...(стр. 90 -94) ... Деянието е дело на собственото усърдие, а чудото е дар на божествената благодат. Виждаш ли каква е разликата между деяние и чудо? Деянието е плод на човешки трудове, а чудото е знак за божествено дарование; деянието води своето начало от нашето разположение, а чудото има за свой източник Божията благодат; последното е от небесната помощ, а първото – от земното разположение. Деянието се състои и от едното, и от другото; и от нашето усърдие, и от божествената благодат, а чудото проявява само небесна благодат и няма никаква нужда от нашите трудове. Деянието се състои в това да бъдеш кротък, целомъдрен, умерен, да обуздаваш гнева, да побеждаваш похотта, да подаваш милостиня, да показваш човеколюбие, да се упражняваш във всяка добродетел: това е деяние, наш труд и усилие. А чудото се състои в това да прогонваш бесове, да отваряш очите на слепи, да очистваш телата на прокажени, да укрепяваш разслабени членове, да възкресяваш мъртви и да извършваш други подобни чудотворства. Виждаш ли какво е различието между деянията и чудесата, между деятелността и знаменията, между нашето усърдие и Божията благодат?
3. Искаш ли да ти покажа и друго различие? Заради вас днес предлагам това слово, за да узнаете какво е чудо и знамение. Чудото е по-голямо и по-страшно и то превъзхожда нашето естество, а деянието и начинът на живот, макар и да е по-малко от знаменията, е по-полезно и по-плодотворно, защото за трудовете има въздаяние, и за усърдието награда. И за да се убедиш, че деянието е по-плодотворно и полезно от знамението, спомни си, че добрата дейност и без знамения е въвеждала на небето извършващите я, а чудесата и знаменията без добър живот не са могли да доведат дори и до предверието му. А как става това, ще покажа, а вие забележете как деянията имат преимущество при раздаването на награди и как знаменията сами по себе си не спасяват онези, които ги извършват, а деянието само по себе си, без нищо друго, доставя спасение на извършващите го. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме? Това е знамение и чудо. Не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и много чудеса правехме? Виждаш ли във всичко това знаменията и чудесата? Да погледнем какво казва Бог. Тъй като тук има само чудеса и никакви добри дела, то, махнете се, казва Той, от Мене, никога не съм ви познавал, вие, които вършите беззаконие (Матей 7:22,23). Но ако Ти не ги познаваш, как знаеш, че те са вършили беззаконие? Така е казал Той, за да знаеш, че думите: не ви познавам, означават не незнание, а отчуждение и отвръщане. Не ви познавам. Защо, кажи ми? Не в Твое ли име бесове изгонвахме? Затова, казва Той, Аз се отчуждавам и се отвръщам от вас, защото вие и при дарованията не сте станали по-добри, защото, получили такава чест, сте останали в същото нечестие. Махнете се от Мене, не ви познавам.
И какво? Нима в древността недостойните са получавали дарования, и развратните по живот са вършели знамения и са се удостоявали с божествени дарове, без да се грижат за добродетелния живот? Получавали са по Божието човеколюбие, а не поради собственото си достойнство. Тогава било необходимо учението на благочестието да бъде посято навсякъде, защото било началото и първите опити на вярата. Както отличният земеделец полага големи грижи за новонасаденото дърво, което не отдавна е посадил в недрата на земята и което е още нежно, като го окопава от всички страни, огражда го с камъни и тръни, за да не бъде изтръгнато от ветровете или повредено от животни, или да претърпи вреда от нещо друго, а когато види, че то се е укрепило и е израснало нависоко, премахва оградите, защото дървото вече само може да се защити от всяка подобна вреда – така било и с вярата. Когато тя била новонасадена, когато била нежна, когато съвсем неотдавна била насадена в душите на хората, то от всички страни била обградена от големи грижи; а когато се утвърдила, вкоренила се и се издигнала нависоко, когато изпълнила цялата вселена, тогава, накрая, Христос премахнал оградите и унищожил подпорките. Затова в началото и на недостойните били подавани дарования, тъй като в древността вярата имала нужда от такава помощ; а сега те не се дават и на достойните, защото силата на вярата вече няма нужда от нея. А за да се убедиш, че и те не лъжливо, но наистина извършвали знамения, и че дарованията били подавани и на недостойни хора, за да се постига, освен казаното по-горе, и друга цел, та те, засрамили се от Божия дар, да оставят своето нечестие – спомни си Юда, един от дванадесетте апостоли. Всички признават, че той извършвал знамения, изгонвал бесове, възкресявал мъртви, очиствал прокажени, и въпреки това се лишил от небесното царство. Знаменията и чудесата не могли да го спасят, защото бил разбойник, крадец и предател на Господа. Това доказва, че знаменията без добро поведение и строг живот, не могат да спасят; а добрият живот, неполучаващ утешение от знаменията, и без тяхна помощ, сам по себе си може с дръзновение да въвежда хората в небесното царство, за това послушай Самия Христос, Който казва: дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Матей 25:34). За какво? За това, че възкресявали мъртви, очиствали прокажени, изгонвали бесове? Не, а за какво? Видяхте Ме, казва, гол и Ме облякохте, странник, и Ме прибрахте (Матей 25:35,36). Никакви чудеса, а само добри дела. Така, както там има само чудеса, и веднага следва наказание, защото чудесата били без добри дела, така тук има само дела и никакви чудеса, и веднага следва спасение, защото добрите дела сами по себе си могат да спасят тези, които ги имат. Ето защо и този блажен, доблестен и дивен Лука е надписал своята книга: Деяния на Апостолите, а не чудесата на Апостолите, макар че те вършели и чудеса. Чудесата са ставали в свое време и са отминали, а деяния по всяко време трябва да извършват всички, желаещи да се спасят. А тъй като ние трябва да подражаваме не на знаменията, а на деянията на Апостолите, той така и надписал своята книга. За да не кажеш ти, или по-точно – да не кажат ленивите, когато ги убеждаваме да подражават на Апостолите и казваме: подражавай на Петър, съревнувай на Павел, бъди подобен на Йоан, последвай Яков, - за да не кажат: ние не можем, не сме в състояние, защото Апостолите възкресявали мъртви, очиствали прокажени, апостолът, обуздавайки нашето безсрамно оправдание, казва: замълчи, не възразявай; не чудесата, а добрият живот въвежда в небесното царство.
И така, подражавай на живота на апостолите – и ще имаш не по-малко от тях. Не знаменията са ги направили апостоли, а чистият живот. А че това е отличие на апостолството и признак на Христовите ученици, послушай как Сам Христос посочва този признак. Той, очертавайки образа на Своите ученици и показвайки какъв е отличителния признак на апостолството, казва: по това ще познаят всички, че сте мои ученици. По какво? По това ли, че вършите чудеса, възкресявате мъртви? Не, казва: а по какво? По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (Йоан 13:35). Любовта не се отнася към чудесата, а към деятелността, защото любовта е изпълнение на закона (Римляни 13:10). Виждаш ли признака на Христовите ученици? Виждаш ли отличието на апостолството? Виждаш ли образеца? Виждаш ли примера? Не търси нищо повече. Сам Владиката е изрекъл, че любовта отличава Неговите ученици. И така, ако имаш любов, ти си станал апостол и дори пръв от апостолите.