Сега апостолът започва друга тема. Чрез поведението на Бога или чрез действията на хората, към които се обръща, той доказва истината, съдържаща се в тези думи. Самите противници на Павел с действията си дават доказателство в полза на истината, защитавана от него. Да видим какво казва апостолът. Или предпочитате първо да ви изложа заблудите, разказани от тези болни хора, които говорят като Маркион? Знам много добре, че ще предизвикам изблик на смях и точно затова решавам да говоря. Искам да видите по-добре причините, поради които трябва да се предпазите от тази болест. Един човек, изучаващ при тях основите на религията, току-що е починал. Какво правят те? Под леглото му скриват жив човек; после питат умрелия дали иска да приеме кръщение. Мъртвият не отговаря; тогава скритият под леглото отговаря вместо него, че иска да приеме кръщението. По този начин кръщават живия вместо мъртвия. Това е смешно; ето такава е властта на дявола върху презрените и подли души. Ако ги обвиним, ще отговорят, че апостолът е казал: „Тези, които са кръстени за мъртвите.“ Не е ли смешно? Струва ли си да разискваме? Наистина, не мисля; най-малко защото не трябва да говорим сериозно с луди хора за думи, които те тълкуват в своето бълнуване. Обаче не трябва в никакъв случай тези, които имат по-обикновен ум, да се хващат на тези безразсъдни глупости; затова нека да разсъждаваме.
Ако Павел е мислил това, което му приписват, защо тогава Бог е отправил заплахи към тези, които не приемат кръщението? Така, благодарение на това „откритие“, става невъзможно да пропуснеш кръщението! Освен това, вина имат живите, а не мъртвите. Да видим към кого Бог отправя думите: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“ (Йоан 6:53). На живите или на мъртвите? И още: „Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“ (Йоан 3:5). Ако такива неща са разрешени, то тогава желанието и съгласието на кръщаващия се нямат значение. Какво ще ни попречи тогава да превърнем езичниците и юдеите във вярващи, като се има предвид, че живите ще се намесят в полза на вече починалите? Достатъчно се спряхме на този въпрос, за да отстраним паяжината от него. Нека обясним какво е искал да каже Павел, за да разберем смисъла му. Първо искам да припомня на вас, които сте посветени в тайните, думите, които ви карат да произнасяте при посвещението ви; после ще ви обясня мисълта на Павел. Така тя ще ви се изясни по-добре. Защото след всичко останало, ние прибавяме и това, което казва Павел. Искам да бъда съвършено ясен и все пак не смея да изложа всичко на всеослушание и пред непосветените; точно поради тях се появяват трудности при обясненията ни тъй като сме принудени или да говорим с недомлъвки, или да разбулваме това, което трябва да е тайна за тях. Все пак ще говоря, като се опитам доколкото е възможно, тайните да останат в сянка.
След като сме произнесли думите, изпълнени със страшни тайни, правилата на ученията, които трябва да уважаваме със страхопочитание, законите, изпратени от небето, накрая в момента на кръщението добавяме и думите, които сме заповядали да се изговарят: „Аз вярвам във възкресението на мъртвите“. Точно в тази вяра се кръщаваме. Именно след тази изповед ние сме потопени в извора на свещените води. Ето това Павел припомняше на верните, когато казваше: „Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?“ (1 Коринтяни 15:29). Заради мъртвите означава заради телата. Щом сте кръстени, значи вярвате във възкресението на мъртвите тела, вярвате, че те не остават мъртви. Вие изразявате тази вяра с думи, а свещеникът има символ за нея; това, което сте повярвали и изповядали с думи, той ви показва като действителност чрез символа. Вие вярвате без да сте получили знак, а свещеникът ви дава този знак. Поставили сте началото като сте започнали да вършите това, което зависи от вас и тогава Бог ви дава сигурност. По какъв начин става това? Чрез водата: кръщението, потапянето, последвано от противоположното движение – излизане от водата – е образ на слизането в ада и на завръщането от там. Затова Павел нарича кръщението и погребване: „Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт...“ (Римляни 6:4). Апостолът намира в това доказателство за бъдещото ни състояние; аз виждам в това възкресението на телата. Да унищожиш греха е много по-велико и трудно от това да въздигнеш тялото. По този повод Исус Христос казваше: „Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?“ (Матей 9:5). Разбира се, по-трудно е първото; но тъй като не вярвате в това, което не виждате, по-лесното също може да ви послужи вместо по-трудното, за да видите моята сила; и затова аз не искам да ви откажа дори този най-малък знак: „...(тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си“ (Матей 9:6).
Превод: Юлия Борисова