Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бернар от Клерво
Проповеди върху „Песен на песните“. Проповед 8

Святият Дух е целувката на Бога: тази е целувката, за която жадува невястата, за да получи знание за Божието триединство

 

 

1.За да изпълня днес това, което ви обещах, имам намерение да ви говоря за главната целувка – тази, която идва от устата. Отдайте по-голямо внимание на това, което е по-хубаво от всичко, до което се докосваме много рядко и много трудно разбираме. Мисля, че трябва да започна с обсъждане на висшите истини и ми се струва, че става въпрос за неразбираема целувка, която никое обикновено създание не е изпитвало. Точно това е имал предвид този, който е казал: „Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие“ (Матей 11:27). Защото Бащата обича Сина и Го целува с необикновена, единствена целувка. Всевишният целува равния на Себе Си, Вечният – Своя съвечен и единен с Него. Любовта, която съединява Сина и Бащата не е от Сина, както сам Той свидетелства: „...но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук“ (Йоан 14:31). Без съмнение става въпрос за отиване към страданието. Какво друго би могло да бъде взаимното познаване и любов на раждащия и родения от Него, ако не една много нежна, но тайна целувка?

2.Сигурен съм, че дори ангелите не са допуснати до тази свята и голяма тайна на Божията любов. Такова е и усещането, изпитано от Павел, който ни уверява, че този мир надхвърля цялото знание на ангелите (Филипяни 4:7). Също и Невястата, която се приближава до жениха, не си позволява да каже: „Нека ме целуне с устата си“, защото знае, че това е нещо, запазено само за Отец. Тя иска нещо по-малко - „Нека ме целуне с целувките на устата си...“ (Песен на песните 1:2а). Ето друга невяста, която получи друга целувка, но не от устата, а от целувката на устата: „И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух“ (Йоан 20:22; той говори за Исус, Който духна върху апостолите, тоест върху новоизбраната църква). Без съмнение Той ги целуна. Беше ли това плътска целувка? Съвсем не; в това духване на Господ се намираше по-скоро невидимия Дух, за да се разбере, че Той произлиза едновременно от Исус и от Отец като истинска целувка, обща за Този, Който я дава и Този, Който я получава. Значи за Невястата е достатъчно да бъде целуната от целувката на Младоженеца, а не от устата Му, защото това е дара на Святия Дух. Щом Бащата е Този, Който целува, а Синът получава целувка, няма да сгрешим ако видим в тази целувка Святия Дух, защото Той е невъзмутимия мир, непоклатимата връзка, единната любов и неделимото единство на Отец и Сина.

3.Невястата е движена от Святия Дух смело, с пълно доверие да иска чрез целувката да получи Него самия. Тя обаче знае нещо, което оправдава дързостта й когато моли, за да получи. Защото когато Синът казва: „...и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът...“, след това добавя веднага: „...и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие“ (Матей 11:27). Невястата твърдо вярва, че ако Той иска да Го открие на някого, то това със сигурност е тя. Именно затова смело иска целувка, тоест, Духа, в Който Отец и Синът ще й бъдат открити. Защото те не могат да бъдат познати един без друг, както казва Исус Христос: „Който е видял Мене, видял е Отца...“ и „Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца“ (Йоан 14:9; 1 Йоан 2:23). Това ясно показва, че никой не познава Отец без Сина и Сина без Отец. С право Христос казва, че върховното щастие не се състои в това да познаваш единия от тях, а да познаваш и двамата: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). В Откровение също четем: „И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откровение 14:1). Иначе казано, те са прославени, защото познават и двамата.

4.Някой може би ще каже: Не е необходимо да познаваме Святия Дух, защото когато Йоан казва, че вечният живот се състои в това да познаваш Отец и Сина, изобщо не говори за Святия Дух. Истина е; но не е ли истина, че като познаваме отлично Отец и Сина, не можем да пренебрегнем, това че Святият Дух е тяхната доброта? Защото човек не познава напълно друг човек, ако не знае дали неговата воля е добра или зла. Въпреки че Йоан казва: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3), съществуването на тази мисия, свидетелстваща за добротата на Отец, Който е благоволил да Го изпрати и на Сина, Който доброволно се е покорил, говори, че той съвсем не е забравил Святия Дух, защото Той е включен в такава огромна милост – Святият Дух е добротата и любовта на Отец и Сина.

5.Следователно, когато Невястата иска целувка, тя иска да получи благодатта на това тройно познание, до което е способна да достигне смъртната човешка плът. Тя се обръща към Сина, защото на Него е дадено да открива на когото Му хареса. Синът се разкрива на когото иска; по същия начин разкрива и Отец. Той прави това чрез една целувка, тоест чрез Святия Дух, както свидетелства Павел, когато казва: „А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини“ (1 Коринтяни 2:10). Давайки обаче Духа, чрез Когото споделя тези откровения, Той ни запознава и с Духа, Който дава. Давайки ни го, Бог ни дава откровение и ни Го дава, разкривайки ни Го. Това откровение, което се извършва чрез Святия Дух, не само ни просветява как да разбираме знанието, но запалва и огъня на любовта, както казва Павел: „А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух“ (Римляни 5:5). Може би по същата причина, говорейки за тези, които, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, той не казва, че знанието им е следствие на откровение от Святия Дух; защото, независимо че Го познаха, те не Го обикнаха. Ето какво четем: „Защото Бог им го откри“; но изобщо не е казано, че това е станало чрез Святия Дух, за да не би нечистите духове, които се задоволяваха със знанието, което възгордява, и не познаваха това, което изгражда, да си присвоят целувката на Невястата. Апостолът ни показва по какъв начин са получили просветление: „Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение“ (Римляни 1:20). Следователно става ясно, че те изобщо не са познали съвършено Този, Когото не са обикнали. Защото, ако са Го познали напълно, не биха пренебрегнали тази неизразима доброта, която Го е накарала да се въплъти, да се роди и да умре, за да бъдат изкупени. Чуйте какво Бог им е открил: „...вечната Му сила и божественост.“ Виждате как обучавайки се, водени от собствения си дух, а не от Божия Дух, те са поискали да разберат и да проникнат във възвишената Му и велика същност. Обаче изобщо не са разбрали, че сърцето Му е меко и смирено. Изобщо не трябва да се учудваме, тъй като техният господар Бегемот „вижда всички високи неща и е цар на всички горделивци“ (Йов 41:34); както е писано за него, той никога не забелязва смирените и ниски неща. Състоянието на Давидовата душа беше съвсем друго: „Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете“ (Псалм 131:2). Той не се отдаваше на велики и неприсъщи за него неща; не търсеше величие, за да не се окаже смазан от тежестта на славата. (Притчи 25:27)

6.Също така и вие братя, за да бъдете водени от благоразумие в търсенето на Божиите тайни, си спомнете за думите на Мъдрия: „Не се опитвай да разбереш неща трудни за тебе или да откриеш нещо, което не е по силите ти“ (Еклесиаст). Придържайте се към възвишените откровения на Духа, а не към тези, които собственият ви ум счита за такива. Учението на Святия Дух не изостря любопитството, а запалва милосърдието. Освен това Невястата, търсейки този, когото обича, има причина да не вярва на обикновеното плътско благоразумие и глупавите разсъждения, предизвикани от човешкото любопитство; тя иска целувка, тоест призовава Святия Дух, чрез Когото получава като награда вкуса на знанието, подправено с благодат. Затова откровението, което се дава с тази целувка, е придружено с любов – самата целувка е знак за любов. Ето защо знанието, което възгордява, тъй като в него няма любов, няма нищо общо с целувката; така е и с тези, които имат ревност за Бога, но не според откровението -те не могат да предявяват права над целувката, защото само тя дава по милост светлината на знанието и пламенността на предаността и любовта. Святият Дух е дух на мъдрост и проницателност, Който чрез това, което има в Себе Си, както пчелата изработва восък и мед, запалва огъня на знанието и разпространява възхитителния вкус на храната, която идва от благодатта. Нека тези, които чуват истината, но не я обичат и тези, които я обичат, но изобщо не я слушат и разбират, да не си въобразяват, че са получили тази целувка; в нея няма място както за невежество така и за равнодушие. За да получи от Духа двойната благодат, Невястата подава двете си устни – желанието си за светлината на прозрението и за мъдростта и любов към мъдростта; така в радостта си от това, че е получила такава пълна и съвършена целувка, тя ще бъде достойна да чуе думите: „...на устата Ти се изля благодат; затова те благослови Бог до века" (Псалм 45:2). По този начин, когато Бащата целува Сина, Му дава изцяло и изобилно тайните на Своята божественост и Му вдъхва насладата на любовта, както образно е казано в Писанието: „Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание“ (Псалм 19:3). Както вече казахме, на никое творение не е разрешено да присъства и да разбере тази вечна, благословена и единствена по рода си целувка. Святият Дух е единствения свидетел, Който е сигурен в тяхната взаимна любов и познаване. „Защото, Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“ (Римляни 11:34).

7.Може би някой ще ми каже: Как можете да знаете това, което сам твърдите, че не е доверено на никое друго творение? Без съмнение, „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18). Наистина, Той Го изяви, но не на мен, нищожния, напълно недостойния за такова голямо благоволение, а на Йоан, приятеля на Младоженеца, на когото принадлежат тези думи; и не само на него, но и на Йоан, писател на Евангелието като на любим ученик. Душата му беше приятна на Бога, достойна за името и зестрата на Невястата, за целувките на Младоженеца, достойна да лежи върху гърдите на Господ. Йоан черпеше от единородния Син това, което Той Самият беше почерпил от Своя Баща. Не само той получи тази изключителна милост; получиха я и всички, на които Ангелът на Великия Съвет каза: „...а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си“ (Йоан 15:15б). Павел, който беше получил благата вест по откровение от Исус Христос, а не от хора или чрез хора, също черпеше от възхитителната Му същност. (Галатяни 1:12). Разбира се, всички те с радост и истина могат да кажат: „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18). Давайки това откровение, Той ги е целунал. Това обаче беше целувка на целувката Му, а не от устата Му. Вижте какво представлява една целувка от устата Му: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30). Още: „Аз съм в Отец и Отец е в Мене“ Ето това е целувка уста в уста; никой обаче няма дял в нея. Със сигурност това е целувка носеща мир и любов; любов, която превишава безкрайно всяко знание и мир, който е над всичко, което бихме могли да си представим. Все пак Бог е открил на Павел това, което око не е видяло, ухо не е чуло и не е идвало в човешки ум; Той обаче му го е открил чрез Духа Си, тоест чрез целувка от устата Си – тоест чрез Този, Който е целувката на устата Му. Тази целувка от целувката намираме и когато четем: „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари“ (1 Коринтяни 2:12).

8.Нека да разграничим още по-ясно тези две целувки: Този, Който получава пълнотата, има целувка от устата; този, който получава от пълнотата (не направо от Бога, а от Христос, б. пр.), получава единствено целувка от целувката. Великият Павел, колкото и високо да издига устата си и независимо че е стигнал до третото небе, въпреки всичко остава по-долу от устата на Всевишния и трябва да се съобрази с границите на собственото си положение. Тъй като не може да достигне до възхитителното лице на Славата, е длъжен смирено да иска Бог да се съобрази с неговата слабост и да му изпрати целувка от горе. Този, Който не смята, че ще ограби Бога ако е равен с Него (Филипяни 2:6), не моли за целувка от ниското, а бидейки на същата височина, поставя святата Си уста върху Неговата и ползвайки се с изключително право, приема целувката. За Исус тази целувка е пълнотата, а за Павел е само участие в нея; Христос се наслаждава на целувка от устата, а Павел – само на това, че е бил целунат от целувката. Исус дръзва да каже: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30), защото са заедно като равни и целувката им е като на равни.

9.Блажена е все пак целувката, чрез която не само познаваме, но и обичаме Бог Отец, Който не може да бъде напълно познат, освен когато Го обичаме съвършено. Кой от вас в дълбините на душата си е чувал понякога как Духът на Сина вика: Татко, Татко? Душата, която усеща, че е съживена от същия Дух както и Сина, може да вярва, че е обект на изключителна нежност от страна на Бог Отец. О, блажена душа, която и да си ти, щом си в това състояние, имай съвършено доверие; повтарям, имай пълно доверие и не се колебай. Ти, дъще на Бащата, разпознаваш ли себе си в Духа на Сина едновременно като Негова невяста и сестра? Разбираме, че една и съща е наречена и с едното, и с другото име. Не е трудно да докажем това; ще бъде лесно да ви го покажа. Точно Младоженецът се обръща така към нея: „Дойдох в градината си, сестро моя, невесто“ (Песен на песните 5:1а). Тя Му е сестра, защото Баща им е един и същ. Тя е Негова невяста, защото има същия Дух. Щом плътската женитба прави от две тела едно, защо духовната да не съедини двама в един дух? Още повече, апостолът казва, че който се съединява с Господа е един дух с Него. Вижте с каква любов, привързаност и доброта Бащата я назовава Своя дъщеря, отнасяйки се в същото време с нея като със снаха и канейки я да сподели нежните целувки на Сина Си: „Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом“ (Псалм 45:10). Това е Този, от Когото тя иска целувка. О, свята душа, убеди се, че изпитваш дълбока почит, защото Той е Господ, твоя Бог, Който може би не трябва да бъде целуван, а да бъде обожаван заедно с Отец и Святия Дух завинаги през вековете. Така да бъде.

 

Превод от френски и английски: Юлия Борисова