Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Говорещ блус за мега-църквата

(откъс от “Talking Mega Church Blues”, Neal Morse)

 

Веднъж, когато нямах настроение,

реших да отида в една мега-църква в покрайнините на града.

Влязох през мега-вратата и се учудих колко много хора имаше!

Приличаше на рок концерт! Не бива да е така,

защото всички знаем: рок концертите са от дявола.

Влязох в преддверието и можех да се закълна, че съм попаднал в „Барнс и Ноубъл”*

Имаше книги, касети, дискове… сигурно се бях объркал и бях в музикалния магазин.

Попитах продавачката: „Госпожо, имате ли последния диск на… Нийл Морс?”

Тя отвърна: „На кого?”

 

Качих се по мега-стълбите с блъскане и бутане в тълпата

и седнах на най-горния балкон.

Мислех си: „Хубаво е, че съм до тавана.

Няма нужда да правя каквото и да е – никой няма да ме вижда.”

А в последната ми църква всички ме познаваха… ужасно беше.

Настаних се, стана ми уютно

и изведнъж се появиха два огромни цветни екрана.

Светлините угаснаха, сърцето ми биеше лудо…

почти извиках „Ей, алилуя!”

(Мисля, че бях „в Духа”.)

Музиката започна, беше мега-силна

и всички младежи започнаха да подскачат.

Мислех си, „Човече, и аз усещам Духа!”,

но само до момента, в който си ударих главата в тавана и очилата ми излетяха.

„О, ще ми трябва изцеление…

дано да имат от онези специални служби за изцеление.”

Видях китариста на сцената и извиках: „Хей, това не е ли Джими Пейдж?”

Мама казваше, че тази музика е греховна,

но предполагам, че щом си свободен, можеш да слушаш и Зепелин.

Когато барабанистът започна да блъска, се изненадах –

реших, че Джон Бонъм е възкръснал.

Казах си: „Уха, това е моята църква!”,

а хората пееха: „Свят, свят, свят”

Вярно е, че Бог е свят, но ние святи ли сме?

 

Когато музиката утихна, излезе човек, богат с усмивка.

Първо си помислих, че е някакъв мошеник,

но се сетих, че има книга с рекордни продажби.

(Бях го гледал в шоуто на Лари Кинг.)

Той каза: „Ако искате да се спасите от горещия Божи тиган,

по-добре гласувайте за републиканците!”

Той продължаваше да говори, а аз бях изпълнен с благоговение.

Мега-посланието започна да ми дава увереност.

Щом Бог иска да съм щастлив и свободен,

всички тези заповеди не са написани за мен!

В последната ми църква усещах нещо, което наричаха „изобличение”.

Ужасно беше!

Знаех, че говори именно на мен и започнах да се харесвам.

Осъзнах, че Бог няма нищо против да греша.

Той е покрил всичките ми грехове на кръста

и от мен нищо не се изисква.

Страхотно!

Разбрах, че няма нужда да оставям греха

и в сърцето си усетих ново начало.

Скочих на крака и извиках: „Алилуя!”,

а хората наоколо попитаха: „Този дух откъде го взе? Не е от нашата църква, братко.”

 

Гласът му звънеше, времето летеше,

а предишният ми пастор говореше толкова скучно и дълго…

Тогава ни помоли да приемем Исус и каза:

„Поздравления! Вие се новородихте!”

В предишната ми църква ни учеха да живеем, разпънати на кръста,

но това разпъване тук беше много приятно!

Чудя се дали апостолите са се чувствали така

когато Исус им е казвал всеки ден да си носят кръста!

Звуча като законник, нали!

 

За един час животът ми беше променен,

обаче се измъкнах, така че никой да не ме забележи.

Вървях по улицата, сигурен в спасението си, сякаш имах билет за рая.

Нямаше причина да не живея заради забавлението,

защото бях спасен! Точка по въпроса.

Изкупен бях от ада и оставаше само да помогна на съседа да се спаси.

(Горкия човек…)

Но тихият глас в ума ми все повтаряше „Това, което ти казаха, не е вярно”

Спомнях си думите на проповедника: „Трябва да живееш както е живял Исус.”

Виждате ли как ме беше провалила старата ми църква?

Не можех да живея нормален живот!

 

След няколко часа се прибрах вкъщи

и се опитах да се обадя на Исус.

Но не чух нежния му глас.

Единствения глас, който чувах, беше моят.

(Исус сигурно е бил на шестата служба на мега-църквата и затова не е вдигнал.)

Приятели, ето най-важното, което искам да ви кажа:

Трябва да служим на Бога, а не да угаждаме на хора.

Ако не живеем само за него, няма как небето да ни стане дом.

 

 

 *„Барнс и Ноубъл” – една от най-големите американски вериги книжарници.

Free Web Hosting