3. И така, оттук е очевидно, че дори ако тези закони бяха противоположни, то и тогава не би следвало да порицаваме (Ветхия Завет); но за това, че те не са противоположни, а само различни, да вземем в ръце самите закони. Слушали сте, е казал Господ, че бе казано на древните: „не убивай" (Мат. 5:21). Това е ветхозаветен закон; да погледнем новозаветния: Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде за геената огнена (Мат. 5:22). Кажи ми: нима тези заповеди са противоположни? Кой от хората, имащи поне малко разум, може да каже това? Ако предишният закон беше заповядвал да не убиваме, а този - (да убиваме), тогава може би някой би казал, че между тях има противоречие; а ако онзи заповядва да не убиваме, а този - и да не се гневим, то последният закон усилва първия, а не му противоречи. Единият е унищожил плода на злобата - убийството, а другият е изтръгнал и самия корен, - гнева; единият е прекратил течението на нечестието, а другият е пресушил и самия му извор, защото извор и корен на убийството са яростта и гневът. Единият закон подготвил нашата природа, а другият, като дошъл, допълнил недостига. Къде е противоположността, когато единият закон пресича края на злото, а другият и началото? Единият очиствал ръцете от кръв, а другият освобождава и самия ум от порочни пожелания. Това е свойствено на закони, съгласни помежду си, а не противоречащи си, че навсякъде се стремят да търсят враговете на истината, не забелязвайки, че по такъв начин те навличат на новозаветния Бог голямата вина на лекомислието и небрежението, защото в такъв случай ще се окаже (да се обърне това богохулство върху главата на принуждаващите ни да говорим това!), че Той не е устроил нашите дела в свое време; а как е станало това, ще кажа. Ръководството на Ветхия Завет е подобно на хранене с мляко, а любомъдрието на Новия Завет е подобно на твърда храна; никой, преди да е откърмил с мляко, не дава твърда храна; а така би постъпил Бог на Новия Завет, ако Той не беше дал и Ветхия. Преди да ни е откърмил с мляко, с ръководството на закона, Той би ни привел към твърдата храна. И не само на това обвинение, но и на друго, още по-голямо, Го подхвърлят, като че Той само след малко повече от пет хиляди години е пристъпил към промисъл за нашия род. Ако Той не беше Същият, Който чрез пророците, патриарсите и други праведни мъже е устройвал всичко, отнасящо се до нас, а някой друг освен Него, би се оказало, че Той късно и съвсем наскоро е започнал да промисля за нас, като че подбуден от някакво разкаяние. Но би било недостойно за Бога, а дори и за обикновения човек, ако Той, допуснал толкова много хора да погинат в продължение на толкова много време, накрая в последните времена също е пристъпил към промисъл за немного.
4. Виждаш ли какви хули произнасят против Бога онези, които казват, че един е законодателят на Новия Завет, а друг -на Ветхия? Но всичко това се прекратява, когато допуснем, че един е Бог и на единия, и на другия Завет. Тогава ще се окаже, че Той мъдро е устройвал делата по отношение на нас, първо посредством закона, а сега посредством благодатта, и то не отскоро, не в последните времена, но от древността и от най-първия ден е започнал да промисля за нас. А за да затворим устата им още повече, сега ще приведем самите изречения на пророците и апостолите, възвестяващи, че един е законодателят на Новия и на Ветхия Завет. И така, нека излезе осветеният от майчината утроба Иеремия и ясно да ни покаже, че един и същ е Бог на единия и на другия Завет. Какво казва той, говорейки от лицето на Законодателя? Ще сключа с васнов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите ви (Иер. 31:31, 32). Така установител на Новия Завет е Бог, Който е дал и Ветхия. С това пророкът достатъчно е обуздал и устата на последователите на Павел Самосатски, които отхвърлят предвечното битие на Единородния. Ако Той действително не е съществувал преди раждането от Мария и не е имал битие, преди да се яви в плът, то как, не съществувайки, е установявал закон? Как е могъл да каже: ще сключа с вас нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите ви! Как е могъл да завещае на бащите им, не съществувайки и нямайки битие според тяхното учение? Против иудеите и боледуващите от иудейски заблуждения павлиниани това свидетелство на пророка е достатъчно устойчиво. Но за да обуздаем и манихеите, ние ще приведем и свидетелство от Новия Завет, тъй като те не оказват никакво уважение на Ветхия, или по-точно, и на Новия Завет, защото и този, който на пръв поглед уважават, те унижават не по-малко от другия: първо, с отделянето му от Ветхия те са отслабили и неговата достоверна част; нали немалко доказателство за истинността на неговото съдържание било предсказанието на ветхозаветните пророчества, отхвърляйки които, те не чувстват, че са унижили апостолите повече от пророците. И така, те унижават Новия Завет първо с това; и второ - с изключването на голяма част от него. Но въпреки това силата на неговото съдържание е такава, че и от самите остатъци лесно може да се види тяхната низост; отрязаните части крещят и викат, търсейки съединение с другите свои части.
5. Как ще им докажем, че Законодателят и на Новия, и на Ветхия Завет е един? С тези апостолски изречения, останали при тях, които на пръв поглед съдържат в себе си обвинение на закона, а в действителност особено го възвисяват и показват, че той е божествено слово, слязло свише. И това било дело на премъдростта на Духа, че обвинителите на закона, прелъстени от готови изречения, неволно и неведомо приели защитата, написана в негова полза, та ако те пожелаят да видят в него истината, в това изречение да имат ръководство за себе си, а ако останат в неверие, да нямат никаква прошка, като невярващи във вреда на своето спасение и на това, на което на пръв поглед вярват. И така, къде Новият Завет казва, че един е Законодателят и на самия него, и на Ветхия? На много и различни места; но засега ще се постараем да приведем откъс, който и сега се пази у манихеите. Какъв е той? Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, казва апостолът, не слушате ли закона? Защото Авраам имаше двама синове: един от робинята, а друг от свободната (Гал. 4:21, 22)? Еретиците чули думите: един от робинята, и веднага се възползвали от тях; те мислели, че тези думи са обвинение на закона и, откъснали ги от връзката с другите, ги задържат, като одобряващи ги. А ние ще покажем от този откъс, че Законодателят е един. Авраам имаше двама синове: един от робинята, а друг от свободната. Това се разбира, казва апостолът, иносказателно (Гал. 4:22, 24). Какво значи: иносказателно? Събитията във Ветхия Завет били предобрази на събитията в Завета на благодатта: както там има две жени, така тук има два Завета. Първо, с това той показва сродството на Новия Завет с Ветхия, когато единият бил предобраз на другия; предобразът не е противоположен на истината, а сроден на нея. Ако Бог на Ветхия Завет беше противоположен на Бог на Новия, Ветхият Завет не би могъл чрез тези жени да предизобразява Новия; а дори и да го предизобразяваше, Павел не би трябвало да използва този предобраз. А ако кажат, че Павел направил това, снизхождайки към немощта на иудеите, той би трябвало, проповядвайки на елините, да въвежда елински образи и да напомня за исторически събития, станали при елините. Но той не прави това - и напълно справедливо, защото тези събития нямали нищо общо с истината, а иудейските са Божии слова и закони; затова и ветхозаветното има голямо сродство с Новия Завет.
6. Първо, това показва, че между Новия и Ветхия Завет има голямо съгласие, и второ, не по-малко от това, и самата история. Както тогава един мъж имал две жени, така и сега един Законодател има два Завета. Ако законодателят на Новия Завет беше един, а на Ветхия - друг, апостолът напразно би въвел тази история, защото Сарра нямала един мъж, а Агар - друг, но и двете имали един и същ мъж. Така, когато той казва: това са двата завета (Гал. 4:24), не изразява нищо друго, освен това, че те имат един Законодател, както двете жени - един мъж, Авраам. Но едната била робиня, ще кажат, а другата свободна. Какво следва от това? Засега въпросът е един ли е Законодателят на двата Завета. Нека те първо го приемат; а после ще им отговорим и на това. Още щом ги принудиш да приемат това и да се убедят, цялото им учение ще изчезне, защото, ако се открие, че и Ветхият Завет принадлежи на същия Законодател, както е и в действителност, целият ни спор с тях ще бъде разрешен. Впрочем, за да не ви смущава и това, ще вникнем внимателно в изречението. Апостолът не е казал: единият е роб, а другият свободен; но: единият ражда за робство (Гал. 4:24); а който ражда за робство сам невинаги е роб; и раждането за робство е вина не на раждащия, а на родилите се деца. Тъй като иудеите със своята злоба сами се лишили от свобода и изгубили благородство, то Бог ги възпитавал в постоянен страх, като неразумни роби, наказвайки ги с отмъщения и заплахи. Така и сега много бащи възпитават своите деца не като деца, а със страх, свойствен на робите, родени у дома; и вината не е на бащите, а на децата, накарали бащите да се отнасят със свободните като с роби. Така и Бог възпитавал тогавашния народ с такъв страх и отмъщение, с каквито било свойствено да се възпитава неразумният домочадец; и това не служи нито за осъждане на Бога, нито за обвинение на закона, но на необузданите иудеи, имащи нужда от по-силна юзда. Впрочем и в самия Ветхи Завет, ще се намерят много, които не били възпитавани така - например: Авел, Ной, Авраам, Исаак, Иаков, Иосиф, Моисей, Илия, Елисей и всички останали, ревнуващи за благочестието на Новия Завет. Наистина, не вследствие на страх и наказания, или на заплахи и отмъщения, но от божествена любов и пламенно влечение към Бога те станали такива, каквито били. Те нямали нужда нито от повели, нито от заповеди и закони, за да избират за себе си добродетелта и да избягват злото, но като благородни и свободни деца, признали собственото си достойнство, те без никакъв страх и наказания сами се отдавали на добродетелта, а всички останали иудеи се били отклонили към зло и затова имали нужда от юздата на закона. Така, когато те направили телец и се поклонили на идола, тогава чули: Господ, Бог твой, е Господ един (Втор. 6:4); когато извършили убийства и разтлели жените на ближните си, тогава чули: не убивай, не прелюбодействувай, и всичко друго подобно.
7. Така, не е вина на закона - въвеждането на наказания и отмъщения, възпитанието и вразумяването на иудеите като неразумни домочадци, но е голяма слава и немалка похвала, че хората, предадени на такова нечестие, законът успял чрез своята настойчивост да отдалечи от нечестието, да ги смекчи и направи послушни на благодатта и да ги води към благочестието на Новия Завет. Един и същи Дух устройвал всичко както във Ветхия, така и в Новия Завет, макар и по различен начин. Затова и Павел е казал: А като имаме същия дух на вярата, както е писано: повярвах и затова говорих (2Кор. 4:13).
И не само поради това е казал: същия дух; но и по друга причина, не по-малка от изложената, която бих искал да ви изложа сега, но боейки се да не изгубите казано, ще я задържа до другата беседа с вас; а сега ви моля да помните цялата изложена беседа и внимателно да я пазите в паметта, а към това да прибавите и добродетелен живот и да го съедините с чистотата на учението, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело (2 Тим. 3:17), защото няма да имаме никаква полза от правото учение, когато животът е разтлен, както няма полза от добродетелния живот при отсъствие на здрава вяра. За да имаме полза и от едното, и от другото, и да обезопасим себе си и от двете страни, като принасяме благородни плодове както във всичко останало, така между другото и в милостинята, за която и аз неотдавна беседвах с вас, оказвайки я с голяма готовност и щедрост. Който сее скъдно, казва апостолът, скъдно и ще пожъне; а който сее с благословение, с благословение (слав.) и ще пожъне (2Кор. 9:6). Какво значи: с благословение? С голяма щедрост. Тук, в житейските дела, и жътвата, и сеитбата се състоят от едни и същи семена, защото и сеещият хвърля пшеница, ечемик или нещо друго подобно, и жънещият жъне пак същото. Но в милостинята не е така, а иначе. Ти хвърляш сребро, а събираш дръзновение пред Бога; даваш пари, и вземаш опрощаване на греховете, доставяш хляб и облекло, и затова ти се приготвя царството небесно и безброй блага, които око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не са идвали (1 Кор. 2:9); а най-голямото от всички блага е това, че ставаш подобен на Бога, според силите на човека. Така, беседвайки за милостинята и човеколюбието, Христос е добавил: за да бъдете подобни (слав.) на вашия Отец Небесен, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:45). Ти не можеш да направиш слънцето да грее, нито да изпращаш дъждове, нито да благотвориш на вселената; възползвай се от намиращите се у теб пари за благотворителност, и ще бъдеш подобен на Този, Който прави слънцето да грее, доколкото е възможно за човека да стане подобен на Бога.
Свети Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения, том 5
(издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон)