. Погледни с какво благословение се удостоихте днес вие, и каква загуба ще понесат те. Вие ще си отидете оттук, получили награда на мъченици, а те, освен това, че се лишават от печалба, ще претърпят и друга вреда, навличайки си цял куп грижи от безполезни занимания. Както който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда (Матей 10:41), така и приемащият мъченика в име на мъченик ще получи награда на мъченик; а приемането на мъченика е да се събираме в негова памет, да участваме в беседа за неговите подвизи, да се удивляваме на извършеното от него, да подражаваме на добродетелите, да предаваме на други неговите доблести. Такова е угощението на мъчениците; така приемат тези светии – както постъпихте и вие днес!

2. И така, вчера нашият Господ се кръсти във вода, а днес рабът се кръщава в кръв; вчера се отвориха вратите на небето, днес са потъпкани вратите на ада. Не се удивлявайте, че наричам мъченичеството кръщение: и тук Духът осенява изобилно, и греховете се изглаждат, и става някакво дивно и чудно очистване на душата, и както кръщаваните с вода, така и претърпяващите мъченичество се умиват в собствената си кръв, което се случило и с този (мъченик Лукиан). Но преди словото за неговото убийство е необходимо да кажем за коварството на дявола. Като видял ясно, че мъченикът се надсмива над всяко наказание и външно мъчение и че и след като разпалил пещ, изкопал яма, приготвил колело, окачил го на дърво, бутнал го в пропаст и го хвърлил в зъбите на зверове, не успял да надделее над благочестието на светия, (дяволът) измислил друг, още по-жесток начин и се постарал да намери такова мъчение, което да бъде и най-сурово, и в същото време най-продължително. Тъй като непоносимите наказания доставят много бързо избавление, а по-продължителните причиняват по-слаба болка, той се постарал да намери наказание, съчетаващо и едното, и другото: и продължителността, и изключителната, непоносима болка, та и със силата, и с продължителността във времето да съкруши твърдостта на душата на мъченика.

И така, какво прави той? Предава светията на глад. А ти, слушайки за глад, не оставяй без внимание тази дума; това е най-жестоката от всички смърти; свидетели на това са изпиталите глад; да не дава Бог да изпитаме това; ние добре сме научени да се молим, за да не паднем в изкушение (Матей 26:41). Той (гладът), като някакъв палач, намиращ се вътре в утробата, терзае всички членове, като поглъща, по-силно от всеки огън и звяр, тялото от всички страни, и причинява постоянна и неизразима болка. И за да знаеш какъв е гладът, (ще ти кажа, че и майките) често изяждали децата си, не понасяйки силата на това зло. И пророкът, оплаквайки това бедствие, е казал: Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си (Плачът на Еремия 4:10). Майките ядели тези, които са родили, и родилата утроба ставала гроб на родените от нея деца, и гладът побеждавал природата, или по-точно – не само природата, но и волята; но не победил мъжеството на свития. Кой няма да се изуми, като слуша това? В действителност кое е по-силно от природата? Кое е по-изменчиво от волята? И все пак, за да знаеш, че няма нищо по-силно от страха Божи, волята се оказала по-твърда от природата; това мъчение посрамвало майките и ги карало да забравят за родилните болки, а този светия не могло да победи; това наказание не надделяло над неговото благочестие и не съкрушило неговото мъжество, но той оставал по-твърд от всеки диамант, като се услаждал с благи надежди, издигал се към подвизи и имал достатъчно утешение в самата причина за борбата, особено когато постоянно слушал думите на Павел: в глад и жажда, на студ и голота (2 Коринтяни 11:27); и още: дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и страдаме (1 Коринтяни 4:11), тъй като знаел, добре знаел, че не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста (Матей 4:4). А когато скверният демон видял, че той не се поддава и на такава крайност, направил мъчението още по-тежко: като взел идоложертвено и напълнил трапезата с него, той поставил това пред очите му, та с удобната възможност да отслаби твърдостта на неговата воля, защото ние не се улавяме така, когато не виждаме съблазнителни предмети, както тогава, когато се намират пред очите ни, както и похотта към жени преодоляваме по-лесно, когато не виждаме благообразна жена, отколкото, ако постоянно гледаме към нея. Но праведникът победил и тази хитрост, и това, с което дяволът мислел да отслаби неговото мъжество, то повече от всичко го вдъхновило за подвизи: той не само не претърпял нищо от гледането на идоложертвено, но още повече започнал да се отвращава и да се гнуси от него. И каквото ние изпитваме по отношение на враговете – колкото повече ги гледаме, толкова повече ги ненавиждаме и се отвращаваме от тях, същото изпитвал тогава той по отношение на тази мерзка жертва: гледайки я, той още повече се гнусял и я избягвал, и постоянното гледане към нея възбуждало у него още по-силна ненавист и отвращение към предложеното. Макар че гладът силно викал отвътре и заповядвал да се докосне до предложеното, страхът Божий отклонявал ръката му и го карал да забрави и самата природа; гледайки към скверната и проклета трапеза, (мъченикът) си спомнял за другата трапеза, страшна и изпълнена с Дух, и така се възпламенявал, че предпочел да понесе и претърпи всичко, отколкото да вкуси от тези скверни храни. Той си спомнил и за трапезата на тримата отроци, които, бидейки взети в плен в младостта си и лишени от всяка защита, в чужда земя и варварска страна показали такова благочестие, че тяхното мъжество се възпява и дo днес. Докато юдеите, и владеейки собствената си земя, се предавали на нечестие, и намирайки се в храма, служели на идолите, тези юноши, отведени във варварска страна, където има идоли и поводи за всяко нечестие, постоянно спазвали отеческите обичаи. А ако пленниците и робите, и младите, казва той, преди благодатта са показали такова благочестие, то каква прошка ще заслужим ние, ако не успеем да ги изпреварим и в тази добродетел?

3. Размисляйки за всичко това, той се надсмивал над злобата на дявола, презирал неговите козни и не се поддавал на нищо видимо. Затова, когато нечистият видял, че няма никаква полза от нищо, отново го отвел в съдилището и непрестанно го изтезавал, задавайки му въпроси. А той на всички въпроси отговарял само с едно: аз съм християнин; и когато палачът питал: кое е твоето отечество? - той отговарял: аз съм християнин; какво е твоето занятие? - аз съм християнин; кои са предците ти? - той на всичко отговарял: аз съм християнин, и само с тази проста дума поразявал главата на дявола и постоянно му нанасял рани една след друга. Макар и да притежавал външно образование, той със сигурност знаел, че в такива спорове е необходимо не ораторско изкуство, а вяра, не сила на словото, а боголюбива душа; достатъчна, е казва, една дума, за да се обърне в бягство цялото дяволско пълчище. За онези, които не вникват внимателно в нещата, този отговор, простете, ще изглежда неуместен; но който спре вниманието си на него, от него ще види мъдростта на мъченика. Казвайки: аз съм християнин, с това той обяснил и своето отечество, и род, и занятие, и всичко. По какъв начин? Аз казвам: християнинът има не град на земята, а горния Ерусалим: горният Ерусалим, казва (апостолът), е свободен: той е майка на всинца ни (Галатяни 4:26). Християнинът няма занятие на земята, но се посвещава на небесния живот: А нашето живелище, казва (апостолът), е на небесата (Филипяни 3:20). Християнинът има за свои сродници и съграждани всички светии: ние сме съграждани на светиите, казва (апостолът), и свои на Бога (Ефесяни 2:19). Така (мъченикът) с една дума точно показал кой е той, откъде и от кого е, и с какво обикновено се занимава. И с тази дума той завършил и живота си, и отишъл, отнесъл при Христа залога в цялост, и убеждавайки потомците със своите страдания – да бъдат твърди и да не се боят от нищо, освен от греха и отричането.

И така, знаейки това, в мирно време и ние да се грижим за това, което е нужно за войната, та с настъпването на войната и ние да издигнем блестящ трофей. Той презрял глада, да презрем и ние разкоша и да потъпкаме властта на стомаха, та когато настъпи време, изискващо от нас същото мъжество, ние, подготвили се предварително чрез малки подвизи, да се покажем славни по време на борба. Той говорел смело пред началниците и царете: да правим същото и ние, ако заседаваме в събранията на богати и славни езичници, да започнем смело да изповядваме вярата, надсмивайки се над тяхното заблуждение. Ако те започнат да превъзнасят своето, а нашето да унижават, да не мълчим и да понасяме спокойно, но разкривайки тяхната гнусота, с голяма мъдрост и смелост да прославяме всичко християнско; и както царят носи диадема на главата, така и ние навсякъде да носим изповядването на вярата. Не толкова венецът украсява царя, колкото нас – вярата и нейното изповядване; е не само на думи, но и със самите си дела да вършим това, като показваме и живот, достоен във всичко за изповядването, за да не посрамим догматите с гнусотата на делата си, но прославяйки във всичко нашия Владика, да се насладим и тук, и там на честта, с която да се удостоим всички ние, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, чрез Когото и с Когото слава, власт и чест на Отца, и Свития и Животворящ Дух, сега и завинаги, и във вечни векове. Амин.

 

Свети Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения, том 4
(издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон)

 

Free Web Hosting