Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

 

Чудесата потвърждават вдъхновението на Библията

Джон МакАртър

 

Copyright Grace To You 2010

http://www.gty.org/Resources/Sermons/90-325_Biblical-Inspiration-Validated-By-Miracles

 

Няколко седмици разглеждахме учението за това, че Библията е вдъхновена от Бога; че е непогрешима и истинна във всичко, което твърди и учи. Това означава, че всяко Божие слово е чисто. Във всичките 66 книги на Библията се съдържа истинското Божие Слово.

Несъмнено, това е обширна тема и много може да се говори за великото учение на вдъхновеността на Писанието. Ще се опитаме да обхванем някои от основните неща, които ще ви помогнат да засилите и укрепите вярата си в Божието слово. Вече научихме, че Библията е истина, че e истинското Божие Слово, че е Божието свидетелство. Той говори често; Писанието казва (около 3800 пъти) по един или друг начин: „Така казва Господ.“ То е вдъхновено и от Святия Дух, така че имаме свидетелството не само на Бог Отец, но и на Бог Дух. Разбира се и сам Исус свидетелства, потвърждавайки законността на Писанията – на Стария и Новия завет. По този начин ние имаме истинското, неизменно и цялостно Слово на живия Бог, достоверно и властно. Към него нищо не може да бъде прибавено и от него нищо не може да бъде извадено. Имаме решаващо Слово, постоянна и вечна, установена и неизменна Божия истина.

Знам, че вярата в Библията е Божие дело, извършвано в сърцето. Естественият човек, без възраждащата работа на Святия Дух, потопен в мрака на неверието си, не е способен да повярва в Библията, независимо от множеството доказателства за истинността и обосноваността на Писанията, които му предоставяте. Това е дело на Божия Дух. Обаче, за тези от нас, в чиито сърца това дело е вече извършено, които разбират Божието Слово, то всъщност е истинското Слово на живия Бог.

Миналата седмица, когато служех с няколко мъже, им казах: „Дори никога да не бях стоял зад катедра, да не бях проповядвал, да не бях говорил пред студенти, да не бях записвал касети, да не бях изказвал публично каквато и да е истина от Библията, щях да прекарам живота си не по друг начин, а изучавайки Божието Слово всяка седмица в продължение на всички тези десетилетия. Защото това е истинско, дълбоко богатство и привилегия – да прекарваш по цели дни, всяка седмица, месец след месец, година след година, десетилетие след десетилетие, изучавайки подробно и разбирайки Божието Слово. Това е чудесно благословение в живота ви. Знам това, защото се наслаждавах на ползата от освещаващата работа на Словото в сърцето си. Също така изследвах, изпитах и проверих вярата си във всяко място от Словото, преминавайки през Библията стих по стих, дума по дума, израз по израз, докато се подготвях да напиша учебна билия. Подробно изследвах много от книгите на Стария завет и всички от Новия завет. Внимателно, доколкото е възможно, прочетох най-малко по 20 - 25 коментара върху всеки пасаж, по който съм проповядвал. Изследвах всички виждания – критични или утвърждаващи. Имах възможността да изследвам и изпитам Божието Слово за всяко нещо и затова имам по-голямо доверие в неговата истинност в сравнение с когато и да е било преди. То издържа теста на внимателното критично изследване от моя страна, както и от страна на всички, които са били по-способни от мен да се задълбочат в изучаването му. За мен тава беше чудесно пътешествие, довело до този момент от живота ми, когато доверието ми в Божието слово е по-силно от всякога. Както казах, дори никога да не бях проповядвал, а само да бях живял с такова голямо доверие в светлината на неговите истини, оставяйки ги да работят в живота ми и да подхранват моята радост, хваление и поклонение, това щеше да бъде дар по-голям от всичко, което съм желал някога. Все пак, това, че имам възможност да ви проповядвам Божието Слово и да ви насърчавам, за мен е голяма награда и аз благодаря на Бога.

Тази вечер искам да говоря за две неща: чудеса и наука.

Сега нека да поговорим за чудесата. Библията е пълна с чудеса. Всъщност тя започва с най-мощното чудо на чудесата – създаването на цялата вселена за шест денонощия; величествено чудо или поредица от чудеса. И това е само началото. Скоро след това започва да се разкрива нова поредица от зашеметяващи и невероятни чудеса. Най-забележителното от тях е чудото на погубването на цялото човечество в потопа; промяната на атмосферата по време на потопа, формирането наново на земната повърхност. Покривът от вода, който е заобикалял земята, е разкъсан, потопът се излива върху земята, континентите се разделят и преподреждат. Резервоарите с вода на бездната са спукани и се отварят; водите бликват, цялата земна повърхност е променена. Издавено е цялото човечество с изключение на осем човека и следва появата на земята такава, каквато я познаваме днес. Животът на хората и животните е запазен в кораба, а растенията разцъфват отново след потопа.

И ето, след още няколко величествени чудеса идва Вавилонската кула, където по чудотворен начин Бог създава всички езици на света и с тях разделя хората. Това е присъда, за да не могат лесно да разпространяват еретическите си и фалшиви религии. Има места в Библията, когато се случват много по-силни чудеса – като критичните времена в живота на пророк Илия и Елисей. Обаче докато е жив нашият Господ Исус Христос има взрив от чудеса, каквито не е имало от създаването на света чрез материалните чудеса. Три години от живота Му изобилстват с чудеса, извършени с различни намерения и цели. Той отстранява болестите от земята на Израел. Прави чудеса, които имат единствено божествено обяснение и които се разпространяват във всички посоки. На Апостолите също са дадени такива способности. Отначало те продължават да се случват за известно време и са описани в книгата Деяния на апостолите, а после спират. Когато стигнем до Откровение разбираме, че в края на времената, когато Бог ще ни съди, ще се случват множество физически чудеса – на небето и на земята. Най-накрая ще се появят новото небе и новата земя.

Когато говорим за чудо, не става въпрос дали ще си намерим място за паркиране пред мола в петък вечер. И така, нека му дадем правилно определение. Обикновено злоупотребяваме с тази дума. Често казваме: „О, това е чудо!“ Всъщност, изобщо не говорим за нещо, което излиза извън рамките на обичайното и очакваното. Не говорим за това. Разрешете ми да използвам определението за чудо на К.С. Люис. „Чудото е намеса на свръхестествена сила в природата.“ Уестминстърският библейски речник казва така: „Чудесата са грижливо изработени от Божията сила събития, случващи се във физическия свят, предвидени за да бъдат знаци и знамения.“ Те са възможни, защото Бог поддържа, ръководи и направлява всичко и е всемогъщ. Да обобщим: чудо има тогава, когато Бог нарушава естествения ход на нещата и прави нещо свръхестествено. Чудо беше, когато Бог се въплъти и стъпи на земята, нарушавайки и отстранявайки естествените закони, за да извърши нещо, което нямаше нормално обяснение и беше невъзможно.

В нашата вселена или съществува Бог, или не. Така ли е? Съществуват само тези две възможности. Или има Бог, или няма. Или има свръхестествено същество, или живеем в естествен свят, а ние сме продукт на естествени сили, които всъщност идват от никъде. Ако натурализмът е истина и няма Бог, е невъзможна свръхестествена намеса, защото свръхестественото не съществува. Ако няма Бог, не може да има чудеса. Ако няма Бог, нищо не може да влезе отвън и да промени природата, защото няма нищо извън нея. Всичко, което съществува, е природа – това е натурализма. Не съществува нищо друго; няма и чудеса. Затова ако възнамерявате да употребявате думата чудо, ще трябва да я използвате когато намерите място за паркиране пред мола в петък вечер.

Ако обаче има Бог, ако има свръхестествена сила във вселената, ако има свръхестествен създател, тогава ще се случват чудеса всеки път когато свръхестественият Бог действа независимо от естествения свят. Затова ако няма Бог във вселената, имаме просто една естествена вселена и е вярно уравнението: „Никой, умножен по нищо, е равен на всичко.“ Ние сме произлезли в резултат на еволюцията, започнала от някакво едноклетъчно нещо, намиращо се в някаква първична кал, която не знаем откъде е дошла. Нека приемем за момент това – ако е така, то значи не съществува чудо, защото няма нищо друго освен естествения свят. Ако има Бог обаче и Той е свръхестествен Бог, е допустимо и законно Той да действа. Ако има Бог, трябва да очакваме намеса отвън, от свръхестествения свят, в естествения. Ако има Бог, ще има и чудеса. Бог, който е създал света, може да нахлува в него винаги, когато иска, за да прави каквото иска, с когото иска.

Ако вярвате в Бога, чудесата не ви изглеждат невъзможни. Нека да отидем още по-нататък. Ако Бог иска да знаете, че Го има, как би ви показал това? Той би искал да знаете, че наистина съществува свръхестествен Бог извън нашия естествен свят; как би ни се представил? Той ще трябва да стъпи в нашата различна естествена действителност. Затова чудесата са за нас не само очаквани и нормални явления, а необходимост, за да знаем със сигурност, че има Бог. Има Бог и Той наистина желае да ни се открие; затова трябва да направи нещо свръхестествено – да спре естествените процеси, да влезе сам; и ние трябва да приемем, че ще извърши това, за да узнаем, че Той е тук. Всичко, което Бог прави, за да разберем, че съществува, е чудо.

Ето защо така наречения християнски опит за демитологизиране на Библията е толкова смешен. Така наречените големи християнски критици се опитват да демитологизират Библията, а това означава да извадят всички чудеса от нея. Те искат да лишат от чудеса Библията.

Ако някой върши това, то в какъв смисъл е християнин? Как нарича себе си теист (вярващ в Бог)? Как дори вярва в Бога, ако не Му дава да действа? Критиците дават за пример историята на Йона. Учат, че когато Старият завет казва, че Йона е бил глътнат от един кит, това означава, че просто е бил изхвърлен от кораба в малка лодка и оставен да се оправя сам. Така отричат идеята, че е бил погълнат от голяма риба. Петър да ходи по вода? Не. Един автор казва, че е вървял върху дебел слой листа на водна лилия. Друг казва, че е вървял върху пясъчен нанос. Предполагам, че е имало дупка на определено място, в която да потъне. Сигурно ще ни кажат, че нахранването на петте хиляди човека не е могло да се случи, че трябва да го демитологизираме. Всъщност едно момче е излязло напред, носейки обяда си, а всички останали са се почувствали толкова виновни, че са извадили скритата в кошниците храна и това е бил важен урок по щедрост; така всички станали щедри. Всъщност това обяснение е на Уилям Баркли, написал серия коментари върху Новия завет. Аз бих искал да попитам Уилям ако беше жив: „Как можете да повярвате в съществуването на Бога и за вас да е проблем ако Той върши нещо свръхестествено? Какъв е смисълът? Вие сте някъде по средата – да вярвате в критиците или в Бога“.

Ако Бог съществува, нека Го оставим да действа. Чудесата показват, че има Бог и това, че Той действа, е следствие от това, че Той съществува. Ако има книга, написана от Него, тя ще бъде изпълнена с Божиите дела, нали? Тъй като Писанията трябва да бъдат Божие откровение, ако Бог ни се показва в тях, то Той не би вършил нещата, които всички останали вършат, иначе това нямаше да е откровение от Него. И така, ако вие търсите свещена книга, открийте тази, която съдържа най-много правдоподобни чудеса, които са имали свидетели, останали са в историята като са издържали изпита на времето. Тогава всъщност ще сте стигнали до Библията. Всичко това е в Библията. Ако в нея няма чудеса, тя си остава книга на нравствената философия; нещо повече: тя е измама, преструвка, фалшификация, защото твърди, че Бог върши чудеса. Библията говори за чудеса през цялото време - от началото до края. Ако това не е истина, цялата книга е лъжа и не е необходимо да бъдем християни, които демитологизират чудесата; можем да бъдем мюсюлмани, индуисти, атеисти, защото Бог съществува и действа. Ако има книга, която да е истинско откровение от Бога, то в нея ще е записано Божието свръхестествено действие в центъра на естествения свят.

И така, аз питам: кое е доказателството, за да вярваме, че Библията е Божие слово? Ще ви отговоря веднага – това са чудесата. Аз ги подлагам на три малки проверки. Трябва да проверим същността им на три пъти. Чудото трябва да бъде видимо, осезаемо; то не е нещо, което Бог върши тайно. Помните ли когато Павел беше взет на третото небе и след това върнат на земята? В 2 Коринтяни 12 той казва: Няма да говоря, защото не ще е полезно; защото случилото се не беше осезаемо, видимо, не е било видяно от никой друг освен него. Той дори не знаеше що за чудо е било. „И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае)" (2 Коринтяни 12:3). Значи, не е полезно да се говори за случилото се. Чудесата от Бога трябва да бъдат видими; трябва да могат да бъдат доловени от човешките сетива – нещо, което хората чуват, виждат, усещат, вкусват, преживяват.

Второ, трябва да бъдат несъмнено свръхестествени – да нямат друго обяснение. Това не е предпазливост. Чудесата не са опит на Бог да направи нещата да изглеждат що-годе естествени. За да смятаме нещо за чудо, то трябва да не е подчинено на никакви естествени закони. То трябва да е Божия намеса, чрез която Той временно пренебрегва законите на природата и върши нещо свръхестествено. И така, то трябва да бъде осезаемо, божествено и да няма друго обяснение. Ще го наречем свръхестествено.

Трето, чудото трябва да има за цел спасението, изкуплението на човека.Трябва да бъде насочено към това хората да признаят истинския и жив Бог заради откровението на Неговата слава в спасението; то трябва да предизвика тяхното обръщане към Него от цялото им сърце, за да Му се поклонят и да Го прегърнат като истински Бог. Чудесата не са магьоснически трикове, които просто да привличат човешкото любопитство; те не са предназначени да забавляват, а за да ни открият Бог като изкупител и спасител. И така, ако Библията е Божие слово, тя би трябвало да е исторически документ на Божиите свръхестествени дела, на Неговата намеса в естествения свят. Те трябва да са навсякъде в Библията; трябва да са видими и свръхестествени. Чудесата трябва да сочат към спасението и да показват, че Бог е единствения изкупител. Когато погледнем към Библията, намираме чудеса, които могат да бъдат чути, видяни, осезаеми; те са ясни откровения за свръхестествената сила и присъствие на Бога. Нямат никакво друго обяснение. Те не служат за забавление и за задоволяване на човешкото любопитство; най-вече те сочат към Бог, който всъщност е предложил Себе Си като Спасител на грешниците. В Библията са на лице този вид чудеса – не само няколко, а много, много, много...

Дори няма нужда да казвате: Ето някои удивителни чудеса и други не толкова удивителни. Не, те всички са удивителни! Най-чудното е, че в цялата Библия нейните писатели, които са записали чудесата, никога не казват: „Това, което ще кажа, е наистина трудно за преглъщане. Ще бъде трудно да го приемете, защото е много далече от придобития от вас опит.“ Ако Бог е Този, Който е, Той има право да действа както си поиска. Ако иска да разкрие Себе Си чрез чудеса, тогава истинското Писание ще бъде запис на тези откровения. Затова ние не очакваме в Писанието да липсват чудеса, а то да бъде пълно с чудеса. С това започва процесът, с който Библията доказва себе си. Истинското Божие откровение се извършва чрез чудесата. Такава е Библията – изпълнена с чудеса от начало до край – от творението до новото творение и всичко, което се случва между тях.

Не можем да споменем всички чудеса в Библията или дори повечето от тях, но нека разгледаме някои от тях, защото са толкова удивителни. Да си припомним Изход 14. Добре е да започнем от тук и да се вгледаме в това чудо, което добре познаваме; то е свързано с разделянето на Червено море. По времето на Мойсей се случват повече от 25 чудеса. В 13-ти стих Мойсей казва на народа: „...стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес...“ Велико изявление! Стойте и не се страхувайте; Бог ще действа по чуден начин. Бог ще действа и вие ще видите. Бог ще действа и то свръхестествено. Това ще стане така, за да покаже, че Той е Спасител и освободител. „...защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.“ Господ ще се бие за вас, а вие ще стоите кротко и тихо. „Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.“ Те напускат Египет и вероятно наброяват няколко милиона. „А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, и дойде между Египетското множество и Израилевото“ (16-20). Така те бяха защитени от Божието присъствие в Божията слава, облачния стълб и от Божия ангел. „...на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: „Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.“ Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.“ (20-31).

Това е видимо чудо, съвсем ясно изразено, историческо и действително, което няма друго обяснение освен свръхестествено и води към Бога, от Когото трябва да се страхуват и да Mу се покланят. Много свидетели – цяла нация свидетели; и до днес Евреите потвърждават, че това велико събитие е истина.

От дните на Йосиф е имало критици, опитващи се да оспорват историческата истинност на това събитие. Един от тях казва, че наоколо е имало езера – горчивите езера. Не знам откъде идва това име. Те някак са свързани с Червено море чрез плитък канал. Вие знаете къде се намира Червено море. До него има малки езера и плитък канал, който ги свързва; югоизточният вятър постоянно духа над канала и задържа водите между езерата и морето и се появява суша. Това е своеобразна естествена отливна вълна, образувана с помощта на вятъра; така хората преминават. Това е нелепо. Няма географско и историческо доказателство за такива езера.

Друг учител – Галенопулос от Атинския университет, казва: „В тринадесети век преди Христос е изригнал вулкан.“ Откъде знае това? Аз не съм сигурен в това, но все пак той казва: „Избухнал е вулкан, който е предизвикал ударна вълна, превишаваща 350 пъти силата на водородна бомба. Предполага се, че точно това е разрушило Атлантида и е станало причина да се раздели Червено море.“ Съвършено избрано време, точно когато евреите са се намирали там. И как са успели да преминат, когато земята е била ударена от 350 водородни бомби?

Друга много известна теория, е че Евреите са преминали през плитко и блатисто място. Всъщност те са преминали през много плитка вода. Как тогава добре тренирана армия като египетската се е удавила в два инча вода?

Най-простото обяснение тук е, че Божият Дъх е бил в силния източен вятър. Защо е трудно за вярване, щом Бог съществува? Псалм 74:13 казва: „Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.“ Това е чудо. Не трябва да сме изненадани. Има Бог и Той сам ни се открива; това е смисълът на Писанията.

Вижте в 16-та глава на книга Изход, стих 14. „Сутринта имаше тънък слой роса; когато той се изпари, по повърхността на пустинята нещо фино като люспи, нещо като скреж или пепел. И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му. И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко...“ (Изход 16:14-17). Бог ги нахрани, правейки чудо и чрез чудо нагласи кой колко храна да има. И Мойсей им каза: „Никой да не оставя от него до утринта.“ Те обаче не го послушаха; някои оставиха известни количества за следващия ден, защото мислеха, че тогава може да няма манна; липса на вяра...“родиха се и се размножиха червеи, храната загни и Мойсей се ядоса“. Бог направи чудо и през нощта тя се развали. „И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.“

И така, какво е това? Това е манна, нали? Или храна на ангелите, ако така ви харесва повече. Много хора се опитаха да обяснят това чудо по друг начин. Те казват: Всъщност Евреите ядоха сладки лишеи, които се намираха по скалите и плодът им беше колкото грахово зърно. Нищо подобно не е казано в Библията. На Синай никога не е имало такива растения. Тази теория е несъстоятелна.

Най-популярното съвременно виждане е, че манната е нещо лепкаво, сладко като мед, което се отделя от клончетата на вечнозелен храст. В текста не намирам такъв храст. Тези хора си мислили, че продуктът е на това дърво. След като са изследвали този секрет, е станало ясно, че той е отделен от насекоми. Всъщност това е безсмислено, защото тези насекоми го отделят само през юни юли, а не през цялата година и то цели четиридесет години, за да стигне за милиони хора.

Когато човек разглежда някои по-интересни чудеса, в числа 22 намира чудната история за говорещата магарица на Валаам. Стих 21: „Затова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци. Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви.“ Пред нас е един продажен пророк, който се продава на този, който му даде повече. Той отива в Моав, за да се опита да прокълне Израел. Господен ангел застава на пътя му. Валаам пътува с магарицата си, заедно с двамата си слуги, така че всъщност има очевидци. „И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя. Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя. И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.“ Той започва да се гневи. „После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво. И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.“ Следователно, можем да заключим, че ослицата е единствената, която вижда Божия ангел; Валаам не разбира какво става и жестоко я бие.

„Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?“ (28) Това трябва да е било най-потресаващото нещо в живота му! Въпреки това той веднага се включва в разговора. „А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.“ (29) Той не иска да бъде унижаван от магарицата.

„И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не." (28) Удивително е, че той води и поддържа разговор с магарицата си! „Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.“ (31)

Какво всъщност става? 2 Петър 2:15,16 ни насочва към това чудо с говорещата ослица. Някой казва: „Това не може да се случи; не, не, не, не. Не съществува говорещо магаре. Това е, защото Валаам е бил в изстъпление (транс). Или е сънувал.“ Трудно е обаче да си в транс или да сънуваш, когато говореща магарица те притиска към стена. Сигурен съм, че такава случка ще събуди всеки човек.

Други казват: „Не, Валаам трябва да е говорил на себе си и по навик си отговаря, като че ли самият той е магарицата.“ Трети казват: „Това просто е бил магарешкия рев, с който Валаам е свикнал, че му придава смисъл; както разговаряте с кучето си на странен бебешки кучешки език.“ Аз не правя това, но мнозина го правят. Не мисля, че в този случай голямото чудо е говорещата магарица, а това че Валаам поддържа разговора. Други критици казват, че написаното в 30-ти и следващите стихове са просто...мислите на магарицата; сякаш тя наистина би могла да разсъждава по този начин.

Не, това което се случва, е че Бог спира пророка чрез чудо. Писателят изобщо не смята за нужно да защитава нещо толкова странно. Библейските автори никога не защитават чудесата, не ги придружават с фанфарна музика. Мойсей е написал това без да дава обяснение. Той е написал и цялото Петокнижие. Той е написал и целия Божи закон, дълбоките му истини, големите доктрини и всеобхватната история. Същият Мойсей е написал и точното описание на създаването на света, на потопа, Вавилон, патриарсите; той донесе Божия закон и говори за изкуплението. Без да се страхува, че няма да му повярват, той написа и за мъжа, който разговаряше с магарицата, защото това просто се беше случило. И защо не? Бог е Бог и ако иска да говори чрез магарица, може да го направи. Това е доказателство, че тази книга наистина е книга на Божието откровение.

Нека да погледнем за малко в 4 Царе 4:18... Елисей. Става въпрос за жена, която имала син; ще започнем от средата. Момчето било вече голямо и отишло при баща си и жътварите. То казало на баща си: „...Главата ми! главата ми!“ То имало жестоко главоболие, симптом за сериозно заболяване. „А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.“ Слугата го занесе на майка му, то лежа на коленете й до обяд и умря. Тя го взе и го занесе на леглото на Божия човек Елисей, затвори вратата и си отиде.

Какво се случи? Стих 32: „И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.“

Бог показа, че Елисей е Негов истински пророк. Бог му даде сила да възкреси мъртвото момче. Критиците казват, че то не е било мъртво, а в полу-кома. Други казват, че е имало затруднение в дишането и Елисей му е направил дишане уста в уста. Това не обяснява нищо, когато става въпрос за мъртъв човек. Детето беше мъртво и майка му знаеше това. После тя го видя живо.

Защо трябва да се изненадваме? Искате книга без чудеса? Тогава тя няма да разказва за Бога.

Нека ви покажа друго чудо; то също ви е много добре познато. Даниил, глава 3...Ето тримата му приятели: Седрах, Мисах и Авденаго. Те трябва да се поклонят на Навуходоносор – само на него и на никой друг. Той е бесен, разгневен, защото те не искат и не му се покланят. Стих 15: „Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше. И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ. Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ. А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго. А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.“ (15-23)

Какво се случи после? „Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю. В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете. Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях. Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.“ (24-28) И царят издаде указ всички да се покланят само на техния Бог и да не Го оскърбяват.

Тук става въпрос за чудо, потвърдено от цар на езичници. Сам царят го потвърждава. Това е свидетелство от невярващ свидетел. Поредица от чудеса. Ако погледнем към Новия завет, в живота на Исус чудесата се умножават. В Деяния на апостолите е описано как Петър и Йоан изцеляват куц човек. Петър и другите с него са освободени с чудо от затвора – Бог отваря вратите и разбива оковите им. Филип е пренесен от Духа на друго място (Деяния 8), и се среща с един човек заради спасението му. В Деяния 14 Павел изцелява сакат човек. В 16-та глава Павел изцелява болни като изгонва зли духове; в глава 14 възкресява мъртвец; в 20 глава възкресява Евтих. В цялата Библия се описват чудо след чудо. Нямаме нужда от еволюция, за да обясним сътворението. Бог е Бог, Той може да действа и Той действа. Потопът не е бил дъждовна буря на някакво ограничено място, при която са се удавили няколко човека. Разбъркването на езиците във Вавилон не е мит. Разделянето на Червено море не е просто преминаване през блато. Манната не е лепкава слуз от вечнозелен храст. Възкресяването на мъртвото момче не е дишане уста в уста. Силно нагрятата пещ не е била охладена, както казват някои критици, от подходящ влажен вятър, когато младежите са хвърлени в нея.

Ако не сте атеист, ще разберете, че това са чудеса. Ако не признавате Бога, за вас не съществуват откровения, вие нямате Библия и нямате надежда, защото не сте спасен. Нека да оставим Бог да бъде Бог. Когато отворя Библията си и видя чудо след чудо, чудо след чудо, си казвам: Това е книгата, която ми открива Бога. Той действа и говори. Ако тя не е свръхестествена книга, можете да я захвърлите, да я сложите в кошчето за боклук заедно с всички други лъжи и измами. Тези истински чудеса в Писанието доказват, че то е откровение от живия и истински Бог.

Сега искам да ви говоря за науката и за това колко точна е Библията от гледна точка на науката. Виждам обаче, че времето ни свършва. Да оставим това за следващия път. Сега, нека се помолим заедно.

Господи, ние Те обичаме и обичаме Твоята истина. Ние издигаме Твоето слово Господи. Ние сме съвършено утешени; и повече от това – наслаждаваме се на книга, пълна с чудеса, на великото чудо, с което тя започва, на великото чудо, с което завършва и на всички други, които четем между тях. На всички чудесни дела, откровения. Всичко, което си направил, е записано и ни става ясно, че това, което правиш, е божествено и свръхестествено. Всичко, което си казал, е точно Твоята истина – свръхестествена и божествена – и се съдържа в тази книга. Ние искаме книга, която да ни открива истинския и жив Бог. Какъв смисъл има да притежаваме Библия без чудеса? Тогава няма да имаме свидетелство за Твоето съществуване. Благодарим Ти, че си стъпил на земята, в този свят и си направил така, че да Те познаваме. Открил си Себе Си по много начини и си записал за нас това откровение. Благодарение на чудесата в нея знаем, че тя е разказ и описание на това, което ни разкриваш за Себе Си, за Твоята славна същност. Това са исторически, видими чудеса, за които свидетелстват и вярващите, и невярващите, които са ги видели. За тях няма никакво друго разумно обяснение освен свръхестествена сила; тяхната цел винаги е да покажат спасението и да водят всички, които са ги видели или прочели по-късно към славата на единствения истински и жив Бог, чието познаване означава вечен живот. Благодарим Ти за словото Ти и затова, което предстои да научим за това, колко е достойно то за доверие. Благодарим Ти за въплътеното Слово, защото чрез Него разбираме писаното слово, защото Исус ни е изпратил Святия Дух за учител. Благодаря Ти за прекрасния ден. Нека Словото да живее в нас и чудото на новорождението да се проявява докато живеем според изявената Ти воля. Благодарим Ти в името на Исус Христос. Амин.

 

Превод: Юлия Борисова

 

Free Web Hosting