Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бернар от Клерво
Проповеди върху „Песен на песните“. Проповед 10

Духовните благоухания на гърдите на Невястата:
дълбоко разкаяние, благочестие и почитание.

 

1.Нямам достатъчно разбиране, проницателност и пъргавина на ума, за да открия сам нещо ново. Устата на Павел обаче е неизчерпаем извор, отворен за всички нас. От него ще черпя по навик това, което ще кажа по въпроса за гърдите на Невястата. „Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат“ (Римляни 12:15). С малко думи той изразява вълненията на майчината любов; тя усеща и споделя всяко състояние на децата – и болест, и здраве. Майката не може да не участва с цялото си същество в тези преживявания. Следвайки думите на Павел, ще припиша на всяка от гърдите на Невястата по едно от тези две чувства – състрадание и отзивчивост. Ако тя все още няма гърди, не е готова за женитба; тоест, не е готова да се радва на щастието на другите или няма сила да тъгува заради нещастията им. Възможно ли е на някой лишен от способността да чувства тези неща, да се повери наставлението на души или проповядване? Няма да има полза за другите и ще навреди на себе си; а ако сам поеме такова служение, ще бъде безмерна наглост и безсрамие от негова страна.

2.Нека се върнем към гърдите на Невястата и според различията между тях да предложим различно мляко. Разбирането и отзивчивостта изливат млякото на насърчението, а състраданието – на утехата. Духовната майка усеща, че милосърдната й пазва е изобилно напоена от небето и с двете млека всеки път, когато получава целувка. Виждате как веднага с пълни гърди, сяда да кърми малките си деца – според нуждите си, от едната те сучат млякото на утехата, а от другата – на насърчението. Няма ли тя да скърби ако види, че някое от децата, които е родила чрез проповядването на благата вест, е връхлетяно от изкушения, които го объркват и тревожат като го правят тъжно и нерешително, така че да не може да устои? Няма ли да го погали, да поплаче, да го успокои и да намери милост, за да го издигне от падението му? И обратно, когато види, че е жизнено, радостно и успяващо в добродетелите, ще бъде радостна, ще застане до него, давайки му спасителни съвети, вдъхновявайки го още повече. Ще го обучава какво да прави, за да устои, ще го насърчава да напредва все повече и повече. Тя се съобразява с всички, приема като свои чувствата и настроенията им и показва, че е майка както на тези, които отслабват, така и на тези, които укрепват.

3.А колко ли са тези, които днес са се отдалечили от тези чувства? Говоря за тези, които са се наели да направляват души. Ако мога така да се изразя, трябва със стенание и със сълзи да кажем: те приготвят в голямата пещ на скъперничеството позора, храчките, камшиците, гвоздеите, копието, кръста и смъртта на Исус Христос. Те развращават всичко това за да придобият срамна печалба и са лакоми да приберат в кесиите си цената за изкуплението на света. Единственото, което ги отличава от Юда е, че той се задоволи с няколко динара като цена за същите тези неща и че те с много по-ненаситна алчност се нуждаят от изключително много пари. Жаждата им за богатства е неугасима. Те се страхуват да не ги загубят, а когато ги загубят са огорчени и тъгуват. Облягат се на любовта си към благата, ако все пак грижата за тяхното запазване и увеличаване им позволява да си отдъхнат за малко. За спасението на душите не се безпокоят особено. Със сигурност това не са майки, защото станали веднъж дебели, угоени и добре нахранени от наследството на Исус Христос, те не състрадават на мъките на Йосиф: „Които пиете вино с цели паници, и се мажете с изрядни масла, а за бедствието на Иосифа не скърбите“ (Амос 6:6). Истинската майка не се преструва; тя има гърди, които не са празни. Тя знае да се радва с тези, които се радват и да плаче с тези, които плачат; от едната й гърда не спира млякото на насърчението, а от другата – на утехата. Можем да спрем до тук с гърдите на Невястата и млякото, което ги изпълва.

4.Сега трябва да ви открия уханията, които те изпускат, стига обаче вие да ми помогнете с вашите молитви, за да мога да изразя достойно и в полза на тези, които ме слушат, чувствата, които Бог ми внуши по този повод. Уханията на Младоженеца и Невястата се различават както са различни и техните гърди. Що се отнася до тези на Младоженеца, вече казахме кога би трябвало да говорим за тях. Нека сега разсъждаваме за уханията на Невестата и да направим това грижливо, тъй като Писанието ни ги препоръчва подчертано, защото ги нарича не само добри, а много добри. Ще препоръчам много видове благоухания, за да изберем тези, които най-много подхождат на гърдите на Младоженеца. Благоуханието на дълбокото разкаяние, на благочестието, на обичта. Първото жили и предизвиква болка, второто я успокоява и намалява. Третото ухание лекува и изгонва болестта. Нека ги изследваме всяко поотделно с някои подробности.

5.Душата има едно ухание, обгърнато от много престъпления, което се образува когато, започвайки да разсъждава върху поведението си, тя се съсредоточава, събира и стрива в хаванчето на съвестта безкрайните си грехове. Слагайки ги в котела на пламналото си сърце, тя ги „сварява“ върху огъня на покаянието и болката и може да каже заедно с пророка: „Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене. Пламъкът, който ме разяжда, се запалва по-силно когато мисля за миналите си престъпления“ (Псалм 39:3). Това е уханието, с което душата, започваща да се обръща към Бога, трябва да си служи и което трябва да наложи върху все още пресните си рани. Защото първата жертва, която трябва да представи пред Бога, е жертвата на дух, проникнат от болка и съжаление за прегрешенията си. „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:17). Още повече тя няма с какво да образува по-добро и скъпоценно благоухание, защото е бедна и нещастна; затова докато чака, не трябва да пренебрегва приготвянето на това ухание, независимо че то се състои от малоценни съставки, защото Господ няма да презре никога разкаяно и унизено сърце. Душата ще изглежда в очите на Бога по-малко малоценна, отколкото в собствените си очи при спомена за греховете си.

6.Обаче, ако това духовно ухание е изобразено в онова другото, за което Евангелието съобщава, с което грешницата помаза нозете на Исус Христос, не би трябвало да гледаме на него като съвсем незначително. Какво е казано първо? „Цялата къща беше изпълнена с благоухание“ То беше разпространено от ръцете на грешница и излято отвън върху тялото, тоест върху нозете, обаче изобщо не беше незначително и презряно; силата и нежността му изпълниха цялата къща. Ако размислим с какви аромати ухае Църквата при обръщането на един грешник, в какво ухание за живот се превръща този, който се покайва публично и съвършено от греховете си, бихме могли да кажем без колебание, че целият дом е изпълнен с благоухание. Защото миризмата на покаянието прониква до най-далечните небесни обиталища на блажените според свидетелството на самата истина: „Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“ (Лука 15:10). Радвайте се, вие слаби и нерешителни каещи се; добийте смелост, вие, които току що излезли от света и от развратните си пътища, сте се почувствали веднага изпълнени с горчивината и тъгата от срама на един дух, докоснат от покаянието, измъчен и обезпокоен от прекомерната болка на пресните рани. Нека ръцете ви разбъркат с вяра горчивината на смирната за това спасително помазване; защото Бог няма да отхвърли дълбоко разкаяно, съкрушено и унизено сърце. Не трябва да презираме и да смятаме за незначително помазването, чиято миризма не само привлича хората, за да се покаят, но кани и ангелите да се радват.

7.Има обаче друго, по-скъпоценно ухание, чиито съставки са превъзходни. Това, което съдържа първото ухание, е близо - то е в нас и не трябва да го търсим надалече. Събираме го изобилно от нашата градина всеки път когато имаме нужда от него. Кой е този, който, стига да иска, не намира достатъчно неправди и грехове дълбоко в своята същност, освен ако не иска да мами сам себе си? Такива са съставките на първото ухание, което разгледахме. Обаче ароматите на второто ухание не са продукт на нашата земя; ще трябва да ги търсим в доста отдалечени страни. Всеки превъзходен и съвършен дар идва от горе и ни е даден от Бащата на светлините. Това ухание е съставено от блага, които Божията доброта разпределя всред човечеството. Блажен, който ги събира грижливо и ги поставя пред очите на духа си с милосърдни дела, съразмерни на тяхното величие. След като ги е направил на парчета и ги е счукал в хаванчето на сърцето с чука за стриване на продължителното размишление, той ги вари заедно върху огъня на свято желание. След това като им сипе олиото на радостта, полученото благоухание ще бъде безкрайно по-скъпоценно и превъзходно от първото. За да докажем това, ще ни стигне свидетелството на този, който е казал: „Който принася жертва на хвала, той Ме прославя“ (Псалм 50: 23). Изобщо не трябва да се съмняваме, че спомените за благословенията ни насърчават да хвалим Благодетеля.

8.Тъй като, говорейки за първото ухание, Писанието свидетелства само, че Бог не го презира, става ясно, че то издига много повече второто, което прославя Бога. Още повече, първото се излива върху нозете, а второто – върху главата. Защото ако в Исус Христос главата съответства на Бога, както се вижда от думите на Павел: „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог" (1 Коринтяни 11:3), то да благодариш очевидно означава да парфюмираш главата – така докосваш Бог, а не човек. Това не означава, че този, който е Бог, не е и човек, защото Бог и човека са всъщност един Христос; обаче всяко добро идва от Бога, а не от човека - дори и това, което протича чрез човека. Всъщност, безспорно е, че Духът дава живот; плътта не служи за нищо. Затова Писанието проклина всеки, който възлага надеждата си на човека: „Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа“ (Еремия 17:5); ако цялата ни надежда с право зависи от човека-Бог, това не е само защото Той е човек, а защото е Бог. Ето защо първото благоухание се разлива върху нозете, а второто върху главата – смирението на покаялото се сърце съответства на нашата скромна, незначителна плът, а славата подобава на величието и властта. Вие виждате какво ухание ви предлагам, тъй като тази глава, страшна дори за началствата и властите, не се отнася с презрение когато я парфюмират с него; дори смята това за голямо щастие, казвайки: „Който принася жертва на хвала, той Ме прославя“ (Псалм 50:23).

9.Ето защо на бедния и нерешителния не подобава да направи това ухание; само доверието има съставките – това доверие, което се ражда от свободата на духа и чистотата на сърцето. Страхливата душа, имаща малко вяра, е възпрепятствана от това, че благата й са малко. Бедността не й позволява да хвали Бога или да размишлява върху благословенията, от които произлизат хваленията. Ако понякога иска да се издигне до това, тя веднага е повикана отново от грижата и тревогата, произтичащи от домашните дела; тя се е свила в себе си, притисната от нуждата. Ако ме питате коя е причината за това нещастие, ще я разпознаете в това, което ще ви кажа: ако не се лъжа, вие и в момента го изпитвате или сте го изпитали вече. Струва ми се, че тази вялост, това недоверие на душата обикновено се получават по две причини – от скорошното обръщане към Бога или от безразличието, с което живеем, независимо че отдавна сме се обърнали към Него. Без съмнение и едното и другото са срамни, събарят съвестта, хвърлят я в смущение и тревога щом тя прецени, че старите страсти изобщо не са умрели, било защото е новообърната или поради нейното равнодушие. Затова, чувствайки се длъжна да изтръгне изцяло тръните на нечестието и бодлите на алчността и похотта, тя не може да напредне бързо. Как този, който се уморява да стене и въздиша, би могъл в същото време с наслада да хвали Бога? Ще си послужа с думите на пророк Исая. Как „славословие и глас на хваление“ биха могли да звучат в устата на този, който непрестанно плаче и тъгува? Ето какво ни учи Мъдрият: „Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал...“ (Премъдрост на Исус, син Сирахов 22:6). Хвалението не предхожда благословението, следва от него. Тъжната душа не се радва сякаш е получила някакво благо, а се нуждае да го получи. Тя има основание да отправя молитви, но не и да хвали и да благодари. Как би могла да разпознае милост, която не е получила? Ето защо не е без основание това, което казах – уханието, което се образува от спомена за Божиите благословения, не принадлежи на бедната душа, защото тя не би могла да види светлината докато още гледа в мрака. Тя е огорчена; тъжният спомен за греховете й толкова силно е завладял паметта й, че не би могла да има никакво основание за радост. Точно към такива хора се обръща пророческият дух на Давид, когато казва: „Безполезно е за вас да ставате рано...“ (Псалм 127:2). С други думи, напразно ставате, за да гледате благословенията, които радват душата, ако първо не получите светлината, която я облекчава от гнетящите я грехове. Следователно, не това е уханието на бедните.

10.Вижте обаче кои са тези, които имат основание да се прославят, че притежават изобилно това ухание: „А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име“ (Деяния 5:41). Без съмнение, тези мъже, чиято кротост беше изпитана не само на думи, но и от камшичните удари, бяха преизпълнени с това помазание на Духа. Те бяха богати с милост; независимо че постоянно се изразходва, тази добродетел остава неизчерпаема. Тя винаги ги снабдяваше лесно с всичко необходимо, за да предложат тлъсти и хубави жертви. Сърцата им разпространяваха навсякъде един свят ликьор, с който те бяха напълно напоени когато разгласяваха Божието величие на различни езици, според вдъхновението на Духа (Деяния 2:1-4). Не можем да се съмняваме, че тези, за които така говори апостолът: „Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него, (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас), така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос“ (1 Коринтяни 1:4-7), са били снабдени обилно с това ухание. Бог иска и аз да мога да предложа за ваша полза същите благодарности и да ви видя богати с добродетели, радостни да хвалите Бога и преизпълнени с това духовно помазание в Исус Христос, нашия Господ.

 

Превод: Юлия Борисова