Free Web Hosting

БЕСЕДА
върху края на псалом четиринадесети и срещу лихварите
Св. Василий Велики (330-378)

 

Вчера беседвах с вас за четиринадесети псалом, но времето не ни позволи да стигнем до края. Сега се появявам като признателен длъжник, за да ви върна останалия дълг. А останалото, както изглежда, е кратко за слушане, а за мнозина от вас може би е и незабележимо; поради което те и не считат, че в псалома е останало нещо. Впрочем, като зная, че този кратък стих има голяма сила в житейските дела, не мисля, че трябва да оставя полезното без изследване.

Описвайки с думи съвършения човек, който желае да премине към постоянстващ в доброто живот, пророкът при­числява към достойнствата му и това, че не дава парите си с лихва (Пс. 14:5). Този грях се порицава на много места в Писанието. Иезекиил поставя сред най-големите беззакония вземането на лихва и връхнина (Иез. 22:12). Законът ясно заб­ранява: Не давай на брата си и на ближния си с лихва (Втор. 23:19). На друго място се казва: Коварство върху коварство и лихва върху лихва (Иер. 9:6 - слав.). А какво казва псаломът за града, който изобилствал на множество беззакония? Лихва и коварство не напущат улиците му (Пс. 54:12 - слав.). И сега пророкът приел същото за отличителна черта на човешкото съвършенство и казал: не дава парите си с лихва.

Наистина е крайно безчовечно, когато някой, имайки нужда от необходимото, иска заем, за да преживее, а друг не се задоволява с връщането на парите, а търси начин как да извлече доход и обогатяване от нещастието на сиромаха. Затова Господ ни е дал ясна заповед, като казал: И не се от­връщай от оногова, който ти иска назаем (Мат. 5:42). Но сребролюбецът, като види, че човек, борещ се с нуждата, го умолява, кланяйки му се в краката (и как ли не се унижава, какво ли не му казва!), не иска да се смили над постъпващия против своето достойнство, не мисли за еднаквостта на природата, не се поддава на просбите, а стои непреклонен и не­умолим, не отстъпва пред молбите, не се трогва от сълзи, продължава да отказва, кълне се и се зарича, че няма никакви пари, че самият той търси от кого да вземе назаем. И потвърждава тази лъжа с клетва, като с безчовечността си купува лоша покупка - клетвонарушение. А щом искащият заем спомене за лихва или залог, веднага се усмихва със свъ­сени вежди, понякога ще припомни и за приятелството си с баща му, ще го нарече свой познат и приятел и ще каже: „Я да видим дали нямам някъде спестени пари. А, имам залог на един приятел, оставен при мен за лихва, но приятелят ми определи за него много голяма лихва. Ще намаля малко и ще ти отпусна заем с по-ниска лихва”. Прибягвайки до такива измислици и мамейки и примамвайки с такива думи бедняка, той го кара да подпише писмено задължение и при тежката му беднотия, като му отнеме дори и свободата, си тръгва. Защото, като се задължи да плаща такава лихва, каквато не е в състояние да плаща, той приема доброволно робство за цял живот.

Кажи ми: пари или печалба търсиш от бедняка? Ако той би могъл да те направи по-богат, защо би дошъл да проси пред вратата ти? Той дойде за помощ, а намери враг; търсеше лекарство, а му е дадена отрова. Трябваше да облекчиш бедността на човека; а ти увеличаваш нуждата, като се опитваш да отнемеш и последното от нямащия. Както, ако лекар посети болни и вместо да им върне здравето, им отнеме и малкото останали сили, така и ти превръщаш нещастието на сиромасите в източник на своето забогатяване. И както земеделците се молят за дъжд, за да се увеличат семената, така и ти желаеш на хората бедност и сиромашия, за да ти донасят парите ти печалба. Или не знаеш, че с измислената лихва увеличаваш повече греховете си, отколкото богатството си?

И искащият заем е поставен в трудно положение: когато погледне към бедността си, се отчайва за възможността да изплати дълга; а щом погледне към налегналата го нужда, се осмелява да поиска заема. След това единият остава победен, покорявайки се на нуждата, а другият се разделя с него, като е придобил писмено задължение и полици. А взелият парите отначало е сияещ и весел, възхищава се от чуждите цветя, позволява си промяна в живота: на трапезата му има място за всеки, дрехите - скъпи, слугите му са облечени по-добре, отколкото преди това; има в дома си ласкатели, трапезни приятели и хиляди тунеядци. Но щом парите изтекат, а времето с неумолимия си ход увеличава лихвата, тогава и нощите не му носят покой, и денят не е светъл, и слънцето не е приятно; напротив, животът му се струва тягостен, дните, бързащи към срока - омразни; бои се от месеците, защото от тях се размножава лихвата. Ако спи, и насън вижда заемодателя - това лошо привидение, неизлизащо от ума. Ако е буден, и мисълта му, и грижата му са за лихвата. Казано е: Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите (Притч. 29:13). Единият като куче гони дивеча, другият като готова плячка се страхува от среща, защото бедността му отнема смелостта. И двамата държат сметало в ръце - единият се радва на увеличаването на лихвата, а другият пъшка от нарастването на бедите.

Пий от водата на твоя водоем (Притч. 5:15), тоест за­доволявай се със собствените си средства, не ходи на чужди извори, а събирай от собствените си капки, за да се утешаваш в живота. Имаш медни съдове, дрехи, чифт волове, всякаква посуда и инструменти? Продай ги. Съгласи се да се откажеш от всичко, само не и от свободата си. „Но се срамувам - казваш, - че ще се разчуе”. И какво от това? Скоро друг ще изложи имуществото ти на показ, ще обяви, че то е твое, и пред очите ти ще започне да го продава на ниска цена. Не ходи по чужди порти. Чуждият кладенец наистина е тесен (срв. Притч. 23:27). По-добре е с труд според силите си да посрещаш нуждите си, отколкото за кратко да се замогнеш с чуждо имущество, а после да бъдеш лишен от цялата си собственост. Ако имаш какво да продадеш, защо не задоволяваш с това средство притисналата те нужда? И ако не си в състояние да изплатиш дълга, лекуваш едно зло с друго зло. Не вярвай на заемодател, който подкопава около тебе. Не допускай да те дебнат и преследват като дивеч.

Да вземеш назаем е начало на лъжа, повод за неблагодарност, вероломство, нарушаване на клетва. Едно приказва вземащият заем, а друго - този, от когото искат да върне дълга. „По-добре да не те бях срещал тогава! Щях да намеря средства да се справя с нуждите си. Нали ми пъхна парите насила в ръцете? И златото ти беше с примес на мед, и мо­нетите бяха изтъркани”. Ако даващият заем ти е приятел, не създавай повод да загубиш приятелството му. Ако е враг, не ставай зависим от злонамерен човек. Не ще се украсяваш дълго с чуждото, а после ще загубиш и бащиното си наслед­ство. Сега си беден, но свободен. А като вземеш заем, и богат не ще станеш, и от свободата ще се лишиш. Взелият заем е станал роб на заемодателя, роб, наемник, който изпълнява много тежка служба. Кучетата, като получат комат хляб, стават кротки, а заемодателят, колкото повече взема, толкова повече се раздразва; не престава да лае, а иска още повече. Ако се кълнеш, не вярва, оглежда какво имаш вкъщи, разузнава какви дългове имаш. Ако излезеш от къщи, те влачи при него и те ограбва. Ако се скриеш вкъщи, стои пред дома ти и хлопа по вратата, позори те пред съпругата ти, обижда те пред приятелите ти; хваща те за гушата на площада. И празник не ти е весело да посрещнеш; прави живота ти непоносим.

Но казваш: „Нуждата ми е голяма и няма друг начин да намеря пари”. А каква полза от това, че ще отдалечиш нуждата от днешния ден? Сиромашията пак ще дойде при теб като бързоходец (Притч. 24:34 - слав.) и същата нужда ще се появи с нова сила. Защото заемът не освобождава напълно от трудното положение, а само го отсрочва за кратко. Да изтърпим сега тежестта на бедността и да не отлагаме това за утре. Като не вземеш заем, ще бъдеш еднакво беден и днес, и през следващите дни. А като вземеш, ще се съсипеш още повече, защото бедността нараства от лихвата. Сега никой не те обвинява за бедността ти, защото това зло не е по твоя воля; а когато се задължиш да плащаш лихва, всеки ще почне да те упреква, че не можеш да си направиш сметката.

И така, нека към независещите от нашата воля беди да не прибавяме поради неразумието си и доброволно зло. Да не покриваш нуждите си с това, което имаш, а като се осланяш на неясни надежди, да се осмелиш на явна и неоспорима щета, е присъщо за детски разум. Размисли предварително: с какво ще платиш? От парите, които вземаш ли? Но те няма да ти стигнат за покриване на нуждите и за изплащане на заема. А ако изчислиш и лихвата, откъде парите ти ще се увеличат толкова много, че една част от тях да задоволи потребностите ти, друга да покрие заема, а освен това ще има и за лихва? Но може би ще изплатиш дълга не от парите, които вземаш с лихва? Нима ще вземеш пари и от друго място? Нека изчакаме да се сбъднат тези надежди и да не се спускаме като риби към стръвта. Както те заедно с храната глътват и кукичката, така и ние заради парите се приковаваме към лихвата.

Няма нищо срамно в това да си беден. А защо да си навличаме позор, като ставаме длъжници? Никой не лекува раната с рана, не цери злото със зло. И бедността не ще поправиш с изплащане на лихва. Богат ли си? Не вземай заем. Беден ли си? Пак не вземай заем. Ако си състоятелен, нямаш нужда да задлъжняваш. А ако нямаш нищо, няма да имаш с какво да изплатиш дълга. Не обричай живота си на по-сетнешно разкаяние, за да не считаш за щастливи дните, в които още не си платил лихвата. Ние, бедните, се различаваме от богатите само по едно - по свободата от грижи; наслаждавайки се на съня, се присмиваме на безсънните им нощи; не познавайки безпокойството и бидейки свободни, се смеем на това, че те винаги са вързани и загрижени. А длъжникът е и беден, и обременен с безпокойства. Не спи нощем, не спи денем; постоянно е замислен, оценявайки ту собственото си имущество, ту великолепните къщи и ниви на богаташите, дрехите на минувачите, домашните прибори на угощаващите. „Ако това беше мое - казва той, - щях да го продам на еди-каква си цена и с това щях да се освободя от плащането на лихва”. Това и нощем му лежи на сърцето, и денем занимава мислите му. Ако почукаш на вратата му, длъжникът се крие под леглото. Някой изтичва бързо - сърцето му забива лудо. Кучето почва да лае; а той се облива в пот, терзае се от предсмъртна мъка и гледа къде да избяга. Когато настъпи срокът, грижливо измисля какво да излъже, какъв предлог да намери и с какво да се отърве от заемодателя.

Представяй си не само това, което вземаш, но и това, което ще поискат да им върнеш. Защо влизаш в съюз с породист звяр? Казват за зайците, че те едновременно и раждат, и кърмят, и зачеват малките си. И при лихварите парите едновременно биват давани назаем, и се раждат, и нарастват. Още не си ги взел в ръце, и вече ти искат лихва за текущия месец. И това, също прибавено към дълга, отглежда ново зло, от което ще се роди още по-ново, и така - до безкрайност. Точно затова този вид користолюбие е отличен с такова име; защото се нарича лихва (τóχος) *[игра на думи (гр.), τóχος (лихва) произлиза от глагола τίκτω (раждам), а раждане е τόκος.], както мисля, поради плодовитостта на това зло. А и от какво друго би могло да произлезе това име? Или може би се нарича лихва поради болките и скърбите, които обикновено поражда в душите на длъжниците. Каквото са родилните болки за раждащата, същото е и настъпващият срок за длъжника. Лихва върху лихва - това е зло изчадие на зли родители. Тези приплоди на лихвата трябва да бъдат наричани рожби ехиднини! Говори се, че ехидните се раждат, като прегризват утробата на майка си. И лихвата се ражда, като изяжда дома на длъжника. Семената дават плод и животните достигат до зрялост след като мине определено време; а лихвата се ражда днес и още от същия ден започва да ражда. Животните, които бързо почват да раждат, бързо и спират; а парите, като получат начало на бързо увеличаване, до безкрайност се увеличават все повече и повече. Всичко, което расте, щом достигне до свойствената за него големина, престава да нараства; а среброто на користолюбците постоянно, колкото повече време минава, само расте. Животните, когато децата им станат годни да раждат, сами престават да раждат. А при сребърните монети на лихварите и новодошлите раждат, и старите остават в пълната си сила. По-добре е да не познаваш от опит този чудовищен звяр!

Гледаш свободно слънцето. А защо сам си завиждаш за свободата на живота? Нито един боец не избягва ударите на противника така, както длъжникът избягва срещата с лихваря, опитвайки се да се скрие зад колони и стени. „А как да се изхранвам?” - питаш ти. Имаш ръце, имаш занаят. Намери си работа, служи; много са пътищата в живота, много са начините. Но нямаш сили? Поискай от имащите. Но те е срам да помолиш? А още по-срамно е да не върнеш взетото назаем. Казвам ти това съвсем не като законодател, а искам да покажа, че всичко друго е по-поносимо за теб от вземането назаем. Мравката може да се изхранва, макар че не проси и не взема заеми, и пчелата дарява на царете остатъците от храната си; а на тях природата не им е дала нито ръце, нито умения. А ти, човече, същество, изобретяващо занаяти, не можеш ли да изнамериш някой занаят, с който да се издържаш?

Впрочем виждаме, че до заем достигат не тези, които се нуждаят от най-необходимото (на тях никой не ще им се довери, за да им отпусне заем), а хора, които се отдават на необмислено големи разноски и безполезен разкош и робуват на женски прищевки. Жената казва: „Нужни са ми скъпа рокля и златни бижута и на синовете им трябват подходящи за тях официални дрехи, и за прислужниците са необходими цветни и пъстри одеяния, и за трапезата трябва да има изобилие”. И мъжът в изпълнение на тези разпореждания на жената отива при лихваря; преди да получи взетите назаем пари, сменя един след друг много господари, като непрестанно поема задължения към нови заемодатели и чрез непрекъснатостта на това зло избягва изобличаване в несъстоятелност. И както болните от водянка си мислят, че са охранени, така и този човек си въобразява, че е богат, непрестанно ту заемайки, ту връщайки пари, и с новите дългове изплащайки старите, така че чрез самата непрекъснатост на злото получава доверие за взимане на нови заеми. После както болните от холера, непрестанно изхвърляйки навън приетата храна и преди стомахът им да се е очистил напълно, напълвайки го с нова храна, отново повръщат с мъчителни болки и гърчове, така и тези хора, сменяйки един заем с други, и преди да е изплатен старият дълг, вземайки нов, се големеят за известно време с чуждото богатство, а впоследствие оплакват собственото си имущество. Колко много хора е погубило чуждото добро! Колко много хора, след като са се видели богати насън, са претърпели щети!

Но се говори, че мнозина са забогатели чрез вземане на заеми. Аз пък мисля, че повече са онези, които са посегнали към примката. Ти гледаш забогателите, а не броиш обесилите се, които, не понасяйки срама от това да бъдат подлагани на процедури по събиране на дългове, са предпочели примката и смъртта пред позорния живот. Виждал съм жалка гледка - как влачеха свободно родени деца към пазара за продан заради бащините им дългове. Не можеш да оставиш на децата си пари? Поне не им отнемай и благородството. Запази им поне тази собственост - свободата, - този залог, получен от теб от родителите ти. Никой никога не е бил обвинен за това, че баща му е беден, но бащиният дълг довежда до затвор. Не оставяй след себе си полици, приличащи на бащино проклятие, преминаващо върху деца и внуци.

Чуйте, богати, какви съвети даваме на бедните заради вашата безчовечност - по-добре да понасят търпеливо другите беди, отколкото тези, които са последици от лихвите. Но ако се покорявахте на Господа, каква нужда щеше да има от тези думи? А какъв съвет дава Господ? Давайте заем на онези, от които не очаквате да ви го върнат (срв. Лук. 6:34, 35). Ще кажеш: „Че какъв е този заем, който не е свързан с надежда за връщане?” Вникни в силата на казаното и ще се удивиш от човеколюбието на Законодателя. Когато даваш на някой бедняк заради Господа, това ще бъде и дар, и заем: дар - поради безнадеждността да получиш обратно; заем - поради щедростта на Владиката, Който Сам ще заплати за него и като вземе чрез бедняка нещо дребно, ще ти се отплати за него с нещо голямо. Защото който прави добро на сиромах, дава назаем Господу (Притч. 19:17). Нима не ще поискаш общият Господ на всички да поеме отговорността да ти се изплати? А ако някой от градските богаташи обещае да плати вместо другите, няма ли да приемеш поръчителството му? А на Бога не позволяваш да плаща вместо сиромасите? Дай среброто, което стои при теб неизползвано, без да обременяваш сиромаха с лихви, и ще бъде добре и за двама ви: - за теб понеже среброто ти се съхранява на сигурно място, и за взелия го от теб, - защото чрез използването му ще извлече полза. А ако се стремиш към печалба, задоволи се с тази, която ще получиш от Господа. Той ще изплати и лихва вместо бедните. Очаквай човеколюбие от Този, Който е наистина човеколюбив.

Ако вземеш от бедняк, това е върхът на човеконена-вистничеството. Извличаш печалба от чуждите нещастия; събираш пари от сълзи; душиш голия, биеш гладния. Нямаш жал, нямаш и мисъл за родство със страдалеца; и наричаш получаваните по този начин печалби човеколюбиви? Горко на ония, които наричат горчивото сладко и сладкото - горчиво (срв. Ис. 5:20), и на онези, които наричат безчовечността човеколюбие. Не такава била гатанката, която Самсон задал на пируващите: Из ядача излезе ядиво и из силния излезе сладко (Съд. 14:14), и от човекомразеца излезе човеколюбие. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей, или човеколюбие от лихви? Тъй, всяко (...) лошо дърво дава лоши плодове (Мат. 7:16, 17). Има някакви си лихвосъбирачи ту на едно на сто, ту на десет на сто (и самите им имена звучат страшно) и някакви си ежемесечни събирачи, които нападат сиромасите според лунните фази като бесове, причиняващи епилепсия.

Изплащането е лошо и за двамата - и за даващия, и за получаващия! При единия предизвиква ощетяване в парите, а при другия вреди на самата му душа. Земеделецът, като получи клас, не търси пак под корена семе; а ти и плодове вземаш, и не прощаваш на онзи, от когото получаваш лихва. Без да имаш земя, сееш; без да си сял, жънеш. Трупаш неиз­вестно за кого. Има един, който пролива сълзи от лихвата -това е известно; но кой ще се възползва от придобитото по този начин богатство - не е сигурно. Защото не е известно дали няма да предоставиш употребата на богатството на дру­гиго, като натрупаш за себе си само зло от неправдата си.

И така, не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем (Мат. 5:42), и не давай парите си с лихва, та като се научиш от Стария и Новия Завет на полезното, да отидеш с добра надежда при Господ и там да получиш лихва за добрите си дела в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто слава и власт във вечните векове. Амин.