Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

 

Проповеди на Йоан Златоуст върху евангелието на Матей
Проповед (Беседа) XLVI


Матей 13:24-34


Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото и си отиде. А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото. Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше.


1.Каква е разликата между тази притча и предишната? В предишната Исус Христос има предвид невнимателните, небрежните, тези, които дори не приемат семето на святото слово. Във втората притча (до стих 30) Той показва заблудите и събранията на еретиците. Исус иска да предупреди и предпази учениците си от неяснотите и объркването, в които могат да изпаднат при появата на ересите. След като обясни защо им говори с притчи, Той предсказа, че това ще се случи. В предната притча Той им показа, че евреите не приемат думите Му; в следващата - че те дори приемат съблазнителите и тези, които развращават Неговата истина.

Това е обичайната проява на лукавството на дявола – да смесва лъжата с истината, за да може под прикритието на правдоподобност, измамата да бъде представена за самата истина; така тя ще заблуди тези, които лесно се поддават на съблазни. Ето защо Исус Христос, говорейки за посаденото от врага през нощта, не посочва нищо друго освен семето на плевелите, които толкова приличат на пшеницата. След това Той ни учи какви обстоятелства и какви поводи използва дяволът, за да изненада душите ни.

„...но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.“ От тези думи се вижда на каква опасност са изложени духовниците, на които предимно е поверено опазването на църковното поле; и не само те, а и всички вярващи.

Исус Христос тук ни посочва също, че измамата се появява едва след като вече е установена истината. Това, което сме разбрали добре от натрупания опит. Фалшивите пророци са се появили след появата на истинските, фалшивите апостоли – след истинските; Антихрист трябва да се появи след Христос. Защото, ако дяволът не види на какво трябва да прилича или за кого трябва да залага капани, той не би знаел дори по какви начини да ни навреди. Но след като вече веднъж е видял как посаденото от Исус Христос божествено семе дава плод в душите и как едни дават „сто“, други - „шестдесет“, трети „тридесет“ и е разбрал, че не може нито да изскубне дълбоко вкорененото, нито да го задуши и изгори, той опитва да приложи друг начин – смесва лошото семе с доброто, за да не могат да бъдат различени.

Вие ще ме попитате каква разлика има между тези, които „спят“ и изобразените като паднали „край пътя“ в предишната притча? Разликата се състои в това, че вторите семена (край пътя) дяволът отнесе веднага, преди изобщо да пуснат корени, вместо да се налага след това, за да ги направи безполезни, да измисля някакви особени хитрости. Ето как Исус Христос ни предупреждава да бдим за себе си и да се пазим. Той ни казва: След като сте избегнали всички беди и нещастия, отбелязани в предишната притча, вие още не сте в безопасност. Както виждате, семето може да стане безполезно както, когато е „край пътя“, между „тръните“ и върху „камъните“, така и когато „спим“. Затова сме длъжни да бъдем бдителни непрестанно. „...а който устои до край, той ще бъде спасен.“ (Матей 10:22б).

Тази беда, която Исус Христос предрече, се е появила още в първите дни на образуващата се Църква. Много от тези, които тогава са били натоварени с църковни отговорности са въвеждали в Църквата (събранието) развратени хора, скрити еретици. По този начин са улеснили дявола да мами вярващите. След като веднъж е посял лошото семе в нивата на Църквата, той си е създал благоприятни възможности да погуби всичко.

Вие ще ми кажете: Как можем да се въздържим да спим? Не бихме могли, ако става въпрос за обикновения сън на човешкия организъм. Можем обаче да не позволим на душите си да изпаднат в състояние на сън. Затова Павел казва: „Бдете, стойте твърдо във вярата си, бъдете мъжествени, укрепявайте се.“ (1 Коринтяни 16:13).

Исус Христос ни представя работата на дявола не само като дело на злоба, но и като ново зачеване, образуване на втори зародиш. Защото, след като нивата е била добре обработена и засята с добро семе, тоест, когато вече нищо не й липсва, тогава идва дяволът и я засява отново с плевели. Точно това вършат еретиците, когато разпространявайки отровата си, преследват само суетна слава. Чрез това, което следва, Исус Христос показва още по-добре всички сплетни и лукавства на тези опасни човеци.

А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.“ (стих 26). Точно такова е поведението, което следват еретиците. В началото се крият грижливо, а когато станат по-смели и получат подкрепа, доверие и власт от някого, започват да публикуват нечестивите си учения. „А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.“ (27-29). Защо Исус Христос посочва, че слугите съобщават това на господаря си? Защото чрез отговора на този баща на семейство иска да ни научи, че в никакъв случай не трябва да убиваме еретиците. Той нарича дявола „неприятел“ поради злото, което върши на хората. Точно нас дяволът напада с всички сили и, въпреки произхода на тази непримирима война, сатана не се отвращава толкова от нас, колкото мрази Бога. И ние, братя, виждаме, че като се грижи да ни защити от такъв враг, Бог показва, че ни обича повече отколкото ние обичаме себе си. Вгледайте се внимателно и в злобата на дявола. Той посява семето на смъртта не преди, а след семето на живота, защото така няма да загуби нищо (като се има предвид, че при това положение, Господарят казва на слугите, да не изтръгват плевелите, за да не изтръгнат и житото – бел. прев.). Обаче веднага след като нивата е засадена се мъчи в един миг да унищожи, да увреди непоправимо труда на божествения труженик и така във всичко се обявява за враг на Бога! Забележете и любовта на слугите към Господаря им. Веднага щом забелязват плевелите, те искат да ги изтръгнат. Тяхното усърдие, макар и малко прибързано свидетелства за голямата им загриженост за доброто семе и показва, че единствената им цел е не да наказват врага, а да предпазят доброто семе. Те само търсят начини да отстранят едно толкова голямо зло.

Те дори не разчитат на собствените си чувства. Допитват се до мъдростта на Господаря си. „Като е тъй искаш ли да...“ Той обаче им забранява и им казва: „Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.“ Говори им по този начин, за да не позволи избухването и воденето на войни, убийствата и проливането на кръв. Няма никаква необходимост от избиването на еретици, защото това би означавало земята да се напълни с войни и убийства. Господарят забранява насилието по две причини: Първо, защото, желаейки да изтръгнат плевелите, биха могли да навредят на пшеницата. Второ, защото рано или късно еретиците ще бъдат наказани, ако не се обърнат от заблудите си. В такъв случай, ако искате да получат наказанието си, без да навредят на доброто семе, изчакайте времето, което Бог е определил за правораздаване.

2.Нека да продължим да разсъждаваме върху това слово: „... да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.“ Като че ли с това иска да каже: Ако вдигнете оръжие срещу еретиците, ако искате да пролеете кръвта им и да ги убиете, непременно ще въвлечете в това престъпление много праведни и невинни. Освен това мнозина, излизайки от ересите, от плевелите, които са били, биха могли да се превърнат в добро семе. Ако действаме преди да е дошло времето за това, вярвайки че изтръгваме плевели, ще унищожим житото, което е трябвало да произлезе от тях. Така Бог дава време на еретиците да се обърнат и да размислят. Това обаче не е причина да не обуздаваме еретиците, да не ги отстраняваме и лишаваме от събранията си, да не затваряме устата им (да не им забраняваме да говорят като им казваме истината) и да не им отнемаме свободата да разпространяват измамите си. Бог обаче не иска да проливаме кръвта им, да ги убиваме. Моля ви, забележете добротата на Исус Христос: Той не само забранява да изтръгваме плевелите, но посочва и причините за тази забрана. Той отговаря и на тези, които биха могли да кажат, че тези плевели, може би никога няма да се променят:

Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“ С това им припомня думите на Йоан, когато той говореше за Спасителя като за Съдия на вселената. Заповядва им да пощадят плевелите докато са смесени с пшеницата, за да им даде възможност да се променят и така и те да се превърнат в пшеница. Ако тези хора, представляващи плевелите, не се възползват от добротата и търпението на Господаря на нивата, ще попаднат обезателно в ръцете на неизбежния съд:

„...ще река на жетварите: Съберете първо плевелите...“ Защо да съберат първо плевелите? За да подготви и улесни слушателите, които биха се изплашили, ако доброто семе бъде небрежно събрано заедно с лошото, Той казва: „...вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно...“ (31). Исус Христос беше им казал, че три четвърти от посятото вече е изгубено, че останалата една четвърт все още търпи големи щети; това би трябвало да ги изплаши и те да кажат: „Кои ще повярват и колко малко ли от тях ще се спасят?“ Точно този страх Исус искаше да предотврати, разказвайки притчата за синапеното семе. С нейна помощ Той утвърди вярата им и им даде да видят как благата вест се разпространява по цялата земя. За целта използва сравнението със синаповото семе, което съвършено изразява тази истина.

„...което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.“ Последното обстоятелство е признак на величие. Ето такова ще бъде проповядването на Евангелието. Всъщност, тези, които го проповядваха бяха най-смирените хора, но тъй като притежаваха голяма добродетелност и целомъдрие, проповедта им се разпространи по цялата земя.

След тази притча, Той им предлага другата за кваса:
Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.“ Както маята разпространява невидимата си сила в цялото тесто, така и вие, моите ученици ще промените и ще обърнете целия свят. Забележете обаче тук Божията мъдрост. Той извежда всичките си заключения от обикновени и естествени неща, за да подчертае, че щом същността на тези творения действа сигурно и безпогрешно, Той самият като Господар на цялото творение също ще действа по този начин.

Не казвайте: Какво бихме могли да направим ние, които сме само 12, след като се смесим със света? Защото точно така ще си проличи ярко вашата сила – смесени със света, вие ще го победите. Както квасът показва силата си чак когато се приближи, смеси и разбърка с брашното, (тъй като жената не само го слага в тестото, но го „скрива“ вътре), така ще стане и когато вие ще бъдете всред народите, които ще ви заобикалят от всички страни, за да ви погубят – точно тогава ще бъдете победители. И тъй като маята се разпространява в тестото, без да губи силата си, а малко по малко го променя цялото, вашето проповядване ще промени всички народи и те ще заприличат на вас. Затова не се страхувайте от всичките страдания, които ви предричам. Всички тези пречки всъщност ще бъдат вашата слава и вие ще се извисите над враговете си.

Тези три мери брашно, за които се говори в притчата, означават както обикновено в Писанието голямо количество.

Не се учудвайте, братя, че Исус Христос, разкривайки на хората най-големите тайни на своето царство, им говори за „синапено семе“ и „квас“. Той говори на груби, недодялани и невежи личности, които се нуждаят от подобни сравнения, за да могат да разбират. Те бяха толкова слабо просветени, че дори след такива прости притчи, се нуждаеха от още разяснения.

Къде са сега гърците? Нека най-после да разпознаят силата на Исус Христос, виждайки че това, което се случва, потвърждава Неговите пророчества. Нека най-накрая да Го признаят и да Го обожават и обичат силно, гледайки това двойно чудо: първото е, че предвиди и предсказа нещо толкова невероятно; второто – че го изпълни и то точно така, както го предвиди. Точно Той дава тази тайна и невидима сила на кваса; Той е, който и днес все още иска Неговите верни да бъдат сред множествата от хора в този свят, за да бъдат като свещения квас, който им дава морална сила, благонравие и мъдрост. Никой не се оплаква от малкия брой на апостолите, защото мъдростта на техните думи притежаваше толкова много сила.

Това, в което квасът веднъж беше проникнал, се превръщаше също в квас. Проповядването е като искра от огън, която се приближава и докосва до сухо дърво. Тя първо го подпалва и след това то запалва и най-зеленото дърво. Все пак, Исус Христос не си служи с това сравнение, а с притчата за кваса, защото, когато едно сухо дърво е разпалено, в известна степен точно сухотата му е причина за това, че то гори; за разлика от него, именно квасът извършва цялата промяна, която се случва в тестото.

Ето, някога 12 човека бяха този квас, който промени и направи свята цялата земя. Разсъдете, братя, каква трябва да е нашата развратеност, низост и малодушие, при положение че сега сме толкова голям брой християни, а не можем да служим като квас, за да обърнем останалите – ние, които трябва да сме достатъчно святи, за да служим за покаянието на десет хиляди свята!

3.Да, обаче тези 12 бяха апостоли (пратеници), ще кажете вие. Това е вярно! Не бяха ли и те хора като нас? Не бяха ли отгледани в градска среда? Не разполагаха ли със същите блага? Не владееха ли същите занаяти? Нима бяха ангели, слезли от небето? Сега ще ми кажете, че вършеха чудеса; аз пък ще ви отговоря, че не чудесата бяха най-удивителното нещо в тях.

Докога, братя, ще търсим в чудесата претекст за да оправдаем нашата мекушавост? Нима не виждате големия брой светии, които никога не са извършвали чудо? Не знаете ли, че дори мнозина от тези, които изгонваха зли духове, след това изпаднаха в грях и така, вместо да предизвикат възхищението на хората, си навлякоха единствено гнева на Бога? Ще попитате: Какво толкова имаха апостолите, което ги извисяваше така мощно над другите? Ненавистта към парите, неприязънта към славата, липсата на всякакви тревоги и светски грижи. Ако вместо да имат тази склонност, те бяха поробени от нашите страсти, при възкресяването на хиляди мъртви, без сами да имат някаква полза от това, щяха да минават само за хитреци, мошеници и съблазнители.

Ето защо, единствено чрез святостта човекът блести и изпъква истински – святият му живот привлича Святия Дух. Какво чудо е извършил Йоан, който просвети толкова градове? Нима Евангелието не казва съвсем ясно: „И мнозина дойдоха при Него и казаха: Иоан не извърши никое знамение...“ (Йоан 10:41). Кое направи Илия толкова удивителен, ако не свободата да разговаря с царе? Или ревността, която имаше за Бога? Отричането от всичко, обикновените дрехи, които носеше – животинските кожи, с които се покриваше или дивите и пусти места, които обитаваше? Всички чудеса, които извърши са много по-незначителни от живота му, защото те бяха следствие от него.

Какво чудо беше видял дяволът в живота на Йов, което да го накара да се разгневи на този свят човек? Той не беше удивен от каквото и да е чудо, извършено от него. Беше обаче изненадан да види в него толкова свят живот и сърце, твърдо като диамант. Какво чудо беше направил толкова младият все още Давид, за да накара Бог да каже: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля." (Деяния 13:22). Авраам, Исаак и Яков бяха ли възкресявали хора? Бяха ли изцелили прокажени?

Нима не знаете, че чудесата често ни вредят, ако не бдим и не се пазим? Какво друго беше предизвикало разделение при коринтяните, ако не чудесата? Поради коя причина мнозина от римляните се заблудиха, ако не поради чудесата? Нали точно това погуби Симон магьосника, както и ученика, който искаше да следва Исус Христос и на когото Спасителят каза: „...Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда“ (Матей 8:20). Единият беше алчен, а другият – амбициозен; желаейки да задоволят страстта си за чудеса, те попаднаха в беда, която ги погуби. Добродетелността и святият живот не само не пораждат такива желания, а дори ги изкореняват от нас, когато са на лице.

Когато Исус Христос обучаваше учениците си, Той казваше ли им: Правете чудеса, за да ги виждат хората? Не. Казваше: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ (Матей 5:16). Също така не казваше на Петър: „Ако ме обичаш, прави чудеса“, а „Паси агънцата Ми“ (Йоан 21:15). А когато понякога го предпочиташе пред другите апостоли заедно с Яков и Йоан, нима беше заради чудесата, извършени от него? Всички не изцеляваха ли прокажени, не бяха ли получили една и съща сила? Защо тогава предпочиташе тези тримата ученици пред останалите, ако не заради величието на благочестието и смелостта им?

4.Тогава става ясно, че това, което Бог търси в нас е благочестив живот и святи дела. „От плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16). И кое прави нашите постъпки святи? Чудесата или нашите добродетели, които са техен извор и които определят границите на тази дарба? Защото святият живот привлича благодатта да правим чудни неща и който я получава, я получава, за да изгражда другите и да ги обръща.

Защо Исус Христос извърши толкова чудеса, ако не, за да може, бидейки достоен за доверието им, да привлече хората към вярата и така да ги въведе в свят живот? Това беше крайната Му цел. Затова извърши толкова чудеса, като прибави към тях заплахите на ада и обещанията за вечното Царство; затова ни е предписал такива чисти закони, непознати в света. Всичко, което извърши на земята, имаше за цел не само да направи хората святи, а и равни на ангелите.

Такава е била винаги единствената цел на Спасителя във всичко, което е направил. Защо казвам само на Спасителя? А самите вие, ако Бог би искал да ви даде властта да избирате дали да възкресявате мъртви в името на Исус Христос или да умрете за Него, коя милост бихте избрали? Със сигурност ще изберете втората, защото първата ще бъде за вас външна проява на Бога, дело, което Той извършва чрез вас; втората ще бъде действие, което ще направи свят и ще положи корона на живота ви. По същия начин, ако Бог ви предложи да превърнете всичкото сено на света в злато или благодатта да намразите цялото злато на света, сякаш е сено, няма ли да предпочетете тази втора превъзходна облага пред първата? Несъмнено, ще имате голямо основание, защото не съществува друго чудо, което би могло така да впечатли хората, за да ги привлече към Бога, както омразата към богатството. Ако ви видят да превръщате сеното в злато, те ще станат още по-алчни и едновременно с това ще поискат да имат същата сила. Така се случи със Симон магьосника. Ако обаче видят точно обратното – целият свят да тъпче в краката си парите като слама, веднага ще бъдат изцерени от лакомията си.

Виждате, братя, че нищо не служи за добро на хората, нищо не ги прави толкова славни, както добрият живот. Наричам „добър живот“ не поста и лежането в пепел или дрехата от чувал, а достатъчно силната омраза към богатството, която трябва да имаме; да обичаме целия свят с нежна и истинска любов, да разделяме хляба си с бедните, да побеждаваме гнева, да стъпкваме с крака самохвалството и гордостта и да задушаваме всяко надигане на завистта. В това се състоят заповедите, които сам Исус Христос ни е дал: „...и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си“ (Матей 11:29). Той не казва: „Научете се от Мене да постите“, въпреки че би могъл да ни предложи поста си от 40 дена; не това обаче е най-важното в което иска да Го следваме. „...и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце...“ Когато изпраща апостолите да проповядват Евангелието по целия свят, Той не им казва: Постете, но яжте от всичко, което ви сложат. Обаче съвсем недвусмислено им забранява да носят пари в себе си. „Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.“ (Лука 10:4).

Казвам ви това, братя, не за да хуля и осъждам поста; да не дава Бог! Точно обратното – аз го хваля и уважавам от цялото си сърце! Мъчно ми е обаче да гледам, че мразите всички други добродетели и вярвате, че е достатъчно само да постите, за да се спасите; въпреки че постът е на последно място, след всички останали добродетели. Основните и съществените са: милостта, смирението, добротата, нежността, любовта към бедните. Тези добродетели превъзхождат дори девствеността. Затова, ако искате да станете равни с апостолите, нищо не би могло да ви попречи. Работете за това, да пораснете и да се преизпълните с тези добродетели и няма да сте с по-малко заслуги от тях.

Нека да не се извиняваме с това, че нямаме като апостолите дар за чудеса. Вярно е, че не можем да гоним злите духове от телата, но можем да ги изгоним от нашите души и тези на другите. Това, второто чудо измъчва много повече дявола, защото грехът е неговата голяма сила. Точно за да го унищожи Исус Христос умря на кръста. Грехът внесе смъртта в света, както и всеобщия и повсеместен смут и безпорядък всред хората. Ако задушите греха в себе си, едновременно с това унищожавате най-голямата сила на дявола. Вие му строшавате главата, вие събаряте всичко, което може да затвърди властта му; ще накарате неговите адски легиони да избягат и така ще извършите най-голямото чудо.

Не аз ви казвам това. Казал го е блаженият Павел: „Копнейте за по-големи дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път“ (1 Коринтяни 12:31); след това не говори изобщо за чудеса, а само за милостта и любовта, които са основа и корен на всички добри дела. Ако изберем милостта заедно с всички клони, на които тя е стебло, няма да имаме нужда от дарбата за чудеса; ако я пренебрегнем обаче, всичките чудеса няма да ни служат за нищо.

Нека да разсъждаваме над тази истина, братя; нека се стремим към това, което направи апостолите толкова велики пред Бога и пред хората. Искате ли да знаете кое ги направи толкова славни? Петър сам ви казва: „...Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?“ (Матей 19:27). Чуйте и отговора на Исус Христос: „...вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.“ (28,29).

Тогава, нека да се откажем от всички земни неща и да се отдадем на Исус Христос, за да може, според словото, да бъдем равни на апостолите и да се наслаждаваме на вечния живот, който ви желая чрез милостта и състраданието на нашия Господ Исус Христос, чиито са славата и царството през всички векове. Да бъде така!


Превод: Юлия Борисова
26 юни, 2011