Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

 

Йоан Златоуст, проповеди върху 1 Коринтяни.

Из Проповед 24

„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите."

 

..."Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия“ (1 Коринтяни 10:23,24).

Разбирате ли, че тук се крие съвършена мъдрост? Можем да предполагаме, че не малко хора са си казвали: Аз съм от числото на съвършените, господар съм на постъпките си и не си причинявам вреда, вкусвайки ястията, които ми поднасят. Да, отговаря апостолът, вие сте съвършени, дано е така; съгласен съм – вие сами сте си господари. Не върху това обаче трябва да разсъждавате; обърнете внимание по-скоро дали това, което се случва всъщност не ви вреди или не възмущава и подбужда някого към грях. Павел обяснява тези две изречения: „...но не всичко е полезно“, „...но не всичко е назидателно.“ Първият израз се отнася за личния интерес; вторият – за интереса на братята. Думите „не е полезно“ отбелязват загубата, понесена от този, който върши грях; думите „не е назидателно“ посочват позора, който хвърляме върху братята си. Той добавя още: „Никой да не търси своята лична полза...“ Това е мисъл, която той доказва навсякъде: в цялото си послание до Коринтяните, в това до римляните когато казва: „Понеже и Христос не угоди на Себе Си...“ На друго място: „...както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза...“ (1 Коринтяни 10:33) – тук обаче, без да набляга на тази мисъл. По-горе той е показал и доказал достатъчно, че изобщо не търси собствения си интерес, че е станал евреин за евреите, а с тези, които нямат закон се е държал като че не е под закон; че не се е ползвал произволно от свободата и властта си, а е търсил интереса на всички, бил е слуга на всички. Павел спира до тук, след като е казал няколко думи, достатъчни, за да припомни, всичко казано до този момент. Нека ние също, възлюбени, изпълнени с тези истини, да се грижим за интересите на нашите братя, да запазваме единството си; защото към това ни води тази страшна жертва. И нека, изпълнени със страх, който ни заповядва да бъдем единни, да бъдем усърдни в милостинята, за да станем като орли, да полетим и да достигнем небето. „Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите“ (Матей 24:28). По този начин Исус нарича тялото Си заради смъртта, която е преживял. Ако това тяло не беше умряло, ние нямаше да получим възкресението. Що се отнася до орлите, те са, за да покаже възвишеността, която подхожда на всеки, който се приближава до това тяло; той не трябва да има нищо земно, да се унижава, да пълзи и раболепничи, а да се насочи към висините, да полети натам, да задържи очите си върху слънцето на правдата с проницателен поглед. Защото това е пиршеството не на сойките, а на орлите. Орлите ще вървят пред Него, когато Той слезе от небето; имам предвид тези, които получават достойно тялото Му; и това е вярно както е сигурно, че онези, които се ползват недостойно, ще бъдат подложени на последните мъчения.

4. Ако приемаме царя различно от друга личност (и защо говоря за царя?); ако е вярно, че не се докосваме с мръсни ръце до царската дреха, дори когато никой не ни вижда (въпреки че дрехите са само тъкан, изпредена от червеи), ако се възхищавате на пурпурния (тъмночервения) цвят, въпреки че той е само багра, получена от кръв на мъртва риба (и никой не би го докоснал с мръсни ръце)? И така, ако никой не се осмелява да се допре без да внимава до човешка дреха, ще се осмели ли да го направи, ако това е тялото на Бога на цялата вселена – непорочното, съвършено чистото, сияещо от чистота, единно в това неизразимо божествено естество, чрез което ние съществуваме, живеем, чрез което вратите на ада бяха строшени, небесните сводове се отвориха за нас? Ще посмеем ли да Го приемем, след като сме Му нанесли недостойни и тежки обиди? Не, моля ви, нека чрез безсрамието си не ставаме убийци на самите себе си; нека ни обхване свято отвращение, да бъдем чисти, когато се приближаваме до това тяло и когато го видите пред очите си, кажете си: това е тялото, на което дължа това, че не съм вече земя и пепел, че не съм повече пленник, а свободен; чрез него очаквам небето и благата, запазени за мен там горе, вечния живот, ангелското естество, близостта с Христос. Това тяло беше заковано с гвоздеи на кръста, беше разкъсано от ударите на камшика и смъртта не можа да го победи; приковано на кръста, то накара слънцето да промени посоката на лъчите си; чрез него беше раздрана завесата на храма, скалите се напукаха, цялата земя беше разтърсена. Ето това тяло, което беше окървавено, прободено от копие и от него бликнаха два спасителни за света извора – един от кръв, друг от вода. Ако искате да познаете неговата добродетелност, попитайте за това жената, измъчена от загубата на кръв, която не го докосна, а се допря само до дрехата Му; всъщност не до нея, а само докосна края й. Попитайте морето, което носеше това тяло по вълните си; попитайте лично дявола: Откъде имаш тази неизлечима рана? Защо си останал без власт? Защо си пленник, кой те улови докато бягаше? И той ще ви отговори единствено това: Разпънатото на кръста тяло. Чрез него беше счупено жилото на ада, бяха смазани крайниците на дявола, бяха обезоръжени началствата и властите. „И като обезоръжи началствата и властите, изложи ги на явен показ, възтържествувайки над тях на кръста“ (Колосяни 2:15).

Попитайте смъртта за целомъдрието на това тяло: Как стана така, че ти нямаш вече жило? Защо поредицата ти от победи е прекъсната? Защо вече нямаш сила? По каква причина младите момичета и децата ти се присмиват – на теб, която плашеше тираните, от която до сега се бояха и всички праведни? Смъртта ще каже: Заради това тяло; защото, когато го разпъваха, мъртвите възкръснаха, беше разбит затворът на ада. Разбити бяха здравите врати, мъртвите бяха освободени и всички тъмничари на ада се изумиха и вцепениха. Ако този екзекутор беше обикновен човек, щеше да се случи обратното – смъртта щеше да стане по-силна. Не, това не беше обикновен човек; затова смъртта беше сломена. Със смъртта се случи същото, както когато не можем да смелим една храна – трябва да я повърнем заедно с всичко останало, което сме изяли. Тя не можа да смели тялото, което беше приела, и трябваше да го изхвърли едновременно със всички, които се намираха във вътрешностите й. Божественото тяло, намиращо се в утробата на смъртта, я разкъса болезнено, докато тя не го изхвърли. За това се отнася казаното от апостола: „...като развърза болките на смъртта...“ (Деяния 2:24). Никога раждаща жена не е била измъчвана така, както смъртта, когато тялото на Господ разкъсваше вътрешностите й. Знаете какво се случи със змея от Вавилон, който яде и се пръсна.* Същото стана и със смъртта. Защото Христос не излезе през устата на смъртта, а от стомаха й – от средата на стомаха на змея, който се пръсна и беше разкъсан. Така, заобиколен от сияние и целият излъчващ светлина Той излезе от утробата й, устреми се не само към небето, което виждаме, но и до Своя трон във висините. Защото Той издигна със Себе Си и тялото Си. Даде ни да притежаваме същото това тяло като доказателство за пламенната Си любов, за да се храним с него. Тези, които обичаме с ярка любов, ние бихме искали да ги изядем. Така говореше Йов, когато искаше да покаже любовта, която му засвидетелстваха слугите му. Те често показваха пламенната си привързаност със следните думи: „ Кой би ни дал от плътта си, за да се заситим с нея?“ (Йов 31:31). По същия начин Христос ни даде плътта си, за да се наситим, за да си осигурим пламенността на нашата все по-ярка любов.

5.Да се приближим до Него с жар, с горяща доброжелателност и да избегнем вечното наказание. Колкото повече блага сме получили, толкова по-голямо ще бъде наказанието ни, ако не се покажем достойни за такава доброта. Това тяло беше положено в ясла и магьосниците му донесоха най-голямата си почит. Варвари, невярващи мъже оставиха дома и родината си, пътуваха дълго и отидоха със страх и трепет да го почетат като Бог. Нека подражаваме поне на тях ние, които сме небесни граждани. Тези мъже видяха само една колиба, една ясла, които не приличат на това, което виждаме днес, се приближиха с уважение и страх; а вие Го виждате в светилището; не жена Го държи в ръцете си, а свещеника; Святият Дух с изобилни дарове се носи над жертвата. Вие виждате с очите си не само това тяло, но познавате и неговата сила; вие не пренебрегвате нищо от божественото устройство, от тайнствата, извършвани от това тяло. Научени сте на всичко, защото бяхте посветени. Да се стреснем, да излезем от успокоението си и да треперим; нека се издигнем над тези варвари, да покажем благочестие и обожание, което надминава тяхното. Нека внимаваме приближавайки се без да се вглъбяваме, да не натрупаме жар върху главите Си. Казвам това, не за да се откажем да напредваме, а за да внимаваме добре да не се приближаваме без смирение. Както е опасна липсата му, така е опасно пренебрегването на участието му в тайнственото пиршество – това е равносилно на глад и на смърт. Тази трапеза дава на душите ни сили, на мислите – връзките, които ги обединяват, основата на нашата вяра; нашите надежда, спасение, светлина, живот...

 

* Даниил 14: "На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.

24. И каза царят на Даниила: "няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се". 25. Даниил каза: "на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив. 26. Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга". 26. Царят рече: "давам ти". 27. Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: "ето вашите светини!"

(13-а и 14-а глава на Даниил са част от Превода на Седемдесетте (Септуагинта) от иврит на гръцки език, направен през III в. пр. н.е. Включени са в православния превод на Библията.)

 

Превод: Юлия Борисова

 

Free Web Hosting