Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
Преводач: Лора Добрева
1. Превъзходството на девствеността;
2. Опасността от богатствата;
3. За украшенията;
4. За светските събирания;
5. Увещание
Предписанието е страж над надеждата, чрез него сме свързани във вяра, то е спасителен водач в нашето пътуване на поклонение, храна за добрите нрави, учител за целомъдрието и добродетелта. Именно предписанието и заповедта ни съединяват завинаги с Христос, дават ни да живеем в Господа, чрез тях се радваме на обещанията за небето и на Божиите награди. Щастливи са тези, които ги следват! Горко на тези, които се отдалечават от тях! Бъдете верни на предписанието, казва ни Святият Дух в Псалмите, за да не се разгневи Господ срещу вас и, под тежестта на гнева Му, да не се отклоните от правия път. (Пс. 2:12 *1) Господ казва на грешника: Защо се перчиш със заслугите си? Защо се хвалиш с Моя завет? Ти презираш всяко предписание, ти стъпкваш заповедите Ми. (Пс. 50:16,17) Освен това четем: Този, който отхвърля наказанието и правилата, е обречен на нещастие (Премъдрост Соломонова 3:11).
Соломон ни съветва в уроците си по мъдрост: Сине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава, защото Господ наказва онзи, когото люби (Притчи 3:11, 12а *3) Ако е така и ако Бог наказва за да поправи, то учениците Му, особено тези, които имат характер на свещеници, се отнасят с обич към братята, които ги порицават с цел да ги направят по-добри. Това е предвидил Бог чрез устата на Еремия: Ще ви дам пастири според сърцето Ми и те ще ви водят с заповедите на мъдростта. (Еремия 3:15) Виждаме, че и в Стария, и в Новия завет постоянно присъстват предписанията и заповедите на мъдростта; вярата и религията ни се основават на това дали се подчиняваме на тези предписания. Затова за нас няма нищо по-желано от това да се вкореним дълбоко в тази благословена почва, да построим жилищата си върху тази непоклатима канара. Така ще победим бурите и водовъртежите на този свят и, изпълнявайки Божиите повеления, ще достигнем наградата, която Исус ни обеща.
Освен това, не знаем ли, че телата ни са храм на Бога, че възстановяващата вода ги е пречистила от старата мръсна зараза? Затова не ни е разрешено да ги оскверняваме и да ги мърсим, защото така замърсяваме самите себе си. Ние сами трябва да украсяваме и подреждаме тези храмове; ние сме първосвещениците им, затова нека служим на този, на когото принадлежим! В посланията си Апостол Павел ни учи на християнски живот чрез Божите съвети. Там той казва: Вие вече не принадлежите на себе си: Бог ви е придобил за Себе Си, платил е цената за това. Затова поставете и тялото си в служба на Божията слава. (1Кор. 6:19б *2) Да, да прославяме Бога, да Го носим в чисто тяло без недостатък и петно, посветено на по-добър живот! Откупени с кръвта на Христос, нашия Господар, да се подчиняваме във всичко на волята Му. Нека да се погрижим нищо нечисто и светско да не проникне в светилището Му, за да не се обиди справедливо и да не напусне жилището Си.
Послушайте думите на този Бог, който ни изцелява, докато ни учи: Ето, върна се към здравето; не съгрешавай повече, за да не ти се случи нещо по-лошо. (Йоан 5:14) След изцелението Той дава правило за живот, закон на невинността. Той не иска да живеем без задръжки. След като е подчинил човека на спасителната Си власт, го заплашва с още по-тежки нещастия ако напусне тази власт. Да грешиш преди да си познал Божия закон, това е леко престъпление. Но да познаваш Бог и да го обиждаш е непростима грешка. Тези предписания се отнасят до двата пола и до хората на всички възрасти – мъже и жени, млади и стари. Нека всеки от нас, на основата на доверието си в Господ, да бди със страх над богатството от благодат и святост, което Бог му е дал в добрината си, защото е писано: който устои докрай, той ще бъде спасен (Мат. 10:22).
А сега се обръщам към девствените. Достойнството и благородството им са изключителни, затова повече трябва да се грижим за тях. Ако църквата е дърво, те са цвета му; те са честта и украшението на духовната благодат; те са нашата радост. Те са най-хубавото и непокварено дело на небето; чистото отражение на Божия образ; най-славната част от стадото на Исус Христос. Църквата е майка на многобройно семейство; тя се радва и се прославя повече когато броят на девствените в нея нараства. Към тях насочвам призива си и говоря по-скоро с любов, отколкото с власт. Аз съм най-малкият, последният сред проповедниците на Исус Христос, и съм проникнат от усещането за това колко съм незначителен. Зная, че да критикуваш греха е напразно удоволствие, затова желая да ви предпазя от настоятелните нападения на Сатана.
Предпазните мерки и опасенията, които ни правят верни на Божиите предписания, не са напразни. Знаем, че тези, които се отказват от сладострастието на плътта за да се посветят на Бог в тяло и дух, извършват дело, достойно за голяма награда. Не е нужно да се гиздят, за да се харесат на Този, Който награждава девствеността им. Той сам е казал: Не всички разбират това слово, а само тези, на които е дадено да го разберат. Има скопци по рождение; други са станали такива заради чуждото насилие над тях, има и такива, които се лишават от всички удоволствия на плътта заради целите на небесното царство. (Матей 19:12) Ангелът от Откровение също издига гласа си за да прослави въздържанието и девствеността: Тези никога не са се омърсили с жени; останали са девствени; те следват Агнето където и да отива. (Откр. 14:4) Когато Бог обещава на мъжете награда за чистотата им, жените не са изключени. Тъй като жената е част от мъжа и е била направена от плътта му, в Писанията Бог почти винаги се обръща към мъжа. Мъжът и жената са двама в една плът и жената е включена в мъжа. Тогава, ако Царят Исус Христос се заобикаля със свита от чисти души, ако Божието царство е обещано на девствените, за какво са им украшенията и бижутата на този свят? Те обиждат Бога когато се стремят да се харесат на човеците; те забравят словото в Псалми: Тези,които угаждат на човеците, бяха посрамени; Бог ги презря. (Пс. 52) Павел също е казал на своя възвишен език: Ако се стремях да се харесам на хората, нямаше вече да съм Божи слуга. (Гал. 1:10)
От друга страна, целомъдрието не се състои само в цялостта на тялото. Тя изисква и скромност в обличането и украсяването според словото на апостола: неомъжената жена да бъде свята в тяло и в дух (1Кор. 7:34). Нежененият мъж мисли за Божиите неща, за начините, по които да се хареса на Бог; жененият мисли за светските неща, за това как да се хареса на жена си. Също така, девицата и жената, свободна от връзките на брака, се грижат за небесните блага, за да бъдат святи в тялото и в духа си.
Не е достатъчно една жена да бъде девствена, тя трябва и да изглежда така. Никой, който я вижда, не трябва да се съмнява в девствеността й. Нека целомъдрието й да се простира над всичко, което я заобикаля и нека дрехите и украшенията да не нанасят вреда на почитта и славата, с които е облечена. Защо да изглежда натоварена с накити сякаш има съпруг или в момента си търси такъв? Ако е девица, нека се страхува по-скоро от това, че някой може да я хареса; нека не се подлага на опасност ако се стреми към свръхестествен и божествен живот. Нека тези, които нямат съпруг, на когото да угаждат, да държат на телесната и духовната си чистота, защото не е позволено на една девица да подчертава красотата си с външни средства. Не й е позволено да използва суетно привлекателността на тялото си. Преди всичко, тя трябва да се бори срещу плътта си и основната й цел да бъде да победи тялото си и да го пороби. Далеч от мен, провиква се апостол Павел, да се хваля с нещо друго освен с кръста на Исус Христос, чрез Когото светът се разпъна за мен и аз – за света. (Гал. 6:14) А една девица в Божията църква ще се хвали с красотата на тялото си! Павел добавя: Тези, които принадлежат на Исус Христос, са разпънали плътта с нейните пороци и силните й желания. А тази, която изповядва, че се е отказала от сладострастието и от порока, ще продължава да води престъпен живот! Младо момиче, лицемерието ти ще бъде разобличено! Напразно си слагаш маска – виждам по теб петната на похотта ти, а би трябвало да блестиш от чистота! Господ казва на Исая: Провъзгласи! … Всяка плът е трева и цялата й слава – като полския цвят. … Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека. (Исая 40:6,8 *3) Недостойно е за един християнин, още повече – за една девица, да смята за нещо красотата на тялото. Словото на Бога, вечните богатства – това са целите, към които си струва да се стреми. Ако се прославя в тялото си, нека това да бъде когато я измъчват заради вярата й; когато тя, слабата жена, се оказва по-силна от палачите, които я мъчат; когато претърпява огън, кръст, меч или зъбите на зверовете за да заслужи короната си. Това са скъпоценните украшения за плътта й, това са най-красивите бижута за тялото й.
Има обаче богати жени, които се хвалят със състоянието си и заявяват, че трябва да го използват. Най-напред, знайте че богатата е богата в Господа; единствено в Христос има разкош. Духовните, божествени, небесни благословения са тези, които ни водят при Бог и винаги остават наши, когато сме с Него. Колкото до земните блага, тези, които притежаваме в този живот и които ще си останат на земята, трябва да ги презрем така, както презираме света, чиито блясък и наслади сме стъпкали, за да се привържем към Господ. Апостол Йоан ни насърчава с глас, който идва от небето: Не обичайте нито света, нито това, което е в света. Ако някой обича света, любовта на Отец не е в него, защото всичко, което е в света, е похот на плътта, похот на очите, стремеж на света – неща, които не идват от Отец, а от покварата на тази земя. (Йоан 2:16) Светът ще премине заедно с похотите си, а този, който изпълни волята на Бог, ще живее завинаги, както самия Господ. Нека тогава да започнем да преследваме вечните блага на Бога, нека да изпълним напълно волята Му, за да стъпваме винаги в следите на учителя си и да следваме правилата Му. Той казва: Слязох от небето за да върша не Моята воля, а волята на Този, който Ме изпрати. Ако робът не е по-горен от господаря си, ако човекът, който е бил освободен, дължи покорство на освободителя си, то ние, които сме поискали да бъдем християни, трябва да подражаваме на действията на Христос. Писано е и ние го четем в църквите си, за да ни служи за урок: Този, който нарича себе си последовател на Христос, трябва да ходи така, както самият Христос е ходил. Значи трябва да вървим по следите на Учителя и да направим всички усилия, за да напредваме заедно с Него. Тогава делата ни ще се свързват с името, с което се отличаваме от другите. Тогава вярата ни, която определя поведението, ще заслужава награда.
Ти се смяташ за богата, защото живееш в охолство. Но Павел казва нещо, което се отнася специално за теб. Словото му ти напомня, че трябва да сложиш разумни граници на лукса и украшенията си: Нека жените избират дрехите си със скромност и свян. Да не носят нито сплетени коси, нито злато, нито перли, нито скъпи дрехи. Както подхожда на пола им, цялото им поведение да говори за тяхното непорочие и целомъдрие. (1Тим. 2:9,10) Петър казва почти същото: Жената да не носи никакви външни украшения, нито злато, нито превзети дрехи, нейното богатство е в сърцето й. (1Пет. 3:3,4) Тези апостоли искат да ограничат и да подчинят на църковните правила жени, които оправдават начина си на обличане с изискванията на съпрузите си. Колко повече трябва да се подчини една девица, която не може да прехвърли вината на никого!
Ти се смяташ за богата защото живееш в изобилие. Но трябва ли да взимаме от този живот всичко, което можем? Трябва ли се оставяме на безразсъдни желания, родени от стремежите на света? След като е писано: Всичко е позволено, но не всичко е изгодно и благоприятно; всичко е позволено, но не всичко е поучително и назидателно. (1Кор. 10:23), трябва ли да оставяме тези желания да преминат границите, поставени от честността и девическото целомъдрие? Освен това, ако, когато излизаш, носиш забелязващи се украшения и се обличаш разкошни дрехи, ще привлечеш погледите на младите мъже, ще възбудиш желанията им, ще подхраниш страстите им; ако самата ти не погинеш, ще погубиш другите, ще станеш за тях отрова и меч. Тогава ще можеш ли да кажеш, че си с чисти и непорочни намерения? Никак, защото твоето престъпно облекло и безсрамните ти украшения крещят изобличението ти. Ти, която живееш така, че да възбуждаш престъпна любов, не можеш да бъдеш смятана вече за една от девиците на Христос.
Ти се хвалиш с богатството и охолството си; смяташ, че трябва да използваш благата, които Бог ти е дал. Добре, използвай ги, но за полезни неща – за добри дела, за това, което Бог е заповядал да вършим. Нека бедните да разберат за твоето богатство като получат от него; нека тези, които живеят в мизерия, да споделят състоянието ти. Повери наследството си в Божиите ръце; храни Христос; помогни на бедните и нека техните молитви за теб да те издигнат в славата на девствеността към небесната награда. Сложи съкровището си на мястото, на което хитростта и насилието на крадците не го заплашват. Притежавай, но на небето; там реколтата ти ще трае вечно, там посевите ти ще са опазени от бедствията на този свят; ценностите ти няма да ръждясат, няма да бъдат повредени от градушка, от горещината на слънцето и ерозията на дъжда.
Ти съгрешаваш срещу Бог ако смяташ, че ти е дал богатство за да злоупотребяваш с него. Той не ни е дал глас за да пеем неприлични песни. Дал ни е желязото за да обработваме земята, а не за да направим от него оръжие. Създал е тамяна, виното, огъня, но не за да ги жертваме на идоли. Ако имаш многобройни стада, това значи ли че трябва да жертваш от тях на лъжливи богове? Наистина, голямото наследство е голямо изкушение. Затова хората, водени от християнска предпазливост, трябва да го използват правилно за да изкупят греховете си вместо да ги отежняват.
Пресилените украшения, луксозните дрехи, грижата за формите на тялото подхождат единствено на леките жени. Жените, които се украсяват най-много, са тези, които напълно са загубили целомъдрието и свяна си. А в Писанията, където Бог ни е оставил поуките Си, намираме описание на града-проститутка. Тя е великолепно украсена, блести с бижутата си, но трябва да умре заедно с тях, или по-скоро заради тях. Свещеното слово гласи: Един от седемте ангели, които носеха седемте чаши, се приближи и ми каза: Ела, ще ти покажа осъждението на голямата проститутка, която седи на много води и която разврати земните царе. И той ме заведе в духа, и видях една жена, седнала върху звяра. Тази жена носеше пурпурна мантия; тя блестеше със злато, диаманти и перли; в ръката си държеше златна чаша, пълна с богохулствата, мръсотиите и прелюбодействата на цялата земя. (Откр. 17:1,3,4) Нека целомъдрените и чисти девици да отбягват тези бижута, дрехи и украшения, които подхождат единствено на пропадналите жени.
Дъщерите на Сион също носеха златни и сребърни украшения, обличаха се с разкошни дрехи, живееха в престъпно охолство и се отдалечаваха от Бога за да се потапят в насладите на света. Святият Дух ги порицава чрез Исая: Сионовите дъщери ходят с вирната глава; правят знаци с очи, влачат дълги рокли и ходят с люлееща се походка. Но Господ ще унижи горделивите дъщери на Сион; Той ще съблече разкошните им дрехи, ще свали всичките им бижута, заедно с къдравите коси, кърпите, с които украсяват главите си, брошките, гривните, огърлиците, скъпоценните камъни, верижките, пръстените, обеците, воалите от коприна, смесена със злато и хиацинт. Вместо парфюми, те ще дишат прах; вместо колан ще носят въже; вместо злато, което да покрива челата им, ще имат плешиви глави. (Исая 3:16-24) Такива са разпуснатостите, които Господ осъжда; ето какво, според Него, е развратило дъщерите на Сион и ги е накарало да изоставят поклонението към истинския Бог. Те се възвисиха, за да паднат; украшенията им навлякоха какви ли не вреди. Облечени в коприна и пурпур, те не успяха да се облекат с Христос. Украсени със злато, перли и огърлици, те изгубиха истинските ценности на сърцето и душата.
Кой не би избягал с отвращение от това, което е убило другите? Кой би се стремил към това, което е умъртвило брат му? Ако някой пресуши чашата си и след това умре, ще разберете, че в напитката е имало отрова. Ако някой издъхне след като е ял от определена храна, ще кажеш: “тази храна е отровна” и ще внимаваш да не ядеш или да не пиеш от това, което може да причини смърт. Но трябва да си съвсем заслепена ако желаеш нещо, което винаги е било пагубно и зловещо. Трябва да си луда ако мислиш, че това, което е донесло смърт на другите, няма да навреди на теб!
Бог не е направил руното на овцете ярко червено или пурпурно. Изкуството да се оцветява вълната с растителни сокове и с черупки не идва от Него. Бог не е направил странните бижута с диаманти и перли, поставени в злато, за да крият главата, която е създал. Удивително! Делото на Бога изчезва и върху него нагло се кипри изобретението на дявола! Поискал ли е Бог да бъдат пробивани ушите на горките деца, още нищо неподозиращи за злобата на този свят, за да им се окачват всякакви украшения, които да ги уморяват с тежестта си? Това са изобретенията на бунтовните ангели, които, изхвърлени на земята, са загубили небесната си сила. Точно тези ангели са научили хората на злокобното и развращаващо изкуство да се налага черен цвят на клепачите, да се придава на бузите лъжлива свежест, да се променя цветът на косата, да се отнема от лицето и от главата всичко естествено и истинско.
Сега се обръщам не само към девствените, но и към вдовиците и омъжените жени. Правя го с властта на характера си и с Божията любов, която имам в сърцето си. Никога не разменяйте създаденото от Бога за тези гримове, тези чужди цветове, тези вещества, чието използване води само до изопачаване на природата. Господ е казал: Да направим човека по нашия образ и подобие, а ние ще посмеем да променим естествения вид на Неговото творение! Да променяме и преобразяваме делото на Бога е престъпление срещу Него! Нека не забравяме: това, което се ражда, идва от Бог, а промените и добавките са от дявола. Представете си, че един художник рисува портрет на човек, представя ясно лицето му и картината е завършена. Идва друг художник, който се мисли за по-способен, и слага нови цветове върху нея, за да я поправи. Каква обида за първия художник! Това е повод за справедливо възмущение и негодувание. И ти мислиш, че нахалството ти ще остане ненаказано, че Върховният художник и Създател няма да си отмъсти?
Възможно е, въпреки лицемерния грим, с който си покрита, да не се държиш неприлично сред мъжете. Но ти си отнела хубостта на Божиите дарове и си ги осквернила, затова си по-лоша от блудница. Когато мислиш, че можеш да придадеш допълнителна красота на тялото си, си виновна в престъпление срещу творението на Бога, в недобросъвестно отношение спрямо истината. Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, беше заклан. Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас на злоба и нечестие, а с безквасни хлябове на искреност и на истина. (1Кор. 5:7,8) Според истината и искреността ли е да мърсим природата с нетипични цветове и гримираме истината с лъжа?
Господ е казал: не можете да направите ни един косъм бял или черен (Мат. 5:36 *3), а ти искаш да си по-силна от Божието слово! Ти презираш святата заповед и проявяваш нахалството да цапаш косата си. Ужасно предзнаменование за теб! Ти всъщност й придаваш блясъка на ада, оскверняваш главата си, която е най-благородната част от тялото ти. В Откровение четем: главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг (Откр. 1:14 *3), а ти мразиш белите коси и така отхвърляш цвета на косата на Господ.
Питам те, ако действаш по този начин, не се ли страхуваш че в деня на възкресението Създателят няма да те познае и че, когато пристъпиш към Него за да получиш обещаната корона, Той ще те изключи и отблъсне? Не се ли боиш че може строго и безпогрешно, като съдия, да ти каже: “Това не е Мое дело, това не е Моят образ, ти си омърсила тялото си с лъжливи цветове, придала си на косите си цвета на блудството; лъжата те е обезобразила и е покварила чертите на лицето ти. Това не е твоето лице. Ти няма да видиш Бога, защото очите ти са направени от дявола. Ти избра да вървиш по стъпките му като направи очите си блестящи и разноцветни като тези на змията. Ти се покри с цветовете на врага, затова сега ще гориш заедно с него.” Питам те, Божиите слуги не трябва ли да се пазят от тази опасност? Не трябва ли ден и нощ да мислят за това и да треперят?
Нека омъжените да не използват твърде често оправданието, че трябва да се харесат на съпрузите си. По този начин правят от тях съучастници в греховната си слабост. Колкото до девиците, към които е насочено словото ми, ако си служат с тези злокобни украшения, повече не могат да бъдат смятани за девици. Те са заразени овце, които трябва да бъдат държани далеч от стадото. Така никой няма да прихване болестта им и няма да пропадне заедно с тях. С една дума, когато се стремим към въздържание и целомъдрие, нека да избягваме всичко, което може да донесе смърт в душите ни.
Не бих пропуснал обичаите, които се налагат сред християните поради недоглеждане и вялост и които застрашават чистите и непорочни нрави. Има жени, които не се срамуват от това да ходят на сватбени тържества и там да участват в непристойни разговори, да изричат и чуват неподходящи и срамни неща. Те участват в празници, на които виното разпалва страстите, като прави жената способна да понесе всичко, а мъжа – да се осмели на всичко. Какво има да прави на сватба една жена, която не смята да се омъжва? Какво удоволствие, каква радост може да намери там тази, която обича и се радва на съвсем различни неща? Какво вижда и какво научава на една сватба? По този начин девицата губи решимостта и посвещението си. По този начин пропилява непорочното съкровище, което е носила в душата си. След едно такова тържество тялото и духът й може все още да са девствени, но очите, ушите и езикът й са обезчестени.
А какво да кажем за тези, които ходят в обществените бани? За тези, които излагат на любопитните погледи тялото, което преди това са посветили на свян и целомъдрие? Като се смесват с мъжете, не подхранват ли пороците им? Не се ли предлагат за обект и плячка на мръсни желания, които сами са запалили?
Ти ще кажеш: “Всеки е отговорен за намеренията си. Колкото до мен, всичко, което искам, е да се окъпя и да ободря тялото си.” Това не може да те оправдае. Такава баня никак не измива тялото, напротив – омърсява. Ти не хвърляш безсрамни погледи към никого, но другите те гледат безсрамно. Не даваш на собствените си очи удоволствието да пожелаят, но подаряваш това удоволствие на околните и така се омърсяваш заедно с тях. Банята става нещо като театър, дори порокът се перчи с още по-голяма наглост, отколкото на сцената. На входа хората оставят сдържаността и скромността си; заедно с дрехите свалят приличието си. На такова място младата жена се показва на всички и губи девствеността си. Помисли и за следното: когато се облечеш и се върнеш към всекидневния живот, запазваш ли скромността в поведението си спрямо мъжете, след като в банята си получила толкова зли уроци? Тогава няма нищо чудно в това, че Църквата толкова често плаче за девиците, че страда заради отвратителните им грехове. Тя плаче защото знае, че по този начин една от най-красивите добродетели загива, че въздържанието на християните губи славата, достойнството и доброто си име.
Говорих ви за клопките, които врагът поставя на пътя ви, за измамите, с които се опитва да ви съблазни. Да, девиците губят най-хубавото си предимство когато се грижат прекалено много за външния си вид и когато си дават твърде голяма свобода на действие. Те падат в нечестие – вдовици преди да са се омъжили; неверни не на земен съпруг, а на Христос. Те ще бъдат наказани за тази изневяра и то толкова по-тежко, колкото по-красива е била обещаната им корона.
Девици, моля ви да ме послушате като баща, който ви учи и споделя с вас мъдростта си, като верен приятел, който се грижи единствено за вашите интереси.
Бъдете такива, каквито ви е направил Бог: запазете чертите си такива, каквито Създателят ви ги е дал – лице без грим, врат без украшения, тяло, облечено с прости дрехи. Не разкървявайте ушите си, не натоварвайте врата и ръцете си със скъпоценни верижки и гривни, не вързвайте краката си със златни бижута като с окови, не цапайте косите си с какъвто и да е чужд цвят. Нека очите ви винаги да изглеждат готови да видят Бога. Къпете се дискретно и с хора от вашия пол. Избягвайте сватбените тържества и събиранията, на които развратът е заразен.
Ти, която си девствена и Божия слугиня, не оставяй хубавите дрехи да те привличат. Ти, която си победила и плътта си, и света, научи се да не се поддаваш на блясъка на златото. Когато човек е тържествувал над големи трудности, малките препятствия никак не го тревожат. Тесен и мъчително труден е пътят, който води към живота; стръмна и грапава е пътеката, която води към славата. (Мат. 7:14) По този път минават мъчениците, девствените и всички праведни. Бягай от широките пътища, защото по тях има чародейства и удоволствия, водещи до смърт. На тези пътеки стои дяволът – ласкае за да измами, усмихва се с намерението да навреди, прелъстява за да убие.
Мъчениците получават най-хубавата корона, а втората по красота е запазена за вас. Както мъченикът забравя плътта и сегашния свят и се лишава от всички изтънчени усещания и удоволствия, така и вие, на които е обещана втората награда, се надпреварвайте с него на тази земя. Не е лесно да се достигне този връх. Колко труд и мъка са нужни за да стигне човек до върха на една планина! Представете си тогава усилието да се качиш до небето! Затова си припомняйте наградата и работата ще ви се струва лека. На тези, които постоянстват, Господ обещава безсмъртие и собственото Си царство.
Девици, моля ви, бъдете упорити! Дръжте на посвещението си и се грижете за най-важните си интереси. Целомъдрието ви дава право на велика награда и на големи предимства.
Искате ли да знаете какви болки и трудности ви спестява въздържанието и какви благословения ви дава? Слушайте, Господ говори на първата жена: Ще умножа тъгата и стенанията ти; ще раждаш синовете си в болка; навсякъде ще следваш съпруга си и той ще ти бъде господар. (Бит. 3:16) Няма да ви достигне тази присъда. Няма да познаете нито тъгата и стенанията на жените, нито родилните болки. Няма да търпите властта на съпруг – ваш господар е Христос. Той изпълнява тази служба за вас и тясно свързва живота Си с вашия. Господ е казал: Мъжете и жените от този свят се женят; но мъжете и жените , които ще бъдат счетени за достойни да бъдат възкресени от мъртвите и да живеят в бъдещия свят, не се женят. Те не могат да умрат отново, подобни са на ангелите. (Лука 20:34, 35, 36 *2) Вие вече сте това, което ние ще бъдем един ден. Още от този живот се радвате на славата на възкресението и минавате през света без да участвате в разврата му. Девици, вие приличате на Божиите ангели заради въздържанието си! Затова пазете внимателно съкровището си и винаги вървете в пътя, в който смело сте влязли.
Още веднъж, нека девицата да не се украсява с бижута и дрехи, а с невинността на поведението си. Нека да върви с поглед, насочен към небето и към Бога. Очите й да търсят единствено вечните наслади и да не гледат надолу – нито към силните удоволствия на плътта, нито към земните богатства.
Веднъж Бог заповяда да се размножаваме. С втората Си заповед изисква въздържание. Когато земята беше нова и ненаселена, човешкият вид трябваше да се размножава и да се разпростре по нея. Сега, когато вселената е населена, тези, които са способни на това, трябва да живеят във въздържание, като се лишават от плътските удоволствия заради небесното царство. Бог не заповядва това, а съветва; не задължава, а оставя на всеки от нас да използва свободата си. Още повече, тъй като в царството на Отца има множество жилища, Той ни показва най-славните от тях. Към тази цел се стремите вие; пренебрегвайки удоволствията на плътта, си осигурявате най-хубавото място на небето.
Вярно е, че всеки, който се кръщава във вода, съблича стария човек чрез благодатта на спасителното окъпване. Святият Дух ни въвежда в нов живот и, раждайки ни отново, изчиства старата мръсотия. Но във вас си проличава по-пълно това обновяване, защото плътските желания угасват в сърцата ви. Вие запазвате единствено святите стремежи, които ви издигат в добродетелност и слава. Чуйте Павел, апостола, когото Бог нарича свой избран съд. Той е натоварен да ни припомни заповедите, дадени свише. Първият човек е роден от прахта на земята, а вторият идва от небето. Тези, които се раждат от земята, приличат на първия, а тези, които идват от небето – на втория. Както сме носили образа на земния, така нека да носим образа на небесния човек. (1Кор. 15:47-49) Именно девствеността, невинността, святостта и истината показват този образ. Хората, които показват този образ, са тези, които помнят предписанието на Господ, ходят без отклонение в пътя на справедливостта, твърди във вярата си, смирени в страха си от Бога, готови да понесат всичко, страдащи без да се оплакват. Това са хората, които прощават лесно и които поддържат единството и братския мир в обществото на християните. Такива са задълженията, които благочестивите девици трябва да разберат, обикнат и изпълнят.
Посветени на Христос, вие сте избрали най-доброто поприще и служение и вървите начело на християните в Божиите пътища. Вие, по-възрастните, обучавайте младите. Вие, млади, служете на по-възрастните, а с тези на вашите години се състезавайте по пламенност на посвещението. Окуражавайте се едни други и се надпреварвайте в състезанието за съвършенство. Работете смело; напредвайте, подкрепяни от благодатта и стигнете щастливи до целта. Единственото, за което ви моля, е да си спомните за мен когато получите наградата за девствеността си.
*1 Превод от цитата, посочен във френския превод на съчинението. До края на текста всички цитати са такива, освен ако не са означени с *2 или *3, бел. прев.
*2 Из Новия завет на френски, преведен през 1996
*3 Издание на Библейска Лига, 2001
Киприан е роден около 200 г. сл. Хр. в северна Африка в семейство на езичници. Става известен учител по реторика и адвокат. Около 246 г. приема вярата, а през 248 г. е избран за епископ на Картаген. Година по-късно император Дециус започва усилено преследване на християните, а Киприан се укрива. След като преследването отмира, в църквата се поставя въпросът дали да бъдат приети “отпадналите”, отреклите се от вярата по време на мъченията. Киприан настоява, че братята трябва да ги приемат след известен изпитателно-наказателен срок.
Друг спор, по който е документирана позицията на Киприан, е дали кръстените в еретически групи трябва да бъдат кръстени отново когато се присъединяват към църквата. Той настоява кръщенията, чужди на Божията църква, да не се приемат.
По времето на император Валериан в Картаген избухва чумна епидемия. Киприан организира грижите за болните и снабдяването им с храна, но това не пречи на гражданите да решат, че чумата е израз на гнева на боговете срещу разпространението на християнството.
Скоро настава ново гонение. Киприан е арестуван, съден и обезглавен на 14 септември 258 г.
За 12 години живот на вяра написва голям брой трактати: “За отпадналите”, “За Господната молитва”, “За единството на църквата”, “За делата и милостинята”, “За ревността и завистта” и др.
“Относно поведението на девиците” е писано на латински. Това, което прочетохте, е превод от френския превод. Въпреки това наслагване на преводи вярвам, че Бог помогна словото, което е дал на нашия брат Киприан, да достигне до нас ясно и чисто.
Ролята ми не е да превеждам Библията наново, но се постарах цитатите да са на разбираем и съвременен език, затова рядко използвах осъвременения Славейков превод.