Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Августин

Предимствата на вдовството

или писмо до вдовицата Жулиен


Поставена по-долу като заслужаваща похвала в сравнение с целомъдрието на девството, непорочността на вдовиците стои по-високо от брака. Тя е дар от Божията милост, затова трябва да бъде пазена грижливо и да бдим над доброто й име.

Августин, епископ, слуга на Христос и Неговите слуги, до Жулиен, посветена слугиня на Бога; поздрав в Исус Христос, Господ на господарите.


Глава първа. Целта на автора.


1.Тъй като желая да отговоря възможно най-скоро на Вашата молба и християнска любов и да спазя обещанието си, ще си почина за малко от неотложните си занимания, за да Ви напиша няколко думи относно изповядването на святото вдовство. Вие ме попитахте за това когато се видяхме и аз не можах да ви откажа; по-късно, чрез писма настоявахте да изпълня поетото пред Вас обещание. Когато в писмото ми се сблъскате с неща, които ще Ви изглеждат странни за начина Ви на живот и този на вашите близки, може би ще Ви се стори, че нямате полза от тях; обаче не отсъждайте бързо, че са безполезни и излишни. Обръщам се към Вас, но написаното не е единствено за Вас; не забравям, че чрез Вас то ще бъде полезно и за други. Ако смятате, че някои идеи вече не са Ви необходими, или че никога не са Ви били необходими, щом могат да потрябват на други, не се притеснявайте да ги запазите и да ги дадете на другите да ги четат; така Вашата добрина ще е полезна за още хора.

2.Що се отнася до живота и нравите, не са достатъчни доказателствата; необходима е и увереност. Учението ни показва какво трябва да правим, а убеждаването и насърчението ни подтикват да действаме съобразно вярата ни. Що се отнася до учението, мога само да повторя това на апостола. Единствено в Писанието то намира своето неизменно правило. Апостолът казва да внимаваме и да не мислим за себе си по-високо отколкото е необходимо: „Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил“ (Римляни 12:3). Ето защо ще бъде достатъчно да ви обясня думите на святия богослов, които ще развия според даденото ми от Бога вдъхновение.


Глава втора. Как апостолът говори за вдовиците.


3.Това са думите на апостола, богослов на всички народи, избран съд, светията Павел: „А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз“ (1 Коринтяни 7:8). Ще бъде грешка, ако от това изречение направим извод, че тъй като вдовиците вече са били омъжени, не могат да бъдат включени в това понятие – innuptis – неженен. В общоприет смисъл, самата дума означава всеки, който в момента не е обвързан с брак, независимо че преди е бил. Намираме доказателство и в следващия откъс: „Тъй също и между жена и девица има разлика“ (В текста: „Сърцето на жената е раздвоено; не е така с неомъжената и с девицата“) 1 Коринтяни 7:34. Поставяйки разлика между неомъжената и девицата, става ясно, че апостолът говори за вдовицата. Вижте как, използвайки само един израз, той събира в едно и двете: „Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си“ (1 Коринтяни 7:34). Очевидно е, че тук не говори само за тази, която никога не се е омъжвала, а също и за тази, която вдовството е освободило от връзките на брака. По същата причина, когато Павел говори за омъжената, той има предвид жената, която има съпруг, а не тази, която е имала. Всяка вдовица е неомъжена, но не всяка неомъжена е вдовица, тъй като има и девици; и едните, и другите са включени в казаното: „А на неженените и вдовиците казвам...“ Все едно, че е казал: Говорейки за неженени, нямам предвид само девиците, а също и вдовиците и на всички тях казвам: „Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.“


Глава трета. Вдовството стои по-високо от брака.


4.Такива са предимствата, на които се наслаждавате, сравнени с това, което апостол Павел иска за себе си; вдовството е уподобено на девствеността, стига само да почива върху непоколебимо и изпитано постоянство. Това учение не е изложено подробно и надълго, но така то не става по-малко достойно за уважение, още повече, че е по-скъпоценно и по-лесно за изпълнение. Доброто, което без колебание апостолът предпочита пред съпружеската вярност, може ли да бъде нещо обикновено и незначително? За да ни покаже превъзходството на християнския брак, осъждайки блудството, апостолът не се страхува да говори както на съпрузите, така и на всички останали: „Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа?“ По този начин, дори и женени, съпрузите християни остават части на Христос. Все пак, без съмнение вдовството е по-добро от женитбата; не защото вдовицата християнка е в по-голяма степен част от Исус Христос. Тя обаче заема привилегировано място сред останалите части. Не е ли казал апостолът: „Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат...“ (Римляни 12:4-6).

5.Същият апостол предупреждава съпрузите да не си отказват без сериозна причина брачните задължения от страх някой от тях, като се почувства измамен и след това завлечен от невъздържанието си и дявола, да извърши изневяра. Веднага добавя: „Като ви казвам това, казвам го от снизхождение към вас, а не ви заповядвам. Бих желал обаче всички да са като мен. Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг -инак“ (1 Коринтяни 7:7,8).


Глава четвърта. За разрешените втори женитби.


Съпружеското целомъдрие и верността в брака са дар от Бога; ако освен задоволяването на необходимостта за продължение на рода, сладострастието на плътта също получава някакво удовлетворение, то това е зло, което, благодарение на брачните връзки обаче не превишава малкия, простим грях. Ако съпружеските взаимоотношения имат за цел само създаване на деца, ако за това се спазват всички правила на брачното целомъдрие и светостта на брака е неразрушима в съвместния живот на съпрузите, тогава всичко в него е наред. Когато апостолът казва: „...казвам го от снизхождение към вас, а не ви заповядвам...“ той има предвид единствено тази невъздържаност на плътта, която се ражда от слабостта на съпрузите и която чрез брачния съюз лесно може да получи прошка. Той допълва: „Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така...“ (1 Коринтяни 7:39,40). Става съвсем ясно, че ако една вдовица се омъжи за християнин, това е нещо добро в Господа, но ще бъде по-добре ако си остане сама. Ако си послужа не с думи от Писанието, а с примери, Рут е щастлива, но Ана е много по-щастлива.

6.Първият извод, който можете да направите е, че вдовството, което сте прегърнали не осъжда вторите бракове, а ги поставя на по-ниско ниво. Също както посветеното девство на дъщеря ви не осъжда вашия единствен брак, така и вдовството, което запазвате не осъжда вторите бракове. От тук се поражда ереста на Катафригийците, на Новацианите, поддържана по-скоро скандално, отколкото мъдро от Тертулиан*. Той си позволява да разкъса пламенно повторните бракове, които апостолът, вдъхновен от мъдростта, обявява за законни. Придържайте се към това апостолско учение като не се оставяте да бъдете разколебани от никакъв спор, предизвикан от невежество или ученост. Обичайте доброто, на което се радвате, но не го превъзнасяйте до такава степен, че да гледате като престъпници хората, които не са го съхранили. Бъдете още по-щастливи от положението си когато виждате, че не само ви избавя от злото, но ви издига до по-висше благо. Всъщност, само какви злини са прелюбодейството и блудството!


Глава пета. Вдовството и брака.


Колко далече са тези престъпления от всеки, който доброволно се е обвързал чрез обет и си е забранил дори позволени неща, за да съответства животът му по-добре не на предписанието на закона, а на вдъхновението на любовта! Съпружеското целомъдрие е истинско добро, но въздържанието е нещо по-висше; превъзходството на второто е подчертано от недостатъка на първото, но не го осъжда и не му отнема похвалата.

7.След като е показал, че голямото предимство на самотните и на неженените е, че могат да съсредоточат върху Бога всичките си мисли и да желаят да се харесат единствено на Него, апостолът добавя: „И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието...“ (1 Коринтяни 7:35). Нека от последните думи не правим заключение, че ако безбрачието е почтено, брачният съюз е срамен, защото ще излезе, че осъждаме дори първия брак като непорядъчен – нещо, което не са правили нито Катафригийците, нито Новацианите, нито Тертулиан*, негов красноречив защитник. Когато казва, че за тези, които са сами и за вдовиците е добре да останат в това състояние, апостолът използва само положителни сравнения. Наистина, това, което е по-добро от доброто, може със сигурност да изглежда добро, защото по-доброто всъщност е едно по-голямо добро. Така и за безбрачието и за вдовството можем да кажем, че са нещо добро, без от това да следва, че бракът е зло; по същия начин можем да кажем, че девството е почтено, без да лепваме срамно петно върху женитбата; само запазваме името „почтен“ и за това, което би могло да се нарече „по-почтено.“ Или, нещо, което може да бъде по-голямо, може да бъде и по-малко. Как да се съмняваме във върховенството на безбрачието, щом е казано: „Който омъжва дъщеря си, добре прави, но по-добре прави този, който не я омъжва“ и още: „Тя ще бъде по-щастлива, ако остане в това състояние“. Това, което казваме за по-доброто по отношение на доброто, за повече блаженото от по-малко блаженото, можем да го кажем и за по-почтеното. Ако бракът е срамен, как Петър би могъл да каже на съпрузите: „..живейте разумно с жените си като с по-слаб пол, и отдавайте почит на тях, като на сънаследници на дадения чрез благодат живот...“? (1 Петър 3:7). Той се обръща към жените и им дава за пример Сара като модел за покорство към съпрузите им: „Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване“ (1 Петър 3:5,6).


Глава шеста. Могат ли жените да бъдат святи в тяло.


8.Щом е казал за девицата: „...за да бъде свята и в тяло, и в дух“, очевидно апостолът не е искал да поучава, че за женените християнки, целомъдрени и подчинени на съпрузите си, е невъзможно да бъдат святи в тяло както са и в духа. Възможно ли е когато духът е свят, тялото като негов инструмент да не бъде? Нека не умуваме, нека се посъветваме само с божието пророчество, с личността, която има най-голяма власт, за да обясним как когато Петър говори за Сара, казва с абсолютна сигурност: „светите жени...“ и не добавя „в тяло“.

Павел отхвърля блудството: „Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът" (1 Коринтяни:15,16). Ще посмее ли някой да каже, че частите на Исус Христос не са святи или че телата на християнските съпруги вече са престанали да бъдат части на Христос? Нека чуем още: „Нашето тяло е храм на Святия Дух, Когото сте получили от Бога; не принадлежим на себе си, защото сме купени и за нас е платена висока цена“ (1 Коринтяни 6:19). Този голям богослов казва, че телата на верните са части от Исус Христос, че са храм на Святия Дух, като има предвид хората и от двата пола, без значение дали са девствени или са съпрузи. Несъмнено едните могат да бъдат издигнати по достойнство по-високо от другите, тъй като между частите има такива, които превъзхождат другите. Независимо от това те не са отделени от тялото. Ето защо, казвайки за девицата, че е свята в тяло и в дух, без да поддържа разбирането, че телата на съпрузите са недостойни за каквото и да е освещаване, апостолът само потвърждава, че девиците се наслаждават на една по-голяма святост в тяло и дух.

9.Оценявайте доброто, на което се радвате; и още – не забравяйте, че ако положението ви е достойно за похвала, то е, защото е превъзнесено над друго, което само по себе си е добро, но стои по-ниско от вашето. Щеше ли да бъде така, ако всяко друго състояние освен вашето беше лошо или ако друго състояние изобщо не съществуваше? Очите заемат почетното място в човешкото тяло. Така ли щеше да бъде ако тялото нямаше други части? В небосвода слънцето хвърля повече светлина от луната, но това не я прави по-малка. Дори звездите светят с различен блясък, но те нямат гордост, която да предизвиква разделения между тях. „Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните. Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка“ (1 Коринтяни 15:40,41). „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро...“ (Битие 1:31). Забележете, че по отношение на цялото (всичко сътворено) е казано, че е „твърде добро“, докато след създаването на всяко творение поотделно е казано само: „...и Бог видя, че беше добро“ (Битие 1:4,10,12,18,21,25). Всяко творение беше добро само за себе си, но видяно заедно с другите, то прие друга степен на доброто: „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро...“ Ако гледаме на нещата поотделно, между тях има степени на превъзходство; обаче съвкупността на всичко съществуващо притежава такова съвършенство, което не е характерно за всяко творение поотделно. Ето как святото учение на Исус Христос чрез благодатта си ви прави пълноценни в свещеното Му тяло. Ако вие, в тялото и духа си имате някакво предимство, което не всички притежават, погрижете се да не се гордеете и хвалите безочливо и високомерно, както и да не се възгордявате от невежество.


Глава седма. Святите жени под древния закон
се омъжваха от покорство.


Рут,която се омъжи два пъти, беше наречена щастлива. Ана, останала дълго вдовица след краткотраен брак, е наречена по-щастлива; все пак, внимавайте да не направите веднага заключение, че Вие сте по-щастлива от Рут.

За да преценим святите жени от тези пророчески времена, не трябва да забравяме, че те в никакъв случай не се омъжваха, водени от сладострастие, а от покорство. Нима те не трябваше да работят за размножаването на Божия народ, от когото щяха да произлязат пророците на Христос? Този народ, в чието лоно, независимо дали самият той съзнаваше или не, всичко се случваше като преобраз, не беше ли Христов пророк, длъжен да осигури плътта, в която щеше да се образува Неговата човешка същност? За да се осигури многобройно потомство, законът беше белязал с присъда на проклятие всеки бездетен в Израел. “Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия“ (Второзаконие 25:5-10). Затова в брака на святите жени не трябва да виждате никакво желание за наслади, а само набожно желание да бъдат майки. Справедливо е също така да вярваме, че те биха избягвали брачното обвързване, ако можеше да съществува друг начин за осигуряване на потомство. От друга страна, на мъжете беше позволено да имат много жени. Очевидно тази отстъпка имаше за цел не да благоприятства сладострастието, а да улеснява разрастването на семействата. Но ако многоженството беше разрешено за мъжете, то на жените не беше разрешено да имат повече от един съпруг, тъй като това нямаше да е благоприятно за плодовитостта, а само щеше да ги покрие със срам.

Това обяснява защо Рут, след като беше лишена от потомството, което беше необходимо в Израел, след смъртта на мъжа си, пожела да има втори съпруг. И все пак, омъжената два пъти Рут беше по-малко щастлива от Ана, останала вдовица след първия си брак. Причината е че последната заслужи да стане пророчица на Исус Христос. Дали е имала деца? Писанието не ни казва нищо за това. По-скоро можем да вярваме, че вдъхновена от Святия Дух, тя е можела да предвиди, че Исус Христос ще бъде роден от девица, тъй като след раждането Му е могла да Го разпознае като Бог. Ако тя е могла дори без да има потомство, да се откаже от втори брак, значи вече е виждала настъпването на времето, когато Исус Христос ще бъде прославен повече с въздържанието, отколкото с майчинството. Сега да предположим, че Рут знаеше предварително, че от нея ще произлезе родът, от който ще се роди Исус Христос и точно заради това тя беше сключила втория си брак; в такъв случай, не бих се осмелил вече да твърдя, че вдовството на Ана е било по-щастливо от плодовитостта на Рут.


Глава осма. Женитбата преди и след Христос.


11.Вие, които имате деца и живеете във време, в което не хвърляте камъни по никого, а ги хвърлят по вас (Еклесиаст 3:5); когато не трябва да прегръщате, а да избягвате прегръдките, сте разсъждавали върху думите на апостола: „Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат“ (1 Коринтяни 7:29). Ето какво заключение правя - ако сте искали втора женитба, не виждам в това желание да прославите пророчеството или закона, или стремеж, макар и плътски, да имате деца, а доказателство за невъздържание. Вие всъщност вършите това, което Павел казва: „Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват“ (1 Коринтяни 7:9). Той е искал, предлагайки им почтеността на брака, да ги предпази от страстта да се втурнат в греха и да се покрият със срам. Отговорете на Бога с истински дела на милост, защото ви е дал да родите девствени деца, каквито вие не сте пожелали да останете и че девствеността на вашата дъщеря е благородна компенсация на загубата на вашата девственост. Ако се обърнем към християнското учение, ще разберем, че при царуването на Христос дори първият брак, освен ако не бъде лекарство за невъздържанието, трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, този, който е казал: „Тези, които не могат да се въздържат, нека се женят“, би могъл да каже също и: „Които нямат деца, нека се женят“, ако след възкресението и проповядването на Исус Христос, донесли на всички народи изобилни начини за духовно раждане, все още е съществувало задължение както в старите времена да се създава потомство чрез плътско раждане.

Вярно е, че в друг пасаж четем: „Нека по-младите да се женят, да имат деца и да се грижат за семейство“ (1Тимотей 5:14). С тези думи обаче апостолът иска единствено да засвидетелства със своята мъдрост и апостолска власт, че бракът е нещо добро, без по никакъв начин да желае да учи, че законът налага задължение за размножаване на тези, които разбират ползата от въздържанието. Впрочем, мисълта му е ясно изразена в следните думи: „Не давайте никакъв повод на дявола да упражнява своята гибелна власт; защото някои вече са се отклонили от правия път, за да следват собствените си желания.“ Искал е тези, на които разрешава да се женят, да разберат, че ще бъде по-добре да се въздържат отколкото да се разпалват. И все пак, ще е по-добре да се женят, отколкото да бъдат подложени на сатанинското робство, тоест, по-добре да се откажат от предимствата на девствеността или на вдовишкото целомъдрие, отколкото да гледат назад и да се изложат на дълбоко падение. Затова тези, за които въздържанието е невъзможно, нека да се женят преди да приемат въздържанието и да се обрекат на Бога. Защото, отказвайки се от посвещението си, те ще си навлекат съвсем справедливо осъждение. Точно за тях говори Павел и на друго място: „А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се отметнали от първото си убеждение“ (1 Тимотей 5:11,12). Те са нарушили обещанията си, защото след като са се посветили на въздържание, са пожелали да се омъжат. Първият им обет е бил искрен, но те не са устояли в изпълнението му.

И така, бракът запазва своята същност като нещо добро; но докато някога за Божия народ той е бил акт на покорство пред закона, сега вече е само лекарство за слабостите на плътта и средство за продължение на рода. Желанието да имаш семейство според установения брачен ред, а не следвайки животинския инстинкт, е похвално; то обаче стои много по-долу от желанието на християните да възвисят мислите си към небето и да се издигнат над страстите на плътта.


Глава девета. Престъпление е да се ожениш след
даден обет за въздържание.


12.Господ е казал: „Не могат всички да приемат тая дума...“ (Матей 19:11). Нека тази, която може, да разбере; тази, която не е господарка на себе си, нека се омъжи; която още не е взела решение, нека размисли; която вече е дала обет, нека устоява. Да не даваме никакъв повод на дявола, да не крадем нито една жертва, която принадлежи на Исус Христос. Ако в брака запазваме съпружеското целомъдрие, няма да се страхуваме от осъждение; но наградата за въздържанието на вдовството и девствеността ще бъде много по-хубава. От момента, в който сме го избрали и сме се посветили на въздържанието, не само е престъпление да се женим, но дори само да пожелаем. Забележете какво казва апостолът: „..когато страстите им ги отвърнат от Христа...“; после не добавя: те се омъжват, а „искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се отметнали от първото си убеждение.“ И това се случва само защото са пожелали да се омъжат. Това означава ли, че сам по себе си бракът е лош? Със сигурност, не. Престъплението се състои в нарушаването на даденото обещание, в поругаването на обета, в доброволното отхвърляне на по-висшето добро, въпреки че по принцип не е забранено да се задоволим с по-несъвършеното. Така тези, които постъпват по този начин, подлежат на осъждение, не защото са се посветили на брака, а защото са пренебрегнали първото си посвещение. Тази истина изхожда от посочения текст и изразява много добре мисълта на апостола; съвсем ясно е, че той е искал да избегне хвърляне на осъждение върху брака, за да го запази изцяло за тези, които се женят след като са дали обет да запазят по-съвършено състояние. „Те искат да се омъжват“, казва той „и затова подлежат на осъждение“; и следва причината: „защото са се отметнали от първото си убеждение.“ Самото желание е престъпно, дори женитбата да не се състои.

Глава десета. Прелюбодейство ли е такава женитба.


13.Струва ми се, че тези, които поддържат това, не са претеглили и обмислили достатъчно добре твърдението си. Те просто са се подлъгали от подобието. Обикновено сме свикнали да казваме, че тези, които отказват да се омъжат, за да се отдадат на християнското съвършенство, стават съпруги на Исус Христос. Ето как разсъждават нашите противници: ако една жена се омъжи втори път при жив съпруг, тя става прелюбодейка, както сам твърди Спасителят; следователно, докато е жив Исус Христос, над Когото втората смърт няма никаква власт, тази, която се отказва от съюза си с Него, за да се омъжи за човек, е истинска прелюбодейка. Дори в това разсъждение да има нещо правдоподобно, от него следват много безсмислени заключения. Излиза, че ако една жена при жив съпруг, с неговото привидно съгласие, дава обет за въздържание, тя е виновна и прави от Исус Христос прелюбодеец, защото се омъжва за Него преди да е умрял другият й съпруг. От друга страна, съвсем сигурно е, че вторият брак е по-малко достоен от първия; всъщност, на коя вдовица би и хрумнало да гледа на Исус Христос като на втори съпруг? Нима още при първия си брак верните и подчинени на първите си съпрузи жени, не са можели да смятат Исус Христос за свой съпруг, разбира се не по плът, а духовно? Църквата, чиито членове са, е наречена невеста на Исус Христос и чрез своята цялост и чистота, чрез надеждата и любовта си наистина е девица не само заради девиците в нея, а и заради вдовиците и съпругите християнки. На цялата църква, чиито членове са верните, Павел казва: „...защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа“ (2 Коринтяни 11:2). Нима Този съпруг, Който трябваше да се роди от девица, без тялото й да претърпи каквато и да е поквара, не би могъл да даде на непорочната си невяста неопетнена плодовитост?

Тези, които необмислено твърдят, че ако девиците се откажат от обета си, за да се омъжат, не сключват действителен брак, трябва да направят и този ужасен извод: тъй като те не са съпруги, трябва да се разделят от мъжете си под заплахата да станат прелюбодейки. Обаче, желаейки да върнат тези жени към предишното им въздържание, ще направят от съпрузите им прелюбодейци, защото при живи съпруги искат да се оженят повторно.


Глава единадесета. Женитбата на съгрешилите повторно девици е повече от прелюбодейство.


Смятам, че женитбата на девици, отказали се от обета си за целомъдрие, е действителна женитба, а не изневяра; обаче твърдя, че престъплението, което извършват е по-лошо от изневяра. Щом оскърблението, нанесено от жената на мъжа, пада върху Исус Христос, защото тя е част от Него, колко повече оскърбен трябва да е Спасителят, когато Му отказват нещо, което не е искал да Му предлагат, обаче има право да го изисква, когато са Му го посветили! Да не изпълниш обет, който си дал на драго сърце, без чужда заповед, означава, че си станал толкова по-виновен, колкото по-малко е имало необходимост от обета. Настоявам на това, за да ви попреча да вярвате, че вторият или който и да е брак сам по себе си е престъпление. Не осъждайте другите заради тази женитба, а ненавиждайте себе си. Въздържанието на вдовиците е още по-похвално, защото когато го изповядват и дават обет, те се отказват от едно удоволствие и право. От момента на даване на обещанието обаче е необходимо удоволствието да бъде овладяно и победено, защото това удоволствие вече не е наше право.


Глава дванадесета. За третите и четвъртите бракове


16.Обикновено се повдига въпросът дали третите, четвъртите и следващите бракове са разрешени. Отговорът ми е кратък: не осъждам никоя женитба, но не желая, да премахна от тях всякакъв срам на основание на техния брой. Ако този кратък отговор не харесва на някого, съм готов да разисквам с него. Наистина, защо третите бракове трябва да бъдат по-забранени от вторите? Казах още в началото – далеч от мен да искам да бъда по-мъдър отколкото е необходимо. Кой съм аз, че се осмелявам да се изказвам, когато виждам, че дори апостолът не се е изказал? „Жената е вързана“, казва той, „докато е жив мъжът й.“ Той не уточнява дали става въпрос за първи, втори, трети или четвърти съпруг. „Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух. “ (1 Коринтяни 7:39,40). Не виждам какво може да се добави или отнеме от тази заповед, що се отнася до въпроса, който ни интересува.

Да се вслушаме в това, което нашият Господ отговори на садукеите, които Го питаха на кого ще принадлежи след възкресението жената, която се омъжи седем пъти: „А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила. Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето“ (Матей 22:29,30). Спасителят говори тук за тези, които ще възкръснат за блажен живот, а не за наказание и вечни мъки в ада. Можеше да каже: „Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила; защото жените, които са се омъжвали многократно, няма да участват във възкресението“; и после да добави, че след това няма вече да има бракове. Намираме ли в отговора на нашия божествен Господар, че Той обвинява в каквото и да е тези, които са се омъжвали няколко пъти, след като са били вдовици? За да запазя естественото въздържание, бих могъл да кажа на една жена след смъртта на съпрузите си да не се омъжва толкова често, колкото иска; от друга страна бих показал липса на доверие към властта на святото Писание, ако осъдя женитбите, независимо от броя им. Искам само да кажа на вдовицата, която е имала само един съпруг, както и на останалите вдовици: Ще бъдете по-щастливи, ако останете и устоявате в това си състояние.


Глава тринадесета. Коя жена църковното събрание да избере за истинска вдовица.


16.Доста често и може би не без основание се задава въпросът: коя вдовица според заслугите й трябва да предпочетем пред другите. Дали тази, която е имала само един съпруг и след като е живяла дълго с него, отгледала е деца, създала им е прилично положение, е останала вдовица и се е отдала на въздържанието; или тази, която още съвсем млада, женена от две години, е загубила двама съпрузи, не е имала деца за да се утеши и се е посветила на Бога с целомъдрие, устоявайки до дълбока старост? Този въпрос е способен да постави на изпитание мъдростта на тези, които преценяват заслугите на вдовиците според броя на съпрузите им, а не според усилията, които са положили във въздържанието. Биха ли казали, че вдовица, която е имала само един съпруг, трябва да бъде предпочетена пред тази, която е имала двама? Ако е така, би трябвало да посочат някаква специална причина или личност, която има изключителна власт в тази област, защото иначе ще реша, че отдават предпочитание на плътското щастие, а не на добродетелта на сърцето. Да живееш дълго с един съпруг и да имаш деца може ли да бъде нещо друго освен удоволствие за плътта? Ако я предпочетем не заради това, че е имала деца, а заради това, че е живяла дълго със съпруга си, ще кажа пак, че това не е нищо друго освен плътско щастие. Точно обратно – Ана е достойна за похвала, защото, загубвайки бързо съпруга си, до дълбока старост се е борила срещу желанията на плътта и е победила. Ето описанието, което ни дава Писанието за нея: „Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години след девството си, и беше вдовица на цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва“ (Лука 2:36,37). Виждате, че е обявена за светица, не само защото е имала само един съпруг, а и защото, след като е живяла съвсем кратко с него, е изпълнявала до дълбока старост обета си за вдовишко въздържание и делата на най-велико благочестие.


Глава четиринадесета. Сравняване на три вдовици.


17.Да си представим три жени, всяка от които притежава една от отличителните черти, които видяхме у пророчицата Ана. Едната е имала само един съпруг, но тъй като е живяла дълго с него, вдовството й не е продължило много, ревността и старанието й в благочестието не са били много пламенни и не е могла да умножи денонощните си молитви и пости. Другата, след много кратък първи брак, е изгубила веднага и втори съпруг; следователно нейното вдовство е било дълго, но не е било белязано от ярко, силно усърдие за пост и молитва. Третата, също е имала двама съпрузи, съответните години в брачно съжителство и е живяла дълги години или с първия, или с втория. Като вдовица, ако е искала, отново е можела да се омъжи и да има деца, но е предпочела целомъдрието и оставайки в него, е удвоила усърдието си за Бога, прекарвайки като Ана дните и нощите си в пост и молитва. Ако ставаше въпрос да преценим коя от трите заслужава по-голяма похвала, ще се поколебаем ли да кажем, че наградата на победител принадлежи на тази, която е била по-усърдна и благочестива? Нека да си представим други три вдовици, всяка от които притежава същите предимства, но не и трите едновременно; без съмнение по-съвършени ще бъдат тези, които са показали по-набожно смирение, от което благочестието им е станало по-силно.

18.Обаче, нито една от шестте вдовици не може да се доближи до щастието, на което Вие се наслаждавате. С увереността, че Вашият обет ще устои докато остареете, се осмелявам да кажа, че можете да имате и трите предимства, чрез които току-що установихме превъзходството на пророчицата Ана. В действителност сте имала само един съпруг и той не е живял дълго с Вас по плът. Ако се подчините на думите на апостола: „А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем“ (1 Тимотей 5:5), ако благодарение на постоянно бодърстване правите така че да не могат да кажат за Вас: „но оная, която живее сладострастно, жива е умряла“, тогава трите предимства на Ана наистина ще бъдат и ваши. Още повече, Вие имате и деца, каквито тя може би не е имала; но Вие заслужавате похвала не защото сте ги имала, а защото сте работила усърдно, за да ги възпитате като праведници. Раждането им се дължи на Вашата плодовитост и те са живи, за да бъдете щастлива; тяхното възпитание обаче е дело на Вашите воля и сили. Що се отнася до раждането и здравето им, заслужавате поздравленията на другите; но вие заслужавате също и да ви подражават в грижите, които полагате за възпитанието им. Ана, вдъхновена от Бога, позна Христос в ръцете на девицата, неговата майка. Милостта на благата вест направи от Вас майка на девица. Това свято момиче, което според желанията и молбата си, Вие посветихте на Исус Христос, прибавя нещо от заслугата на девството към заслугите на вдовството на баба си и майка си. Защото, като имате една девица, Вие печелите от това съкровище и в него сте такава, каквато не сте по своята същност. Омъжвайки се, Вие сте загубили девствеността си; но това е било, за да дадете живот на една девица.


Глава петнадесета. Обобщение на казаното досега.


19.Не би станало дума за всички тези разнообразни заслуги сред съпругите и вдовиците, ако се обръщах само към Вас. Не се поколебах да засегна толкова трудни и опасни въпроси, за да отговоря направо на тези, които се показват знаещи само когато критикуват и нападат книгите, написани от други и то не за да ги оценят, а за да ги очернят недостойно. Исках още не само да защитя Вашите вярност и съвършенство в блажения Ви избор, а преди всичко да Ви убедя, че Вашето положение е по-превъзходно от женитбата, която е нещо законно и добро. Ще чуете хора, които осъждат повторния брак на вдовиците. Не им позволявайте да ви заблудят, макар да виждате, че живеят във въздържание и лишения, които вие не спазвате. Познавате ли някой, който да иска да е луд, когато вижда, че буйстващите са по-силни когато са болни, отколкото когато са здрави? Нека правилно, чисто учение да бъде украшение и сила на всяко добро намерение. Ето това обяснява защо жените католички дори и след много бракове стоят по-високо от жените, следващи ереси, били те вдовици след един-единствен брак или девственици.

Брак, вдовство, девственост – това са състояния, които предизвикват много затруднения. За да ги изясним и разрешим е необходимо задълбочено и продължително изучаване. Така ще останем в истината, към която Бог ще ни връща, ако се отдалечаваме от нея. До тогава да следваме предписанието на апостола: „Нека продължим да вървим в пътя, който сме започнали да следваме“ (Филипяни 3:16). Или, що се отнася до въпроса, с който се занимаваме, ние сме достигнали до това да предпочетем въздържанието пред брака и девствеността пред вдовството; също така доказахме, че всеки истински брак (изключвам изневярата) изобщо не е осъдителен в нашите очи. Дадохме по тези теми и много други пояснения в книгите, посветени на предимствата на святата девственост и в съчинението, което написахме с възможно най-голяма отговорност като отговор на манихейските измами на Фауст. Опетнявайки яростно непорочните бракове на патриарсите и пророците, този писател допринася за това, мнозина невежи да изоставят истинската вяра.


Глава шестнадесета. Втора част на съчинението. Да благодарим на Бога.


20.Когато започвах тази книга, установих и приех, че имам двоен дълг – да обучавам и да насърчавам. Колкото до първия, вярвам, че го изпълних според силите си. Сега дойде време за увещаването и искам да ви накарам да обичате горещо това, което с мъдрост сте разпознали като добро.

Преди всичко отдавайте на Бога цялата любов, с която сте увлечена по святото целомъдрие. Благодарете на Този, Който е изпълнил сърцето Ви с такова голямо изобилие от любовта и Духа Си, така че като презрете втория брак, който ви е разрешен, да се стремите към нещо по-съвършено – въздържанието. Въпреки, че Ви е разрешил брака, Бог Ви е отнел желанието да се омъжите, и то по такъв начин, че това, което Ви е било позволено, вече Ви е забранено. Благодарете на Бога, че днес е направил волята Ви по-силна, за да не съгрешите, след като бракът по Ваше желание е станал забранен за Вас. Вие, вдовицата на Христос, дори сте заслужила да видите дъщеря си в числото на християнските девици; молила сте се като Ана и дъщеря Ви е станала подражателка на Мария. Колкото повече осъзнавате, че тези дарове идват от Бога, толкова повече те увеличават щастието Ви. Единствено това познание Ви прави такава, каквато сте.

Послушайте апостола: „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;“ (1 Коринтяни 2:12). Мнозина са получили от Бога изключително много облаги, но тъй като не се интересуват кой им ги е дал, са достатъчно виновни за това, че от тях извличат суетна слава за себе си. Как биха могли Божите дарове да направят щастливи тези, които са неблагодарни към благодетеля си? По време на светите тайнства ни е заповядано да издигаме високо сърцето си; обаче само Този, Който ни е дал тази заповед ни дава възможността да я изпълним. Без да отдаваме слава на собствените си сили, сме длъжни да благодарим на нашия Бог, че е възвисил така сърцата ни; апостолът ни предупреждава, че това е достойно и наистина правилно. Вие знаете откъде идват тези думи и усещате вътрешно тяхното значение и святост. Запазете това, което сте научила и приела и благодарете на техния автор. Имате заслуга, че сте ги приела и че ги използвате, но в действителност Вие притежавате единствено това, което сте получила. Този, който би пожелал да извлече слава от това, което има и да си я припише, би трябвало да приложи към себе си следващите думи на апостола: „Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7).


Глава седемнадесета. Измамата на пелагияните.


21.Това, което ме кара да ви давам съвети, е омразното учение на някои еретици, чиито думи, учудвайки ушите, в края на краищата разстройват и разколебават съвестта. Усещам как текат сълзите ми, когато ги виждам да се поставят в положение на врагове на Божията милост. Те обявяват, че нямаме никаква нужда да прибягваме до молитвата към Бога, за да не се поддадем на изкушение. Под предлог, че трябва да защитим свободната воля на човека, те твърдят, че със собствени сили и без да имаме нужда от Божията благодат, можем да изпълним това, което Бог ни заповядва. Излиза, че Господ напразно е казал: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно“ (Матей 26:41). Също така, напразно всеки ден в Господната молитва казваме: „и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия...“ (Матей 6:13). Ако наистина със собствени сили можем да преодолеем изкушението, то защо ни е необходимо да молим да не попадаме в него? Тогава по-добре да оставим свободната си воля да се разгърне и да се смеем подигравателно на думите на апостола: „Бог е верен и няма да позволи да бъдете изпитани (изкушени) повече, отколкото ви е силата...“ (1Коринтяни 10:13). Защо да искам това, което е във властта ми? Тези мисли не са присъщи на мъдрия. Тогава нека молим Бог да ни даде това, което ни заповядва да имаме. Ако ни заповядва да имаме това, което нямаме, то е защото трябва да разберем какво да искаме. И когато почувстваме в себе си силата да изпълним това, което ни е заповядано, трябва да можем да разпознаем от кого идва тя; иначе, възгордели се от духа на този свят, ще останем невежи за даровете, получени от Бога.

Как може да се твърди, че ние разрушаваме свободната воля когато не отричаме горделиво Божията благодат и обявяваме с обич, признателност и почитание, че тя е всемогъща Божия помощ за свободната ни воля? Наша работа е да желаем; но дори желанието ни има нужда да бъде изпълнено, за да се издигне и утвърди; да бъде излекувано, за да бъде силно; да стане много по-голямо, за да може да получава; да бъде напълнено до горе, за да притежава. Ако не искаме да бъде така, изобщо няма да приемем това, което ни е дадено и няма да го притежаваме. Да вземем за пример въздържанието, за което Ви говоря в момента. Как да го имаме, щом не го искаме? За да го получим, първо трябва да сме го поискали. Обаче, за да може свободната воля да го приеме и притежава, от кого трябва да го получи? Вслушайте се в святото Писание: „Като разбрах, че иначе не мога да я овладея (премъдростта), освен ако Бог дари, и че беше работа на разума да се познае чий е този дар, аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце...“ (Премъдрост Соломонова 8:21). Мъдростта и въздържанието са две големи блага. Мъдростта ни учи да познаваме Бога, а въздържанието ни пречи да се съобразяваме с този век. Бог ни заповядва да бъдем мъдри и непорочни. Без тези блага не можем да бъдем нито праведни, нито съвършени. Нека се молим чрез Неговата помощ и вдъхновение да получим това, което ни заповядва Този, Който със съветите и предписанията си ни учи какво трябва да желаем. Да се молим да запази в нас това, което ни е дал; да допълни това, което още не ни е дал и да Му благодарим. Ако се покажем признателни за благата, които сме получили, ще бъдем уверени, че ще получим и другите, от които имаме нужда. Този, Който е дал на верните съпрузи да се въздържат от изневяра и блудство, е дарил на девиците и набожните вдовици благодатта изцяло да изпълняват ясно определеното целомъдрие. Ще кажем ли, че от Бога получаваме въздържанието, а мъдростта е от нас? Какво означават тогава думите на апостол Яков: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде“? (Яков 1:5). С дадената ми Божия благодат аз вече разгледах този въпрос в други мои съчинения и с Негова помощ ще го разглеждам отново всеки път, когато имам благоприятен случай за това.


Глава осемнадесета. Силата на увещанието идва от благодатта.


22.Сега трябва да кажа някоя дума за тези от възлюбените ни братя, които без съмнение простодушно са се оставили да бъдат съблазнени от измамата. Отдавайки се на горещо насърчение към благочестие и целомъдрие, те си въобразяват, че техните увещания са резултатни благодарение на разгръщането на човешките усилия и на свободната воля, а не на Божията милост, която им идва на помощ. Това е като да допуснеш, че волята може да бъде свободна да довърши и доусъвършенства едно дело само ако е освободена от Божията помощ. Те не обръщат внимание на това, че на Бога дължат дори способността да увещават, да разтърсват мързеливата воля, да запалят студената, да поправят развратената, да обърнат изгубената, да умирят разбунтувалата се и така да ги накарат да прегърнат правилата на съвършения живот. Ето, такъв е техният начин да убеждават тези, които съветват. Ако не въздействат върху човешката воля, какво правят тогава? Защо изобщо говорят? Нека оставят хората по-скоро на желанията им. Да си представим обаче, че тяхното убеждаване постига резултатите, за които току що говорих. Можем ли да допуснем, че думите на един човек биха имали такова въздействие върху друг човек, а Бог няма нищо общо, не изпраща никаква помощ? Допускам, че един човек би имал всички възможности и необходимото красноречие; бих искал чрез сръчността и кротостта на речта си да сее истината в човешката воля, да подхранва любовта и милостта, да изкоренява измамата чрез наставленията си и да разтърсва с увещанията си състоянието на безчувственост. Затова и казвам заедно с апостола: „И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте“ (1 Коринтяни 3:7). Напразно работникът ще гради отвън, ако Господ не работи тайно отвътре. „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите...“ (Псалм 127:1).

Изпращайки това съчинение на Вас, се надявам да го споделите и с хората, за които говоря, защото в техен интерес наблегнах на някои подробности. Освен това, Вие, както и другите вдовици, които ще ги четат или слушат, никога няма да забравите, че за да можете да обикнете и запазите благодатта на целомъдрието, вашите молитви ще имат по-голяма сила от нашите увещания. Ако извлечете от това съчинение някаква полза, ако думите ни могат да Ви помогнат с нещо, отдайте този плод на Този, в Чиято ръка сме: „Защото в Неговата ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи“ (Премъдрост Соломонова 7:16).


Глава деветнадесета. Вдовицата трябва да се труди за да угоди на Бога.


23.Ако след като сте овдовяла не сте дала обет за въздържание, аз Ви подканвам да го направите колкото може по-скоро. Ще се задоволя с това да Ви насърча да устоявате в решението си. Все пак изпитвам нужда да се обърна към тези, които все още се колебаят и имат макар и слабо желание да се омъжат, за да ги доведа до любовта и практикуването на това въздържание. Да чуем апостола: „Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си“ (1 Коринтяни 7:34). Тук не става въпрос, че жената ще се занимава със светски неща до такава степен, че да се откаже от светостта; все пак е съвсем сигурно, че тази съпружеска святост изпитва в тези ежедневни грижи и безпокойства наслади и удоволствия, които са причина за несъвършенство. Това старание на ума в личността, която прегръща християнското въздържание, изразходвано, за да се харесаш на съпруг, е изцяло противоположно на Божиите неща. Забележете на кого има щастието да се хареса тази, която угажда на Господ; колкото повече Му угажда, толкова по-щастлива е тя; колкото повече се занимава със светски неща, толкова по-малко ще Му харесва.

Използвайте всичките си сили, за да се харесате на най-хубавото човешко дете. Това, което ви прави приятна в Неговите очи, е милостта, която се разлива по устните Му. Посветете Му и мислите си, които имате когато се занимавате със света и се стараете да се харесате на мъжа си. Направете така, че да бъдете приятна на Този, Който поиска да не бъде харесван от света, за да бъдат свободни от света тези, които Му харесват. Този, Който беше най-хубавото от човешките деца, бе видян върху оръдието на което беше измъчван и „Защото израсна пред Него като отрасъл, и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, нито красота та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме“ (Исая 53:2,3). Все пак „грозотата“ на Вашия Изкупител стана извор за цената на Вашата красота, но красота вътрешна, същностна. Защото: „Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата“ (Псалм 45:13). За да Му харесате трябва да Му предложите точно тази хубост. Изработете я като положите изключителни грижи и внимание. Той не обича нито преструвките, нито измамата. Истината намира удоволствие в самата себе си; знаете, че Той сам нарича Себе Си Истината. „Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът;“ (Йоан 14:6). Тичайте към Него по самия Него; за да Му харесате, вземете назаем Неговите удоволствия; живейте с Него, в Него, благодарение на Него. С истинска привързаност и свято целомъдрие трябва да искате да получите Неговата любов.

24.Нека девицата, Вашата дъщеря, да отвори вътрешното си ухо за Неговите думи. На какво превъзходство ще се радва тя в сравнение с Вас в царството на този Цар! Но това е друг въпрос. Аз просто казвам, че вие двете – майка и дъщеря – сте намерили начина да се харесате на Исус Христос с великолепието на Неговото целомъдрие и непорочност – тя, отказвайки се изцяло от брака, а вие като сте презряла втория. Ако ставаше въпрос де се харесате на земни съпрузи, Вие бихте се срамували да споделите славата на дъщеря си; сега обаче не се изчервявайте и не се срамувайте да се украсите със същата слава, защото за Вас е чест, а не престъпление, да желаете силно любовта на този единствен Божествен съпруг. Дори и да сте омъжени, няма да имате нужда от лицемерни и лъжливи украшения - вие ще смятате, че съпрузите ви не заслужават да бъдат лъгани, а за вас - че е недостойно да лъжете. Правете същото и когато става въпрос за Царя, Който е влюбен в хубостта на единствената си невяста, на която вие сте части; предложете Му истински удоволствия, привържете се към Него; пленете Го; Вашата дъщеря - с пълнотата на девствеността си, Вие – чрез вдовишко въздържание, а двете заедно – с духовната си хубост.

Тази хубост е присъща и на баба й, Вашата свекърва, която е вече в доста напреднала възраст. Старостта обаче не я кара да усеща бръчките, тъй като целомъдрието разпръсква сиянието на една трайна, голяма хубост и достига чак до миналото. Във всеки момент можете да потърсите съвет от тази свята жена, която ви е свързала чрез семейството и в Исус Христос. Става въпрос да се борите с някакво изкушение? Тя ще Ви посочи начин да го победите лесно и да попречите на съблазняващото му завръщане. При всички обстоятелства ще Ви учи благодарение на дългия си житейски опит, на доброжелателната си любов, на благочестивата си загриженост и на безопасността, която получава от възрастта си. Преди всичко допитвайте се до нея по време на всякакви изпитания, чрез които и тя като Вас е натрупала своя опит. Що се отнася до дъщеря Ви, тя пее песента от Откровение, която е единствено върху устните на девиците. (Откровение 14:3,4). С изключителна загриженост Вашата свекърва се моли за себе си и за вас двете; Обаче постоянните й грижи са за дъщеря Ви, на която й остава да извърви дълъг път на изкушения и изпитания; заради възрастта Ви, тя Ви вижда по-близо до себе си отколкото Вашата дъщеря. Ако дъщеря Ви се ожени, след като Бог й го е забранил, Вие бихте се срамували от това, че сте станали майка. Вие не трябва да ставате баба, за да споделите с дъщеря си изобилието от святи мисли и дела, достойни за похвала. Баба й с основание е загрижена за нея както и Вие, нейната майка; тази загриженост, която е толкова по-голяма, колкото по-свят е даденият обет, е важно поръчение, което трябва да бъде изпълнено. Как Бог изслушва и изпълнява молитвите й! Отговорете достойно на нейните заслуги. В младостта си тя е дала живот на Вашия съпруг, а в старостта си ражда сърцето на дъщеря Ви. Трите заедно, в съвършено съгласие, станете приятни чрез свят живот на Единствения съпруг и Му принесете в жертва настоятелните молитви на единствената съпруга, в тялото на която живеете, благодарение на един Дух.


Глава двадесета. Отвращение от съблазните на света.


25.Денят, който е изминал, не се връща повече; вчера е заменено от днес, утре ще последва днешния ден. Така отминават времената и всички светски (преходни, земни) неща, за да се стигне до изпълнението във вечността на това обещание: „Но който устои до край, той ще бъде спасен“ (Матей 24:13; 10:22б). Ако светът загива, защо ражда съпругата? Ако трябва да ражда със сърцето си, а не от плътта си, защо се омъжва? Ако светът все още трябва да съществува, защо да не обичаме повече Този, чрез Когото той беше сътворен? Ако удоволствията на този век умират, може ли християните да ги търсят така горещо? Дори и да трябва още да съществуват, светостта ще е достатъчна, за да ги намразим. Ако приемем първото предположение, за страстта не остава никаква надежда; при второто, любовта и милосърдието водят до по-голяма слава. Колко години тялото е в разцвета си на хубостта и силата си? Такива жени мислят за и пламенно се стремят към брака. Няма ли да бъдат по някое време презрени и изоставени? Те остаряват бързо, тъй като срамът, който изпитват когато се женят на тази възраст, ще задуши удоволствието, излъчващо се от женитбата. Други сключват брак, но скоро след това съпрузите им ги напускат, за да предприемат дълго пътешествие. Очаквайки завръщането им, те остаряват, осъдени на един вид преждевременно вдовство. Какво да кажа? Те понякога не успяват да видят съпрузите си до дълбока старост. И така, поради презрението или мудността на бъдещите съпрузи и отсъствието на други е станало възможно да се овладее сладострастието на плътта, за да бъдат отблъснати престъплението и изневярата. Защо да не може да бъде овладяна тази похот, когато става въпрос да се предотврати оскверняването? След като сме я обуздали когато е била гореща и сме се сдържали макар и за малко време, не бихме ли могли да направим същото и когато силата й е намаляла и сме й отнели всяка надежда? Нима страстта не е по-гореща, когато съществува по-голяма надежда да бъде задоволена? Обещавайки на Бога постоянно целомъдрие, ние разрушаваме тази надежда, която служи като огнище за любовта. Искате ли да създадете благоприятни условия, за да я обуздаете? Не й оставяйте никаква надежда, която да е способна да я запали. Най-ефикасното средство за тази цел е молитвата; без нея злото желание става по-силно.


Глава двадесет и първа. Духовното удоволствие от вдовството.


26.Нека в святата непорочност плътските наслади бъдат заменени с духовни удоволствия: четенето, молитвата, химните, добрите мисли, постоянните добри дела, надеждата за небето, извисяването на сърцето над временните неща и благодарността за тези блага към Бащата на светлините, от Когото според Писанието идва всеки съвършен дар: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна“ (Яков 1:17). Ако сме се отказали от съпружеските радости, за да търсим удовлетворение в други плътски удоволствия, не бих могъл да посоча всички злини, които ще последва от това; апостолът ги е обобщил, казвайки за една вдовица: „но оная, която живее сладострастно, жива е умряла“ (1 Тимотей 5:6).

Затова не помисляйте да замените алчността за женене с алчността за богатства и любовта към парите да замести любовта към съпруга! Опитът на човечеството ни показва как понякога алчността е заемала мястото на сладострастието. Що се отнася до сетивата, забелязваме, че слепите имат остър слух и най-развития усет, който не притежават тези, които виждат. Следователно, ако способността да възприемаме със сетивата е лишена от някои органи, тя развива другите и така търси замяна на това, което й липсва. По същия начин често се случва плътската похот, лишена от съпружеско удоволствие, да се прехвърли с по-голяма страст върху любовта към парите. Обратно, нека във Вас любовта към богатствата заедно с любовта към брака да охладнее; нека Вашето благополучие послужи за нарастване на духовните Ви удоволствия. Разгърнете Вашата голяма щедрост, за да помагате по-скоро на бедните, отколкото да обогатявате алчните. Небесното съкровище не приема дарове, принесени от алчността; то се пълни от подаяния за бедните. Те дават огромна сила на молитвите на вдовиците. Когато постите и бденията, практикувани без да отслабват здравето, се присъединяват към молитвите, химните, четенето и разсъжденията върху Божествените истини, това, което в началото е изглеждало мъчително, бързо се превръща в духовна наслада. Защото, ако обичаме нещо, вече не ни е трудно да го изпълняваме, а изпитваме удоволствие. Вижте дори ловците, рибарите, гроздоберачите, търговците, тези, които си почиват и се забавляват. Така че важното е да знаеш как да насочваш любовта си. Ако обичаш, вече не страдаш или си обикнал страданието. Колко е срамно обаче да виждаш как хората превръщат в удоволствие работата, която вършат - да уловят дивеч, да берат грозде, да жънат, да играят с топка, а изпитват само отвращение когато става въпрос да спечелят Бога!


Глава двадесет и втора. Да се грижим за доброто си име.


27.Всред духовните удоволствия, които вкусват неженените, святият им живот трябва да бъде обграден от мъдри предпазни мерки; не е достатъчно само да не изпадат в разпуснатост. Необходимо е и да не злепоставят доброто си име като не допускат никакво нехайство. Понякога, когато добродетелни мъже и святи жени биват порицавани заради небрежност, която поражда подозрения за нещо зло, ги чуваме да отговарят, че пред Бога им стига тяхната съвест. Черпейки сили от това убеждение, те мразят не само безразсъдно, но и с жестокост доброто име и мислите на хората. Това често погубва много души; на едни е даден повод да проклинат благонравието и да се ужасяват от живота на светиите, който в действителност е непорочен, а подозренията го правят да изглежда срамен и престъпен. Други си позволяват да вършат зло, твърдейки, че само следват нечии постъпки; те подражават не само на това, което виждат, но и на това, което мислят, че са видели. Да предотвратиш в подобни дела престъплението, означава да работиш за себе си: да прибавим към това и грижата за доброто си име, което значи да бъдем милостиви към другите. За нас е важен нашият живот; за другите – доброто ни име. Когато помагаме със състрадание за спасението на другите, ние вършим дело полезно и за самите нас.

Да чуем апостола: „понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците" (2 Коринтяни 8:21). Другаде: „...както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят“ (1 Коринтяни 10:33). По време на едно свое насърчение, той казва: „Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:8,9). Виждате как в подробностите на това увещание апостолът не е пропуснал да отбележи това, което се отнася до доброто име. После той обобщава всичко в няколко думи: „...ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално...“ Първо е посочил това, което зависи от благочестието. Що се отнася до доброто име, то не се различава от похвалното. Все пак вярвам, че апостолът не се е тревожил много за похвалата от хора, защото на друго място е казал: „А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си“ (1 Коринтяни 4:3); и още: „Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга“ (Галатяни1:10); и още: „ Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест...“ (2 Коринтяни 1:12а). От тези двете неща – добър живот и добро име, с други думи –благочестие и зачитане на другите – той предпочиташе и се отдаваше на първото; но се грижеше и за второто от милост и състрадание към другите.

Все пак, колкото и да се грижим за доброто си име, не можем да избегнем всяко подозрение в лошотия. Нека да приемем, сигурни в правотата си, че сме направили за него всичко, което е било възможно да се направи. Да предположим, че някой с престъпни измислици или от прекалено лековерие е опетнил доброто ни име. Тогава да се успокоим от свидетелството на нашата съвест и дори да се зарадваме, защото ни чака голяма награда в небето; награда, от която не могат да ни лишат тези, които измислят срещу нас всякакви клевети, стига обаче да устоим в истината и благочестието: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата...“ (Матей 5:11,12). Защото тя е възнаграждението за тези, които се борят с оръжията на правдата, независимо дали се сражават. „...с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни“ (2 Кор. 6:7,8)


Глава двадесет и трета. Пленени от целомъдрието. Заключение.


28.Продължавайте пътя си и тичайте упорито, за да стигнете до целта. Чрез добрия си пример и пламенността на увещанията си, призовете след себе си всички, които не изглеждат големи бунтовници. В това благородно начинание не се оставяйте да ви спрат никакви софизми, които суетни хора могат да ви изтъкнат. Те ще ви кажат: Ако всички приемат въздържанието, как ще бъде продължен човешкият род? Всъщност светът още съществува, за да се изпълни предопределеното число на светиите – веднага след това той ще престане да съществува. Докато изпълнявате поръчението си, повече не се страхувайте от това, което ви казват. Тъй като бракът е добър, как би имало многообразие на частите на Исус Христос, ако всички желаеха силно славата и любовта на въздържанието? Отговарям първо: Дори когато имаме силно желание да увлечем всички под флага на въздържанието, ще се намерят само малцина, които ще чуят призива. „А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме“ (Матей 19:11,12). Значи винаги ще приемат само тези, които могат. Напразно тогава ще използваме цялото възможно красноречие за тези, които не могат. После казвам: Не трябва да вярваме, че всички ще схванат това слово и че съпружеският живот ще липсва в тялото на Исус Христос. Всъщност, ако всички приемаха и осъществяваха казаното, трябваше да направим извод, че броят на предвидените бракове вече се е изпълнил чрез тези, които са напуснали този живот. Ако предположим, че в момента всички приемат въздържанието, трудно ще бъде да твърдим, че те ще дадат само една трета плодове; тоест, това, което са получили женените, достигнали до славата. Говоря, разбира се, хипотетично, че тази една трета засяга семейните. „А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет“ (Матей 13:8). На небето всички ще имат своето място, дори когато никой – нито мъжете, нито жените ще искат повече да се женят. Значи можете с пълна сигурност да положите всички възможни усилия, за да си създадете последователи. Молете се настоятелно и горещо, подкрепяни от десницата на Всемогъщия и от изобилната Божия милост, да успеете да устоите в това блажено състояние и да ускорите Вашето движение към целта, към която сте се насочила.

29.Заклевам Ви чрез Този, от Когото сте приела скъпоценния дар и от Когото очаквате възнаграждение, отделете за мене част от Вашите молитви и тези на дъщеря Ви. Имах добър повод да изпратя на възрастната Ви майка едно писмо относно молитвата; нейна задача е да се моли за Вас и да забрави за себе си заради Вас. От друга страна, не към нея, а към Вас отправям това кратко съчинение, отнасящо се до вдовишкото въздържание; тъй като на Вас Ви предстои да достигнете победата, която нейната възраст е извоювала над сладострастието. Що се отнася до дъщеря Ви, ако тя, изпълнявайки обета си, желае да си помогне с някои от моите съчинения, кажете й, че в ръцете си държи книгата за святото девство – нека да я чете. На Вас също препоръчах да я прочетете; тя съдържа много неща, отнасящи едновременно за двойното целомъдрие - на девството и на вдовството. По тази причина тук само засягам някои въпроси и отминавам мълчаливо много други. Другаде съм писал достатъчно за тях. Устоявайте в Божията благодат.

–––––––––––––––––––––––––


*Като преводач на български на това съчинение искам само да кажа, че в това, което съм превела от Тертулиан или прочела от него, не виждам причина за подобно заключение по отношение на Тертулиан от страна на Августин. Ще цитирам глави осма и девета от съчинението на Тертулиан „Насърчение към целомъдрие“, за да можете да направите сравнение с написаното от Августин. Тертулиан пише: „Е добре! Нека се женим по два пъти, щом всичко, което е разрешено е добро. Същият апостол обаче казва: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно.” Аз питам: ако нещо не е полезно, може ли да бъде наречено добро? Ако неща, които не способстват за спасението са разрешени, значи и неща, които не са добри, също са позволени. Какво трябва да избере човек? Това, което е добро, защото е разрешено, или това, което е истински добро, защото е полезно? От свободата до полезността има дълъг път. Няма защо да казваме, че доброто нещо е позволено, защото няма нужда едно благо да бъде разрешавано. Тогава кое е това, което трябва да бъде позволявано? Нещото, чиято доброта е съмнителна и е разрешено само по някаква начална причина, която оправдава снизхождението. Вторият брак е разрешен за да се избегне опасността от невъздържание. Ако изборът на някои неща не беше оставен на вярващите, нямаше да има никакъв начин да се разпознае кой се подчинява на Бога и кой на страстите си; кой търси полезното и кой тича след удоволствията си. Позволението най-често е препъни-камък на вярата, защото верността към закона се изпитва чрез изкушението, а то идва с позволението. От тук идва, „че всичко е позволено, но не всичко е полезно.” Този, който е свободен, е изкушаван, а който се изкушава, е осъден от Бога докато се съблазнява. Апостолите също са имали позволение да се женят и да водят жените си с тях. Позволено им е било още да живеят от проповядването на Евангелието. Този, който не е искал да се възползва от това, ни съветва да вървим по стъпките му, учейки ни, че тази свобода е изпитание, в което снизхождението е обърнато в полза на въздържанието.

Ако възприемем сериозно смисъла на тези думи, във втория брак трябва да виждаме само прикрито блудство. Казано е: „Съпрузите са заети да търсят начини да се харесват един на друг.” Тази забележка не се отнася за чистотата на нравите (за които апостолът също е загрижен), а за украшенията, бельото, грижите за красотата и всичко, което води до сладострастие. Желанието да се харесаш с външна хубост и украшения е в същността на плътската похот, а тя е причината за блудството. Нямам ли право да твърдя, че вторият брак е близък до блудството, защото точно в този брак намирам характеристиките му? Господ е казал: „Който гледа една жена с похот, извършва в сърцето си изневяра.” Този, който гледа жената с цел да се ожени за нея, не върши ли същото? Би ли се оженил, ако не я беше пожелал и не я беше гледал, за да я пожелаеш? Мъжът би се оженил най-малко след като е видял и пожелал жената.

Без съмнение има голяма разлика когато един женен и един неженен мъж пожелават чужда жена. Всяка жена, дори и да е свободна, е чужда на един мъж през цялото време докато не стане негова и не може да се омъжи без да е била невярна. Законите, като че ли установяват разлика между женитбата и блудството; но това се отнася само за даденото или отказано разрешение, а не за същността им. Всъщност каква е целта на мъжа и жената в брака и в блудството? Съединяването на плътта, чието най-обикновено желание е сравнено от Бога с изневярата.

Ще ми кажеш: Вие атакувате дори първите и единствени сватби! Да, така е и то с основание, защото имат същия двигател като блудството. Ето защо „е най-добре за мъжа да не се докосва до никоя жена.” Най-важната заслуга на девствеността е да стои далеч от всичко, което прилича на блудство. Тези разбирания за първите бракове са толкова силни, в полза на въздържанието, че би трябвало да могат да спрат вторите и третите бракове. Господ ти е разрешил да се ожениш веднъж. Бъди благодарен като забравиш, че ти го е разрешил още веднъж. Когато се ползваш без мярка от това, което ти е разрешено, ти злоупотребяваш със снизхождението Му. Не ти ли стига това, че си слязъл от едно целомъдрие без петно на второто му ниво? Трябва ли да снишиш до трето или четвърто, а може би и по-надолу, защото не си успял да спреш на второто? Този, Който осъжда втория брак, не се заема да ограничи забранения брой. Защо да не се женим всеки ден, докато не бъдем изненадани като Содом и Гомор? Тогава ще се изпълни проклятието: „Тежко на бременните и кърмещите.” Тежко на женените и невъздържаните. Бременните, кърменето и децата са плодове на брака."

Сам Августин в четвърта глава казва: ”Съпружеското целомъдрие и верността в брака са дар от Бога; ако освен задоволяването на необходимостта за продължение на рода, сладострастието на плътта също получава някакво удовлетворение, то това е зло, което, благодарение на брачните връзки обаче не превишава малкия, простим грях.“ И още в осма глава: „Ако се обърнем към християнското учение, ще разберем, че при царуването на Христос дори първият брак, освен ако не бъде лекарство за невъздържанието, трябва да бъде отхвърлен.“


Превод от френски: Юлия Борисова


Free Web Hosting