Copyright Grace To You 2010
http://www.gty.org/Resources/Sermons/90-323_The-Bible-Is-Gods-Word
Очевидно е, че това служение е изцяло зависимо от Словото на живия Бог, Писанията, Библията. Вярваме, че Божието Слово е абсолютна истина и всеки израз, стих, глава и книга са от Самия Бог. Единственият начин, по който можем да опознаем Бог и Неговата воля, е да получим знание от безгрешен източник. Бог е избрал това да бъде Библията.
Миналата вечер имах възможност отново да бъда в предаване на СNN и да участвам в една от онези дискусии с хора, които не са съгласни с мен. Сигурно такава е моята съдба. Тези срещи обикновено са изключително неприятни. Когато съм в подобно обкръжение - на невярващи, други религиозни водачи, хора с други морални виждания, мога да кажа само две неща и за мен няма значение за какво и друго да става въпрос. Темата няма особено значение за мен. Аз само търся начин да кажа две неща. Едното е, че Исус е единствения Спасител; другото - че Библията е единствения достоверен източник от Бога. Искам да кажа това по всеки възможен начин и да призова хората да видят, че само Божието Слово, за разлика от всякакви човешки мнения, има власт и че единственият Спасител е Исус Христос, Който се извисява над всички човешки религии.
Миналата вечер един от другите гости, защитник на хомосексуализма и самоопределящ се като римо-католик, каза, че съм толкова обсебен от библейското слово, че така пропускам цялостното послание. Това е странно мислене. Да си толкова обсебен от думите на Библията, че да пропуснеш пълното послание. Как би могъл някой да разбере посланието, ако не се интересува от това, което казва Библията? Сигурно това е онзи вид окултна глупост, която е завладяла сърцата на милиони хора; те по някакъв начин смятат, че съществува подсъзнателно послание на любов, което превъзхожда това, което Библията казва. Бог ни е дал книга и ни говори с нея. Това, което казва, е точно това, което е искал да каже. Поискал е да го каже така, че да го разберем, защото сме отговорни за това. Бог не е смутолевил нещо; говорил е ясно, точно, директно по въпросите и нещата, които засягат Него, които се отнасят и за нас. Бог се е заклел в Своето откровение – Библията, че това, което е говорил, е истината и само истината. Истина е, всичко е истина и няма нещо, което не е истина. Искал е да ни открие единствено истината. Останалото ще разберем във вечността. Единствено Библията е истинското слово на истинския Бог, Който не си противоречи, Който не е написал други книги с други послания, противоречащи на казаното в нея. Има един Бог и Той е говорил с една книга. Всички други откровения, за които се предполага, че са от Бога, изобщо не са Негови; те са човешки измислици и в повечето случаи са на хора, вдъхновени от бесове и зли духове: от Корана, Бхагавад Гита (Индия), писанията на Мери Бейкър Еди Патерсън Гловър Фрай (християнска наука), книгата на Мормон на Джоузеф Смит, до всички фалшиви пророци, гадатели, привърженици на култове, всички религиозни гуру, религиозни водачи, световни религии – всичко това е измама, човешка и демонична измислица. Всичко това е грешно. Бог е говорил; говорил е в една книга и тя е Библията.
Това опростява всичко. Не е трудно да се разбере религията. Мнозина мислят, че е трудно, защото съществуват толкова съперничещи си религии. Разбирането днес е, че трябва да бъдем търпеливи към тях и да разрешаваме на всеки да приеме своя религия, тъй като накрая всички ще бъдем заедно на небето, независимо по какъв начин сме стигнали до него. Библията твърди точно обратното – всичко, което й противоречи, не е от Бога. Ако нещо не се намира в нейните 66 книги, не е Божие слово, не е казано от Бога. Всичко, което Бог е казал на всички поколения в човешката история, се намира в тази книга. Тя се състои от две части: Стар и Нов завет, 66 точно определени книги от 40 писатели, написани за 1500 години. Святият Дух е истинския им автор, събрал ги е в книга, която познаваме като Библия, и ги е утвърдил като единственото Божие откровение от Неговото слово. Затова единственото задължение на човека е да се покорява на тази книга. Бог изисква подчинение на това, което тази книга казва и само това определя съдбата ни за вечността. Това как се отнася всеки към Библията, определя: ад или рай.
Преди много, много години протестантските църкви са изкоренили ересите. Трябва да признаем, че съвършено са си свършили работата. Странното е обаче, че те не са отстранявали ересите, сразявайки ги с помощта на истината, побеждавайки ги с Божието Слово, а по-скоро са отстранявали еретическите идеи като са обезсмислили и идеята за абсолютната истина. Ако не съществува абсолютна истина, тогава не съществува и такова нещо като ерес. Ако няма стабилна, постоянна истина, не може да има и видима неистина. Ако всичко е позволено и Библията няма значение, а в нея има само предположения, или в най-добрия случай е еднакво значима с други религиозни книги, можете да вярвате в каквото си искате. Това означава, че няма абсолютна, постоянна истина и затова не може да има устойчиви ереси. Следователно те изкореняват ересите, изкоренявайки заедно с тях и идеята за истината. Сега във всички традиционни либерални протестантски деноминации цари успокоение и съгласие с всичко. Затова си беше истинско събитие, когато преди няколко седмици проповядвах в голямата катедрала на Калвин в Женева. Катедралата беше препълнена. Аз бях първия, който отвори Божието слово в тази катедрала през последните 30 години и предадох послание, което наистина представяше Божието Слово. Завършващото изключително събитие в тази призната протестантска християнска катедрала беше...будистко. Всъщност то беше действало в наша полза, защото когато попитах дали мога да отида да проповядвам, ми казаха: „Щом ще има будистко богослужение, защо да няма и за нашата Библия. Считам, че всъщност будистите отвориха пътя ни.
Всъщност, въпросът е: Как може църква, призната за християнска и протестантска, да прегърне будизма? Тя е и църква-майката, създала Всемирния Църковен Съвет - най-икуменическата организация на планетата. Нейните членове са щастливи да премахнат тайните ереси; не е било трудно за тях. Всичко, което е трябвало да направят, е било да премахнат абсолютната истина. Страхувам се, че днес това движение се разпространява все повече. Съществува нов вид инклузивизъм, дори в евангелското движение, който заплашва да премахне истината и всички видове измами като по този начин замъгли всичко. Единствената надежда сред всичко това е да се върнем към Библията. Целият този греховен бунт не е променил и поправил Писанията, независимо от кого са били нападани – рационализъм, либерализъм, нео-ортодоксализъм, плурализъм, мистицизъм, инклузивизъм, политическа коректност, толерантност – това не е променило нищо от същността на тази книга. Исус каза: „ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“. Това е вечна книга, непроменима книга. Тя е наковалнята от старата история за ковача, който удрял силно с чуковете и дори след много години наковалнята била цяла, а много чукове били счупени. Виждаме отломките на чуковете, които са удряли по Библията, а тя още стои. Библията все още е единствената Божия истина.
Откъде знаем, че това е истината? Ние, християните, знаем добре, защото сме просветени от Святия Дух. Говорихме за това при последните две поучения, които са две от най-добрите, които някога сме имали. Можете да си ги поръчате на касети. Кой може да повярва в Библията? Истината е, че Библията е това, което самата тя твърди, че е. Знаем това, защото Божият Дух ни е убедил чрез свръхестествено действие, събуждайки възможността ни да разбираме. Това, което сега разбираме е, че Библията е истина и когато търсим Божието слово, намираме, че това убеждение е подкрепено от твърденията на самата Библия.
Това, което искам тази вечер, е да видите, че Библията подкрепя изцяло вдъхновеността на Писанията. Не поставям под въпрос дали вярвате, че е вдъхновена. Знам, че вярвате, защото сте християни. Святият Дух ви е дал дара на вярата в Словото. Вие разбирате това, но искам да видите колко важно е да имаме цялостно доказателство в подкрепа на сърдечното убеждение, което Святият Дух ни е подарил.
Какво бихте направили ако ви се наложи да доказвате, че Библията е истина? Можете да направите това по много начини. Може да кажете така: „Ако вършите това, което Библията казва, ще добиете опит като видите резултата. Ако изповядате греха си и изцяло повярвате на Господ Исус Христос, ще бъдете възстановени и преобразени. Бог ще промени нещата и хората, които обичате, както и начина, по който ги обичате. Тогава ще забележите драматична промяна в живота си.“ Библейският опит потвърждава истинността на Писанията. И това действително е така. Но...има други хора, четящи други святи книги, които имат други преживявания; обаче опитът не винаги би могъл да има решаваща тежест (а може би никога), защото може да изопачи истината. Знае се, например, че пияни хора са виждали розови слонове, които не съществуват.
Друг би могъл да каже: Можем да докажем Библията с помощта на науката, имайки предвид, че други книги правят смешни, странни и скандални твърдения относно физическия свят. В Библията има изключително точни твърдения по повод на материалното сътворение, дори са написани преди съвременната наука да открие, че те са истина. Библията казва, че земята се върти около ос, че слънцето придвижва слънчевата система от единия край на пространството до другия. Библията казва, че има кръговрат на водата, хидрологична система, която работи по удивителен начин и я описва. Тази сутрин ви прочетох откъс, в който става въпрос за теглото на планините. Това се нарича изостазия – целият свят е хармоничен, уравновесен. Ако имате например баскетболна топка, която не е балансирана, и я търкаляте, ще се движи ето така...ето така...ето така. Ако земята се движеше така, ние щяхме да подскачаме на определени интервали. Тя се върти съвършено, защото е съвършено балансирана. Това е науката изостазия и, както прочетохме тази сутрин, Бог претегля хълмовете с везни (Исая 40:12). Обръщайки се към науката, можем да кажем, че Библията е удивително научна. През 1903 година умира мъж на име Хърбърт Спенсър. Той е бил учен. Бил е приветстван от целия свят и е получил всякакви награди като човек разрушил старите представи за наука. Най-голямото му постижение било категорично. Точно той е обявил пред научния свят, че всичко, съществуващо във вселената, може да бъде обхванато от пет категории: време, сила, действие, пространство и материя. Казал е точно това в този ред.
Какво всъщност е това? „В началото“ - това е времето; „Бог“ – това е силата; „създаде“ - това е действието; „небесата“ - това е пространството; „и земята“ - това е материята. Още тук, в първия стих. Много добре, Хърбърт, ти си се опитал да разбереш всичко без този стих.
Можем да използваме науката и да кажем, че тя потвърждава Библията, но дори и да намерим такова чудесно потвърждение малко по-добро от личния опит, ще се намери някой да каже: „Това не означава, че всичко в Библията е истина.“ Друг може да се присъедини и да каже: „Нека да обърнем внимание на пророчествата.“ Има пророчества, които са се изпълнили. Най-малкото, можем да кажем, че нещата, които засягат науката, както и практическите части в Библията, са истина. Също така, когато Бог казва, че някои нации ще се провалят, това се случва; когато казва, че ще залее и удави света, това става. И всичко това е истина. Някои пророчества са се изпълнили, защото някой, от авторите на Библията е знаел нещо повече от нас; разбрал е материалната наука преди всеки друг. Дори е разбрал тези събития преди още да са се случили и е бил способен да предрича. Можем да изучаваме тези неща и това да ни помогне в разбирането на Писанията.
Можем да се обърнем към археологията, да изследваме развалините в Средния Изток, да отидем в музеите и да намерим много неща от Розетския камък насам; да изследваме пещерите в Египет с рисунките в тях. Те сочат, че евреите са били там. В шифъра на Хамураби можем да намерим кода на закон, предшествал дори Мойсей; това показва, че хората са имали закон от самото начало, а не са били някакви висящи от дърветата маймуни, живеещи свободно, без правила. Има множество археологически доказателства и потвърждения за неща, за които Библията казва, че са се случили. Дори можете да видите рухналите стени на Ерихон, чиято странна форма съответства на представата, че са се свлекли надолу. Като погледнете към тях, можете да кажете: „Поне тази част от Библията е абсолютно истинска, защото археологията я потвърждава. Никога не сме намерили в Библията нещо, което да противоречи на науката и на историята. Науката доказва всичко, което тя казва. Ние казваме: А денят, в който слънцето спря? Очевидно слънцето не е останало на едно място; земята е спряла да се върти. Усещането на присъстващите е било, че слънцето е спряло. Когато ставате сутрин, вие не поглеждате през прозореца и не казвате: „О, колко прекрасно се върти земята!“ Ето защо, всъщност земята е спряла да се върти; слънцето не се движело в посоката, в която смятаме. Движела се е земята. Обаче, според нашите усещания, казваме, че слънцето изгрява и залязва. В Библията има такива неща, но нищо в нея не противоречи на науката, на историята и на обещание, дадено от Бога – всичко се случва както Той е обещал. Ще разгледаме някои от тях в серия от проповеди.
Но преди да разгледаме тези свидетелства, да чуем какво твърди Библията. Това е удивително. Искам да ви дам само две думи, върху които да разсъждавате: непогрешим и безгрешен. Непогрешим...Предпочитам да използвам тази дума по свой начин; може да спорите много какво би могла да означава; тя е доста гъвкава, както и думата „безгрешен.“ Нека да използваме „непогрешим“, за да кажем, че Бог така е вдъхновил Писанията, че те са надеждни, сигурни, изпитани, завинаги истинни правила и ръководни принципи за абсолютно всичко. Нека използваме „непогрешим“, когато говорим за Писанията като цяло. Цялата Библия е истина. Гледайки от птичи поглед, виждаме голямата картина. Това е непогрешимо свидетелство. Всичко, което Писанието твърди в целостта си е истина. Псалм 19:7: „Законът на Бога е съвършен.“ Псалм 18:30: „Що се отнася до Бога, пътят Му е съвършен, безукорен. Словото Му е изпитано и доказано.“ Псалм 119: „Твоето Слово е чисто“; „Словото Ти е истина“; „Всичките Ти заповеди са истина“; „Същността на Твоето Слово е истина“; „Всяка от Твоите праведни заповеди трае до века, защото всичките Ти заповеди са праведни“; Псалм 111:7: „Всичките Ти заповеди са безспорни“; Римляни 7:12: „Божието Слово е свято, праведно и добро“; Второзаконие 4:2: „Не прибавяйте нищо към Писанията“; Откровение 22:18,19: „Не прибавяйте нищо и не изваждайте нищо от Писанията.“ Като цяло, то е пълно и непогрешимо.
В Йоан 10:35 са записани Божи слова, знаменателни, уместни и поразителни поради краткостта си. В края на стиха Исус казва: „Божието Слово не може да бъде нарушено“ („Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши) )." Божието Слово е като верига – всички стихове са свързани, всички глави – скачени, всичките 66 книги – съединени; съединени са и заветите и няма място във веригата, където тя може да се скъса. Това е пълната, цялостна истина. Такова е твърдението на Библията, такава е вярата, която тя изисква от нас.
Втората дума е „безгрешен.“ Използваме я в ограничен смисъл – не от гледната точка на цялостта, а за всяка дума поотделно. Всяка дума е истина; всяка дума е достоверна, вдъхновена и сякаш написана собственоръчно от Бога: без грешка, лъжа, неточност. Цялостната истина на посланието е съхранена във всяка дума-истина на Бога. Цялата Библия е вярна, защото всяка нейна част е истина. Това е цялата истина и само истината. Притчи 30:5,6 – това е изповед на Бога в словото Му относно Словото Му: „Всяко Божие слово е чисто...“ Псалм 12:6: „Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.“ Псалмистът търси сравнение, за да изрази чистотата на Словото. В Псалм 119:140 той казва: „Твоето слово е добре пречистено...“
Когато говорим за непогрешимост – за голямата картина, или за безгрешност – малката картина, съчетанието от двете говори за вярност (правдивост) на Библията. Сега искам да кажа някои неща и да ги подкрепя с Писанията. В Исая 65:16 Господ нарича Себе Си Бог на истината. В Йоан 3:33 се казва: „...че Бог е истинен.“ В Йоан 17:3 Исус казва: „...да познаят Тебе, единия истинен Бог...“ 1 Йоан 5:20: „... и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа...“ Три пъти Писанието казва, че Бог не може да лъже: Числа 23:19, Тит 1:2, Евреи 6:18. Бог не може да лъже; това е невъзможно. Следователно, Библията е непогрешима и безгрешна, тъй като е написана от Бог, Който е Истината, казва само истината и не може да говори нищо друго освен истината.
Писателите на Стария завет са направили буквално хиляди потвърждения за верността на това, което са написали. Около 2000 пъти те твърдят, че говорят истинското Божие слово. Такива са старозаветните писатели. Те постоянно употребяват изрази като: „Божият Дух ми говори“, „Божието слово дойде към мене.“ Например Исая 1:2: „Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил, казвайки...“ И той разкрива великото откровение на книгата на Исая. Когато Бог говори, всички слушат, защото Той е Бог.
В Новия завет намираме още много такива твърдения, съсредоточени изключително в поученията на Исус. В Матей 5:17 Исус казва: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.“ „Законът и пророците“ е понятие, използвано да опише Стария завет. Не съм дошъл да променя нищо; дойдох, за да изпълня Стария завет. „Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“ (18). Исус каза, че дори и зад най-малкия знак стои Божията власт. Затова Яков казва: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко“ (Яков 2:10). Ако престъпим само една малка част от Божието Слово все едно сме нарушили цялото Слово, защото цялото е истина и Бог изисква от нас да го изпълняваме цялото.
Около 4000 пъти старозаветните писатели обобщено или конкретно причисляват това, което са написали, към Божието слово. Преди малко ви казах, че 2000 пъти те пряко твърдят, че Бог им е говорил; обаче най-малко 4000 пъти потвърждават, че това, което са написали, е Божие слово. Писателите на Новия завет цитират 320 пъти Стария завет като слово от Бога и го споменават най-малко 1000 пъти. Новозаветните писатели потвърждават непогрешимостта и безгрешността на Стария завет. Те потвърждават боговдъхновеността и на Новия завет. Бих искал да следвате разсъжденията ми, защото това наистина е нещо удивително.
Галатяни 1:11,12. Това е един вид уводно изречение: „Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.“ Тук Павел потвърждава, че благата вест е послание от Бога.
По-надолу, в стих 15, където пише, че Бог го е отделил, избрал и призовал чрез Своята благодат още от утробата на майка му, като е благоволил с това да му открие Сина Си, той казва: „...за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв...“ Той получава посланието и пратеничеството си направо от Бога.
Знам, че това е нещо уникално за него като апостол, но това е пример за начина, по който Бог директно говори на пророците и другите писатели на Стария завет.
Ако погледнете в Римляни 4, ще видите как... Всъщност, нека първо видим Галатяни, глава 4, където Павел цитира Битие. Какво казва той? Стих 30: „Обаче, що казва Писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната". Това е взето от Битие 21, стихове 10 и 12. Павел цитира Стария завет, наричайки го „Писанието“.
Сега да погледнем Римляни 4:3: „Понеже какво казва Писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда.“ Тук цитира Битие 15:6. Той знае, че автор на тези думи е Бог; знае, че Исус е казал, че Писанието не може да бъде унищожено. Потвърдено е чрез боговдъхновен писател от Новия завет - Павел, че Старият завет е Писание.
Нека ви поведа още малко по тази пътека – 1 Тимотей 5. В тази глава има два цитата. Можем да направим много интересно сравнение. В първия цитат, стих 18, Писанието казва: „...защото Писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си.“ Писанието е казало това. Намира се във Второзаконие 25:4. Обикновеното му значение е да храниш животните си. Приложението му чрез сравняване е да се грижиш за хората, които ти служат. Изказано е като притча. Ако искаш волът да върши работата си, храни го. Ако очакваш хората да вършат това, което искаш, грижи се за тях. Павел казва, че това е написано в Библията и цитира Второзаконие 25:4. Ето още нещо важно от стих 18. Казано е, че работникът заслужава заплатата си. Къде се намира това в Стария завет? Всъщност не е от Стария завет. Това е от Лука 10:7, където Исус казва: „...защото работникът заслужава своята заплата...“
Написаното от Мойсей е част от Писанията и написаното от Лука – също. Имаме свидетелство от новозаветен писател, че Старият и Новият завет са части от Писанието. Павел нарича написаното от Лука „Писание“.
Сега нека да видим 2 Петър 3:15. Стихове 15 и 16 са интересни. Те се отнасят за възлюбения брат Павел: „...както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.“ Той е написал в началото на 15 стих за Божието търпение, водещо ни към спасение. Петър споменава Павел: „...както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост както пише и във всичките си послания...“ От конкретно писмо той преминава към специална група 13 на брой послания. „...както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания...“ В другите... какво? Писания. И така, какво казва Петър за писмата на Павел? Те са част от Писанията. Също както Павел нарича написаното от Лука „Писание“. Ето как, известен автор на послания удостоверява, че написаното от евангелиста е Писание. Така и Петър нарича написаното от Павел „Писание“. Всъщност, всичките послания са Писание.
Да се върнем на Юда, стих 17 и да продължим изследването. „Но, вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха: В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти.“ Откъде са тези думи? Той цитира Петър. 2 Петър 3:3: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват...“ Петър утвърждава написаното от Павел, Павел – написаното от писателите на благата вест.
Писанието не тръби около тези неща; то е нещо великолепно, почти скромно, защото е очевидна истина; няма защо да бъде раздухвано, сякаш има нужда от доказателства.
В Откровение 1:3 има благословение, произнесено за тези, които четат и слушат пророчеството и се вслушват в него. „Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово - и всичко що е видял. Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“ Тук разбираме, че книгата е вдъхновена от Бог. Той е автора и я е изпратил на Йоан чрез ангел посредник. В Откровение 19:19 Йоан дава наставления от глас, излизащ от Божия трон. „И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.“ Тия са какво?... Истинни Божии думи. Глава 21:5: „ И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.“ Глава 22:6: „И рече ми: Тия думи са верни и истинни и Господ Бог на пророческите духове прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.“ И така, от Петокнижието, през цялото време, когато авторите на Новия завет цитират Битие като част от Писанията, до Откровение, което е истинско Божие слово, това е величествено свидетелство, че са записали безгрешно Божието слово. Това е безпогрешно, мощно вътрешно свидетелство, че Писанието е Божие слово.
Има обаче още едно свидетелство, на което искам да отделя време тази вечер; може още много да се говори, но някой друг път. Искам да говоря за свидетелството на Исус. За мен има голямо значение как Исус гледа на Писанията. За вас има ли? Исус казва в Йоан 10:35: „Писанието не може да бъде унищожено.“ Той казва и в Матей 5:17,18: „...ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“ Матей 26:24: „...Човешкият Син отива, както е написано за Него.“ Няколко стиха след това, Той каза на Петър, че няма нужда от закрилата на ножа му, защото ако пожелае, ще повика ангели от небето да Му служат. В Матей 26:54 Той каза: „Човешкият Син отива, както е написано за Него.“
С други думи, Исус дойде да изпълни закона. Той дойде да изпълни Писанията, които пророкуваха за Неговата смърт и възкресение. Това, което каза, е изумително: „Писанието не може да бъде унищожено.“ Това означаваше, че казаното от Бога е истина и ще се изпълни. Той каза в Лука 16:17: „Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.“ В Лука 18:31: „И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.“
И така, как Исус гледаше на Писанията? Като на Божие Слово, истинско отражение на истинския Бог – Бог, Който не може да лъже и говори само истината. Исус привличаше вниманието към определени думи. Псалм 22:1 предрича, че когато Месията умре на кръста, ще каже: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ Докато умираше на кръста, Исус извика: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ Матей 27:46. Исус вярваше в изпълнението на всяка дума от Стария завет. Потвърди също така големите истини от Стария завет. Потвърди създаването на Адам и Ева – че това е истинско сътворяване и те са действителни личности. Матей 19:4,5: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?" Исус вярваше в сътворението така, както беше записано в Битие и го потвърди.
Исус многократно каза, че хората не познават Бога, защото не познават Писанията. „Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила“ (Матей 22:29); „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене“ (Йоан 5:39); „Не сте ли никога прочели в Писанията тая дума...“ (Матей 21:42); „Не е ли казано в Писанието?“ Той повтаряше пак и пак, и пак...
Така че, имате избор. За да обобщим свидетелствата на Исус ще ви дам няколко възможности. Една от тях трябва да е истина. Първата е: в Стария завет няма грешки, защото Исус учи, че Писанията не могат да бъдат нарушени. Втората – в Стария завет има грешки, но Исус не знае за тях. Третата – има грешки, за които Исус знаеше, но се опита да ги скрие.
Коя е вашата версия? Нима Исус беше шарлатанин и измамник, прикриващ истината? Как бихте обяснили възкресението Му? Или не знаеше, че има грешки? Как ще обясните Неговото всезнание? Защото Той каза, че знае всичко. Ако е вярно второто – че в Библията има грешки, а Той не знае, очевидно не е Бог? Тогава можете да отхвърлите християнството и да забравите и за Исус.
Ако е вярна третата възможност – че знае за грешките и ги прикрива, то Той е дявол. Ако вярвате, че Исус е Бог, не можете да направите друго, освен да вярвате в непогрешимото и безгрешно слово, защото Исус му вярваше.
Всичко това ни насочва към въпроса: Как да разберем по какъв начин Бог е написал Писанията? Е добре, елате пак следващата седмица.
Нека да завършим. Тъй като Библията е истината на Бога, тя е извор на благословения. В Притчи 8:34 се казва: „Блажен тоя човек, който ме слуша“; Лука 11:28: „Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.“ Тя е източник на целомъдрие. Псалм 119:11: „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам.“ Тя е източник на чистота. Йоан 15:3: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.“ Тя е източник на победа. С меча на Духа убиваме врага, който лъже и мами. Тя е източник на растеж. 1 Петър 2:2: „пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“. Словото е източник на сила; то е живо и силно, по-силно от което и да е друго оръжие. Словото е източник на ръководство. Псалм 119:105: „Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми“. Библията е най-силната книга, защото е единствената книга от Бога. Може да ви разкъса на части - „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12); може да ви разсече на две, но и да ви съедини отново, така че да ви новороди чрез Словото (1 Петър 1:23). Словото може да ви донесе велика радост. „Имам много да ви пиша..., за да бъде радостта ви пълна“ (2 Йоан 1:12).
Защо Писанията са толкова мощни? Защо преобразяват живота? Защото не са човешко, а Божие Слово. Следващият път ще разберем как Бог ни го предава чрез учението за вдъхновението.
Отче наш, благодарим Ти за свидетелството, което Словото Ти ни дава за собствената си истинност, непогрешимост, безгрешност, неизменност и вдъхновеност. Ние знаем, че това е така, защото Ти си жив и истински Бог, Който не може да лъже, Който е Истината и от Тебе идва всяко истинско слово и нищо друго. Библията е истина, само истина и нищо друго освен истина, защото Ти си Бог на истината. Чудесно е да знаем тази истина, да я разбираме и да живеем в нея чрез Твоята сила. Ние сме дълбоко благословени да познаваме истината в свят на хора, удавени в лъжи. Хвалим Те, благодарим Ти и Те прославяме за това, че си отворил очите и сърцата ни за истината. Сега ние я имаме, можем да я изучаваме, да гладуваме за нея, да я обичаме, да я разгласяваме и да я използваме, за да Ти се покланяме. Искаме това заради Христос и Неговата слава. Амин.
Превод: Юлия Борисова