3.
... „В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса; и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него. Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа; понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк. А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска. А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде. И прати да обезглавят Йоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.“(Матей 14:1-11).
Вижте, моля ви, цялото множество, присъстващо на това пиршество (гуляй) и ще ви стане ясно, че дяволът го председателства и ръководи. Всичко е направено за удоволствие, всички са опиянени и замаяни от виното и ястията от месо; това, което не може да не донесе след себе си злополучия и нещастие. Всички поканени са зли, а най-лош е този, който ги е поканил. Освен това, разпуснатостта и слободията властват безапелационно. И накрая виждаме и една девойка, дъщеря на починалия брат, поради която този брак е всъщност невалиден и поради тази причина майка й би трябвало да я крие. Момичето е явно свидетелство за безнравствеността на майката. Точно обратното – то влиза тържествено, с блясък и великолепие всред този пир, вместо да се държи достойно, както подобава на нейния пол, излага се на погледите на всички присъстващи с такова безсрамие, каквото нямат дори най-разпуснатите жени.
Денят и поводът, по който са събрани хората, правят още по-тежко престъплението на Ирод – вместо да благодари на Бога, Който му е дал живота, той чества рождения си ден по възможно най-варварския начин; вместо в тази всеобща радост да освободи Йоан Кръстител от затвора, той увенчава жестокото му пленничество с ужасна и кървава смърт. ...Страхувайте се от тази бездна, този капан, чрез който дяволът накара царя да извърши престъпление. Както казва и Марк, танцьорката така оплете царя в мрежите си, че в трескавото си увлечение той се закле да й даде всичко, което поиска, дори половината от царството си; той показа толкова нищожно уважение към достойнството на властта и царството, че беше готов да даде половината за един танц... Страстта толкова обърка и разврати ума му, че той извърши две дела на крайна лудост: първо, направи господар на делата си едно ужасно момиче, опиянено от силни, неконтролируеми чувства и способно на всичко; второ, потвърди с клетва едно безразсъдно и налудничаво свое обещание.
4.
...Сега се обръщам към вас, които давате такава огромна власт на жените над вашия дух, ум и съзнание.1 Вие, които давате подобни несдържани клетви за съмнителни и несигурни неща, и като правите другите господари на гибелта си, копаете ямата, където трябва да бъдете изхвърлени. Нима Ирод не се погуби по същия начин? Той повярва, че по време на празника, в ден на радост, това момиче ще поиска нещо, което би подхождало, според мястото, на което се намираха и във времето на всеобща радост; явно той беше далеч от мисълта, че девойката би поискала нечия глава. За нещастие се излъга, но това, че се изненада, не го оправдава по никакъв начин.
...Ето какъв е резултатът от подобна гнусна страст. ... Виждаме обаче, че колкото повече се мъчим да скрием греха си, толкова повече го разгласяваме. Начинът да покрием греха, не е като прибавим друг грях към него, а като го изкупим чрез искрено покаяние.
Забележете колко въздържано се говори в Евангелието за това убийство, извършено от Ирод: „Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.“ Дори за девойката, която поиска от царя да бъде обезглавен Йоан, се казва, че тя просто се е покорявала на майка си, която я е подтикнала да направи това.
Братя, нека подражаваме на тази въздържаност; да оплакваме и изпитваме съжаление към грешниците; да не нападаме другите и да не се надсмиваме над нещастието им.
...Ще посмеете ли да ми кажете, че когато сте затънали във виното и крайностите на чревоугодничеството, танцът и движенията на една проститутка няма да ви направят никакво впечатление; че нечистотата изобщо не сграбчва сърцето ви и не изпадате в това ужасно състояние, за което говори апостол Павел: „Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде“ (1 Коринтяни 6:15).
... Как бихте се защитили и предпазили от тази невъздържаност и злоупотреба с вино? Няма ли да изпаднете в друго, още по-голямо нещастие, участвайки в греховете на тези, които ви угощават? ... Колко ли хора е трябвало да направите бедни (т.е. да ограбите), за да сложите такава богата трапеза? Не гледайте прекрасните меса, сервирани на нея; мислете за средствата, които са необходими, за да направите такива изумително големи разходи и ще видите, че алчността, лихварството, грабежите и насилието поддържат тези големи трапези.
...„Горко на охолните в Сион... Които пиете вино с цели паници, И се мажете с изрядни масла...“ (Амос 6:1,6). ... Пиете вино от Тасос, а на Него (Исус) не давате чаша студена вода, за да утоли жаждата, която Го изгаря.
6.
... Казвам, че такива хора не трябва да се считат за невинни. Как можете да твърдите, че сте невинни, когато всеки ден храните на трапезите си комедианти и паразити, а да не вярвате, че Исус Христос е достоен за същата милост? Един палячо, който ви забавлява, има място на трапезата ви, а Исус Христос, който ви дава дори небесното царство, няма място на нея.
... Не спирайте недоволен поглед върху бедняка, когото виждате. Не обръщайте внимание на скъсаните му дрехи, които наполовина прикриват тялото му. Вярвайте и приемайте, че сам Исус Христос влиза у вас в лицето на този бедняк. Оставете на страна оскърбителните и жестоки думи, с които отдалечавате от себе си тези, които ви искат милостиня. Не ги наричайте повече мързеливи и презрени. Само си спомнете постъпките, с които ви забавляват паразитите на вашите трапези. За какво ви служат те? Каква полза имате от тях? Те са луди, казвате вие; забавляват ме на трапезата. Какво? Нищожества, клетници, които говорят глупости и страдат, когато им удрят шамари, ви се струват подходящи да ви развличат? Съществува ли нещо по-неприятно от това да удряш по лицето някой, който е създаден по Божи образ и подобие и да намираш удоволствие в срама на някой, който е също човек като тебе?
... Не се ли изчервявате от срам, превръщайки жилището си в театрална сцена на комедианти и палячовци и не желаете ли да живеете като почтени хора, вместо да се унижавате чрез подобно безчестие?
... Затова, в бъдеще приемайте на трапезите си по-скоро почтени и добродетелни хора, макар и да са бедни, отколкото палячовци и хора без вяра и съвест. И дори ако искате да извлечете някаква полза от милостта, която показвате към тях, им заповядайте веднага щом видят, че правите или казвате непочтени неща, да ви предупреждават и порицават.
... Нека никой не казва вече, че на масата ви седят паразити, а тези, които са поканени, ще бъдат истински ваши приятели ... Бог е дал приятелството на хората, не за да се развращават взаимно и да се погубват, а да си помагат във вършенето на добри дела. Точно обратното се получава, когато обичаме безчестните хора – такова приятелство е по-зло от най-смъртоносната вражда. Можем да извлечем голяма полза дори от враговете си, ако знаем как да го направим. От фалшивите приятели обаче, можем да очакваме единствено зло.
1 Аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. (1 Коринтяни 7:32,33) (препратка на преводача)
Превод: Юлия Борисова,
02 юли, 2011