Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

 

Проповеди на Йоан Златоуст върху евангелието на Матей
Проповед (Беседа) XLVII


Матей 13:34-53


Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”. Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме. А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам".

1....целта на Спасителя, разказвайки притчи, не беше евреите да „ослепеят“ и да ги направи невежи, а да ги предизвика и насърчи да се обучават и да си изяснят това, за което им се говореше толкова неясно.

„...Тогава Той остави народа и дойде вкъщи.“ Нито един от фарисеите и книжниците не Го последва, от което беше видно, че те се срещаха с Него единствено, за да му поставят клопки и да Го изпитват.

...Учениците не искаха обяснение за притчите за кваса и синаповото семе – те им бяха достатъчно ясни. Те обаче задаваха въпроси върху тази за плевелите. Тя имаше отношение към притчата за посетите семена и включваше още предписания и поръчения. Не гледаха на това второ сравнение като на излишно, досадно повторение. Заплахите, които съзираха в нея, ги учудваха и ги караха още по-упорито да искат обяснение.

...„А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

...Забележете колко голяма е добротата Му към всички хора, как винаги е готов да върши добро и да отдалечава от тях наказанието. Когато трябва да се сее, Той сам върши това; когато има заслужено наказание, то се извършва от други – от ангелите. „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си...

2....
Ще попитате: Защо дори след като народът се е отдалечил, Исус Христос не престава да говори с притчи на учениците си? Защото указанията и заповедите на Господаря им бяха развили и отворили умовете им и те вече разбираха по-добре.

...„Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Въпреки че притчите за синапеното семе и кваса нямаха много общо, тези за съкровището и перлата са доста подобни. И в двата случая ни е казано, че трябва да предпочетем проповядването на Евангелието пред всички земни блага. Първите две притчи изявяват неговата сила, а последните две ни показват съвършенството му. Проповядването нараства като „синаповото семе“, разпространява се като „кваса“, проникващ в тестото, с което се смесва. Скъпоценно е като „перлите“, обогатява и е съкровище, което включва в себе си всичко. ... Виждате, братя, че евангелското слово и истина са скрити в света като съкровище и всички блага са затворени в него. Можете да го купите само ако продадете всичко друго. Можете да го намерите единствено, ако го търсите със същата страст, с която търсите съкровище.

...За да не позволи обаче на хората да се облягат предимно на това, че са приели благата вест и да смятат, че вярата е достатъчна за спасението им, добавя друга притча, всяваща ужас.„ Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.“ С какво е различна тази притча от другата за плевелите, щом и двете показват, че една част от хората ще се спасят, а друга – ще бъдат осъдени на вечни мъки? Така е, обаче виждаме, че това става по различен начин. Тези, които са представени чрез притчата за посятото семе, ще бъдат погубени, защото не слушат думите на истината; тези от притчата за плевелите – защото са заблудени и учението им е еретично; последните обаче ще бъдат погубени, заради разложението и безпътицата на техните нрави и лошия им живот. И те са без съмнение най-жалките и окаяни от всички хора, защото, след като са познали истината и са били хванати в тази духовна „мрежа“ не са могли да се спасят дори ставайки част от Църквата. (Евреи 6:4-8; 10:25-31)

...Забележете, братя, по колко начина можем да се погубим: като семената, които паднаха край пътя, или върху камъните, или между тръните. Можем да се погубим като плевелите – чрез ересите; и най-накрая, като злите католици в „мрежата“ на Църквата. Не напразно Божият Син казва: „...защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ (Матей 7:13)...

3.На друго място Божият Син казва: „Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град“ (Матей 23:34). Това ни показва, че Той не отхвърля Стария завет, а го възхвалява, наричайки го „съкровище“. Тези, които са невежи в святото Писание, никога няма да бъдат от истинските „бащи на семейство“ (Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.) Те са подли и страхливи хора, които сами не се учат и не знаят нищо, а не искат и от другите да се учат. Еретиците са като тях: „... не изваждат от съкровището си ново и старо.“ Отхвърляйки стария закон, не могат да следват и „новия“; както тези, които отхвърляйки „новия“, се хвалят напразно, че имат „стария“.

...Добродетелта е като тяло със съвършена красота... Главата на това божествено тяло е смирението. Затова Исус Христос започва благословенията така: „Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.“ (Матей 5:3). ... „Но на този ще погледна - на окаяния и съкрушения духом, и който трепери от словото Ми.“ (Исая 66:2); „Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост“ (Псалм 33:18); „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.“ (Псалм 34:18). Украсата и короната на тази свята глава са предложените на Бога жертви, от които Той изпитва най-голямо удоволствие. Те са златен, духовен олтар: „Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:17). Това свято смирение е майка на мъдростта; който го притежава, ще притежава всички блага. ...

4.... Нека да имитираме всичките тези добродетели, но най-вече смирението, любовта и милосърдието, без които не можем да се спасим.


Превод: Юлия Борисова,
28 юни, 2011