БЕСЕДА за евнуха Евтропий, патриций и консул


По всяко време, но особено сега е уместно да кажем: Суета на суетите - всичко е суета (Екл. 1:2). Къде е сега разкошната обстановка на консулството? Къде са блестящите светилници? Къде са ръкоплясканията и ликуванията, пиршествата и празниците? Къде са венците и завесите? Къде е градският шум, хвалебните викове на конните надбягвания, и ласкателствата на зрителите? Всичко това е отминало: изведнъж е духнал вятър и е откъснал листата, оголил е дървото и го е разтърсил до основи с такава сила, че както изглеждало, ще го изтръгне от корен и ще разруши и самите му влакна. Къде са сега неискрените приятели? Къде са пировете и обедите? Къде е тълпата тунеядци, ежедневните изливания на вино, изискаността на готварското изкуство и поклонниците на могъществото, ласкаещи с думи и дела? Всичко това е било, като нощ и съновидение, и е изчезнало с настъпването на деня; това са били пролетни цветя, и с отминаването на пролетта всичко е увяхнало; имало е сянка - и тя е преминала; имало е дим - и се е разпръснал; имало е мехури - и са се пръснали; имало е паяжина - и се е разкъсала. Затова ние пеем това духовно изречение, повтаряйки постоянно: Суета на суетите - всичко е суета. Това изречение трябва да бъде написано и на стените, и на дрехите, и на площада, и в дома, и по пътищата, и на вратите, и в предверията, и преди всичко в съвестта на всеки, и да бъде повтаряно постоянно. Тъй като коварството в делата, притворството и лицемерието от мнозина се приемат за истина, всеки трябва всекидневно, и на обяд, и на вечеря, и в събранията да повтаря на ближния и да слуша от ближния това изречение: Суета на суетите - всичко е суета. Не ти ли говорех постоянно, че богатството е избягал роб? А ти не ни слушаше. Не ти ли говорех, че то е неблагодарен слуга? А ти не искаше да вярваш. Ето, опитът показа на дело, че то е не само избягал и неблагодарен роб, но и човекоубиец; нали то сега те е накарало да се страхуваш и да трепериш? Не ти ли казвах, - въпреки че ти постоянно ми забраняваше да говоря истината, - че аз те обичам повече, отколкото ласкателите, че, изобличавайки те, се грижа за теб повече, отколкото онези, които ти угаждат? Не добавях ли към тези думи, че искрени са укорите (слав.:язвите) от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази (Притч. 27:6)? Ако ти понасяше моите уязвявания, техните целувки не биха ти причинили тази смърт, защото моите уязвявания доставят здраве, а техните целувки са причинили неизлечима болест. Къде са сега твоите виночерпци? Къде са онези, които избутваха пред теб народа на площада и ти отправяха хиляди похвали пред всички? Те са се разбягали, изменили са на дружбата, търсят безопасност за себе си в твоето мъчение. А ние не постъпваме така: ние и тогава не те оставяхме, въпреки твоето негодувание, и сега, когато си паднал, те покриваме и защитаваме. Църквата, която търпеше гонение от теб, е отворила своето лоно за теб и те е приела, а зрелищата, които ти покровителстваше и заради които често негодуваше против нас, те предадоха и погубиха. Но ти оставяше всичко това без внимание. И ето, конните състезания, погълнали твоето богатство, изостриха меча против теб; а Църквата, изпитала върху себе си твоя безвременен гняв, обхожда навсякъде и желае да те избави от мрежите.

2. Говоря това сега не за да тъпча падналия, а за да да утвърдя стоящите, не за да раздразня раните на пострадалия, а да запазя здравето на още неранените, не за да предам потъващия в жертва на вълните, а да уча плаващите при попътен вятър, за да не потънат. Как можем да постигнем това? Ако помним за непостоянството на човешките дела. И този човек - ако той се боеше от непостоянството, сега не би станал негова жертва. Но ако той не се изправи нито сам, нито с помощта на други, то поне вие, които се гордеете със своето богатство, ще намерите полезен урок за себе си в неговото нещастие. Няма нищо по-нищожно от човешките дела. Каквато и дума да употреби някой за означаване на тяхната нищожност, тя ще бледнее пред истината. Наречеш ли ги дим, или трева, или сън, или пролетни цветя, или каквото и да било друго, те наистина са тленни като всичко това; те дори са по-малко от нищо. И при тази своя нищожност те ни подхвърлят и на голяма опасност, както се вижда от дадения случай. Кой е стоял по-високо от този човек? Не надмина ли той всички в света със своето богатство? Не достигна ли до самия връх на почестите? Не трепериха ли всички пред него и не се ли бояха? Но ето, той стана по-нещастен от затворниците, по-жалък от робите, по-беден от просяците, измъчвани от глад, всеки ден виждайки пред себе си изострени мечове, пропаст, палачи и водене на смърт. Той вече не помни предишното величие и дори не вижда слънчевата светлина; самото пладне за него е най-дълбока нощ: затворен между стените, той е като лишен от зрение. Впрочем, колкото и да се стараем, ние не можем да изразим с думи страданието, което той трябва да търпи, очаквайки всеки час смъртно наказание. И нужни ли са нашите думи, когато той сам ясно изобрази пред вас това като на картина? Вчера, когато дойдоха за него от царския дворец, за да го вземат насила, и той прибегна към светилището, лицето му беше, както и сега, не по-добро от лице на мъртвец; а скърцането със зъби, треперенето, тръпките по цялото тяло, пре-секливият глас, онемелият език и цялата му външност бяха такива, каквито могат да бъдат у човек с окаменяла душа.

3. Говоря това не за да порицавам и да се надсмивам над неговото нещастие, но за да смекча вашите души, да ви склоня към състрадание и да ви убедя да се задоволявате с изпълнилото се наказание. Много от вас са толкова безчовечни, че укоряват и нас за това, че сме го приели в светилището; затова и аз показвам неговите страдания, за да смекча с думите си тяхното безчувствие.

И защо, кажи ми, възлюбени, ти негодуваш? Защото, казваш, е намерил убежище в Църквата този, който постоянно е враждувал против нея. Но затова трябва особено да прославяме Бога, че Той е допуснал (противникът на Църквата) да падне в такова крайно положение, за да познае и силата, и човеколюбието на Църквата - силата в това, че за враждата против нея той е претърпял такова нещастие, а човеколюбието - в това, че тя, след всички притеснения от него, сега го покрива с щит, взела го е под крилете си и го е поставила вън от всяка опасност, без да си спомня за нищо от предишното, но му е отворила своите недра с голяма любов. (За Църквата) това е най-големият трофей, това е (нейната) най-блестяща победа; това посрамва елините и иудеите. В това с нов блясък се е проявило величието на Църквата: взела в плен врага, тя не само го щади, но когато всички го оставят сам, единствено тя, като нежно любеща майка, го е скрила под своя покров и е застанала против царския гняв, против яростта на народа и против безграничната ненавист. Това е украшение за олтара. Какво, ще кажеш, украшение има в това, че до олтара се докосва човек престъпник, користолюбец и грабител? Не говори така: и блудницата се докоснала до Христовите нозе, а тя била крайно престъпна и нечиста, и все пак това послужило на Иисуса не за вина, а за похвала и велика слава, защото нечистата не навредила на чистия, но чистият и нескверен направил престъпната блудница чиста чрез докосването. Не бъди злопаметен, човече; ние сме раби на Този, Който на кръста е казал: прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Но, ще кажеш, той сам затворил тукашното убежище с различни укази и закони? Но ето, ти на дело узна какво е направил той, и със своята постъпка сам пръв нарушил закона, и (сега) оттук без думи убеждава всички: не правете това, за да не изпитате същото. Нещастието го направило учител. И този олтар излива силна светлина, оказвайки се особено страшен сега, защото държи свързан лъва, както изображението на царя прави по-силно впечатление, когато представя не само царя на престола, в порфира и диадема, но и това, че под неговите нозе лежат варвари с вързани назад ръце и с наведени надолу глави. Впрочем няма нужда от убеждаване с думи, когато вие сами свидетелствате за това със своето усърдие и събиране. Наистина, днес нашето зрелище е светло и събранието блестящо! Само на светата Пасха съм виждал толкова събрал се народ, колкото виждам сега и тук: така този човек мълчаливо събра всички: неговите дела прогърмяха по-силно от тръба. И ето девиците, оставили своите покои, жените - своите стаи и мъжете - пазара, всички вие сте се събрали тук, за да видите как се изобличава човешката природа, как се открива тленността на житейските дела и как от лицето на блудницата, което сияеше с красота вчера и онзи ден, с промяната на съдбата като с гъба се изтриват боите и украшенията - нали такова е щастието, придобито в стремежа към богатство! - и тя се оказва по-безобразна от всяка сбръчкана старица.

4. Толкова голяма е силата на това нещастие, че сега тя е направила славния и знатен човек по-нищожен от всички. Влезе ли тук богатият - ще получи добър урок. Той ще види как е съкрушен и хвърлен в прах този, който разтърсваше цялата вселена, как се бои и трепери той, оказал се по-страхлив от заек и жаба, без вериги прикован към този стълб и свързан, вместо с окови, само със страх. (Тази гледка) ще укроти пламенността (на всеки богаташ), ще разсее неговата надменност, и той, започнал да цени човешките дела така, както следва да ги цени, ще излезе оттук, научил се на дело на това, за което Писанията говорят с думите: всяка плът е сено, и всяка човешка слава (слав.) е като полско цвете. Тревата изсъхва, цветето увяхва (Ис. 40:6, 7); и още: като трева скоро ще изсъхнат (слав.) и като зелен злак те повяхват (Пс. 36:2); дните му са като дим (Пс. 101:4), и друго подобно. На свой ред бедният, като влезе и види такава гледка, няма да се смята за нещастен и да оплаква своята бедност, но ще започне да благодари за своята нищета, за това, че тя представлява за него безопасно убежище, безбурно пристанище и твърда стена. И неведнъж, имайки този пример пред очите си, той ще предпочете да остане в това състояние, в което се намира сега, отколкото, получил власт (дори и) над целия свят за кратко време, след това да подхвърли на опасност и самия си живот. Виждаш ли как от това негово бягство тук има немалка полза и за богатите, и за бедните, и за низките, и за високите, и за робите, и за свободните? Виждаш ли как оттук всеки излиза, получил лекарство, изцелил се само от тази гледка? Не смекчих ли вашето чувство и не ви ли отклоних от гнева? Не изтребих ли жестокостта? Не ви ли склоних към състрадание? Напълно съм уверен в това, и за това свидетелстват вашите лица и потоците сълзи. И така, ако във вашите сърца камъкът се е превърнал в тучна и плодородна нива, то, родили плод на милосърдие и показали цъфтящ клас на състрадание, сега да припаднем пред царя, или по-точно, да умоляваме човеколюбивия Бог да смекчи гнева на царя и да направи сърцето му нежно, за да прояви сам той пълна милост. И от същия ден, когато този човек намери тук убежище, настъпи немалка промяна. Когато царят узна, че той е прибегнал в това убежище и когато събралата се войска негодуваше против неговото престъпление и искаше неговата смърт, тогава царят произнесе дълга реч, за да укроти яростта на войската, като я уговаряше да обърне внимание не само на греховете (на беглеца), но и на добрите му дела, и обяви, че за тези дела сам той му е благодарен, а за другото му прощава като на човек. А когато те отново настояваха за отмъщение за оскърбяването на царя, като викаха, скачаха, искаха смърт и размахваха копия, тогава той, като проля потоци сълзи от своите кротки очи и им напомни за свещената трапеза, към която е прибегнал нещастният, така накрая укроти гнева им.

5. Сега ще добавим и необходимото от наша страна. Иначе с каква прошка ще се удостоите, ако, когато царят, сам оскърбен, не помни злото, вие, без да сте претърпели нищо подобно, проявявате такъв гняв? И как, след завършването на това зрелище, ще се причастявате с тайните и ще произнасяте тази молитва, в която ни е заповядано да казваме: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си (Мат. 6:12), ако искате наказание за вашия длъжник? Но той е извършил големи несправедливости и обиди? И ние не отричаме това, но сега е време не за съд, а за милост, не за разследване, а за човеколюбие, не за разискване, а за прошка, не за присъда и осъждане, а за състрадание и помилване. Затова нека никой не се гневи и не се предава на негодувание, но по-добре да умоляваме човеколюбивия Бог - да продължи живота на нещастния и да го изтръгне от заплашващата го гибел, за да заглади своите престъпления, и всички заедно да пристъпим към човеколюбивия цар, молейки го в името на Църквата, в името на олтара, да дари на свещената трапеза един човек. Ако направим това, и сам царят ще бъде доволен, и Бог преди царя ще го одобри и ще ни въздаде голяма награда за нашето човеколюбие, защото Той се отвръща и ненавижда жестокия и безчовечния, а милосърдния и човеколюбивия приема и обича, и ако той е праведник, му изплита най-светли венци, а ако е грешник, му прощава греховете като награда за неговото състрадание към подобния на него раб. Аз, казва, искам милост, а не жертва (Ос. 6:6); и навсякъде в Писанията ще видиш, че Той винаги търси това и казва, че то служи за опрощаване на греховете. Така и ние ще Го омилостивим, и с това ще се избавим от своите грехове и ще украсим Църквата. Тогава и човеколюбивият цар ще ни похвали, както казах по-горе, и целият народ ще ни ръкопляска; тогава краищата на вселената ще се удивляват на човеколюбието и кротостта на нашия град, и жителите на цялата земя, узнали за случилото се, ще ни прославят. И така, за да се насладим на такива блага, нека припаднем, нека просим и умоляваме, за да изтръгнем от опасността пленника, беглеца, молещ за помощ, за да се удостоим и сами с бъдещите блага, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава и царство, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.


Свети Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения, том 5
(издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон)


Free Web Hosting