Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Преводи от френски и английски на Римляни
Глава 3

 

Има ли в такъв случай някаква изгода, превъзходство в това да си юдеин? Има ли полза от обрязването? Изгодата е голяма и то във всяко отношение. Първо, Бог откри и повери на юдеите обещанията си. Наистина, някои от тях бяха неверни. Това означава ли, че поради тяхната невярност Бог ще се откаже от верността си? Със сигурност не! Трябва да е абсолютно ясно, че Бог е верен, действа (постъпва) според истината дори когато всеки човек е лъжец, както свидетелства Писанието:

„Трябва да бъдеш признат за праведен (оправдан) чрез това, което казваш и да победиш, когато те изправят пред съд.“

Някои казват: „Обаче, щом злото, което вършим помага отново да изпъкне Божията справедливост, какво да кажем? Несправедлив ли е (не е ли несправедлив) Бог, че ни наказва?“ (по човешки говоря, с човешка мъдрост.). Съвсем не! Защото ако Бог не е съвършено справедлив (безпристрастен), как би могъл (да бъде способен, да има правото) да съди света!

„Ако моята лъжа още по-силно (по-ярко) открива (показва) Божията истина и служи за Негова прослава, защо въпреки това трябва да бъда осъждан като грешник?“ Тогава защо не кажем и: „Да вършим зло, за да произлезе от него добро (за да се превърне то в добро).“ „Колкото повече грехове вършим, толкова по-добре (английски).“ Някои ме клеветят (обвиняват несправедливо), че точно така говоря аз. Тези хора ще бъдат осъдени и те заслужават напълно осъждението си!

Тогава? Ние, евреите по-добри ли сме от останалите, превъзхождаме ли ги? Съвсем не! Вече показах, че всички – и юдеи, и не-юдеи са по един и същ начин под властта (господството) на греха (... че грехът господства еднакво над юдеи и езичници). Писанието обявява: „Няма нито един праведен човек (Няма дори и един праведен човек). Никой не разбира (не е истински мъдър), никой не търси Бога. Всички се отклониха, напуснаха правия път, (всички се заблудиха, объркаха пътя) (англ. - станаха безполезни). Никой не върши добро, дори един единствен човек. Гърлото им е като отворен гроб, езикът им служи само за да лъжат, от устните им излиза змийска отрова, устата им е пълна с горчиви (язвителни, хапливи) проклятия. Тичат бързо, за да убиват (бързат да убиват), навсякъде, откъдето минат сеят нещастие и унищожение (унищожават всичко), не познават пътя на мира (не намират мир). Живеят без никакъв страх от Бога (Изобщо не се боят от Бога).“

Знаем, че всичко, което казва законът, го казва на тези, които са му подчинени, за да не може никой да си отвори устата и да се оправдае и целият свят да бъде признат за виновен пред Бога. Защото никой не може да бъде оправдан в Божиите очи поради това, че е бил покорен и е спазвал целия закон; законът позволява единствено да познаем какво е грях (законът показва само какви грешници сме).

Сега обаче Бог ни показва как ни оправдава пред себе си и то без намесата на закона. Книгите на закона и пророците вече бяха засвидетелствали това: Бог оправдава хората пред себе си чрез вярата им в Исус Христос. Той прави това за всички, които вярват в Исус Христос, защото между тях няма никаква разлика: всички съгрешиха и останаха извън (бяха лишени от) славното Божие присъствие. Сега обаче, Бог чрез незаслужената си от никого милост и доброта ги оправдава пред себе си безплатно (даром) чрез Исус Христос, който ги избавя (освобождава) от греха.

Бог Го пожертва (като жертва за грях), за да може чрез смъртта си Той да получи прошка за греховете в полза на (от която да се възползват) тези, които вярват в Него. По този начин Бог показа, че винаги е верен и справедлив; такъв беше преди, когато търпеше и остави ненаказани греховете на хората; такъв е и сега, в днешно време, защото иска едновременно да бъде и справедлив, и да оправдае всички, които вярват в Исус.

И тъй, имаме ли все още някаква причина, която да ни позволи да се възгордяваме? Не, нямаме! Защо? Защото това, което има значение не е подчинението на закона, а вярата. Ние приемаме (считаме), че човек е оправдан пред Бога заради вярата си, а не защото би се подчинявал във всичко на закона. Нима Бог е Бог само на юдеите? Не е ли също Бог и на другите народи? Разбира се, Той е Бог и на другите народи, защото има само един Бог. Той ще оправдае пред себе си чрез вяра юдеите, ще оправдае чрез вяра и езичниците. Това означава ли, че отнемаме (отменяме, премахваме) цялата стойност и значение на закона? Точно обратното: даваме му истинското му значение и стойност (изпълняваме го така както изискват истинската му същност и значение).


Римляни, Глава 4


1.По човешки казано Авраам е бил основоположник на нашия юдейски народ. Какво е разбрал той от смисъла на това, че е оправдан от Бога? ФРЕНСКИ И така, какво да кажем за нашия праотец Авраам? Какво е придобил по плът (като човек, по човешки). 2.Ако Бог го е приел (оправдал, ако е станал угоден на Бога) поради добрите му дела, тогава той би имал нещо, с което да се похвали. Обаче човешките дела (по спазване на закона) не са Божието дело, с което Бог ни оправдава. ФРЕНСКИ Ако Бог беше оправдал Авраам заради делата му, би могъл да се похвали. Той обаче всъщност не може да се хвали с тях пред Бога. 3.Защото Писанията ни говорят: „Авраам повярва на Бога и Бог го счете за оправдан заради вярата му.“ ФРЕНСКИ Всъщност Писанието твърди: „Авраам се довери на Бога и Бог го призна за оправдан, вземайки предвид неговата вяра.“ 4.Когато хората се трудят, надниците им не са подарък, а нещо, което са припечелили, защото са го заслужили. ФРЕНСКИ Този, който работи получава заплата. Тази заплата не се счита като безвъзмезден дар – длъжни са да му я дадат (дължат му я). 5.Обаче хората биват оправдани не вследствие на техния труд, а заради вярата им в Бог, който прощава на грешниците. ФРЕНСКИ Обаче, когато някой без да се труди, а просто вярва, че Бог приема благосклонно грешника, Бог взема предвид неговата вяра, за да го счита за оправдан. 6,7,8.Давид говори за същото, когато описва щастието на тези, които са оправдани без да са се трудили за това: „О, каква радост има за тези, чието непокорство е простено, чиито грехове вече ги няма (са скрити, пренебрегнати, не се вземат предвид); да, каква радост е за тези, чиито записани грехове Господ е заличил (изтрил, изчистил).“ ФРЕНСКИ Така говори Давид за човека, когото Бог представя като оправдан без да взема предвид делата му: „Щастливи са тези, на които Бог е простил вината и е заличил (зачеркнал, изтрил) греховете! Щастлив човека, за чийто грях Бог не държи сметка.“

9.Сега това блаженство само за евреите (обрязаните) ли е или и за необрязаните езичници? И тъй, както беше казано, Авраам беше признат за оправдан от Бога заради вярата си. ФРЕНСКИ Нима това щастие (блаженство) съществува само за обрязаните или е и за необрязаните? Нали току що казахме, че : „Бог счете Авраам за оправдан, благодарение на неговата вяра.“ 10.И как се случи това? Чак след като беше обрязан ли бе признат за оправдан или още преди обрязването? Несъмнено Бог прие Авраам преди обрязването! ФРЕНСКИ Кога стана това? След като Авраам беше обрязан или преди това? Не след, а преди това. 11.Обрязването беше знак за това, че Авраам вече имаше вяра и Бог беше го приел и обявил вече за оправдан още преди да беше обрязан. Следователно Авраам е духовен баща на тези, които вярват, но не са били обрязани. Те са оправдани благодарение на вярата си. ФРЕНСКИ Авраам получи обрязването по-късно като знак: то беше печат, че Бог го счете (прие) за оправдан заради вярата му, преди още да бъде обрязан. Така Авраам стана баща на всички, които вярват в Бога без да са обрязани и Бог също ги признава за оправдани. 12.Авраам е духовен баща и на онези, които са обрязани, но само ако имат същата вяра като на Авраам преди да бъде обрязан. ФРЕНСКИ Той е също баща и на обрязаните, тоест, които не се задоволяват само с външното обрязване, но следват примера на вярата, която имаше нашият отец Авраам преди да бъде обрязан. 13. Несъмнено Божието обещание да даде цялата земя (свят) на Авраам и потомците му не се е основавало на подчинението му на Божия закон, а на правилните му взаимоотношения с Бога, произтичащи от вярата. ФРЕНСКИ Бог обеща на Авраам и потомците му, че ще получат целия свят. Това обещание беше дадено не защото Авраам беше покорен на закона, а защото Бог го обяви за праведен заради вярата му. 14.Ако Божието обещание се отнася само за тези, които се подчиняват на закона, тогава вярата не е необходима и обещанието е безсмислено и безполезно. ФРЕНСКИ Ако тези, които се покоряват на закона бяха единствените, които биха получили обещаните блага, тогава вярата би била ненужна и обещанието на Бога не би имало смисъл. 15.Защото законът винаги носи наказание на тези, които се опитват да му се подчиняват. (Единственият начин да не нарушаваш закон, е да не съществува такъв!). ФРЕНСКИ Всъщност законът предизвиква Божия гняв; обаче там, където не съществува закон, не съществува и непокорство.

16.Затова обещанието е получено чрез вяра. Дадено е безплатно като независим дар. Всички сме уверени, че го получаваме независимо дали живеем или не под закона на Мойсей, щом имаме вяра като тази на Авраам. Защото Авраам е баща на всички, които вярват. ФРЕНСКИ И така, обещанието е направено заради наличието на вярата, за да бъде то безплатен дар от Бога и да бъде валидно за всички потомци на Авраам; не само на тези, които се покоряват на закона, но и за тези, които вярват както и Авраам е повярвал. Авраам е наш баща, баща на всички. 17.Ето какво има предвид Писанието, когато Господ му казва: „Направих те баща на много народи.“ Това се случи, защото Авраам повярва на Бога, който възкресява мъртвите и който създава от нищо нещо (ново). ФРЕНСКИ както твърди Писанието: „Направих те праотец на множество народи. “Пред Бога, в когото повярва, той е наш баща; пред Бог, който връща живота на (съживява) мъртвите и създава това, което не е съществувало.

18.Дори когато нямаше причина за надежда Авраам продължаваше да се надява, вярвайки, че ще стане баща на много народи. Защото Бог му беше казал: „Толкова ще бъде потомството ти.“ ФРЕНСКИ Авраам повярва и се надяваше точно когато всяка надежда изглеждаше напразна (празна) и така той стана „предтеча на множество народи“ точно както Бог му беше казал: „Такъв ще бъде броят на твоите потомци.“ 19.Вярата на Авраам не отслабна, независимо че бидейки на 100 години преценяваше,че тялото му е като мъртво; а такава беше и утробата на Сара. ФРЕНСКИ Авраам беше приблизително на 100 години, но вярата му не отслабваше, когато мислеше за умиращото (почти умиращото) си тяло и за жена си Сара, която беше бездетна (безплодна). 20.Авраам никога не се усъмни (не се поколеба във вярата си) в Божието обещание. Всъщност вярата му порасна и стана по-силна и така прослави Бога. ФРЕНСКИ Той не загуби доверието си и не се усъмни в обещанието на Бога. Точно обратното – вярата му се засили и той прослави Бога. 21.Той беше напълно убеден, че Бог е способен да изпълни всичко, което обещае. ФРЕНСКИ Авраам беше съвсем сигурен, че Бог има власт да изпълни това, което е обещал. 22.Поради тази вяра на Авраам Бог го счете за оправдан. ФРЕНСКИ Ето защо за Авраам е казано, че заради вярата му „Бог го счете за оправдан.“ 23,24.И когато го призна за праведен, това не беше само за негова изгода. Това беше написано и в наша полза, за наше уверение, че Бог счита и нас за праведни ако вярваме в Него, който е възкресил от мъртвите нашия Господ Исус Христос. ФРЕНСКИ Обаче думите: „Бог го счете за оправдан“ не бяха написани само за него. Те бяха написани също така и за нас, които трябва да бъдем считани за оправдани, които вярваме в Бога, който е върнал от мъртвите Исус, нашия Господ. 25.Той беше предаден на смърт заради нашите грехове и беше възкресен за живот, за да ни оправдае пред Бога. ФРЕНСКИ Бог го е предал на смъртта заради нашите грехове и го е върнал към живота, за да ни направи праведни пред себе си.


Римляни, Глава 6 (от английски)


Тогава? Да продължаваме ли да живеем в грях, за да може Бог да ни дава все повече и повече от чудесната си благодат (милост)? Разбира се, че не! След като сме умрели за греха как е възможно да продължим да живеем в него? Или сте забравили, че когато се свързахме с Христос чрез кръщението, ние се съединихме (обединихме, станахме едно) с Него в смъртта Му? Защото умряхме и бяхме погребани заедно с Христос чрез кръщението. И точно както Христос беше възкресен (съживен) от мъртвите чрез славната сила на Отец, сега и ние можем да живеем нов живот.

Както станахме едно цяло (се съединихме в едно) с Христос в смъртта Му, също така ще бъдем съживени (възкресени) както Той беше възкресен. Ние знаем, че старата ни греховна личност (същност) беше разпъната на кръста, за да стане възможно грехът да изгуби властта си над живота ни. Вече не сме роби на греха. Защото, когато умряхме с Исус Христос, бяхме освободени от властта (силата) на греха. Също така, щом сме умрели с Христос, знаем и че ще живеем с Него. Сигурни сме в това, защото Христос беше възкресен от мъртвите и никога няма да умре отново. Смъртта вече няма власт над Него. Той умря само веднъж, за да разруши силата (властта, могъществото) на смъртта. Сега, когато отново е жив, Той живее за Божията прослава. Така вие също трябва да считате себе си мъртви за силата на греха и живи за Бога чрез (благодарение на) Исус Христос.

Не оставяйте грехът да управлява начина ви на живот; не се отдавайте на греховни желания (или: Не оставяйте грехът да царува във вашето тяло, което е предназначено да умре). Не разрешавайте никоя част от тялото ви да стане (да се превърне) в оръдие на злото, за да служи на греха. Вместо това изцяло отдавайте (предавайте) себе си на Бога, защото бяхте мъртви, а сега имате нов живот. Използвайте цялото си тяло като оръдие, с което да вършите това, което е правилно и прославя Бога. Грехът не е вече ваш господар (собственик), защото вие вече не живеете в подчинение на закона, а живеете свободни в Божията милост.

Тогава, щом Божията милост ни е освободила от закона, означава ли това, че можем да продължим да живеем в грях? Разбира се, че не! Не разбирате ли, че ставате роби на всяко нещо, на което сте избрали да се покорите? Можете да бъдете роби на греха, който води към смъртта или да изберете да се покорите на Бога, а това ви води към праведен, добродетелен живот. Благодаря на Бога! Някога бяхте роби на греха, но сега от все сърце (от цялата си душа, искрено, предано) се подчинявате на учението, което ви предадохме. Сега сте свободни от робството си на греха и станахте роби на добродетелния живот.

Поради слабостта на вашата човешка същност използвам примера (сравнението) с робството, за да ви помогна да разберете всичко това. Някога вие се оставяхте да бъдете роби на безнравствеността и беззаконието и това ви водеше все по-надълбоко в греха. Сега можете да предоставите себе си като роби на праведен живот и така да станете святи.

Когато бяхте роби на греха, бяхте свободни от задължението да вършите добро. И какъв беше резултатът от това? Сега се срамувате от нещата, които вършехте, защото крайният резултат от тях е вечната гибел. Сега обаче сте свободни от властта на греха и сте станали роби на Бога. Вече вършите онези неща, които ви водят към святост и чийто резултат е вечен живот. Защото заплатата за греха е смърт, а щедрият дар от Бога е вечен живот чрез (благодарение на) на Исус Христос, нашия Господ.


Римляни, Глава 6, (от френски)


Какъв извод трябва да си направим? Необходимо ли е да продължим да живеем в грях, за да може Божията милост да стане още по-изобилна? Със сигурност не! Ние сме мъртви (умрели) за греха: как бихме могли тогава все още да живеем в греха (да водим живот на грешници)? Не знаете ли, че ние всички, които бяхме кръстени, за да се свържем (слеем) с Исус Христос, всъщност бяхме кръстени бидейки свързани с (приобщени към) Неговата смърт? Чрез кръщението бяхме положени в гроба заедно с Него, за да се присъединим към смъртта Му и така да стане възможно също както Исус Христос беше върнат от мъртвите чрез славната мощ на Отец, ние да живеем нов живот.

Защото ако сме свързани в едно с Него чрез подобна на Неговата смърт, ние също така ще бъдем съединени с Него с подобно на Неговото възкресение. Трябва добре да знаем следното: човешките същества, които бяхме преди, бяха умъртвени заедно с Христос на кръста, за да бъде унищожена нашата греховна същност и да не бъдем повече роби на греха. Защото този, който е мъртъв е освободен от греха. Ако сме умрели заедно с Христос, ние сме убедени, че и ще живеем с Него. Наистина знаем, че откакто Христос беше съживен от мъртвите, не трябва повече (не се налага вече) да умира. Смъртта вече няма власт над Него. Чрез смъртта си, Той умря веднъж за винаги по отношение на греха. Сега обаче, когато е жив, Той живее за Бога. По същия начин считайте себе си като мъртви за греха и живи за Бога щом сте едно цяло с Исус Христос.

Това означава, че грехът не трябва вече да царува върху смъртното ви тяло и да ви кара да се подчинявате на желанията на това тяло. Не оставяйте различните му части в служба на греха като оръдия на злото. Вместо това принесете себе си в жертва на Бога като личности (творения) върнали се от смъртта към живота и се отдайте изцяло в Негова служба като оръдия на това, което е правилно и справедливо. По този начин грехът наистина няма да има вече власт над вас, защото не сте подчинени на (покорени от) закона, а на Божията милост. Тогава какво? Хайде да грешим (да живеем в грях), тъй като не сме подчинени на закона, а на Божията благодат? Със сигурност не!

Вие много добре знаете: Ако започнете покорно да служите на някого, ставате роб на господаря, на когото се подчинявате (Ставате роб на този господар, на когото покорно започнете да служите); независимо дали става въпрос за греха, който води до смърт или за послушанието пред Бога, което води към праведен живот. Хвала на Бога: вие, които преди (някога) бяхте роби на греха, сега сте станали покорни от цялото си сърце на примера за подражание, който ви беше даден посредством обучението, което приехте. Бяхте освободени от греха и преминахте (влязохте) в служба на това, което е правилно и справедливо. Използвам този човешки начин на говорене заради вашата естествена слабост. Преди вие целите се бяхте покорили робски в служба на нечистотата (разврата) и злото, които раждат бунта към Бога. Сега по същия начин отдайте се целите като роби в служба на праведното, за да водите свят живот.

Когато бяхте роби на греха, вие бяхте свободни що се отнася до правдата и справедливостта. Какво спечелихте тогава като вършехте неща, от които сега се срамувате? Тези постъпки водят към смъртта! Сега обаче сте освободени от греха и служите на Бога. От това печелите да бъдете насочвани (водени) към свят живот и накрая да получите вечния живот. Защото заплатата, която ви плаща грехът е смърт; обаче дарът даден ви безплатно от Бога е вечния живот в единството (целостта) ви с Исус Христос, нашия Господ.


Римляни, Глава 7


Братя, сигурно вече знаете това, което ще ви кажа, защото познавате закона: той има власт върху човека само в рамките на този живот. Например, омъжената жена е обвързана чрез закона с мъжа си докато той все още е жив. Обаче ако съпругът умре, тя е освободена от закона, чрез който е била обвързана с него. Това означава, че ако стане жена на друг мъж докато е жив съпругът й, е считана за прелюбодейка. Ако обаче съпругът й умре, тя е свободна според действието на закона, така че може да стане жена на друг без да изневерява (да е считана за прелюбодейка). Същото се отнася и за вас, братя. За закона вие сте мъртви, щом сте се съединили с тялото на Христос. Така сега вие принадлежите на друг, тоест на този, който е възкресен от мъртвите, за да правим това, което е приятно на Бога. Ето защо, когато живеехме водени от естествената си плътска (греховна) същност, вредните (лошите, злите) желания, предизвикани (провокирани) от закона действаха в цялата ни личност и ние вършехме това, което води до смърт. Сега обаче ние сме освободени от закона, защото сме мъртви за това, което ни държеше като (правеше) затворници. Затова сега можем да служим на Бога по нов начин, признавайки властта на Святия Дух, а не по стария начин – подвластни на писания закон.

Какво следва от това? Да кажем ли, че законът е грях? Със сигурност не! Обаче законът ми даде да разбера какво представлява грехът. Нямаше как да узная каква е същността на пожелаването (алчността), ако законът не беше казал: „Да не пожелаваш.“ Грехът се възползва от случая, който му предоставяше законът, за да предизвика в мен всякакъв вид пожелания. Защото без закона грехът е мъртъв. Някога (Преди), без закона аз бях жив; обаче, когато той се намеси, грехът оживя, а аз умрях. В моя случай се оказа, че законът, който трябваше да ми донесе живот, ми донесе смърт. Защото грехът се възползва от закона, излъга ме чрез заповедта и чрез нея ме умъртви.

Следователно, самият закон е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. Възможно ли е тогава нещо, което е добро да стане причина за моята смърт? Със сигурност не! Причина за смъртта е грехът. (Смъртта е причинена от греха). Така той показа истинската си същност като грях: използва доброто, за да причини смъртта ми. Ето как чрез заповедта грехът стана по-сериозен и по-опасен грях от когато и да било до този момент.

Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм слабо същество, продадено в робство (като роб) на греха. Не осъзнавам какво върша, защото не върша това, което искам, а това, което мразя. Ако правя точно това, което ненавиждам, значи признавам, че законът е добър. Следователно не аз действам по този начин, а грехът, който живее в мен. Защото зная, че не доброто живее в мене, тоест в слабото същество, което съм аз. Със сигурност желание да правя добро съществува в мене, но нямам силата и способността да го извърша. Всъщност не правя доброто, което желая, а правя злото, което не искам. Ако правя това, което не искам, вече не аз действам по този начин, а грехът, който живее с мен.

Така откривам следното: аз, който искам да върша доброто, съм способен да върша само зло. Дълбоко в себе си се наслаждавам на Божия закон; обаче намирам в своята плътска същност друг закон, който воюва срещу този, който моят разум одобрява. Този закон ме превръща в затворник на закона на греха, който е в мене. Какъв нещастник съм аз! Кой ще ме освободи от тази плът (това тяло), която ми причинява смърт. Хвала на Бога чрез Исус Христос, нашият Господ!

Така аз с разума си служа на Бога, но чрез моята човешка слабост съм поробен под закона на греха.


Римляни, Глава 9


Христос ми е свидетел, че говоря абсолютната (пълната) истина. Съвестта ми и Святият Дух потвърждават това. Сърцето ми е изпълнено с горчива печал и безкрайна скръб заради моя народ, моите братя и сестри юдеи. Бих желал да бъда проклет (прокълнат) завинаги – отсечен, отделен от Христос – ако това би могло да ги спаси. Те са израелския народ, избрани от Бога да бъдат Негови осиновени деца. На тях Бог откри своята слава. С тях Той сключи завети и им даде закона си. Той им даде изключителното право (предимство) да се прекланят пред Него и да получат чудесните Му обещания. Авраам, Исаак и Яков са техни праотци, а сам Христос беше израелтянин (юдеин) що се отнася до роднинството Му по плът с тях (до човешката Му същност). Той е Бог - Този, Който управлява и господства над всичко и е достоен за вечна слава и похвала! Амин!

И тъй, Бог провали ли се при осъществяването на обещанието си към Израел? Не, защото не всички, които са родени като част от тази нация са истински членове на Божия народ. Това, че са потомци на Авраам не ги прави истински негови деца. Защото Писанието казва: „Исаак е сина, чиито потомци ще се считат за твои деца“, въпреки че Авраам имаше и други деца. Това означава, че биологичните му потомци не са задължително деца и на Бога. Само обещаните деца се считат за деца на Авраам. Защото Бог обеща:“Ще се върна догодина по това време и Сара ще има син.“

Този син беше нашият предтеча Исаак. Когато се ожени за Ребека, тя роди близнаци. Обаче още преди да се родят, преди да са направили каквото и да е – добро или зло – тя получи послание (известие) от Бога. (То показва, че Бог избира хора за изпълнение на собствените си цели. Той призовава хората не според техните добри или зли дела). Бог каза на Ребека: „По-големият ти син ще слугува на по-малкия.“ Според думите на Писанието: “Обикнах Яков, а Исав отхвърлих.“ В такъв случай Бог беше ли несправедлив? Разбира се, че не! Защото Бог каза на Мойсей:

„Ще покажа милост към всеки, когото избера и ще покажа състрадание към този, когото избера.“ Следователно, Бог решава към кого да бъде милостив. Ние не можем нито да избираме, нито да направим нещо. Защото в Писанието е написано, че Бог каза на Фараона: „Определих те с цел да покажа чрез теб своята сила и власт и да разпространя славата си по цялата земя.“ Ето така Бог избира да покаже милост на някои хора, а на други да закорави сърцата, така че те да откажат да слушат. Е, добре тогава ти можеш да кажеш: „Защо Бог обвинява хората, че не се отзовават? Нима не правят просто това, което Той им казва?

Не, не казвай това. Кой си ти, обикновено човешко същество, та да спориш с Бога? Може ли творението да каже на този, който го е сътворил: „Защо си ме направил такъв?“ Когато грънчарят прави съдове от глина, няма ли право да използва едно и също парче, за да направи един съд за красота, а друг, за да се изхвърлят боклуците в него? По същия начин, въпреки че Бог има право да покаже гнева и силата си, Той е много търпелив към тези, които са обект на Неговия гняв и са предназначени за унищожение. Бог прави това, за да накара богатството на славата си да свети още по-ярко в тези, към които показва милост и които предварително са приготвени за прослава. И ние сме всред тези, които са избрани както от юдеите, така и от езичниците.

Що се отнася до езичниците, Бог казва в пророчеството на Осия: „Тези, които не бяха мой народ, сега ще нарека мой народ и ще обичам тези, които не съм обичал преди.“

И още: „Тогава там, където е казаното за тях: „Вие не сте мой народ“ там ще се нарекат „Деца на живия Бог.“

А що се отнася до Израел пророкът Исая възкликва: „Въпреки че народът на Израел е многоброен като пясъка на морския бряг само остатък от тях ще бъде спасен, защото Бог ще изпълни своята присъда над земята бързо и окончателно.“ Исая е казал същото и на друго място: „Ако Господ на небесните множества не беше пощадил малцина от потомците ни, щяхме да бъдем заличени (унищожени) като Содом и като Гомор разрушени.“

Какво означава всичко това? Въпреки че езичниците не се опитваха да следват (да живеят според) Божиите норми (изисквания) те бяха оправдани от Бога и това стана чрез вяра. Народът на Израел обаче, който се опита така усърдно (упорито) да се оправдае пред Бога, спазвайки закона, никога не успя. Защо? Защото те опитваха да се оправдаят пред Бога, спазвайки закона вместо да вярват в Него. Те се спънаха в голямата скала по пътя си. Бог ги беше предупредил за това в Писанието, когато каза: „Поставям камък в Ерусалим, в който хората се спъват, скала, заради която падат. Но всеки, който вярва в Него никога не ще се опозори (посрами).“


Превод: Юлия Борисова