О, безумни (глупави, безразсъдни, неразумни) галатяни! Кой ви омагьоса? Въпреки че (видяхте) Исус (Исус ви бе показан, представен) съвсем ясно разпънат на кръста. (Защото значението на Исус Христовата смърт ви бе представено така ясно, все едно лично сте видели изображението на мъртвия Исус на кръста – англ.). Бих желал да отговорите на един единствен въпрос: По какъв начин получихте Святия Дух - покорявайки се изцяло на закона на Мойсей или защото чухте и повярвахте в добрата новина (благовестието). Как е възможно да сте толкова безразсъдни? Нима след като започнахте да живеете посредством (благодарение на) Духа, сега искате да се усъвършенствате и да завършите живота си със собствени човешки усилия? Напразно ли преживяхте толкова неща и придобихте такъв опит? Не, не е възможно всичко да е било напразно! Когато Бог ви предоставя Духа си и извършва чудеса сред вас, защо върши това: защото се покорявате на закона или защото чувате и вярвате в благата вест?
За Авраам е казано същото: „Той повярва на Бога и Бог го счете за оправдан, отчитайки (признавайки, вземайки предвид, държейки сметка за) неговата вяра.“ В такъв случай вие сте длъжни да разберете: Тези, които живеят и постъпват в съответствие с вярата, са истинските потомци на Авраам. Писанието предвиди (предрече), че Бог ще оправдае езичниците благодарение на вярата им. Затова то съобщи предварително на Авраам тази добра новина: „Чрез теб Бог ще благослови всички народи на земята.“ Авраам повярва и беше благословен; по същия начин са благословени като него и всички други, които вярват.
Обратно на това, тези, които разчитат на покорството пред закона са прокълнати, защото Писанието обявява: „Проклет този, който не спазва постоянно написаното в закона.“ Съвсем ясно е, че никой не може да бъде оправдан в Божиите очи чрез (с помощта на) закона, защото е писано: „Ще живее този, който е оправдан, защото има вяра.“ Следователно законът няма нищо общо с вярата, законът не действа чрез вяра. Точно обратното, писано е също: „Този, който спазва заповедите на закона, ще живее чрез тях.“
Христос, който стана проклет вместо нас, ни освободи от проклятието на закона. Затова Писанието обявява: „Проклет всеки, който е обесен (виси) на дърво.“ По този начин благословението, обещано на Авраам благодарение на Исус Христос, е обещано и дадено и на езичниците; и всички ние получаваме от Бога чрез вяра обещания Дух.
Братя мои, ще ви дам пример от ежедневието: Когато един човек е написал и утвърдил завещанието си в правилна, задължителна и окончателна форма, никой не може да го отмени, нито да добави нещо към него. Бог е дал своите обещания на Авраам и потомъка му. Писанието не казва: „на потомците му“, сякаш става въпрос за множество наследници, а обявява: „и на твоя потомък“, посочвайки по този начин една единствена личност – Исус Христос. Ето какво искам да кажа: Бог е утвърдил едно завещание и е обещал да го спази. Законът, добавен 430 години по-късно не може да унищожи завещанието и да отмени и премахне обещанието на Бога. Ако наследството, дадено от Бога се получава чрез спазване на закона, значи то вече не се дава по обещание. Обаче Бог прояви милостта си към Авраам чрез обещание.
Тогава каква беше задачата на закона? Той беше даден допълнително, за да може чрез него да се изявяват делата, които не са по (са против) Божията воля, докато дойде потомъкът на Авраам, за когото беше дадено обещанието. Този закон беше оповестен от ангели, които си послужиха с посредник. Посредник обаче е необходим само когато има две страни, които трябва да изпълнят нещо (Бог дава закон, а хората го спазват.) Посредникът не е нужен когато има само една страна, извършваща необходимото дело. Бог дава сам обещание (за потомъка, чрез когото ще се благословят всички народи) и сам го изпълнява.
Това означава ли, че законът противоречи на (воюва с) Божиите обещания? Със сигурност не! Ако беше даден закон, който можеше да донесе на хората истинския живот, то тогава човек можеше да бъде оправдан в очите на Бога с помощта на този закон. Обаче Писанието твърди, че целият свят е подчинен на силата на греха, за да бъде даден обещаният дар на вярващите точно заради вярата им в Исус Христос. Преди да дойде (да настъпи) времето на вярата, законът ни пазеше като затворници (бяхме арестувани, бяхме затворници на закона), в очакване тази вяра да бъде разкрита (съобщена чрез откровение). По този начин законът е бил нашия надзирател (пазач) докато дойде Христос, за да можем да бъдем оправдани пред Бога посредством вярата. Сега, когато времето на вярата е дошло (настъпило) ние вече не сме зависими от този надзирател. Защото всички сте деца на Бога заради вярата, която ви свързва с Исус Христос. Вие всички чрез кръщението сте обединени (съединени) в Христос и така сте се облекли с всичко, което Той ни предлага, както се обличат нови дрехи. Вече няма значение дали някой е евреин или не евреин, дали е роб или свободен, мъж или жена – всички сте едно цяло, защото сте в общение с Исус Христос. Ако принадлежите на Христос, тогава сте потомци на Авраам и ще получите обещаното наследство (Сега щом принадлежите на Христос, вие сте истинските деца на Авраам. Вие сте негови наследници и това, което Бог е обещал на Авраам принадлежи на вас).
Превод: Юлия Борисова, март, 2014 година