Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Юлия Борисова

К И П Р И А Н

ЗА ГОСПОДНАТА МОЛИТВА

1. Възлюбени мои братя, евангелските поучения не са нищо друго освен божествено обучение. Те са основа, на която трябва да изградим надеждата си, опора за засилване на вярата, храна за ободряване на сърцето, ръководство за нашия път и бдителност за получаване на спасение. Докато наставляват възприемчивите умове на вярващите на земята, те ги водят към небесното царство. Освен това, Бог е пожелал много неща да бъдат казани и чути чрез Неговите слуги, пророците. Колко по-велико е обаче Синът, за Когото бяха пророческите свидетелства, да говори със собствения Си глас. Сега вече не е необходимо да се проправя път за идването Му. Той е тук за да отвори и покаже Пътя, така че ние, които, слепи и изгубени, се скитахме в смъртоносна тъмнина, да бъдем озарени от светлината на Неговата благодат и да можем да ходим по пътя на живота, водени и управлявани от Бог.

2. Между полезните предупреждения и правила, с които Бог съветва народа Си за неговото спасение, е дал и образец за молитва. Той ни препоръчва и ни наставлява за какво да се молим. Този, Който ни е подарил живота, със същата благост, с която ни е дарил всичко останало, ни учи да се молим. Така можем, докато говорим на нашия небесен Отец с тази смирена молитва, предадена ни от Сина, да бъдем по-лесно чути. Той вече беше предсказал, че е дошъл часът, “когато истинските поклонници ще се покланят в дух и истина”. По този начин изпълни обещаното преди – ние, които чрез Неговото освещаване получихме Духа и Истината, да можем чрез учението Му да се покланяме също истински и духовно. Може ли да съществува по-духовна молитва от тази, дадена ни от Христос, чрез Когото ни беше даден и Святият Дух? Може ли друга молитва към Отец да бъде по-истинска от тази, предадена ни от Сина и излязла от устата Му? Откакто Господ сам е установил и казал: “Вие отхвърляте заповедите на Бога и спазвате собствените си предания,” да се молим по друг начин освен този, на който сме научени, е не само невежество, но и грях.

3. Затова нека, любими братя, да се молим както нашият Учител ни научи; да достигаме до ушите Му с Неговите собствени думи, с приятната и достъпна молитва на Христос. Нека Бог-Отец познае думите на Сина си, когато казваме молитвите си и нека обитава не само в сърцата ни, но и в речта ни. Тъй като е наш защитник пред Отец заради греховете ни, нека когато се молим ние, грешниците, да употребяваме първо Неговите думи. Откакто е казал: “Каквото и да поискате от Бога в Негово име, ще ви го даде” колко по-лесно получаваме това, което искаме в името на Христос, щом използваме Неговата молитва!

4.Когато обаче говорим и искаме нещо от Бога, нека бъдем послушни, спокойни и скромни; да не забравяме това, че сме пред погледа Му. Очите Му трябва да харесат както външността и поведението ни, така и умереното ни говорене. Както на безсрамния човек е присъщо да бъде шумен и да вика, така на скромния му прилича да се моли въздържано. Още повече, че сам Господ ни учи да се молим тайно, на усамотени и скрити места, дори в леглата си. Там всъщност е най-подходящо за вярата ни, защото знаем, че Бог присъства навсякъде, вижда и чува всичко и чрез Всемогъществото си прониква дори до тайни и отдалечени места. “Аз само отблизо ли съм Бог – казва Господ – а не Бог и отдалеч? Може ли някой да се скрие в тайни места и Аз да не го видя? – казва Господ. Не изпълвам ли Аз небесата и земята? – казва Господ (Еремия 23:23-24). Казано е още: “Очите на Господа са на всяко място и наблюдават злите и добрите.” (Притчи 15:3) Когато се събираме някъде с братята си и честваме заедно със свещеника на Бога свещените жертви, трябва да сме загрижени за дисциплината и скромността – да не бъдат молитвите ни объркани и хвърлени на вятъра с непокорен глас, нито да отправяме към Бога шумни многословни молитви. Скромността ни трябва да ги препоръчва пред Него, защото Той не слуша гласовете ни, а сърцата ни. Бог няма нужда да Му напомняме нещо с шумните си оплаквания, щом може да вижда мислите ни. Сам ни доказва това: “А Исус като узна помислите им, рече: “Защо мислите зло в сърцата си?” На друго място ни говори: “И чадата им ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца.” (Откр. 2:23а)

5. В Първа книга на царете Анна, една жена преобраз на църквата, заявява и отстоява молитвата си не с шумни искания, а тихо и скромно, в сърцето си. Тя се моли скрито, но изявява вярата си; не говори с гласа си, а със сърцето си, защото знае, че така Господ я чува. По този начин тя действително получи това, което търсеше с вяра. Божиите Писания твърдят: “Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й се мърдаха, а гласът й не се чуваше.” (1Ц 1:13а) В псалмите също четем: “Треперете и не съгрешавайте; размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете.” (Псалм 4:4) Святият Дух ни внушава и ни учи същото: “Със сърцето си трябва да се кланяте на Бога.” (Еремия)?

6. Любими братя, не трябва да пренебрегваме начина, по който се молеше в храма бирникът, застанал до фарисея. Той не стоеше с нагло вдигнати към небето очи, нито с надменно издигнати ръце, а удряше гърдите си, изповядвайки греховете си в сърцето си. Така измолваше помощ от Божията благодат и докато фарисеят беше доволен от себе си, този човек заслужаваше много повече да бъде оправдан. Той поставяше надеждата си за спасение не в собствената си невинност, защото знаем, че “няма нито един праведен”, а изповядвайки греховността си, се молеше смирено. Този, Който прощава на смирените, чу молещия се. Тези неща Господ е записал в Евангелието си така: “Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят като се изправи, молеше се в себе си така: Боже благодаря ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.” (Лука 18:10-14)

7. Любими братя, след като научихме от свещените Писания по какъв начин трябва да започваме молитвата, нека да разберем и за какво трябва да се молим. Нашият Господ ни даде следните думи: “Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое и силата, и славата, до вековете. Амин.”

8. Преди всичко, Учителят на мира и наставникът на единството, не би искал молитвата ни да бъде единична и отделна, така че човек да се моли само за себе си. Не трябва да казваме: “Отче мой, Който си на небето”, нито: “Дай ми ежедневния хляб.” Никой не трябва да се моли Бог да прости само неговите грехове или да иска само той да не бъде въвеждан в изкушение и да бъде избавен от злото. Молитвата ни е открита и обща за всички. Когато се молим, искаме не само за един, а за всички, защото всички сме едно. Бог е Бог на мира и Учител на съгласието, Който ни учи да се обединяваме и иска всеки да се моли за другите така, както сам Той ни опази всички заедно. Точно това молитвено правило спазиха тримата юноши, когато бяха хвърлени в огнената пещ. Те се молеха единодушно, сливайки сърцата си в едно и в духовно единство. Точно такава вяра ни дават свещените Писания. Разказват ни как тримата са се молили и ни дават пример, който да следваме: “Тогава те заедно сякаш с една уста благодариха и благословиха Бога.” Въпреки че Христос още не беше ги учил как да се молят, те говореха като един човек. Затова молитвата им беше действителна и полезна. Искрената и мирна молитва в Духа е достойна пред Бога. След възнесението на Христос, виждаме апостолите и учениците им да се молят по същия начин: “Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва и моление с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.” (ДА 1:14) Така чрез постоянство в молитва и единство, те обявиха, че Бог, Който ги постави единомислени в един дом, приема в Божия вечен дом само тези, чиято молитва е единодушна.

9 Какви дълбочини съдържа Господната молитва! Колко велики и колко много са тези дълбоки моменти, събрани сбито в малко думи, но изобилни с духовни добродетели. В това изложено небесно учение е включено всичко важно и необходимо за нашите молитви и искания. Господ каза: “Молете се по този начин: “Отче наш, Който си на небесата.” Новият човек, новороден и възстановен от Бог чрез неговата благодат, първо казва: “Отче”, защото вече е станал син. Писано е: “У своите си дойде, но своите Му не Го познаха. У своите си дойде, но своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на онези, които вярват в Неговото име.” (Йоан 1:11-12) Човекът, повярвал в името на Исус и станал син на Бога, трябва от този момент да започне да благодари и сам да изповядва Божия Син. Да свидетелства веднага след новорождението си, че се е отказал от земния си плътски баща, защото е започнал да познава и признава за Баща само Този, Който е на небесата. “…който казва за баща си и за майка си: Аз на тях не гледам; и братята си не признава, нито познава своите чада.” (Второз. 33:9а) В Евангелието Господ също заповядва да казваме: “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, небесният.” (Матей 23:9) На ученика, който спомена за умрелия си баща, Той отговори: “Върви след мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци.” (Матей 8:22) Ученикът каза, че баща му е мъртъв, когато в същото време Бащата на вярващите беше жив.

10. Не трябва, любезни братя, да наричаме Бог само “Небесен Баща”, защото е Баща на тези, които вярват, които се освещават в Него и са възстановени чрез новорождение от благодатта на Духа. Така са станали синове на Бога. Тези думи са укор и осъждение за юдеите, които не само не повярваха и презряха Исус, Който им беше проповядван от пророците и изпратен първо при тях, но и жестоко го убиха. Точно те сега не могат да нарекат Бог свой Баща. Господ ги изобличи и засрами, когато им каза: “Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.” Чрез пророк Исая, Бог се провикна гневно: “Чуйте, небеса и дай ухо, земьо, защото Бог е говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене. Волът позна стопанина си и оселът – яслите на господаря си; но Израил не знае, Моят народ не разсъждава. Уви, грешно племе, народе, обременен с беззаконие, роде на злодейци, чада предадени на разтление! Оставиха Господа, презряха Святия Израилев и Му обърнаха гръб.” (Исая 1:2-4) Те са отхвърлени, когато ние, християните, се молим и казваме: “Отче наш”. Той стана наш и престана да бъде Баща на юдеите, които Го отхвърлиха. Не е възможно такива грешници да Му бъдат синове. Осиновяването беше дадено на тези, на които беше подарено и възстановяването от греховете. Беше им обещана и вечността с думите на Господ: “Исус им отговори: Истина, истина ви казвам; всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.” (Йоан 8:34-35)

11. Колко е велико Божието снизхождение! Колко е велико благоволението Му и изобилието на добрини към нас! Той е пожелал да се молим пред лицето Му по този начин и да Му казваме “Отче”, а себе си да наричаме синове на Бога, както Исус е Негов Син. Ние не бихме дръзнали да си позволим да използваме това име в молитва, ако сам Бог не беше ни разрешил. Затова е необходимо, любезни братя, да знаем и помним, че наричайки Бог наш Баща, трябва да се държим като Негови деца. В каквато степен ние намираме удоволствие да считаме Бог за свой Баща, в такава степен и Той ще се радва в нас. Нека общуваме като храмове на Бога, за да бъде ясно, че Той обитава в нас. Нека делата ни да не бъдат пошли и отхвърлени от Духа, за да може ние, които сме започнали да принадлежим на небето и Духа, да разсъждаваме и да не вършим нищо, което да не е духовно и небесно. Бог казва: “Далеч от Мене! Защото Аз ще прославя онези, които прославят Мене, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени.” (1Ц 2:30б) Апостолът също е написал: “Не сте свои си, с цена сте били купени. Прославяйте и носете Бог в телата си.”

12. После казваме: “Да бъде свято Твоето име.” Това не означава, че искаме Бог да бъде свят чрез молитвите ни. Ние Го молим настоятелно името Му да бъде свято в нас. Кой може да направи свят нашия Бог, щом Той самият освещава? Когато Бог казва: “Бъдете святи, защото Аз съм свят”, ние, които сме осветени чрез водното кръщение, можем да искаме да продължим да бъдем такива, каквито вече сме станали. Трябва да се молим всеки ден за това, защото поради нашата немощ, всеки ден отпадаме и имаме нужда от непрекъснато освещение, което измива греховете ни.

Какво представлява освещаването, с което Бог ни удостоява, апостолът обяснява, когато казва: “Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас, но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и с Духа на нашия Бог.” Той ни обяснява, че сме осветени от Святия Божи Дух в името на Исус Христос. Като Господар и Съдия, Той предупреди изцеления от Него и върнат към живота човек да не съгрешава повече, за да не го сполети нещо по-лошо. Затова отправяме тази смирена молба в постоянните си молитви и искаме всеки ден и нощ освещаването и оживотворяването, получени чрез Божията благодат, да бъдат запазени и защитени от Него.

13. После в молитвата казваме: “Да дойде Твоето царство.” Ние молим то да бъде изложено на показ в нас, също както молим името Му да бъде свято в нас. Защото можем ли да кажем, че Бог не царува, или да питаме кога ще положи началото му, след като то винаги е съществувало и не престава да съществува? Молим се да дойде обещаното от нашия Бог и постигнато чрез кръвта и мъките на Христос царство. Затова ние, първите Негови поданици от света, от тук нататък ще царуваме заедно с Христос. Той ни обеща това: “Елате благословени от Отец, получете царството, приготвено за вас от създаването на света.” (Матей 25:34) Сам Исус, скъпи братя, Този, Когото чакаме ден след ден да дойде и Чието второ идване жадуваме да бъде по-скоро, може да представлява Божието царство. Той е и самото възкресение, защото в Него възкръсваме и ние. Божието царство може да бъде разбрано само чрез Него, тъй като чрез Него ще царуваме. Добре правим, че търсим Божието царство, защото освен небесно, то е и земно. Този, който се е отказал от света, е по-велик от неговите царства и почести. По този начин, който се е посветил на Бога и на Христос, копнее за небесни, а не за земни царства. Затова са необходими непрекъснати смирени молитви – за да не отпаднем от Божието царство, както стана с юдеите, на които беше дадено първо обещанието. Бог ясно определи какво ще стане в бъдеще, казвайки: “Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.” (Матей 8:11-12) Той показа, че юдеите бяха предварително деца на царството, но само докато продължаваха да бъдат деца на Бога. Така ние, християните, можем в молитва да наричаме Бог наш Баща и да се молим също Божието царство да дойде в нас.

14. Молейки се, прибавяме: “Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята.” Всъщност ние не молим Бог да направи това, което желае, а ние да сме способни да извършим това, което Той иска. Кой би могъл да възпрепятства Бог да върши това, което иска? Тъй като дяволът ни пречи да се подчиним във всичко с мислите и делата си на Бога, ние молим волята Му да бъде изпълнена в нас. Затова ни е нужна Неговата добра воля, помощ и защита. Никой не може да разчита на собствената си сила. Благодатта и милостта на Бога дават сигурност и безопасност. Когато излага немощите на човечеството, които носи, Господ казва: “Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.” Давайки пример на учениците си, че трябва да изпълняват Божията, а не своята воля, продължава: “…не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.” (Матей 26:39) На друго място казва: “Дойдох от небето не да върша Моята воля, а волята на Този, Който ме е изпратил.” (Йоан 6:38) Щом Синът беше покорен на Баща си, колко повече слугата ще се подчинява на волята на Господаря си! В посланието си Йоан също съветва и дава указания да вършим Божията воля: “Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отец не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отец, но е от света; светът преминава и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва довека.”(1Йоан 2:15-17) Ние, които желаем до останем завинаги, трябва да вършим волята на Бога, защото Той е вечен.

15. Виждаме волята Му изразена в делата и учението на Христос: смирение в общуването, непоколебимост във вярата, скромност в говоренето, справедливост в делата, милост към другите; ред в нравите, неспособност да се върши зло и умение да се понасят обиди; запазване на мира с братята, любов от цяло сърце към Бога, защото е Баща и страх от Него, защото е Бог. Не трябва да предпочитаме нищо пред Христос, защото и Той предпочете само нас. Да бъдем неотделими от любовта Му и да останем смели и истински верни на Неговия кръст. Ако възникне спор във връзка с личността и честта на Христос, трябва да покажем твърдостта, с която изповядваме името Му, а в случай на мъчения – увереността, с която се борим; в смъртта да се вижда търпението, с което сме увенчани. Необходимо е да копнеем да бъдем братя и наследници на Христос; да изпълняваме заповедите на Бога и волята на нашия Баща.

16. Освен това, ние искаме волята на Бога да бъде изпълнена и на небето, и на земята, защото така се осигуряват нашата безопасност и спасение. Тъй като имаме тяло от земята и дух от небето, ние самите сме земя и небе и се молим и в двете – в тялото и духа – да бъде изпълнена Божията воля. Между плътта и духа се води борба и съществува ежедневно съперничество поради взаимното им несъгласие. Поради това, не можем да вършим нещата, които искаме. Духът търси небесни и Божествени неща, докато плътта желае страстно земните и преходни неща. Затова искаме с помощта и съдействието на Бога да постигнем съгласие между тези две естества, така че Божията воля да бъде изпълнена в духа и плътта и новородената душа да бъде запазена. Апостол Павел обявява открито и ясно: “Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противопоставят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате… А делата на плътта са явни и те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” (Гал.5:17,19-23) Следователно, това трябва да бъде нашата молитва всеки ден – да умоляваме настоятелно и непрекъснато да бъде изпълнена волята на Бога едновременно на земята и небето. Желанието На Бога е земните неща да отстъпят на небесните, за да могат духовните и Божествените да вземат надмощие.

17. Скъпи братя, това може да се възприеме и по друг начин. Господ ни напомни и ни заповяда да обичаме враговете си и да се молим дори за тези, които ни преследват. Освен това, трябва да се молим и за тези, които все още са земни и не са станали небесни, зачитайки волята на Бога за тях – да бъде изпълнено в живота им, извършеното от Христос, Който спаси и обнови човечеството. Той вече не нарича учениците си “земя”, а “солта на земята”. Апостолът посочва, че първият човек е бил прах от земята, а вторият е небесен. Ние трябва да приличаме на нашия небесен Баща. Той издига Сина си над добрите и злите и изпраща дъжд на праведните и неправедните. Следвайки съвета на Христос, трябва да се молим за спасението на всички. Да искаме на небето, тоест в нас, чрез вяра да се изпълни Божията воля да бъдем небесни; така също и на земята, тоест в невярващите да се изпълни Божията воля и те, които са още земни според първото си раждане, да се родят от вода и Дух и да започнат да се превръщат в небесни.

18. Напредвайки в Господната молитва ние казваме: “Дай ни днес нашия ежедневен хляб.” Това може да се разбира както в буквален, така и в духовен смисъл, тъй като и едното и другото са полезни за нашето спасение. Христос е хлябът на живота и този хляб не принадлежи на всички, а само на нас, защото казваме: “Отче наш”. Бог е Баща на тези, които вярват и Го разбират. Казваме още “Нашия хляб”, защото Христос е хляб за тези, които са обединени в Неговото тяло. Тъй като сме в Христос и ежедневно трябва да получаваме причастие като храна на спасението, ние молим всеки ден за този хляб, за да не бъдем отделени от Христовото тяло, ако някакъв ужасен грях ни е попречил да получим небесния хляб, както Сам Господ предсказа и предупреди: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще ви дам, е моята плът, която Аз ще дам за живота на света.” Ето защо Той казва, че всеки, който яде от Неговия хляб, ще живее вечно. Така показва, че тези, които вземат участие в Неговото тяло и получават причастие, защото са част от цялото, са живи. От друга страна, трябва да се страхуваме и да се молим този, който е отлъчен от общността и отделен от Христовото тяло, да не се отдалечи от спасението. Сам Господ ни заплаши: “Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.” (Йоан 6:53) По тази причина ние искаме нашият хляб – Христос – да ни бъде даван ежедневно, така че който остава и живее в Него, да не може да отстъпи от освещението и тялото Му.

19. Това може да означава също, че тези, които са се отрекли от света, от богатствата и разкоша му, заради вярата в духовната благодат, могат да искат за себе си единствено храна и подкрепа, както ни учи Господ: “И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде мой ученик.” (Лука 14:33) Този, който обаче вече е Негов ученик, отказвайки се от всичко съгласно думите на Господаря си, трябва да моли за ежедневната си храна, а не да разпростира молитвите и желанията си върху дълъг период от живота, тъй като Господ ни даде указания: “Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му.” (Матей 6:34) Забранено е на Христовия ученик да мисли за утрешния ден и затова той трябва да иска храна само за настоящия. Ако търси дълъг живот, това противоречи и е несъвместимо с желанието ни Божието царство да дойде по-бързо. По същия начин благословеният апостол ни поучава, давайки ни твърдост и сила за да укрепим надеждата и вярата си: “…защото нищо не сме донесли на света, нито можем да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло, нека бъдем доволни. А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.” (1Тим. 6:7-10)

20. Той ни учи, че не само трябва да презираме богатството, но и също, че то води към гибел. В него е коренът на злите съблазни, които мамят заслепеният човешки ум. Поради това Бог порицава също и богатия глупак, който мисли за земното си имане и се хвали с изобилната си реколта. “А Бог му рече: Глупецо! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:20) Глупакът, който щеше да умре същата нощ, се радваше на запасите си и мислеше за храната, която имаше в излишък. Също така Господ ни казва, че този, който продава всичките си блага и разпределя парите между бедните, е усъвършенстван и завършен и трупа богатство на небесата. Човек, който не е въвлечен ежедневно в светски грижи за домакинство и имот тъй като е дал вече всичко на Бога, е способен да Го следва и да подражава на славата на Христовите страдания. От това следва, че всеки един от нас има възможност да направи същото и така от същността на молитвата ще се научи как трябва да се моли.

21. Ежедневният хляб не може да липсва на праведния човек, защото е казано: “Господ не ще остави да гладува душата на праведния.” (Пр.10:3) И още: “Млад бях, ето остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб.” (Пс. 37:25) Същото обещава Господ, когато казва: “И тъй, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием?, или: “Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:31-33) За тези, които търсят Божието царство и праведност, Той обещава, че всичко ще им се прибави. Тъй като всички неща са на Бога, на този, който има Него, няма да му липсва нищо. Така Бог снабдяваше и Даниил с храна. Когато беше затворен по заповед на царя в дупката с лъвовете, дори и между тези диви и гладни животни, които го пощадиха, той беше нахранен. (Даниил 14:30-39) Илия, самотен и преследван при своето бягство, беше нахранен от врани и птици му носеха храна. О, ненавистна и жестока човешка злоба! Дивите животни пощадяват, птиците хранят, хората поставят примки и беснеят!

22. След това, ние искаме прошка за греховете си. “Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” След като сме си поискали хляба, искаме и прошка за греховете си, за да може този, когото Бог е нахранил да живее в Него не само в сегашния преходен живот, но и вечния да му бъде осигурен. До него можем да достигнем само ако са простени греховете ни. Точно тях Бог нарича дългове. В Евангелието е казано: “Тогава Господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, Аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.” (Матей 18:32) Как предвидливо, необходимо и спасително сме принудени да се молим за греховете си! Докато искаме прошка, душата си връща съзнанието за грях! Нека никой не се ласкае, че е невинен за да не погине, възвеличавайки себе си! Ние знаем, че всеки ден грешим и затова ни е заповядано да се молим ежедневно. В посланието си Йоан също ни предупреждава: “Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” (Йоан 1:8-9) Тук ни се казва, че трябва да се молим заради греховете си и че ще получим прошка, когато я търсим. Бог е верен да ни прости греховете, спазвайки обещанието си. Той ни учи да се молим за дълговете си и ни е обещал, че бащината Му милост и прошка ще дойдат след това.

23. Съвсем ясно е добавил към това и закона, ограничаващ ни с някои условия и задължения, така че да ни бъдат простени дълговете по същия начин, по който прощаваме и ние на длъжниците си. Затова и на друго място казва: “Защото с каквато присъда съдите, с такава ще ви се мери.” (Матей 7:2) Слугата, който след като му беше простен целия дълг, не прости на другия човек, загуби даденото му оправдание. (Матей 18:34) Същото Господ още по-неотложно заповяда в постановленията си и то с още по-голям укор. “Когато се молите, простете ако имате нещо срещу някого, за да може Отец да ви прости на небето. Ако не простите и Небесният ви Отец няма да ви прости.” (Матей 6:14-15) Не остава място за извинение в Съдния ден, когато ще бъдете съдени според собствената ви присъда. Каквото и да сте направили, същото ще изстрадате. Бог ни е заповядал в Неговия дом да бъдем миротворци, които живеят в съгласие и имат един ум. Тъй като ни е родил отново, Той желае да продължим да бъдем такива и като Негови синове да обитаваме в Неговия мир. Имайки един дух, ще имаме и едно сърце и ум. Така Бог не приема жертвоприношения от този, който живее в разногласие, а му заповядва да се помири с брат си. Тогава Бог може да бъде умилостивен от молитвата на миротвореца. Мирът и братското ни съгласие са най-голямата жертва пред Него – това е народ, обединен в единството на Отец, Син и Святи Дух.

24. Когато Каин и Авел принесоха първите жертви на Бога, Той не гледаше даровете, а сърцата им. Ето защо даровете на този, чието сърце Бог приема, също са желани. Авел, послушен и праведен в своята невинност, принесе жертва на Бога и послужи за пример на всички други, които когато носят жертвите си при олтара, трябва да идват със страх, с чисто сърце, със закона на праведността и с мира на съгласието. Този, който принесе жертвите си по този начин, след това сам стана жертва пред Бога. Авел беше първия мъченик. Той постави началото на Господните мъки, проливайки кръвта си и получи Господните праведност и мир. Такива хора ще бъдат увенчани от Бога и накрая, в Съдния ден Господ ще отмъсти за тях. Благочестивият апостол и Святият Дух свидетелстват: “Ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.” (1Кор. 13:3) и “Всеки, който мрази брат си е човекоубиец.” (1Йоан 3:15) Свадливите и разединените, които нямат мир с братята си, дори и да бъдат убити в името на Господ, няма да могат да избегнат греха на братския раздор. Знаем че убийците няма да достигнат Небесното царство, нито ще живеят с Бога. Не могат да бъдат с Христос тези, които не приличат на Него, а на Юда. Колко е голям грехът, който дори не може да бъде измит с кръвта на Исус! Колко е гнусно престъплението, което не може да бъде изкупено чрез мъченичество!

25. Освен това, Господ ни предупреждава да казваме в молитва: “Не позволявай да бъдем изкушавани.” С тези думи е показал, че противникът ни не може да направи нищо срещу нас, освен когато Бог предварително му е разрешил. Щом като на дявола му е разрешено да ни изкушава само когато Бог му дава власт, ние трябва да насочим страха, покорството и посвещението си изцяло към Бога. Думите на Божественото Писание потвърждават това: “В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Йоаким. (Дан. 1:1-2а) На злото обаче е дадена власт срещу нас в зависимост от греховете ни: “Кой предаде Яков на обир и Израил на грабители? Не Господ ли, против Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, нито се подчиниха на закона Му. Затова изля върху тях лютия си гняв и свирепостта на войната…” (Исая 42:24-25а) Същото се случи и със Соломон, когато съгреши и се отдалечи от Господните пътища. “И Господ подбуди Резон срещу Соломон.” (3Ц 11:23)

26. Злото получава власт срещу нас в два случая: или за наше наказание, или за прослава, когато сме изпитвани. Така Бог постъпи с Йов. “И Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което той има; само на него да не посегнеш. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.” (Йов 1:12) В Евангелието Господ казва по време на мъките си: “Ти не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадено от горе.” (Йоан 19:11а) Когато се молим да не влизаме в изкущение, ние си спомняме нашите недостатъци и немощи за да не се похвалим сами и високомерно и нахално да си припишем заслугата за нашите страдания и изповед. Когато Господ ни учеше на смирение, Той каза: “Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.” (Марк 14:38) Щом от самото начало изповедта ни е покорна, смирена и посветена на Бога, каквото и да искаме и търсим със страх и почит от Него, ще ни бъде дадено от Неговата любяща доброта.

27. След всичко това, в края на молитвата има малък параграф, който накратко и съвсем разбираемо обобщава всички наши искания и молитви. В заключение можем да кажем: “Но избави ни от лукавия.” Това включва всички враждебни неща, с които нашият противник действа срещу нас в света. Можем да имаме вярна и сигурна защита, ако Бог ни освободи, тъй като точно за това Го молим. След като кажем “Освободи ни от лукавия”, не остава нищо друго, което трябва да искаме. Щом веднъж сме се помолили за Божията закрила срещу злото и сме я получили, значи сме в пълна безопасност. От какво ще се страхуваме в този живот, щом Бог ни пази?

28. Не е ли удивително, възлюбени братя, че Бог ни дава молитва, чрез която в Своето учение събира всичко в едно спасително изречение? Това беше предсказано от пророк Исая, който, изпълнен със Святия Дух, говори за величието и любовта на Бога: “съвършен и скъсяващ словото Си”. Той казва: “В праведност, защото Господ ще направи съкратено словото Си по цялата земя”. Божието слово, нашият Господ Исус Христос, дойде за всички и, събирайки учени и неучени, разгласи спасителните си заповеди за всяка възраст и пол. Той изложи сбито, накратко Своите предписания, за да не затрудни паметта на учениците Си с изучаване на небесните неща, а бързо да могат да запомнят най-необходимото за обикновената вяра. По този начин, когато учеше какво е вечен живот, Той включи и тайнството на живота и каза: “А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и Исуса Христа, когото си изпратил.” (Йоан 17:3)

Също така, когато извлече от закона и пророците първите и най-големи заповеди, Той каза: “Първата е: Слушай, Израил, Господ, нашият Бог, е един Господ и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А втората (подобна на нея) е: Да възлюбиш ближния си като себе си; друга заповед по-голяма от тези няма.” (Марк 12:29-31) И още: “На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.” (Матей 22:40) И пак: “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.” (Матей 7: 12)

29. Господ ни учеше да се молим не само с думи, а също и с дела. Сам Той се молеше често и умоляваше настоятелно и така ни показваше чрез свидетелството на собствения Си опит как сме длъжни да действаме. Писано е: “А Той се оттегляше в пустините и се молеше.” И още: “през онези дни Исус излезе на планината и прекара цяла нощ в молитва към Бога.” (Лука 5:16, 6:12) Щом Той, Който нямаше грях, се молеше, колко повече сме длъжни ние, грешниците, да го правим. Щом Господ се молеше непрекъснато, бодърстваше цяла нощ с непрестанна молитва, колко повече ние трябва да бодърстваме с постоянно повтарящи се молитви!

30. Господ се молеше и умоляваше настоятелно, но не за Себе Си. Какво може да поиска за себе си невинният? Той се молеше за нашите грехове, както сам пояснява на Петър: “Симоне, Симоне, ето Сатана ви изисква всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.” (Лука 22:31-32) Следователно, Той се молеше на Отец за всички, казвайки: “И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” (Йоан 17:20-21) Велика е Божията благост и любов; не по-малко от Неговата благодат, която служи за спасението ни и не се задоволява да ни изкупи с кръвта си, а прибавя и молитви към това! Вижте какви бяха исканията Му в молитвите – както са Отец и Синът едно, също и ние да стоим в абсолютно единство. Така става ясно колко грешат тези, които унищожават единството и мира, това, за което молеше сам Господ. Той искаше без съмнение Неговият народ да бъде спасен и да живее в мир, защото знаеше, че враждата няма място в Божието царство.

31. Освен това, любезни братя, необходимо е, когато застанем да се молим, да бъдем бдителни и сериозни и да насочим цялото си сърце към молитвата. Нека всички светски и плътски мисли да ни напуснат и душата да се съсредоточи единствено върху това, за което се моли. По същата причина свещеника за да подготви умовете за молитва, първо казва: “Издигнете сърцата си.” После хората отговарят: “Издигаме ги при Отец.” По този начин си напомняме, че трябва да мислим само за Господ. Нека сърцата ни бъдат затворени за врага и отворени само за Бога; да не позволяваме противникът на Бога да се приближава по време на молитва. Той често ни изненадва и прониква с коварни лъжи, отклонявайки молитвите ни от Бога. Така в сърцето си може да имаме едно, а с устата си да говорим друго. Трябва да се стремим молитвата ни да бъде искрена и обикновена, не с глас, а с чувство и от сърце. Каква проява на безотговорност и безгрижие е да бъдем разсеяни и отклонени от глупави и просташки мисли когато се молим, сякаш има нещо по важно от това да говорим с Бога! Как искаме Той да ни чуе, когато самите ние не можем да се чуем? Как искаме Бог да си спомни за нас, щом ние сами не помним докато се молим? Това означава изобщо да не вземаме предпазни мерки срещу врага и да оскърбяваме Божието величие, молейки се небрежно. Това е все едно да се молиш с отворени очи и със спящо сърце, докато християнинът трябва да се моли със затворени очи и будно сърце. В книгата Песен на песните за църквата се казва: “Аз спях, но сърцето ми беше будно. И ето – гласът на възлюбения ми. Той хлопа и казва: отвори сестро моя, гълъбице моя, съвършена моя.” (5:2а) Ето защо апостолът с безпокойство и загриженост ни съветва: “Постоянствайте в молитвата и бдете в нея с благодарност.” (Кол. 4:2) Той ни учи, че само тези, които са бдителни в молитвата си, получават от Бога това, което искат.

32. Молитвите на тези, чиито дела са достойни пред Бога, се изкачват бързо на небето. Молитвата не е действителна, ако умоляваме Бог с безплодни искания. Всяко дърво, което не дава плодове, трябва да се отсече. Сигурно е също, че думи, които не носят плодове, не заслужават нищо от Бога, защото резултатът от тях е безплодие. Така ни учи Святият Дух когато ни казва: “Молитвата е добра когато е придружена с пост и даване на милостиня.” (Товия 12:8) Този, който в Съдния ден ще ни даде награда за делата и милостинята ни, сега дори в този живот милостиво слуша молитвите, придружени с добри дела. Така например стотникът Корнилий когато се молеше, имаше право да бъде чут. Той постоянно вършеше добри дела, раздаваше милостиня и се молеше винаги на Бога. При този човек, който се молеше в деветия час, дойде ангел, свидетелстващ за делата му и каза: “Корнилий! А той като се взря в него, уплашен рече: Какво има Господи? А ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.” (ДА 10:3-4)

33. Ангел Рафаил свидетелства за постоянните молитви и добри дела на Товия, защото точно те се изкачват бързо до Бог. “Ще ви кажа цялата истина без да крия нищо: вече ви казах, че трябва да се пази тайната на царя, както и трябва да изявяваме с достойнство Божиите дела. Ще разберете, че докато ти и Сара бяхте в молитва, аз носех прошенията ви пред Божията Слава, аз ги четях пред Него. Така беше и когато ти погребваше мъртвите. Когато ти не се поколеба да станеш от масата за да погребеш един мъртвец, аз бях изпратен за изпитам вярата ти, а в същото време Господ ме беше изпратил за да изцеля теб и снаха ти Сара. Аз съм Рафаил, един от седемте ангели, които винаги стоят готови да влязат при Божията Слава.” (Товия 12:11-15) Чрез Исая Бог също ни напомня и учи: “Не е ли това постът, който аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ и Той ще рече: Ето ме!” (Исая 58:6-9) Той обещава, че ще бъде на разположение и ще чува и защитава тези, които са били развързани от неправдата на сърцата си и следвайки заповедите Му дават милостиня на Божието домочадие. Такива заслужават да бъдат чути, защото и те слушат Божиите заповеди. Благословеният апостол Павел, когато получи дар от братята си за своите нужди, каза, че добрите им дела са жертва на Бога. “Но получих всичко и имам в изобилие; наситих се като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.” (Кол. 4:18) Ако някой има милост към бедния, той дава назаем на Бога. Който дава на най-малкия, дава на Бога – принася сладък аромат като жертва пред Него.

34. Ако говорим за задължителните часове за молитва, виждаме че Даниил и тримата му другари, които бяха силни във вярата си и победители в плена си, спазваха третия, шестия и деветия час, изобразявайки тайнството на Божието триединство, което ще се открие в последните времена. Всъщност, започвайки от първия час и стигайки до третия, виждаме съвършеното число на триединството; четвъртият час предхожда шестия и обявява отново една тройка. Когато се изпълнят часовете от седмия до деветия вече имаме изразено съвършеното триединство на всеки три часа. Този период в миналото поклонниците на Бога избираха духовно за законно установено време на молитва. В третия час Святият Дух слезе върху учениците и ги изпълни с обещаната Божия благодат. (ДА 2:4-15) В шестия час Петър, който беше на покрива на къщата, получи указания чрез видение и слово от Бога да приема всички в спасителната благодат, а не само юдеите, защото се съмняваше, че и езичниците могат да бъдат кръстени. От шестия до деветия час Господ, Който беше разпънат на кръста изми с кръвта си греховете ни. Изкупи ни и вдъхна живот, осъществявайки победата в своите мъки.

35. За нас, любими братя, освен часовете за молитва, които са спазвали древните, се умножават и тайнствата, тъй като трябва да се молим и сутрин за да прославим възкресението на нашия Господ. Това отбелязва в псалмите Святият Дух: “Господи на ранина ще чуеш гласа ми; на ранина ще отправям молитвата си към Тебе и ще очаквам. Защото Ти не си Бог, който се наслаждава на беззаконие; нечестивият няма да живее при Тебе.” (Пс. 5:3-4) И отново Бог говори чрез пророка си: “Елате да се върнем при Господа, защото Той ни нарани и Той ще ни изцели, порази ни, но ще превърже раните ни.” (Осия 6:1) Необходимо е да се молим отново и при залеза на деня. Христос е истинското слънце и истинския ден. Затова когато денят си отива, се молим, както да се върне светлината, така и за второто пришествие на Христос. Тогава ще ни донесе благодатта на вечната светлина. Святият Дух показва в псалмите, че Христос е наречен “Светлина”. “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи. Този е денят, който Господ е сътворил; нека се радваме и развеселим в него.” (Пс. 118:22-24) Пророк Малахи също свидетелства, че Христос е наречен “Слънцето”. “А на вас, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора.” (Малахи 4:2) Щом според Свещеното Писание Христос е истинския ден и истинското слънце, християните са длъжни не често, а винаги да се покланят на Бога. Когато по закона на света нощта се връща периодически за тези, които се молят, не може да последва никакво зло от тъмнината й, защото за децата на светлината и нощта е ден. Може ли този, който има светлина в сърцето си, да остане някога без светлина? Лишен ли е от слънцето и деня този, чиито Ден и Слънце е Исус Христос?

36. Нека ние, които сме в Христос – тоест, светлината, да не спираме да се молим дори и през нощта. Така вдовицата Ана, постоянстваше молейки се без прекъсване, за да бъде достойна пред Бога. “… и беше вдовица на 84 години, която не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.” (Лука 2:37) Нека езичниците, които още нямат светлина и юдеите, които останаха в тъмнина, да видят това! Нека ние, любими братя, които имаме завинаги светлина в Господа и като помним и съхраняваме завинаги полученото по благодат, да считаме нощта за ден! Нека вярваме, че винаги ходим в светлина и нека не ни пречи тъмнината, от която се освободихме. Да няма провали в нощните ни молитви и необмислено прахосване на молитвено време. Като нови създания, родени от Святия Дух чрез Божията благодат, нека живеем живота, който сме призвани да водим един ден! Тъй като в царството на Бога ще бъде само ден, нека бдим през нощта както и през деня; тъй като ще се молим и благодарим на Бога във вечността, нека не преставаме и в този живот да се молим и благодарим.

Free Web Hosting