Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Разсейване на мрака
История на Масонството
Джонас С. Лорънс

 

 

„Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита.” (Лука 8:17)

 

 

ПРЕДГОВОР ОТ ПРЕВОДАЧА КЪМ БЪЛГАРСКИ
Исус пророкува за масоните

 

ЗИДАРИ:
1. В тесен смисъл - хора, майстори, които правят стени на къщи или огради (зидове), като спояват камъни или тухли;
2. В широк смисъл – майстори строители, които строят къщи (без значение дали строят с тухли, камъни, дърво, метали и други материали).

В Стария завет този термин е употребен и в двата смисъла, като по-често е използван широкия смисъл на думите зидар и зидам (строител и строя). Псалм 127:1 : „...Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят ЗИДАРИТЕ...“

Лука 20:17,18 :
„А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "КАМЪКЪТ, който отхвърлиха ЗИДАРИТЕ, той стана глава на ъгъла"? Всеки, който падне върху този КАМЪК, ще се смаже, а върху когото падне, ще ГО ПРЪСНЕ.“

Матей 21:42-44 :
„Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “КАМЪКЪТ, който ОТХВЪРЛИХА ЗИДАРИТЕ Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от ВАС, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък ще СЕ СМАЖЕ; а върху когото падне, ще се пръсне.“

Марк 12:10-12 :

"Не сте ли прочели нито това писание: "КАМЪКЪТ, който ОТХВЪРЛИХА ЗИДАРИТЕ, той стана глава на ъгъла, от Господа е това, и чудно е в нашите очи?" И ПЪРВЕНЦИТЕ искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че ЗА ТЯХ изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха."

1 Петър 2:6 :
„Защото е писано в писанието: "Ето, полагам в Сион крайъгълен КАМЪК, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами"“

Римляни 9:33 :
„както е писано: "Ето, полагам в Сион КАМЪК, о който да се СПЪВАТ, и КАНАРА, в която да се СЪБЛАЗНЯВАТ; И който вярва в Него не ще се посрами".“

Псалм 118:22 :
“КАМЪКЪТ, който отхвърлиха ЗИДАРИТЕ, стана глава на ъгъла..."

Деяния 4:10-11 :
“...да знаете всички ВИЕ и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. Той е КАМЪКЪТ, който вие ЗИДАРИТЕ ПРЕЗРЯХТЕ, който стана глава на ъгъла."

На кого говори Петър тези думи? На фарисеите, садукеите, книжниците и законниците!

„И на утрешния ден се събраха в Ерусалим НАЧАЛНИЦИТЕ им, СТАРЕЙШИНИТЕ, и КНИЖНИЦИТЕ; и ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род. И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това? Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: НАЧАЛНИЦИ НАРОДНИ И СТАРЕЙШИНИ...“ (Деяния 4:5-8).

Петър говори и днес на всички „просветени от виделината“ (Лука 16:8), чиято ПРАВЕДНОСТ обаче не е надминала „правдата на книжниците и фарисеите“ :
„Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:20).

Тези са „зидарите“, които строят напразно, без Бог да е съградил дома! (Псалм 127:1). Такива са и „зидарите“ (масоните), обединени и организирани във всякакви масонски ложи – човешки „царства“, които Бог не е издигал!!! За тях пророкува всъщност Исус, когато говори, че „зидарите“ са пренебрегнали, отхвърлили и презрели Него, крайъгълния камък, върху Който е построено от Бога небесното царство. Те нямат нищо общо с Него, макар че с неохота, не много често споменават името Му в някои свои документи. Всички цитирани до тук стихове потвърждават това пророчество и говорят, че в основата на съвременното зидарство (масонство) стоят озлобените и непокаяли се фарисеи и книжници от времето на Исус Христос.

Из книгата „Разпръскване на тъмнината – произход на свободните масони” от Лорънс Дж. Лорънс:
„Тайната сила” е основана през 43 г след Христос. Един от съветниците на цар Ирод Агрипа му се оплакал, че последователите на Исус имат някаква тайнствена сила. Той смятал, че трябва да се създаде нова тайна сила, с която да се противопоставят на тази християнска сила. Целта на тази нова група била да напада учението на Исус, за да съхрани юдаизма. Цар Ирод казал: „Ще използваме чука, защото с чук са приковани ръцете и краката на Исус на кръста. Всяко заседание ще се открива с три удара на чука. Ще създадем степени – 33, колкото бяха годините на самозванеца.” През ноември същата година се провело първото официално събрание в „първия ерусалимски храм” (подземието на двореца на Ирод). Събранията на Тайната сила винаги се правели в място, наречено „храм”. През 1717 г. масоните променили името на „ложа”.

 

http://www.scribd.com/doc/30955304/G-S-Lawrence-Dissipation-of-the-Darkness-History-of-the-Origin-of-Freemasonry

Тези зидари (масони), които се препъват и съблазняват в Исус, ще сътворят четвъртото, последно човешко царство на този свят, който лежи в краката на сатана и се бунтува срещу Бога!

Даниил 2:40-45 :
„Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно РАЗДЕЛЕНО царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се РАЗМЕСЯТ с ПОТОМЦИТЕ на други родове човеци; но НЯМА да се СЛЕЯТ ЕДИН С ДРУГ, както желязото не се смесва с калта. И в дните на ония царе небесният БОГ ще ИЗДИГНЕ ЦАРСТВО, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще ПРЕБЪДВА ДО ВЕКА. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто, и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.“

„...РАЗДЕЛЕНО царство“, „И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се РАЗМЕСЯТ с ПОТОМЦИТЕ на други родове човеци; но няма да се СЛЕЯТ ЕДИН С ДРУГ, както желязото не се смесва с калта.“

Ето, това ще бъде последното ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО (царство, новият Вавилон), ЦАРСТВОТО на Антихрист. На пръв поглед, обединено под неговата власт, но всъщност РАЗДЕЛЕНО, защото човешките родове (държави) няма да се СЛЕЯТ! Това царство е пародия на обединение (икуменизма, световната религия, Новия Световен Ред). И това царство ще бъде съборено, строшено и довършено от ЦАРСТВОТО, ИЗДИГНАТО от Бога, което „ЩЕ ПРЕБЪДВА ДО ВЕКА.“

Даниил 2:34,35 :
„Ти си гледал додето се е отсякъл КАМЪК, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А КАМЪКЪТ, който ударил образа, е станал ГОЛЯМА ПЛАНИНА и е изпълнил целия свят.“

Юлия Борисова, юли 2011


ПРЕДГОВОР към английското издание


Някога… преди повече от 250 години, съществуваше екземпляр от тази книга на английски. Ако го има и днес, със сигурност е добре скрит и внимателно пазен от наследник на човека, който го е откраднал и който е убил законния собственик.

Законният му собственик е оставил вдовица и един син. Вдовицата се омъжила за близък приятел на починалия си съпруг. Новият й мъж бил един от неколцината в света притежатели на оригиналния ръкопис, от който е бил направен английският превод. И така, въпреки че книгата на баща му изчезнала, синът на вдовицата наследил ръкописа и го предал на наследниците си.

След това, чрез поредица от съвпадения, оковите около тайната били разчупени. Наследствената линия била нарушена когато един от наследниците завещал ръкописа не на сина на сина си, а на сина на дъщеря си. Веригата на идеологията се скъсала, когато един от наследниците бил обърнат към Христос от жена си. А веригата на мълчанието се скъсала, когато един от наследниците превел ръкописа на френски и потърсил лингвисти, които да го преведат и издадат на други езици. Така бил преведен от френски на арабски, после на испански и английски.

Тайното сдружение, измислено от друг син на вдовица преди повече от 19 века, вече не е тайно. Съвпадение или Божията воля?


ПОСВЕЩЕНИЕ от Ауад Коури, преводач от френски на арабски, до всички масони по света.


Скъпи братя,
Преди да ви представя тази историческа книга, ви поздравявам най-сърдечно. Кой освен вас заслужава да му бъде посветена книгата и кой освен вас има по-голямо право да я чете? Кой друг освен собственика на къщата трябва да узнае какво се случва в нея – добро или зло? Ако човек не знае нищо за родителите си, не е ли негов дълг да разследва кои са те, за да познава произхода и предците си? Не е ли невежество да приемеш напитка без да знаеш какво съдържа? Преди да се облечеш, не трябва ли да провериш дали дрехите ти са чисти или заразени? Всички тези примери са метафори за човек, който членува в организация, а не познава нейния произход, минало, нейния основател и правилата й. Това са неща, които всеки член трябва да знае.

Ние сме масоните, а вече 19 века не познаваме произхода и миналото на сдружението си!

Както ще видите, основателите са скрили тайната много хитро в мистично учение. Скрили са я даже от „братята” си и тя още е скрита, въпреки безкрайните исторически изследвания.

С Божието водителство намерих тази история. Тъй като тези, които търсят истината, отдавна копнеят за това откритие, не смятам за достойно да я оставя в мрака и така да лиша и вас, и останалите хора, от ползите й. Намирам, че който я крие, е предател, страхливец и престъпник.

По тази причина преведох книгата на арабски и я издадох – за да служа на историята, науката и на самите читатели. Най-вече на вас, скъпи братя. Не се съмнявам, че делото ми ще бъде оценено сред вас, мъдрите, както и сред останалите хора, независимо от религиозните и политическите ви различия. Призовавам ви да я четете с прозорливост и старание, добросъвестно и непредубедено. Отново горещо ви поздравявам.

Открил и превел на арабски: Ауад Коури

„Всеки човек, когато се присъединява към сдружението, се интересува от произхода и миналото й.” (Жако и Ла Тант, велики масонски старейшини)


ВЪВЕДЕНИЕ
Кратък разказ за живота на доктор Пруденте де Мораес


Д-р Пруденте Хосе де Мораес-Барос е роден през октомври в Иту (Сао Пауло). През 1863 става доктор на правните науки. През 1861 е избран за член на градския съвет на гр. Пирасикаба. През 1876 е член на Камарата на депутатите на Сао Пауло. На 6 януари 1885 е избран за депутат на 8-и район на Сао Пауло. На 3 декември 1889 е назначен за гувернатор на Сао Пауло от временното правителство. Остава на поста до 18 октомври 1890, когато е назначен за сенатор. На 21 ноември същата година е избран за председател на Великото народно събрание със 146 гласа „за” и 80 „против”.

През първите дни на март 1894 побеждава със смазващо мнозинство на президентските избори. На 15 ноември 1894 става президент.

Той беше безпрецедентен пример за саможертвеност и справедливост. Постигна приятелството, благоразположението и доверието на целия народ и на всички политици. Почина на 13 декември 1902 г.


Кратка автобиография на Ауад Коури

Роден съм в Чиах (Бейрут), Ливан, през януари 1871 г. Родителите ми ме възпитаха в християнството. Майка ми се казваше Надя Мансур Фагале. Баща ми Юсеф Антун Ел Коури беше православен свещеник.

След местното начално училище и гимназиално образование със специални курсове, придобих квалификация „учител по арабски и френски”. Имах много ученици; някои бяха изтъкнати личности – например проф. Уалид Наим, който по-късно стана председател на адвокатския колеж на Ливан.

Силно желаех да успея в живота, а не можех да постигна това като учител. Затова заминах за Франция и изучих системата на Пастьор за отглеждане на копринени буби. Станах индустриален търговец на буби. Отново с желание за по-добро бъдеще и може би заради инстинкта на авантюристичния си народ, изоставих всичко и пътувах до Бразилия. Там се срещнах с президента д-р Пруденте де Мораес, който ми възложи задачата да протоколирам за президентството. Това беше работата ми от 15 февруари 1896 до 12 септември 1897. Президентът ме запозна с притежателя на тази История, както ще се разбере от следващите страници. Заради здравословни проблеми отидох до Франция. Когато оздравях, тъй като родителите ми настояваха отдавна, се върнах в Ливан. При следващото си пътуване до Франция минах през Истанбул и се срещнах с Музафар Паша. Той ме назначи за свой секретар. Заедно отидохме в Бейрут, но там, заради кралските интриги и разкриването на факта, че бях член на „Млада Турция” с две награди за заслуги, се отказах от поста си.

По онова време беше направен опит Ливан да бъде присъединен към Турския Конгрес „Мабхутан”. Този опит ме предизвика да реагирам и издадох книга, наречена „Ливан е в опасност”. Името ми влезе в черния списък и Джамал Паша ме преследваше, а той е управник, по-безмилостен и от османските султани. Наложи се да избягам до едно място в близост до манастир, където останах до края на Световната война.


Срещата ми с притежателя на тази История

Скъпи читателю, не се изненадвай ако ти кажа честно, че бях един от многобройните изследователи на историята на Масонското сдружение. Исках да узная основната причина за създаването на сдружението. Всичките ми усилия отидоха напразно. След като станах част от сдружението, много пъти имах сериозни разговори с „братята“ си.

За да постигна целта си и да проникна в тайните, се борих за да достигна високи степени. Не постигнах нищо. Съдбата ми беше подобна на хиляди хора преди мен, които не са открили нищо.

Понеже пътуването беше така дълго, почти забравих целта, за която бях мечтал. Не можех да продължа, примирих се с това, че тайната за основаването на масонството е неразкриваема. Политическата ми работа, повече от всичко друго, наложи да пренебрегна целта, която изглеждаше непостижима.

Един съдбовен ден се запознах с г-н Лорънс, син на Джордж, син на Самюъл, син на Йона, син на Самюъл Лорънс. Това стана благодарение на Бога и на д-р Пруденте де Мораес, бразилският президент, който ми го представи. Г-н Лорънс е притежателя на тази История (на еврейския ръкопис). Поднасям я на читателите си на арабски език. Лорънс е последният наследник на един от деветимата основатели на сдружението (Тайната сила).

Съвсем скоро станахме приятели. Решихме да преведем ръкописа на арабски и турски направо от френската версия – един от езиците, на които беше написана. Щях да направя два екземпляра – един на г-н Лорънс и един за себе си, който да бъде издаден в арабските страни и в Турция. В тези страни щях да имам изключителни права за превод, размножаване, редакция и публикуване на двата езика.

Преди да довърша четенето на тази История и преди да подпиша договора, по време на една среща с д-р Мораес и новия ми приятел Лорънс, попитах президента: „Всяка история се доказва със свидетелства от безпристрастни историци; при нашата история, на какви свидетелства можем да разчитаме, освен на тези на собствениците й?”

Ето отговора на Мораес, потвърден от собственика на ръкописа: „Какви доказателства може да има книга като тази, останала скрита сред деветима мъже и техните наследници; позната единствено на тях; единствена по рода си; четена единствено от тях? Откъде и от кого биха могли да дойдат потвържденията, за които говорите? В такъв случай, доказателствата са: тяхното свидетелство, събитията, случили се до днешния ден, както и подробните изследвания на мъдри историци, работили напразно в опити да разкрият тайната. Още повече, всяка историческа книга, за която се знае, че е първи или най-стар екземпляр, изисква изследвания от по-късни автори, които да потвърдят текста, след като са го прочели. Но кой е чел нашата книга? Кой я е виждал, освен деветимата? Ние – Вие и аз, неуморимите изследователи на произхода на масонството, разполагаме с ръкописа. Аз, който съм го чел и анализирал, потвърждавам истинността му и препоръчвам да бъде преведен и публикуван.

Отговорът на д-р Де Мораес ми вдъхна увереност и събуди ентусиазма ми да довърша поръчаната работа. Започнах да работя усилено, подбуден от мисълта, че ентусиазмът на новия ми приятел може да охладнее и той може и да не спази докрай споразумението ни. Въпреки че г-н Лорънс искаше преводът (от френски на арабски) да бъде извършен в дома му, работата беше извършена съвършено, в два екземпляра, както той беше пожелал.

След като приключиш през 1897, единият екземпляр остана при него, а другият – при мен. Пазих го като безкрайно ценно притежание. През 1898 се върнах в страната си, Ливан, и го взех със себе си.


Сравнение на тази История с предишните познания за масонството

Когато се върнах в Ливан, започнах да изучавам и да сравнявам, като използвах всички публикации на тази тема. Контактите с различните институции и източници на информация ми отнеха години. Войната между 1914 и 1918 наложи да се забавя с работата. След края й, отново започнах да пиша с молба за информация до масонски обединения като „Гран Ориен” (Франция, бел. прев.), високопоставени институции и големи вестници, като питах дали съществува историческа книга за произхода на масонството. Изпратих писма в Лондон, Париж, Ню Йорк, Кайро, Берлин, Мадрид и Рим. Получих следните оскъдни отговори:

От религиозния вестник „Ел Мукатам“: „Според някои, най-старото свидетелство за историята на масонството датира от 1217. Според други – от 1390. Древните масонски автори твърдят, че масонството датира от времето на Мойсей. Нямаме потвърждение за това. Сърдечни поздрави.“

От Египетската организация „Гран Ориен“: „Няме никакво потвърждение относно времето, когато е основано масонството. Единственото, което знаем, е че през 1917 е публикувана брошура със заглавие „Два века масонство“.“

Понеже знаех от предишни източници, че тази брошура е един от най-важните документи, на които разчитат масоните, започнах да я търся. Открих я в Международната Масонска Библиотека в Ню Касъл (град в щата Делауеър, бел. прев.)

От „Гран Ориен“ в Лондон: „Липсват ни точни данни относно датата на основаване на масонството. Знаем обаче, че то вече е съществувало през 1717.“

От институциите в останалите градове не получих никакъв отговор, от което заключих, че не знаят нищо.

Тогава, въз основа на всички предишни проучвания, в светлината на събитията от последните два века (период, характеризиран от постоянен конфликт между масонството и мохамеданството), както и на базата на „Два века масонство“, няма съмнение относно истинността на този ръкопис.“


Моите намерения

С помощта на провидението, което ме доведе до това откритие, реших да издам книгата. Не ме мотивират личен интерес или желание за печалба; ако беше така, нямаше да чакам повече от 25 години.

Ето намеренията ми: да спазя обещанията и договора си. Да разпръсна тъмнината, която от 14 века обвива човечеството, бродещо в съмнение. Да разкрия тази тайна на хората и да ги предупредя за тази жестока опасност.

Трябва да подчертая, че ме вдъхновиха напълно християнските мотиви на Де Мораес, който каза: „С тази постъпка много помагаме на християнската религия, като премахваме силите на злото, които я нападат. Масонството досега е представяно като фантазия, обвита в абсурди. Вие пък, понеже действате в Турската империя, ще направите голямо добро на исляма.“

Моля се на Бога тази книга да бъде светлина по пътя на мнозина, особено за да просвети умовете на малцината наследници, които още пазят в тайна ръкописа.

Подпис: Ауад Коури



Разсейване на мрака
История на Масонството



Глава първа

 

Разказ за събитията, които са се случили по време на последователните заседания в двора на цар Ирод Агрипа(1) и са завършили с основаването на масонското сдружение.

 

Заседание, проведено на 24 юни 43 година след Христос: Как Хирам Авиуд, съветник на цар Ирод, измисля плана за създаване на масонско сдружение и го предлага на царския двор в Ерусалим.

На този ден Хирам се явява пред цар Ирод, представяйки се по следния начин: „Ваше Величество, когато видях, че хората на самозванеца Исус и техните последователи стават все по-многочислени и се стремят да смущават и объркват еврейския народ с проповядването си, реших да се явя пред Вас, за да Ви предложа създаването на тайно сдружение. Неговите норми и правила ще могат да действат с всички средства, които са на наше разположение, срещу тези смутители, за да провалят техните развратни и покваряващи дела и ако е възможно, да ги унищожат.“ Царят го изслуша доволен и му каза: Говори, Хирам!

„Ваше Величество, както ви е известно, на Вас и на всички останали, този измамник Исус е омаял и покорил с ученията и делата си (и двете лъжливи) сърцата на част от еврейския народ – Вашия народ. Както става ясно, съмишлениците му се множат ден след ден.

Очевидно е също, че от Неговото появяване до и по време на смъртта Му, както и от тогава до днес, ние не знаехме как да действаме умело и резултатно срещу онези, които трябва да наричаме „наши врагове“; нито бяхме способни да унищожим всичко, което беше насадено в простодушните и лековерни сърца на хората – всички враждебни на нашата религия учения – неверни и изопачени. Трябва да признаем, макар че това би могло да ни огорчи и натъжи, че множеството преследвания, предприети срещу този самозванец, предаването Му в ръцете на правосъдието, както и последвалата присъда – разпъване на кръст – се оказаха напразни и безуспешни. Напразно нашите бащи се бориха неуморимо и усърдно. Вярваме, че са спечелили битката, но всъщност не сме получили, нито дори забелязали какъвто и да е знак за успех. Ние, смутени и объркани наблюдаваме, че колкото по-ревностна става борбата ни против Неговите съмишленици, толкова повече се увеличава числото на последователите Му и нараства броя на защитниците на установената от Него религия. Изглежда съществува някаква ръка, загадъчна и скрита сила, която ни наказва, без да можем да й се противопоставим. Като че ли сме загубили цялата си сила, с която да защитим религията си и самото си съществуване.

Ваше Величество, от това става ясно, че не съществуват резултатни средства за изразяване на нашите разбирания и намерения, нито твърда увереност и надежда, че можем да нападнем тази без съмнение тайнствена сила. Не ни остава нищо друго освен да установим Тайнствена сила, подобна на нея (да нападнем тайно една тайна с помощта на друга тайна). Дойдох до заключение, че е наш неотменим дълг, докато не ни дойде по-добра идея, да създадем Сдружение на по-велика мощ, за да обединим еврейските сили, застрашени от тази тайнствена сила. Необходимо е никой да не знае нищо за нейното основаване, правила и дейност. Само тези, които Ваше Величество благоволи да избере за нейни основатели, ще знаят за нейното създаване.

Единствено активно присъединилите се ще знаят издаваните важни постановления. Този дворец ще бъде главното място за нашите срещи и ще си основем клонове на всички места, които могат да бъдат завладени от проповедниците на ученията, които самозванецът разгласи с такава дързост и безочие. Затова Ви питам, Ваше Величество, какво мислите за създаване на една такава дългоочаквана сила, с която да нападнем и унищожим скритата, но напълно действителна мощ, която застрашава нашето съществуване?“

Тогава проговаряйки, царят каза: „Знаеш Хирам, че идеята ти е великолепна и достойна за изключителния ти ум. Дошла е направо от сърцето ти, горящо от религиозна ревност, надарено с прозорливи преценки!

Трябва да завършим този проект възможно най-бързо. Трябва да поискаме мнението на Моав (2). Тогава ще изберем мъжете, които ще участват в създаването заедно с нас. Да повикаме Моав утре; нека до тогава той не знае нищо.

 

------------------------------
(1).Ирод Агрипа е цар на Юдея от 37 до 44 година от новата ера.
(2).Моав е първи съветник на Ирод Агрипа.

 

 

Глава втора

Втората среща на цар Ирод е била с Моав Леви, негов първи съветник и Хирам Авиуд на 25 юни 43 година.

 

Цар Ирод говори първи и каза: „Какво се е случило и какво продължава да се случва, приятели мои, откакто появата на самозванеца Исус стана обект на нашето внимание.

Трябва да намерим средства, които да ни помогнат да нападнем тази секта от хора, проповядващи лъжливи учения. Още повече, че тези, които са приели тези измами, не само се подчиняват на тези схващания, но ги практикуват от цялото си сърце и за да изпълнят чашата до преливане, ги разпространяват смело, без страх, където и да отидат.

Нека да отбележим, че разпространението на тези учения нараства всеки ден. Да признаем, че последователите им, съвършено отъждествени с делото, сами се отцепиха от нашата религия. Несъмнено е, че колебаещите се днес скоро ще паднат в капана на измамата.

За да предотвратим тази опасност, не ни остава нищо друго освен да основем Сдружение, предмет на което да бъде тайното узаконяване на духа на еврейския народ и по този начин да бъдем способни да смажем тайнствената и престъпна ръка, направляваща това движение и да спрем разпространението му. Ако нашето намерение не успее, много хора, склонни да приемат лъжите, проповядвани от измамника, ще попаднат под негово влияние.

Преди положението да е станало по-лошо, скъпи приятели, трябва да му отдадем нужното внимание. Нека вече да изберем съмишлениците, с които ще се съюзим при основаване на нашето Сдружение. Те трябва да се ползват с доказана честност, дълбоко благоразумие, голяма дееспособност и огромна ревност за защита на еврейската религия.

Признателен съм ти, Хирам, че тази идея излезе от тебе – да основем Сдружение с толкова благородна цел.“

Тогава Хирам каза: „Дано Господ продължи годините на Ваше Величество, царя. Заслугата е изцяло Ваша. Поради Вашия благороден произход е благословена цялата нация! Всичките блага, които народът притежава, произлизат от Вашата милост.

Моля, Ваше Величество царят да подбере нашите братя и съдружници, с които да образуваме Сдружението си.“

Тогава Ирод назова 9 човека, като заповяда на Моав и Хирам да запишат имената им: Цар Ирод Агрипа, Хирам Авиуд, Моав Леви, Йоанан, Антипа, Яков Абдон, Соломон Аберон, Адонирам и Ашад Абиа.

 

 

Глава трета

Основаване на Сдружение „Тайнствена Сила“(3).

 

Току що споменатите поименно основатели се събраха под председателството на Цар Ирод Агрипа. Той откри заседанието, произнасяйки следната реч:

„Скъпи братя, вие не сте просто царски хора и сътрудници. Вие сте опора на царя и на живота на целия еврейски народ. До днес бяхте негови верни слуги; от тук нататък ще бъдете негови братя.

Давам ви това звание - „Братя“, за да оцените моите чувства към вас и нежността, която вие изтръгвате от мене, в името на целта, заради която сме заедно на това важно заседание. Наричам ви така, воден от преданост и любов, за да ви покажа, че въпреки че съм ваш цар, аз съм ваш брат като част от еврейския народ, от еврейската религия, към която сърцето ми прелива от любов и преданост. Това е причината, която ме задължава от сега нататък да ви помагам и да ви бъда верен. Ние имаме нужда преди всичко да бъдем братя, за да се заемем така както трябва със задачата, заради която съм ви събрал и която ще бъде от голяма полза за цялата страна.

Всички без съмнение знаете какви са задълженията към един брат. Искам да знаете, че от сега нататък съм свързан с вас чрез задълженията си като ваш брат. Те са по-големи от задълженията на царя към неговите поданици, защото предателството към царя е необичайно, неправдоподобно; обаче да измениш на брат е непоносимо и чудовищно.“

 

------------------------------
(3). Това име е предложено от цар Агрипа с намерение да бъде нападната тайнствената според тях Божия сила, чрез друга подобна сила; колко различно е обаче Божественото от човешкото!

 

„Затова, нека всички да разберем и да не забравяме, че основополагащото събрание на тази група се извършва върху Братството. Върху него ще изградим нашата организация; това нежно наименование „Братство“ ще бъде крайъгълния камък на нашата постройка за вечността.

Братя мои, аристокрацията, както и обикновените хора виждат и разбират духовния и дори политически бунт всред народа, и по-специално между нас евреите, който предизвика с появата си самозванецът Исус. От момента, в който Той се появи и издигна, проповядвайки тези измамни учения и насаждайки този дух, който претенциозно нарече „Божи Дух“, мнозина духовно объркани и извратени хора се присъединиха към него. Сам си приписваше божествено естество; бидейки само един бедняк, разискваше и спореше с нас за Божието Царство. Забелязахме наличието на голяма мощ в него, която Той остави като наследство на групата, наречена от Него ученици. Той създаде близост между тях, основа общуване, наречено религия. Така го наричаха и самите те. Тази предполагаема вяра е на път да събори основите на нашата религия, да я срути и унищожи.

Бидейки прост, обикновен, без да притежава някакво достойнство, самозванец, Той си присвои името „Исус от Назарет, Цар на евреите.“ Твърди, че е заченат чрез Божията сила, роден от девица, останала такава дори и след раждането. Преувеличава тази измама и лъже, когато твърди, че е Бог, Божи Син, този, който е изпратен от Бога, вършещ всичко, което и Бог върши. Той си приписва дарбата пророчество и властта да върши чудеса. Твърди също, че е очаквания Месия, чието идване прогласиха пророците ни; произхождащ от простолюдието, лишен от всякакви изключителни отличителни белези на Божия Дух, крайно отдалечен от високата нравственост на здравото ни еврейско учение, от което не трябва да се отклоняваме нито крачка встрани.

Никога няма да признаем такъв човек за Месията, нито ще приемем неговата божественост. Ние знаем, че очакваният Месия все още не е дошъл сред нас и че времето за идването му не е настъпило. Дори не се е появил знак, който да свидетелства, че появата му предстои. Ако направим грешка и разрешим на хората да го следват и да бъдат измамени, ще осъдим сами себе си и ще бъдем виновни за непростим грях. Той беше предаден на правосъдието и получи най-голямата присъда; беше бит и оскърбен като най-големия престъпник. Той понесе всичко изключително търпеливо и това удиви всички. Накрая го разпънахме, той умря и го погребахме, като оставихме пазачи, които да наблюдават гробницата. Обаче е потвърдено, че е оживял и възкръснал! Напуснал гроба. Както пазачите, така и ние не можахме да разберем как се е случило, как е „възкръснал“. Никой не се e съмнявал в постовите на гроба, тъй като са били от враговете му. Той е изчезнал неизвестно как, въпреки ревностната бдителност на охраната и сигурната защита на затворената гробница.

Последователите му по-късно са потвърдили, че са били с него (живия), какъвто е бил и преди смъртта си – в тяло и дух. Те разпространили новината, че се е възнесъл на небето и ще се върне в деня на последния съд, за да съди живите и умрелите. Това, че е напуснал гроба, приятели мои, е било съдбоносен удар за неговите съперници; това е било мощно средство, което е дало смелост на хората му да продължат да разпространяват ученията му и да доказват и потвърждават неговата божественост.

Братя, това беше жесток удар, понесен от бащите ни; той разруши както тяхната, така и нашата сила. Привържениците на Исус спореха с нас за религиозната и светска власт; в първия случай атакуваха религията ни, във втория – искаха да отнемат от нас Царството.

По никакъв начин няма да признаем друга, различна от нашата еврейска религия, наследена от прадедите ни. Дългът ни зове да я запазим за вечността.

Никога не бяхме очаквали такъв удар. Никога не сме и сънували тази тайнствена сила. Нашите бащи се бореха с нея и ние продължаваме тази борба. Удивително е, че въпреки всичко техният брой расте! Забележете как са разделени син от баща, брат от брата, дъщеря от майка й; настъпило е отчуждение и всички са се присъединили към групата. Това дело крие голяма тайна. Колко мъже, колко жени, колко голям брой цели семейства са изоставили юдейската религия, за да следват тези самозванци, съмишленици на Исус. Колко пъти свещениците и властта са ги заплашвали, но напразно!

Братя, тук има нещо, което не трябва да пренебрегваме. От момента, в който преди години този самозванец Исус започна да поучава и проповядва (моля ви това, което ви казвам да считате за една от тайните, които трябва да пазим), Той говореше на хората като мъж, въпреки че беше младеж. Бащите ни потвърждават това, тъй като са били свидетели на всичко, което се е случвало пред очите им. Те са се срещали по коридорите на храма, обмисляли са и са обсъждали какво трябва да се направи, за да унищожат тази опасност, застрашаваща юдейската религия. Не са пропуснали да използват нито едно средство и така да служат на еврейската религия и народ. Ако го нямаше този ентусиазъм, броят на Исусовите съмишленици би бил още по-голям.

И така: Ако бащите ни са победили частично, като са попречили на хората да следват смутителите, те са сторили това без да са били сплотени в някаква организация и без силно официално духовно обединение. Колко ли успешно ще бъде делото ни, ако основем това Сдружение? Няма ли да е удивително?

Кълна се в живота си! Кълна се в здравия Разум! Ние ще изпълним всичките си желания и копнежи; не само да попречим на евреите да следват тази неясна сила и водачите й, но и да я смачкаме и унищожим.

Макар че може да не достигнем до този последен етап – на окончателна победа, поне ще ликвидираме това ужасяващо движение, заплашващо народа ни. Така ще спасим нацията си и името евреи няма да бъде заличено от лицето на земята.

Ще бъде пагубно ако не подражаваме на ентусиазма на бащите ни, защото няма да устоим в делото, започнато от тях; знайте, че от тук нататък, еврейската нация ще бъде унищожена и дори следа от нея няма да остане. Не можем да си позволим да мълчим, когато сме водачи на съдбините на нацията. Няма ли да извършим с нашето мълчание престъпление срещу самите себе си, срещу децата и внуците си, срещу всички си потомци? Братя, извиках ви на тази поверителна среща с политически и религиозен характер, за да обменим идеи и да достигнем до съгласие относно основаването на Обединение, което да потвърди нашите намерения, които вече споменахме и обяснихме. Така ще нанесем първия от поредицата удари върху всички последователи на самозванеца и по-специално върху онези в селата, които са опитни измамници, защото във всяко от тях ще действа клон на нашето Обединение.

Няма да сме способни да ги направим по-слаби без всички да се обединим във всеобщ, повсеместен съюз; за да стане възможно това, е необходимо основният център да бъде тук.

Нека ни най-малко не се съмняваме, че нашето Обединение ще бъде от голямо значение и ще притежава непобедима мощ, с която ще съборим тайнствената сила и всичко изградено от Исус, учениците Му и техните съмишленици.

Избрах ви и ви призовах от моя народ, като ви засвидетелствах своето доверие. Ако не беше така, нямаше да се заловя с това тайно дело. Потвърждавам своята надежда, че ще съедините сърцата, телата, думите и делата си с моите. Доверявам ви се. Това е моята вяра и привързаност към религията и нацията. Вярвам, че заслужавате да ви се доверя в това дело. Как ще отговорите на това, което споделих с вас?

Трябва да запазите тайната!“

Адонирам се изправи и от името на всички присъстващи каза: „Ваше Величество, тъй като съм силно развълнуван, си разрешавам да се възползвам от предимството да говоря от мое име и от името на братята си, моите другари, присъстващи тук. Не се съмнявам, че предаността им към нацията е не по-малка от моята и Вашата. Ако обединим нашите желания и копнежи, ще съединим и сърцата си. Така ще имаме едно сърце в няколко тела. Към това сърце ще присъединим и хиляди други сърца. Не е възможно това да остане неосъществено, щом Ваше Величество вече е положил първия камък в зданието; щом сте положил крайъгълния камък в такава здрава основа като „Братството.“ Прекрасно, изумително наименование - като този, който го е предложил. Ваше Величество, поздравяваме Ви и във Ваше лице поздравяваме еврейската нация. Кой от нас не би служил на тези идеали, слушайки уверените Ви и благи думи? Кой не би се изправил като лъв, нападащ тези измамници, за да убие тях и техните съмишленици, дори между тях да се намира някой от нашите синове?

Всички се надяваме, че съюзът, за който Ваше Величество говори, ще възникне от нашето Обединение. От него ще се роди велика сила, с която ще обезвредим магическата мощ на Самозванеца и ще разгромим съмишлениците Му. Така ще спасим нашето Царство, което ще просъществува до края на света.“

Тогава Адонирам, хвърляйки поглед към другарите си, каза: „Какъв е вашият отговор?“ Всички извикаха като един: „Ние одобряваме и потвърждаваме всичко, което ти говори.“ Тогава цар Агрипа каза: „Благодаря ви; оценявам вашия ентусиазъм; ценя ревността ви. Доверието, което ми гласувате, ми доставя голямо удоволствие. Нека вдругиден да се срещнем отново, за да основем Обединението и да произнесем клетвата за искреност и вярност. Ще започнем нашето дело незабавно.“

Хирам, на когото беше поверено да запише това, което беше заявено по време на заседанието, каза: „Ваше Величество, скъпи братя; Негово Величество беше изключително любезен да припише на мен, неговия верен слуга, заслугата за този план – основаване на Сдружение. Мой дълг е да му благодаря. Искам позволение от моя Господар да кажа последни думи, отнасящи се до темата на това заседание. Въпреки че съм създател и тълкувател пред Негово Величество на идеята, трябва да призная заслугата му за това, че беше одобрена, приета и покровителствана. Да не забравяме неговото твърдо заявено желание за осъществяването на това Сдружение, за довеждането му до победен край, който ще бъде победа на нацията и религията ни.

Ето защо ви моля, братя, за вашето одобрение, името на Негово Величество да бъде записано в Регистъра на Сдружението като негов основател.“

Моав Леви взе думата и каза: „Добре правиш Хирам, като оставаш верен и покорен на нашия Господар. Ние приемаме и одобряваме твоя отказ от тази заслуга, одобрена от Негово Величество. Споделяме верността ти и се съгласяваме с твоята молба. Нека Негово Величество бъде записан в документа като създател на Сдружението.“

Хирам го написа и каза: „Господарю, ще ви хареса ли организацията да носи името: „Еврейски братски Съюз“? Царят отговори: „Не, Хирам. Вчера измислих друго име: „Тайнствената Сила.“ Всички одобряват ли го?“ Всички отговориха: „Да, одобряваме го.“

Името беше записано. Царят каза: „Нека всички се съберем отново вдругиден, за да може всеки да произнесе клетвата, която съответства на отговорностите му.“ С това заседанието беше закрито.

 

 

Глава четвърта

Страховитата клетва

 

В присъствието на деветимата основатели, царят, като председателстващ, откри заседанието, казвайки: „Братя, не се съмнявам във вашата почтеност и любов. Знаете, че работата, която ще вършите, е пряко свързана с еврейската религия и нация, с държавата и царя. По тази причина трябва да се обвържем с клетва, която всеки от нас да произнесе в присъствието на другите.

Съчиних текста и я нарекох „Страховитата клетва.“ Аз ще се закълна първи. Ще прочета образеца пред вас, преди официално да се закълнем, така че да можете да я одобрите, ако ви се стори достатъчна.“

Царят започна да чете текста на клетвата:

„Аз (Еди кой си, син на Еди кой си), се кълна в Бога, Писанията и в честта си, че ставайки един от основателите на Сдружението „Тайнствената сила“, се обвързвам с обещанието да не предавам братята си с нещо, което може да им навреди; нито да издавам каквото и да е свързано с решенията на Сдружението. Обвързвам се да следвам точно и покорно, ревностно и предано правилата му, да осъществявам одобрените от вас, деветимата основатели предложения и цели, които ще бъдат поставяни на следващите заседания. Кълна се да работя за нарастване на неговите членове; да нападам всеки, който следва ученията на самозванеца Исус и да се боря с хората Му до смърт. Заклевам се да не разкривам тайните, пазени от нас, деветимата – нито на външни хора, нито сред тези, които са се присъединили към нас.

Ако излъжа и моето предателство се потвърди, тоест, че съм открил някоя тайна или някоя клауза от решенията, взети и съхранявани помежду ни и наследниците ни, членовете на този съвет на деветимата съдружници ще имат правото да ме убият по какъвто начин преценят.“

Царят прочете отново три пъти текста на клетвата, за да могат всички да я разберат добре преди да бъде записана.

Хирам каза: „Господарю мой, царю; текстът на клетвата в този вид е единствено за нас, основателите.“ Затова, трябва да имаме друг образец за тези, които ще се присъединят към нас. Както каза Ваше Величество, никой освен нас не трябва да знае тайните на основаването ни.“

Царят отговори: „Знам това, Хирам. Тази клетва се отнася само за нас. Когато завършим делото по създаването на Сдружението, ще напишем основната, общоприета клетва. Освен това трябва да знаете, че всичките ни потомци и наследници ще трябва да се заклеват с нашата клетва.“

Царят продължи: „Братя, видяхте, че тази клетва е страховита. Всеки от нас трябва да размишлява върху нея преди да я произнесе, защото тя обвързва Основателя със стоманени окови. Оковава го към Братството, към основните правила, били те правилни, чисти или опорочени; оковава го с покорство към реда и предписанията на взетите от комисията решения и с изпълнението на всяко от тях, независимо дали е добро или зло. Задължава го да напада хората на Самозванеца и да ги убива по всички възможни начини. Клетвата го задължава да бъде съвършен пазител на взетите от Сдружението решения, дори по отношение на собствените му синове, освен към тези, които са попечители като наследници на тайната. Също както е длъжен да изпълнява заповедите да убива, така е задължен от страхопочитание да не разгласява забранени неща, които Сдружението смята за полезни за опазването на еврейската религия. Длъжен е дори да жертва всичко скъпо за него, за да служи на правилата и законите й.

Повтарям ви: трябва да разсъждаваме върху тази клетва, защото тя не е само за нас, а и за синовете, внуците, правнуците и всичките ни потомци. По този повод искам да ви разкрия една от тайните на моя баща и на моя дядо Ирод Велики. Те издадоха тайни заповеди да бъдат избити по възможност всички съмишленици на Самозванеца. Баща ми ми съобщи, че всички, които са изпълнили заповедите, са били наказани чрез имота, децата и здравето си – с всякакви болести и ужасна смърт.

Казвам ви всичко това, за да знаете, че след като дадем клетвата, ще се обвържем по начин, по който няма да сме способни да се избавим сами; разкайвайки се за извършеното, няма да имаме никаква полза. Не забравяйте, братя, че точно ние, деветимата, ще бъдем „Окованите.“ Ние ще бъдем отговорните, тъй като Вътрешния Закон, който утре ще одобрим, ще бъде известен само на нас. Ще го наследят единствено нашите потомци, които ще го получават последователно до пълното изкореняване на самозванците. Който стане член на Сдружението докато сме живи ние или потомците ни, няма да знае нищо за вътрешните тайни или за основните ни и най-важни цели.

Нека всеки препише за себе си текста на Клетвата и го проучи преди да се закълне с нея. Знайте, че първият камък в нашето здание ще бъде тази страховита Клетва. Сега можете да си тръгвате, а вдругиден елате отново, за да решим това ли ще бъде окончателния текст или ще има промени.“

 

 

Глава пета

Страховитата Клетва на основателите.

 

След като дойдоха деветимата основатели, цар Ирод откри заседанието и поиска мнението им за всичко, отнасящо до Клетвата. Тя беше приета единодушно и записана в документите. Постигнато беше съгласие да се закълнат веднага, за да завършат делото по създаване на Сдружението.

Царят взе книгата на Писанието, сложи я на масата и каза: „Правете каквото правя аз.“ Постави дясната си ръка върху книгата; след него това сториха останалите начело с Моав Леви, Хирам Авиуд и т.н. Всеки държеше в другата си ръка лист с текста на Клетвата. Пръв се закле царят. Последваха го Моав, Хирам и всички други до последния от деветимата.

След като произнесоха Клетвата, отново заеха местата си и цар Ирод държа следната реч: „Братя, ето че създадохме нашето Сдружение „Тайнствената Сила.“ Нейните сила, правила, дела и цели ще си останат завинаги тайна. Така ще имаме възможност да изкореним заблудите на Исус и последователите Му. Днес доброволно станахме братя. Трябва да образуваме истинско братство, различно от това, което Самозванецът твърди, че е създал – братство на измама и магьосничество. Нашето е истинско. То е основата и гръбнака на Сдружението ни. Днес, когато сме оковани и свързани с вериги, нека всеки се подготви за работа; делото се състои в това да убиваме с всички възможни средства проповедниците и разпространителите на ученията на Исус. Такова е благородното ни намерение, такива са религиозните и политическите ни цели.

След като съединихме сърцата си, нека да вярваме, че ще успеем да създадем Национален Съюз, който ще ни обедини и ще донесе достойнство на еврейската ни същност и живот. Само с помощта на този Съюз ще разгромим враговете си и ще смажем силата им, която, както твърдят, обезсилва нашата религия, за да обезсмърти и прослави измамите, наследените от Самозванеца, техен върховен глава. На кратко, искам да ви кажа, че основното в нашите дела трябва да бъде: вярност, предпазливост, жестока храброст, за да можем да ги премахнем. Предавайки тези тайни на нашите синове, нека им налагаме като наследство тези правила. Те, от своя страна, ще ги завещават на синовете си и така принципите и тайните ни по семеен и сигурен начин ще продължават да съществуват и действат от век на век, завинаги.

Знаем, че Самозванецът Исус си е присвоил извършването на чудеса. Той каза, че е Синът на Бога и че сам Той е Бог. Нима може да съществува по-голяма наглост? Освен това, Той разпространи други идеи, с които, срещайки се очи в очи, ние нито можем, нито трябва да останем мълчаливи – например, това, че се обявява и представя за Цар на евреите. Не съзирате ли безочие и безспорно оскърбление в подобно неблагоразумно твърдение?

За такова го счетоха и нашите бащи. Затова Го нападнаха, затова преследваха съмишлениците Му. Това вдъхнови и нас да основем Сдружение, което да продължи битката. Защото дори и без наличието на съюз някои от тях успяха да достигнат големи и незабравими победи на това поле.

Намираме опора в две села, които познавате и в които бяха убити трима последователи на Исус. След смъртта им, никой от жителите на тези села и околностите им не се осмели да последва тези проповедници. И до днес не познаваме някой, който да се е присъединил към измамниците, както не знаем и някой от тях да се е върнал във въпросните села. Такива мерки се увенчаха с голям успех без да имат зад гърба си Съюз или Сдружение; можете ли да си представите значимостта и ползата, които ще бъдат постигнати със създаването на нашето Сдружение?

Според Божията воля, ние ще ги изтрием един по един от лицето на земята. Така ще избегнем опасността, създадена от ученията на техния Глава, Самозванеца.

Братя, не бих ви открил тези тайни, ако нямах желание да потвърдя голямото си доверие към вас. Искам да ви покажа дълбоката си убеденост във вашата вяра, с която произнесохте страховитата Клетва. От днес нататък вие ще се откажете от всеки страх, съмнение, предателство и коварство. В това отношение аз ще бъда пример за вас, за да можем от сега нататък ние да бъдем една душа и едно сърце.

От своя страна, всеки от вас трябва да бъде пример за всеки наш привърженик. Нека сега да се насладим на поставеното начало, за да вървим твърдо и усърдно по пътеката на големия успех.

Братя, дълг на всеки от нас е да притежава копие със запис на всичко, което се случи до днес и ще се случва в бъдеще. Така всеки ще има историята на нашите дела, която макар и ограничена, ще предава в наследство на своя син, поколение след поколение. С напредването на дните и преминаването на времето това ще продължава докато последователите на Исус Самозванеца все още съществуват на земята.“

Царят се изправи, последван от деветимата. Той каза: „Сега, нека вдигнем наздравица в наша чест с усмивка и чисто сърце. Нека почетем с предимство Хирам. Да ръкопляскаме и възкликнем три пъти: Да живеят нашите правила; да живее Сдружението ни до края на света!“ Останалите възкликнаха: „Да живее Царят!“ Царят се провикна: “Да живее еврейската религия, да живее еврейската нация!“

Царят каза: „Следващото заседание ще се състои след шест дни. През това време ще препишете клаузите от досегашните заседания, за да ги имате всички поотделно. Хирам ще препише моето копие.“

 

 

Глава шеста

Създаване на първата ложа, наречена „Ерусалимска ложа.“

 

Деветимата основатели се представиха сами. Царят като председател откри заседанието и каза: „Скъпи братя, всеки Съюз трябва да има собствено тайно място за срещи, където да се събират активните му членове. Тази зала, в която осъществихме срещите си за основаване на Сдружението няма да ни служи за тайните ни събрания. Трябва да изберем официално седалище, което да наречем „Ерусалимска ложа“. Трябва да установим местонахождението на ложата в таен коридор, където никой няма да ни вижда и да чува нашите решения. Използвам предоставената ми възможност, за да привлека вниманието ви към един въпрос от изключителна важност. Казахме, че трябва направим така, че нашето Сдружение да се увеличи с хиляди членове – така ще нарасне и силата ни. Но ако се разбере, че нашият Съюз е създаден в този момент, това ще доведе до страх и противодействие, а после и до отчуждение на част от хората, особено в тези критични времена, в които бунтът на този Самозванец продължава да набира сили. Ние деветимата сме крайъгълния камък на това великолепно здание - „Тайнствената Сила.“ В такъв случай, нека да разгледаме инструментите за построяването на тази сграда. Нека да се изпълним с величието на нашето призвание в това религиозно и политическо дело, което нямаше да съществува ако не беше предназначено за нас; защото без зидари и инструменти няма сграда. Очевидно ние сме причината за нейното съществуване. Желая и се моля да приемете заедно с мен създаването на тази сграда – най-великолепния от всички дворци. И как ще бъде построена? Чрез Окултизма. А какво означава окултизъм?

Чуйте: Най-добрите средства за създаване на нашето Сдружение, при това голямо и значимо, вълнуващо, е да скрием от помощниците ни датата на основаването му, имената на основателите. Тези тайни ще бъдат пазени от нас, деветимата и всеки от нас ще ги предава по наследство на един от синовете си – най-сериозния, най-потайния, когато навърши 21 години. Собствените му братя няма да знаят нищо.

Това, което ще кажем на нашите привърженици е, че Сдружението е много древно, че никой не знае датата на създаването му, нито кои са основателите му. Било е загубено до съвсем наскоро. Тъй като то със сигурност ще има противници, ще разсеем съмненията им като им кажем: „Цар Ирод е намерил сред ценностите на баща си древни книжа, които посочват съществуването на най-старото Сдружение. Те съдържат знаци и закони. Харесали му и решил, че ще е добре да ги възстанови. Наистина сторил това според съдържанието им.“

С помощта на тази легенда ще скрием датата на основаването и целта на Сдружението. Това ще бъде основното ни оръжие. Окултизмът ще бъде маска дори за нашите братя, въпреки че те ще достигат най-високите степени; що се отнася до тези степени, искам да знаете предварително, че заедно с братята Моав и Хирам ще създадем различни степени за съдружниците ни и ще ви ги известим, за да дадете мнението си.

Освен това ще запазим в тайна всички решения, които сме взели ние деветимата. Нещо повече, няма да изчезне вашата дълбока убеденост, че съвършеното безусловно запазване на тайните ще предизвика желание за членство в нашето Сдружение, за запознаване с окултното.

Ще има и други, второстепенни тайни, които братята ще научават само след като са се заклели с Общата Клетва. Нейният текст ще научим на следващото заседание. Клетвата ще ги задължава да пазят тайните.“

 

 

Глава седма

Общата клетва

 

На 9 август деветимата основатели се срещнаха, председателствани от цар Ирод, който откри заседанието като каза:

„Скъпи братя, ние, основателите очертахме правилата на важната си мисия, направихме оценка на нашите задължения и отговорности, изправени пред страховитата и тайна Клетва, с която се заклехме. Сега трябва да разгледаме подробно текста на клетвата, с която трябва да се закълнат тези, които желаят да се присъединят към Сдружението ни. Аз ще го прочета и ако го одобрите, ще вземем решение и ще запишем Общата Клетва.

Текст на Общата Клетва, която всеки присъединил се трябва да произнесе:

„Аз, Еди кой си, син на Еди кой си, се заклевам в Бога, Писанието и в честта си, че след приемането ми за съдружник и член на Сдружение 'Тайнствената сила' няма да предам нейните членове и мои братя, издавайки неща, които могат да им причинят вреда или да злепоставят и оклеветят решенията на Сдружението; заклевам се да изпълнявам всичко, което действащите членове решават и да не разбулвам пред никого неговите тайни. Ако изменя на тази клетва, ще бъде прерязано гърлото ми и всяка смърт ще бъде допустима за мене.“

Братя, ако присъединилият се е евреин, ще го запознаем с истината, че целта на Сдружението е обединението на евреите; ако не е евреин, няма да му разрешим да разбере каквото и да е; трябва обаче да сме сигурни, че не става въпрос за шпионин или привърженик на враговете ни. Когато се изкачва по йерархичната стълбица на степените на Сдружението, малко по малко ще напредва в запознаването с основната цел и в подходящ момент ще му бъде открито, че най-важната цел е да убива привържениците на Исус и да защитава и пази еврейската религия. Тогава вече няма да има нужда да го задължаваме, защото сам ще върши това с възторг и огромно желание.(4)

Да не забравяме, че най-важната и здраво пазена основна тайна е датата на основаването и имената на създателите. Ако ни питат за това, трябва да крием истината и да лъжем; да лъжем в името на интересите на Сдружението, на еврейската религия и нация. Трябва да отговаряме така: „В една от стаите на двореца на цар Ирод са намерени важни документи, съдържащи древни египетски закони, знаци и символи, придружени с тайнствени думи, отнасящи се до това Сдружение. Те са наследство от далечни предци и е невъзможно да бъдат датирани. Дали водят началото си от времето на Соломон, Давид, Мойсей или от по-ранни епохи? Ние не знаем това.“

Как ви се струва такъв отговор? Одобрявате ли го?“

Всички казаха: „Да“ и така беше записано.

 

------------------------------
(4) Става ясно, че единствената цел на древното масонство е била запазването на еврейската религия. Новото Масонство, възникнало след 1717 година утроява целта си: едната група (евреите) защитава древните закони; втората група обхваща ръководните начала на Дезагюлие – да напада католицизма; и третата група приема и одобрява правилата на натурализма (1.Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността. 2.Философско течение, което обяснява общественото развитие с природни, външни фактори) и нихилизма (1.Спец. Течение, възникнало през ХIХ в. в Русия, което се отнася отрицателно към установената идеология. 2.Отрицание на всичко, неоправдан скептицизъм).

 

 

Глава осма

Начин на присъединяване към Сдружението.

 

Хирам (5) каза: „Цар Ирод Агрипа , Моав Леви и Хирам Авиуд постигнаха съгласие за изработване на формуляр, съдържащ специален начин за присъединяване на желаещите да станат членове на Сдружението. Те считат, че този начин трябва да бъде различен и по-висш от тези на всички останали съюзи, дружества и братства. Това трябва да бъде направено с цел да се създаде добро име и влияние между всички присъединили се към Сдружението, които, освен че ще му отдават голямо значение, ще трябва и да се страхуват от него. Тази цел ще направим по-лесно постижима като кажем, че сме прочели и възприели този начин на присъединяване от наследените документи и формуляри, които цар Ирод е намерил в раклата-ковчеже на баща си. Така искаме да съхраним спомените от нашите предци и основатели на Сдружението, а също и реликвите останали от тях, които ни напомнят тяхната ревност за еврейската религия и народ; запазвайки тези спомени ще изпълним нашите еврейски религиозни и граждански задължения.

Този текст, Ваше Величество, трябва да бъде една от тайните, известни само на нас, деветимата основатели. Какво мислите за това, Господарю мой?

 

------------------------------
(5).Притежателят на Ръкописа

 

Идеята ти е похвална, Хирам. Моето мнение е да завързваме очите на кандидата, за да не вижда абсолютно нищо от храма, докато не произнесе Клетвата.

Докато се намира още навън, очите му ще бъдат завързани. Вратарят ще го предаде на настойника, който на свой ред ще го придружи при Председателя, казвайки му на ухо да направи три крачки, започвайки с десния крак. Тогава ще го преведе между две колони. Това действие символизира, че външното лице, чуждия, непознат човек, преди да влезе в храма е в тъмнина; след като се присъедини към нас и каже Клетвата, той е пренесен от мрака в светлината в лицето на еврейската религия, представена като светлина.

Председателят го извиква и му казва да се закълне с Клетвата. Председателят ще държи в ръцете си меч, чието острие ще бъде върху врата на кандидата. Срещу него, в ръцете си, настойникът ще държи Писанието (Тората).

След заклеването, превръзката от очите му ще бъде свалена и той ще се намери в храма с меч над главата си, виждайки пред себе си, Писанието и светлина.

Тогава настойникът поставя на гърба му късо покривало, което символизира присъединяването му към нас, за да участва в построяването на стените на нашето здание, което е крепостта на еврейската религия и защита на нейното съществуване.“

След като завърши с поясненията, царят каза на двамата си другари:

„Одобрявате ли това?“ Те отговориха утвърдително. На следващия ден деветимата основатели бяха повикани и уведомени за начина на присъединяване, според изнесените от Хирам сведения. Всички изказаха своето одобрение и това беше записано в документите.

 

 

Глава девета

Във вътрешността на Храма (6)

Определяне на задачите между основателите.

 

Цар Агрипа каза: „Всички знаем, че нашето здание е построено на основата на братството. Въпреки факта, че братството и доверието са типични за нас, всеки ще има определена мисия, която ще изпълнява абсолютно предано и усърдно.

Вярвам, че трябва да започнем с определяне на пълномощията на всеки от нас, който е съгласен, потвърждавайки по този начин верността ни към законите на Сдружението и подчинявайки се и понасяйки всяка жертва в името на служението. Необходимо е всеки да покаже пред колегите си, че притежава две качества: смирение и покорство, така че всички да разберат, че в сърцето му няма място за завист. Тоест, всеки ще приеме своята мисия без да завижда на колегите си. Така вашето себеотрицание ще бъде изпитано. Когато разберете кои са вашите задължения, ако някой има нещо против, трябва да го каже открито. Ако няма, тогава ще запишем неговото съгласие.

Председател: Цар Ирод Агрипа
Заместник председател: Хирам Авиуд
Първи секретар: Моав Леви
Втори секретар: Адонирам
Наблюдател: Йоанан
Първи помощник: Абдон (7)
Втори помощник: Антипа
Настойник: Аберон (8)
Вратар: Авиа“

Всички одобриха разпределението на задълженията и това беше записано в документите на Сдружението.

 

------------------------------
(6).Йоанан предложи мястото на срещите да бъде наречено Храм, искайки по този начин да увековечи и прослави Храма на Соломон. През 1717 година то е променено на Ложа
(7).При новото Масонство титлата Помощник е променена от Дезагюлие. Забележете също, че в началото не са искани никакви пари, тъй като не е имало Ковчежник.
(8).Отговорният за приемането на тези, които желаят да бъдат приети.

 

Царят каза: „Вече знаете, че трябва да накараме всички да повярват, че Сдружението ни е много древно. Така може да не предизвикаме съмнения относно версията за „намерените документи“ и ще поставим в нашия храм символи от едно време като тези, които Соломон е използвал в Храма си.

Ще издигнем две колони като соломоновите в Храма. Първата ще наречем Вооз, а втората - Яхин. Едната ще поставим от дясно, другата – от ляво. Ще кажем също, че нашият брат Хирам Авиуд е Хирам Абиф, големият сирийски архитект, нает от Соломон за построяването на Храма. Тези две лъжи ще трябва да запишем в основните правила на Сдружението.

Ще подсилим тези лъжи като използваме инструментите, които архитект Хирам е използвал за построяването на Храма – инструментът за прави ъгли, компасът, лопатката, линия, чукът и т.н. Всички те са направени от дърво, каквито са били и тези на Хирам Абиф.

Много е важно предната част на Храма да гледа на изток; смисълът на това ще ви обясня по-късно. Вярвам също, че трябва да приемем символи, вдъхновени от небето – звезди, слънце и луна, които ни напомнят повече за древността. Ще използваме и други символи, за да напомним за самозванеца Исус, изображения, които ще подберем така, че да могат да бъдат приети от синовете и внуците ни, които ще наследят тази история заедно с управлението на нашата новообразувана организация.

За всичко това исках да се допитам до вас от уважение към правилата и външния изглед на Храма, чиито основи положихме, както и към отговорностите, които приехме и узаконихме през тази благословена седмица. И така, вие какво мислите?“

Единодушно всички дадоха с ентусиазъм съгласието си за думите на царя и записаха казаното в документите.

 

 

Глава десета

Подготовка на инструментите и символите.

 

Цар Агрипа каза: „Нашият общ съюз ме удовлетворява в голяма степен, защото така ще бъдем едно сърце и ще действаме като една ръка. Това означава и показва, че у нас няма завист, няма надменност. Алелуя (9). Благодаря на Бога, ние изпълнихме целта на основаването на Храма и по принцип постигнахме съгласие за избора на символи, преодолявайки и побеждавайки всички недоразумения и завист. Алелуя!

Приготвили сме някои символи в съответствие с решенията на предишното заседание. Ето двете колони: Вооз (10) и Яхин (11). Ето и някои строителни инструменти, направени от дърво, за да удостоверим, че Сдружението води началото си от времето на соломоновия Храм или, може би от още по-ранно време, тъй като всички инструменти, използвани за строежа на соломоновия Храм са били от дърво. Нека да издигнем двете колони и да ги благословим – едната от дясно, другата – от ляво. Да благословим всички тези инструменти и различните символи на Исус (12), в които по ирония са изобразени някои епизоди, в които Самозванецът е проповядвал наставленията и богохулствата си – такива като: петел, меч, светлина, тъмнина, чук; защото те са били инструменти използвани, за да бъдат приковани ръцете и краката Му. С това ще откриваме всички наши заседания, подчертавайки тази ирония. Ще откриваме всяко заседание с три последователни удара на чука; така през вековете, винаги ще напомняме, че разпънахме Исус и че с този чук заковахме с гвоздеи ръцете и краката Му и Го убихме. Трите звезди, които виждате, символизират трите гвоздея. Ще можем да ги заменяме с 3 точки, които ще имат същото значение. Между нашите символи ще бъдат и трите стъпки, осмиващи следното богохулство: Бог е Отец, Син и Святия Дух; и както сам е твърдял, Исус е бил Синът.

 

------------------------------
(9). Слава на Бога
(10). Символ на сила
(11). Символ на устойчив, траен дом
(12). Насочва вниманието към Исус, без да допуска думата „Христос“ (бел. на преводача към английски)

 

В нашето Сдружение ще определим степени, както решихме и преди. Те ще бъдат 33, за да символизират възрастта на самозванеца. Ще им дадем имена и ще създадем други подобни символи. Всичко това беше моя и на братята Хирам и Моав идея. Значението на тези иронични символи не трябва да се разбира лесно; трябва да бъде запазено за нас деветимата. На другите братя и наши помощници е достатъчно да покажем инструментите, така че да повярват, че Сдружението е основано по време на Соломон или по-рано. Всеки брат може да предложи нов символ.

Какво долавяте и мислите, братя за това, което представих пред вас. Шестимата мъже (13) без забележки одобриха всичко, което беше записано.“ Тогава царят каза: „Нека да се радваме! Да започнем похода по пътеката на триумфа! Нека да направим първите три крачки! Нека да ударим три пъти с победоносния чук, със символа на смъртта на нашия враг, Самозванеца, символ на установяването на нашите почтени принципи, които сме заковали с гвоздеите на братството и съединението! Нека всички да възкликнем с радост: Напред към Победата!“

 

------------------------------
(13). Царят, Хирам и Моав създават символите

 

 

Глава единадесета

Първо заседание в първия Храм

 

На 4 ноември същата година (43 г.) след Христос бе проведено първото официално заседание в първия ерусалимски Храм, който беше основан в двореца на цар Агрипа.

Деветимата основатели започнаха работата си, приготвяйки строителните инструменти от дърво и създадоха нов символ: престилка, което символизира защитата на дрехите от мръсотията – за да се прикрие истинската цел и да се убедят помощниците в древния произход на Сдружението.

Царят-Председател каза: „Аз, с властта си на Председател (а не на цар), давам на всеки от вас най-високата 33-та степен на нашето Сдружение. От сега нататък вие ще се радвате на тази висока степен. Искам да кажа нещо на нашия брат Хирам, с което се надявам, че ще се съгласите. Искам да направя трето ниво „специално“ и да го нарека „степен на Хирам“, защото той заслужава благодарност, заслужава да бъде отличен, обезсмъртен, тъй като първи даде идеята за създаването на Сдружението. Той е създател на тази славна идея. Давам му и титлата Майстор (Господар, Учител), защото считам, а и вие ще решите същото, че Хирам е Майсторът (Господарят, Учителят). Той е този, който заслужава титлата, която измамно си присвои самозванеца Исус. Ще наречем третата степен „степента на Майстор Хирам.“

Тъй като брат Хирам от детството си, след смъртта на баща си е сирак, познавайки само майка си, останала вдовица, аз предлагам да наречем Сдружението „Вдовицата“ и ви моля да одобрите това.

От сега нататък основателите ще бъдат „Синове на Вдовицата.“ Всеки член на Сдружението ще нарича завинаги себе си син на Вдовицата, защото вярваме, че то ще съществува до края на вековете. Заради всичко, поради което ценим нашия брат Хирам, ние няма да успеем да почетем достатъчно голямата му заслуга. Трябва да му показваме все по-голямо почитание. Званието Вдовица е в съгласие с предмета и целта на Сдружението, защото вдовицата винаги се нуждае от помощ. Това ще бъде символ на сътрудничеството и взаимопомощта между нас, освен признание на работата, която върши Хирам. Съгласни ли сте с това?“

Всичко казано бе одобрено и записано.

 

 

Глава дванадесета

Проповядване за привличане на помощници.

 

Деветимата основатели, с изключение на царя (14), започнаха кампания за записване на помощници в Сдружението.

Първоначално се разпръснаха из Ерусалим, записвайки имената на желаещите, като ги водеха в Храма и ги записваха без да им казват истинските цели на Сдружението (преследването на хората на Исус). След произнасянето на Клетвата, им казваха какви са истинските цели. Втълпяваха им, че Сдружението „Тайнствената Сила“ съществува от най-дълбока древност, а днес е съживено по волята на царя; затова може да бъде мощно средство за разгрома на враговете на еврейската религия, които са се разпрострели навсякъде и действат с голяма сила.

Хирам каза: „Ще разрешим на всеки да се присъедини безплатно. По този начин броят на помощниците ни ще се увеличи бързо и ще започнем да нападаме хората на Исус с пълна мощ, попречвайки на хората да ги следват. Много пъти, когато сме ги хващали в мрежите си с хитрост и измама, сме избивали всички, които сме успявали. Те бягат от нас като агнета пред свирепи вълци. Обаче вярата им твърдо расте в новата им религия, колкото повече ги преследваме. Издръжливостта и броят им нарастват. Изглежда сякаш не се страхуват от нас. Очевидно е, че тайна сила ги подкрепя, въпреки нашите преследвания. Затова обсъдихме създалото се положение помежду си, подновихме силите си, заздравихме нашето Сдружение. Това беше единствения начин да осъществим нашата цел до край. Основавайки се на това и на нашата тържествена Клетва, разбираме, че неизбежно ще се сблъскаме лице в лице с тази сила, която в началото смятахме за слабост. Готови сме да се срещнем със смъртта, ако е необходимо. Посветихме се на задачата да увеличим силите и броя на членовете си.

За два месеца числеността ни достигна до 2000 братя, наречени „Тайнствените.“ (15). Започнахме да основаваме клонове, подчинени на Главния Храм на много места.“

 

------------------------------
(14). Ролята му на цар не позволява да проповядва.
(15). Членове на „Тайнствената Сила“

 

 

Глава тринадесета

Създаване на второстепенен Храм в Юдея

 

Хирам Авиуд каза: „Ако не беше нашата твърдост при защитата на еврейската религия, щяхме да изгубим цял Ерусалим в мрежите на проповедниците на Самозванеца Исус. Защото тези, които проповядват ученията Му след Неговата смърт, независимо от своята простотия и грубиянство, обикалят навсякъде, омайвайки и запленявайки хората. Първият ни успешен поход ни подтикна да установим клонове навсякъде, преди разпространението на ученията на Исусовите проповедници да нарасне и преди благосклонните към Него да се увеличат.

Разделихме учредителната комисия на две: едната част остана в Ерусалим, продължавайки заседанията под ръководството на царя, подтиквайки към действие и ентусиазъм членовете си. Другата част, ръководена от различни точки на Палестина, проповядваше законите на Сдружението във всички посоки и разпространяваше между хората омраза срещу Исус и последователите Му. Заплашваше със смърт всеки, който си позволяваше да се поддаде на влиянието на тези самозвани проповедници. Специално предупреждаваше водачите в селата, принуждавайки ги да прогонват от областите си тези мъже (Исусовите последователи), които идваха да проповядват.

Понякога намирахме някои верни на еврейската религия мъже, които ни помагаха в нашата дейност. Друг път срещахме твърда съпротива. През повечето време огънят на споровете се запалваше в семейства и сред близки роднини и предизвикваше враждебност и разделения.

Някои приемаха и продължаваха да следват тези учения. Други следваха нас, противопоставяйки се на измамените си близки, сражавайки се с тях до смърт. Мнозина от тези верни ентусиасти избиваха роднините си, защото са последвали измамниците. Такъв беше и планът на нас, основателите: установяване на храмове и последователи, преследване на лъжливите проповедници.

С нашите действия ние попречихме на хиляди хора да паднат в техни ръце. От създаването си до днес, за 14 месеца, основахме 45 храма. Никога не отстъпихме и крачка в борбата, въпреки болката и скръбта, дължащи се на факта, че много от хората ни тръгнаха след Исус, отдавайки се на първите последователи и езичниците, които бяха приели тези учения.

Бяхме опечалени да видим как нашите близки се оставят в ръцете на враговете ни, без да успеем да ги разубедим. Жертвахме парите, времето и кръвта си; изгонихме ги, преследвахме ги и избихме, които можахме. Ако не беше тази битка, те щяха да вземат надмощие над еврейската ни нация, да унищожат еврейската ни религия, а ние самите неизбежно щяхме да се предадем, както другите, които паднаха в пропастта на измамата и клопките на тези самозванци.

Същото препоръчваме на нашите синове, внуци и потомци, които ще продължат нашата работа: да не се обезкуражават и да продължават по пътя, който ние очертахме, въоръжени с „Тайнствената Сила“, която основахме, за да продължи битката с дяволската сила (16) до края на времената, докато съществуват както силата, така и самозваните й последователи.

Ние ви поверяваме, о, наши последователи, които обичате народа и религията си! Поверяваме на вас задачата да не оставяте да загине това, което ние съживихме, заради живота и религията ви. Натоварваме ви извънмерно със защитата на религията до смърт, като символ и чувство. Не се отклонявайте от линията на поведение на герои, която ние очертахме за вас с кръвта си, с потта по челата си, с парите и времето си; с която спасихме религията си, разгромихме враговете си и убихме голям брой от тях.

Ако ги бяхме оставили живи, самозванците биха могли да ни разгромят и нашата религия да загине. Помнете борбата ни и я продължете. Не забравяйте да предадете на синовете си всичко, което ние предадохме на вас. Никога не считайте за религия обществото, което Самозванецът Исус основа. Никога не Го наричайте Месия. Никога не посещавайте срещите на последователите Му, защото те са измамно и смущаващо магьосничество.

Обаче напразни бяха усилията ни да осуетим попадането в мрежите им на големи множества. Напразни се оказаха смъртните заплахи, за да ги върнем в нашия път. Те останаха глухи за тях. Дори и най-изключителните ни доводи не струваха нищо при противодействието на силата на това учение. Нито ни беше възможно да спрем нашия еврейски народ да приеме правилата му. Все пак, не трябва да забравяме активността и ревността на нашите братя основатели, които направиха чудеса, сблъсквайки се с това течение и пробуждайки хиляди хора от нацията, насочвайки ги при нас за морално и материално сътрудничество. Трябва да запишем на страниците на тази история голямата полза, за която допринесоха споделящите нашата религия, без да се присъединят към Сдружението – наши бащи, братя и сътрудници. Те бяха много по-полезни от голям брой неактивни и непотребни наши членове. С помощта на безценните съвети на тези богати и великодушни мъже, които ни предложиха морална и материална подкрепа, без да стават членове на Сдружението, ние осъществихме нова организация: установяването на подобни сдружения под друго име. Според данните, с които разполагаме, много техни членове се страхуват да принадлежат към „Тайнствената Сила.“

 

------------------------------
(16). Отнася се за силата на Исус Христос

 

 

Глава четиринадесета

Установяване на сдружения под други имена. (17)

 

След като получихме неочаквани резултати в следствие на нашата дейност, след като издигнахме действията си върху здрави основи и подчинихме храмовете филиали на заповедите на Главния Храм, ние се върнахме в Ерусалим и проведохме събрание, на което присъстваха деветимата основатели. На него всеки от нас представи отчет за обхвата на пътуването и изпълнение поръчението си относно създаването на храмове, като клонове на Сдружението. Постигнатият успех се хареса извънредно много на цар Ирод. Той беше още повече удовлетворен от нашата безстрашна позиция срещу измамниците и беше потресаващо впечатлен да узнае, че сме имали изключителен успех с избиването на голям брой от тях. Това беше постигнато с всички средства, които имахме на разположение. Възпирахме усилията им, съсипвахме проповедите им, превръщахме техните уловки и капани в негодни за нищо. По този начин възпрепятствахме хората да посещават събранията им. Някои твърдоглави глупаци счетохме за не много опасни, защото принадлежаха към низшата класа.

По време на събранието беше предложено от някои заможни ентусиасти установяване на клонове на нашето Сдружение под други имена (различни от „Тайнствената Сила“), но водени от същите принципи.

Това предложение получи съгласието на царя и останалите членове и беше записано в документите.

Имената на присъединените дружества са отговорност и избор на основателите и водачите им, като единственото условие поставено пред тях е да следват същите принципи като „Тайнствената Сила.“ Свободни са също да избират степените, символите, инструментите и другите характеристики на Сдружението ни. Символът им трябва да бъдат две сключени ръце: Съюз и Взаимодействие.

Клетвата на тези братства трябва да бъде обобщена в следния текст: „Аз, Еди кой си, син на Еди кой си се кълна в Бога, във вярата и честта си да се присъединя към братята си от Сдружението (от което и да е братство) във всяко тяхно дело, да им съдействам и да бъда с тях едно сърце до смъртта си.“

С това решение закрихме събранието, като всеки от нас получи копие от гореспоменатата клетва. Разотидохме се.

Продължихме да работим без да пренебрегваме първоначалната си задача.

Това беше нашия поход по пътя на борбата – бързо да създадем няколко отделни братства с различни имена: „Еврейско братство“, „Национален Съюз“, „Религиозно сътрудничество“, „Религиозен дълг“ и други. Тези братства напреднаха много благодарение на волята на водачите, които избрахме за техни създатели. Те бяха единствените, които знаеха какви взаимоотношения съществуват между различните братства и Сдружения. В повечето случаи те бяха заможни хора. С тяхната материална подкрепа броят на членовете в братствата им се беше увеличил и надминаха по численост нашите. Приехме ги за много ценни в името на нацията и религията. Техните и нашите имена ще бъдат обезсмъртени в Историята до края на света.

 

------------------------------
(17). Очевидно е, че този документ не е само на Хирам, а и на всички братя основатели, които са се разпръснали из Палестина.

 

 

Глава петнадесета

Смъртта на Ирод Агрипа, основател на Сдружението.

 

Членовете, основали движението, изпълняваха задачите си навсякъде. Те получаваха заповеди от цар Ирод Агрипа, да се бият, да се жертват, да разпространяват учението, да увеличават броя на Храмовете и Братствата, да се сражават строго срещу проповедниците на измамника. Тази кампания беше организирана от двама велики мъже: Цар Агрипа и Хирам Авиуд, чиято слава щеше да се помни до края на света, защото с това Сдружение те съживиха една цяла нация, надминавайки предците си в опазването на религията.

Праотците преследваха и убиха Самозванеца като Го разпънаха, а тези двама велики мислители създадоха нещо, което никога не беше идвало на човешки ум. Онези убиха някои от хората на Исус, тези, от своя страна изпълниха големи чудеса с тайните си усилия и точни заповеди, убивайки стотици от тези объркани смутители.

От висотата на нашата борба, докато ние деветимата и останалите членове на Главния Храм и другите храмове бяхме в разгара на битката, царят, нашият Президент се разболя от болест на очите и ослепя за пет дена. Тогава болест атакува и тялото му и той се парализира изцяло. Независимо обаче от страданията си, той не се умори да обновява духа ни и да ни закриля в битките.

На мене, който бях най-близо (18) до царя по време на неговата агония, той повери последните си тайни и последната си воля, като отправи към мене тези страстни последни думи: „Пази тайните! Продължи дейността! Работи неуморно! Разрушавай всичко, което ...“ На това място дъхът му секна и душата му си отиде. Годината беше 44-та след Самозванеца. За мене тези думи са най-голяма чест и радост. Включвам ги в своите беседи и проповеди и те ще бъдат цитирани при лични и публични срещи като свещени стихове. „Пази тайните! Продължи дейността! Работи неуморно!“ Желая тези изречения да бъдат най-важната основа в делата ни, за да построим върху тях нашия успех по изтребването на проповедниците на Самозванеца Исус.

 

------------------------------
(18).Това е копието на Авраам Авиуд, наследник на Хирам Авиуд; както става ясно, единият от говорещите тук е Хирам, един от деветимата основатели.

 

 

Глава шестнадесета

Хирам наследява цар Агрипа като Президент

 

След смъртта на цар Агрипа, Хирам е избран за Президент на Главния Храм на Ерусалим, както и за Главен Президент на Сдружението „Тайнствената Сила“ по време на законни избори, осъществени от осемте основатели, с постигнато пълно единодушие на седмината.

В качеството си на Цар, Агрипа беше избран за член; той се закле със страховитата Клетва и знаеше тайната. Нашият брат Хирам е достоен за нашето и на царя свидетелство, че е истински основател на Сдружението. Всичко стана благодарение на неговата интелигентност и воля. Една от идеите му по време на непрекъсната работа беше предложението да се даде друго име на „Храма на Ерусалим“ - „Голямата Източна Звезда.“ С това искаше да изрази, че истинската светлина, която озарява и насочва не е тази, която мъдреците (Царете на магията, магьосниците) твърдяха, че ги е водила в пътя им от изток към мястото, където се роди бебето Самозванец.

Хирам заповяда звездата да бъде нарисувана на заден план в Храма, за да се вижда зад главата на Президента на горната врата. Трябваше да е заобиколена от изписани с лилав цвят думи: „Голямата Източна Звезда.“ Заповяда същото да бъде нарисувано над вътрешната врата.

Президентът започна кампания по установяване храмове-разклонения на север от Палестина, упълномощавайки за това Моав Леви. Той трябваше лично да отиде до различни части на страната, да основава храмове, да проповядва и насажда омраза към Самозванеца в сърцата на хората, уговаряйки ги, че учението на Неговите проповедници е лъжливо.

Хирам, по време на дългото си пътешествие, пристигна в Сидон (19), преследвайки хората на Исус, като предизвикваше страх в сърцата на обикновените хора, които Го бяха последвали. Виждайки че броят на последователите Му е станал огромен, той потърси съдействието на своите другари съоснователи на Сдружението. Моав му изпрати двама: Адонирам и Агрипа. Тримата продължиха преследването на измамниците навсякъде, където отиваха. Дори пристигаха по-рано във въпросните села, за да не им оставят възможност и време да проповядват.

------------------------------
(19). Град в Ливан

 

 

Глава седемнадесета

Изчезването на Хирам

 

Тримата мисионери се разпръснаха на изток от Сидон и навлязоха в земите на Ливан. Скоро след срещата на Адонирам, Агрипа и Хирам и потеглянето на тримата в различни посоки, Хирам изчезна без другарите му да разберат нищо.

След като разбра, Агрипа възкликна: „Хирам изчезна! Нашият Президент е бил убит! Какво нещастие! Аз последен го видях в Сидон!“ Когато новината достигна Ерусалим, всички членове основатели с изключение на Йоанан, който беше болен, се отправиха към околностите на Сидон. Те започнаха издирването на своя Президент и брат, но не намираха следи.

Племенникът на Хирам, Товалкаин, който придружаваше членовете от тръгването им от Храма, въз основа на някои сведения от населението, обясни, че може би Хирам е станал жертва на вълци. Между хората се носеше слух, че вълци са изяли някакъв отшелник (20) и няколко други човека през тези студени дни в разгара на зимата. По тази причина те ускориха търсенето като се разделиха на групички. Всяка малка група обаче, беше придружена от водачи местни жители, с надеждата да попаднат на тялото на Хирам, в случай, че наистина беше умрял.

Адонирам и Товалкаин, които търсеха в югоизточна посока, забелязаха отдалече три големи птици, скупчени върху нещо под едно дърво. Когато се приближиха, видяха разкъсано от птиците и други животни тяло. По-голяма част от него беше изядена. Те разпознаха веднага Хирам и то по-специално заради сребърния пръстен с гравиран чук върху него. Птиците, които видяха, бяха лешояди.

Те събраха останките, дрехите му, пръстена и някои от клоните на дървото, под което намериха тялото и се върнаха в Ерусалим. (Не знаем какъв вид е било това дърво, но вярваме, че било акация.) Пристигайки в Ерусалим, те представиха всичко в Храма. Племенникът Товалкаин наследи Хирам. Той се закле и прие тайната.

Моав Леви беше избран за Президент. Първата му заповед беше да покрият Храма в Ерусалим и останалите храмове с черни букви в знак на скръб по брат Хирам. Заповяда още „Тайнствените“ да извършат великолепно погребално бдение същата вечер във всички храмове.

Заповяда също празнуването на този помен да бъде извършвано докато Сдружението съществува. Тъй като ние четем тези заповеди, очевидно е, че те са били записани. По-късно беше решено прехвърлянето на званието и длъжността Първи секретар на Адонирам и Втори секретар на Йоанан. Цар Агрипа беше нарекъл третата степен на името на Майстор Хирам. Като завършек на почитта към Майстора, Моав Леви заповяда бдението да се осъществява всеки път, когато Третата Степен бъде давана на някой от членовете. Човекът трябва да представлява нашия починал брат Хирам и така ще пази жив спомена за него. Тези заповеди бяха записани, превръщайки се в част от основните ни закони.

На следващите заседания предложих следното: (23) Идеята ми е, че без съмнение, преместването назад във времето с хиляди години на датата на основаването, ще бъде главна опора върху която да изградим сдружението си. Моля ви, братя да не ме осъждате, че преувеличавам славата на моя чичо Хирам, представяйки ви тази идея. Това не е целта ми. Чуйте ме: Едно от главните решения, които прочетох в текстовете на нашата История, показва, че датата на създаване на Сдружението ни е скрита от всеки, включително и братята от Сдружението, за да останат невежи относно неговото създаване.

Моето мнение е следното: Трябва да разкрием на „Тайнствените“, че бдението, за което става въпрос се прави в памет на Хирам Абиф, сириец, архитект на соломоновия Храм, убит от трима работници. С тази измама ние потвърждаваме пред всеки древния произход на Сдружението и тайната ще бъде запазена за винаги.

Така, ние деветимата обезсмъртихме паметта на чичо ми, мъченик на Сдружението. Главното и публично възпоминание ще бъде за Хирам Абиф. По този начин „Тайнствените“ няма да разберат нищо. За да укрепим вярата в древното начало на Сдружението, трябва да обявим датата на създаването на човека за дата на първата издадена заповед от Главния Храм за осъществяване на бдение. Трябва да прибавим това правило към другите и да го запишем в документите. Така, свързвайки истинската ни дата с датата на Сътворението, ще увеличим тревожността и съмнението в света. Приемате ли предложението, Братя?“ Всички показаха удовлетворението си от тази идея и я записаха, оценявайки мъдростта на Товалкаин, проявена в подходящия момент. Адонирам добави: „Не е подходящо да осъществим почитането на паметта в същата нощ, както каза Президентът, особено в това време, нито е подходящо да съобщим на храмовете, че трябва да участват заедно с нас. Вслушайте се в моите доводи:

Тъй като новината за смъртта на нашия брат вече се е разпространила, няма да бъде лесно да убедим „Тайнствените“, че възпоминанието ще бъде за душата на Хирам Абиф, архитект на соломоновия Храм. Ние деветимата трябва да направим бдение за душата на Хирам Авиуд, без да известяваме това на никого. Ще премълчим, докато мине достатъчно време, през което събирането на хората в памет на нашия Хирам ще бъде заличено.

Ние деветимата, както и всички, които ще ни наследят през вековете, няма да забравят това. Как бихме могли да забравим, щом като всеки от нас ще държи в ръцете си копие от тази История. Така ще довършим измамата и никой от „Тайнствените“ няма дори да подозира, че честването на Трета степен се отнася за нашия брат Хирам, Президент и основател на нашето Сдружение. Всички ще вярват, че възпоминанието по повод на Трета степен е свързано с Хирам Абиф, архитект на Храма на Соломон. В съзнанието им ще се запечата, че произходът на Сдружението предшества Соломон. Така никой няма да знае нищо за датата, целта, мястото и основателите на Сдружението. Имате ли ми доверие, братя, за да изготвим текста на това предложение?“ Ние го одобрихме и възложихме на Адонирам да го изпълни.

 

------------------------------
(20). Ние самите се облякохме като дервиши: казва Товалкаин
(21). Адонирам каза, че всеки от деветимата носи едно от тези бижута от Храма.
(22). Бел. преводача: членове на „Тайнствената сила“
(23). Очевидно е, че от тук нататък този, който записва в копието е Товалкаин, племенник на Хирам.

 

 

Глава осемнадесета

План за бдението за почитане честта на Хирам Авиуд, основател на Сдружението.

 

След като Адонирам завърши поставената му задача, проведохме заседание, за да обмислим нещата. Нашият брат прочете следното: „Всеки от нас цени Хирам толкова високо, колкото и цар Агрипа. Ние знаем, че царят нареди Третата степен да бъде наречен „Степента на Майстор Хирам.“ За да предадем още по-голямо достойнство на тази степен и в чест както на царя, така и на Хирам, вярвам, че това, което ще ви прочета ще представи част от ритуалите на Трета степен.“ Чуйте:

1)Оставете останките на нашия брат Хирам в тайна стая и оставете вратата отворена. Ще положим там мантията, дрехите и пръстена и освен това един от клоните, които донесохме с останките.

2)Двама от нас ще отидат да търсят останките му и ще се върнат, оплаквайки го така, сякаш не са ги намерили.

3)След това ще отидат други петима със същата цел и ще се върнат, плачейки, защото не са ги намерили.

4)Тогава всички ще отидем поотделно да търсим насам и натам, докато намерим останките, скрити в стаята.

5)Тогава ще приготвим ковчег и черна мантия и някои от нас ще се върнат, носейки останките и принадлежностите му. Ще ги поставим в ковчега и ще ги покрием с черната мантия.

6)Ще занесем ковчега в Храма и над мантията ще напишем думите: „мъртъв“ и „жив.“ Тогава ще започнем траурното ридание и всеки от нас ще го оплаква с думи на болка и скръб.

7)Ще запалим три фенера: два над главата му, като ще бъде насочени към „Източната звезда“, а третият над краката му. Това ще бъде символ на трите гвоздея, с които заковахме Исус.

8)Президентът ще прочете някои молитви за покой на душата му, които се отнасят за характера, делата и благодеянията, които е извършил за доброто на Сдружението. Ще припомним, че беше един от основателите й и че умря като мъченик на религиозния дълг. Затова той е и жив – ще живее вечно в нас и в символите, които посочихме.

9)Ще отворим ковчега и ще погледнем в него, сякаш той ни говори. Тогава Президентът ще каже: „Говори, Хирам! Разкажи ни за своята борба и за това кой те уби! Ние чухме, че не си умрял от естествена смърт.“

10)Президентът ще коленичи до главата му и ще произнесе следната реч от името на Хирам. „Търсих те, скъпи братко, докато водих моята битка и в последния момент от живота си не намерих никого! Наистина, не умрях от естествена смърт; една ръка ме уби; ръката на враговете ни или на техните последователи! Умрях далеч от вас! Споменът за мене ще живее сред вас до края на света! Пазете го винаги, пазете и принципите ми! Борете се както аз се борих, нападайте хората на Самозванеца, които разделиха нашата религия! Не се страхувайте, нито ме оплаквайте! Аз не съм мъртъв! Аз ще бъда между вас до края на света! Не се отказвайте от поръчението да обедините религията ни! Където и да съм, ще ви помагам. Душата ми се моли за вас, очите ми ще ви виждат винаги! Борете се, пазейки тайната на моите неразрушими принципи! На вас оставям сечивата и инструментите, с които построих тази скрита сграда. Давам ви име и спомен, които ще живеят вечно. Нападайте враговете си – хората на Самозванеца. Умножавайте се и пораствайте. Аз съм тук и наблюдавам делата ви. В последната схватка ще ви съдя, когато чуя да ми казвате: „Ти живя между нас, о, Хирам!“ Братя основатели, излезте от тази безутешност. Поздравявам ви и се моля да имате живот и да живее и вашето Сдружение. Смърт на враговете ви!“

След като стоящият на колене и говорещ от името на Хирам Президент приключи речта, ще отнесем останките на Хирам и ще ги погребем в гроба, който сме приготвили в страни от Храма.

От сега нататък, първото изискване към кандидата за трета степен (тази на Хирам), което той трябва да изпълни, е да изобрази нашия мъртъв брат – изстрадвайки символично обидите, мъките и горчивината, с които и Хирам пострада в битките си заради принципите на Сдружението. Този, който вече се е присъединил, трябва да приеме да бъде положен в ковчег, символ на тялото на Хирам. Ковчегът с възпитаника се поставя в тъмна стая – по този начин се представя Хирам на пустото място, където е починал. След това трябва да бъде пренесен в Храма и поставен между двете колони – Вооз и Яхин.

Трябва да знаете значимостта на това, което следва. Този, който достигне до третата степен, не трябва да споделя тайните си с тези, които са по-ниско от него, за да не знаят ритуалите преди да получат и те същата степен.“ Преди да завърши, Адонирам каза: „Какво мислите за предложеното от мене?“ Отговорихме, че одобряваме точността на мнението му и то беше записано.

На следващия ден погребахме Хирам според приетите норми. После ние деветимата завършихме почетното бдение и Адонирам каза: „Братя, тези символи са изключително и само за нас деветимата и за нашите потомци. Така ритуалът ще бъде запазен като тайна и помен между деветимата наши приемници. Никой друг от „Тайнствените“ не трябва да знае, че така почитаме нашия брат Хирам Авиуд, защото ако знаят истината, ще разберат, че Сдружението ни е създадено скоро с цел да се бори с хората на Исус. Това ще бъде много неприятно за нас, защото ще отчужди мнозина, които искат да се присъединят към нас.

За да изпълним нашата цел и да направим тайната още по-добре пазена, трябва да прибавим към символите други предмети и символи, принадлежащи на Хирам Абиф, Архитекта на Соломон. Аз ще ги подбера и приготвя и ще ви обясня всичко. По този начин „Тайнствените“ ще вярват, че възпитаникът представлява Хирам Абиф и ще бъдат убедени че Сдружението е по-древно. (24)

Трябва да запомните, че тази степен е една от най-важните традиционни степени.“

 

------------------------------
(24). Йонас: Това са смехотворни легенди за нашите предци и в това се състои техния фанатизъм. Те са настоявали тези символи да останат в Сдружението докато то съществува. Първото условие на нашия праотец Йосиф Леви наложено на Дезагюлие е било да запази тези символи и легенди, както подчертахме в първата част на книгата.

 

 

Глава деветнадесета

Знаците за разпознаване и изискванията за присъединяване към Храма.

 

Адонирам каза: „Ние взехме символите на Сдружението от звездите, от сечивата и инструментите, които се използват в строителството и архитектурата и от проповедите и делата на Самозванеца. Сега братя, трябва да създадем основните знаци, които ще бъдат познати не само на нас, деветимата, но и на всички „Тайнствени.“ Целта на това дело е да могат да се разпознават един друг, където и да се срещнат. Ще ви прочета това, което съм подготвил:

1).Този, който иска официално да влезе в храма, не трябва да влиза преди Комисията на Храма да бъде сигурна, че той е от „Тайнствените.“ Това ще стане ясно, ако отговаря правилно с тайната дума (паролата), която и другите от Комисията знаят.

2).При влизането трябва да направи трите стъпки, както е разпоредено – при третата стъпка да достигне до мястото, което е ограничено от между двете колони. Тогава да поздрави Президента както следва: дясната ръка да бъде върху главата му. След това да я спусне с отворена длан и да я постави на гърдите си под шията. Този поздрав се изпълнява три пъти (25); Президентът стои прав и удря три пъти с чука, издигайки го над главата на посетителя, сякаш го заплашва. Тогава Президентът и влезлият сядат. Тези движения означават, че посетителят повтаря клетвата, която е дал като член; означава, че е непоколебим и деен като слуга на Сдружението, че е искрен и никога няма да стане предател. Движенията на Президента символизират заплахата със смърт в случай на предателство.(26)

3).“Тайнствените“ изпълняват тези движения в присъствието на когото пожелаят, за да му дадат да разбере, но при условие да не издават значението на жестовете.“

4).В случай на опасност или за да поиска помощ, „Тайнственият“ ще повдигне стиснатата си ръка над главата си. Ако наблизо има други „Тайнствени“, те ще му помогнат.

5).Разпознаване с очи. Първо гледате напред, след това завъртате очите към лявото рамо, после към дясното. Ако другият човек също е „Тайнствен“, той ще направи същото, признавайки разпознаването.(27)

6).Разпознаване с допир. Това е задължително. Трябва да става по следния начин: Когато приветствието става чрез стискане на ръце, „Тайнственият“ упражнява лек натиск с палеца върху първата става на показалеца на този, когото поздравява. Ако последният е „Тайнствен“, той ще отговори със същото движение, осъществявайки веднага разпознаването.(28)

7).Разпознаване чрез говор. Мисля, че е уместно да имаме „ключова“ дума и тя да бъде свещена за нас. Предлагам думата ВООЗ. Ако някой попита „Тайнствен“ „Ти Тайнствен ли си?“, той ще каже: „В“; другият ще отговори „О“; тогава първият ще каже „О“ и питащият ще довърши: „З“. Така става разпознаването.(29)

8).Разпознаване чрез възраст. Подигравайки се с Исус, делата и ученията Му, с всичко, което е наше достояние, ние направихме степените на нашето Сдружение 33, което е символ на иронизиране на възрастта Му. Мисля, че възрастта на „Тайнствения“ ще бъде в съответствие със следните особености:

А. Тайнственият, който е 1, 2 или 3-а степен масон, нека каже, че е на 3 год. С това ще се подиграем с убеждението на последователите на Самозванеца, че той е стоял в гроба 3 дни.

Б. Тайнственият, който е 4-а до 30-а степен масон, нека каже, че е на 33. Така ще се подиграем с възрастта на Самозванеца.

В. Тайнственият, който е 31-а до 33-а степен масон, нека казва, че е на неопределена възраст. Така ще се подиграем с твърдението им, че Самозванецът е възкръснал от гроба, възнесъл се е на небето и сега е жив завинаги. (30)

Г. Обявяваме сдружението си за старо колкото земята. На въпроса „На колко години е твоята майка-вдовица?“, трябва да се отговори: „Стара е колкото света“. Вдовицата е нашето сдружение, защото това име му даде цар Агрипа в чест на Хирам, сина на вдовицата. По този начин ще се разпознавате един друг. Пазете тези принципи завинаги. Заседанието бе записано с пълно съгласие.

 

------------------------------
(25).Йонас: Стана ми ясно, че новото масонство е напреднало доста по отношение на тези знаци, както се разбира от моите изследвания върху съвременното Масонство.
(26).Йонас: Това е променено при Новото Масонство.
(27).Йонас: Това е променено при Новото Масонство.
(28).Този поздрав съществува в новото Масонство благодарение на нашия предшественик Леви, който настояваше да бъде съхранен, защото той беше едно първите му действия.
(29).Променен в новото Масонство.
(30).Променен в новото Масонство.

 

 

Глава двадесета

Официални норми на Третата Степен.

Тяхното разпространение по другите храмове в името на Майстор Хирам, според  волята на цар Агрипа, докато беше жив.

 

Товалкаин Авиуд каза: „Няколко години след смъртта на моя чичо Хирам Авиуд, аз почуствах за свой дълг да изпълнявам волята на цар Агрипа и нашите ранни решения. Дадох заповеди на другите храмове на Сдружението, според които да считат третата степен – степента на Майстор Хирам като законна и призната. Запознах със становището си моите осем другари, които го одобриха. Нашият брат Адонирам вече беше приготвил, както беше обещал, необходимите допълнения, които да свидетелстват за Хирам Абиф, архитекта на Храма на Соломон и които да го характеризират.“ Във връзка с това Адонирам каза: „Когато някой брат се издигне до трета степен, всички ритуали, които ние деветимата изпълнихме при погребалното бдение за нашия брат Хирам Авиуд, трябва да бъдат осъществени от него по следния прикрит начин:

След преместването на ковчега от тъмната стая в Храма и извършване на всички ритуали, включително и речта на Президента от името на Хирам – мъченикът на нашата религиозна борба (не трябва да пренебрегваме премахването от този ритуал, характерен за всички храмове, на всякаква връзка, която сочи към нашия брат Хирам и замяната й с неща, свързани с Хирам Абиф), кандидатът с вързани очи (31) трябва да бъде възкресен от ковчега и Президентът да го заведе до най-близката врата на Храма, където да му каже: „Влез, след като почукаш на тази врата три пъти.“ Кандидатът почуква. Член на комисията отваря вратата отвътре, посреща го с чука на Самозванеца Христос (32), удряйки го по врата (33) и задавайки му въпроса: „От къде идваш и накъде си тръгнал?“ Кандидатът отговаря: „До сега бездействах, сега ще се бия.“ Домакинът отвръща: „Загубил си се, тръгни по друга пътека.“ Избраният водач го повежда към друга врата и почуква три пъти. Вратата отваря друг „Тайнствен“, който го посреща с удар на чука в челото, задавайки му същия въпрос и получавайки същия отговор. Тогава „Тайнственият“ трябва да каже: „Изгубил си пътя на борбата, трябва да ме следваш като знаеш, че пътеката е трудна и опасна.“ Той го отвежда до трета врата или до същата, водейки го през по-трудно пътешествие, по време на което среща много пречки и няколко пъти пада. Веднъж пада върху тръни и скали; друг път слиза или се изкачва по хълм. Всички тези пречки го подготвят в Храма за тази цел. Пристигайки при третата врата, той чука на нея. Вратата се отваря, един „Тайнствен“ му нанася удари с чук по горната част на главата. Незабавно, водачът на кандидата го поваля на земята сякаш вече е мъртъв. После го отнасят, поставят го в ковчега и го покриват с мантия, оставяйки го с вързани очи. Веднага Президентът или друг член на комисията прочита следната реч:

„Братя, видяхте в това обичайно честване няколко сцени, които символизират една възвишена цел, която не може да бъде постигната без да бъдат изтърпени страдания, умора и скърби. Гореописаната цел е излизането от смъртта и влизането в живота, което е невъзможно за човек, без да се изложи на най-голяма опасност - от смърт. Страданията, които новият брат трябва да преживее са символ на това, което току що ви известих, както и исторически символ, чрез който новият брат изобразява Хирам Абиф в тежката задача по създаването на Храма на Соломон. Така, упорствайки при опазването на тайните на неговия занаят, архитектура, той е бил преследван от трима работници (34), които, след като са му нанесли тежки наказания и страдания, са го убили при третата врата. Всичко това ни позволява да разберем, че пътят на битката е труден и опасен. Въпреки това, не трябва да се страхуваме от нея, нито да се отклоняваме. Трябва да продължим да вървим по пътя на храбростта и да достигнем до нашата цел, която е да утвърдим принципите на нашето благородно Сдружение.“

Приключвайки речта, Президентът пошепва в ухото на кандидата, че трябва да се изправи от ковчега и да застане между двете колони, където ще свалят превръзката от очите му. На това място Президентът казва: „Братко наш, кандидат за тази свещена степен, ти чу това, което прочетох, докато лежеше в ковчега, символ на борбата. Ти изобрази Хирам Абиф с неговата тайна, която не е искал да разкрие, дори и пред лицето на смъртта. Погледни тези две колони, които Хирам избра и издигна в задната част на Храма на Соломон: бъди като тях – със силна воля и твърди принципи.“

После кандидатът ще каже следните думи: „Аз съм само сила, воля, решителност и непоколебимост. Ще пазя тайната за всичко, което видях и чух от всички хора, дори и от другите „Тайнствени“, които са с по-ниска степен от мене.“

Така нашият брат от трета степен ще вярва, че по време на ритуалите той е изобразявал Хирам Абиф, без да има и най-малка представа, че това честване е било в памет на нашия брат Хирам Авиуд, основател на Сдружението. Следователно, няма да знае другото - че е било основано по-скоро и ние деветимата сме основателите.

По този начин, братя, ще съживим паметта на нашия брат Хирам Авиуд, без някой от „Тайнствените“ или външните да знае, че нашето намерение (на деветимата) е обезсмъртяването на Хирам, основателя на нашето Сдружение, негов вдъхновител и баща, на когото дължим цялата си ревност, ентусиазъм и благодарност.

Одобрявате ли това, което ви прочетох, за да го изпратим като заповед към всички храмове?“ Мнението на Адонирам беше прието от всички нас; записахме това в документите и изпратихме заповед до другите храмове, за да се запознаят с нормите на трета степен и да ги изпълняват точно и тайно.

 

------------------------------
(31). Йонас: Като че ли при древното Масонство очите на „Тайнствения“ са били завързани само когато се е издигал в Трета степен (степента на Майстор Хирам).
(32). Чукът, с който е бил прикован Исус.
(33). Ударите са леки, тъй като са символични. В новото Масонство мястото, където са нанасяни ударите е променено.
(34). Йонас: При Масонството на предците ни (Тайнствената Сила) имената на тримата работници, които са „убили“ Хирам не са споменати. В новото Масонство техните имена са: Юбило, Юбила и Юбилум.

 

 

Глава двадесет и първа

Текст на заповедта, изпратена до всички храмове на Сдружението. Посвещаване в Трета степен: степента на Майстор Хирам и ритуалите, които се изпълняват.

 

От главния Храм в Ерусалим до всички други храмове: „Братя „Тайнствени“, президенти и активни членове на Сдружението „Тайнствената Сила“, нека Бог се прослави. (35) Тъй като нашето Сдружение е от много стара епоха и с неясен произход, ние се опитахме да задоволим нашето желание за познаване на тайните му, но за нещастие, за нас това се оказа невъзможно така, както и за нашите предци.

Всичко, до което успяхме да се доберем е документ, намерен в книжата на цар Ирод Агрипа, Президент на Храма. Ето неговия текст:

„Поради това, че Хирам, архитектът на Храма на Соломон, се радваше на уважението на своя Господар и благодарение на голямата полза, която донесе с основаването, построяването и ръководството на строителните работи на Храма, ние решихме Третата степен в Сдружението да носи неговото име: Степента на Майстор Хирам; и така ще бъде за винаги.“

Намереният документ не е подписан от никого и покорявайки се на волята на собственика му, който и да е той, ние на свой ред заповядваме Третата Степен да носи името на Хирам от днес нататък. Тъй като, както очаквахме, между документите не намерихме описани ритуали, отнасящи се до тази степен, със сътрудничеството на братята, членове на Главния Храм, приехме ритуали, които трябва да уважавате без да пренебрегвате нещо при изпълнението им, когато посвещавате „Тайнствен“, издигащ се в Трета степен. Нормите, които приехме са:

1).Определете във всеки храм една много малка и тъмна стая. Заведете в тази стая брата от Втора степен със завързани предварително очи – още преди влизането му в Храма. Свалете превръзката и затворете вратата. Ковчегът и черното наметало с думите „жив“ и „мъртъв“ са вече готови. Двете колони и масата на Президента също са покрити с черно.

2).Един от членовете е изпратен да търси „Тайнствения“; той се връща и казва, че не го е намерил. Други двама са изпратени, които се завръщат, казвайки същото. Тогава се изпращат четирима и те го намират в тъмната стая.

3).Членовете на Комисията се отправят към тъмната стая, носейки ковчега и мантията, където гореспоменатият брат ляга в ковчега със завързани очи и го покриват с мантията, върху която поставят клонче от акация. Така го занасят в Храма и го полагат между двете колони.

4).Горят три фенера, по един от двете страни на главата и един над краката му. Членовете започват оплакването – плачат, молят се, за да почива душата на Хирам в мир - този, когото си въобразяват, че честват. (36)

5).Президентът се приближава до ковчега и открива главата с внезапен вик: „Хирам е жив!“ После поставя отново покривалото, произнасяйки следната реч: (37)

В края, всички споменати до тук вдигат покривалото на ковчега и махат превръзката от очите на кандидата, който възкръсва. Тогава Президентът казва:

„Братя, знаете, че при вашето изкачване до Трета степен, степен на Майстор Хирам, вие изобразявате точно него, като мъртъв и жив. Като мъртъв – убит в борбата по време на мисията си; като жив в неговия таен живот“

Новият брат отговаря с думите, споменати преди това: „Аз съм само сила, воля и т.н.“ В същото време Президентът му открива тайната на Степента, като му казва: „За да се извърши разпознаване, са необходими три тайни:

1].Ако искаш самият ти да бъдеш разпознат от по-висши от тебе, трябва да произнесеш първата буква от Яхим; ще ти отговорят с втората и т.н.

2].Или ще кажеш „Мъртъв“ и ще получиш отговор: „Жив“

3].Или ще докоснеш слепоочието си с юмрук, спускайки бързо отворената си длан

6). На края, след откриване на тайната, ще облечете кандидата в черна тениска, което ще означава, че той участва в жалеенето ви за Хирам. Фенерите да бъдат изгасени, а ковчегът и мантията – върнати в тъмната стая. Приемете тези норми, като ги изпълнявате изключително точно и ги считайте за основополагащ закон.“

 

Ерусалим, 15 март, 4048

Президент Адонирам.

Бележка: Черната риза трябва да има следните бели рисунки: череп, чук, компас, инструмент за прави ъгли. Под тях с червени букви да пише „мъртъв, жив.“ Президент

 

------------------------------
(35).Алелуя (Слава на Бога).
(36).Йонас: Така всички, издигащи се на Трета степен, дори съвременните масони, вярват, че изобразяват Хирам Абиф.
(37).Йонас: Това е същата реч, записана при бдението за Хирам Авиуд, пазено в тайна между деветимата основатели. Разликата е в това, че думите и изразите, отнасящи се за Хирам Авиуд са заменени с такива, насочващи към Хирам Абиф. И Президентът произнася споменатия текст от последната глава, отнасяйки го към Хирам Абиф.

 

 

Глава двадесет и втора

Обобщение на това, което се е случило между 55 и 105 година след Христос.

 

Адонирам каза: „След изпращането на споменатата по-рано заповед, ние продължихме борбата, увеличавайки броя на храмовете и привържениците си, основавайки повече сдружения, действащи с нашите принципи, обаче носещи други имена. Така еврейската нация порасна и нейната слава светеше в продължение на много години. В същото време обаче, хората, които следваха Самозванеца, нараснаха още повече. В по-голямата си част те бяха езичници. Благодарение на нашата продължителна дейност, много малка част от нашия народ ги последва. Нашето влияние нарасна успоредно с растежа на присъединяващите се храмове, особено на тези в Рим и Ахея, които се отличаваха с разпространението на нашите принципи и така заслужиха вечна слава.“

Йонас каза: (минаваме направо към написаното много по-късно след смъртта на Адонирам. Пропускаме превода, отнасящ за това, защото всичко случило се много прилича на описанието на борбата на „Тайнствените“)

Думи на Антипа, наследник на един от деветимата основатели: „Храмовете в Рим и Ахая показаха неизличима почит към нашето Сдружение. Дължим им огромна любов. Те са спечелили огромен брой езичници, не по-малко от тези, които измамниците са придобили с магьосническата си сила. Тези два храма надминаха нашия (38), когато убиха Петър и брат му Андрей. Така заслужиха да увековечим паметта им на страниците на историята. Опасността от тези двама проповедници беше достойна за отбелязване в изумителните им проповеди, в силата да привличат и в неописуемото им красноречие. Това се изявяваше по такъв начин, че ако не беше борбата на тези два храма, хиляди от нашата нация щяха да бъдат обърнати към религията на Самозванеца. Тези два велики храма трябва да бъдат прославени от всеки „Тайнствен“, както беше и самият Хирам. Бог да ги пази! Те разпънаха Петър и Андрей, също както и Самозванеца беше разпънат. Те стреснаха хората и парализираха действията на Исусовите последователи за дълго време. Трябва да следваме резултатния план на двата храма, за да постигнем нашата цел – живот за еврейската религия. Проклети да сме ако отстъпим, защото ще погубим нашето дело без да достигнем целта си.“

„По тази причина, предлагам да разпространим всеобщо обръщение между храмовете, с което приветстваме дейността на храмовете в Рим и Ахая, като заповядаме на всички „Тайнствени“ да вземат пример от тях. За да обезсмъртим паметта им, ще обявим 30 ноември за ден на ежегодно честване на тези два храма с голяма радост. Това е денят, в който измамникът Андрей е бил разпънат.“

Предложението на Антипа беше одобрено. Обръщението беше написано и разпространено. Решението за деня на храма в Ахая също беше записано в документите, защото беше ден на убийството на Андрей и защото беше плод от борбата на този храм.(39)

Йонас: (Тук са отбелязани някои детайли, които пропускаме от превода. Те са свързани с избиването, извършено от „Тайнствени“ срещу техни братя, които са ги изоставили и са последвали хората на Исус. Това клане е било следствие на страха от разкриване на тайни на Сдружението.)

 

------------------------------
(38).Храмът в Ерусалим
(39).Самуил, син на Йонас: Нашият праотец би могъл да запише и 29 юни като масонски празник – денят на разпъването на Петър благодарение на заговора на римския масонски храм. Не знаем защо това не е сторено.

 

 

Глава двадесет и трета

Масонските степени

 

През 4107 година (40) Соломон Авиуд, който починал малко по-късно, поел президентския пост на Главния Храм и бил наследен от Соломон Мисраим Аверон. Последният бил изключително усърден в дейността на Сдружението. Той лично е посетил много храмове и основал няколко. Ето колко голям е бил успехът, постигнат благодарение на неговите усилия през тази епоха – броят на съмишлениците на Самозванеца намалели. Той е измислил някои идеи, с които е допринесъл много за доброто на Сдружението. Разрешил е голямо противоречие, което е подбудило и настроило членовете на Главния Храм едни срещу други. Създал е имена на някои Степени, по-високи от Степента на Хирам, които са били от най-голяма важност.

Те са:
Степен 7 Водачът
Степен 9 Старейшината
Степен 12 Победителят
Степен 15 Ученият
Степен 18 Надареният
Степен 21 Проповедникът
Степен 24 Малкият Майстор
Степен 27 Малкият Философ
Степен 30 Святият
Степен 31 Кръстът
Степен 32 Великият Архитект
Степен 33 Живият Мъртвец (41)

 

Тогава Мисраим издаде следната заповед:

„До всички скъпи братя, членове на храмовете, които са клонове на сдружението: Степен 33 е символ за края на живота на Самозванеца Исус. Взехме решение, че кандидатът за тази степен трябва да носи лилава риза с бял фабрично ушит на гърдите кръст. Над кръста трябва да бъдат изрисувани четири букви: INRI. (42) Тези букви ще бъдат свещена дума за разпознаване на споменатата степен, както думата ВООЗ. Тъй като святата дума трябва да бъде сменяна на всеки 6 месеца, даваме власт на президентите на храмовете да избират паролата по собствено усмотрение. Продължете битката, за да служите на религията и на доброто име на Сдружението. Нека съюзът и окултизмът да бъдат вашата емблема.“

19 април, 4115

Президент Мисраим Аверон

 

Аарон Авиуд, един от наследниците на този ръкопис, каза: „След разрушаването на Ерусалим и нашето разпиляване, ние установихме нашия нов Ерусалимски Храм на друго, скрито място, където останахме за няколко години; така сториха и наследниците ни, като издавахме заповеди без някой да знае местонахождението ни или дори това на другите ни храмове. Така трябва да правят и тези, които ни наследяват. Те не трябва да посочват мястото на срещите си, освен в случай на спешна нужда, като например, когато се получават енергични протести от името на президенти на храмове – разклонения или в случай на бунт от страна на някои „Тайнствени“ срещу издадени заповеди от Главния Храм.“

 

------------------------------
(40).Година 107 след Христос.
(41).В новото Масонство по-голямата част от тези наименования са променени.
(42).В древното Масонство не е дадено обяснение на тези букви, но се предполага, че те символизират ирония (подигравка) срещу Исус.

 

 

Глава двадесет и четвърта

Обобщение на случилото се между 115 и 500 година след Христос.

 

Аарон Авиуд каза: „Нашето Сдружение израсна и тайнствената ни сила се увеличи без да сме постигнали нашата дългоочаквана, жадувана цел, защото растежът на враговете ни надмина нашия. Ние работихме, водени от религиозния и националния си дълг, обаче те действаха със средства, задвижени незнайно за нас от какви фактори. Ние ги виждаме да работят с любов, със саможертва, себеотрицание и смирение, чиито произход остава неизвестен за нас. Не можем да разберем каква е тази очевидна сила. Трябва да имат подкрепата на някаква тайнствена, магическа сила. Затова решихме да продължим нашата борба, изпълнявайки Клетвата си и нашия поход, според плана на предците ни Хирам и другарите му.

Нашият праотец Хирам Авиуд ни препоръча да убиваме всички последователи на Самозванеца; да не признаваме нищо друго, освен еврейската религия. Известно време разясняваше, че независимо колко много се увеличава броят на религиите, ние трябва да ги нападаме и унищожаваме със силата на нашия съюз, нашата борба и постоянството в личната саможертва.“

 

------------------------------
(43).Йонас: Пропускаме превода на някои параграфи, които обясняват как не евреи се включиха в Сдружението и как наказаха последователите на Исус, както и основаването на други храмове-разклонения до 500 година след Христос.

 

 

Глава двадесет и пета

Какво се е случило след появата на Мохамед, основател на ислямската религия

 

Леви Моузес Леви каза: „В края на шести век след Самозванеца Исус, който ни измъчи със своите лъжи, се появи друг самозванец, който твърдеше, че има дар на пророк за просветление и насочване на арабите в пътя на истинския Бог, изработвайки закони противоречащи на юдейската религия. Успя да убеди мнозина за много кратко време. Ние се надигнахме, за да нападнем твърденията му, издигайки гласа си, за да накараме неговите хора и последователи да разберат, че Мохамед и тези, които го следват, са измамници и лицемери също като Исус. Въпреки това, успехът не беше на наша страна. Ден след ден броят на последователите му нарастваше, както ставаше и с последователите на Исус. Използвайки меч и насилие, те привличаха хората и дори мнозина от еврейския народ. След това започнаха да използват търпимост и измама и успяха да осигурят своя растеж. Ние ги нападнахме както нападахме и последователите на Исус, а те дори нараснаха още повече, докато успяхме да попречим на нашите хора да се обръщат към тях. Евреите, които проявяваха склонност да се присъединят към тях, бяха глупави като животни. Въпреки нашата борба не успяхме да попречим на езичниците да ги последват.

Заповядахме на евреите, като истински посветени на религията ни, да нападат двете религии – на Исус и на Мохамед. Казах религии, а трябваше да кажа дружества. Затова заповядахме на всички храмове да внимават много и да не ги наричат религии. Няма друга религия, освен юдейската. Всички останали са порочни, продажни и изродени.

Вълнението и безредието, причинени от измамника Исус, не бяха достатъчни. Появи се друг самозванец, който ни причини още повече грижи и неприятности. Нашето противодействие е едно. Разпънаха на кръст предишния; за втория това не беше необходимо, защото го отровихме.

Сега нашата религия, общественият и националният ни дълг ни задължават с всички сили да нападаме ученията им, така както сторихме с ученията на самозванеца Исус, който стана причина да създадем нашето Сдружение.“

 

 

Глава двадесет и шеста

Основаване на храмове в Европа след този в Рим.

 

Авдом Адонирам каза: „Нашите предци са пропуснали да споменат името на основателя на храма в Рим. В следващите глави обаче ще видим, че той е бил потомък на Хирам Авиуд. Този храм е постигнал големи успехи, които са укрепили Сдружението до такава степен, че това е подтикнало деветимата наследници да установят други храмове в други държави. Наследник, потомък на Моав Леви е бил изпратен в Русия; на Адонирам (мой праотец) – в Галия; на Авиуд – в Германия.

Това се е случило в средата на осми век. В тези царства те са започнали установяването на храмове, част от които зависими от Главния Храм в Ерусалим, други – от Храма в Рим, който на свой ред е разклонение на Главния Храм.

През осми век, след седем века неспирна борба, когато Храмът в Рим е бил на върха на славата си, вече са съществували следните храмове: в Русия – четири; в Галия – четири; в Германия – три. Тогава броят на храмовете в столиците и вътрешността на тези държави нараства. Храмовете във всяко царство зависят от Главните Храмове в столиците им. Те пък са подчинени на Главния Храм в Ерусалим. Това продължава до дванадесети век.

През 12 век големият прогрес и големите заслуги, постигнати от Храма в Рим, вдъхновяват комисията на Главния Храм да се откаже от първенството си в полза на Храма в Рим. Решението за това е записано на 5 юни 5166 (44). С него на Храма в Рим се дава право да управлява всички храмове на Изток. Храмът в Рим с новата си мощна власт настоява за окултизма (т.е. тайнствеността) и ограничава събранията на „тайнствените“ само в тези храмове, които са абсолютно затворени и нелегални общества. По това време членовете на нелегалните храмове оставяли лицата си черни, за да изглежда, сякаш работят в каменовъглените мини. Също като уловките на нашите предци, чрез които са скривали истината за действията си.

Следвали са тези правила до края на 18 век или до 80 години след промяна на името на Сдружението на „Свободно Масонство.“

Независимо от това, че новото Масонство установява ложите си над земята и въпреки изменението на законите му и призивите му към морал, строго спазваната тайнственост на нашите предци предизвиквала страх и отчуждение у хората. Дори много членове вярвали в Масонството за известно време, полагали клетвата, обаче скоро напускали Сдружението. Заплахите със смърт оставали напразни.

 

------------------------------
(44).1166 г. след Христос

 

 

Глава двадесет и седма

От къде научаваме, че основателят и първи Президент на Храма в Рим е бил потомък на Хирам Авиуд; преместването на един от потомците му в Русия.

 

Коен Авиуд каза: „Получих този ръкопис от баща си в Рим. Пребивавах в Русия в средата на 15 век и с Яков Леви се споразумяхме да проповядваме и да разпространим принципите на Сдружението. Постигнахме отлични резултати.“

Йонас каза: „Ето обяснението на поредица от подобни събития, от битки, които решихме да не превеждаме, защото не са толкова интересни. Състоянието на нещата не се беше променило до края на 17 век, когато борбата спря и Сдружението изпадна в агония. Причините за този упадък бяха вътрешни пререкания и лични вражди между членовете.“

 

 

Глава двадесет и осма

Как Йосиф Леви, синът му Авраам и Авраам Авиуд бяха изпратени в Лондон.(45)

 

Както стана ясно от казаното преди малко, нашето Сдружение имаше напредък в определени периоди, докато в други – западаше. В предишната глава видяхме, че в края на 17 век то беше почти мъртво. Дойдох до заключението, че причината за упадъка и отстъплението беше духът на завист, гордост и разложение, който господстваше в нас.

Тогава реших да вдигна Сдружението на крака. Името „Тайнствената Сила“ беше започнало да предизвиква опасения и страх между хората. Затова отначало помислих, че трябва да го сменя. Как трябваше да стане това? С помощта на парите. Постарах се много да използвам тази сила и постигнах успех заедно с моя най-добър съдружник, нашия брат Авраам Авиуд. Ние и двамата сме от потомците на деветимата основатели.

С него се свързахме лично и с писма с други наши братя наследници на същия ръкопис и тази идея беше одобрена. От тогава двамата приехме тази задача – да осъществим този копнеж, да постигнем целта си, спечелвайки отзивчивостта на някой богат човек от дейните членове на „тайнствените“, който да подкрепи нашето начинание и да ни снабди с голяма сума пари.

Отидохме в Германия, където не постигнахме успех. Преместихме се в Италия и Франция, постоянно препъвайки се в различни пречки. Те унищожаваха нашите усилия. Не получихме подкрепа за осъществяване на намеренията си и се върнахме в Русия, за да съобщим за това, което се беше случило, на един богат човек, който ни беше дал пари. (46). Този човек, притежаващ възхитително усърдие и желание да възвърне славата на Сдружението, беше работил с ентусиазъм за издигане на доброто име на евреите и за да съхрани и върне достойнството на нашата нация и религия. След като ни окуражи, той ни изпрати в Лондон, столицата на Англия.

Ние бяхме трима: Авраам Авиуд, Моят син Авраам и аз. Решихме, че е подходящо да се свържем с човек на име Джон Дезагюлие и с един ученик или наш другар - Джордж, на когото не знаехме второто име. След като проучихме характера и вярванията му, ние се сприятелихме с него, като му обяснихме плановете си. Дезагюлие намери добра възможност в този план да осъществи собствените си религиозни цели. Той подкрепи Леви и му обеща помощта от която има нужда, като дори каза: „Трябва да съборим Католиците. Не трябва да отстъпваме, докато не ги съсипем.“ Леви се довери на новия си приятел, въпреки че не познаваше докрай истинските му намерения.“

Йонас каза: „Не смятам за необходимо да повтаряме това, което видяхме в първата част, засягащо съгласието, постигнато между петимата: Леви, Дезагюлие и другарите им. Тяхната среща, измамата на Дезагюлие, който взе от Леви ръкописа на английски, съгласието им относно името на Сдружението – Свободно Масонство, постигнато на 25 август 1716 година. Както и да говорим за съвместната им среща на 24 юни 1717 година със сдруженията на архитектите и строителите в Лондон с новото име, за произхода на спора и влошаването на сблъсъка между Леви и Дезагюлие, заради отказа му да върне ръкописа и завършека на сблъсъка с изчезването на Леви и изземването на всичките му документи.

 

------------------------------
(45). Йонас: Този, който пише, е мой предшественик, Йосиф Леви
(46). Авраам Авиуд каза: Богатият човек не даде разрешение името да бъде споменато в тази история.

 

 

Глава двадесет и девета

Подробности от убийството на Йосиф Леви и за това, което се случи после.

 

Йонас продължи разказа си: „Нашите двама праотци – двамата Авраамовци (49) казаха: Както каза Авраам Леви основополагащите условия, за които се споразумяха моят баща и Дезагюлие, бяха: Леви ще получи президентския пост и първата ложа ще се казва „Ерусалимска ложа“ (50), като спомен за Главния Храм. Дезагюлие прие тези две условия. Въпреки това, на голямото събрание, състояло се на 24 юни 1717 година, мнозинството беше на страната на Дезагюлие и Андерсън. (51) В резултат на това двамата направиха заговор против Леви, убиха го и ограбиха документите му.

Нямаме доказателства срещу когото и да е, но решихме да си отмъстим на Дезагюлие и ученика му Джордж. Убихме втория. Не успяхме да убием Дезагюлие, защото един от нас, Авраам Авиуд се разболя.“

Йонас каза: „Тук са подробностите, прочетени в първата част и за това няма нужда да ги повтаряме.“

Ето и разказът на друг наследник – Авраам Авиуд, притежател на този ръкопис: „След смъртта на Авраам Леви, почти веднага след смъртта на баща му (както се вижда от семейното дърво на праотците, от Йосиф Леви до Лоурънс), аз не съм се отказвал от задачата да си отмъстя на Дезагюлие. Обаче се почувствах самотен и слаб да осъществя тази идея и тъй като не исках да умра без да удовлетворя копнежа си за отмъщение, потърсих друг начин. Избрах пътя на моралното отмъщение, което има може би по-голям ефект от кървавото отмъщение. Друг от потомците на един от основателите, чието име беше Адонирам Давид (потомък на първия Адонирам), по това време живееше с нас. Живееше във Франция и притежаваше огромно богатство. Той имаше еврейски ръкопис от предците си. Посетих го и споделих с него подробности от събитията. Решихме да изобличим пред правосъдието Дезагюлие и за двете престъпления – убийството на Йосиф Леви и кражба на документи и да протестираме лично пред него. Заплашихме го, уведомявайки го, че Леви беше наш другар и един от нас, деветимата потомци на деветимата основатели. Изтъкнахме, че се основаваме на факта, че деветте ръкописа, включително моят и този на Давид Адонирам, се отнасят за една и съща история и че Йосиф Леви е потомък на Моав Леви. Обвинихме направо Дезагюлие за конфискацията на ръкописа на Леви, заедно с английския превод. Предупредихме го, че сме решили да жертваме всичко по силите си, за да запазим тайната на Сдружението в наши ръце според препоръката и желанието на нашите предци. Дезагюлие се призна за победен, когато се сблъска с моралната и физическа сила на Адонирам и заплахите предизвикаха голям страх в сърцето му. В резултат той се подчини на исканията на Адонирам.“

 

------------------------------
(47). Дезагюлие принадлежеше към сектата на протестантите, които изпитваха най-голяма враждебност към Католическата църква; така се разбраха истинските му намерения да разруши Католическата църква.
(48).Разказвачът в тази глава.
(49).Авраам Леви и Авраам Авиуд
(50).Йонас: На 24 юни 1717 името на Храма беше сменено с името Ложа.
(51).Става ясно, че Андерсон е бил близък приятел на Дезагюлие, който му е показал конфискувания ръкопис, от който са приели новите закони на Свободното Масонство (Зидарство).

 

 

Глава тридесета

Условия и изисквания, които Адонирам наложи на Дезагюлие.

 

Адонирам изговори:

1).Главното, висшестоящо ръководство остава в наши ръце. Аз ще бъда един от главните ръководители.
2).Всички символи, знаци, докосвания, думи и норми, наложени от нашите предци основатели, ще бъдат почитани и спазвани без да претърпяват промяна или да бъдат преработвани. Все пак ще бъде разрешено допълването на нови.
3).Думите, наложени от нашите предци и основатели през 43 година, както и от техните наследници, ще останат непокътнати.
4).Главната хазна ще бъде в наши ръце. Аз ще разполагам с две хиляди лири стерлинги дарение за Сдружението.
5).Няма да бъдат издадени в писмена форма нито вътрешни, нито външни закони, докато аз не ги видя и одобря. В основата си те трябва да са в съгласие с тези на Масонството на нашите предци, с изключение на законите. (52)
6).(Тази точка е включена от Дезагюлие като отдаване на почит към Адонирам заради дарението му). Сдружението ще пази спомена за Адонирам, утвърждавайки името му между свещените думи или основавайки ритуал с неговото име. Така ще обезсмъртим неговото име (Адонирам) и това на неговия праотец и основател. Давид Адонирам отвърна на това, казвайки: „Тогава моля да установим (53) ритуал на името на Мисраим, един от древните ни предци, който извърши велики дела в полза на Сдружението.“
7).Ще възложим работа на Авраам Авиуд според неговите възможности, защото той е наследник на един от основателите.
8).Името Ерусалим, както пожела Йосиф Леви, ще бъде запазено за първата и върховна ложа в памет на Главния Храм (54).
9).Изключено е всякакво брожение. Ще се избира главна комисия от петима началници, съставена от заможни евреи, в съответствие с точка 1. (55)
10).Решенията на Сдружението няма да влизат в сила преди да бъдат подписани от споменатата комисия или от мнозинството от членовете. Така ще бъде и с решенията, одобрени тук в Лондон. Ако обаче броят на Ложите нарасне и Сдружението се разшири, подписите на Комисията ще бъдат необходими само за значими неща. Извънредни решения и такива с местно значение могат да бъдат одобрявани от извънредни комисии, избрани за тази цел. (56)
11).Тъй като е наше морално задължение да връщаме към живот спомена за тези, които с делата си са облагодетелствали Сдружението (между основателите, предците и техните наследници), аз моля името на Товалкаин, племенник на нашия основател и предтеча Хирам Авиуд, да бъде записано заедно с думата ВООЗ като една от святите думи на Сдружението докато то съществува.
Всички тези изисквания бяха изпълнени и записани. Така ръководството на Сдружението остана в наши ръце. (57)
Авраам Авиуд каза: „Неуспехът, който претърпяха усилията на Дезагюлие, ми донесе голяма радост, както и на Адонирам. Ние го счетохме за заслужено отмъщение заради Йосиф Леви и огромна утеха за целия еврейски народ.“
Йонас каза: „Благодарение на Бога ние завършихме нашата мисия да направим известни тайните на историята за произхода на Масонството, основано от предците ни и подробностите за събитията в съответствие с предходните глави. Така изчистихме нашето виждане и нашите сърца от тъмнината, която ги покриваше. Всичко стана известно и светлината избликна от мрака.“
За да дадем повече данни на читателя относно еволюцията на Масонството след 1717 година, когато нашият праотец Леви промени името „Тайнствена Сила“ на „Масонство“, ние продължаваме с подробностите от събитията и в следващите глави.

 

------------------------------
(52).Йонас: Законите, наложени от Дезагюлие и Андерсън всъщност бяха одобрени от Адонирам. След смъртта му претърпяха някои поправки и добавки.
(53).Самуел, син на Йонас: До днес все още съществуват някои ритуали, създадени заедно със Сдружението.
(54).Самуел, син на Йонас: След смъртта на Давид Адонирам името на Главната Ложа беше променено от Дезагюлие и Андерсън на „Великата Ложа на Англия“, за което те настояха на 24 юни 1717 година.
(55).В ръкописа не се споменават имената на членовете на Комисията, с изключение на на това на Давид Адонирам.
(56).Самуел, син на Йонас: Тези комисии се разпространиха във всички страни и по-специално там, където имаше много протестанти, принадлежащи на сектите, изпитващи най-голяма омраза към Католицизма и където съществуваше юдейско влияние.

 

 

Глава тридесет и първа

Присъединяването на Йонас към новото Масонство.(58)

 

Йонас каза: „Бях предопределен за един от наследниците на тази скъпоценна история и да разкрия на света скрити до сега ужасяващи тайни. Те бяха скрити дори от тези, които заслужаваха да ги знаят – самите Масони.

Бог ме вдъхнови да приема религията на Исус, оженвайки се за жена християнка, на която съм изключително благодарен за разкриването на тези тайни и за обръщането ми към християнството. И двамата разбрахме, че няма да имаме никаква изгода, ако не съпоставим и уподобим Масонството на нашите предци с новото Масонство. За да постигна това, се почувствах длъжен да се присъединя към него.

Влязох с голям ентусиазъм и решен да водя действен и ревностен живот. В Сдружението не бях просто обикновен член, а наблюдател и старателен изследовател. Следователно, докато напредвах в ритуалите, нормите, думите, принадлежностите, знаците, стъпките, докосванията, движенията не ме изненадваха, защото в своята същност те бяха еднакви с тези на Масонството на Агрипа и на новоприсъединилите се.

Когато представих молбата си, те нямаха изисквания. Като че ли основното беше да платя цената на членството, без да бъда подложен на предварително разследване. Те завързаха очите ми и ме отведоха в стая, осветявана от слаба светлина. След това свалиха превръзката. Настойникът ми каза : „Чакай тук и мисли за вечността. Пред себе си виждаш човешки скелет, череп, стихове от Писанието и т.н.“ (59) Тогава си помислих, че новите братя както изглежда, са се усъвършенствали в хитростите и така са надминали предците ни.

Когато настойникът ми се върна, попита: „Готов ли си да се сблъскаш със скърбите и нещастията от опасностите?“ Аз отговорих: „Аз съм роден за това.“ Той взе от мене парите, които имах и някои други метални неща и ме остави. При мене дойде друг член, съблече якето ми и нави крачола на левия ми крак до коляното. Оголи дясната ми ръка. Отвори яката ми, откри гърдите ми, завърза въже около врата ми и се отдръпна.

Настойникът ми се появи отново, затвори очите ми, отведе ме на определено разстояние и ме накара да спра. Разбрах от разговора на мъжете от комисията, които бяха около мене, че се намирам срещу вратата на Ложата. Чух някои изречения, засягащи моето преминаване от мрак в светлина и това, че вече съм насочен в пътя на разума.

Забелязах, че много възмутителни ритуали са били прибавени след смъртта на Адонирам.

Тогава ме дръпнаха към вратата и усетих меч върху врата си. (60) Някой ми каза: „Какво усещаш върху врата си?“ Аз отговорих: „Като че ли меч.“ Президентът каза: „Ти, който се присъединяваш към нас, трябва да разбереш, че този меч те заплашва в случай, че не запазиш тайните. Ако ни предадеш, ще те убием с меча.“ (61)

След тези и други подобни смешни действия, които не заслужават внимание, ме преведоха през три последователни обиколки, по време на които чувах шепот от силно страдание, викове на страх и удари с меча. Задаваха ми някои наивни въпроси. После ме накараха да пия оцет. Оцетът не е записан в документите на нашата История. Обаче, тъй като причината за основаването на Сдружението беше появата на Исус, използваните символи бяха, за да Му се присмеят. Така оцетът е измислен и добавен от новото Масонство, но той завършва веригата от подигравки с Исус.

След трите обиколки, с постоянно завързани очи, те ме отведоха до една врата, като ме накараха да почукам три пъти и да се помоля да бъда един от „Синовете на Вдовицата“ и да бъда с тях, за да я подкрепям.

Тогава, след като ми зададоха някои досадни и неприятни въпроси, те ме „очистиха“ по техния начин от нечистотата ми, измивайки ръката ми. „Изчистиха“ ме отново и чрез лесно запалимо вещество. Прекараха ножица над ръката ми като че ли, за да пролеят кръвта ми и желязна пръчка, с която сякаш ме изгарят. С тези действия символизираха моето запечатване с Масонския печат. (62)“

„Йонас каза: „Знае се, че трите обиколки са символ на трите пътувания на нашите предци основатели, когато търсеха техния Президент, Хирам Авиуд. Никой, освен деветимата основатели, не знае тази истина, както и Дезагюлие и Андерсън, които отнеха ръкописа на Леви, но бяха заставени да го скрият.“

Всички Масони и след това продължават да вярват, че трите обиколки означават трите пътувания на Хирам Абиф и всичко, което е преживял пред трите врати на Соломоновия Храм.

Когато приключих с обиколките, Президентът ми заповяда да се приближа към „храма.“ (63) Заведоха ме по-близо. Президентът ме научи да правя първия знак, чрез който изобразяват промяна. Вместо да сложи ръка над главата и след това да я спусне с отворена длан към гърлото, той започна този път с полагане на ръка върху гърлото и т.н.

Преместиха крака ми, така че се образува ъгъл. (64)

Накараха ме да вървя три стъпки напред. (65)

Сложиха ме да коленича, като поставиха коленете ми във форма на ъгъл.(66)

Тогава ме накараха да кажа клетвата, за която, след като се изкачих до по-високи степени и се срещнах с по-висши Масони, разбрах, че никой не й отдава значение. Текстът на клетвата, както и ритуалите се меняха в по-голямата част от Ложите, но името на Бога изобщо не се споменаваше. Аз твърдя, че голям брой хора, не принадлежащи на Масонството знаят много от тези знаци и символи от изявленията на велики Масони, напуснали Сдружението, отричайки се и осъждайки сплетните и позора в него; те обявяват ненавистта си срещу онези, които са си присвоили изключителното право върху тези тайни, и се подиграват на другите масони, наричайки ги „братя.“ (67) Те се подиграват на всички масони без страх и срам – от най-големия старейшина до най-невежите.

След края на клетвата, Президентът прочете и някои предупреждения към мене. Отвързаха очите ми и развързаха въжето от врата ми. Незабавно възпламениха запалителните вещества, които ме заслепиха. Видях, че всички братя извадиха своите мечове и ги протегнаха над главата ми, като насочиха ножовете си срещу гърдите ми. Помислих си: Каква полза има от тези незначителни, нищо не означаващи неща, които са прибавили към тази „история?“ Запазих мълчание до края. Научиха ме на „допира за поздрав.“ Беше същият, който са използвали предците ни. Обаче значението му беше променено; от обикновен поздрав, на знак, означаващ: „Кажи ми тайната дума.“ Единият започваше с първата буква, другият отговаряше със следващата и така до края на думата. Тогава ми обясниха, че съм на три години и ме научиха на нови движения и специални славословия, които не съществуваха в нашата история. Завързаха покривалото около врата ми (това беше от времето на предците), потвърждавайки, че съм чирак при масоните.“

 

------------------------------
(57).Йонас: Главното управление продължава да бъде в ръцете на евреи, а второстепенното – в ръцете на фанатични протестанти анти-католици.
(58).Самуел, син на Йонас: Моят баща не е изяснил с какво име е влязъл в Масонството – като Йонас или Джеймс (това, което е приел при обръщането си към християнството).
(59).Това са нови допълнения. Завързването на очите съответства на степента на Хирам.
(60).Тук си помислих: Колко скоро дойде моят час!
(61).Йонас: В Масонството на предците ни, ритуалът с меча отговаря единствено на степента на Хирам.
(62).Йонас: Става ясно, че някои от тези ритуали са присъствали в масонството на предците ни, други са били добавени. Все пак, след 1810 година, много от тези действия са отменени, а други са добавени.
(63).С думата „храм“ в новия орден се назовава мястото, където стои Президентът.
(64).Това не е съществувало в Масонството на предците ни.
(65).Същите древни три стъпки.
(66).Също допълнение.
(67).Преводачът от испански: Някои изследователи, между които и големия историк, преподобният Луис Чехо, са написали подробности, засягащи тайните на Масоните: знаци, термини, докосвания, облекла, стъпки, поздрави, цели, действия и други. Те са ги знаели от действията и изявленията на самите масони. Обаче произходът, датата и основателите не са им били познати до публикуването на този ръкопис, преведен от френски на арабски.

 

 

Глава тридесет и втора

Изкачването на Йонас до втора степен: Събрат-занаятчия.

 

При тази степен съществуват множество движения и допълнителни неща. Вместо три, ударите с чук са шест; същото е с обиколките, рисунките, символите и други неща, които биха отегчили читателя, ако ги опишем всичките. По тази причина ще посоча ритуалите при тези степени накратко.

Докато се издигах в занаята на масон и минах от чирак към Събрат-занаятчия, аз сам се хвалех, но братята ми ме поздравяваха още повече, особено ковчежникът, който повиши вноската и (със сигурност сърцето му приветстваше всъщност съкровищницата) от радост приветствията и всички удоволствия се съсредоточаваха в пари, в злато!

Те ми показаха като обобщение на тези зрелища една звезда, която наричаха „Сияйна Звезда.“ Тогава си спомних за „Източната Звезда“ в Масонството на нашите предци, която символизираше звездата на магьосниците. Ето защо, в новото Масонство името „Великият Изток“ е дадено на всеки масонски клуб във всяка държава; също и президентският съвет в ложата е отбелязан като „Дирекция на Изтока.“ Всичко това е запазено в новото масонство в чест на основателите от Давид Адонирам, Дезагюлие и Андерсън, в съответствие с написаното в предходните глави.

Докато разговарях с Брата „Водач“ (седма степен), се опитах да го изпитам със следния въпрос: „Можеш ли да ми кажеш нещо за основателите и създателите на тези инструкции, знаци, символи, инструменти?“

Той отговори: „Защо ме питаш кой е основал Масонството? Това не се знае и до днес.“ Аз се усмихнах. Той ми каза: „Защо се усмихваш?“Отговорих му: „Как може да си част от някакво общество, без да знаеш кой е негов президент и основател?“ Тогава той ми каза: „Ела с мене и попитай Президента на Ложата.“ Отидох с него и попитах Президента. Той отговори: „Това е въпрос, който един Събрат-занаятчия не трябва да задава.“ На което аз отвърнах лицемерно: „Един ден този Събрат-занаятчия трябва да знае това, което не се знае, за да го открие на другите, не е ли така?“ А той ми отговори: „Опитай тогава да се издигнеш.“

 

 

Глава тридесет и трета

Йонас се изкачва до трета степен: Степента на Майстор Хирам

 

Йонас каза: „Това е най-високата степен, ако погледнем едновременно от историческа, символична, въображаема и трагикомична гледна точка.“

Както разбрахме, тази истинска история, заедно с тайните на основаването на Сдружението, е монополизирана от деветимата основатели и техните наследници или потомци. Масоните – древни и съвременни – играят в тази степен подигравателно представление и всички вярват, че възпроизвеждат смъртта и възкресението на Хирам Абиф, архитект на Храма на Соломон. Истината обаче е, че без изобщо да знаят, те възпроизвеждат смъртта и пробуждането на Хирам Авиуд, основател на Сдружението. Те въвеждат в церемонията най-подигравателните и пренебрежителни действия по отношение на смъртта и възкресението на Исус.

P>Въпреки че знаех какво трябва да изтърпя поради същността на изпита и измамата, на които щяха да ме подложат докато се издигам в тази степен, аз реших да подам молба за нея с цел да завърша тази „история“, защото новото Масонство (това от 1717 година) е всъщност допълнителна част към старото Масонство на предците ни. То е като негова дъщеря, чието съществуване сме предопределили.

Моята молба беше приета.

Подробното изброяване на действията, събитията и изказванията по време на ритуала би заело повече от десет страници; предпочитам да ги пропусна, защото това ще отегчи всеки, който чете, пише или свидетелства за тях.

Вече е потвърдено, че движенията, докосванията и термините, сътворени от нашите предци – Ирод Агрипа, Хирам Авиуд и седмината им другари, още съществуват в Сдружението. Но са добавени много позорни и клеветнически обреди. Например: спряха ме, завързаха ме с въже, караха ме да вървя на заден ход, допираха меч до гърдите ми, съблякоха ме, подиграваха ми се (както на тях са им се подигравали), зададоха ми безброй коварни и измамни въпроси и т.н.

Странното беше, че по-късно ние всички се смяхме над тези заблуди, говорейки помежду си: „Създателите им трябва да са били много умни, колко жалко, че не можем да се запознаем с тях!“ Аз мълчах и се смеех само вътрешно.

За да сравня древното със съвременното Масонство, аз извърших няколко проучвания за тези ритуали в някои Ложи, разкривайки че обредите, макар и видимо различни, в основата си са еднакви – всички прикриват коварство, заблуда, подигравка и насмешка.“

 

 

Глава тридесет четвърта

Изкачването на Йонас към следващите степени до 18-та.

 

Не сме виждали в нашата еврейска история нито едно име за степените от 1 до 33. Само петнадесет от тях имаха титли.

Разбрахме, че нашият предтеча Мисраим, един от старите Президенти и осмината му другари са създали тези звания, за да се подиграят с Исус.

Водачите на съвременното Масонство (от 1717 година) – трима евреи и трима протестанти - са постановили други звания, допълнения, разновидности, други привлекателни и любопитни неща, които накараха мене и съпругата ми Джанет да мислим, че протестантите, които ръководеха новото Масонство, бяха по-лукави и враждебни срещу католицизма, отколкото евреите. Потвърждавам това с факта, че в повечето протестантски държави, управлението на Ложите е по-скоро в ръцете на протестантите, отколкото на евреите.

Аз се издигах към споменатите степени много бързо, като плащах съответната цена без да се оплаквам. Правех това именно заради моята цел да завърша тази История. Сигурен съм, че никой не би ме упрекнал за това, че пропуснах детайлите на тези измамни ритуали, с които само бих си изгубил времето. Целта ми не е такава. Ние сме преситени от заблудите на нашите предци-основатели и на техните наследници; с техните лъжи и фанатизма им, лукавството и измамите им. Объркването и смутът в редиците на членовете на Сдружението, тайнствените синове на Вдовицата и другите синове на оригиналната секта са ни достатъчни.

Защо не разкриват истинските си намерения –да нападат Исус? Няма ли да е по-достойно да се борят открито с християнската религия, въоръжени с принципите си?

Без съмнение, те самите знаят, че принципите им не са благородни.

 

 

Глава тридесет и пета

Изкачването ми до 18 степен – тази на розовия кръст (розенкройцери). (68)

 

Реших да завърша похода си едва когато осъществя нашата обща цел със съпругата ми.

Предпочетох да бъда в крак със съвременните тайни на тази степен, защото вече се наричаше „кръст на розата“, докато името й в нашата История беше „Надареният.“ Името „Кръст“ принадлежеше на 31 степен.

Платих цената на издигането и измолих степента – молбата ми беше удовлетворена. Колко голяма беше радостта ми! Приготвях се сам да се изкача по тази стълба на „слава“, „почест“, „блаженство!“

Получих тайните на 18 степен – знаците, символите, нормите и различните видове дрехи. Бидейки вече един от носителите на кръста, аз го вдигнах на рамо и закрачих с него. (69) Започнах да броя допълненията, които новите водачи бяха добавили към оригиналните. Бях изтощен преди да съм ги преброил всичките. В тях се откриват безброй измами. Пълни са със смешни акробатики. В тази степен не намерих нищо от това, което нашите предци са създали, с изключение на четирите букви: „INRI”, които означават: „Исус Назарянинът, Цар на евреите.“ Те ги бяха възприели от надписа върху кръста, на който Исус беше разпънат; с тях искаха да Му се подиграят. Това изречение беше наложено от Леви и Адонирам в договора им с Дезагюлие.

Всичко, което видях при тази степен, бяха нови измами, прибавени към старите.

Членове на Ложата, на която принадлежах, бяха почти изцяло привърженици на Дезагюлие и Андерсън от протестантите; по-точно от протестантската секта, изпитваща най-голяма омраза към Католицизма. Разбрах тази истина в събранията, където бяха представяни някои предложения и решения да бъдат нападани папата и сътрудниците му. Въпреки че тези неща ни разделяха на две групи – едните бяха „за“, другите - „против.“ Усещах изблик на враждебност към религиите. По-голямата част от членовете проповядваха анти-религиозен дух и се подиграваха на религиите и на набожните хора. Междувременно, някои от тях, между които и аз, образувахме, макар и малка, група за съпротива.

Считайки, че моето обръщане към християнството беше следствие от молитвите и застъпничеството на съпругата ми и знаейки, че в същността си тя беше умерено религиозна, аз потърсих мнението й за тези тайни. Нейното мнение и съвета й са записани в следващата глава.

 

------------------------------
(68).Самуел, син на Йонас: Става ясно, че този, който продължава разказа, е моят баща Йонас.
(69).Йонас: Усетих глас вътре в мене да ми казва: Вземи кръста си и ги следвай.

 

 

Глава тридесет и шеста

Съветите на Джанет към съпруга й Джеймс (Йонас) за това, че той вече не трябва да общува с враговете на Църквата в Рим.

 

Преди да каже каквото и да е, жена ми поиска да й разкажа за всички усилия и заговори, които масоните са планирали срещу Католицизма.

Разказах й как, при постоянните си контакти с великите масони, съм открил, че между тях в Ложите има три групи: едните нападат Католицизма, другите – всички религии, а третите, които са съставени от хора, принадлежащи на първите две групи, се борят в политиката, за да придобият и упражняват светска власт.

Тогава жена ми каза: „Джеймс, твоето присъединяване към новото Масонство не беше за да окажеш подкрепа на враговете на религиите, нито за да подкрепиш която и да е религия, а както решихме в началото, за да го изследваш и сравниш с Масонството на предците ни и то с цел да довършиш записаната история.

От текстовете й и двамата разбрахме недоразумението и смущението, настъпило, когато твоят прадядо заедно с Дезагюлие смени името на Сдружението. Според това, което ми разказа, между нас протестантите съществува секта, свързана с евреите (твоите роднини), чиято цел е да събори това, което нашият Христос (славата да бъде Негова) е изградил и да унищожи Католицизма и римската църква. Такива са принципите на Дезагюлие и Андерсън. Моите родители и аз самата, скъпи Джеймс, не сме от тази секта. Да, ние сме протестанти, но далеч нямаме намерение да разрушаваме римската църква. Чуй какво ще ти кажа: Ние вярваме, че Исус е нейният създател и Той е казал, че тя няма да падне. Трябва да имаш нашата вяра, въпреки предавания от поколение на поколение бунт срещу властта на римския папа, който сме наследили от родителите си.“

Скрихме в сърцата си твърда вяра, че църквата на Свети Петър е истинската Църква на Исус. Нито аз, нито моите родители някога сме мислили да се съюзим с враговете на Църквата. Ти, който сега се обърна към Исус чрез моето застъпничество, трябва да приемеш принципите, които наследих от родителите си.

Бъди внимателен, работейки с тези две секти: тази, която напада Католицизма в частност и другата, която напада всички религии. Бъди внимателен, за да не паднеш в капаните им. Откакто ме послуша, прие моята религия, обикна ме и се ожени за мене, бих желала винаги да продължаваш твърдо с мене в християнството, обещанията си и твоите нови принципи. Продължи по пътя, за да завършиш изследването, заради което влезе в новото Масонство; за да успеем да удовлетворим копнежа си да открием истината и да се отречем от злото, за да разсеем мрака, когато по-късно вратите на светлината ще се отворят пред завързаните очи, за да могат да се ориентират в пътя на истината. Там, на върха на масивната планина на действителността, светлината ще озарява всичко и ще води всеки объркан човек и всеки смутител.“

 

 

Глава тридесет и седма

Моето издигане до другите степени – от 19 до 33.

 

Йонас каза: От своите изследвания научих, че издигането до най-високите степени изисква преди всичко да се плати цената за записването – цена, която варира според степента; изисква и деятелност, ревност и работа в полза на принципите на Сдружението и осъществяването на целите му. Аз вършех най-лесното, преструвайки се, че работя, и спестявах достатъчно пари, за да плащам за съответните записвания.

Аз измолих изкачването към по-високите степени, плащайки за 11 степени – от 19 до 29 включително. Познавах тайните, облеклата, термините, движенията и знаците, съответстващи на тези степени. Всички тези ритуали не представляват интерес, защото са подобни на онези от началните степени – подобни по своята измамност и нелепост.

Спестих и сумата, необходима за достигане до 30 степен. Молбата ми беше удовлетворена и достигнах до желаната степен. По същия начин, не закъснях да достигна и до следващите степени – 31, 32, 33. Така възрастта ми стана безкрайна. Тогава си спомних, че това беше записано от предците на моята майка Естер, които се опитаха с такова решение да се подиграят с Възкресението на Исус, с Неговото издигане и вечния Му живот.

Така завърших изкачването си до „висшата“ степен на „издигане“ и достигнах „Небесните врати.“ По този начин стана възможно и да бъда приет като човек от класата на ръководителите на „свободата!“ Въпреки превъзходството на моята висша степен, аз не знаех откъде идват най-важните заповеди. Сам Президентът на нашата Ложа не знаеше техния произход. Видях, че президентите на всички Ложи бяха подчинени на тези заповеди, които получаваха по тайнствен начин.

Например: „Изпълнете височайшата заповед, както ние осъществихме нашите, като извършите следното...“

Друг пример: „По височайша заповед ние трябва да положим всички усилия, за да направим това и това; съобразете се стриктно със заповедта и започнете...“

Друг пример: „По заповед на висшестоящите, знанието за които е забранено от Закона, трябва да започнете подписка за събиране на (такава и такава сума) пари, предназначени за разширяване на възможностите на Сдружението и неговите печалби...“

Всички заповеди бяха от този вид.

Тогава си спомних коварството и хитростта на нашите предци-основатели и техните наследници и забелязах, че деветимата им приемници са се усъвършенствали значително в изкуството на лъжата и лицемерието.

Не одобрявам думата „свободен.“ Тя трябва да бъде махната от речниците или поне срещу нея да бъде записано друго значение: „Тези, които обявяват, че са свободни, а всъщност са само роби, които получават заповеди от господарите си, за да вършат добро или зло.“ Въпреки че робите познават господаря си, а ние не знаем кой ни заповядва и се подчиняваме сляпо.

Колко съм благодарен на съпругата си Джанет за написаната от нея поема, в която оплаква свободата на масоните, които се подчиняват сляпо и укорява деветимата основатели и наследниците им, че са монополизирали тайните и са скрили главните ръководители.

 

 

Глава тридесет и осма

Предаване на тайните от страна на Джеймс (Йонас) на неговия син Самуел.

 

Джордж, внук на Джеймс, каза: Видяхме в това, което е записано по-рано, че тайните на Историята са преминали от основателите към сегашните им наследници – най-умните и сериозни между синовете им. Такъв е бил техния обичаен закон за наследяването – закон на достоен за презрение и сляп религиозен фанатизъм.

Когато обаче разберем какво е значението на тези тайни и на ужасяващата клетва, която деветимата основатели са утвърдили, сами са произнесли и са я наложили на наследниците чрез действията по приемането на тайните, когато видим тези странни и ужасни изисквания за опазването на тайните, сляпата вяра, че ако някой се противопостави на основополагащите закони или наруши и една дума от клетвата, ще умре с ужасна смърт и ще бъде „наказан от Бога“, твърдоглавието на нашите предци, свързано с основните закони, пълни с варварство, фанатизъм и лудост, няма да ни изненада.

Ето, видяхме как моят дядо Джеймс предава тайните на единствения си син (от първата си жена) и мой баща Самуел. Волята на дядо ми беше да завърши тази история, допълвайки я с взаимоотношенията между Масонството на предците ни и неговата „дъщеря“ - новото Масонство. За тази цел и за да изследва историята и тайните му в светлината на този ръкопис, той се е присъединил към Сдружението. Всеобхватните му проучвания са разделени от него самия на 2 разследвания.

 

 

Първо разследване.

 

Обръщайки се към сина си Самуел и читателите на тази история, Джеймс каза: Преди обръщането ми към християнството, аз следвах плана на предците на моята майка Естер, от която наследих ръкописа – защитавах тайните и вярвах в истината на това учение. Така продължавах, докато съдбата не пожела да се влюбя силно в Джанет, която беше християнка. Тя също изповяда голямата си любов към мене и се съгласи да ми стане жена при условие, че ще се обърна към християнството. Аз го направих и се оженихме. Тогава и синът ми (Самуел) от първата ми съпруга също се обърна към Исус.

Преди да мине и месец от сватбата ни, новата ми съпруга беше вече запозната с тази история. Начинът, по който се отнесе към нея, започна да формира в мене дух на негодувание към „Историята“ и нейните последователи, наследници на основателите. Този дух ми даде смелост да я публикувам на първо място заради доброто и спасението на християнската религия, а по-късно - и на цялото човечество. Жена ми настояваше толкова много, че успя да ме убеди.

Преди да започна публикуването, трябваше да разберем някои основополагащи тайни на съвременното Масонство, без които ползата от тази история нямаше да бъде пълна. Искахме по-специално да знаем дали тайната е останала с Дезагюлие и Андерсън и приятелите им или те са се свързали с други наследници, притежатели на еврейските ръкописи. За да изследвам това, влязох в новото Масонство и се издигнах до най-високата степен.

Предвид предстоящото ми пребиваване с мисия в Русия, аз изпълних дълга си да ти открия, сине мой, тази история и тайните й, защото се страхувах, че нещо би могло да се случи. Майка ти Джанет ще бъде твой съработник и ръководител във всичко свързано с тази история.

 

 

Второ разследване.

 

Джеймс към сина си Самуел: Сине, давам ти една история по-ценна от диаманти. Когато я прочетеш, ще разбереш нейното изключително значение. Предавам ти я с всичките й тайни. Ти няма да произнесеш страховитата клетва, с която аз трябваше да се закълна; ще видиш текста, както беше създаден и записан от предците ни – деветимата основатели на Масонското Сдружение. Те първи са се заклели и са я наложили на всички наследници на тази история. След като и двамата се обърнахме към християнството, ти няма нужда да се подчиняваш на тези заповеди. (70)

Сине мой, Самуел, трябва да знаеш колко големи са моята любов и уважение към майка ти Джанет; също така, че я обикнах още повече, понеже тя те осинови така любещо, все едно ти е истинска майка. Ти също трябва да я обичаш, да й се покоряваш и да й служиш в името на покойната ти майка, чиято душа сега е намерила утеха, като вижда твоята привързаност към тази майка. Трябва още повече да я обичаме, осъзнавайки нейната нежност, с която ни обърна към християнството и куража, който ми даде, за да публикувам тази „История.“

Свидетел съм на нейните неописуеми добродетели. Видях в нея любов, чистота, почтеност, интелигентност, истинска вяра и несъмнена благочестивост; видях себеотрицание, което покойната ти майка не притежаваше; видях в нея пестеливост и щедрост едновременно. Видях още, дълбоко вкоренено чувство за любов и дълг. Най-важната причина за моята безкрайна любов към нея обаче е нейната привързаност към тебе. Тя те възпита в благочестие и ти даде добро образование. Без нея не би могъл да притежаваш такова целомъдрие. Тя ти е майка, възпитател и покръстител в християнството. Едно от най-святите ти задължения е да я обичаш и да изплатиш дълга си към нея. Знам, че независимо дали съм тук или отсъствам, тя ще бъде вярна и ще ти бъде съработник. Преди всичко искам да не правиш нищо, преди да се посъветваш с нея. На свой ред, тя ще ти дава съвети, отнасящи се към тази история, както и свързани с всичките ти дела.

Трябва да добавим това наше събрание заедно с всичко, което казахме днес, към нашата история. Нека да запишем всичко. Сега, Самуел, прегледай отново тази история задълбочено, защото преди да потегля на път, искам да ти кажа една тайна от особена важност.

 

------------------------------
(70).Бележка на преводача: Разликата в характерите на Джеймс (християнин) и на неговите предци (евреи) е впечатляваща.

 

 

Трето разследване.

Изненадата на Самуел, когато се срещна с тайните и коварството, докато четеше Историята.

 

След една седмица тримата: Джеймс, Джанет и Самуел се срещнаха.

Джеймс каза на Самуел: Вярвам, сине, че си прочел цялата история с голямо желание. Прекарал си много часове, изучавайки я. Това обаче няма значение. Същото стана и когато аз я получих от моя дядо Самуел (чието име носиш). В нея има всичко, което може да предизвика удивление, изненада и други чувства и да ободри сърцето на читателя, изпълвайки го с радост и удоволствие, защото е узнал тайните й. Може би невежите хора, тези, които имат беден ум и са недоверчиви, няма да могат да изпитат такива чувства. Обаче не вярвам, че има хора, които няма да проявят интерес към тези тайни.

Самуел каза: Татко, когато прочетох тази История, забравих всичко и бях като пиян от тези тайни, от тяхната злонамереност и коварство. Това са тайни, които, ако бъдат публикувани, ще доведат Масонството до катастрофа; ще накарат целия свят да трепери - Масоните и водачите на всички религии, особено християнската, когато узнаят за заговора срещу тях.

Джеймс каза: Запомни, Самуел, накратко това, което казахме. Аз от своя страна, ще запиша това, което ще последва. Елементите на това изследване ще бъдат систематизирани.

 

 

Четвърто разследване

Обобщение на коментарите за най-важните и анти-религиозни Ордени, които Джеймс откри на сина си Самуел.

Планираните погрешни тълкувания на трите думи: Свобода, Братство и Равенство.

 

Разбери сине, че влязох в новото Масонство, за да го сравня с Масонството на нашите предци - „Тайнствената Сила.“ С майка ти Джанет заедно решихме да се присъединя към Сдружението заради факта, че съвременното Масонство е допълнителна част към древното, заради пълното незнание на тайните и на окултните основи на това Сдружение от страна на масоните, заради радостта, която ще породи у мъдрите хора и историците знанието за крайъгълния камък на това учреждение.

Тя ми каза: „Ще нарека тази История: „Разсейването на мрака.“ Тъмнината обаче няма да се разсее, ако не проникнем в Сдружението, за да бъдем в течение на новостите в него, след като Леви промени името му.“ Така се присъединих към Сдружението и изследвах тайните му; така изпълних целта си.

Виж моите проучвания: видях всичко, което очаквах да видя, и имах достатъчно време за размисъл. Разбрах, че основният им публичен правилник е възприет от древния. Андерсън и Дезагюлие обаче му придадоха научен вид и общоприет стил, подходящ за всички читатели – масони и не масони.

Няма съмнение, че Давид Адонирам е сътрудничил с тях, както се вижда от неговите „условия.“ Нито аз, нито някой друг успя да види вътрешния правилник, защото беше монополизиран от главните водачи, наследници на деветимата основатели. (71)

Видях, че върховните разпоредби се разпространяват от водачи, непознати на тези, които ги изпълняват. Тези водачи на свой ред се подчиняват на върховни и напълно непознати власти, чиито заповеди трябва сляпо да изпълняват.

Разбрах, че древното Масонство закриля само юдейската религия. В съвременното, видях анти-религиозност с широки очертания, съсредоточени и насочени срещу християнството и в частност срещу Католицизма – анти-религиозност, вдъхновена от пълен нихилизъм.

Видях, че ръководителите на старото Масонство са хитри и коварни и нападат последователите на Исус. Водачите на съвременното Масонство, наследници на Дезагюлие и Адонирам, са от друга страна смесица от продажници: юдеи, които атакуват християнската религия и протестанти, които нападат Католицизма.

Новите водачи са не по-малко коварни от древните си предшественици. Те държат в ръцете си всички юзди на масоните. Играят си с тях както си пожелаят.

Накрая видях бедствия и катастрофи да застигат човечеството. Същото ще видиш и ти, Самуел.

От тази История ви става ясно, че Масонството на предците ни е било построено върху лъжи, измами, фанатизъм и поквара. От това са се зародили древните символи, архитектурни и строителни инструменти, с които сами са се въоръжили. С тези лъжи Ирод „намери“ древни книжа в ковчежето на дядо си и се случи всичко, което ви описахме по-рано.

Те съчиниха всички тези лъжи, за да прикрият деня, когато създадоха Сдружението и с измамите си постигаха успехи в продължение на векове.

Виждате също, че и в съвременното Масонство съществува същата измама, използвана от водачите сред членската маса на Сдружението. Сегашните, както и древните „Тайнствени“ вярват, че никой не знае какви са произходът, целта, времето и мястото на основаване на Сдружението. (72)

Масонството „Майка“ свързва всичките си стремежи с една единствена цел – битката срещу последователите на Исус. Масонството „Дъщеря“ излиза извън тези граници извънмерно. Тя действа за събаряне на престоли и унищожаване на духовни и светски власти, за да може да има пълно господство над света; одобрява и приема същите символи като Исус – свобода, братство, равенство. Това признаване обаче се оказва противоречащо и несъвместимо с истината.

Свободата на Исус беше умерена, щедра и плодотворна. Свободата на масоните е крайна, без граници, богохулна, измамна, разрушаваща характери, религии, благосъстояния, животи и семейства. Братството на Исус беше чисто и човечно. Той проповядваше сред хората общност от братя; налагаше им взаимна любов и ги отдалечаваше от омразата и злото. Масоните, сине мой, прилагат братство, изпълнено с егоизъм и привилегии. Сред тях преобладава личната любов – любов на отмъщение, разделения и непрекъснати сблъсъци. Станах свидетел на това как между тях властват предателство, враждебност, разбойничество, гордост, пошлост и нихилизъм.

Равенството на Исус е справедливо и позволено от закона и религията. В Масонството „Равенство“ означава изчезване на всякакъв ред. С това предполагаемо равенство, юздите на свободата отиват отвъд всеки закон, като създават пълно безредие и загуба на истинските ценности.

 

------------------------------
(71).Йонас: Аз, като един от наследниците, работих със същия правилник.
(72). Ауад Коури: Вижте отново превода на книжката „Два века Масонство.“ Там на страница 36 е споменат доктор Оливър, който казва: „Нашето Сдружение е съществувало преди сътворението на земното кълбо и е било разпространено между планетите на слънчевата система.“

 

 

Пето разследване

„Взаимопомощ“

 

Погледни, Самуел, моите изследвания върху „помощта“ в Масонството Дъщеря. (73) Тази дума не означава нищо друго освен изкусна, добре замислена клопка, обслужваща основателите на новото Масонство и второстепенните водачи, за да могат да уловят млади кандидати. Нашата „История“ не споменава сред тайните си думи това понятие - „взаимопомощ“, освен когато става въпрос за атакуване на християнската религия. Коварството на Дезагюлие и Андерсън ги вдъхновява да създадат този капан, за да привличат хора в Сдружението, като знаят, че всеки брат, когато става въпрос за помощ, е беден и се нуждае от нея. По тази причина те вмъкват в основния си правилник думата „помощ.“

Ако в началото някои братя са получавали някаква помощ, по-късно с нарастване на присъединилите се, в Ложите, разпространени по всички държави и територии, тази помощ започва да се губи докато изчезне напълно.

Чували сме много жалби от братя по повод липсата на грижи от страна на водачите, особено когато помощ е оказвана само на заможни братя. Помощта се продаваше и купуваше. Числеността на недоволните нарастваше. Те искаха прилагането на закона на Андерсън „Взаимопомощ.“ Накрая, те поискаха друга спогодба: или да се прилага законът на Адерсън за взаимопомощ, или да се поправи така: Който плати повече, ще получи по-голяма помощ.

Познавах мнозина, които загубиха работата си в търговията, правителството, индустрията и други професии. В същото време, за водачите им се оказа невъзможно да ги подпомогнат и те останаха безработни. Познавам и много братя, които нарочно унищожиха собствения си бизнес, очаквайки масонска помощ, която никога не получиха.

 

------------------------------
(73).Самуел: Както става ясно, Масонството Майка е старата „Тайнствена Сила“ от 43 година след Христос до 1717 година. Масонството Дъщеря е новото Масонство от 24 юни 1717 година насам.

 

 

Шесто разследване

Тайните и Главното ръководство

 

Сине, вярвам, че протестантът Дезагюлие завеща тайните на своите наследници-протестанти; Давид Адонирам пък ги завеща на последователите си, евреи. Наследството, от една страна е предадено без съмнение от Дезагюлие, който открадна ръкописа от Йосиф Леви (дядо на майка ми Естер); от друга страна, ръкописът на Адонирам несъмнено би трябвало и до днес да се намира в ръцете на наследниците му. Както и ние притежаваме ръкописа на Авиуд.

Обаче главните наследници на тези две групи (на Дезагюлие и Адонирам) продължават да наследяват същите основни тайни и да ги оставят на свой ред в наследство, като ги монополизират и се подиграват с братята си масони.

 

 

Седмо разследване

Масонството Майка, нейните Дъщери и Внучки

 

Масонството на предците ни „Тайнствената Сила“ беше наречено „Овдовялата Майка“ в чест на Хирам, който беше сирак без баща. Така Хирам беше наречен „Синът на Вдовицата.“

Майката се разрасна чудовищно. Ако не беше тя, еврейската религия вече щеше да е изчезнала. Тя обаче не успя да съсипе и унищожи християнската религия. Все пак, получи огромно разпространение. По-късно...каква изненада! Всичко приключи с кавги, раздори, безредие и смут. Бъркотията я доведе до смърт. В началото на 17 век вече беше готова за погребване.

След време започна бавно да се съживява. Тихо и без болки се роди една дъщеря – Светщина. Това творение се чувстваше слабо и закъсняваше в развитието си. Тя помоли майка си да й даде сестра, която да й помага. Тогава, благодарение на работата на Йосиф Леви и Джон Дезагюлие се роди новото Масонство. Двете сестрички пораснаха, обединени в голяма любов. От тях се образуваха две групи: едната еврейска, другата протестантска. Първата пазеше принципите на Масонството Майка – да атакува християнството; втората се специализира да напада Католицизма.

Тогава двете заедно възкръснаха и започнаха война срещу престоли, разрушавайки голяма част от тях, срутвайки на земята царската власт. Върху тези развалини основаха въображаеми, фалшиви „републики“ и те бяха по-голямо зло от властта на престолите. Изборът* беше много труден, защото вместо да бъдат просто демократични републики, които да облагодетелстват народа и държавата, те бяха преднамерено основани върху безредие и несправедливост, злепоставящи двете власти: духовна и светска. Те унищожиха ценностите, страхопочитанието и справедливостта.

Знай, че последиците от тези порочни принципи още на са прекратени. През вековете ще се родят други техни дъщери и внучки.

 

 

Осмо разследване

Социализъм

 

Сине мой, знай, че новото Масонство, в отговор на желанията на врага на човечеството, изпълнявайки заповеди за увеличаване на дъщерите на покварата, роди Социализма. Тази внучка се появи като по-голямо зло от предишните. Предсказвам ти, Самуел, че всички тези създания ще пораснат и ще родят от сатанинските си съпрузи други, изпълнени със злоба, порочност и унищожение.

Те ще се умножат и ще разпръснат семената си по цялата земя, развращавайки я. Колко отровни ще бъдат плодовете им! Всяко едно от тези създания ще образува партия, която ще се грижи за интересите на майка си, влошавайки злините от безредиците, от изчезването на цивилизацията, от унищожаването на религиите, от израждането на възпитанието и образованието. Тогава ще засвирят тромпетите на скръбта и гибелта.

Това мое пророчество ще се изпълни и ще има голям отзвук. (74) Нашите потомци ще видят жестоки, безчовечни поколения. Хората ще си спомнят за мене след смъртта ми. Те ще потвърдят това мое становище – че всички покварени потомци ще бъдат дъщери и внучки на Масонството Майка. Колко е подходчща поговорката: Злините раждат единствено злини.

 

------------------------------
(74).Джордж Лоурънс: Пророчествата на моя дядо Йонас се сбъднаха в по-голямата си част. Тези зли творения произведоха по-лоши от тях. Нихилизъм, Болшевизъм, Комунизъм и Социализъм. Ще видим още такива примери. Бог да ни освободи от това, което ще се случи!
*Използваната дума е дилема: 1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето. 2. Положение, при което трябва да се направи труден избор между две противоположни възможности.

 

 

Девето разследване

Масонско възпитание

 

И така, сине, ти разбра, че съвременното Масонство проповядва преувеличена свобода, за да привлича хората. По природа човекът е предразположен към абсолютизъм (самодържавие).

Бащите масони са наследили този стил на живот от техните бащи, развивайки го поколение след поколение, достигайки малко по малко до Нихилизъм. Бащите масони създават в синовете си любов към лесни цели. Те ги възпитават да обичат това, което е от света и насаждат в тях неверие в наказанието за порочността и злото и в наградата за добрите дела. Така отглеждат синовете си с екстремистка свобода, покварен характер и ненаситни желания.

Необходимо е да спомена и малцината масони, които, познавайки това ужасно зло, попречват на синовете си да се присъединят към Масонството, давайки им правилното възпитание.

 

 

Десето разследване

Масонско обучение

 

Всичко, което съм записал в моите разследвания относно основаването на новото Масонство и което виждаме в новото човешко общество, е потвърдено в масонските светски (анти-религиозни) институции. Тези институции, Самуел, нараствайки числено, ще се окажат гибелни за религиите, защото, тези, които са отгледани и образовани в принципите на нерелигиозност, ще пораснат, ще се оженят и ще имат деца без да познават религия, която да ги води към Бога и да следват пътя на разума.

Родителите, затънали в светски наслади, не могат да направят нищо друго, освен да възпитат децата си според тази система. Светските институции, сине мой, ще бъдат силен удар за религиите. Ще видиш неоспоримостта на моето пророчество. Какъв ужасен грях са поели да носят нашите първи предци!

 

 

Единадесето разследване

Отговорността на поквареното духовенство

 

Сине, това е разследване, което няма да коментирам, защото все още сме нови в религия, която е враг на Масонството. Обаче, вдъхновен от твърдото си намерение да завърша тази история, се заемам с това разследване, като първо събера несломими и силни (безусловни) доказателства.

Бог създаде хора, които да бъдат огледало на добродетели, пример за чистота, извор на поправление, почтеност и справедливост, разцветът и средището на обществения живот, първообраз на доброта, подпората на набожност, благочестие и разум. Сред тях има незначителен брой, които покваряват, отхвърлят моралните си задължения, петнят се с калта на различни грехове. Не посочвам определена религия. Според собствените ми преживявания и разследвания по завършване на тази история, аз забелязах поквара у религиозните хора от всяка религия.

Този порочен фактор беше важно извинение и оправдание за масоните в началото както и при съвременните масони. То беше полезно оръжие, използвано за нападение срещу всички религии, без да се интересуват от техните добродетели. Те бяха осъдили както доброто и чистото, така и злото и поквареното. Бяха насадили у хората дух на ненавист, бунт, презрение и подигравка с викове: „Поквара е обхванала духовенството!“; „Духовенството прикрива престъпления, лъжи, злодеяния, омраза, гордост, завист, безредие, пиянство, израждане и т.н. ...!“

Сине, ти сигурно ще намериш между духовниците, някои хора с тези особености, но не трябва да осъждаш всички като цяло за същите грехове. Въпреки всичко, ние не оправдаваме делата на такива покварени хора. Те трябва да бъдат предупреждавани укорявани, изключвани, изгонвани, отстранявани като плевелите от доброто семе.

 

 

Дванадесето разследване

Масонството и жената

 

Йонас каза: Когато жена ми Джанет четеше разказа за моите разследвания и стигна дотук, тя поиска да й позволя да напише тази част, защото знаеше повече за отношението към жените.

Джанет каза: Стана ясно, че Масонството Майка е смъртен враг на Исус и е създадено, за да Го напада. То осмива всичките Му дела и подигравателно подражава на всичките Му добри учения. Наследниците на масоните са възприели тези принципи.

Те искаха да подражават на Исус в Неговата привързаност към жената. Не вярвай обаче, че тяхната привързаност е чиста като тази на Исус. Той обичаше жената с божествена любов, като задължаваше мъжа да се отнася с нея справедливо, а жената – да му се подчинява като на свой водач. Исус искаше да покаже към жената божествена привързаност, защото тя е душата, основата, опората и силата на възпитанието и обучението на децата си. Той начерта за нея пътя на поправление, за да обучава децата си на добродетели и добро поведение. Ако всички хора следваха този чист път и даваха на жената това, което Исус определи за нея, резултатът от това със сигурност щеше да бъде благочестиви деца.

Масоните определиха за жената различна привързаност – позорна, развалена, изродена. В този смисъл, те подражаваха на Исус злонамерено и лицемерно. Това беше различно от чистото желание на Исус. Те не определяха привързаността по същия начин като Исус. Те я освободиха от всякакви правила и условия и вследствие на това жената се изроди и стана нещастна.

При тази преувеличена и неестествена привързаност, жената беше лицемерно възвеличена и така измамливо беше развита нейната гордост, без да бъде предупредена за непоправимите загуби, които ще настъпят за нея. С неограничената свобода жената загуби временното си земно и вечното си щастие, възпитание, живот и дори повече, направи така, че светът загуби семейния, обществения, образователния и детероден ред. Ако е намерила утеха в такъв лесен и похотлив живот, резултатът от тази наслада беше скръб и нещастие за целия свят.

Самуел каза: След като свърших написването на предходното разследване, пожелах да обясня една идея на моя баща. Беше в полунощ през месец март на 1822 година. Оставих писалката и му казах: Записах всичките ти разследвания, включително и дванадесетото. Сега, независимо от моята млада възраст, (75) се осмелявам да те посъветвам относно останалите разследвания; мисля, че не са толкова необходими за тази История. Ще бъде достатъчно да споменем, разбира се техните заглавия:

Масонството и интуицията

Вечността

Вярванията

Църквата

Джамията

и т.н.

Тогава Джеймс (76) прегледа отново споменатите разследвания и се съгласи с предложението на Самуел. Поглеждайки към жена си, той й каза: Изпълних святото ти желание, скъпа Джанет. Изпълних своята мисия и дълг. Разсеях мрака, както ти поиска от мене. Оправдах позицията си пред науката, историята, религията и съм доволен. Сега историята на моите предци е във ваши ръце – твоите и на Самуел. Скоро ще пътувам и ако не се върна, ще имате правото да използвате този ръкопис според предназначението, за което Бог ще ви вдъхнови.

Джанет каза: След тези събития моят съпруг отпътува и почина в чужда страна през 1825 година. Нека Бог да му даде мир като награда за неговото голямо дело, посветено на човечеството.

 

------------------------------
(75).Петнадесет години
(76).Йонас