Free Web Hosting

Василий Велики, Творения, Том 3
„За Светия Дух“, глава 30
Описание на сегашното състояние на Църквите

 

Така че, на какво да оприличим сегашното състояние? Без съмнение, то е подобно на морска битка, която войнолюбиви и калени в морски сражения мъже са почнали помежду си с взаимно раздразнение заради отколешни обиди. И виж тази гледка! Как страшно от две страни се устремяват армади от кораби и щом гневът достигне връхната си точка, се вкопчват един в друг и почват борбата! Предположи, ако искаш, че корабите биват връхлитани от силна буря, че мъгла, внезапно спуснала се от облаците, залива с непрогледен мрак всичко видимо, така че е невъзможно човек да различи както приятелите, така и враговете, и от сметението* не се разпознават подаваните един на друг сигнали. За по-голяма яснота на подобието нека предположим още, че морето ври и кипи, от самите дълбини нагоре се вдигат на кълба и клокочи, че от облаците се излива пороен дъжд, че е започнало страшно вълнение на гонените от бурята вълни, и после, че ветровете отвсякъде се стремят към една точка и поради това всички кораби се сблъскват с грохот помежду си, и някои от онези, които до този момент са били подредени в боен строй, се предават на неприятелите и вследствие на самата борба преминават под тяхна власт, а други биват принудени едновременно да отблъскват тласканите към тях от ветровете кораби, и да се съпротивляват на нападащите ги и да се убиват един друг по време на метежа, породен и от завистта към превъзходството на другите, и от желанието на всеки да победи. Представи си още и че цялото море е огласено от някакви смесени и неразличими звуци, от свистящи ветрове, от трясъка на сблъскващите се кораби, от шума на кипящите вълни, от виковете на сражаващите се, които изразяват страстите си с всякакви гласове, така че не се чува гласът нито на капитана, нито на кормчията, а се виждат някакъв ужасен хаос и суматоха, и изключителността на бедствието, заедно с отчаянието за живота пораждат в тях това, че те грешат, без да се замислят. Прибави и своеобразното неизцелимо беснеене на честолюбието в онези, които са на корабите, така че, макар корабът вече да потъва в дълбините, те не престават да спорят помежду си кой да бъде началник.

Сега премини от тази картина към самия първообраз на злото. По-рано не ни ли се струваше, че арианското другомислие, като се отдели от Божията Църква, за да се бори против нея, е само и стои срещу нас в неприятелските редици само със своите сили? Но когато след продължителни и жестоки спорове те влязоха в явна борба с нас, тогава войната придоби много лица и се раздели на много части; затова и поради общата вражда, и поради частната подозрителност, във всички се настани непримирима омраза. И това връхлитане на буря върху Църквата не е ли по-свирепо от всяко морско вълнение? То размести всички граници, прекарани от отците, разклати всички основи и всички крепости на догматите. Всичко, което е поставено върху гнила опора, се люлее и клати. Нападаме се взаимно и се поваляме един друг. Ако противникът не успее да повали някого, наранява го някой от своите. Ако врагът е повален и паднал, те напада предишният ти закрилник. Заедно сме само дотогава, докато мразим противниците. А щом враговете отминат, вече виждаме в себе си врагове. Освен това, кой ще изброи множеството корабокрушения? Едни потъват поради нападение от врагове, други - от тайно коварство на съратници, трети - поради неумението на управляващите. На едно място Църкви са претърпели повреда с всичките си членове, като са се разбили в еретическите хитрости като в подводни скали; а други, които доскоро са били врагове на спасителните страдания, са хванали кормилото и са претърпели катастрофа. А сметението, предизвикано от князете на тоя свят, не отклонява ли народите от правия път по-силно от всяка буря и от всеки вихър? Наистина, някакво плачевно и горестно помрачение обзема Църквите, след като светилата на света, поставени от Бога да просвещават душите на хората, бяха пратени на заточение. А когато вече надвисне страхът от всеобща разруха, неизмеримото взаимно противопоставяне прави хората безчувствени. Защото омразата между отделните хора е по-силна от общата и всенародна война, когато славата от победата над враговете бива предпочитана пред общата полза и сегашното опиянение на честолюбието е по-скъпо от чаканите впоследствие награди. Затова всички еднакво, кой както може, посягат с убийствени ръце един на друг. А някакъв груб крясък на хора, взаимно сблъскващи се поради желанието си за спорове и неясен вик, и неразличими звуци на незамлъкваща мълва вече са напълнили почти цялата Църква, като ту с добавки, ту с отнемания извращават правия догмат на благочестието. Едни се отклоняват към иудаизъм чрез сливане на Лицата, а други - към езичество чрез противопоставяне на Естествата. Боговдъхновеното Писание е недостатъчно за сближаването им, апостолските предания не изпълняват взаимните им условия за помирение. Един е пределът на дружбата - да говориш, за да угодиш на другия; и един е поводът за вражда - да не*-* се съгласяваш с мнението на другия. А сходството в заблудите е по-сигурно от всякакви клетви за участие в раздор. Всеки е богослов, макар хиляди петна да лежат на душата му. Затова тези новоделци имат голямо изобилие от помощници за предизвикване на размирици. Ето защо самозванци и хора с нисши идеали, отхвърлили домостроителството на Светия Дух, получават предстоятелство в Църквите. И тъй като евангелските устави са доведени от безредието до пълно заличаване, блъсканицата около председателските места е неописуема и всеки честолюбец със сила принуждава другите да му дадат най-високия пост. А от това властолюбиe хората са обзети от някаква страшна анархия; поради което увещанията на началстващите станаха напълно бездействени и напразни; и всеки с невежа горделивост си мисли, че е длъжен не толкова да слуша някого, колкото сам да началства над другите.

Затова и сметнах, че мълчанието е по-полезно от словото, тъй като човешкият глас не може и да бъде чут сред такъв шум. Ако казаното от Еклисиаст, че думите на мъдрите в спокойствие се чуват (Екл. 9:17 - според превода на седемдесетте) е вярно, то при сегашното състояние на нещата би било доста неподходящо да се каже това за тези хора. А мен ме възпират и следните пророчески думи: разумният в това време ще премълчи, защото времето е лукаво (Ам. 5:13). Сега едни подлагат крак, други се присмиват на паднали, а трети ръкопляскат; няма обаче човек, който от състрадание да подаде ръка на подхлъзналия се, макар според старозаветния закон да не е избавен от осъждане и онзи, който отмине, след като види магарето на врага си паднало под тежестта на товара си (Изх. 23:5 - според превода на седемдесетте). Но днес не се постъпва така. Защо? Защото във всички е охладняла любовта, изчезнало е единодушието сред братята, думата единомислие е станала непозната за тях, прекратиха се дружеските увещания, никъде няма християнско милосърдие, никъде няма състрадателна сълза. Няма кой да подкрепи немощния във вярата; обратно, между единоплеменници се е разгоряла такава взаимна омраза, че всеки се радва повече на падението на ближния си, отколкото на собствените си добри дела. Както по време на чумна епидемия и онези, които с цялото си усърдие пазят здравето си, се разболяват наравно с останалите, заразявайки се само от общуване с болни, така и сега всички ние сме се уподобили един на друг; завладялата душите ни страст към споровете увлича всички в надпревара в злото. Затова сред нас има неумолими и жестоки ценители на неуспехите, непризнателни и злонамерени съдии на успехите; и злото май се е вкоренило до такава степен, че сме станали по-неразумни от безсловесните животни; защото те, ако са от един вид, живеят в едно стадо, а пък ние водим жестока война с родните си.

Поради всичко това трябваше да мълча. Но любовта, която не дири своето (1 Кор. 13:5) и обича да преодолява всички затруднения, предизвикани от времето и от различни обстоятелства, ме увлече към друго. И вавилонските момци ни научиха да изпълняваме задълженията си, дори и никой да не го е грижа за благочестието. Те и сред пламъците песнословели Бога, без да мислят за множеството на отхвърлящите истината, доволни заедно, макар да били само трима. Затова и нас облакът от врагове не ни доведе до бездействие, а като възложихме надеждата си на помощта на Духа, с пълно дръзновение възвестихме истината. В противен случай би било изключително бедствено, ако в момент, когато хулителите на Духа с такава леснота нападат благочестивото учение, ние, имайки такъв застъпник и защитник, не послужим на учението, което от преданието на отците с непрекъсната памет е запазено до нас. Но нашата ревност бе възбудена най-много от пламенността на нелицемерната ти любов и от непоколебимостта и спокойствието на твоя нрав, които поръчителстват, че казаното от мен не ще бъде разгласено пред мнозина не защото е недостойно да бъде разгласено, а за да не хвърляме бисера на свинете.

А за теб, ако казаното е достатъчно, нека тук да бъде краят на словото за това. Ако ли пък то ти се струва недостатъчно, не ще ти завидя, ако в трудолюбиво изследване продължиш по-нататък в увеличаването на познанието посредством уместни въпроси. Защото Господ или чрез нас, или чрез други ще допълни недостигащото според мярата на познанието, което Духът дарява на достойните за него.

 

 

 

*сметение – бунт; объркване; смущение; духовен бунт; духовно объркване; духовно смущение