ТЪЛКУВАНИЕ КЪМ ПСАЛМ 142(143). БЕСЕДА ПРЕД НАРОДА

Аврелий Августин, Избрани произведения, Университетско издателство, „Св. Климент Охридски“, София 2008.


1. От псалма, който изпяхме, ще говоря на ваша милост какво е дал Бог. Вчера бе разгледан по-кратък псалм, но продължителното време ни даваше възможност да кажем много за малкото на брой стихове; сега, понеже псалмът е по-дълъг, не бива толкова да се бавим по отделните стихове, за да не би случайно Господ да не ни даде възможност да преминем през всички.

2 (ст.1). Заглавието на псалма е: От самия Давид, когато беше преследван от сина си. От книгите Царства знаем, че това се е случило, че Авесалом се е превърнал във враг на баща си, че е водил срещу него не само гражданска, ами и домашна война; а Давид бил не несправедливо свален, а благочестиво смирен; Господ му показал как да се държи; той сдържал гнева си и не въздал несправедливост за несправедливостта, а имал сърце, готово да следва волята на Господа (срв. 2 Цар. 15, 16). Онзи Давид е тъй достоен за похвала; но другият Давид, наистина със силна ръка (както превеждат името му), трябва да бъде разпознат от нас като нашия Господ Иисус Христос. Защото онези минали случки са образи на бъдещето; и няма нужда да се коментира дълго това, което често сте чували, което много добре си спомняте. И тъй нека потърсим в този псалм нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Който е предизвестил идването Си чрез това пророчество и е предрекъл какво ще стане по-късно чрез станалото по-рано. Защото Той Сам Се е предсказал чрез пророците; нали Той е Слово Божие и те не биха говорили нищо такова, ако не бяха изпълнени със Слово Божие. И тъй възвестяваха Христа, изпълнени с Христа; и Неговото идване бе предхождано от тези, които Той не изоставяше, когато идваха по-рано. Та нека разберем как Христос бе преследван от Своя син: защото Той имаше синове, за които казваше: Не постят синовете на младоженеца, докато Той е с тях; но щом им бъде отнет младоженецът, тогава ще постят синовете на младоженеца (Мт. 9:15). Значи синовете на младоженеца са апостолите; и сред тях - преследвачът, дяволът Иуда. И тъй Христос ще предскаже Своите страдания в този псалм; нека чуем.

3. Но нека пак внимава в това ваша милост; не ви уча на нещо, което не знаете, а ви напомням това, което знаете: че Господ и Спасителят наш Иисус Христос е глава на Своето тяло. Той е един ходатай между Бога и човеците - Човекът Иисус (срв. 1 Тим. 2:5), роден от девица сякаш в пустиня, както слушаме в Откровението на св. ап. Йоан. Смятам, че чрез пустинята се изразява това, че е роден Сам. Защото онази жена Го роди, за да управлява народите с железен жезъл (срв. Откр. 12:5, 6). А тази жена е древният град Божий, за който в псалма се казва: Граде Божий! Славни работи се разгласят за тебе! (Пс. 86:3) Този град води началото си от самия Авел, тъй както лошият град - от Каин. Следователно древен е този град Божий, винаги търпящ земята и уповаващ се на небето, който се нарича още Йерусалим или Сион. Във всеки случай за някого, роден в Сион, и за основателя на самия Сион говори един псалм: Майко Сион, ще каже човекът. Кой човек? И човек се роди в него, и Сам Всевишният го укрепи (Пс. 86:5). Най-после в Сион се роди Самият Човек, но смирен човек се роди; и също Сам Всевишният укрепи този град, в който се роди Човекът. И онази жена бе обгърната от слънце, от самото слънце на правдата, което нечестивите не познават; те ще кажат накрая: И тъй ние сме се отклонили от пътя на истината, и светлината на правдата не ни е светила, и слънце не ни е озарявало (Прем. 5:6). Има значи някакво слънце на правдата, което не озарява нечестивите. Обаче Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри (срв. Мт. 5:45). Та тя беше облечена в слънце и носеше в плътта си мъжка рожба. Един и същ бе основателят на Сион и роденият в Сион; и онази жена - градът Божий, бе защитавана от слънцето на Този, с чиято плът бе обременена. Заслужено имаше и луна под краката (срв. Откр. 12:1, 2), защото с добродетел тъпчеше тленността на растящата и намаляваща плът. Значи Самият Господ Иисус Христос е глава и тяло; защото Този, Който ни удостои да умре за нас, е искал да говори в нас; направил ни е свои членове. И понякога говори от името на своето тяло, а друг път - от Свое име, като наша глава. Той има какво да каже без нас; ние без Него нищо не можем да кажем. Св. ап. Павел казва: За да допълня недостига от скърби, не мои, а Христови; в плътта - вече не на Христа, а моята. И досега - казва - Христос търпи унижения; не в Своята плът, в която възлезе на небето, а в моята плът, която и до днес се мъчи на земята. Христос - казва - търпи унижения в моята плът: И вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Защото, ако самият Христос не търпеше унижения и в Своите членове, т.е. в Своите верни, Савел нямаше на земята да преследва Христа, Който седеше на небето. Накрая, открито излагайки това, казва на едно място: И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло - тъй и Христос (1 Кор. 12:12). Не казва „така и Христос и тялото“, а едно тяло - много членове - така и Христос. Значи цялото е Христос; и тъй като цялото е Христос, затова главата от небето рече: Савле, Савле, защо Ме гониш? (Деян. 9:4) Запазете това и го поверете на паметта си като синове на църковното учение и на католическата вяра (нарицателното „католик“ у св. Августин означава вярващ според истинската, правилната християнска вяра, а не според правилата на някоя секта. Същия смисъл имат и неговите производни.), за да знаете, че Христос е глава и тяло, един и същ Христос, Слово Божие, Единороден, равен на Отца. И за да видите чрез това с каква благодат се простирате до Бога, та Той да пожелае да бъде едно с нас - Той, Който е едно с Отца. Как така едно с Отца? Аз и Отец едно сме (Ин. 10:30). Как така едно с нас? Не е казано — рече — „и на семената“ като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос (Гал. 3:16). Но някой ще рече: Ако и Христос да е семе Авраамово, то нима и ние? Помнете, че Христос е семе Авраамово и чрез това, ако и ние сме семе Авраамово, значи и ние сме Христос. Както тялото е едно, а има много членове, така и Христос (1 Кор. 12:12) и Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27). Без съмнение Христос е семе Авраамово; и не може да се противоречи на ясните апостолски думи „и на семето ти“, което е Христос. Вижте какво ни казва: Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте (Гал. 3:29). Затова голяма е онази тайна: И ще бъдат двамата една плът (Бит. 2:24). Св. ап. Павел казва: Тази тайна е велика, но аз говоря за Христа и за Църквата (Ефес. 5:32). Христос и Църквата, двама в една плът. Сравни двамата при разликата в достойнството. Наистина са двама. Защото ние не сме Словото, ние не сме в началото Бог у Бога, ние не сме Онзи, чрез Когото всичко е станало (срв. Ин. 1:1,3). Отива се към плътта и там Христос е и Себе Си, и нас. Та нека не се чудим в псалмите: защото много неща се говорят от името на главата, много - от името на членовете; и всичко това се говори така, сякаш лицето е едно. Не се чуди, че двама са в един глас, щом двама са в една плът.

4. Иуда, син на жениха, преследвач на жениха. Това се е случило тогава; дали е предизвестие за бъдещето? Защото Църквата щеше да понесе много лъжливи братя, та синът да преследва и досега, и до края онзи жених. Защото, да би ме враг хулил - това бих понесъл; да би ми се противник големеел - от него бих се скрил (Пс. 54:13). Кой е врагът? Кой е противникът? Който казва: Кой е Христос? Христос беше човек и не можа да живее, макар че искаше да живее; и умря - казват, - без да го желае, надвит, разпнат, убит. Неприятелите казват това. Този е открит неприятел - казва Христос, - мрази ме, открито ми обявява враждебността си; лесно е да го понасям или да го избягвам; обаче Какво да правя с Авесалом? Какво да правя с Иуда? Какво да правя с лъжливите братя? Какво да правя с лошите синове и освен това със синовете, които не срещу нас хулят Христа, а с нас почитат Христа и в нас преследват Христа? За тях следователно се говори в този псалм: лесно е да понасям този, който ме мрази, или да се скрия от него. Нали се криеш от езичника, като влизаш в църквата. Но когато и там намираш това, от което се боиш, къде ще се скриеш? Та и самият св. ап. Павел въздиша заради опасностите от лъжливите братя: Отвън - нападение, отвътре - страхове (2 Кор. 7:5). Да би ми се противник големеел, от него бих се скрил; но това си ти - мой приятел с еднаква душа с моята (Пс. 54:13,14). Нарича го с еднаква душа, като един в Христа. Значи присъщо е на Църквата да оплаква вътре това, което изнася вън; също да оценява своите врагове вън и вътре: вън по-лесни за избягване, вътре по-трудни за понасяне.

5. И тъй, да каже нашият Господ, да каже Христос заедно с нас, целият Христос: Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми. Чуй е същото, както и послушай - повторение, утвърждаване. По Твоята истина ме чуй, по Твоята правда. Да не би да възприемете как да е думите по Твоята правда. Защото това е подчертаване на благодатта; да не би някой от вас да си помисли за своята правда. Това е правдата Божия, която Бог ти е дал да имаш. А които искаха да се хвалят със своята правда, какво казва за тях апостолът? Свидетелствам им, че те имат ревност за Бога. Но говорейки за юдеите, казва: Имат ревност за Бога, но не по разум (Рим. 10:2). Какво значи не по разум?Ти кой разум смяташ за полезен? Нима онзи, който, щом е сам, се възгордява, който без любовта не съзидава (срв. 1 Кор. 8:1)? Съвсем не; а онзи разум, спътник на любовта, учител по смирение. Виж дали е същият: Имат ревност за Бога, но не по разум. Нека обясни за какъв разум говори: Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да установят своята правда, те не се покориха на Божията правда (Рим. 10:2, 3). Кои искат да установят своята правда? Тези, които, щом направят нещо добро, го приписват на себе си, а лошото - на Бога; изцяло са объркани. Накрая ще бъдат праведници, ако са променили това. Объркан си, защото, което е лошо - приписваш на Бога; което е добро - на себе си; ще бъдеш праведник, когато лошото, което си направил - приписваш на себе си, доброто - на Бога. Защото нямаше от нечестивец да станеш праведник, ако не те бе направил праведен Оня, Който оправдава нечестивеца (срв. Рим. 4:5). Значи казва: По Твоята истина ме чуй, по Твоята правда, не по моята; за да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобита чрез вяра (срв. Филип. 3:9). Ето по Твоята правда ме чуй. Защото, когато погледна към себе си, не виждам нищо мое освен греха.

6 (ст. 2). И не влизай в съд с Твоя раб. Кои искат да влязат в съд с Него, освен тези, които, без да познават Божията правда, искат да установят своя? Защо ние постим, а Ти не видиш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш? (Ис. 58:9) Сякаш казват: Направихме, каквото заповяда; а Ти защо не въздадеш, каквото си обещал? Отговаря ти Господ: Аз ще дам да получиш каквото обещах; Аз дадох какво да направиш, за да получиш. Накрая пророкът говори на тези, надменните: Защо да се препирате с Мене? Всички вие грешахте против Мене, казва Господ (Иерем. 2:29). Защо искате да влизате в съд с Мене и да напомняте вашата правда? Напомняте вашата правда, Аз пък знам вашите престъпления. Как ще утвърдя правдата там, където ще осъдя надменността? Заслужено този е смирен в тялото на Христа, учейки се от главата да е кротък и смирен по сърце (срв. Мт. 11:29). Не влизай в съд с Твоя раб. Нека не се съдим; не искам с Тебе да имам дело, аз да предлагам своята правда, а Ти да осъждаш несправедливостите ми. Не влизай в съд с Твоя раб. Защо е това? От какво се бои? Защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Никой жив - жив тук, жив в плът, жив, за да умре, роден като човек, от хора жив, от Адам, живия Адам; всеки така жив може би може да се оправдае пред себе си, не пред Тебе. Как пред себе си? Като се харесва на себе си, а не се харесва на Тебе; но пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Та недей да влизаш в съд с мене, Господи Боже мой. Колкото и прав да изглеждам на себе си, Ти изкарваш от Твоята съкровищница правилник, сравняваш ме с него и излизам лош. Не влизай в съд с Твоя раб. Добре, с Твоя раб. Недостойно е за Тебе да влизаш в съд с Твоя раб, дори и с Твоя приятел, защото нямаше да кажеш на вас, моите приятели, казвам (Лк. 12:4), ако Ти сам не беше ги направил от роби - приятели. Ти можеш да кажеш „приятел“, аз признавам - „раб“; милосърдие жадувам, като беглец се връщам, мир търся; не съм достоен да се нарека Твой син (срв. Лк. 15:21). Не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Преди смъртта недей да хвалиш никой човек (Сир. 11:28), т.е. нито един от живите. А какво да кажа за овните, за самите апостоли, за чието потомство се говори: Принесете на Господа синове на овни (Пс. 28:1)? От тях е Павел, който казва, че не е съвършен: Не защото вече достигнах или че се усъвършенствах (Филип. 3:12). Накрая, братя, за да разберете бързо, те се научиха да се молят, както се молим, на тях бе дадено правилото за искане от небесния Законодател: Така се молете - каза. И след като вече бе установил някои правила, определи и това да казват нашите овни, водачите на стадото и отделните членове на Пастира и обединителя на едно стадо; те се научиха да казват: Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си (Мт. 6:9, 12). Не казаха „Благодарим Ти, че ни опрости дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си“, а Прости, както прощаваме. А се молеха повече верните и най-вече апостолите, защото тази Господня молитва е дадена най-вече за верните. Ако се говори само за греховете, които се опрощават чрез кръщението, на оглашените прилича повече да се молят: Прости нам дълговете ни. Да кажат значи апостолите, да кажат: Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И когато им бъде речено: „Защо казвате това, какви са дълговете ви?“, да отговорят: Защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.

7 (ст. 3). Защото врагът преследва душата ми, унизи в земята живота ми. Виж ни, виж нашата глава заради нас: Защото врагът преследва душата ми. Без съмнение и дяволът е преследвал душата на Христа, и Иуда - душата на учителя; и сега в преследването на тялото на Христа дяволът си остава същият, а след Иуда идва друг Иуда. Значи не липсва нищо, за да каже и тялото: Защото врагът преследва душата ми, унизи в земята живота ми. Унизи - казва - в земята живота ми. На друго място се казва: Огънаха душата ми (Пс. 56:7). Че какво търси от нас този, който ни преследва, ако не да имаме вкус към земята (след като бъде изоставена надеждата за небето), да обичаме земните неща, отстъпвайки на преследвача? И онези, доколкото е в тях, това правят; но дано това не засегне нас, на които се казва: И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното; защото вие сте мъртви (Колос. 3:1-3). Че няма да се оправдае пред Бога нито един от живите. Значи онези или с открит бяс, или с тайни засади се опитват да доведат нашия живот на земята; срещу тях нека будуваме, за да можем да кажем: А нашето живелище е на небесата (Филип. 3:20). Унизи - казва - в земята живота ми.

8. Поставиха ме в тъмнина като умрелите от света. Това по-лесно чувате от главата и по-лесно го разбирате, отнесено към главата. Защото Той умря за нас, но не умря от света. А кои са умрелите от света? И как Той не е умрял от света? Умрелите от света са заслужено умрелите, получилите награда за несправедливостта си и водещи смъртта от потомството на греха; от онзи глас, който говори: Аз в беззакония съм заченат и в грехове ме отхрани майка ми в утробата си (Пс. 50:7). А Той дойде, вземайки плът от девица; вземайки не беззаконието на плътта, а чиста плът за очистителка. А онези когото смятаха за грешник, го смятаха за мъртъв от света. А Той, Който в друг псалм каза: Каквото не съм ограбил, тогава изплащах (Пс. 68:5), и Който каза в Евангелието: Ето, иде князът на тоя свят (Ин. 14:30) - началник на смъртта, съблазняващ за лоши дела, изпълнител на наказанието; Иде - казва - и нищо не ще намери в Мене (Ин. 14:30). Какво означава Нищо не ще намери в Мене? Никаква вина, нищо, заради което трябва да умра. Но за да разберат всички, че изпълнявам волята на Отца Ми, станете, да си идем оттук (Ин. 14:31). Умирайки - казва, - изпълнявам волята на Отца Ми, но не съм заслужил да умра. Не съм направил нищо, за да умра, но правя така, че да умра, за да се спасят чрез смъртта на невинния тези, които имат защо да умрат. Поставиха ме в тъмнина като в ада, като в гроб, като в самото страдание; като умрелите от света - Този, Който казва: Станах като човек без подкрепа, между мъртвите свободен (Пс. 87:5,6). Какво е това свободен? Защо свободен? Защото всеки, който върши грях, е роб на греха (срв. Ин. 8:34). Нямаше накрая да ни избави от веригите, ако не бе свободен от вериги. Той, свободният, уби смъртта, окова оковите, плени пленничеството и Го поставиха в тъмнина като умрелите от света.

9 (ст. 4). И отпадна в Мене духът Ми. Спомнете си: Душата Ми е прескръбна до смърт (Мт. 26:38). Вижте - един глас. Нима не се показва това преминаване от главата към членовете, от членовете - към главата? Отпадна - рече - в Мене духът Ми. Знаем, душата Ми е прескръбна до смърт. Но и ние бяхме там. Защото Той преобрази в Себе Си тялото на нашето унижение, оформяйки го като тяло на нашата слава (срв. Филип. 3:21); и старият наш човек бе прикован на кръста заедно с Него (срв. Рим. 6:6). Объркано е в Мене сърцето Ми. В Мене - казва, не в другите. Защото Ме изоставиха; и тези, които се бяха вкопчили в Мене, отстъпиха, и които Ме видяха, че умирам, помислиха нещо друго; и бяха надминати от разбойника, който повярва тогава (срв. Лк. 23:22-40), когато те отслабнаха във вярата си.

10 (ст. 5). Оттам - към членовете. Спомнях си за стародавните дни. Нима за стародавните дни си спомня Този, чрез Когото е сътворен всеки ден? Не, но говори тялото, говори всеки, който е оправдан чрез Неговата благодат и прилепен към Него в любовта и просветеното смирение; говори и казва: Спомнях си за стародавните дни, размишлявах за всички Твои дела. Защото Ти сътвори всички добри неща и нищо не съществува, без да е било съставено от Тебе. Твоето създание стана зрелище за мене: потърсих в делото майстора и във всичко сътворено - Твореца. Защо е това? За какво, ако не за да разбере, че каквото добро има у себе си, то е създадено от Него; без да разбира Божията правда и търсейки да създаде своя правда, не се покори на Божията правда (срв. Рим. 10:3); за да му съответстват по-горните думи по Твоята истина и по Твоята правда? Значи във всички Божии дела и с размишляване за всички Божии дела вмъква благодат, предава благодат, хвали се, че е получил благодат, благодатта, чрез която даром сме спасени. Какво се хвалиш със своята правда? Какво се превъзнасяш, без да разбираш Божията правда? Дал си може би нещо, за да бъдеш спасен; но какво си дал, за да бъдеш човек? Погледни значи създателя на твоя живот, автора на действителността, на правдата и на спасението. Размисли за бъдещите дела на ръцете Му, защото ще откриеш, че и правдата, която се намира в тебе, е от ръката Му. Чуй как св. ап. Павел те учи на това: Не е от дела, да не би някой да се похвали. Нямаме ли добри дела? Без съмнение имаме, но виж какво следва: Защото Негово творение сме, казва. Негово творение сме: може би иска да припомни природата, чрез която сме хора, с назоваването на творението? Съвсем не; за делата говори: Не е от дела, да не би някой да се похвали. Но да не гадаем, следва Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела (Ефес. 2:9, 10). Недей значи да си мислиш, че ти вършиш нещо у себе си, освен доколкото си лош. Обърни се от своята работа към работата на Оня, Който те сътвори: Той образува и Той ще преобразува това, което е образувал и ти си пропъдил. Защото Той е направил така, че да съществуваш; Той е направил така, че да си добър, ако си добър. Със страх и с трепет вършете вашето спасение (Филип. 2:12). Ако вършим нашето собствено спасение, защо с трепет, защо със страх, щом в наша власт е това, което вършим? Чуй защо с трепет и страх: Защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да вършите според благата Му воля (Филип. 2:13). Затова с трепет и страх - за да се радва нашият майстор, като работи в долината. Защото работи сякаш сред отхвърлените, Той, Който съди сред езичниците и изпълва развалини. Размишлявах за бъдещите дела на Твоите ръце. Тоест видях и огледах Твоите дела, защото у нас не може да има нищо добро, освен ако не е дошло от Тебе, Който си ни сътворил.

11 (ст. 6). И какво сторих, щом видях, че от тебе е дадено всяко добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна (срв. Иак. 1:17)? Щом видях това, се отвърнах от лошото дело, което бях направил в себе си, и прострях към Тебе ръце. Прострях - казва -ръце към Тебе; душата ми е за Тебе като жадна земя. Напои ме – казва, - за да дам добър плод. Защото Господ ще даде сладост, за да даде нашата земя своя плод (срв. Пс. 84:13). Прострях към Тебе ръце, душата ми е като жадна земя, не за мене, а за Тебе. Да жадувам за Тебе мога, да се напоя не мога. Душата ми е като жадна земя за Тебе, защото зажадня душата ми за живия Бог (срв. Пс. 41:3). Кога да дойда, ако не когато е дошъл? Зажадня душата ми за живия Бог; защото душата ми е като жадна земя за Тебе. Прелива морето, разлива се, изобилно е, вълнува се, но е горчиво. Раздели се водата, показа се суха (срв. Бит. 1:9) душата ми, напои я, защото като жадна земя е към Тебе.

12 (ст. 7). Чуй ме по-скоро, Господи. Какво забавяне, когато така съм жаден, за възпламеняване на жаждата ми? Ти отлагаше дъжда, за да поглъщам, поемайки, за да не отхвърлям това, което изливаш. Ако за това отлагаше, дай ми вече; защото душата ми е за Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи, духът ми изнемогва. Нека ме изпълни духът Ти, защото духът ми изнемогва: това е причината да чуеш бързо - че духът ми изнемогва. Вече съм станал беден духом, направи ме блажен в небесното царство (срв. Мт. 5:3). Защото този, у когото живее неговият собствен дух, е надменен, със своя дух се изправя срещу Бога. Нека у него да стане това, което на друго място е писано: Ще отнемеш духа им и ще изнемогнат и в пръстта си ще се върнат (Пс. 103:29), за да кажат като на изповед: Помни, че сме пръст (Пс. 102:14). А когато са казали Помни, че сме пръст, тогава нека кажат: Душата ми е за Тебе като жадна земя. Защото какво е земята без вода, ако не пръст? Но по-скоро Ме чуй, Господи, духът ми изнемогва; нека не се отлага лишението ми. Отне духа ми, за да изнемогна, да се обърна към прахта си и да Ти река: Душата ми е за Тебе като жадна земя; направи също и това, което следва в онзи псалм: Ще пратиш духа Си - и ще се създадат, и ще подновиш лицето на земята (Пс. 103:30). И тъй, ако в Христа има ново творение, старото премина, в Твоя дух стана новото (срв. 2Кор. 5:17).

13. Не скривай лицето Си от мене. Отвърнал си го от горделивия. Защото, когато бях в изобилие, в своето изобилие се възгордях: казах в своето изобилие: няма да се поколебая навеки. Казах Няма да се поколебая навеки в своето изобилие, защото не познавах Твоята правда и утвърждавах своята; но Ти, Господи, по благоволението Си даде добродетел на моя блясък. Казах в изобилието си: няма да се поколебая; но от Тебе ми беше това, с което изобилствах. И за да докажеш, че то беше от Тебе, скри лицето Си и аз се смутих (Пс. 29:7,8). След това смущение, в което изпаднах, защото скри лицето Си от мене, след унинието на духа ми, след смущението на сърцето ми в мене затова, че Ти отвърна лицето Си, вече станах като безводна земя за Тебе: Не скривай лицето Си. Скрил си го от горделивия, върни го на смирения. Не скривай лицето Си от мене, защото, ако се обърнеш, ще бъда подобен на слизащите в ров. Какво е това на слизащите в ров? Грешникът, щом слезе в дълбините на злото, ще презира (Прем. 18:3). В ров слизат онези, които дори съзнанието си губят; срещу това се казва: Да не затвори над мен пропастта своите уста (Пс. 68:16). Писанието обикновено нарича „ров“ тази дълбина, в която грешникът, щом попадне, презира. Какво значи презира? Вече не признава никаква промисъл или, ако признава, смята, че той няма нищо общо с нея. Предоставя си свобода да греши без надежда за милост, с отпуснати юзди на беззаконието. Не казва: Ще се обърна към Бога, за да се обърне Той към мене, нито чува: Обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас (Малах. 3:9); защото, попадайки в дълбините на злото, презира. От мъртъв, както и от несъществуващ, няма похвала (Сир. 17:25) - така казва. Та не скривай лицето Си от Мене, и аз ще бъда подобен на слизащите в ров.

14 (ст. 8). Дай ми да чуя наранина Твоята милост, защото на Тебе се уповавах. Ето, в нощ съм; но на Тебе се уповавах, докато премине нощната беда (срв. Пс. 56:2). Защото, както казва св. ап. Петър, имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което добре правите, че обръщате внимание като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви (2 Петр. 1:19). Значи нарича ранина времето след края на този свят, когато ще сме видели това, в което вярваме на този свят. Защото на ранина ще чуеш гласа ми; на ранина ще застана пред Тебе и ще размишлявам. Дай ми да чуя на ранина Твоята милост, защото на Тебе се уповавах. Нали ако се надяваме на това, което не сме видели, с търпение го очакваме (срв. Рим. 8:25). Търпение изисква нощта, радост ще донесе денят. Дай ми да чуя на ранина Твоята милост, защото на Тебе се уповавах.

15. Но тук какво, докато дойде утрото? Нали не стига да се надяваме на утрото, а трябва нещо да се върши. Защо да се върши нещо? Защото в друг псалм казва: В деня на скръбта си потърсих Бога - така, както във времето на моята нощ потърсих Бога. Как Го потърси? С ръцете ми нощем пред Него; и не бях измамен (Пс. 76:3). С ръце трябва нощем да се търси Бог. Какво значи с ръце? С добри дела. Пред Него: Кога правиш милостиня, не тръби с рог; ...и Твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мт. 6:2, 4). Така трябва да се уповаваме на утрото, така трябва да понесем тази нощ и да упорстваме в търпението, докато се съмне; а какво междувременно да правим тук? Може би случайно ще извършиш нещо чрез самия тебе, за да заслужиш да бъдеш доведен до утрото? Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя. Затова Господ е запалил пророческата светлина, затова е изпратил самия Господ, като че ли за глава на плътта, а Той също е казал: Силата ми изсъхна като чиреп (Пс. 21:16). Отиди към пророчеството, отиди към светилника на предсказанията за бъдещето, отиди към словата Божии. Още не виждаш Словото в началото, Бог у Бога (срв. Ин. 1:1); върви с външен вид на раб, и ще се доближиш до външния вид на Бога. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнесох душата Си. Към Тебе я възнесох, не против Тебе. У Тебе е изворът на живота (срв. Пс. 35:10). Към Тебе възнесох душата Си, като че ли съм донесъл съд на извора; та напълни ме, защото към Тебе възнесох душата Си.

16 (ст. 9). Избави ме, Господи, от моите врагове, защото към Тебе прибегнах. Аз, който някога от Тебе избягах, при Тебе прибегнах. Защото избяга Адам от лицето Божие и се скри между дърветата в Рая (срв. Бит. 3:8), за да се каже това в книга Иов: Като роб, бягащ от своя Господар и копнеещ за сянка (Иов 7:2). Избягал е от лицето на своя Господ и е достигнал до сянката; защото към сянката е бягал между дърветата в Рая. Горко му, ако остане в сянката; да не би по-късно да се каже: Премина всичко като сянка (Прем. 5:9). Избави ме от моите врагове. Не мисля, че тук става дума за хора неприятели: Нашата борба не е против кръв и плът. А против кого? Против началствата и властите, против управниците на света. На кой свят? Явно не на небето и земята; не ги управляват, защото не са ги създали. Управници на света; но на кой свят? На тази тъмнина (Ефес. 6:12). На коя тъмнина? Естествено на беззаконието. Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа (Ефес. 5:8). Управници на света, на тази тъмнина, на беззаконието; срещу тях трябва да се борите. Голяма битка ви предстои - да не виждате врага и да победите. Против управниците на света, на тази тъмнина, т.е. против дявола и неговите последователи: управители не на този свят, за който се казва: И светът чрез Него стана, а на света, за който се казва: И светът не Го позна (Ин. 1:10). Избави ме, Господи, от моите врагове, защото към Тебе прибегнах. От моите врагове: не от Иуда, а от този, който е изпълнил Иуда. От единия страдам, като го виждам; с другия се бия, без да го виждам. Защото Иуда хапна залък и сатаната влезе в него (срв. Ин. 13:27), та новият Давид да бъде преследван от сина Си. Колко много Иуди е изпълнил сатаната, и те приемат недостойно залък за своето осъждане! Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане (1 Кор. 11:29). Не това, което се дава, е лошо, а нещо добро се дава на лошия за осъждане. Това, което е добро, не може да бъде добро за този, който лошо приема. Така че избави ме от моите врагове, защото към Тебе прибегнах. Че накъде ще избягам? Къде да отида от Твоя дух? Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти. Значи какво остава? Ако си взема крилете като гълъб и отлетя накрай морето (т.е. да живея с надежда за края на този свят), дори и там Твоята ръка ще ме поведе и ще ме удържи Твоята десница (Пс. 138:7-10). Избави ме от моите врагове, защото към Тебе прибегнах.

17 (ст. 10-12). Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Какво признание, какво определение! Защото Ти си - казва - мой Бог. Щях да тичам при другиго да се подкрепя, ако от другиго бях сътворен. Ти си изцяло мой: защото Ти си мой Бог. Да търся баща заради наследство? Ти си мой Бог, не само ми даваш наследство, но си и самото наследство: Господ е дял от моето наследие (Пс. 15:5). Да търся господар заради откупуването? Ти си мой Бог. Да търся покровител заради избавлението? Ти си мой Бог. Накрая - създаден, желая ли да бъда създаден отново? Ти си мой Бог, Който е моят Създател, Който ме създаде чрез Своето Слово и ме създаде отново чрез Словото. Не ме създаде чрез Словото Бог, Което остава непроменено у Тебе; а отново ме създаде чрез Словото, станало плът заради нас. Така че научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Ако не ме научиш, бих изпълнявал своята воля и би ме изоставил моят Бог. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Научи ме: не е възможно Ти да си мой Бог, а аз да съм си учител. Вижте как се подчертава благодатта. Това задръжте, това попийте, нека това никой да не изблъска от сърцата ви; недейте да имате ревност за Бога не по разум; и недейте да не се покорявате на Божията правда, търсейки да установите своята правда, без да разбирате Божията правда (срв. Рим. 10:2,3). Със сигурност познавате думите на апостола. Така че кажете това: Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог.

18. Твоят благ дух, не моят лош, Твоят благ дух ще ме води в земята на правдата. Защото моят лош дух ме поведе към земята на кривдата. И с какво съм заслужил аз? Кои мои добри дела без Твоя помощ се зачитат, че да измоля и да бъда удостоен да ме води Твоят дух в земята на правдата? Кои мои дела, кои мои заслуги? Заради Твоето име, Господи, ще ме оживиш. Обърнете внимание, доколкото можете, на подчертаването на благодатта, чрез която даром бяхте спасени. Заради Твоето име, Господи, ще ме оживиш. Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава (Пс. 113:9). Заради Твоето име, Господи, ще ме оживиш; заради Твоята правда, не заради моята; не защото аз съм заслужил, а защото Ти си се смилил. Защото, ако бях показал моите заслуги, нямаше да заслужа от Тебе нищо освен наказание. Заради Твоето име, Господи, ще ме оживиш; заради Твоята правда ще избавиш от напаст душата ми, и по Твоята милост ще изтребиш враговете ми. И ще погубиш всички, които угнетяват душата ми, защото Твой раб съм аз.


Free Web Hosting