Тома Кемпийски, издателство Изток-Запад, 2006, София.
Преводач – Методий Устичков
Рабът: Господи, слепи сме ние и суетата бързо ни прелъстява. Ако разгледам внимателно себе си, признавам, че не съм бил онеправдан от никое творение и затова нямам никакъв повод да се оплаквам от Тебе.
Но греховете ми към Тебе са чести и тежки и затова е справедливо всяко творение да се въоръжи против мене.
На мене с право ми се дължи срам и презрение, а на Тебе – хвала, чест и слава.
И ако не се приготвя да страдам драговолно, да бъда презиран и изоставен от всички творения и да бъда считан за нищо, не мога да имам вътре в себе си мир и спокойствие, нито да бъда просветлен духовно, нито да бъда в пълно единение с Тебе. (стр. 173)
Какво ще кажа аз, виновният, със страхове изпълнен?
Мога да кажа само тези думи: „Съгреших, Господи, съгреших! Помилуй ме, прости ме!“
...Какво искаш от един престъпник, окаян грешник, ако не, сломен от разкайване, да се смири заради греховете си?
В истинското съкрушение и сърдечното смирение се поражда надеждата за опрощаване, успокоява се смутената съвест, възвръща се изгубената благодат, човек се защитава от бъдещия гняв и тогава се сближават и примиряват в една свята целувка Бог и покаяната душа.
Това смирено скърбене за греховете е за Тебе, Господи, жертва приятна и пред погледа Ти – аромат от тамян по-благоуханен.
То е най-приятното миро, което си позволил да се излее на пресветите Ти нозе, защото сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Псалм 50:19) никога.
Там е мястото за убежище срещу вражата ярост; там става поправянето и очистването от всичко, което от някъде сме прихванали и от което сме се опетнили. (стр.197)
Обаче, за да станеш наистина духовен, трябва да се отречеш от близки, както и от чужди, и от никого да се не пазиш толкова, колкото от себе си... Съвършената победа е над себе си да надделееш.
Христос : Сине мой, грижливо наблюдавай движенията на природата и на благодатта...
Природата се отвръща от умирането; тя не иска да я товарят, нито да я надвият, нито да я подчиняват, нито пък доброволно да се подчинява.
А благодатта се стреми към себеумъртвяване, противостои на чувствеността, гледа да се подчинява, не иска да се ползва от свободата си...
Природата се бои от срам и презрение.
Благодатта се радва да понесе безчестие за името на Господа Исуса.
Природата търси любопитности и хубости и с отвращение отхвърля грубото и грозното.
Благодатта се наслаждава на простото и смиреното, не гледа отвисоко на грубите неща, не отказва да се облича в дрипели.
Природата ламти за временни блага, радва се на земна печалба, скърби за загубата и се гневи от лека обида.
А благодатта се стреми само към вечни блага и не се привързва към временните; тя не се смущава от никаква загуба, нито се обижда от най-върли думи, защото е вложила своето съкровище и радостта си в небето където нищо не погива...
Природата клони към творенията, към собствената плът, към суетността и развлеченията; драго й е да излезе на показ.
А благодатта тегли към Бога и към добродетелите, отрича се от творенията, бяга от света, мрази плътските желания, не се разлива навън и се черви да се прояви пред хората.
Природата на драго сърце приема външната утеха, която да поласкае сетивата.
А благодатта единствено в Бога търси утешение и полага своите наслади във върховното добро над всичко видимо.
Природата всичко върши за своя печалба и за свое добро, тя не умее да направи нищо даром, но услужвайки, тя се надява да придобие нещо равно или по-хубаво, облагодетелстване или похвала, като иска да се счита за много това, което прави или дава.
Благодатта не иска нищо временно, нито друго възмездие освен едного Бога, и от временните неща, дори най-необходимите, желае само онова, което може да й послужи за придобиване на вечните блага.
Природата се радва, когато има много приятели и роднини, хвали се с висок сан и знатен род, усмихва се на силни, ласкае богати и ръкопляска на себеподобните.
А благодатта обича неприятелите си и не се възгордява заради многото си приятели; тя счита за нищо благородство и прадеди, освен ако в тях е заложена по-голяма добродетелност; по-благосклонна е към сиромаха, отколкото към богаташа; съчувства повече на невинния, отколкото на силния; търси честния човек и бяга от лъжеца...
Природата бърза да се оплаче от лишенията и оскърбленията.
Благодатта понася с постоянство бедността...
Природата любопитства за тайни и новини, иска да се покаже и види, желае да бъде позната и да действа, като с това привлече към себе си похвали и удивления.
А благодатта няма грижа да се запознава с неща нови и любопитни, защото всичко това е само възраждане на стара развала, понеже няма нищо ново, нито нищо трайно на земята.
Тя учи да обуздаваме чувствата си, да отбягваме всяко суетно самодоволство и самохвалство, да прикриваме смирено това, което заслужава похвала и уважение и във всяко знание, и във всяко нещо да търсим плода на полезността и Божията чест и слава.
Тази благодат е свръхестествена светлина, особен дар Божи, тя точно е печат на избраниците и залог за вечен живот. Тя вдига човека от земята към небесната любов и от плътски го превръща в духовен.
И така, колкото повече природата е отслабена и овладяна, толкова по-обилно се излива благодатта и всеки ден с нови посещения тя възстановява вътрешния човек според Божия образ. (стр. 198-203)
*****
Тома Кемпийски, издателство Изток-Запад, 2006, София.
Преводач – Методий Устичков
1.Рабът. Господи, Боже мой, Който си ме сътворил по Твой образ и подобие, обдари ме с оная благодат, чието величие и необходимост си показал за мое спасение, та да мога да надвия на моята покварена природа, която ме въвлича в грях и гибел.
Защото в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум (Рим. 7:23) и ме влече в плен, за да робувам на чувствата в много неща; и аз не мога да противостоя на страстите, които те възбуждат в мене, ако не ми помогне пресвятата Твоя благодат, вляна пламтяща в сърцето ми.
2. Твоята благодат, много голямата Твоя благодат е нужна, за да бъде победена природата, склонна към зло още от младини (Бит. 8:21).
Защото тя падна чрез първия човек Адам и бе покварена от греха; и петното й преминава във всички човеци и те носят нейното наказание, тъй че на мястото на тази природа, която си създал праведна и права, сега стои слаба и безредна покварена природа: защото оставена сама на себе си, нейното движение я води само към злото надолу.
Че малкото сила, която й е останала, е като искра под пепел скрита. Това е естественият разум, обкръжен с голяма тъмнина, който все още знае да разпознава добро от зло, истинно от лъжливо, но е безсилен да изпълни това, което одобрява, защото не притежава истината в пълната й светлина и няма здрави чувства.
3. Оттам иде, че с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий (Рим. 7:22); Боже мой, признавам, че Твоят закон е благ, справедлив и свят, като настоява да се избягва всяко зло и всеки грях.
Но в плътта си аз служа на закона на греха и слушам повече чувствата си, отколкото разума: защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили (Рим. 7:18).
Ето защо често вземам добри решения, но щом ми липсва благодатта, която помага на моята слабост, при най-малкото препятствие отстъпвам и падам.
Откривам пътя на съвършенството и виждам ясно какво съм длъжен да направя, но потиснат от бремето на покварата си, аз не се въздигам към съвършенство.
4. О, колко ми е необходима, Господи, Твоята благодат, за да започна доброто, да го продължа и да го завърша!
Защото без нея не мога нищо да направя, но всичко мога чрез Тебе, когато Твоята благодат ме укрепява, (срв. Фил. 4:13).
О, благодат, наистина небесна, без която нищо не са нито нашите заслуги, нито даровете на природата.
Изкуство, богатство, хубост, сила, талант, красноречие нямат никаква цена, Господи, пред Твоите очи без Твоята благодат.
Защото природните дарби са общи за добрите и за лошите люде, но благодатта, любовта, е особен дар за избраните; белязаните от нея се смятат за достойни за вечен живот.
Тъй велика е тази благодат, че нито дар на пророчество, ни власт за чудотворство, ни най-високо съзерцание може да се считат за нещо без нея. Ни вяра даже, ни надежда, ни други добродетели не са Ти угодни без благодат и милосърдна любов.
5. О, преблажена благодат! Ти бедния духом правиш богат с добродетели, а богатия владетел на големи имоти - смирен по сърце!
Ела, слез в мене, изпълни ме още от зори с твоята утеха, та да не отмалее душата ми от умора и засух на сърцето!
Прося Твоята благодат, о, Боже мой, само нея искам, защото Твоята благодат ми стига (срв. 2 Кор. 12:9), та дори да не придобия нищо от онова, което желае природата.
И да бъда изпитван, измъчван от много скърби, няма да се боя от никакви злини, докато Твоята благодат бъде с мене.
Тя е моя сила, тя съвет ми дава и помощ.
Тя е по-силна от всички врагове и по-мъдра от всички мъдреци.
6. Тя е учителка на истината, наставница на послушанието, светлина на сърцето, утешение на тъгата, гонителка на страховете, кърмачка на набожността, източник на сълзите.
Какво съм аз без нея? Само сухо дърво, съчка за изхвърляне.
Прочее, нека Твоята благодат, Господи, да ме предваря и придружава всякога, нека ми даде да бъда непрестанно зает с добри дела чрез Иисуса Христа, Твоя син. Амин.
*****
Тома Кемпийски, издателство Изток-Запад,2006, София.
Преводач – Методий Устичков
1. Христос. Сине мой, пази се от разискването на много възвишени теми и на тайните съдби Божии - защо един е изоставен, а друг получава толкова много благодати, защо този има само скърби, а друг е обсипан с почести. Всичко това стои над човешкия ум и никой разум или разследване не може да проникне в Божия съд.
Следователно, когато врагът ти внушава такива мисли или любопитни хора те питат, ти отговори с думите на пророка:
Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби (Пс. 118:137). И с тези: Съдбите Господни са истина - всички са праведни {Пс. 18:10).
Човек трябва да се бои от Моите съдби, а не да ги изследва, защото те са непостижими за човешкия ум.
2. Не бива също да питаш за заслугите на светиите и да издирваш кой от кого е по-свят или кой от кого е по-голям в царството небесно.
Такива издирвания често произвеждат безполезни разпри и караници, подхранват гордост и пустословие, откъдето се пораждат завист и раздори, като един предпочита този светец, друг - оня и иска да го въздигне най-високо.
Разисквания по подобни въпроси не принасят никакъв плод, а са, напротив, неприятни на светиите, защото Аз не съм Бог на безредие, а на мир (1 Кор. 4:33), който се състои повече в искреното смиряване, а не в себепревъзнасянето.
3. Ревностната набожност кара някои да имат по-силна обич към едни светии, отколкото към други, но такава обич иде повече от човека, отколкото от Бога.
Аз съм Този, Който е създал всички светии, Аз съм им дал благодат, Аз съм им раздал слава.
Аз познавам заслугите на всеки. Аз ги посрещнах с благословии (срв. Пс. 20:4).
Аз съм познал и обикнал избраните преди всички векове. Аз ги избрах от света (срв. Йоан. 15:19), а не те първи са Ме избрали.
Аз ги повиках чрез Моята благодат, притеглих ги чрез Моята милост. Аз ги преведох през разни изкушения, Аз излях в тях неизказани утехи, Аз им дадох постоянство, Аз увенчах тяхното търпение.
4. Аз познавам първия и последния, Аз всички тях прегръщам с безмерна любов.
Аз съм достоен за похвала във всички светии, Аз трябва да бъда благославян и почитан във всички, защото Аз ги въздигнах тъй славно и ги предопределих без никакви техни предишни заслуги.
И тъй, който презира и най-малкия от Моите, той не почита и най-големия, защото и малък, и голям Аз създадох.
И който унизява някого от моите светии, Мене унизява и всички ония, които са в царството небесно.
Всички са едно чрез връзките на любовта, едно и също чувствуват, едно и също искат и всички ведно един друг се обичат.
5. А което е още по-съвършено, те Мене обичат повече от себе си и своите заслуги.
Понеже унесени вън от себе си над собствената си любов, те се вглъбяват и губят в Моята любов и в нея сладко си почиват.
Нищо не може да отклони и принизи сърцето им, защото, препълнени с вечната истина, те горят от неугасваща любов.
И затова нека престанат да правят сметки за положението на светиите човеците, които са потънали в плътта и нейната похотливост, които знаят да обичат само своите лични удоволствия. Изваждат и събират според своите наклонности, а не както е уредила вечната истина.
6. В много хора това става от невежество, особено у ония, които поради слабо просветление от Божия светлина рядко обичат някого с любов съвършена и чисто духовна.
Но има безкрайна разлика между мислите на несъвършените хора и онова, което просветлените люде съзерцават по откровение свише.
7. И тъй, пази се, сине мой, от любопитното разискване върху тези работи, които надминават твоя разум; труди се по-скоро с усърдие да придобиеш някакво място, дори и последното, в царството Божие.
Дори човек да знае кой светец се смята за по-свят и по-велик от друг в царството небесно, то каква полза за него от подобно знание, ако не вземе от него повод да се смири пред Мене и повече да прослави името Ми.
Който мисли за големите свои грехове, за малкото си добродетели и за своята огромна отдалеченост от съвършенството на светиите, той е по-угоден Богу от оня, който води препирни за по-високата или по-ниска степен на тяхната слава.
По-добре е със сълзи и усърдие да се молиш на светиите и да просиш със смирение тяхното застъпничество, отколкото безполезно да се ровиш в тайните им на небето.
8. Щастливи са, доволни са. Де да можеше това да стигне до хората и да обуздае тяхното празнословие!
Те не се хвалят със собствени заслуги, защото не отдават на себе си никакво добро, а всичко на Мене, Който съм им дал всичко от безпределна любов.
Те са препълнени с такава голяма любов към Божеството, с толкова преизобилна радост, че нищо не липсва на тяхната слава и нищо не може да липсва и на блаженството им.
Колкото повече се въздигат в слава, толкова по-смирени в себе си са те и заради тяхното смирение Ми стават по-мили и по-близки.
Ето защо е писано:... падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола (Откр. 4:10).
9. Мнозина издирват кой е по-голям в царството небесно (Мат. 18:1), а не знаят дали ще са достойни да се причислят към най-малките.
Голямо нещо е човек да е дори най-малкият в небето, където всички са големи, защото всички ще се нарекат чада Божии - и наистина ще бъдат.
Най-малкият ще бъде над хиляди и стогодишният грешник ще намери смъртта (срв. Ис. 60:22; 65:20).
Така че, когато моите ученици запитаха кой ще бъде голям в царството небесно, те чуха следния отговор:
Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно (Мат. 18:3-4).
Горко на ония, които не ще благоволят да се снишат с малките, защото ниските небесни врати няма да ги пуснат да влязат.
Горко вам, богати, понеже си получавате утехата (Лук. 6:24). Когато сиромасите влязат в царството Божие, богатите ще останат вън в плач и ридание.
Смирени, възрадвайте се, сиромаси, развеселете се, защото ваше е Царството Божие (срв. Лук. 6:20), но само ако вървите в истината.
*****