Приятна е ливадата, приятна е градината, но много по-приятно е четенето на божествените Писания. Там има увяхващи цветя, а тук - цъфтящи мисли; там - полъх на зефир, а тук - веене на Духа; там за ограда служи трънен храст, а тук охранява Божият промисъл; там има пеене на щурци, а тук - речи на пророци; там - удоволствие от гледането, а тук - полза от четенето; градината е на някакво място, а Писанията - по цялата вселена; градината е подчинена на промените на годишните времена, а Писанията и през зимата, и през лятото са украсени с листа и отрупани с плодове. Ако внимаваш в Писанието, то прогонва от теб унинието, доставя удоволствие, премахва злобата, вкоренява добродетелта, не допуска да бедстваме във вихъра на грижите, подобно на обуреваемите от вълните. Морето бушува, а ти плаваш в тишина: ти имаш за кормчия четенето на Писанията, а това въже не може да разкъса изкушението на обстоятелствата. И самите дела свидетелстват, че не лъжа. През тези дни Църквата беше обсадена; пристъпи войска и хвърляше огън от очите, но не изсуши маслините; мечовете бяха оголени, но никой не получи рани; царските двери бяха притискани, но Църквата остана в безопасност, макар и тук да се разрази война. Тук търсеха избягалия, но ние стояхме, без да се страхуваме от тяхната ярост. Защо? Защото имахме верен залог в думите: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18). Църква наричам не само мястото, но и нравите, не стените на църквата, а законите на Църквата. Когато търсиш убежище в Църквата, търси го не в стените, а в (разположението) на душата, защото Църквата не е стена и покрив, а вяра и живот.
Не казвай, че е предаден от Църквата този, който е предаден; ако той не беше оставил Църквата, не би бил предаден. Не казвай, че той е търсил убежище и бил предаден; не Църквата го е оставила, а той сам е оставил Църквата; не в Църквата е бил предаден, а извън нея. Защо той оставил Църквата? Ти си искал да се спасиш? Тогава би трябвало да се държиш за жертвеника; тук не стените доставят безопасност, а Божият промисъл. Ти си бил грешник? Бог не те отхвърля; Той не е дошъл да призове праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13). Блудницата се спасила, когато се докоснала до нозете Му. Слушахте ли прочетеното днес? Казвам това, за да не се съмняваш никога да прибягваш под покрова на Църквата. Пребивавай в Църквата, и няма да бъдеш предаден от Църквата. А ако избягаш от Църквата, то Църквата не е виновна. Ако беше стоял в нея, вълкът не би влязъл; а ако излезеш от нея, ще бъдеш хванат от звяра, и това не е поради оградите, а поради твоето малодушие. Няма нищо равно на Църквата. Не ми говори за стените и оръжията; стените с времето овехтяват, а Църквата никога не старее; стените биват разрушавани от варвари, а Църквата не побеждават и бесовете. А че тези думи не са самохвалство, за това свидетелстват делата. Колко са нападали Църквата, и нападащите сами са погинали? А тя се е издигнала по-високо от небесата. Такова е величието на Църквата: когато я нападат, тя побеждава; когато замислят зло против нея, тя надделява; притеснявана, тя се прославя; получава рани - и не изнемогва, не потъва сред яростните вълни, не търпи корабокрушение в поривите на бурята, в борбата е непреодолима, в сраженията непобедима. Разразила се е тази война - и Църквата е увенчана с нова слава. Вие присъствахте в този ден и видяхте колко оръжия се надигаха, яростта на войската беше по-силна от огън и ние бързахме към царския дворец. И какво? По Божията благодат, нищо не ни смути.
2. Казвам това, за да подражавате и вие. А защо не се смутихме? Защото не се боим от никакви настоящи бедствия. И какво е бедствие? Смъртта? Тя не е бедствие, защото чрез нея ние по-скоро достигаме до тихо пристанище. Или лишаването от имущество? Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна (Иов. 1:21). Или изгнанието? Господня е земята и онова, що я изпълня (Пс. 23:1). Или клеветите? Радвайте се и се веселете, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума, защото голяма е наградата ви на небесата (Мат. 5:11,12). Аз виждах мечове, и мислех за небето; очаквах смърт, и размислях за възкресението; виждах земни страдания, и изброявах небесните награди; гледах козните, и си представях небесния венец; самата цел на борбата ме ободряваше и утешаваше. Бях в опасност, но това не ми причини вреда, защото само едно е вредно - грехът. Дори и цялата вселена да се стреми да ти вреди, ако ти сам не си вредиш, няма да претърпиш вреда. Предателството е само едно - от съвестта; не предавай своята съвест, и никой няма да те предаде. Бях в опасност, но затова пък виждах дела, или - по-точно, виждах, че моите думи са станали дела - (че) моята беседа, произнесена с думи, беше проповядвана на площада чрез дела. Коя беседа? Тази, която винаги съм повтарял: подухнал вятър, и откъснал листата; тревата изсъхва, цветето увяхва (Ис. 40:7); преминала нощта, и настъпил ден; отминала сянката, и се явила истината; издигнали се до небесата, и паднали в бездната. Вълните, издигащи се нависоко, са усмирени от човешките дела. По какъв начин? В това събитие ни беше даден урок. И аз си казвах: няма ли да се вразумят потомците? Нима още преди да са минали два дни, случилото се ще бъде предадено на забрава? Но тези спомени са още живи! Пак ще кажа, пак ще говоря. Каква полза има от това? Разбира се, има полза. Ако не всички чуят, ще чуят половината; ако не чуят половината, ще чуят една трета; ако не чуят една трета, ще чуят една четвърт; ако не една четвърт, то десет души; ако не десет души, то пет; ако не пет, поне един; дори и нито един да не чуе, аз имам готова награда. Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно (Ис. 40:7, 8).
3. Виждате ли нищожността на човешките дела? Виждате ли нетрайността на властта? Виждате ли, че богатството, което винаги съм наричал избягал роб, не е само избягал роб, но и човекоубиец? То не само оставя онези, които го имат, но и ги убива; когато се привързват към него, тогава то особено ги предава. Защо се грижиш за богатството, което днес е при теб, а утре при друг? Защо се грижиш за богатството, което никога не можеш да задържиш? Искаш ли да го запазиш, искаш ли да го задържиш? Не го заравяй, но го предай в ръцете на бедните. Богатството е като див звяр: ако го задържат, бяга, ако го раздават, остава: Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно (Пс. 111:9). Раздавай го, за да остане, не го заравяй, за да не избяга. Къде е вашето богатство? - охотно бих попитал онези, които са си отишли. Говорейки това, аз не обиждам - да не бъде - и не раздразвам раните, но превръщам корабокрушението на другите в пристанище за вас. Когато се явиха воини и блеснаха мечове, когато градът беше обхванат от пламъка (на смущението), когато диадемата нямаше сила, когато порфирата беше оскърбявана, когато всичко беше в неистовст-во, тогава къде беше богатството, къде бяха сребърните съдове, къде бяха сребърните легла? Къде бяха слугите? Всички те избяха. Къде бяха евнусите? Всички те се обърнаха в бягство. Къде бяха приятелите? Всички те снеха маските. Къде бяха къщите? Те са затворени. Къде бяха парите? Техният собственик избяга. А самите пари къде са? Те са заровени. А къде е скрито всичко това? Но не станах ли суров, не станах ли непоносим, постоянно повтаряйки, че богатството предава онези, които зле се ползват от него? Дойде време, което показа истинността на тези думи. Защо задържаш богатството, което по време на изкушение не ти принася никаква полза? Остри мечове, заплаха от смърт, неистова войска, очакване на такава буря: а богатството никъде го няма. Къде отиде този избягал роб? Той сам ти приготви всичко това и във време на нужда избяга. Мнозина ме осъждат, постоянно повтаряйки, че аз нападам богатите, както и те винаги нападат бедните. Аз нападам богатите, но не богатите изобщо, а онези от тях, които лошо се ползват от богатството. Винаги съм казвал, че обвинявам не богатия, а грабителя. Едно е богатият, а друго - грабителят; едно е състоятелният, а друго - користолюбивият. Различавай нещата и не смесвай това, което не бива да се смесва. Ти си богат? Не ти преча. Ти си грабител? Аз те осъждам. Ти притежаваш свое? Ползвай се от него. Ти похищаваш чуждо? Аз не мълча. Искаш да ме убиеш с камъни? Готов съм да пролея кръвта си, само да спра твоя грях. Аз не се грижа за ненавистта, нито за враждата, а само за едно - за преуспяването на слушателите. И богатите са мои деца, и бедните; една и съща утроба е произвела и едните, и другите, с едни и същи родилни болки са се родили и едните, и другите. Затова, когато ти притесняваш бедния, аз те обвинявам; при това ти вредиш не толкова на бедния, колкото на самия себе си, защото бедният не получава никаква съществена вреда - той търпи само лишаване от пари, - а ти търпиш вреда за душата си. Който иска, нека ме поразява; който иска, нека ме убие с камъни; който иска, нека ме ненавижда; зло-мислието ми служи като залог за венци, и според броя на раните очаквам награди.
4. Така, аз не се боя от зломислието; боя се само от едно -от греха. Ако никой не ме уличава в грях, тогава нека цялата вселена враждува против мен; тази вражда ме прави по-славен. На това искам да науча и вас. (Не се страхувайте от злите замисли на силния човек, страхувайте се от силата на греха. Човек не може да ти причини вреда, ако ти сам не поразиш себе си. Ако в теб няма грях, нека те заплашват хиляди мечове - Бог ще те спаси. А ако в теб има грях, тогава, ако и да си в рая, ще бъдеш изхвърлен. Адам бил в рая - и паднал; Иов бил на гноището - и бил увенчан. Каква полза принесъл раят на единия, и каква вреда причинило гноището на другия? Против единия никой не замислял зло - и той паднал; а против другия - дяволът, и той бил увенчан. Не отнел ли дяволът имуществото му? Но не отнел благочестието му. Не го ли лишил от деца? Но не разколебал вярата. Не разкъсал ли тялото му? Но не намерил съкровището. Не въоръжил ли неговата жена? Но не повалил воина. Не пускал ли против него стрели и копия? Но той не получил рани. Поставил оръдия, но не поколебал кулата; изпратил вълни, но не потопил кораба. Спазвайте този закон, увещавам ви и докосвам праха под нозете ви, ако не с ръка, то с мисъл, и проливам сълзи. Спазвайте този закон, и никой няма да ви причини вреда. Никога не облажавайте богатия; никога не смятайте за нещастен никого, освен намиращия се в грях; облажавайте този, който има праведност. Не свойството на нещата, а душевното разположение на хората прави и единия, и другия. Никога не се бой от мечовете, ако съвестта не те обвинява; никога не се бой в борбата, ако съвестта ти е чиста). Къде са отишлите си, кажи ми? Не се ли прекланяха всички пред тях? Не трепереха ли пред тях повече от другите всички, имащи власт? Не им ли угаждаха? Но дойде грехът и всичко е преобърнато; нископоклонниците станаха съдии, ласкателите - палачи; целувалите ръце сами го извлякоха (Евтропий) от църквата; който вчера целуваше ръка, днес му е враг. Защо? Защото и вчера е обичал неискрено. Дошло е време и маските са свалени. Не целуваше ли вчера ръката му, не го ли наричаше и спасител, и покровител, и благодетел? Не измисляше ли хиляди похвали? Защо днес обвиняваш? Вчера си бил хвалител, а днес - обвинител? Вчера си замислял похвали, а днес съставяш обвинения? Що за промяна? Що за обрат?
5. Но аз не съм такъв: аз съм станал защитник на този, който замисляше зло против мен. Аз съм претърпял множество бедствия, и не съм отмъщавал, защото подражавам на моя Господ, Който е казал на кръста: прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Казвам това, за да не се заразите с подозрителността на злите хора. Колко промени настъпиха оттогава, откакто станах предстоятел в този град, и никой не се изправя! Като казвам: никой, не осъждам всички; да не бъде; не може да бъде, разбира се, тази тучна нива, приела семената, да не произведе плод! Но аз съм ненаситен, аз искам да се спасят не малцина, а всички. Дори само един да остане погиващ, и аз погивам, и не се колебая да подражавам на онзи пастир, който имал деветдесет и девет овци, и отишъл за една заблудена (Лук. 15:4). Докога пари? Докога сребро? Докога злато? Докога разливане на вино? Докога ласкателство на слуги? Докога увенчани чаши? Докога сатанински пиршества - служене на волята на дявола?
Нима не знаеш, че настоящият живот е пътешествие? Нима си гражданин? Ти си пътник. Разбра ли какво казах? Ти не си гражданин, а пътник и странник. Не казвайте: аз съм от еди-кой си град, а аз от еди-кой си. Никой няма град, градът е горе, а настоящето е път. И ние пътешестваме всеки ден, докато природата се движи. А има ли такъв, който да спестява пари на път? Има ли такъв, който да зарива злато на път? Когато влезеш в странноприемницата, кажи ми, украсяваш ли тази странноприемница? Не, но ядеш и пиеш, и бързаш да излезеш. Настоящият живот е странноприемница. Ние сме дошли и прекарваме тук настоящия живот; да се постараем да излезем с добра надежда; да не оставяме нищо тук, за да не го погубим там. Когато влезеш в странноприемницата, какво казваш на слугата? - Внимавай къде оставяш нещата; не оставяй нищо тук, за да не се изгуби някъде, нито една дреболия, и най-малката, за да донесем всичко у дома. Така и ние в настоящия живот да гледаме на живота като на странноприемница, и да не оставяме нищо тук, в странноприемницата, но всичко да отнесем в отечеството. Ти си пътник и странник; или - по-точно - не си и пътник. Как така? Сега ще обясня. Пътникът знае кога влиза в странноприемницата, и кога излиза, защото той е свободен и да излезе, и да влезе; а аз, влизайки в странноприемницата, т.е. в настоящия живот, не зная кога ще изляза. Понякога си приготвям препитание задълго, а Господ внезапно зове към мен: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане (Лук. 12:20). Неизвестен е изходът, нетрайно е богатството, има хиляди стръмнини, вълни от всички страни. Защо се увличаш до безумие от този призрак? Защо, оставяйки истината, прибягваш към сенки?
6. Говоря това, и няма да престана да говоря, събуждайки постоянна печал и успокоявайки раните, и не за падналите, а за устоялите. Онези са си отишли и са достигнали края, а устоялите чрез тях са получили по-голяма безопасност. Какво, ще кажеш, да правим? Едно прави: намрази парите и обичай своя живот. Отхвърли имуществото: не казвам всичко, а само отдели излишното. Не желай чуждото, не обирай вдовици, не кради от сираци, не завладявай домовете им. Говоря не за лицата, а за делата. Ако някого укорява съвестта, виновен е сам той, а не моето слово. Защо грабиш там, където има завист? Граби там, където има венец. Граби не земята, а небето: царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят (Мат. 11:12). Защо грабиш от бедния, който се оплаква? Граби от Христа, Който хвали. Виждаш ли безумието и неистовството? Ти грабиш от бедния, който има малко. Христос казва: граби от Мен, и Аз ще ти благодаря за грабенето; граби и вземай насила Моето царство. Ако поискаш да грабиш земното царство, или - по-точно -само ако помислиш за това - ти ще бъдеш наказан; а ако не грабиш небесното царство, тогава ще бъдеш наказан. Където е житейското, там има завист; а където е духовното, там има любов. За това размисляй всеки ден, та когато пак видиш след два дни някого да се носи на колесница, облечен в копринени дрехи и превъзнасящ се, да не се смутиш и разтревожиш. Не хвали богатия, а само този, който живее праведно. Не укорявай бедния, но се научи да имаш правилно и незаблудено разбиране за нещата.
Не се отдалечавай от Църквата; защото няма нищо по-силно от Църквата. Твоята надежда е Църквата, твоето спасение -Църквата, твоето убежище - Църквата. Тя е по-висока от небето, по-просторна от земята. Тя никога не старее, но вечно цъфти. Затова Писанието, изразявайки нейната твърдост и непоколебимост, я нарича планина; за нейната непорочност я нарича дева; за великолепието й я нарича царица; за родството й с Бога я нарича дъщеря; за многодетството нарича нея, която била безплодна, раждаща седем: дава й множество названия, за да представи нейното благородство! Както Господ има много имена: Той се нарича и Отец, и път, и живот, и светлина, и мишца, и очистване, и основа, и врата, и безгрешен, и съкровище, и Господ, и Бог, и Син, и Единороден, и Божие изображение и Божий образ - нима е достатъчно само едно име, за да изрази всичко? - не, но затова има множество имена, за да знаем за Бога макар и не много - така и Църквата се нарича с много имена. Тя се нарича дева, макар че преди е била блудница, защото и това е чудно дело на Жениха, че Той взел блудница и я направил дева. Необикновени и дивни дела! Бракът у нас разрушава девството, бракът у Бога възстановява девството. У нас която е била дева, встъпвайки в брак, вече не е дева; у Христа, която е била блудница, встъпвайки в брак, става дева.
7. Нека само това обясни еретикът, който изследва небесното раждане и казва: как е родил Отец? Кажи му: как Църквата, която била блудница, станала дева? И как родилата останала дева? Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица (2 Кор. 11:2). О, мъдрост и разбиране! Ревнувам ви с Божия ревнивост. Какво значи това? Ревнувам, казва той. Ти ли ревнуваш, духовни? Ревнувам, казва, като Бог. И Бог ли ревнува? Да, ревнува, но не със страст, а с любов и желание. Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост.
Да ти кажа ли как ревнува Бог? Той видял, че земята се развращава от бесовете, и отдал Своя Син. Разбира се, думите, употребявани по отношение на Бога, нямат същото значение; например Бог ревнува, Бог се гневи, Бог се разкайва, Бог мрази. Това са човешки думи, но смисълът им трябва да съответства на Бога. Ревнува ли Бог? Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост. Гневи ли се Бог? Господи, в яростта Си не ме изобличавай (Пс. 6:1). Дори не спи ли Бог? Стани, защо спиш, Господи (Пс. 43:24)? Разкайва ли се Бог? Разкаях се (слав.: размислих), задето създадох човека (Бит. 6:7). Мрази ли Бог? Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници (Ис. 1:14). Но ти не обръщай внимание на простотата на изразите, а разбери техния подобаващ на Бога смисъл. Бог ревнува, защото обича. Бог се гневи не със страст, но с възмездие и наказание. Бог спи, но не със сън, а с дълготърпение. Приеми изразите с внимателно разбиране. Така и тогава, когато слушаш, че Бог ражда, разбирай не отсичане, а единосъщие. Наистина, Бог е заимствал много изрази от нас, и ние - от Него, за да послужи това за наша чест.
8. Разбра ли какво казах? Слушай с внимание, възлюбени. Има божески имена и човешки имена. Той е взел от мен, и Сам ми е дал. Дай Ми своите, казва Той, и вземи Моите. Ти имаш нужда от Моите; Аз не се нуждая, а ти; тъй като Моята същност е нетленна, а ти си човек, облечен в плът, и търсиш плътски изрази, за да можеш ти, облеченият в плът, чрез известни на теб думи да разбереш превъзхождащите те понятия. А какви имена Той е взел от мен и какви ми е дал? Сам Той, бидейки Бог, е нарекъл бог и мен; там естеството на предмета е такова, а тук това е почетно име. Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния (Пс. 81:6). Тук има думи, а там действително естество. Той ме е нарекъл бог, защото съм удостоен с чест. Сам Той се е нарекъл човек и Син Човечески, нарекъл се е път и врата, нарекъл се е камък. Тези имена Той е взел от мен, а онези ми е дал от Себе Си. Защо Той се е нарекъл път? За да познаеш, че чрез Него ние възлизаме към Отца. Защо се е нарекъл камък? За да познаеш истинността и непоколебимостта на вярата. Защо се е нарекъл основа? За да знаеш, че Той носи всичко. Защо се е нарекъл корен? За да знаеш, че от Него израстваме. Защо се е нарекъл пастир? Защото Той ни пасе. Защо се е нарекъл овца? Защото Той се е принесъл в жертва за нас и е станал очистване. Защо се е нарекъл живот? Защото Той е възкресил нас, които сме били мъртви. Защо се е нарекъл светлина? Защото ни е избавил от тъмнината. Защо се е нарекъл мишца? Защото Той е единосъщен на Отца. Защо се е нарекъл слово? Защото Той се е родил от Отца: както моето слово излиза от моята душа, така и Синът се е родил от Отца. Защо се е нарекъл одежда? Защото аз съм се облякъл в Него, като съм се кръстил. Защо се е нарекъл трапеза? Защото аз Го вкусвам, причастявайки се с Тайните. Защо се е нарекъл дом? Защото аз живея в Него. Защо се е нарекъл обитател? Защото ние ставаме Негов храм. Защо се е нарекъл глава? Защото аз съм станал Негов член. Защо се е нарекъл жених? Защото ме е избрал за Своя невеста. Защо се е нарекъл непорочен? Защото е приел мен - девата. Защо се е нарекъл Владика? Защото аз съм Негова рабиня.
9. Погледни как Църквата, както казах, някога се нарича невеста, някога дъщеря, някога рабиня, някога, царица, някога неплодна, някога планина, някога рай, някога многоплодна, някога лилия, някога извор, и с всякакви други имена. Само, слушайки това, увещавам те, не си представяй нещо чувствено, но издигни ума си; помни, че това не може да бъде чувствено. Например: планината не е същото, което и девата, девата не е невеста, царицата не е същото, каквото е рабинята; а Църквата е всичко това. Защо? Защото това не е в тялото, а в душата; това не би се поместило в тялото, а в душата има голямо море. Застана царица Теб отдясно (Пс. 44:10). Царица? Угнетена и бедна, как е станала царица? И къде е възлязла? Тази царица застанала високо. Как? Защото Царят станал раб; Той не бил такъв, а после станал. Помни свойствата на Божеството и размисляй за делата на Неговото домостроителство; помни какъв бил Той и какъв станал заради теб, и не смесвай предметите, и не превръщай делата на човеколюбие в повод за богохулство. Той бил висок, а тя е унизена; висок не по място, а по природа. Той е Същество нетленно, неизменяемо, безсмъртно, непостижимо с ума, невидимо, необятно, винаги оставащо такова, каквото е, превъзхождащо ангелите, по-висше от горните сили, побеждаващо разума, превъзхождащо ума, такова, което е невъзможно да се види, а в което може само да се вярва. Ангелите Го виждат и треперят, херувимите се закриват с крила пред Него - всички са в страх. Той гледа към земята, и тя се тресе; заплашва морето, и то пресъхва; Той е произвел реки от пустинята, поставил е мярка на планините и е претеглил хълмовете. Как да изразя това, как да го представя? Неговото величие е безпределно, Неговата премъдрост е неизмерима: непостижими са Неговите съдби и неизследими Неговите пътища (Рим. 11:33). Той е толкова велик и толкова висок, ако можем без страх да кажем и това: толкова велик и толкова висок! Но какво да правя? Аз съм човек и се изразявам по човешки; аз притежавам тленен език и изпросвам молби от Господа. Разбира се, аз употребявам такива изрази не от гордост, но поради оскъдната немощ и поради свойството на нашия език. Помилуй, Господи: не поради гордост употребявам такива изрази, а защото нямам други. Впрочем аз не се спирам на оскъдността на изразите, но се възнасям по-нагоре на крилете на ума. Толкова велик и толкова висок: говоря това с цел ти, без да се спираш на изразите и на оскъдността на думите, и сам да се научиш да правиш същото. И защо се удивляваш, че аз правя така, когато и Той Сам постъпва така, желаейки да представи нещо, което превъзхожда човешките свойства? Тъй като Той беседва с хората, употребява и човешки образи; а те, ако и да са недостатъчни да изразят предмета на речта и да не могат да го представят в пълна мяра, са достатъчни за немощта на слушателите. 10. Усили вниманието си и не се отегчавай от продължителността на речта. Когато Той се явява, се явява не такъв, какъвто е, явява се не Неговата открита същност (никой не е видял Бога такъв, какъвто е, защото, когато Той се явява със снизхождение, херувимите треперят; снизхожда, и планините димят; снизхожда, и морето пресъхва; снизхожда, и небето се разтърсва; а ако Той се беше явил без снизхождение, кой би понесъл това?) - Той не се явява такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да Го види гледащият; затова някога се явява стар, някога нов, някога в огън, някога във вятър, някога във вода, някога в оръжие, не изменяйки Своята същност, а променяйки вида Си съобразно с различните обстоятелства. Така и тогава, когато иска да каже нещо за Себе Си, Той употребява човешки образи. Например: (Господ) възлязъл на планината -и се преобрази пред тях: и лицето Му светна (слав.: се просвети) като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина (слав.: като сняг) (Мат. 17:2). Той открил, се казва в Писанието, малко от Божеството, показал на учениците живеещия в Него Бог, и се преобрази пред тях. Вникнете внимателно в тези думи. И се преобрази пред тях, се казва, и дрехата Му заблестяла като светлина, а лицето Му
- като слънце. Аз казах: Той е толкова велик и толкова висок, и добавих: помилуй ме, Господи; (впрочем аз не настоявам на този израз, но недоумявам и не зная друг подходящ израз). И сега искам да ти внуша, че съм се научил на това от Писанието. Евангелистът е искал да покаже Неговия блясък и е казал: просвети се. Кажи ми: как Той се просветил? Много светло. Как именно? Като слънце. Ти казваш: като слънце? Да. А защо? Защото не зная друго, по-блестящо светило. И Той бил бял като сняг. Защо
- като сняг? Защото не зная друго по-бяло вещество. Но това, че Той не само блестял, се вижда от следващото. И учениците паднаха ничком (Мат. 17:6). Ако Той блестеше като слънце, учениците не биха паднали: нали ежедневно гледали слънцето, и не падали; ясно е, че Той блестял по-светло от слънце и сняг, и учениците, не понасяйки този блясък, паднали.
11. А защо, кажи ми, евангелисте, Той просиял по-светло от слънце, а ти казваш: като слънце? Да; желаейки да направя тази светлина известна за теб, аз не зная друго по-голямо светило, не зная друг образ, господстващ между светилата. Така казах, но за да не се спираш на оскъдността на изразите, аз ти посочих падането на учениците: те паднали на земята, бидейки поразени от изумление. Станете (ст.7), казал Господ, и ги вдигнал, а те били уплашени. Те не понесли извънмерния блясък, но очите им натегнали - толкова явилата се светлина била по-силна от слънчевата. А евангелистът е казал: като слънце, защото това светило, бидейки познато на нас, превъзхожда всички други светила. Или, както казах, толкова великият и толкова висок проявил благоволение към блудницата. Бог проявил благоволение към блудницата? Да, към блудницата, т.е. към нашето естество. Бог благоволил към блудницата? И човекът, ако се стреми към блудница, се осъжда: а Бог проявил благоволение към блудницата? Точно така. Човек се стреми към блудницата, за да стане блудник; а Бог проявява благоволение към блудницата, за да я направи дева; така пожеланието на човека служи за погибел на тази, към която се стреми, а Божието благоволение служи за спасение на тази, към която Той благоволи. Толкова великият и толкова висок благоволил към блудницата? Защо? За да стане неин Жених. И какво прави Той? Той не изпраща при нея никого от рабите, не изпраща при блудницата нито ангел, нито архангел, нито херувим, нито серафим, но Сам идва със Своята любов. Още, слушайки за любовта, не разбирай чувствената любов. С внимание извличай мисли от изразите, като прекрасна пчела, която каца на цветята и извлича мед, а тревите отминава. Той благоволил към блудницата, и какво прави? Не я издига горе, защото Той не искал да възвежда блудницата на небето, а Сам низхожда. Тъй като тя не можела да възлезе на небето, Той Сам слязъл на земята. Той идва при блудницата и не се срамува; влиза в къщата й; гледа към нея, нетрезвата. И как идва? Не със Своето открито същество, а става такъв, каквато била и блудницата, не призрачно, а по естество става такъв, та тя, като Го види, да не се уплаши, да не се отдалечи, да не избяга. Той идва при блудницата и става човек. Как става човек? Зачева се в утробата, постепенно расте и преминава пътя на Своето израстване. Кой израства? Домостроителстващият, а не Самото Божество, образът на раб, а не лицето на Господа, моята плът, а не Неговата същност; Той постепенно израства и живее между хората. Той намира онази, при която е дошъл, покрита с рани, подивяла, обременена с бесове. И какво прави? Приближава се към нея, а тя Го вижда и побягва. Той призовава влъхвите. От какво се боите? Аз не съм съдия, а лекар: не дойдох да съдя света, а да спася света (Иоан. 12:47). Той веднага призовава влъхвите. О, необикновени и дивни дела! Влъхвите се явяват първенци. Държащият вселената се полага в ясли и Управляващият всичко се повива в пелени; устройва се храм и Бог се вселява. Влъхвите идват и веднага се покланят; митарят идва и става евангелист; блудницата идва и става дева; хананейката идва и се приема с човеколюбие. На обичащия е присъщо да не изисква отчет за греховете, а да прощава беззаконията и прегрешенията. И какво прави Той? Приема я и я сгодява за Себе Си. И какво й дава? Залог за сгодяването. Какъв? (Печата) на Дух Светий. Тоя, Който утвърдява, казва Павел, нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа (2 Кор. 1:21, 22). Той й дава Духа. След това казва: не в рая ли те насадих? Тя отговаря: да. А как си паднала оттам? Дойде дяволът и ме изведе от рая. Ти си била насадена в рая, а дяволът те изгонил оттам; ето, Аз ще те поселя в Мен, и Сам ще започна да те нося. Как? Дяволът не смее да пристъпи към Мен; не на небето ще те възведа, но тук е повече от небето; ще започна да те нося в самия Владика на небето. Пастирът носи, и вълкът вече не пристъпва, или - по-точно - нека и да пристъпва. Господ носи нашето естество, дяволът се приближава, и бива поразен. Аз те насадих, казва Той, в Самия Себе Си; затова Той е казал: Аз съм лозата, вие пръчките (Йоан. 15:5); така Той я насадил в Самия Себе Си. И какво става по-нататък? Но аз съм грешник, казва човекът, аз съм нечист. Не се безпокой за това, отговаря Господ, Аз съм лекар. Аз зная Моя съсъд, зная колко разбит е той; преди той е бил глинен и се е повредил; Аз ще го изправя с банята на пакибитието и ще го предам на огън. Погледни: Бог взел пръст от земята, сътворил човека и го образувал; дошъл дяволът и го повредил; дошъл Сам Бог, отново взел човека, възстановил го, обновил го в кръщението и не оставил тялото му глинено, но го направил „грънчарско". Той предал глината на огъня на Духа: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Мат. 3:11); ще ви кръсти с вода, за да ви обнови, а с огън, за да ви укрепи. Предсказвайки именно това от древност, пророкът казвал: ще ги строшиш като грънчарски съд (Пс. 2:9). Не е казал (просто): „като глинени съдове", каквито се употребяват, но, - „грънчарски съдове", т.е. именно такива, каквито биват по време на работа на масата на грънчаря; (разликата е в това, че) в работата на грънчаря те са просто глинени, а у нас - „грънчарски" съдове1 [Глинен= πήλινος = от мека глина; такива биват съдовете по време на работа на грънчаря над тях, оттук идва названието „грънчарски". „Грънчарски" = изпечен глинен = οστράκινος Изразът „грънчарски (слав. скудельничи) съдове" характеризира ветхозаветните хора, а думите на апостола за „глинените (слав. скудельных) съдове" се отнасят за хората, обновени от благодатта на кръщението.] И така, пророкът употребява израза „ще ги строшиш като грънчарски (слав. скудельничи) съдове", предузнавайки обновяването на (падналия човек) чрез кръщението. Той възстановява, казва, и обновява. Аз слизам във (водата) на кръщението и моят вид се преобразува, огънят на Духа го обновява и той става глинен. А че това не са празни думи, послушай Иов: изработил си ме като глина (Иов. 10:9). А Павел вече казва: това съкровище ние носим в глинени съдове (2Кор. 4:7). Но погледни твърдостта на този глинен съд, който е не изпечен от огън, а от Духа. Какъв е този глинен съд? Удариха ми пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, и глиненият съд не се счупил; нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско, бях в дълбината, и глиненият съд не се разпадна; изпитах корабокрушение, а съкровището не погина; корабът беше във водата, а товарът плаваше (2 Кор. 11:24, 25). Имаме съкровище. Какво съкровище? Слизането на Духа, оправданието, освещението, изкуплението. Какво, кажи ми, съкровище? В името на Иисуса Христа стани и ходи. - Енее, Иисус Христос те изцерява. - На тебе казвам, душе лукави, излез от нея (Деян. 3:6; 9:34; 16:18). 12. Виждаш ли съкровището, по-блестящо от царските съкровища? Може ли царският бисер да направи това, което извършили думите на апостолите? Положи хиляди диадеми върху мъртвия, и той няма да стане; а само една дума на апостола била произнесена, и тя възстановила неспокойната природа и предишното й състояние се възвърнало. Имаме съкровище. О, съкровище, което не само се съхранява, но и охранява дома, в който се намира! Разбираш ли какво казвам? Земните царе и началници, имайки съкровища, приготвят големи къщи, стени, ключалки, врати, стражи, катинари, за да съхранят съкровището; а Христос направил иначе: Той поставил Своето съкровище не в каменен, а в глинен съд. Ако това съкровище е велико, защо съсъдът е слаб? Съсъдът е слаб именно защото съкровището е велико: не съсъдът пази това съкровище, а то пази съсъда. Аз поставям, казва Той, съкровище, и кой може да го похити? Идвал дяволът, идвала вселената, идвали хиляди, и не похитили съкровището, съсъдът бил поразяван с удари, а съкровището не се дало; той бил потопяван в морето, а то не потънало, той умрял, а съкровището остава. Ето (какво съкровище) дал Бог (на блудницата) в залог (на обручението). Къде са хулещите достойнството на Духа? Слушайте: Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа, е Бог; Той ни даде и залога на Духа (2Кор. 1:21, 22). Всички вие знаете, че залогът е малка част от цялото, а как, послушай. Идва някой да продаде къщата си на висока цена и казва: дай ми залог, за да бъда сигурен. Идва някой да вземе жена, уговаря се за зестрата и за други неща, и казва: дай ми залог. Слушаш: и при продажбата на роб, и при всички всички договори има залог. Така и Христос, встъпвайки в завет с нас - защото Той е искал да ме вземе като невеста, - ми определя и зестра, не с пари, а с кръв. Той ми определя за зестра въздаянието с блага, каквито око не е виждало, ухо не е чувало и човеку наум не са идвали (1 Кор. 2:9). Така Той ми е определил като зестра безсмъртие, славословие с ангелите, избавяне от смъртта, свобода от греха, наследяване на царството - колко голямо е това богатство! - оправдание, освещение, избавяне от настоящето, получаване на бъдещето. Велика зестра ми е дадена! Слушай с внимание; погледни какво прави Той. Той дошъл да вземе блудницата - така я наричам, защото тя била нечиста, - за да познаеш любовта на Жениха. Той е дошъл, взел ме е, определя ми зестра и казва: отдавам ти Моето богатство. Какво? Ти, казва, си изгубила рая? Ти, казва, си изгубила красотата? Получи я; получи всичко това. Само че тази зестра не ми е дадена тук.
13. Послушай защо Той предизвестява за тази зестра. Той ми е определил като зестра възкресение на телата и нетление. След възкресението невинаги следва нетление; това са две различни явления: мнозина са възкръснали и пак са умрели, например Лазар и телата на светиите. А тук не е така, но Той обещава възкресение, нетление, ликуване с ангелите, срещане на Сина на облаци - и така винаги с Господа ще бъдем (1 Сол. 4:17), -избавление от смъртта, свобода от греха, унищожаване на смъртта. Какво е това? Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9). Ти ми даряваш блага, които аз не зная? Да, казва Той, тук Аз встъпвам в съюз с теб; тук Ме обичай. А защо Ти не ми даваш зестрата тук? Това ще стане тогава, когато ти дойдеш при Моя Отец, когато влезеш в царските чертози. Нали сега Аз съм дошъл при теб, а не ти при Мен? И Аз съм дошъл не за да останеш тук, а за да те взема и възнеса. Не търси зестрата тук; всичко е в надеждата, всичко е във вярата. Нима Ти тук нищо не ми даваш? Приеми залога, казва Той, за да Ми вярваш относно бъдещето; приеми предплатата, приеми годежните дарове. Затова и Павел казва: сгодих ви (2Кор. 11:2).
Бог ни е дарил настоящите блага именно като годежни дарове; настоящето е годежен дар, залог; а цялата зестра е там. По какъв начин? Сега ще обясня. Тук аз старея, а там не старея; тук умирам, а там не умирам; тук скърбя, а там не скърбя; тук има бедност, и болести, и козни, а там няма нищо подобно; тук има тъмнина и светлина, а там само светлина; тук има утеснение, а там свобода; тук има болест, а там здраве; тук има живот, който има край, а там - безкраен живот; тук има грях, а там -правда и никакъв грях; тук има завист, а там - нищо подобно. Дай ми това, ще кажеш. Почакай да се спасят и твоите съслужители, почакай. Тоя, Който ни утвърдява, ни даде залог. Какъв залог? Дух Светий, духовен дар. Аз говоря за Духа. Той дал на апостолите печат, като казал: приемете и дайте на всички. Нима този печат се разделя? Той се раздава и не се разделя; раздава се и не се унищожава. Такъв е духовният дар. Получил Дух Светий Петър, получил и Павел; обходил вселената, избавял грешниците от греховете, изцелявал хромите, обличал голите, възкресявал мъртви, очиствал прокажени, затварял устата на дявола, изгонвал бесове, беседвал с Бога, насадил Църквата, разрушил капищата, преобърнал жертвениците, изтребвал пороците, насаждал добродетелта, правел хората ангели.
14. Всичко това е станало с нас: залогът изпълнил цялата вселена. Когато казвам: цялата вселена, разбирам цялата земя, озарявана от слънцето: морето, островите, планините, долините и хълмовете. Павел я обходил като птица, побеждавайки само с уста. Бидейки майстор на палатки, той работел с резец и обработвал кожи; но този занаят не му попречил в добродетелите: майсторът на палатки се оказал по-силен от бесовете, некрасноречивият - по-мъдър от философите. Защо? Той получил залога, имал печата и го носел със себе си. Всички виждали, че Царят е приел на Себе Си нашето естество; бесът виждал това и отстъпвал; той виждал този залог и треперел и бягал; гледайки даже дрехите на апостолите, той се обръщал в бягство. О, сила на Духа! Той давал такава власт не само на душата и тялото, но и на дрехите, и не само на дрехите, но и на сянката. Петър минавал, и неговата сянка изцелявала болести, изгонвала бесове, възкресявала мъртви. Павел обхождал вселената, изтребвал тръните на нечестието и хвърлял семената на благочестието, като превъзходен земеделец, употребявайки плуга на учението. И при кого ходил той? При тракийците, скитите, индийците, маврите, сардийците, готите, при диви същества, и обръщал всички. Как? Със силата на залога. Откъде получавал достатъчно средства? От благодатта на Духа. Той бил прост, гол, бос, но Бог му дал залога на духа. Затова и той казва: и при това кой е способен, но способността ни иде от Бога: Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа (2Кор. 2:16; 3:5, 6). Погледни какво направил Духът: Той намерил земята напълнена с бесове - и я направил небе. Не си представяйте сегашното, но насочете мисълта си към тогавашното. Тогава имало плач, тогава навсякъде имало жертвеници, дим и смрад, навсякъде имало прелюбодеяния, идолослужение, жертви; навсякъде - тържествуващи бесове, твърдини на дявола, навсякъде - увенчано блудодеяние; а Павел бил сам. Как не бил потопен? Как не бил разкъсан? Как отварял уста? Той дошъл в Тиваида и пленил нейните жители; влязъл в царските чертози и направил царя ученик; влязъл в съдилището и съдията му казва: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин, съдията станал ученик (Деян. 26:28); влязъл в тъмницата и обърнал тъмничния страж; пристигнал на острова на варварите и направил ехидната учителка; дошъл при римския народ и склонил сената на своя страна. Той ходел по реки, ходел по пустинни места по цялата вселена; и нито земята, нито морето останали чужди на неговите деяния. Господ му дал обручението на печата, дал му залога и казал: Аз ти давам това сега, а останалото ти обещавам. Затова и пророкът казва: застана царица Теб отдясно в позлатени дрехи (Пс. 44:10 - слав.). Той говори не за дрехата, а за добродетелта. И на друго място Писанието казва: как влезе тук, като не си в сватбарска премяна (Мат. 22:12)? Не за дрехата, разбира се, говори, а за прелюбодеянието, за гнусните и нечисти дела. Както нечистите дрехи означават грях, така златните - добродетел. Но тези дрехи са царски; Сам Той й е дал дреха; нали тя била гола, гола и безобразна. Застана царица Теб отдясно в позлатени дрехи. Не за дрехата говори той, а за добродетелта; не е казал: в злато. Забележи: самият израз съдържа в себе си много висок смисъл. Пророкът не е казал: в злато, но: в позлатени. Слушай с внимание. Златната дреха бива цялата от злато; а позлатената - отчасти от злато, отчасти от коприна. А защо той казал, че невестата носи не златна, а позлатена дреха? Вникни внимателно. Тук той разбира църковния живот, който е разнообразен: всички ние не сме еднакви по живот, но един се подвизава в девство, друг във вдовство, трети в някакъв друг вид благочестие. Дрехата на Църквата е животът на Църквата.
15. Тъй като нашият Господ е знаел, че ако Той беше посочил един път, мнозина биха били нерадиви, то Той посочил различни пътища. Ти не можеш да вървиш по пътя на девството? Върви по пътя на еднобрачието. Не можеш чрез еднобрачие? Върви поне чрез втори брак. Не можеш да вървиш по пътя на целомъдрието? Върви по пътя на милосърдието. Не можеш да вървиш по пътя на милосърдието? Върви по пътя на поста. Не можеш по него? Върви по друг. Не можеш по друг? Върви по трети. Затова и пророкът е показал не златна, а позлатена дреха. Тя е и копринена, и пурпурна, и златна. Ти не можеш да бъдеш златен? Бъди копринен; Аз те приемам, стига да бъдеш в дреха. В този смисъл и Павел казва: ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни (1 Кор. 3:12). Ти не можеш да бъдеш скъпоценен камък? Бъди злато. Не можеш да бъдеш злато? Бъди сребро, но само върху основата. И на друго място: една е славата на слънцето; друга е славата на месечината, друга е пък на звездите (1Кор. 15:41 - слав.). Ти не можеш да бъдеш слънце? Бъди луна. Не можеш да бъдеш луна? Бъди звезда. Не можеш да бъдеш голяма звезда? Бъди поне малка, но само бъди на небето. Не можеш да бъдеш девственица? Живей в брак с въздържание, но в Църквата. Не можеш да бъдеш нестяжателен? Бъди милосърден, но само в Църквата, само в дреха, само под ръководството на царицата. Позлатената дреха е различна дреха. Аз не ти затварям пътищата; домостроителството на Царя е станало удобно поради изобилието на добродетелите. Облечена в позлатени дрехи, преизпъстрена. Разнообразна е нейната дреха; и ако искаш, вникни в дълбочината на казаното изречение. Погледни позлатената дреха. Тук едни са монашестващи, други живеят в честен брак, немного отстъпвайки им; едни са еднобрачни, други в цветущо вдовство. Защо е раят? Защо е разнообразен? Той имал различни цветя, и дървета, и много скъпоценности. Много са звездите, а слънцето е едно; много са видовете живот, а раят е един; много са храмовете, а раят е един; много са храмовете, а майката е една. Един е тяло, друг - очи, друг - пръст, но всички са едно; и малкото, и голямото, и най-малкото са едно. Така девата има нужда от омъжената жена: тя е произлязла от брака и следователно не може да презира брака. И девата е корен на брака. Всичко е съединено - малкото с голямото и голямото с малкото. Застана царица Теб отдясно, облечена в позлатени дрехи, преизпъстрена. Накрая: чуй, дъще. Устроителят на брака казва: ти отиваш при Жених, Който те превъзхожда по същество, превъзхожда те по природа. Аз съм устроител на брака. Чуй, дъще. И тя веднага станала жена? Да; но тук, разбира се, няма нищо чувствено. Той се е съчетал с нея като с жена, обича я като дъщеря, грижи се като за рабиня, пази я като дева, огражда я като рай, скъпа Му е като Неговото тяло, промисля за нея като глава, произраства като корен, пасе я като пастир, съчетава се с нея като жених, прощава й като омилостивителна жертва, заколва се като овца, пази красотата й като жених, грижи се за нея като мъж. Тук има много мисли, за да се възползваме поне от малка част от това домостроителство. Чуй, дъще, и виж; обърни внимание на брачните и духовните дела. Чуй, дъще. Преди тя е била дъщеря на бесовете, дъщеря на земята, недостойна за земята, а сега е станала дъщеря на Царя. Това е искал Обичащият я. Който обича, той не гледа външния вид, любовта не вижда безобразието, затова и тя се нарича любов (έρως), тъй като често обича и безобразното. Така постъпил и Христос: Той видял безобразна-та - защото тя не можела да се нарече благообразна - и я обикнал; направил я нова, без сквернота и порок. О, Женише, Който обръщаш в красота безобразието на невестата! Чуй, дъще, чуй и виж. Той употребява два израза: чуй и виж; и двата зависят от теб, единият от очите, другият от слуха. Тъй като нейната зестра била в слуха - ако някои проникнат по-надълбоко, нека изчакат по-слабите; аз хваля и вас, преуспелите, прощавам и на онези, които изостават - тъй като нейната зестра била в слуха (какво значи: в слуха? във вярата, - защото вярата иде от слушане (Рим. 10:17); във вярата, а не в притежаването и опита), то аз и казах, че Бог е разделил нейната зестра на две части: едната й е дарил вместо залог, а другата й е обещал в бъдещето. А какво й е дарил Той? Дарил й е прошка на греховете, помилване от наказанието, оправдание, изкупление, тялото Господне, божествена, духовна трапеза, възкресяване от мъртвите. Всичко това имали апостолите. Така Той едно дал, а друго обещал; едното било от опит и притежаване, а другото в надежда и вяра. Послушай още: какво дарил Той? Кръщението, жертвата. Това е от опит. А погледни какво обещал? Възкресение, нетление на телата, единение с ангелите, ликуване с архангелите, живот с Него, нетленен живот, блага, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1Кор. 2:9).
16. Вие разбирате казаното; не забравяйте това; и аз старая за това, да разбирате. Зестрата на тази невеста е разделена на две части, на настояще и бъдеще, на видимо и слушано, на дарявано и очаквано с вяра, на изпитвано и предвкусвано, на блага в настоящия живот и блага след възкресението. Едно виждаш, а за друго слушаш. И така, погледни какво й говори Той, за да не мисли тя, че е получила само това, макар и то да е велико, неизразимо и по-висше от всяка представа. Чуй, дъще, и виж; за онова послушай, а това погледни, за да не кажеш: пак в надежда, пак във вяра, пак в бъдещето? И виж: Аз едно давам, а друго обещавам, то е в надежда, а това получи в залог, приеми го като предплата, вземи го като с поръчител. Обещавам ти царство; вярвай въз основа на настоящето, вярвай Ми. Ти ми обещаваш царство? Да; Аз съм ти дарил по-голямото - Владиката на царството: Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко (Рим.8:32)? Даряваш възкресение на телата? Да; Аз съм ти дарил повече. Какво? Избавление от греховете. А защо то е повече? Защото грехът е родил смъртта. Аз съм умъртвил този баща: нима няма да умъртвя дъщерята? Аз съм изсушил корена: нима няма да изтребя плода? Чуй, дъще, и виж. Какво да видиш? Мъртви възкръсват, прокажени се очистват, морето се укротя-ва, разслабеният се укрепява, раят се отваря, хлябовете се умножават, греховете се прощават, хромият скача, разбойникът става жител на рая, митарят става евангелист, блудницата става по-почетна от дева. Чуй и виж. За онова послушай, а това погледни. В настоящето ти можеш да се увериш на дело, а за бъдещето Аз съм ти дал залог. То е още по-добро. Какво ще кажеш? Всичко това е Мое. Чуй, дъще, и виж.
Това е зестрата от Бога. А какво принася невестата? Да видим. И ти си длъжна да принесеш; а какво ще принесеш, за да не останеш без зестра? Аз какво мога да принеса, казва тя, от жертвениците, от дима, от бесовете? Какво? Разположение и вяра. Чуй, дъще, и виж. Какви дела искаш от мен? Забрави твоите люде (слав.). Кои люде? Бесовете, идолите, дима, смрадта, кръвта. И виж, и забрави твоите люде и дома на баща си (Пс. 44:11). Остави баща си и ела при Мен. Аз съм оставил Отца и съм дошъл при теб: нима ти няма да оставиш своя баща? Впрочем под този израз: Аз съм оставил, казан за Сина, не разбирай разделяне. Аз съм снизходил, казва Той, по домостроителство, приел съм плът. Като жених и невеста, ние трябва да оставим родителите, за да се съчетаем един с друг. Чуй, дъще, и виж, и забрави твоите люде и дома на баща си. А Ти какво ще ми дадеш, ако ги забравя? И силно ще пожелае Царят твоята красота (Пс. 44:12). Господ ще ти даде Своята любов, а заедно с нея ти ще придобиеш и всичко това, което принадлежи на Него -само ако можете да разберете казаното; това е тънка мисъл, и аз искам да обуздая езика на иудеите.
Впрочем усилете своето внимание; слуша ли някой, или не слуша, аз обработвам земята, работя с плуг. Чуй, дъще, и виж, и забрави твоя народ и дома на баща си; и силно ще пожелае Царят твоята красота. Иудеинът тук разбира чувствената красота, не духовната, а телесната.
17. Обърни внимание, ще изследваме какво е телесната красота и какво - духовната. Има душа и тяло - две същности: има телесна красота и душевна красота. Какво е телесна красота? Гъсти вежди, весел поглед, румени страни, розови устни, висока шия, вълнисти коси, дълги пръсти, строен ръст, цветуща белота. Тази телесна красота от природата ли е, или от волята? Известно е, че от природата. Послушай мнението на философите: тази красота, красотата на лицето, очите, косите, челото, от природата ли е, или от волята? Очевидно, от природата. Грозната, макар и да употребява множество украшения, не може да стане красива по тяло, защото природните свойства са постоянни, определени, неизменни. Красивата винаги остава красива, макар и да не употребява никакво украшение, а грозната не може да се направи красива, както и красивата - грозна. Защо? Защото тези свойства са от природата. Виждаш ли телесната красота? Да се обърнем навътре към душата; пред нея е тялото като робиня пред господарката. Да се обърнем към душата. Погледни тази красота, или по-точно, послушай за нея, защото ти не можеш да я видиш - тя е невидима. Послушай за тази красота. И така, каква е душевната красота? Целомъдрие, скромност, милосърдие, любов, дружелюбност, доброжелателство, послушание към Бога, изпълнение на закона, правда, съкрушение на сърцето. Това е красотата на душата. Те не са от природата, а от волята. Нямащият ги може да ги придобие, а имащият ги, ако бъде нерадив, ги губи. Както говорих за тялото, че грозната не може да стане красива, така за душата ще кажа противното: безобразната душа може да стане благообразна. Имало ли нещо по-безобразно от душата на Павел, когато той бил богохулник и гонител, и нещо по-прекрасно от него, когато казал: С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих (2 Тим. 4:7)? Имало ли нещо по-безобразно от душата на разбойника, и нещо по-благообразно от него, когато чул: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43)? Имало ли нещо по-безобразно от митаря, когато той грабел, и нещо по-благородно от него, когато произнесъл своето съждение? Виждаш ли, че красотата на тялото не можеш да измениш, тъй като тя не е от волята, а от природата. А благообразието на душата у нас се придобива чрез волята. Оттук получаваме определение на предмета. Какво? Това, че душевната красота произлиза от послушанието към Бога. Ако дори безобразната душа се покорява на Бога, тя ще изглади своето безобразие и ще стане благообразна. Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус (Деян. 9:4,5). Савел се покорил, и послушанието направило неговата безобразна душа благообразна. На митаря Господ казал: върви след Мене (Мат. 9:9; Лук. 5:27). Митарят станал, и се изменил в апостол, неговата безобразна душа станала благообразна. От какво? От послушанието. Така и на рибарите Господ казал: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци (Мат. 4:19), и от послушанието техните души станали благообразни. Да погледнем за каква красота говори Той тук. Чуй, дъще, и виж, и забрави твоите люде и дома на баща си; и силно ще пожелае Царят твоята красота. Коя красота ще пожелае? Душевната. В какво е тази красота? В това, че тя забравила. Чуй, казва Той, и забрави. Това зависи от волята. Чуй, е казал Той. Безобразната слуша, и телесното й безобразие не се премахва. А кажи на грешника: чуй, и ако той послуша, погледни какво благообра-зие ще последва. Затова, тъй като безобразието на невестата било не естествено, а доброволно, вследствие на това, че тя някога не послушала Бога и престъпила заповедта - Той я лекува съобразно с това. Тя била безобразна не по природа, а по своя воля; и станала благообразна чрез послушанието. Чуй, дъще, и виж, и забрави твоя народ и дома на баща си; и силно ще пожелае Царят твоята красота. А за да знаеш, че той говори не за нещо чувствено, и слушайки за красотата, не разбирай нито очите, нито носа, нито устата, нито шията, но - благочестието, вярата, любовта, изобщо вътрешното, Той е добавил: Всичката красота (слав.: слава) на царската дъщеря е вътре (Пс. 44:14). За всичко това да благодарим на Бога, Подателя: на Него единия подобава слава, чест и власт във вечни векове. Амин.
Свети Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения, том 5
(издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон)