Глава 1 (от английски)
Това писмо е от Павел, избран по Божията воля да бъде апостол (пратеник) на Исус Христос и от нашия брат Состен.
Пиша до Църквата на Бога в Коринт, до вас, призваните от Него да Му бъдете свят народ. Той ви направи святи с помощта на (посредством, чрез) Исус Христос (тъй като принадлежите на Исус Христос), точно както извърши това навсякъде за всички хора, които призовават името на нашия Господ Исус Христос – наш и техен Господ.
Нека Бог, нашият Отец и Господ Исус Христос ви дарят милост (благодат) и мир.
Винаги благодаря на моя Бог за вас и за милостивите дарове, които ви е дал сега, когато принадлежите на Исус Христос. Чрез Него Бог е обогатил църквата ви по всякакъв начин – дал ви е всички красноречиви, убедителни думи и цялото ви знание. Те потвърждават, че това, което ви говорих за Исус Христос е вярно. Сега притежавате всички духовни дарби, от които се нуждаете, докато чакате с нетърпение завръщането на нашия Господ Исус Христос. Той ще ви запази силни (твърди) до края, за да бъдете свободни от всякаква вина в деня, когато нашият Господ Исус Христос ще се върне. Бог ще направи това, защото е верен да извърши всичко, което казва (обещава); Той ви е поканил (привлякъл) да бъдете заедно с неговия син Исус Христос, нашия Господ.
Призовавам ви, скъпи братя, чрез властта на нашия Господ Исус Христос да живеете в съгласие един с друг. Нека да няма разделения в църквата. По-скоро бъдете на един ум (мислете еднакво), обединени в мисъл и цели. Защото някои от семейството на Хлое ми разказаха за вашите кавги, скъпи братя. Някои казват: „Аз съм последовател на Павел.“ Други казват: „Аз следвам Аполос.“ Други казват: „Аз следвам Петър“ или „Аз следвам само Христос.“ Нима се е разделил Христос на части (групи, секти)? Аз Павел ли бях разпънат на кръста за вас? Има ли някой между вас кръстен в името на Павел? Разбира се, че не! Благодарен съм на Бога, че не съм кръстил никой от вас освен Крисп и Гай; затова сега никой не може да каже, че е бил кръстен в мое име. (О, да, кръстих и семейството на Стефанас, но не си спомням да съм кръстил още някой). Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам Благата вест; и то не с добре обмислени (остроумни) речи, опасявайки се да не би кръстът (разпъването) на Христос да изгуби силата си.
Посланието за кръста е глупаво за тези, които са водени (вървят) към унищожение. Но ние спасените знаем, че то е истинската мощ на Бога.
„Аз ще унищожа мъдростта на мъдрите и ще отхвърля разума на разумните.“ (Исая 29:14).
Къде остават философите, учените, спорещите? Бог направи така, че мъдростта на този свят да изглежда глупост (глупава). Тъй като Бог в мъдростта си се погрижи светът никога да не Го познае посредством човешка мъдрост, Той използва нашето глупаво проповядване (нашата глупава проповед), за да спаси тези, които вярват. То (Тя) е глупост за евреите, които се молят за (искат) знаци (знамения) от небето. Глупост е и за гърците, които се стремят към човешка мъдрост. Ето защо, когато проповядваме, че Христос е бил разпънат на кръста, юдеите се дразнят и обиждат, а езичниците казват, че всичко това са глупости, безсмислици.
Обаче за тези, които са призовани от Бога за спасение – юдеи и езичници (гърци) – Христос е Божията сила и мъдрост. Този глупав Божи план е по-мъдър и от най-мъдрия човешки план, а Божията слабост е по-силна и от най-голямата (най-великата) човешка сила.
Помнете скъпи братя, че малцина от вас бяха мъдри, силни, заможни (благородни, знатни по рождение) в очите на света, когато Бог ви призова. Точно обратното, Бог избра нещата от света, които бяха считани за глупави, за да засрами тези, които се мислеха за мъдри. Бог избра немощните, за да засрами могъщите. (28) Той избра тези, които светът презираше (от скромен, незнатен произход), считани изцяло за нищо и ги използва, за да направи на нищо (унищожи) това, което светът смяташе за важно (значимо). В резултат на това никой (човек) никога няма да може да се похвали пред Бога (в Божието присъствие).
Бог ви съедини с Исус Христос. За да имате вие полза от това, Той превърна самия Него в мъдрост. Христос ни оправда пред Бога, направи ни чисти и святи и ни освободи от греха. По тази причина Писанията казват: „Ако искаш да се хвалиш, хвали се само с Бога.“
I. Коринтяни, Глава 1 (от френски)
От Павел, който по Божията воля беше призван да бъде апостол (пратеник) на Исус Христос и от нашия брат Состен до Църквата на Бога в Коринт; до всички там, които са призовани да живеят за Бога и Му принадлежат чрез вярата си в Исус Христос, както и до всички, които навсякъде призовават името на Исус Христос, техен и наш Господ. Дано Бог, нашият Баща и Господ Исус Христос ви дарят с милост и мир.
Непрестанно благодаря на моя Бог за вас заради милостта, която ви е дал чрез Исус Христос. Защото, съединени с Христос, вие бяхте обогатени с всички дарби и особено с тези на слово и знание. Свидетелството (доказателството) за Христос беше така непоколебимо и твърдо установено във (всред) вас, че не ви липсва никоя дарба от Бога – на вас, които чакате момента, в който ще се появи нашия Господ Исус Христос. Той ще ви поддържа непоколебими и уверени до края, за да не могат да ви обвинят (съдят) за каквато и да е грешка в деня на Неговото идване (пристигане). Сам Бог ви е призовал да живеете съединени с Неговия Син Исус Христос, нашия Господ: Той е верен на обещанията си.
Братя, умолявам ви в името на Исус Христос: бъдете в съгласие един с друг – нека няма разделения между вас. Бъдете съвършено единни, мислете еднакво, имайки едни същи убеждения. Защото братя, някои от семейството на Хлоя ме уведомиха, че между вас има съперничество. Ето какво искам да кажа: Някой от вас обявява: „Аз принадлежа на Павел“, друг: „Аз на Аполос“, друг: „Аз на Петър“, а друг: „Аз пък на Христос.“ Мислите ли, че някой може да раздели (разедини) Христос? Павел ли умря на кръста заради вас? В името на Павел ли бяхте кръстени?
Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас с изключение на Крисп и Гай. Ето защо, никой не може да твърди, че сте кръстени в мое име. А, кръстих също и семейството на Стефанас и не мисля, че съм кръстил още някой. Христос не ме е изпратил да кръщавам. Изпрати ме, за да обявявам добрата новина и то без да използвам езика на човешката мъдрост, за да не бъде лишена от властта (силата) си смъртта на Исус Христос на кръста. Защото да се проповядва смъртта на Христос на кръста е глупост (лудост, безумие) за тези, които се погубват; обаче ние, които стоим на пътя към спасението, разпознаваме в нея силата на Бога. Ето какво казва Писанието: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите, ще отхвърля знанието на разумните.“
Тогава, какво още биха могли да кажат мъдрите? Или учените и бъбривците на днешното време? Бог разкри, че мъдростта на този свят е глупост и безумие! Наистина, хората с цялата си мъдрост се оказаха (бяха) неспособни да разпознаят (познаят) Бога в това, което (там където) Той прояви (изяви, показа) мъдростта си. Затова Бог реши да спаси тези, които вярват, благодарение на (чрез) това привидно изглеждащо като глупост и безумие проповядване за кръста. Юдеите искат (търсят) като доказателства чудеса, а гърците търсят мъдрост. Ние обаче проповядваме разпънатия на кръста Христос: това послание е скандално (срамно, възмутително) за юдеите и глупост за езичниците; но за тези, които Бог е призовал – юдеи или езичници – Христос е Божията сила и мъдрост. Защото мнимото безумие на Бога е по-мъдро от мъдростта на хората и привидната слабост на Бога е по-силна от силата на хората.
Братя, вижте и преценете добре, кои сте вие, вас, които Бог призова. От човешка гледна точка между вас има много малко мъдри (мъдреци), също така малцина силни или от благороден (нически) произход. Напротив, Бог избра това, което е глупост и безумие в очите на света, за да покрие със срам мъдреците; избра безсилието и слабостта, за да засрами силните. Той избра малоценното, презряното или това, което не струва нищо в очите на света, за да унищожи това, което светът цени и счита за важно. Затова никое човешко същество не може да се хвали пред Бога. Бог обаче ни направи едно цяло с Исус Христос и Го направи наша мъдрост. Точно Христос ни оправдава пред Бога, разрешава ни да живеем за Него и ни освобождава от греха. Вследствие на това Писанието заявява: „Ако някой иска да се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.
1 Коринтяни, Глава 2 (от английски)
Когато дойдох първия път при вас, скъпи братя, аз не използвах (не си послужих с) високопарни, приповдигнати слова и впечатляващо знание (мъдрост), за да ви разкажа (съобщя, уведомя) за тайния план на Бога. Реших докато съм с вас да забравя всичко друго освен Исус Христос - този, който беше разпънат на кръст. Дойдох при вас в състояние на слабост и несигурност, плах и треперещ. Моето послание и проповядването ми бяха искрени и прости (обикновени). Вместо да говоря изкусно, красноречиво и убедително, аз разчитах (осланях се) на силата на Святия Дух. Постъпих така, за да повярвате не в човешката мъдрост, а в силата на Бога.
Сега, когато вече се намирам всред зрели вярващи, аз наистина говоря с мъдри думи, но те не принадлежат към човешката, светска мъдрост на владетелите на този свят, които скоро ще бъдат забравени. Не, мъдростта, за която става въпрос е Божията тайна (Ние говорим Божията тайна мъдрост) – Неговият план, който някога е бил скрит, въпреки че Той е създал тази мъдрост преди началото на света, за да прослави и нас най-накрая. Обаче владетелите на този свят не са я разбрали; защото, ако бяха я разбрали, нямаше да разпънат нашия прославен Господ. Ето за това става въпрос в Писанието, когато се казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито човешки ум си е представял това, което Бог е приготвил за тези, които Го обичат.“
На нас обаче Бог откри тези неща чрез Духа си. Защото Неговият Дух издирва и намира всичко, показва ни Божиите дълбоки тайни. Никой не знае мислите на един човек освен неговият собствен дух; също така никой не може да познава мислите на Бога освен Неговия собствен Дух. А ние получихме Божия Дух (а не духа на света) и затова можем да узнаем чудесните неща, с които Бог щедро ни дарява.
Когато ви говорим за тези неща, ние не използваме думи, присъщи на човешката мъдрост. Вместо тях изговаряме думи, дадени ни от Духа. Употребяваме думите на Божия Дух, за да обясним духовни истини (обясним духовни истини чрез духовни слова; или: да обясним духовни истини на духовни хора). Обаче хората, които не са духовни (или, които нямат Божия Дух, не са новородени от Духа, а са родени само по плът) не могат да приемат тези истини от Божия Дух. Всички те им звучат глупаво и не могат да ги разберат, защото само тези, които са духовни могат да разберат какво има предвид (говори) Духа. Духовните хора могат да оценяват (преценяват) всяко нещо, но самите те не могат да бъдат оценявани (преценявани) от другите. Защото: „Кой може да знае Божите мисли (какво мисли Бог)? Кой знае достатъчно, за да Го поучава (Кой има достатъчно знание, за да учи Бога?).“
Ние обаче разбираме тези неща, защото имаме ума на Христос.
1 Коринтяни, Глава 2 (от френски)
Когато дойдох при вас братя, за да ви открия тайния план на Бога, не използвах някакъв сложен език или впечатляващи знания. Бях решил докато съм всред вас да не зная нищо друго освен Исус Христос и по-точно Исус Христос разпънат на кръст. Затова се показах (появих) пред вас слаб и треперещ от страх. Моето обучение и проповядване нямаше нищо общо с речите и обясненията на човешката мъдрост - когато говорех, властта (мощта) на Божия Дух се проявяваше убедително в проповядването ми. Така че вашата вяра не се основава върху (не разчита на) човешката мъдрост, а изцяло върху Божията сила.
Сега обаче уча на мъдрост (преподавам мъдрост на) вече духовно зрели християни; но тази мъдрост не е от света, нито е на властите, които царуват на земята и са предопределени за унищожение; не, аз известявам тайната Божия мъдрост, скрита от човеците. Още преди сътворението на света Бог я избра, за да ни направи участници в своята слава. Нито една светска власт не разпозна тази мъдрост, защото ако това беше станало, нямаше да разпънат Господа (Господаря) на славата. Както заявява и Писанието: „Това, което никой човек не е чувал и виждал, нито си е помислял, Бог е приготвил за тези, които Го обичат.“
На нас обаче чрез Святия Дух Бог откри тази тайна. Духът наистина може да изследва (да изучи) всичко – дори най-дълбоко скритите планове на Бога. Що се отнася до човека, единствено неговият дух знае мислите му; по същия начин само Божият Дух знае мислите на Бога. Не сме получили духа на този свят, а Духа, който идва от Бога, за да познаем даровете, които Бог ни е отредил.
Ние говорим за тях не с думи, които преподават светска мъдрост, а с думи, на които ни учи Святия Дух. По този начин обясняваме (разясняваме) духовни истини на тези, които имат в себе си този Дух. Човекът, който разчита единствено на естествените си способности е неспособен да приеме истините, предадени от Духа на Бога – те са глупост за него и не му е възможно да ги разбере, защото те не могат да бъдат оценени (преценявани) по друг начин освен с помощта на Духа. Човекът, който има Божия Дух може да преценява (да отсъжда за) всяко нещо, но никой не може да му дава оценка (да отсъжда какъв е той). Наистина е писано така: „Кой познава Божията мисъл? Кой би могъл да Му дава съвети?“
Ние обаче притежаваме Христовата способност за разсъждаване (Христовия ум, Христовия начин на мислене).
1 Коринтяни, Глава 3 (от английски)
Скъпи братя, не можах да ви говоря така както бих говорил на духовни хора (на хора, които имат Духа). Трябваше да ви говоря така, сякаш принадлежите на света или като на пеленачета (на новаци) в християнския живот (в Христос). Трябваше да ви храня с мляко, а не с твърда храна, защото не бяхте готови за нещо по-силно; и сега не сте готови, защото все още сте под властта и управлението на греховната си същност. Вие си завиждате един на друг и се карате помежду си. Това не доказва ли, че сте управлявани от греховната си същност (природа)? Нима не живеете като хора от света? Когато един от вас казва: „Аз съм последовател (привърженик) на Павел“, друг - „Аз следвам Аполос“, не се ли държите (не постъпвате ли) точно като хора от света?
Всъщност кой е Аполос? Кой е Павел? Ние сме само слуги на Бога посредством които вие повярвахте на благовестието. Всеки от нас извърши работата, която Господ ни поръча (даде). Аз посадих семето в сърцата ви, Аполос го напои (поля), а Бог го порасти. Няма значение кой го е посял или кой го е напоил. Важното е, че Бог порасти семето. Този, който сее и този, който напоява работят заедно и имат една и съща цел. И всеки от тях ще бъде възнаграден за своя тежък труд, защото и двамата са работници на Бога. А вие сте Божия нива, Божия постройка (сграда, здание).
Вследствие на божията милост към мен аз поставих основата като един изкусен (опитен) строител. Сега други строят върху нея. Който и да строи върху тази основа трябва да бъде много внимателен и грижлив, защото никой не може да постави друга вместо тази, която вече имаме – Исус Христос.
Всеки, който строи върху тази основа може да използва разнообразни материали: злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама. Обаче в съдния ден огън ще разкрие какво е качеството на извършената от всеки строител работа. Огънят ще покаже дали работата на човека има някаква стойност (цена, е ценна). Ако построеното се запази, строителят ще получи награда; ако обаче изгори, той ще претърпи (понесе) голяма (ужасна) загуба. Строителят ще бъде спасен, но като човек едва излязъл (измъкнал се) през стена от пламъци.
Не разбирате ли, че всички вие заедно сте Божия храм и че Божият Дух живее във вас? Бог ще унищожи всеки, който разрушава този храм. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
Престанете да се заблуждавате сами; ако мислите, че сте мъдри според нормите (мярката) на този свят, трябва да станете глупави, за да бъдете истински мъдри. Защото мъдростта на този свят е глупост (безразсъдство) според Бога. Както казва Писанието: „Той улавя мъдрите в капана на собствената им ловкост и разум.“ И още: „Бог познава мислите на мъдрия. Той знае, че те не струват нищо (нямат никаква стойност).“ Йов 5:13; Псалм 94:11
Затова не се хвалете (гордейте), че следвате отделни (определени) хора водачи. Защото всичко принадлежи на вас (е ваше) – дали Павел или Аполос, или Петър (Кифа); или светът, животът, смъртта; дали настоящето или бъдещето. Всичко ви принадлежи. Вие сте Христови, а Христос принадлежи на Бога.
1 Коринтяни, Глава 3 (от френски)
Наистина братя, не можах да ви говоря като на хора, имащи Божия Дух: трябваше да ви говоря като на човеци от този свят. След като между вас има завист и съперничество, не показвате ли, че сте хора от света и че се държите напълно като плътски (грешни) хора? Когато един от вас заявява: „Аз принадлежа на Павел“, а друг – „Аз принадлежа на Аполос“, не постъпвате ли като всички останали човешки същества?
Кой всъщност е Аполос? Кой е Павел? Ние сме просто слуги на Бога, чрез които бяхте доведени до вярата. Всеки от нас изпълни дълга (работата) си, която Бог му повери: аз положих растението в земята, Аполос го напои, но Бог е този, който направи така, че то да порасне. Ето защо този, който сее и този, който напоява нямат значение; само Бог, който порастява има значение. Този, който сее и този, който напоява са равни. Бог ще възнагради всеки според положения от него труд. Защото ние сме съработници (сътрудници) на Бога, а вие сте Неговата нива.
Вие сте и Божията сграда. Според дадения ми дар от Бога, аз се трудих като добър предприемач и поставих основите. Сега някой друг гради върху тях. Необходимо е обаче всеки да внимава по какъв начин строи. Защото основите – личността на Исус Христос – са вече на мястото си и никой не може да постави други. Някои ще използват злато, други - сребро или скъпоценни камъни, за да надграждат основите; други ще използват дърво, сено или слама.
Обаче качеството на този труд (на извършената работа) ще бъде съвсем ясно разкрито в деня на съда. Всъщност този ден ще се изяви чрез огън и огънят ще изпита и установи какво представлява извършената работа на всеки човек и ще покаже нейната стойност; ако нечие дело (работа, постройка) устои на огъня, той ще получи награда. Обратно, ако построеното изгори, човекът ще загуби награда си. Въпреки това ще бъде спасен, но така сякаш е минал през пламъците на пожар.
Сигурно знаете, че сте Божия храм и Божият Дух живее във вас. Затова, ако някой разруши Божия храм, Бог ще унищожи виновния (провинилия се). Защото храма на Бога е свят, а този храм сте вие.
Нека никой не се заблуждава: ако някой от вас мисли, че е мъдър от гледна точка на света, нека да стане безумен, за да бъде наистина мъдър. Защото мъдростта на света е глупост (безумие) в очите на Бога. В действителност Писанието заявява (обявява): „Бог улавя мъдрите в капана на собствената им хитрост (лукавство, измама, клопка).“ И още: „Господ познава мислите на мъдрите и знае, че не струват нищо.“ И тъй, никой не трябва да се гордее с хора; защото всичко ви принадлежи: Павел, Аполос или Петър; светът, животът, смъртта, настоящето или бъдещето, всичко е ваше; вие принадлежите на Христос, а Христос – на Бога.
1 Коринтяни, Глава 4 (от английски)
Така че гледайте на Аполос и на мен като на (считайте Аполос и мен за) обикновени слуги на Христос, които са били натоварени, избрани (на които им е било възложено) да разясняват тайните на Бога. Обаче някой, който е определен за управител (надзирател, иконом) трябва да бъде верен (предан). За мен има твърде малко значение каква оценка ще ми дадете – вие или която и да е човешка власт. Съвестта ми е чиста, но това не доказва, че аз съм оправдан (верен). Бог ще ме изпита (изследва, проучи) и ще реши.
Затова не преценявайте (не изказвайте мнение за) никого предварително – преди Господ да се е върнал. Той ще разкрие и покаже на светло най-тъмните (мрачните) ни тайни и ще открие личните ни скрити подбуди (намерения). Тогава Бог ще даде на всеки поотделно дължимата (заслужената, съответната) похвала.
Скъпи братя, използвах себе си и Аполос, за да илюстрирам това, което говоря. Ако обърнете внимание на това, което цитирах от Писанията, няма да се гордеете с един от своите водачи за сметка на (срещу) друг. Кое ви дава право да правите такава преценка (да разсъждавате по този начин?) Какво имате, което не ви е било дадено от Бога? Ако всичко, което притежавате е от Бога, защо се хвалите така, сякаш то не ви е подарено?
Вие си мислите, че вече имате всичко, от което се нуждаете. Смятате, че вече сте богати. Започнали сте да царувате в Божието царство без нас! Желая наистина вече да царувате (Иска ми се това да е истина, това наистина да е така), за да може и ние да царуваме заедно с вас. Понякога си мисля, че вместо това, Бог е изложил нас апостолите на показ като военнопленници в края на победоносно парадно шествие (затворници по пътя към смъртта). Станали сме зрелище за целия свят – както за хората така и за ангелите.
Нашето посвещение (преданост) ни кара (прави) да изглеждаме като глупаци, а вие твърдите (обявявате), че сте мъдри в (единството си с) Христос! Ние сме слаби, а вие мощни (могъщи). Вие сте почитани, а ние – подигравани. Дори и днес гладуваме, жадни сме и нямаме достатъчно дрехи, за да се стоплим. Често сме бити и нямаме дом. Работим неуморно (до изтощение) със собствените си ръце, за да припечелваме и осигуряваме живота си (препитанието си). Благославяме тези, които ни проклинат. Търпеливи сме към тези, които ни обиждат (оскърбяват, ругаят). Спокойно и кротко умоляваме, когато говорят зло за нас. В допълнение към това се отнасят с нас като с боклуците на света, като с измета на обществото – чак до днес.
Не ви пиша тези неща, за да ви засрамя, а за да ви предупредя, любими мои деца. Защото дори и да имате десетки хиляди други учители, които ви обучават в Христос, имате само един духовен баща. Защото, когато ви проповядвах добрата новина, станах ваш баща в Исус Христос. Затова настойчиво ви моля да ми подражавате.
Затова изпратих Тимотей, моето любимо и вярно дете в Господа. Той ще ви напомни как аз следвам Исус Христос – точно както учех във всички църкви навсякъде където съм ходил.
Някои от вас са станали високомерни, безочливи, мислейки че аз няма да ви посетя отново. Ако Бог ми позволи ще дойда и то скоро; и тогава ще разбера (ще разкрия) дали тези дръзки хора само произнасят превзети слова (речи) или наистина имат Божията сила. Защото Божието царство не се състои в много приказки; то съществува чрез Божията сила. Какво избирате? Да дойда при вас с тояга (пръчка), за да ви накажа или с любов и кротък (смирен) дух?
1 Коринтяни, Глава 4 (от френски)
Това означава, че трябва да ни считате като слуги на Христос натоварени да управляват скритите истини на Бога. Всичко, което се изисква от един управител (иконом, настойник) е да бъде верен. За мен няма голямо значение да бъда съден (оценяван, преценяван) от вас или от човешки съд. Дори сам себе си не съдя (не преценявам, оценявам). Истина е, че моята съвест в нищо не ме упреква, но това не ме оправдава. Господ е този, който ме съди (оценява). Затова не изказвайте мнение за никого преди да дойде определеният ден. Чакайте да дойде Господ: Той ще извади на светло всичко скрито в тъмнината (мрака) и ще открие (изложи на показ) скритите намерения на човешките сърца. Тогава всеки ще получи от Бога похвалата, която му принадлежи.
Братя, приложих по-горе изложеното към себе си и Аполос заради вашето обучение. Исках, давайки ви пример чрез нас да разберете смисъла на следното правило: Добре е да останете в установените от написаното (Писанието) граници. Никой от вас не трябва да бъде нескромен вземайки страната на един човек в ущърб (противопоставяйки го) на друг. С какво смяташ, че си по-горен от другите? Всичко, което имаш, нима не си го получил от Бога? И тъй като това е истина, защо се хвалиш с това, което имаш, сякаш не си го получил?
Вече имате всичко, което искате! Вече сте богати! Станали сте царе, докато ние не сме! Наистина ли (е така)? Много бих искал вие наистина да сте царе, за да можем и ние да царуваме с вас. В действителност ми се струва, че Бог е поставил нас апостолите на последно място: ние сме като осъдени на смърт, хвърлени на арената. Направени сме за зрелище (зрелищно забавление) на целия свят – както за ангелите, така и за хората. Ние сме безумни заради Христос, но вие сте мъдри, съединени (единни) с Него; ние сме слаби, а вие сте силни; ние сме презрени (мразени), а вие - почитани (уважавани)! До този час страдаме от глад и жажда, липсват ни дрехи, бити сме, обикаляме от едно място на друго; работим изтощително, за да изкараме хляба си. Когато ни обиждат, ние благославяме; когато ни преследват, ние търпим; когато злословят за нас, ние отговаряме доброжелателно. Считат ни днес за боклука на света, измета на човечеството.
Пиша ви така, не за да ви засрамя, а за да ви уча като мои най-скъпи деца. Дори да имате десет хиляди ръководители (водачи) в живота си с Христос, вие нямате повече от един баща; всъщност, когато ви донесох добрата новина станах за вас баща в живота ви с Христос. Затова ви моля, следвайте моя пример. По тази причина ви пращам Тимотей, който е любимия ми и верен син във вярата в Христос. Той ще ви припомни правилата, които ме направляват в моя живот с Исус Христос – тези, на които уча навсякъде във всички църкви.
Някои от вас са станали така нескромни, мислейки, че няма да дойда да ви видя. Обаче ако Бог разреши, ще дойда скоро при вас. Тогава ще се запозная не само с техните речи, но и с това, на което са способни! Защото Божието царство не е въпрос на думи, а на сила (мощ). Какво предпочитате? Да дойда при вас с пръчка или със сърце, изпълнено с любов, нежност и кротост?
Превод: Юлия Борисова