Copyright Grace To You 2010 www.gty.org
Код: 80-311
Отворете Библиите на 2 Коринтяни 5. Искам да ви обърна внимание на един много, много важен текст от Писанието. 2 Коринтяни 5:17-21.
„Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“
Думата „примирение“ се появява в тези стихове пет пъти по различен начин. Сравнително лесно е да заключим, че темата, разглеждана в стиховете, е примирението. Стих 18 показва, че в стих 19 става въпрос за служението на примирение, което включва словото или посланието (логос) за примирение. Думата 'логос' е противоположна на 'митос', защото религиозните митове заблуждават хората. Този откъс определя, че заповедта от Бога е всеки християнин да се заеме със служението на примирение, за да проповядва посланието за примирение и по този начин да работи като пратеник на Христос.
Като християни, когато се запитате защо живеете на земята, ще намерите отговора точно тук. Това наистина е едно всеобхватно разбиране на великото поръчение: „Идете и правете ученици от всички народи“; „Идете по целия свят и проповядвайте благата вест на всяка твар“; „Ще бъдете свидетели за Мене в Ерусалим, Юдея и до края на земята.“ Наистина, единствената причина вярващите да бъдат оставени на земята, е заради това служение на примирението. Ако не беше то, щеше да е по-добре да сме на небето. Тук водим истинска битка, за да бъдем святи; трудно ни е дори да се разбираме като братя и приятели. Не ни е лесно да възхваляваме Бога. Лесно се объркваме. Трудно ни е да имаме истинска духовна връзка и да се молим на Бога. Накуцваме в живота и се чудим защо Бог не ни вземе от тук. Копнеем да избягаме и да се спасим в славата на небето. Искаме да бъдем съвършени. Копнеем за небесно тяло, за което Павел споменава в 2 Коринтяни 5. Тук сме оставени само по една причина – заради служението на примирението. Има нещо, което никога няма да можем да направим на небето – да кажем на грешниците, че могат да се примирят с Бога. Там не можем да евангелизираме. Оставени сме на земята като отряд от посланици, въоръжен със служението на примирение, за да обявяваме посланието за това как грешниците могат да бъдат примирени с Бога. Понякога, когато пътувам със самолет, седящият до мен казва: „С какво се занимавате?“ Аз отговарям: „Имам много важна работа – казвам на грешниците, че могат да се примирят с Бога. Това би ли ви заинтересувало?“ Същото казах на един млад мъж, докато летяхме в самолет на вътрешни линии. Той стана, отдалечи се и не се върна повече. Явно последното нещо, което искаше, беше да седи 4 часа до проповедник.
Една вечер летях за Ел Пасо, Тексас. Отивах на конференция за мъже в центъра на града. В самолета бях седнал на средна седалка. Опитах се да се кача на самолета колкото може по-бързо, защото билетите нямаха запазени места, но не успях. Трябваше да се кача последен, промуших се до тази седалка и седнах до един господин – арабин. Малко след като излетяхме, извадих Библията си и бележките си и започнах да пиша нещо, което исках да кажа на конференцията. След 10-15 минути той погледна към мене; виждах как постоянно наднича и накрая каза: „Извинете, това Библия ли е?“
- Да, Библия.
- Тогава сигурно можете да отговорите на въпрос, свързан с религията?
- Мисля, че да. Какъв е въпросът?
- От скоро съм имигрант в Америка. Влязох в САЩ през Ел Пасо, където има голям имиграционен център. В моята страна всички са мюсюлмани, защото ако не са, стават престъпници на закона. Религията е много проста, всички са еднакви. В Америка всичко е неясно и объркващо. Въпросът ми е: каква е разликата между католик, протестант и баптист?
- Добре, ще се радвам да отговоря.
Постарах се, доколкото мога, да му обясня съвсем просто. Говорих малко за католицизма и за протестантите, които са протестирали срещу католицизма и са възстановили славната Блага вест за благодатта и вярата. Поставих баптизма в правилната категория, като му разясних някои неща. После казах:
- След като вие питате, мога ли и аз да ви задам един въпрос?
- Разбира се, разбира се.
(Знаех отговора, но просто исках да продължим разговора).
- Мюсюлманите имат ли грехове?
- Имаме толкова много грехове. Дори не знам кои са всички възможни грехове.
- Може ли да ви питам още нещо?
- Разбира се.
- А Вие вършите ли грехове?
- През цялото време. Всъщност, отивам в Ел Пасо, за да извърша някои грехове.
(Изключително откровен, честен младеж.)
- Наистина ли? И какви точно грехове се каните да извършите в Ел Пасо?
- Когато дойдох в САЩ, в имиграционната служба срещнах едно момиче; сега ще се срещнем и ще съгрешим заедно.
- И какво казва Аллах, когато вършите грехове?
- Това е много лошо; би трябвало да отида в ада. Ислямът казва, че съществува ад.
- Щом ще отидете в ада, защо не спирате да вършите грехове?
- Не мога.
- Имате ли някаква надежда, че ще можете да се спасите от ада?
Никога няма да забравя как той каза:
- Надявам се, че Бог (на арабски – Аллах) ще ми прости.
- На какво основание?
- Не знам, просто се надявам, че ще ми прости.
Тогава казах нещо, което просто излезе от устата ми:
- Аз лично познавам истинския Бог и Той няма да го направи.
Когато казах това, изобщо не си помислих как ще му въздейства, но ефектът наистина беше драматичен, защото ислямският бог е абсолютно непознаваем за човешкия ум. Единственото, с което е свързан, е съда. Той се опита да схване това, което му казвах и каза:
- Вие познавате Бог лично? Тогава защо сте на средната седалка на този самолет? Ако наистина познавате Бога на тази вселена, би трябвало да имате повече привилегии от всички останали тук? Можехте дори да имате собствен самолет, нали?
Той не можеше да разбере. Тогава казах:
- Той е истинския Бог и толкова е свят, че не може да си затвори очите за греховете Ви; Вие ще платите за тях, оставайки вечно в ада.
Той стана много тих и аз казах:
- Въпреки това, Бог е начертал план за Вас, за да Ви примири със себе Си и да отидете в рая.
- Какъв е той?
Така му открих напълно благата вест. Никога не я беше чувал. Каза ми:
- Сега разбирам какво е направил Исус...
Без да коментирам повече, взех адреса му и му изпратих малко материали. Повече не го чух. Дори го насочих към една църква там, където живееше. Не знам колко дълго е било въздействието върху него от това, което му казах, но мисля, че поне малко развалих почивката му в края на седмицата. Така предполагам.
Това не е необичаен разговор. Точно това правим ние. За това сме тук. Живеем, за да казваме на грешниците, че могат да се примирят с Бога. На нас е дадено служението на примирение. Това е нашата задача на земята. Дадено ни е посланието – логос – словото на примирение, Благата вест. Ние вървим през живота и през този свят, съобщавайки на грешниците, че враждата, омразата, насилственото скъсване, отчуждаването между тях и живия Бог на вселената може да приключи и да настъпи примирие.
Нашата култура разбира значението на думата примирение. Дори имаме такива съдилища. Съществуват и организации за примирение, които се занимават с враждебността и омразата между хората и се стараят да разрешават проблемите. Има приятелски взаимоотношения, които се нуждаят от примирение. Има и съперничества между братя и сестри, които трябва да бъдат премахнати; съпрузи, които се нуждаят от сдобряване. Всички знаем какво означава това; знаем какво е да се отчуждиш от приятели и после отново да се събереш с тях. Но когато мислим какво означава грешниците да се примирят с Бога, е много по-трудно да разберем, защото изглежда съвсем разумно когато да се примирят двама грешници - и двамата имат вина. Обаче, когато става въпрос за Бога, всички грехове са наши, а Той е свят, превъзходен, без недостатък – ние сме Го обидили. Грешката, вината, отговорността са изцяло наши и все пак Бог е определил начин, по който грешниците могат да бъдат примирени с Него. От човешка гледна точка примирението е невъзможно. Ето защо разбирам, че ислямът има бог, който е наистина непознаваем и не може да има примирение с него. Това звучи смислено. В никоя религия по лицето на земята не съществува бог, чиято същност е примирителна. Затова Благата вест е толкова изумителна, зашеметяваща и скандална. Затова е била препятствие за евреите и глупост за гърците. Не е нормално да съществува Бог, Който е бил обиждан, хулен, чийто закон постоянно е бил престъпван, и Който доброволно да пожелае да примири със Себе Си всички тези престъпници и Сам да се жертва за тях като умре.
Бог обаче е замислил и определил начин за примирение. Нашето събрание не е само местна църква, а църквата на Господ Исус Христос, която има задача и цел като посланик да обявява словото на примирение. Понятието „посланици“, което виждаме в стих 20, наистина е същото, което разбираме от тази дума. Това е много благородна дума. Това е била титла, дадена на този, който представлява своето правителство. В това понятие се е криело голямо достойнство. Да презираш или да се отнасяш зле към посланик е все едно да се отнасяш по същия начин към правителството или монарха, които той представлява. Да изгониш посланика означава да прекъснеш отношенията с правителството или царя, които представлява. Един посланик говори само от името на царя или правителството. Той е говорител на своя господар. Той никога не изказва собствените си мисли, не прави лични предложения. Не дава лични обещания, няма лични искания. Той представлява господаря си. Авторитетът на нашето пратеничество не идва от собственото ни достойнство, а от достойнството на Този, Когото представляваме. Ние сме посланици на Христос, на Бога; казано е, че Бог умолява чрез нас. Ние нямаме собствено послание, собствени думи. Не обещаваме от свое име, нямаме собствени искания. Говорим само това, което нашия Господар ни е казал да говорим.
В дните на Павел са познавали добре тази отговорност. Всички са разбирали отлично този дълг. Той все още е добре известен. Светът е пълен с посланици. Всяко земно правителство ги изпраща на много места, в чужди държави, за да бъдат техни представители. Следователно, ако сте посланик, вие живеете в чужда култура, в обкръжение на чужденци. Сблъсквате се с различни традиции, различен начин на живот. Същото се отнася и за нас. В този свят, в който сме пратеници, има много неща, които са противоположни на нашата култура. Нашето гражданство е на небето. Ние принадлежим към братството на светиите. Небето е истинския ни дом. В този свят сме чужденци и странници. Ние не харесваме начина, по който мислят и действат хората; не харесваме нещата, които защитават. Не харесваме престъпленията, които извършват срещу нас. Правим всичко възможно да се предпазим от това, да се изолираме, да предпазим децата си и всички, които обичаме. В същото време обаче ние сме тук, защото сме изпратени, за да обявяваме посланието на примирението като посланици на служението за примирение в чужда култура. Нашата отговорност тук не е да променяме културата. Пратеник, който живее в чужда култура, няма заповед да я променя. Ако сте посланик на САЩ във Франция, Хаити, ОАЕ или която и да е друга държава, то не е за да променяте културата им; вашата работа е да представлявате пълновластното правителство, което ви е изпратило.
Преди няколко години проповядвах послание, наречено: „Смъртната опасност на морализма.“ Тогава казах: „Евангелското християнство днес отделя много повече време, пари и усилия, опитвайки се да промени културата, отколкото да проповядва служението на примирението. Нашият господар ни е дал послание – Благата вест за Исус Христос.“ Ние сме се посветили на морални и политически усилия, опитвайки се да увековечим и прославим капитализма в една или друга степен, за да сме сигурни, че предпазваме сегашното и бъдещите поколения от либералната левица. Искаме да сме сигурни, че развиваме някакъв вид културен морализъм. Това не е наша отговорност. Ние одобряваме и насърчаваме праведността, живеем като честни граждани в този свят. Нашата заповед се отнася до Словото на примирението. Помня, че когато посетих Белия дом, влязох, преминавайки през изключителни мерки за сигурност. Това беше събитие с покани. Всички поканени бяха познати в Белия дом, които бяха изпратили информация за себе си. Първо проверяваха тази информация, а аз вече стоях на опашката за проверка. Висок, много млад господин се насочи към мен, потупа ме по рамото и каза: „Елате с мен.“ „Какво? Още не съм влязъл, а вече ме изваждат от опашката.“ Тогава той каза: „Аз съм от персонала на Белия дом, работя за президента Буш и само исках да ви кажа, че вашата касета за смъртната опасност от морализма стана известна сред персонала.“ Веднага си помислих: „Какво толкова казах в тази касета?“ Припомних си всичко, което съм могъл да кажа. „О, Господи, надявам се, че са изрязали някои неща, когато са я редактирали.“ Той обаче ми каза: „Вие правите заключение, че много лесно сме завладени от светските събития, от морални, политически и икономически въпроси, които могат да ни направят враждебни към хората, които не са съгласни с нас.“ В това послание бях направил твърдението: „Вие обръщате вашето мисионерско поле – хората, на които проповядвате Благата вест – във ваш враг.“ Той ми каза: „Ние сме станали враждебни и гневни и дори груби към хората, които трябва да достигнем с Евангелието.“ Той каза, че хората от персонала са се срещнали няколко пъти, за да обсъждат това.
Ние имаме пратеничество, не за да насаждаме или укрепваме определена култура, а да провъзгласяваме посланието на примирението; променени от Благата вест хора, ще променят обществото. Това е нашето служение; то не е само мое, то е на всички вас.
Сега да погледнем нашия текст. Какво включва посланието на примирението? Формулирахме го ясно, сега да го разгледаме по-подробно. Ще ви кажа четири неща. Първо, примирението е Божия воля; то идва от нея. То е основно, основополагащо, важно и съществено; и все пак много лесно можем да го пропуснем. Вижте стих 17: „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново." Той говори за спасението, обновяването, обръщането, новорождението. Говори за великото дело на спасението. Стих 18: „...А всичко е ...“ - всички нови неща, всички съставни части на спасението, на обръщането, са от Бога.
Какво ни показва това? Бог е примирителя, примирението е от Божията воля. В стих 19 е така. Чрез Христос Бог примири света, тоест, човечеството. Обаче това не се отнася за всеки, който някога е живял, а означава, че Бог използва човечеството за да извърши това дело. Примирил е света чрез Христос. Стих 20: Бог умолява чрез нас. Винаги Той е източника, инициатора, примирителя. Очевидно оскърбената страна трябва да постави условията за примирението. Ако сте похулили Бога, както всъщност всички сме направили, ако сте се превърнали в Негов враг, ако пренебрегвате Неговата святост и нейното изражение, тоест Неговия закон (а всички ние сме сторили това), ако всичко, което сте правили, е срещу Бога, тогава само Бог може да поставя условията на примирението. Когато двама човека се помиряват, и двете страни поставят условия, защото са виновни. Колко благодарни трябва да бъдем, че истинския и жив Бог не е като фалшивите богове на този свят, а има същност на миротворец!
През годините съм изучавал фалшиви религии от цял свят – древни и съвременни. Те си измислиха цялото това разнообразие от божества. Понякога дори се опитват да ги назовават сякаш са истинския Бог от Библията. Обаче боговете на народите се поместват основно в рамките от безразличието до омразата. Те се движат от една крайност в друга. Някои са безразлични, апатични. Аллах се изявява като непознаваем, безразличен, който е някъде там и не може да бъде разбран. Той всъщност няма лични взаимоотношения с никого. Това е вярно например за Ваал от Стария завет, който е изключително безразличен. И когато демоните и хората си измислят богове, между тях има такива, които са много, много апатични. Спомнете си Илия на планината Кармил с пророците на Ваал, които построиха олтари. Тогава Илия каза: „Сега ще разберем кой е Бог. Постройте си олтар, сложете жертвата и аз ще направя същото. Призовете вашия бог и аз ще призова моя и ще видим кой ще прати долу огън да изгори жертвите.” И докато те призоваваха Ваал, режеха телата си и правеха какво ли не, за да чуе Ваал (който не можеше да отговори, защото не съществува) как коментираше това Илия? „Може би вашият бог спи, може би си почива.“ Това беше в отговор на безразличието на тяхното божество. От друга страна, в Израел езичниците и неверните израиляни се покланяха на друг бог, наречен Молех и Молох. Този бог беше толкова гневен, толкова враждебен, толкова покварен, че за да го умиротворят и да бъде благосклонен към тях, трябваше да изгарят децата си. Така че, от една страна имаме безразличен бог, а от друга – враждебен бог. Това е типично за боговете на народите и света; между тези две крайности се нареждат останалите богове. И ето, идва ред на истинския и жив Бог; нищо не може да се сравни с Него, защото хора и демони не могат да измислят истинския и жив Бог. Идва истинският Бог, който не е безразличен и жесток, чиято същност е Спасител и Миротворец. Той, макар и изцяло свят, абсолютно чист и превъзходен, е бил обиждан и хулен от хората, които е сътворил, а все още иска да се примири с тях.
Тъжно е, когато си мислим за хора, на които в продължение на векове им е говорено – например в Римокатолицизма – че не трябва да отиват при Бога за спасението си; да не отиват направо при Него за нуждите си, защото Той е безмилостен съдия, отмъстителен и гневен Бог. Мислите, че можете да отидете при Исус, но Той също може да бъде суров, неумолим. Ако искате да бъдете сигурни, че можете да привлечете вниманието на Бога и да се примирите с Него, да бъдете спасени, обърнете се към Мария. Тя е състрадателна, с нежно сърце. Според Римокатолическото учение, Мария никога не отказва на търсещите я, а Исус не може да откаже на нея; тя говори на Исус за вас, а Той – на Бог Отец. По този начин Бог може да ви приеме. Това е нападка към същността на Бога. Той не ни спасява от немай къде. Апостол Павел пише във всяка глава на 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит: Бог, нашият Спасител; Бог, нашият Спасител; Бог, нашият Спасител. Неговата същност е Спасител.
Някой ще каже: „Добре, нека да видим в Стария завет – какъв Бог имаме там? Той разтваря земята и тя ги поглъща живи; изпраща от небето огън и ги изпепелява; дави цялата египетска армия в Червено море. Що за Бог е Този, Който казва на евреите да заколят всички ханаанци? Кой Бог изпраща мечки от гората, за да разкъсат децата, които показаха враждебност и омраза към пророка? Кой Бог разрешава да се случва всичко това и издава и изпълнява подобни убийствени присъди?”
Не това е въпросът. Защото отговорът е: това е Справедливият Бог. В книгата Битие се казва: „Няма ли съдията на цялата земя да извърши правда?“ Справедливият Бог върши справедливи неща. Душата, която съгрешава, ще умре, заплатата за греха е смърт. Бог каза на Адам и Ева: Денят, в който ядете, ще умрете. „Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете" (Битие 3:3). Те ядоха и мисля, че това беше няколко дни след като бяха създадени. Не мисля, че беше минало много време.
Те ядоха и Адам живя 900 години. Какво означава това? В деня, в който ядеш, умираш и после живееш 900 години! Как става това? Истинският въпрос в Стария завет е не защо Бог понякога изтребваше някои хора, които всъщност, докато дойде потопът, бяха изключително малко в сравнение с останалото население. Какъв е този Бог, който издави целия свят и остави живи само осем човека? Справедлив Бог, Който дълго време умоляваше, умоляваше, умоляваше човечеството, преди да го осъди. Когато Бог отнема нечий живот, това е справедливост, и то заслужена. Истинският въпрос, който трябва да зададем, е: защо Бог оставя живи толкова много грешници толкова дълго време? Защо не унищожава всички? Ако Бог е свят и справедлив, защо не убива грешника, който заслужава да бъде убит? Ако постъпва по този начин, то никой не би се раждал, защото Давид каза: „В грях ме зачена майка ми.“ Това не означава, че беше извънбрачно дете, а че още от утробата на майка си той беше склонен, предразположен към грях. Самият факт, че всички сме живи, събуждаме се, закусваме, усещаме свежестта на росата, гледаме как изгрява слънцето, радваме се на деня, влюбваме се, имаме деца; че дъждът вали, слънцето грее през вековете върху праведния и неправедния, всички се наслаждават на изобилието в света – какво означава това? Това е само временен, преходен пример за Божието търпение, за търпеливата доброта към грешниците, която кара Бога да задържа Своя съд. Умрели са някои, умрели са много хора, осъдени от Бога, но не всички; а въпросът, който трябва да зададем, е не защо Бог убива грешници, а защо ги оставя живи. Отговорът е: „Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?" Ето защо в 1 Тимотей 4:10 се казва: „Който иска да се спасят всичките човеци...“ Велико изявление, особено за тези, които вярват.
Вече знаем как Бог спасява тези, които вярват – спасява ги духовно и завинаги. Но как е Спасител на всички? По какъв начин спасява всички? В най-общ смисъл Той е Спасител на всички, защото не въздава на грешника това, което той заслужава. Различни грешници живеят навсякъде около нас: религиозни грешници, религиозни лицемери и църковни измамници. Има педофили, има хора, които се занимават с детска порнография и на другата крайност – терористи. Те живеят, оцеляват, процъфтяват, забогатяват. Защо? Защо Бог не ги унищожава, ако е справедлив? Защото по природа е миротворец. Доказва го като им разрешава да живеят. В тесен смисъл, Той спасява временно и физически всички хора, като им спестява това, което заслужават. Но тези, които вярват, Той спасява духовно и вечно. Това е много по-велика проява на Неговата спасяваща същност. Бог проявява същността Си на Спасител, разрешавайки на грешниците да живеят. Със Своята доброта и снизхождение Той планира да ги води към покаяние. Бог по природа е Спасител. Такава е Божията воля.
Ето защо ние трябва да убеждаваме грешниците, а не Бога. Той е готов и нетърпелив да спасява. Помните ли историята на блудния син, разказа за двамата братя? Бог е бащата, Той гледа от разстояние и вижда своя порочен, окаян, себелюбив, разглезен, развратен, отвратителен син-бунтовник да се завръща. И какво прави? Облича се, препасва се и тича през селото, за да го посрещне. Преди изобщо синът да успее да каже нещо, той се хвърля да го прегърне и го целува по главата. Това е пълно примирие. Този баща е Бог – тичащият, копнеещият миротворец, прегръщащ развратния грешник. Дава му нови обувки, пръстен, нова дреха, убива угоено теле – велик празник, който показва радостта на небесата, когато един грешник се покайва. Бог толкова обикна света...света от грешници...че даде Сина Си, за да ги примири със Себе Си. Той ни примири не просто за да бъдем приятели, а да бъдем Негови деца. Това не е нещо чуждо на святата Му същност, а е истински присъщо на характера Му. Той е миротворецът. Затова примирението е Божията грижа, чрез която Неговото свято недоволство се успокоява. То е Божи дар, който премахва враждебността. Така грешниците могат да бъдат възстановени пред Него. Човек никога не може да извърши примирение. Не го вършим ние, само го приемаме с отворени обятия.
Да го кажем по друг начин: Примирението не е нещо, което правим, когато спираме да Го отхвърляме. Това е нещо, което Той върши, когато престане да ни отхвърля. Той предприема това като пълновластен Творец. Затова Той е извора на примирението. То идва от Божията воля, затова, когато в този свят публично оповестяваме посланието на примирение, ние най-активно участваме в изпълнението на Божията воля. Изпълнявайки нашето поръчение, ние вършим спасителното дело на Бога.
Второ, примирението е по Божията воля, по милост. Стих 19: Казано е, че Бог ни примирява със Себе Си в Христос, като слага началото. И ето защо това е възможно: „...сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им" (2 Коринтяни 5:19). Това е единствения начин. Въпросът с греха вече не стои пред Него. Това е единствения възможен начин. Бог трябваше да затвори очите Си за греха ни. Бог трябваше да го премахне. Той трябваше да заличи спомена за него. Той трябва да се отнася с нас, сякаш никога не сме вършили грях. И това е удивително!
Сигурно доста мислите, когато трябва да кажете на някой грешник, че примирението с Бога е възможно. Вие му казвате: Той желае да прости всичките ти грехове – миналите, настоящите и тези, които ще извършиш в бъдеще. Ще ги прости всичките завинаги. Той ги погребва в дълбините на най-дълбокото море, отдалечава ги така както изтокът е далеч от запада и ги забравя. Дали това звучи добре? Дали е добро предложение? Изцяло и напълно да ти бъдат простени всичките ти грехове – кой не би го приел?
Много обичам написаното в Ефесяни 1:7: „...в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.“ Богатството на Неговата благодат е измило греха ни. Единственият начин, по който Бог може да бъде примирен с грешниците, е ако Той вече не взема предвид греховете ни. Това е изумително! Това е зашеметяващо! Как е възможно безкрайно святият Бог да реши, че грехът вече не е проблем за мен? Трябва да се стремим към това в нашите взаимоотношения. Трябва да кажете на детето си, което е съгрешило срещу вас като родител: „Ето прощавам ти, обичам те. Искам най-доброто за теб. Зная, че това е грешка, но ти прощавам. Напълно ти прощавам лошото ти поведение.“ Би трябвало да кажеш на съпруга или приятел: „Няма вече да помня това, ще го отстраня. Това повече няма да бъде проблем. Ще се помиря с теб.“ Дори и ние хората можем да направим това. Обаче да решиш, че Бог, който толкова е бил хулен, може да направи това и да каже: „Прощавам ви всичко.“ Точно това е необходимо. Това се изисква. Да не брои прегрешенията ни.
И така, когато говорим за това, че сме примирени с Бога, говорим за взаимоотношения с Него, при които греховете ни вече не съществуват. Това ме води към нещо друго. Трето, служението на примирение е по Божията воля, чрез прошката, чрез покорството на вярата. Идваме до момента, в който грешникът трябва да направи нещо. Стих 20: „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.“ Тук за първи път се въвежда човешки елемент. Трябва да се примирите с Бога. Бог е миротворец, но не независимо от човешката воля и отговор. Не е ли удивително? Можем да помислим, че грешникът ще каже: „Къде да отида, какво да направя? Какво да кажа, за да ми бъдат простени греховете, да избегна ужаса на вечния ад и да имам обещание за вечния рай? Само ми кажете. Казвате, че всичките ми грехове ще бъдат простени, няма да бъда държан отговорен за тях, няма да ми се зачитат, ще бъдат премахнати и изтрити завинаги. Ще избегна ада и ще вляза рая.” Ще се откажем ли от нещо подобно? И Павел казва отново: „Ние ви умоляваме.“
За какво всъщност умолявате? Това беше най-доброто предложение, което можеше да бъде направено на човечеството. Какво е това умоляване? Гръцката дума е паракалео. Тя има много значения: моля, подбуждам, моля настойчиво, съветвам, увещавам, предупреждавам, призовавам, поучавам. Свързана е със Святия Дух, Който е наречен Параклетос – съществително от същата дума. И ето, ние съветваме, подбуждаме, молим, умоляваме, призоваваме, поучаваме, за да решат хората и да пожелаят да се примирят с Бога, Чиято воля е да се примири с тях. Защо е необходимо да умоляваме за това хората от света?
Ще ви кажа защо. Исус каза, че хората обичат греховете си. „...човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му" (Йоан 3: 19,20). Вие им говорите, че трябва да се покаят от греховете си, да поискат да се отрекат от греховете си и чувате думите на Исус: „Ако някой иска да ме последва, нека се отрече от себе си.“ Това означава да сложите край на избора, който сте правили досега, на живота, който сте живели и на пълновластието, което сте имали над поведението си, на своята независимост. Това означава да спрете да общувате с личността, която сте били, да вземете кръста си, да умрете ако е нужно и да копнеете да се покорите – да намразите брат, майка, сестра, баща. Вие им говорите да намразят собствения си живот. Исус каза да говорите за това, че човек трябва изцяло да се предаде, да продаде всичко, за да купи скъпоценната перла, скритото съкровище в полето (Матей 13). Това означава наистина доброволно да изгубиш всичко. Животът на грешника се определя от греха – от греховни мисли, действия, изработване на греховни навици и взаимоотношения. В тези неща грешниците намират своето удоволствие и възнаграждение, своята изява, докато вие им говорите и ги увещавате да оставят всичко това. Ето защо това е работа, която изисква умоляване. Грешникът се държи здраво за греха си. Това важи дори за религиозния грешник, който е законник. В Лука 4 Исус отиде в Назарет – в града, където живееше. Той проповядва в синагогата на хората, с които беше пораснал; беше прекарал 30 години в тази синагога и всички Го познаваха. Тя беше Неговата синагога, беше ходил всяка събота там, беше посещавал като дете съботното училище. Той отиде и проповядва, а в края на проповедта хората се опитаха да Го хвърлят от скала и да Го убият. Точно тези, които Го познаваха най-добре. Защо? Защото не приемаха диагнозата му за окаяното си, греховно поведение. Те бяха горди религиозни лицемери, които не искаха да се откажат от лицемерието си. Грешникът е уловен смъртоносно в греха си.
И така, ние молим, умоляваме – примирете се с Бога. Как? Библията говори извънредно ясно по този въпрос: „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога“ Христос е в центъра. „...ако е някой в Христа, той е ново създание.“ „...Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа...“; „...че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си.“ (2 Коринтяни 5:17-19). Ние сме пратеници от Христос, заради Христос. (стих 20). Грешникът трябва да се покае и да се обърне към Христос. Точно за това умоляваме грешниците. Това казах и на мъжа в самолета: „Казвам ти, че Бог е миротворец и желае да се примири с тебе, ако се покаеш и повярваш в Исус Христос.“ И вие умолявате, умолявате, умолявате... Деяния 16 :31: „А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“ Трудно е да повярват, защото не могат да спрат да обичат своя окаян, жалък грях.
Примирението е по Божия воля, дело на прошката, на подчинение от вяра. И накрая още нещо, което е ключ към всичко. Бог е миротворец, Който желае да прости на каещия се и вярващ в Исус грешник. И възниква огромен въпрос. Римляни 3:26. Как може Бог да бъде справедлив и да оправдае грешниците? Защото, щом отнема греховете на всички и ги прощава, Той престава да бъде справедлив. Правосъдието (т.е. справедливостта) наказва греха. Например, аз съм съдия и седя в залата на съда. Довеждат хората в криминалния съд, престъпникът влиза и казва: „Да, аз съм масов убиец и убих всичките тези хора; признавам си, ето как направих това.“ Прави пълна изповед (самопризнание) и всичко става ясно. Всичко е потвърдено и от доказателствата, и от свидетелите. Делото е много трудно. Накрая престъпникът казва на съдията: „Господин съдия, наистина съжалявам за всичко, което сторих. Това няма да се повтори. Ще благоволите ли да бъдете милостив и да ми простите?“ А аз като съдия казвам: „Разбира се прощавам Ви, изпитвам състрадание и любов към Вас; простено Ви е и Вие сте свободен.“
Така няма да остана дълго време съдия, нали? Защото не съм справедлив. Престъплението изисква правосъдие. И не трябва ли съдията на цялата земя да постъпи както казах? Бог трябва да бъде справедлив; тогава как ще оправдае вярващите в Исус? Как може да бъде свят и справедлив, а да престъпи закона Си и да оправдае някого заради вярата му в Исус? Римляни 3:26. „...за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса." Как Бог може да оправдава безбожника? Римляни 4:5: „...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Това е малко, но добре обмислено и задълбочено твърдение. Повечето хора мислят, че религията е за набожните и че всички, които ще бъдат на небето, ще отидат там защото са добри. Само че Бог оправдава не набожния, а грешния. Как прави това?
Ето, достигнахме до четвъртата и последна, ключова точка. Примирението се извършва чрез заместване. Бог оправдава грешния, като наказва някой друг на негово място. Сега ще ви кажа нещо, върху което вие може би не сте мислили. Всеки извършен в историята на човечеството грях ще бъде наказан от Бога. Всеки отделен грях – мой или на който и да е друг човек вече живял или който ще живее в бъдеще, ще бъде наказан – като бъде наказан съгрешилия или негов заместник. Има само един заместник: „...и че Той (Исус) умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.“ Така Бог защитава справедливостта Си и оправдава грешните, тези, които вярват в Христос. Стих 21: „...Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“ Кой е Той? В списъка има само едно име – Този, „Който не е знаел грях“. „Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата“ (Евреи 7:26). Някой, за когото Сам Бог каза: „В Него е моето благоволение.“ Той направи Христос грях заради нас, вместо нас. Какво изявление!
Бог направи грях Този, Който не знаеше грях – Агнето без недостатък и петно. Единствено Той имаше това право. Откровение 5:2,3,5,9: „Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа... Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата... Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци...“ Той е единствения свят и безгрешен, съвършеното Агне. Бог Го направи грях.
Какво означава това? Означава ли, че Той стана грешник? Съществува учение, което се разпространява в Движението на вяра („Слово на вяра”, бел. прев.), че на кръста Исус е станал грешник. И то се разпространява постоянно. На кръста Исус е станал грешник и е трябвало да отиде в ада за три дена, за да плати за греха Си и тогава да бъде възкресен. Това е богохулство! На кръста Той е Агнето без недостатък и петно. На кръста Той каза: „Боже, Боже, защо...“ Беше безгрешен, затова попита: „защо“. Ако беше грешник, нямаше да пита „Защо?“ Той щеше да знае, че това, което става, е за наказание. Какво тогава се е случило, щом Исус не е грешник?
Чуйте това. На кръста Бог се отнесе към Исус като към грешник. Той го доведе като заместник, който дава живота Си за грешниците. Той е изобразен във всичките жертви по време на Стария завет. Да го кажем по друг начин. Вместо да убие вас, Бог уби Исус в гнева Си, предизвикан от вашите грехове. Иначе казано, на кръста Бог се отнесе към Исус така, сякаш Той през цялата човешка история лично е извършил всеки грях на всеки човек, който някога ще повярва, въпреки че не беше извършил нито един грях. Вие ще попитате: „Как Исус понесе наказанието за всички грешници и то от петък до неделя, при положение, че за наказанието на грешника ще е необходима вечността и пак няма да е достатъчна?”
Отговорът е: Той може да вземе върху Себе Си безкрайни, многобройни наказания, събрани и изпълнени в малък отрязък от време, защото е безкрайна, необятна, безгранична личност. Бог се отнесе към Исус, сякаш Той беше изживял живота на всеки един от вас и даде воля на цялата ярост на Своя гняв. Повтарям, Той понесе наказанието от Бога за всеки един извършван грях, през цялата човешка история, от всеки човек, който ще повярва в истинския и жив Бог.
Обаче това не е всичко. Другата страна на тази замяна е също толкова изумителна. Да погледнем стих 21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога ...“ Той е бил наранен за нашите престъпления, обиждан заради беззаконието ни, бит и наказан заради нашия мир и примирение. Бог направи така, че нашето беззаконие изцяло падна върху Него. Всичко това е написано в Исая 53. Заради нас Този, Който не знаеше грях, стана грях. Ето я другата страна – за да можем ние да се оправдаем пред Бога в Него. Това е толкова вълнуващо! Той стана проклет заради нас, както се казва в Галатяни 3:13:„Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво" Понесе наказанието ни и стана проклятие вместо нас. Петър казва така: „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте (1 Петър 2:24). Това е същото – Той е заместник, нашите грехове са вменени на Него. Другата страна е оправданието, което ни е приписано. Ето това изявление: „... за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“
Аз не съм праведен; вие не сте праведни. Ние знаем това, нали? Ние всички живеем като в Римляни 7 – не правим това, което трябва,а правим това, което не трябва. „Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римляни 7:24). Всички копнеем да отидем на небето, за да можем да се избавим от тази опака, своенравна плът, която продължава да ни покорява на греха. Аз не съм праведен. Но и Исус не беше грешник, но Бог се отнесе към Него като към грешник; и така както не съм праведен, Бог се отнася с мен като с оправдан. Отношението на Бог към Исус на кръста беше сякаш Той е изживял моя живот и Бог вече се отнася към мен така, сякаш аз съм живял живота на Исус. Не е ли това изумително?
Хората питат: „Защо Исус е трябвало да живее 33 години?“ Ако бях бог може би щях да кажа: Трябва да отидеш на земята и да изкупиш грешниците; така че, слез в петък, можеш да умреш и да възкръснеш в събота и да се върнеш в неделя вечер. Защо да са необходими 33 години? Необходимо беше Той да живее съвършен живот, да бъде изкушаван във всичко като нас, трябваше да изпълни целия закон (цялата праведност). Матей 3:15: „Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право.“ Защо? Трябваше да съществува праведен живот, за да може той да бъде приписан на нас, които принадлежим на Бога. Той умря със съвършена смърт, както би трябвало ние да умрем, за да може да ни се вмени, че сме живели съвършено. Затова за нас няма осъждение. Бог гледа към кръста и когато вижда Исус по-скоро вижда нас да понасяме яростта Му. Гледа нас и вижда Сина Си. Ето това означава да си в Христос. Това е Благата вест, това е посланието, словото на примирение, което трябва да проповядваме в служението за примирение като пратеници. Примирението е от Божията воля, чрез прошка и покорство от вяра, чрез мощта на заместването.
Превод: Юлия Борисова